Jump to content

1928_04_04 Служба на уравненията


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Служба на уравненията.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Чете се темата: „За какво служатъ уравненията“?

За следния пѫть пишете върху темата: „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“.

„Който бие млѣкото, той все ще извади малко масло“ — казва българската поговорка. Следователно, всички въпроси въ свѣта не могатъ да се разрешатъ, но отъ всѣки разрешенъ въпросъ все ще се получи малко масло. Какъ се разрешаватъ въпроситѣ въ живота? Въпроситѣ се разрешаватъ посрѣдствомъ опитноститѣ на човѣка отъ една страна, а отъ друга -- посрѣдствомъ знанията, посрѣдствомъ науката. Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човѣка, отвлича го отъ трудноститѣ въ живота. Безъ наука човѣшкиятъ животъ щѣше да бѫде много тежъкъ. Каквото сѫ игритѣ и забавитѣ за децата, такова нѣщо е науката за човѣка на земята. Още съ дохождането си на земята, човѣкъ започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи, какъ да се отнася съ хората, съ по-голѣмигѣ и по-малкитѣ отъ себе си. Щомъ стане на седемь години, пращатъ го на училище да учи писане, смѣтане, граматика и т. н. Колкото по-голѣмъ става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнемъ нѣкой възрастенъ човѣкъ, виждаме, че той все уравнения решава: духовниятъ решава духовни уравнения, а свѣтскиятъ — свѣтски уравнения. Обаче, има голѣма разлика между духовнитѣ и свѣтскитѣ или материалнитѣ, физическитѣ уравнения. Какъ ще решите едно уравнение отъ мисли, въ което едната е неизвестна? Ако навлѣзете въ геометрията, какъ ще опредѣлите посоката на права, дълга 10 см.? Понеже всѣка права представя силова линия, следователно, тя е жива линия. Щомъ е жива линия, вие трѣбва да опредѣлите нейния стремежъ. Това може да се опредѣли по посоката на нейното движение. Всѣко движение е разумно, т. е. задъ движещето се тѣло седи нѣкаква разумна сила. Отъ математиката знаемъ, че две велични, по отдѣлно равни на трета величина, сѫ равни помежду си. Значи, две мисли отъ умствения я или отъ духовния свѣтъ по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Щомъ знаете дветѣ мисли, ще намѣрите и третата.

Тъй щото, каквито задачи решавате съчислата въ обикновената математика, такива задачи можете да решавате и въ психическия животъ. Следователно, както има уравнения въ алгебрата, така сѫществуватъ уравнения въ сърдечния, въ умствения и въ Божествения свѣтъ. Това е новата и положителната наука на живота, съ която хората ще се занимаватъ въ бѫдеще. Тѣ още не могатъ да приематъ тази наука, понеже трѣбва да намѣрятъ мѣсто на новитѣ теории, на новитѣ идеи. Ако ги поставятъ между старитѣ идеи, въ умоветѣ имъ ще стане голѣма каша, голѣмо объркване. Когато нѣкой човѣкъ се домогне до новитѣ идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: Не е време още за васъ. Вие можете да почакате малко. Но новитѣ идеи не чакатъ. Тѣ хлопатъ отъ врата на врата, безпокоятъ този или онзи академикъ, подаватъ заявленията си, искатъ да бѫдатъ разгледани. Академицитѣ, ученитѣ взиматъ тѣзи заявления и ги оставатъ настрана, отлагатъ тѣхното разглеждане. Отхвърлени отъ ученитѣ, новитѣ идеи тръгватъ отъ човѣкъ на човѣкъ и хлопатъ на главитѣ имъ, искатъ приемъ. Но и тѣзи хора не ги приематъ. Тѣ намиратъ, че първо трѣбва да уредятъ работитѣ си, и тогава да се занимаватъ съ тѣхъ. И така, новитѣ идеи оставатъ на заденъ планъ. Тукъ-тамъ ще се намѣри нѣкой свободенъ човѣкъ, луда глава, както хората го наричатъ, и той ще възприеме новитѣ идеи, ще започне да ги изучава и прилага.

