Jump to content

1928_04_25 Ще бѫдатъ предупредени


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Ще бѫдатъ предупредени.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Въ миналата лекция се говорѝ за доброта и разумность. Можете ли да опредѣлите качествата на разумностьта ? По какво се различава разумния отъ неразумния човѣкъ? Кога човѣкъ не може да се ползува отъ своята разумность? — Когато заболѣе. Изобщо, всѣка болесть прекѫсва разумностьта на човѣка. Забелязано е, че високата температура у човѣка става причина той да губи способностьта си да мисли правилно, да разсѫждава. Болни, които иматъ висока температура, често изпа- датъ въ безсъзнание, вследствие на което органитѣ имъ не могатъ да изпълняватъ своитѣ функции. Разумниятъ човѣкъ държи въ пълна изправность своитѣ органи. Той не се подава на нещастия и страдания, нито се отчайва. Докато е въ морето, той не разсѫждава за нищо друго, освенъ за сѫщественото, а именно — да плава правилно, да спазва законитѣ, които регулиратъ теченията на водата, за да излѣзе благополучно на брѣга. Докато е въ морето, той не се подава на никакви странични желания и удоволствия. Какво правятъ съвременнитѣ хора ? Ние ги виждаме всрѣдъ морето, при голѣмитѣ вълни, при клатушкане на параходитѣ да разсѫждаватъ за любовь, за братство, за равенство, за кротость, за милосърдие, за въпроси, които сѫ предметъ на небето. Тѣзи въпроси се разрешаватъ само на небето, т. е. само при уредения животъ на хората, когато вълнитѣ, буритѣ въ морето сѫ утихнали. Докато се блъскатъ въ вълнитѣ, хората сѫ болни. Какво ще говорите на тия хора за братство и равенство, за любовь между тѣхъ? Можете ли да искате отъ болния да играе на хорото? На болния можете да говорите само за болестьта му, да търсите начинъ, какъ да му помогнете.

Сега, азъ правя аналогия между свѣта и морето. Каквото сѫ буритѣ и вѣтроветѣ за морето, такова нѣщо представятъ изпитанията и изкушенията въ свѣта. Когато се прави нѣкаква аналогия, човѣкъ трѣбва да съпоставя явленията правилно. Всѣва аналогия трѣбва да изяснява единъ принципъ. Всички явления, съ които аналогията си служи, трѣбва да бѫдатъ свързани едно съ друго. Щомъ се прекѫсне връзката между тия явления, аналогията сама по себе си пада. Сѫщото нѣщо се забелязва и въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка е дотолкова хармониченъ, доколкото явленията въ личния му животъ сѫ свързани едно съ друго. Влѣзе ли едно дисхармонично явле ние въ живота на човѣка, съ което той не може да се справи, състоянието му веднага се измѣня. Запримѣръ, времето, богатството, сиромашията, страхътъ, болеститѣ сѫ въ сила да измѣнятъ състоянието на човѣка, да го изкаратъ отъ равновесието му, да нарушатъ хармонията въ неговия животъ. За да не губи равновесието си, да не нарушава хармонията въ живота си, човѣкъ трѣбва да изучава всички явления, да знае причинитѣ на произхода имъ, както и тѣхнитѣ добри и лоши последствия. Човѣкъ не би могълъ да преплава Великия океанъ на живота, безъ положително, дълбоко познаване на всички явления въ природата.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, да изучавате окрѫжаващитѣ, съ голѣма искреность и чистота, и да развивате своята вѣра. — „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“ е казано въ Писанието. Искате ли Богъ да ви лѣкува, ще вложите въ Него пълно довѣрие, абсолютна вѣра. — Ама дали ще се излѣкувамъ ? — Щомъ се обръщате къмъ Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трѣбва да имате. Вложете любовьта, вѣрата си въ Първата Причина на нѣщата и за нищо друго не мислете. Щомъ се помолишъ на Бога, стани и ходи. Ако повѣрвашъ, ще оздравѣешъ. Най-малкото колебание е въ състояние да попрѣчи на вашето оздравяване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до науката. Иска ли да изследва нѣкое явление изъ область та на науката, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ своя успѣхъ. Влѣзе ли въ Божествения, или въ причинния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ мисъльта, че е старъ, че е ученъ, че много знае. Това сѫ мисли, достѫпни за човѣка на земята. Влѣзе ли въ по-високъ свѣтъ, човѣкъ трѣбва да напусне разбиранията си, които ималъ на земята, и да стане дете, способно да възприема и учи. Тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на стомаха, на дробоветѣ, на мозъка, тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на природата, всѣкаква критика е изключена. Тази наука е абсолютна, тя има свои резултати, тя има практическо приложение на земята.