Добре е човѣкъ да уравнява нѣщата, да се стреми къмъ уреждането имъ, но той трѣбва да знае, какъ да уравнява. Представете си, че единъ младъ човѣкъ има въ касата си десеть хиляди лева, но сѫщевременно дължи десеть хиляди лева. Какъ ще реши той задачата си? Понеже е младъ човѣкъ, нежененъ, той лесно може да реши задачата си: ще извади десеттѣ хиляди лева отъ касата си и ще плати всичкия си дългъ. Въ сѫщность така ли я решава?—Не, той дава петь хиляди лева срещу дълга си, а останалитѣ петь хиляди остава за себе си, да си купи нови дрехи, обуща, шапка, да излѣзе предъ хората, да го харесатъ. Значи, този младъ е решилъ само едното неизвестно — х, а второто неизвестно — у, остава за следната година, отлага решаването му. Какво става по-нататъкъ? Следната година той се оженва, вследствие на което разходитѣ му се увеличаватъ. Въ резултатъ на това, решаването на задачата става по-мѫчно: той внася въ нея още едно неизвестно — z. Той се намира предъ уравнение съ три неизвестни. Отъ година на година неизвестнитѣ се увеличаватъ, и решаването на уравнението се затруднява. Въ природата съществува законъ, споредъ който могатъ да се решаватъ и най-мѫчнитѣ уравнения. Ще преведа този законъ на обикновенъ езикъ: докато имашъ да плащашъ, никакви удоволствия не ти се позволяватъ. Плати първо дълга си, а после прави, каквото искашъ. Съ останалитѣпари можешъ да си купишъ най-хубави дрехи, обуща, шапка. Съ останалитѣ пари можешъ и да се оженишъ. Обаче, докато неизплатишъ дълга си до стотинка, нищо друго не трѣбва да предприемашъ.

И тъй, като превеждамъ закона на обикновенъ езикъ, той става разбранъ за всички. Често езикътъ спъва хората. Значи, има разлика въ езицитѣ, но има разлика и въ това, кой говори и какъ говори. Запримѣръ, нѣкой казва : Нѣма какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Споредъ мене, това сѫ излишни, празни думи. Човѣкъ не може да опредѣли, трѣбва ли да живѣе, или не трѣбва. Да живѣемъ — това не зависи отъ насъ. Нѣкои окултисти казватъ, че като твърди човѣкъ нѣщо, съ това той го усилва или продължава. Значи, като казва човѣкъ,, че трѣбва да живѣе, съ това той продължава живота си. Не е въпросъ въ внушението. Има известенъ родъ шарани, които живѣятъ около 400 години. Тѣзи шарани не твърдятъ, че трѣбва да се живѣе, въпрѣки това иматъ дълъгъ животъ. Нѣкои хора специално подчъртаватъ, че ще живѣятъ дълго време на земята, а едва достигатъ 50-60 години. Дългиятъ животъ не се опредѣля отъ внушението, което човѣкъ самъ си прави, че ще живѣе много години. Продължителностьта на живота зависи отъ правилнитѣ отношения, които човѣкъ има къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ си и къмъ себе си. Спазва ли тия отношения, върви ли по законитѣ на правата линия, той има условия за дълъгь животъ. Човѣкъ самъ опредѣля линията на своя животъ — дали ще бѫде кѫса или дълга.

Като изучавате закона за наследственостьта, ще видите, че цѣли родове следватъ живота на кѫситѣ линии. а други—животътъ на дългитѣ линии. Следователно, деца, родени отъ родители, които произлизатъ отъ рода на кѫситѣ линии, ще живѣятъ малко време на земята. Ако се раждатъ деца отъ вторитѣ родове, тѣ ще следватъ пѫтя на дългитѣ линии, ще живѣятъ дълю време на земята. Често въ живота ставатъ кръстосвания: майката е отъ рода на тия, които следватъ пѫтя на кѫситѣ линии, а бащата — отъ тия, които следватъ дългитѣ линии. Тогава, ако синъть или дъщерята на това семейство мяза на баща си, ще има възможность да живѣе дълъгъ животъ. Ако мяза на майка си, ще живѣе кѫсъ животъ. Въ такъвъ случай, синътъ или дъщерята ще живѣятъ толкова години, колкото е живѣлъ бащата, или колкото е живѣла майката. Обаче, ако синътъ или дъщерята водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, тѣхниятъ животъ може да се продължи съ нѣколко години. Ако младитѣ не водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, има възможность да умратъ съ нѣколко години по-рано отъ годинитѣ, до които сѫ доживѣли родителитѣ имъ.