Запитали единъ психологъ: На какво се дължи човѣшката паметь? Той отговорилъ: Човѣшката паметь се дължи на чувствителността, интелигентностьта и волята. Тукъ психологията спира. Виждаме, че много въпроси изъ областьта на философията и до днесъ оставатъ на сѫщото положение, на каквото сѫ били въ времето на Платона. Въпросътъ за паметьта е по-добре изясненъ отъ френолозитѣ. Тѣ раздѣлятъ паметьта на историческа, музикална, паметь за време, за мѣсто, за образи и т. н. Не само това, но тѣ намиратъ мѣстото на всѣки видъ паметь въ човѣшката глава и правятъ редъ опити и наблюдения. Когато забележатъ проява на единъ или на другъ видъ паметь въ човѣка, френолозитѣ знаятъ причинитѣ на това. Тъй щото, изучавайте въпроса за паметьта не само отъ гледището на психологията, но и отъ гледището на френологията, да разширите знанията си, да се ползувате отъ тѣхъ.

И тъй, ученикътъ трѣбва да изучава причинитѣ на всѣка проява, на всѣко явление въ природата, както и въ човѣшкия животъ. Така и ученитѣ изучаватъ явленията въ природата. Запримѣръ, тѣ казватъ, че причинитѣ на земетресенията се дължатъ на огъването и хлътването на земнитѣ пластове. Колкото по-спокойно се слагатъ земнитѣ пластове, толкова по-слаби сѫ сътресенията. Ако огъванията и хлътванията сѫ голѣми, земетресенията сѫ катастрофални. Сѫщото нѣщо става и въ човѣшкия мозъкъ. Колкото по-правилна, по-спокойна е човѣшката мисъль, толкова и дейностьта на мозъка е по-нормална. Ако мислитѣ на човѣка претърпяватъ голѣми огъвания, голѣми пречупвания, мозъкътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми сътресения. Ако бащата или майката на такъвъ човѣкъ умре, той ще преживѣе силни сътресения. Когато умре бащата или майката на човѣкъ, който разбира законитѣ на живота, той знае, че баща му е заминалъ за онзи свѣтъ, не е умрѣлъ, и тамъ ще продължи своята работа. Докато е билъ на земята, той е прекарвалъ въ затворъ, а на онзи свѣтъ ще бѫде свободенъ. Материалиститѣ мислятъ, че животътъ е само на земята. Щомъ умре човѣкъ, всичко се свърш ва съ него. Теософитѣ пъкъ мислятъ, че като замине човѣкъ за другия свѣтъ, тамъ ще прегледа живота си, който е прекаралъ на земята, ще научи причинитѣ за всичко преживяно, и отново ще се върне на земята.

Обаче, и едното, и другото гледище по въпроса сѫ детински схващания. Когато отиде въ духовния свѣтъ, човѣкъ продължава да живѣе, да работи, да учи, както и на земята. И въ духовния свѣтъ има училища. И тамъ има ученици, които решаватъ сериозни задачи. Тѣ сѫ изправни въ своитѣ задължения, а къмъ учителитѣ си сѫ внимателни и послушни. Мисъльта имъ е съсрѣдоточена, заета изключително съ предмета или задачата, дадена оть тѣхния учитель. Такъвъ трѣбва да бѫде всѣки ученикъ, който постѫпва въ гимназия, или въ университетъ. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ, който постѫпва въ окултна школа. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на живота.