Обаче, законътъ за наследственостьта се изразява не само по отношение продължителностьта на човѣшкия животъ, дали животътъ на човѣка ще бѫде по-дълъгъ или по-кѫсъ, но още и по отношение на неговитѣ чувства. Има човѣшки чувства, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии, вследствие на което тѣ траятъ нѣколко месеца само. Има човѣшки чувства, които траятъ години; тѣ вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии; тѣ сѫ кратковременни. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии; тѣ сѫ дълготрайни. Обаче, ние не се занимаваме съ мисли и чувства, които умиратъ преждевременно. За да дойде до истинското положение на живота, човѣкъ трѣбва да следва пѫтя на дългитѣ линии въ всѣко отношение. И тогава, ако баща му е живѣлъ 90 години, и той ще живѣе толкова; ако баща му е билъ гениалень, и той ще бѫде гениаленъ. Какво виждаме днесъ ? Ако бащата е билъ гениаленъ, синътъ не излиза такъвъ. Значи, бащата не е могълъ да предаде своята гениалность на сина си. Изобщо, бащитѣ сѫ слаби да предаватъ гениалностьта си на своитѣ синове. Майкитѣ могатъ да предаватъ повече нѣща на синоветѣ си, отколкото бащитѣ.

Следователно, гениалностьта се предава по женска линия, по линията на чувствата. Духътъ носи гениалностьта, а душата я отхранва. Думата „гении“ е гръцка и означава начало, зараждане на нѣщата. Разумнитѣ, ученитѣ хора сѫ дали друго значение на тази дума. Подъ думата „гений, гениаленъ човѣкъ“, тѣ разбиратъ човѣкъ, който твори, който създава епохи. Гениитѣ работятъ въ твърдата материя. Тѣхниятъ животъ е изложенъ на голѣми пертурбации, вследствие на което тѣ умиратъ преждевременно. За да живѣе много години на земята, гениятъ трѣбва да стане светия. Светията върви по пѫтя на дългитѣ линии, а гениятъ — по пѫтя на кѫситѣ линии. Когато смъртьта дойде при светията, той я посрѣща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назадъ, не го взима съ себе си. Смъртьта има слабость къмъ светиитѣ. Като види единъ светия, тя веднага се влюбва въ него, вследствие на което той може да живѣе на земята, колкото време желае. Геииятъ, обаче, се бори съ смъртьта. Тя подкопава основитѣ на неговия животъ. Гениятъ иска да живѣе, да се учи, но смъртьта го отстранява отъ пѫтя си, не иска да ѝ препятствува.

Допуснете, че бащата въ нѣкое семейство е живѣлъ само 45 години. Майката сѫщо е живѣла около 45 години. Какъ мислите, детето имъ може ли да живѣе по-дълъгъ животъ отъ тѣхъ ? Обстоятелството, че родителитѣ сѫ живѣли малко време на земята, показва, че тѣ сѫ били слаби, хилави. Следователно, и децата имъ не могатъ да бѫдатъ по-здрави отъ тѣхъ. Ние говоримъ за естествената смърть. Нѣкои млади умиратъ преждевременно, отъ неестествена смърть. Ако нѣкой хиромантикъ разглежда рѫцетѣ на хората, той ще види, че на ония, които иматъ дълъгъ животъ, линиитѣ на ржцетѣ сѫ дълги. Колкото е по-кратъкъ животътъ на хората, толкова линиитѣ на рѫцетѣ имъ сѫ по-кѫси. Това не е абсолютно правило, не е законъ. Като правило, и въ него има изключения. Кѫситѣ линии сѫ дошли впоследствие. Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии. Първоначално хората сѫ живѣли много години на земята. Такива примѣри имаме въ Библията, въ Стария Заветъ. Тогава животътъ на хората е билъ около 900 години; после се е намалилъ до 500, до 200, до 150, до 120 години, а днесъ хората живѣятъ най-много до 60 годишна възрасть. Като изследватъ въпроса за дълготрайностьта на живота, съвременнитѣ учени сѫ дошли до заключението, че животътъ на хората е толкова по-дълъгъ, колкото е по-щастливо съчетанието на дългитѣ линии на мислитѣ и на чувствата имъ. Щомъ линиитѣ на мислитѣ и чувствата имъ сѫ дълги и правилно съчетани, тѣ ще разполагатъ съ разумна воля, която ще съгради здраво, хармонично сложено тѣло, въ което душата ще обитава, колкото време желае. Задачата на всѣки човѣкъ е да си създаде здраво, добре развито тѣло, въ което силитѣ функциониратъ правилно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да избѣгва тѣзи чувства, или по-право чувствувания, които сѫ кратковременни и му сѫ наложени отвънъ. Само възвишенитѣ, благороднитѣ чувства и свѣтли мисли, които произтичатъ отъ душата и духа на човѣка, сѫ въ състояние да образуватъ дълги линии, да продължатъ неговия животъ. Въ чувствата и мислитѣ на човѣка има много присадки, които не представятъ истинскиятъ човѣкъ. Чувствата и мислитѣ на човѣка вървятъ по съвсемъ другъ законъ, а не по закона на присаждането.

За да разбере пѫтя на своето развитие, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да изучава законитѣ, коию взиматъ участие въ неговото развитие. Когато изучава себе си, човѣкъ трѣбва да дойде до онова първично положение, когато е живѣлъ въ Бога, като разумна душа, съ вложени въ него сили, дарби и способности, които сѫ създали тѣлото му. Да изучи човѣкъ себе си, т. е. да намѣри себе си, това значи, да се подложи на щателно пречистване, да се освободи отъ ония мисли и чувства, които сѫ наслоени върху него отъ вѣковетѣ. Когато търси себе си, човѣкъ дохожда до положение на индиферентность. Той става индиферентенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Всички временни, преходни желания го напушатъ, и той се чувствува съвършено изпразненъ. Това е временно положение, но човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ него. Така той ще разбере, че много желания, много скърби и радости на хората сѫ фиктивни. Запримѣръ, нѣкой плаче, защото челъ въ вестницитѣ, че баща му умрѣлъ. Въ сѫщность баща му е живъ. Поради нѣкакво съвпадение въ имената на двама души, станалое погрѣшно съобщаване за смъртьта на баща му. Другъ нѣкой плаче за нѣкакви изгубени пари, които въ сѫщность не е изгубилъ. Това сѫ несъществени страдания, които не засѣгатъ дълбоко човѣшката душа.

Обаче, има сѫществени страдания, които дълбоко засѣгатъ човѣшката душа и се отразяватъ и върху тѣлото му. Истинскитѣ, сѫщественитѣ страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце и разширяватъ съзнанието му. Фиктивнитѣ страдания огрубяватъ, ожесточаватъ човѣка. Опасни страдания сѫ ония, които довеждатъ човѣка до положение да роптае противъ Бога, да се настройва срещу хората. Следъ като прекара голѣми страдания и мѫчения, Иовъ изпадна въ положение да иска отговоръ отъ Бога, защо, като отне богатството му, синоветѣ и дъщеритѣ му, най-после посегна и на тѣлото му? Въ първо време той носѣше страданията мълчаливо, но следъ като се засегна и тѣлото му, взе да пита Господа, кѫде е Божията правда, кѫде е Божествениятъ редъ на нѣщата. Той не можеше повече да си дава отговоръ на страданията, които го сполетяваха едно следъ друго, и се обезсърдчи. Най-после, когато разбра смисъла на страданията, Иовъ мина въ нова фаза на живота, дето страданията придобиха новъ смисълъ. Иовъ мина отъ човѣшкия въ Божествения животъ, въ Висшия порядъкъ на живота, свободенъ отъ съмнения, отъ противоречия. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъстраданията на Иова, да бѫде изпитанъ. Като издържи изпита си, тогава ще влѣзе въ новия животъ.