Какво представя животътъ? Животътъ е незавършена повесть, която не може да дойде до нѣкакъвъ край. Тя вѣчно ще се пише и всѣкога недописана ще остане. И любовьта е незавършена повесть. Който иска да види края на любовьта, той ще умре. Който търси началото и края на нѣщата, той е осѫденъ на смърть. Началото на нѣщата събира хората на едно мѣсто; краятъ ги раздѣля. Всѣкога мислете за началото на живота, но не и за неговия край. Краятъ на живота води къмъ тъмнина. Затова Христосъ казва: „Работете, докато е день!“ Това значи: работете, докато е день, докато сте въ началото на живота, докато сте въ свѣтлина. Дойде ли нощьта, нищо не може да се работи. Нощьта е краятъ на живота. Могатъ ли хората да работятъ, когато стане голѣмо земетресение, което разтърсва цѣлата земя? Могатъ ли ученицитѣ да ходятъ на училище? Могатъ ли момитѣ и момцитѣ да играятъ на хорото? Могатъ ли да се даватъ театри и концерти? Могатъ ли чиновницитѣ да ходятъ на работа? Щомъ стане голѣмо земетресение, работитѣ на хората се спиратъ, животътъ имъ взима друго направление. Ето защо, за да не дойдатъ голѣмитѣ сътресения въ живота, хората трѣбва да се съобразяватъ съ законитѣ на разумната природа, съ великитѣ закони на Божествения свѣтъ. Животътъ на земята още не е съвършенъ, но той е устроенъ по единъ Божественъ планъ, за изпълнението на който хората трѣбва да се приготвятъ. Всѣки трѣбва да се съзнава като клетка отъ Божествения организъмъ и да върши само това, което главата на този организъмъ му заповѣдва. Не постѫлва ли по този начинъ, това показва, че съзнанието на този човѣкъ не е пробудено още за възвишеното и красивото въ свѣта.

И тъй, ако искате да имате резултати, постижения, работете съ малки величини. Започвайте съ малки величини и постепенно отивайте къмъ голѣми. Като работите по то зи начинъ, вие ще се натъкнете на малки изпитания и спънки, на малки страдания, които ще внесатъ и малки заоблачавания въ съзнанието ви. Започнете ли изведнъжъ съ голѣми величини, вие ще се натъкнете на голѣми спънки, на голѣми страдания, които издъно ще разклатятъ ума ви. По този начинъ вие ще изгубите основната мѣрка на живота и ще се разколебаете. При това положение човѣкъ ще изпадне въ голѣми заблуждения. Разумнитѣ сѫщества, обаче, ще му помогнатъ. Но той трѣбва да бѫде готовъ да ги слуша. Щомъ видятъ, че е изкривилъ пѫтя си, тѣ ще му кажатъ - Внимавай, защото пѫтьтъ, който си поелъ, не е правъ. Като видятъ неговитѣ криви мисли, тѣ ще му кажатъ: Спри малко, обмисли добре работата, защото мисъльта ти не е права. Който иска да се изправи, той ще обмисли добре въпроса, ще се побори малко въ себе си и скоро ще се изправи.

Когато влѣзе въ духовния животъ, човѣкъ започва да третира въпроса за духовната любовь. Какво нѣщо е духовната любовь? Духовната любовь е любовь къмъ ближнитѣ. Сѫщевременно духовната любовь нѣма никакво отношение къмъ материалния свѣтъ, къмъ материалнитѣ, физическитѣ връзки на хората. Тя помага на хората, но е любовь между духовни сѫщества. Когато се говори за духовната любовь, ние подразбираме любовьта на ангелитѣ, на възвишенитѣ сѫщества. Който иска да изяви тази любовь къмъ ближнитѣ си, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, съ ангелитѣ, и да мисли за тѣхъ. Мнозина говорятъ за духовна любовь, а мислятъ за хората и се свързватъ съ тѣхъ. Невъзможно е човѣкъ да мисли за хората, да се свързва съ тѣхъ, а да проявява Божията Любовь. Да мислишъ за ангелитѣ е едно нѣщо, да мислишъ за хората е друго нѣщо. Ако е свързанъ съ ангелитѣ, човѣкъ никога не може да изживява противоречия. Докато сѫ въ духовната любовь, мѫжътъ и жената се разговарятъ сладко, разбиратъ се, живѣятъ братски помежду си. Щомъ любовьта имъ слѣзе на физическото поле, между тѣхъ веднага изпъкватъ противоречия, недоразумения. Тѣ започватъ да се сърдятъ, да се каратъ, и въ скоро време отношенията имъ се развалятъ. Противоречията между хората се дължатъ на това, че тѣ не се разбиратъ. Човѣшката любовь ограничава, а Божествената — освобождава. Докато живѣе въ човѣшката любовь, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Виждате, че единъ художникъ рисува. Вие се приближавате къмъ него и започвате да критикувате картината му. Това е неразумна постѫпка. Който критикува, той трѣбва да знае начини за изправяне на погрѣшкитѣ.

Физиономиститѣ, които изучаватъ чъртитѣ на човѣшкото лице, сѫ дошли до заключение, че тия чърти сѫ толкова по-правилни, колкото човѣкъ се намира на по-висока степень на развитие. Гениалнитѣ хора, светиитѣ иматъ правилни чърти на лицето. Челото на нѣкой човѣкъ е високо 6 см., носътъ му е дълъгъ 5 см., а брадата — 4 см.; на другъ нѣкой пъкъ и челото, и носътъ, и брадата сѫ все по 6 см. Ако наблюдавате тия двама души, ще забележите, че вториятъ проявява по-голѣма интелигентность отъ първия. Ще кажете, че това сѫ мъртви числа. Представете си, че имате нѣколко души, които разполагатъ съ различенъ капиталъ въ касата си: първиятъ има сто лева, вториятъ — хиляда, третиятъ — десеть хиляди, четвъртиятъ — сто хиляди, петиятъ — единъ милионъ. Въ какво седи различието между тѣзи петь души ? Разликата се заключава въ тѣхната деятелность, въ инициативата на тѣхнитѣ прояви. Онзи, който има сто лева, ще икономисва отъ храната си, ще пости, за да може повече време да прекара съ тия пари. Който има хиляда лева на разположение, той си позволява да мисли, освенъ за храната, още и за обуща, за шапка и за нѣкои дребни нѣща. Който разполага съ десеть хиляди лева, освенъ своитѣ нужди, той задоволява нуждитѣ и на семейството си. Който има сто хиляди лева, той ще може да даде и образование на децата си. Който има единъ милионъ на разположение, освенъ горнитѣ нужди, той може да задоволи редъ свои изисквания: ще си направи кѫща, съ хубава градина, ще си купи автомобилъ и т. н.

Въ дадения случай, капиталътъ представя сила, възможность за проява на човѣшката деятелность. Колкото по-голѣмъ е капиталътъ на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на неговата деятелность. Тъй щото, колкото по-широко и по-високо е челото на човѣка, толкова по-голѣма е интелигентностьта му. Въ процеса на развитието си, човѣкъ е работилъ върху главата си. Главата на човѣка е плодъ на неговата деятелность, плодъ на културитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Тѣлото му е плодъ на животинскитѣ култури. Значи, човѣшкото тѣло е резултатъ на деятелностьта на животнитѣ. Материята пъкъ е резултатъ на деятелностьта на растенията. Тъй щото, когато е билъ въ фазата на растение, човѣкъ е създалъ материалитѣ за съграждане на своето тѣло; когато е билъ въ фазата на животно, той е създалъ тѣлото си; и най-после, когато е дошълъ въ фазата на човѣкъ, той е създалъ главата и лицето си. Въ резултатъ на всичко това, Богъ е вдъхналъ въ човѣка дихание, и той станалъ жива душа.

И тъй, главниятъ капиталъ на човѣка е неговата глава, отъ една страна, и лицето му отъ друга. Мозъкътъ на човѣка е съставенъ отъ два вида материя: отъ груба, физическа материя, която се разлага, и отъ духовна, ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатватъ всички човѣшки мисли. Като умре, човѣкъ взима съ себе си, именно, тази ефирна, духовна материя на мозъка. Този мозъкъ дава образа или лицето на заминалия. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ тамъ ще срещнете все млади души, най-много до 33 годишна възрасть. По-горе отъ 33 години нѣма да срещнете нито една душа. Нѣкои души сѫ на петь години, други — на десеть, трети — на петнадесеть и т. н. Ако една душа е живѣла 25,000 години на земята, като влѣзе въ духовния свѣтъ, тя ще бѫде едва на петь години. Ако на земята е живѣла 50,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на десеть години. Ако на земята е живѣла 75,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на 15 години. При това, животътъ, който душитѣ прекарватъ на земята, трѣбва да бѫде съзнателенъ, а не обикновенъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да се избави отъ лошитѣ условия, отъ влиянието на окрѫжаващитѣ. Не само хората влияятъ на човѣка, но има природни течения, срещу които той не трѣбва да се противопоставя. За тази цель човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточава, да концентрира ума си, за да се справя съ онѣзи условия, съ онѣзи течения, които могатъ да го отнесатъ. Не е ли буденъ срещу тия течения, никой не би могълъ да му помогне. Който може да се жертвува за Бога, той ще живѣе дълго време на земята, ще работи за развитието на своята душа, а сѫщевременно ще помага и на ближнитѣ си. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да погуби и да заколи, а Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Следователно, който иска да продължи и подобри живо та си, той трѣбва да го посвети въ служба на Бога. Да се подобри живота на човѣка, това значи, да се подобрятъ условията му, да придобие Божията благодать.