И тъй, страданията сѫ голѣма спънка въ живота на човѣка, но сѫщевременно тѣ сѫ и силенъ потикъ за растене и за развитие. Досега никой обикновенъ човѣкъ не си е отговорилъ на въпроситѣ, защо идватъ страданията и скърбитѣ въ свѣта и не може ли безъ тѣхъ. Духътъ се мѫчи, тѣлото — скърби, а душата — страда. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ едновременно ще се мѫчи, ще скърби и ще страда. Веднъжъ слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ материя, духътъ е изложенъ на вѣчни мѫки, както се мѫчатъ духоветѣ въ ада. Всички духове, които не разбиратъ сѫщината на Битието, се мѫчатъ. Такъвъ духъ, изложенъ на вѣчни мѫки въ ада, е Луциферъ — князътъ на свѣта. Казва се за него, че е лишенъ отъ свѣтлината си и изпратенъ въ ада на вѣченъ огънь и мѫчение. Кои сѫ причинитѣ за това, не се казва. При тѣзи условия поставенъ, Луциферъ се мѫчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва съ такава умраза, че съ единъ замахъ иска да унищожи цѣлия свѣтъ. Какво по-голѣмо мѫчение отъ това? Следователно, когато нѣкой се мѫчи, това показва, че той се е наелъ съ трудната задача — да разруши свѣта и да се освободи. Това е невъзможно!

Кога скърби човѣкъ? — Когато му се препятствува да постигне нѣкое свое желание. Казва се, че тѣлото скърби, понеже въ него има сѫщества, които сѫ на низка степень на развитие. Има силни духове, които, подложени на мѫчение, толкова се ожесточаватъ, че сѫ готови да унищожатъ цѣлия свѣтъ. Какво ще стане тогава ? Свѣтътъ ще се унищожи, а тѣ само ще останатъ да сѫществуватъ. Това е невъзможно. Щомъ свѣтътъ се унищожи, съ него заедно и тѣ ще изчезнатъ. — Не, човѣкъ трѣбва да изучава състоянията на мѫчения, скръбь и страдания въ себе си и да различава, кои сѫ негови и кои чужди. Неговитѣ мѫчения, скърби и страдания ще го спъватъ по единъ начинъ, а чуждитѣ — по другъ.

Мѫчението, скръбьта и страданието сѫ елементи, т. е. известенъ родъ сили, съ които природата работи. Затова, именно, Господъ ги е допусналъ. Като ученици, вие трѣбва да превръщате тия сили въ себе си, да ги използувате за добро. Какво печелятъ разрушителнитѣ духове? Нищо не печелятъ. Въ тѣхното разрушаване нѣма никаква философия, никаква наука. Когато силнитѣ духове участвуватъ въ войни, следъ голѣмо мѫчение тѣ побеждаватъ. Щомъ победятъ неприятеля си, тѣ влизатъ въ областьта на разрушението: горятъ градове и села, разрушаватъ, грабятъ, изнасилватъ. Дето кракътъ имъ стѫпи, всичко се превръща на пепель. И следъ всичкотова тѣ се считатъ герои, господари на положението. Ученикътъ, обаче, трѣбва да се справи съ разрушителния елементъ въ себе си, да му даде права насока.

Това, което се говори относно разрушението, като резултатъ на мѫчението, е предметъ за размишление само за ония, които нѣматъ работа. Безработнитѣ трѣбва да размишляватъ върху казаното, да изучаватъ себе си и ближнитѣ си, да не се обезсмисли животътъ имъ. Ония, които иматъ работа, трѣбва да се занимаватъ съ други задачи, да превръщатъ отрицателнитѣ сили въ положителни. На работещитѣ се дава задача да размишляватъ върху състоянията на материята и службата ѝ въ природата. Всички говорятъ за твърдата материя. За какво е нужна тази материя? — За проява на живота. Безъ твърда материя животътъ не може да се прояви. Обаче, това не е достатъчно. Животътъ трѣбва да се подхранва. Той се подхранва съ течната материя, понеже тя е пъргава, пластична, огъваема. Освенъ течната материя, животътъ трѣбва да се прониква отъ нѣщо. За това служи въздухообразната материя. И най-после животътъ трѣбва да бѫде обвитъ въ нѣщо. За това служи етерътъ, т. е. свѣтлинната материя. Твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна материя, това сѫ четиритѣ вида материя, съ които се занимава и обикновената, и окултната наука.