Кое прѣчи на ученика да се ползува отъ Божията благодать? Щомъ е добъръ и разуменъ, той всѣкога ще има условия да се ползува отъ Божията благодать. Ако е неразуменъ, своенравенъ, той нищо нѣма да придобие. Учительтъ не се интересува отъ неразумнитѣ и своенравни ученици. За ученика е важно да бѫде добъръ и разуменъ. Защо и за какво трѣбва да бѫде такъвъ, не е важно. — Какъ ще се познае, кой ученикъ е добъръ и разуменъ? — На пѫтя на ученика, невидимиятъ свѣтъ е поставилъ сита, едри и ситни, чрезъ които ще изпита, кой е добъръ и кой — разуменъ, кой е смѣлъ и решителенъ и кой — страхливъ. Невидимиятъ свѣтъ не обича ученици, които сѫ страхливи и неразумни, които сѫ готови за бълхата да изгорятъ цѣлъ юрганъ.

Ученикътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да цени времето, чувствата на човѣка, да не се натрапва. Когато отиде при нѣкого да иска известна услуга, той трѣбва да има търпение, трѣбва да чака. Може би този човѣкъ, отъ когото искате услуга, е професоръ, или лѣкарь, и трѣбва незабавно да свърши друга нѣкаква работа. Ученикътъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ и търпеливъ. Когато нѣкой обещае, че ще ви приеме и услужи, вие трѣбва да имате вѣра, да знаете, че всичко ще се нареди така, както Богъ е опредѣлилъ. Каквото Богъ е обещалъ, непременно ще се изпълни. Божиитѣ обещания нѣматъ обратни решения. Ето защо човѣкъ не трѣбва да се съмнява въ Божествения планъ. Богъ иска отъ човѣка да бѫде добъръ и разуменъ. Щастието може да се вози само на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Любовьта пъкъ се носи на крилата на щастието. Дето е щастието, тамъ е и любовьта. Безъ щастие любовьта се проявява като динамическа сила, която руши. Обаче, когато се говори за любовь, ние разбираме присѫтствие на доброта и разумность въ нея. Докато не бѣха готови да следватъ любовьта, хората трѣбваше да минатъ презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ. Щомъ се приготвиха да следватъ любовьта, Богъ имъ каза: „Ще изпратя Духа си да ви рѫководи“.

Следователно, Духътъ ще учи човѣка и когато спи, и когато е буденъ. Въ сѫщность само тѣлото на човѣка почива, а духътъ му е всѣкога буденъ. Това, което човѣкъ не може да научи и разбере презъ деня, научава го вечерь, когато спи. Вечерь той отива да се учи, въ така нареченото духовно училище. Разумниятъ, добриятъ ученикъ се учи и вечерь, и презъ деня. Той се учи отъ земетресенията, отъ наводненията, отъ буритѣ — отъ всичко. Катастрофитѣ въ природата сѫ условия за пробуждане на човѣшкото съзнание. Ученитѣ обясняватъ причинитѣ за земетресенията, но не могатъ да ги избегнатъ. Щомъ усѣтятъ, че нѣкѫде става земетресение, и тѣ бѣгатъ като проститѣ хора, които нищо не знаятъ за причинитѣ на земетресенията. Истински ученъ е онзи, който знае, кои пластове ще се размѣстватъ, какъ ще стане размѣстването имъ, за да заеме такова положение, че земетресението да не го засегне.