И тъй, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, като прояви, като форми на живота; течната материя — като условие за подхранване на живота; въздухообразната — като условие за проникване на мисъльта въ живота и свѣтлинната — като обвивка на живота. Тѣзи четири вида материя сѫ различни области, които трѣбва да се изучаватъ. Човѣкъ трѣбва да започне изучаването имъ първо отъ себе си. Той трѣбва да стане господарь на четиритѣ вида материя въ себе си, да научи законитѣ, на които се подчиняватъ. Той трѣбва да владѣе естеството на всички видове материя, които съставятъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Тѣзи тѣла сѫ неразривно свързани помежду си. Който владѣе материята на физическото тѣло, въ различнитѣ ѝ видове, той ще владѣе и своето духовно, и ментално тѣло. Твърдата материя опредѣля формитѣ на физическото тѣло. Който не знае законитѣ, които я управляватъ, той ще доведе тѣлото си до пълно вцепеняване, до замръзване. Течната материя представя чувствата на човѣка. По тегло тя съставя по-голѣма часть отъ теглото на тѣлото. Ако не знае, какъ да се справя съ нея, тя може да залѣе сушата, да създаде наводнение въ човѣшкия организъмъ. За да спаси човѣка отъ това наводнение, природата му създава нѣкаква болесть. Чрезъ болестьта изпарява голѣма часть отъ водата, и по този начинъ организъмътъ дохожда въ естественосъстояние. Обаче, има болести, при които изпаряването на водата става чрезмѣрно силно, въ резултатъ на което организъмътъ изсъхва. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ наводнения и отъ чрезмѣрно изсушаване. За тази цель той трѣбва да знае законитѣ за регулиране на своитѣ чувства. Въздухообразната материя е свързана съ чозѣшката мисъль. За да не ставатъ експлозии въ организъма му, които да го разрушазатъ, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за газоветѣ, законитѣ на мисъльта. Никога мисъльта на човѣка не трѣбва да се сгѫсти дотамъ, че да предизвика експлозия. Мислитѣ трѣбва да запазватъ своето естествено състояние. Най-после, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на етера, на свѣтлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишенитѣ мисли въ него. Всѣкакво противодействие на мислитѣ у човѣка създава смърть — умствено умиране.

Сега, като говоря върху тази материя, това не значи, че веднага ще имате резултати. За да дойдете до микроскопически резултати, вие трѣбва да работите усилено върху себе си. Ако работите по десеть часа на день, въ продължение на три години ще имате миокроскопически резултати. Изкуство е човѣкъ да владѣе силитѣ на своя организъмъ! Това не се постига лесно — да удари съ магическата прѫчица и да постигне всичко изведнажъ. Има хора, които владѣятъ магическатапрѫчица, но тѣ сѫ работили съ вѣкове, съ голѣмо постоянство и усилие, докато се домогнатъ до нея. Следователно, владението или невладението на тази прѫчица зависи отъ усилията, които човѣкъ прави, отъ неговата карма и т. н. Колкото по-близко е човѣкъ до изплащане или ликвидиране на своята карма, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да придобие магическата прѫчица. Кармата на нѣкои хора е много тежка, вследствие на което мѫчно могатъ да придобиятъ тази прѫчица. Но все таки усилията имъ нѣма да отидатъ напразно. Най-малкото усилие отъ тѣхна страна ще имъ донесе поне микроскопически резултати. Усилията, които човѣкъ прави въ пѫтя на своето повдигане, го улесняватъ при ликвидиране на неговата карма.

Тъй щото, дали лесно или мѫчно ще придобиете магическата прѫчица, отъ всички се иска работа, трудъ, усилие. Само така ще дойдете до самообладанието — необходимо условие за вашето развитие. Самообладанието е въ връзка съ твърдата материя. Да се владѣе човѣкь, това значи да владѣе твърдата материя въ себе си. Тя е наи-устойчивата материя. Който владѣе твърдата материя въ себе си, той има устойчивъ характеръ. Твърдата материя е основниятъ камъкь на живота. Следователно, който иска да работи върху себе си, той трѣбва да започне отъ твърдата материя. Твърдата материя представя конкретната човѣшка мисьль. Твърдата материяпридава формитѣ на тѣлата. Тя е първото състояние на материята, чрезъ която животътъ е почналъ да се изявява навънъ. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има поне една основна идея въ живота си, имаме предъ видъ, че той трѣбва да владѣе поне твърдата материя въ себе си. Щомъ владѣе тази материя, той ще може да се справи и съ другитѣ видове материи. Ако човѣкъ не владѣе твърдата материя, животътъ му ще представя преплитане на всички видове материи, въ резултатъ на което организъмътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми пертурбации и катаклизми: бури, наводнения, земетресения, експлозии и т. н. При това положение, топлинната и свѣтлинната енергия въ човѣшкия организъмъ ще се намирать въ неестествено състояние.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате топлиннитѣ и свѣтлиннитѣ енергии на вашия организъмъ, и вь връзка съ това да познавате, кога сте въ нормално и кога — въ анормално състояние. Има случаи, когато става чрезмѣрно изтичане на топлинната енергия отъ човѣка, вследствие на което рѫцетѣ му сѫ винаги студени. Понѣкога въ човѣка се развива повече топлинна енергия, отколкото трѣбва, поради което рѫцетѣ му сѫ много горещи. Има два вида топлина: външна, която изсушава човѣшкия организъмъ, и вѫтрешна, която произтича отъ самия животъ. Вѫтрешната топлина е естествената топлина на организъма. Тя е носителка на красивото, навъзвишеното въ живота. Тази топлина регулира силитѣ на човѣшкия организъмъ, като го предпазва отъ изсушаване, отъ наводнение.

Следователно, който иска да бѫде здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се стреми къмъ новото въ живота — да има високъ идеалъ, да храни ума си съ свѣтли, възвишени мисли — съ етерна материя, а сърдцето си — съ топли и благородни чувства — съ най-чистата вода, но взета въ опредѣлено количество. Това значи истински здравъ човѣкъ. Нѣма ли такъвъ идеалъ въ себе си, човѣкъ ще бѫде здравъ като всички обикновени хора. И тогава, каквато работа започне, въ края на краищата ще я развали. Ако намѣри човѣкъ, съ когото да създаде добро приятелство, въ скоро време това приятелство ще се развали. Нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, колко приятели има, които сѫ готови да пожертвуватъ живота си заради него. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да имате поне единъ приятель, който е готовъ да се пожертвува за васъ и вие — за него. Колко души отъ васъ могатъ да се пожертвуватъ за себе си, т. е. за Божественото въ себе си ? Има жертви въ свѣта, но тѣ сѫ принудителни, а не доброволни. Доброволни жертви се искатъ отъ хората. Всѣка принудителна жертва дава петь, получава три, вследствие на което хората се разочароватъ.

Въ доброволната жертва човѣкъ може да даде десеть и нищо да не получи. Такажертвуватъ истински моралнитѣ хора. Тѣ жертвуватъ, безъ да очакватъ нѣщо. Тѣзи хора сѫ бедни на физическия свѣтъ, а богати — въ духовния. Който не прави доброволни жертви, той може да бѫде богатъ на земята, но не и въ духовния свѣтъ. За такива богати Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе въ иглени уши, отколкото богатъ въ Царството Божие“. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде богатъ. Не е въпросъ за външното богатство. Казано е въ Писанието: „Какво се ползува човѣкъ, ако за външното богатство продаде душата си?“ Значи, истинското богатство е въ душата на човѣка. Има ли това вѫтрешно богатство въ себе си, човѣкъ всичко има; достатъчно е да помисли само за златото, за да го има моментално. Той знае, кѫде има заровено злато въ земята, за да си вземе толкова, колкото му е нужно. Може ли този богатъ човѣкъ да краде? Може ли царьтъ на една държава да краде ? Може ли жената да краде отъ мѫжа си ? Има семейства, въ които жената краде пари отъ джоба на мѫжа си.—Кога?—Когато мѫжътъ не внася нищо въ кѫщи. Обаче, това е една отъ външнитѣ, изопачени страни на живота. Тамъ, дето животътъ правилно се развива, мѫжътъ и жената представятъ едно цѣло.

И тъй, когато мѫжътъ краде жена си, или жената краде мѫжа си, това показва, че въ този домъ сѫществуватъ две каси, две различни банки. Всѣка банка мисли само за себе си, по какъвъ начинъ по-лесно да забогатѣе. Въ края на краищата едната банка ще изчерпи другата, но и тя нѣма да издържи много време. Всѣко благо, което човѣкъ е придобилъ съ насилие, въ най-скоро време ще го изгуби. Сѫщото нѣщо става и въ самия човѣкъ. Докато не се възстанови вѫтрешната хармония въ човѣка, той всѣкога ще се стреми да уреди първо своитѣ физически, материални нужди и тогава да се занимава съ възвишени работи. — Не, преди всичко човѣкъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, която му е дала власть върху твърдата материя, да я владѣе и управлява. Твърдата материя може да се уподоби на човѣшкия мозъкъ. Най-устойчивата материя въ човѣшкия организъмъ е мозъкътъ. Той не се измѣня. Колкото тежка болесть да прекара човѣкъ, теглото на мозъка не се намалява.