Единъ господинъ разправяше една своя опитность, която ималъ въ време на земетресението. Той ималъ една юрдечка съ петь малки юрдечета. Една сутринь забелязаль, че юрдечката съ юрдечетата липсала отъ двора. Той започналъ да я търси тукъ-тамъ, но никѫде не могълъ да я намѣри. На другия день станало земетресението. Той се уплашилъ толкова много, че съвършено забравилъ за юрдечката. Два-три деня следъ това юрдечката съ юрдечетата пристигнала въ двора и започнала да се разхожда. Кѫде е била юрдечката ? Още преди земетресението тя усѣтила, че ще стане нѣщо особено, и затова напуснала дома на господаря си, да си намѣри безопасно мѣсто. Какво показва това ? Това показва, че юрдечката познава, кои пластове ще се раздвижатъ и кои ще останатъ спокойни. Ако юрдечката знае това, колко повече човѣкъ трѣбва да предчувствува катастрофитѣ. Когато човѣкъ е въ съгласие съ законитѣ на природата, при всички катастрофи, които предстоятъ да станатъ, той ще бѫде предупреденъ.

Вѫтрешно ще му се подшушне да излѣзе вънъ, на 10-20 метра далечъ отъ кѫщата си. Защо и за какво трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си, нито ще му се каже, нито трѣбза да пита. Той трѣбва да излѣзе вънъ и да стои спокойно, да види, какво предстои да стане. Нѣма да се минатъ десеть минути, и земята ще се разтърси. Ето защо човѣкъ всѣкога трѣбва да се вслушва въ своя вѫтрешенъ гласъ и да му се подчинява.

Сега, предъ видъ на станалото земетресение, хората пущатъ различни слухове. Нѣкои казватъ, че щѣли да станатъ голѣми земетресения, вследствие на което София и други градове щѣли да изчезнатъ. Много нѣща има да станатъ, но на човѣка не е дадено да знае, какво го чака. Земетресенията, буритѣ, наводненията сѫ предвидени въ Божия планъ за пробуждане съзнанието на хората. Тази е причината, поради която всичко предстояще е въ тайна. Разумнитѣ и добритѣ ще бѫдатъ предупредени за онова, която ще стане. Неразумнитѣ ще понесатъ последствията на своя животъ. Следователно, по-добре е за тѣхъ да не знаятъ, какво ги очаква. И да знаятъ, пакъ не могатъ да избегнатъ онова, което имъ е опредѣлено да преживѣятъ.

„Богъ забавя, но не забравя“ — казва българската поговорка. Идватъ времена на изпитания, когато човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Не е ли буденъ, той ще се подаде на чужди влияния, които ще го оплетатъ, ще го поставятъ на страдания. Кажатъ ли на нѣкого да стои настрана, или да не се качва на параходъ, или да излѣзе отъ кѫщата си, той трѣбва да слуша. Не слуша ли, нищо не може да го извини. Каквито времена и да дойдатъ, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общитѣ страдания и изпитания сближаватъ хората. Казано е въ Писанието: „Косъмъ нѣма да падне отъ главата на онѣзи, които любятъ Господа“. Казано е още, че заради избранитѣ ще се съкратятъ днитѣ на изпитанията и скърбитѣ. За да бѫдете въ числото на избранитѣ, вие трѣбва да проявите вашата доброта и разумность. Бѫдете добри и разумни, ако искате да цъвнете, да завържете и да узрѣете.

Това, което говоря, не се отнася до едного, но до всички, и то не до външното, но до вѫтрешното въ човѣка, което се стреми, копнѣе, жадува. Когато грѣши, то плаче, скърби, стреми се да изправи погрѣшкитѣ си. То представя духовния елементъ въ човѣка. Следователно, човѣкъ е дошълъ на земята да развие този елементъ въ себе си, а не да се удоволствува.

Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ своя вѫтрешенъ страхъ. Земетресенията, които ставатъ въ природата, сѫ условия за човѣка да преодолѣе своя страхъ. Какво трѣбва да правите, ако се страхувате отъ земетресение? Колкото пѫти презъ нощьта се събудите, станете отъ леглото си и се молете. Вслу швайте се дълбоко въ себе си, трѣбва ли да излѣзете вънъ, или да останете въ стаята си. Каквото ви се каже, това трѣбва да направите. Ако ви се каже да останете въ стаята си, ще останете; ако ви се каже да излѣзете вънъ, ще излѣзете. Земетресенията сѫ едно отъ голѣмитѣ изпитания за хората. Малцина могатъ да посрещнатъ това изпитание съ вѣра и бодъръ духъ. Едно правило пазете въ живота си: бѣгайте отъ злото, приближавайте се къмъ доброто и всѣкога разумни бѫдете. При всички случаи на изпитания, изнасяйте фактитѣ така, както сѫ станали, безъ никакви преувеличавания. Не разпространявайте лъжливи слухове. Щомъ се касае за нѣкакъвъ въпросъ, помислете малко и го обяснете научно. По този начинъ само ще турите начало на нова, велика наука.

Сега не е време да се спираме върху научнитѣ обяснения за земетресенията. За това сѫ дадени редъ научни теории, които се свеждатъ все къмъ една, а именно: причинитѣ на земетресенията сѫ голѣмитѣ или малки размѣствания на земнитѣ пластове, които сѫ започнали да се огъватъ отъ преди хиляди и милиони години насамъ. Въ Писанието е казано, че ние сме въ последнитѣ дни, когато на земята се създава новъ континентъ. Всѣки знае, че когато се строи нѣщо ново, всѣкога има чукане, удряне, шумъ, блъскане. Майстори работятъ съ своитѣ чукове и длета. Такова нѣщо преживява днесъ цѣлата зе мя: пластоветѣ се размѣстватъ, хлътватъ, огъватъ се; вулкани изригватъ и т. н. Всичко това ученитѣ обясняватъ съ редъ теории. Майсторитѣ, които работятъ въ земята, не сѫ като тия, които работятъ на повърхностьта ѝ. За тѣхъ огъньтъ не е прѣчка, както за майсторитѣ на земята. Тѣ сѫ разумни сѫщества, които работятъ главно съ мисъльта си. Тѣхната мисъль е толкова силна, че може да измѣня материята. Съ мисъльта си тѣ могатъ да преобразятъ грамадни пространства земя.

Христосъ казва: „Ако имате вѣра като синапово зърно, планини можете да мѣстите“. Обаче, досега никой не е премѣстилъ нито една планина. Това не става изведнъжъ. Хиляди години се изискватъ, за да може човѣкъ съ мисъльта си да премѣсти една планина. Човѣкъ не трѣбва да се сили да премѣства планини, но той трѣбва да строи. И моята работа е да строя, а не да мѣстя. Старото се мѣсти, а новото се строи, гради. Съ стари работи ние не се занимаваме. Ние градимъ нови нѣща. За да бѫдете майстори на новото, вие трѣбва да се освободите отъ всички противоречия. За разбиране и прилагане на новата наука се изисква нова обстановка на нѣщата, нова свѣтлина. Безъ тази свѣтлина на съзнанието, нищо ново не може да се създаде. Въ Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си да ви научи на много нѣща“. Духътъ не представя нѣкаква особена форма, но условие за проява на Божията Любовь въ човѣшката душа, да може тя правилно да се развива. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да разбира известни научни положения, или известни духовни въпроси. Той седи, слуша и възприема — храни се. И като не разбира, пакъ е добре. Тогава той се упражнява. Каквото и да правите, една часть отъ васъ трѣбва да бѫдете добри, друга часть трѣбва да бѫдете разумни, а трета часть — любещи. Днесъ хората искатъ да бѫдатъ обичани, а не тѣ да обичатъ. По-мѫчно е човѣкъ да обича, отколкото да бѫде обичанъ.

Задачата, която сестритѣ изпълниха съ изплитане на шапката, имъ даде нѣщо. Най-малкото, което спечелиха, се отнася до областьта на послушанието. На пророцитѣ въ старо време се казваше да бръснатъ коситѣ си. Понѣкога имъ се казваше да оставатъ космитѣ на брадата си да растатъ. Какво придобиха отъ това? Нищо не придобиха. По този начинъ тѣ изучаваха послушанието. Ученикътъ трѣбва да бѫде послушенъ, но на кого? — На Божественото въ себе си. Когато Божественото му каже нѣщо, той трѣбва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: Ще полежа още петь минути. Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикътъ трѣбва да бѫде абсолютно послушенъ. Ако не е послушенъ, той не може да има очакванитѣ резултати. Въ послушанието, обаче, се изисква различаване, да познавате, кои съвети сѫ на Божественото у васъ и кои — чужди. Когато Божественото въ човѣка говори, той изпитва известенъ подемъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Когато човѣшкото въ него говори, той се натъква на противоречия, които внасятъ въ душата му смутъ, раздвояване. Всѣкога слушайте Божественото въ себе си, за да можете правилно да се развивате.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

26. Лекция огъ Учителя, държана на

28 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...