Сега, като говоримъ за завладяване, можемъ да си зададемъ въпроса: кое се завладява — човѣшкото или Божественото? — Само човѣшкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпросъ за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начинъ не може да се завладява. Досега никой не е успѣлъ да завладѣе или подчини Божественото. Който се е опитвалъ да стори това, той е свършвалъ съ катастрофа. Койтосе е опитвалъ да подчини Божественото на човѣшкото, той е изпиталъ най-голѣми страдания и нещастия въ свѣта. Като знаете това, дайте свобода на Божественото въ себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото въ човѣка е въ състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрѣшки. Обаче, за да стане това, човѣкъ трѣбва да даде пъть на Божественото въ себе си.

Когато човѣкъ се намѣри въ нѣкакво затруднение, той иска другитѣ да се молятъ заради него. И това е възможно, но какво ще даде той срещу тази молитва? Единъ американски милионеръ заболѣлъ сериозно и, следъ като се обърналъ за помошь къмъ всички знатни американски лѣкари, най-после той се обърналъ къмъ единъ виденъ американски проповѣдникъ съ следнитѣ думи: Моля ти се, ти си добъръ човѣкъ, добъръ проповѣдникъ. Твоята молитва ще бѫде приета отъ Господа. Помоли се заради мене да оздравѣя. — Какъ мога да се моля за тебе? Досега ти не си направилъ нито едно добро. Животътъ ти е пъленъ съ грѣхове. Какво обещавашъ, за да се помоля за тебе? Какво можешъ да пожертвувашъ? За да се приеме молитвата ми, ти трѣбва да посветишъ живота си на Господа, или да раздадешъ всичкото си богатство на бедни. Какво ще поставя на колѣнетѣ си, за да колѣнича предъ Господа?

Сѫщото нѣщо може да се каже и на всѣки човѣкъ по отдѣлно. За да бѫде приета молитвата ви предъ Господа, не е достатъчно само да признаете грѣховетѣ си, или да кажете, като Давида, че въ грѣхъ ви е заченала майка ви. — Не, който иска нѣщо отъ Господа, той трѣбва да обещае нѣщо, да пожертвува нѣщо отъ себе си. И каквото обещае, трѣбва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трѣбва да я даде. Нѣма случай въ свѣта, човѣкъ да е изпълнилъ обещанието си, което е далъ предъ Бога, и да не е получилъ отговоръ на молитвата си. Нѣкой обещава нѣщо предъ Господа, но после се извинява, че не е могълъ да изпълни обещанието си, понеже билъ младъ, билъ поставенъ на изкушения, или че билъ старъ, жененъ, съ задължения къмъ жена и къмъ деца. Оставете настрана вашата младость и старость. Какъ ще докажете, че сте млади или стари? Какъ ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сънь, това е илюзия, не е действителность. Толстой сънувалъ една вечерь, че е бремененъ и ще роди. Цѣла нощь се мѫчилъ, докато най-после родилъ. Като се събудилъ и разбралъ, че е сънувалъ, казалъ: Ако раждането е такова страшно нѣщо, не струва човѣкъ да бѫде жена. Нѣкои тълкуватъ този сънь въ преносенъ смисълъ. Тѣ казватъ, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той билъ бремененъ съ нови идеи, които трѣбвало да посѣе въсвѣта. Това е другъ въпросъ. За Толстоя е важно, че той сънувалъ, че е бремененъ, че ще роди и се измѫчилъ много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но отъ по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Hие не отричаме положението, въ което се намирате, но казваме, че всичко въ живота е относително. Нѣкой е скърбенъ, плаче, измѫчва се. Какво представя тази скръбь? — Сънь. Този човѣкъ сънува. Той се намира въ положението на Толстоя, бремененъ е съ нѣщо, мѫчи се да роди.

Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. И човѣкъ казва: Скръбна е душата ми. Какво показва това? Това показва, че човѣкъ е заробилъ душата си, потопилъ я въ скърби и страдания, отъ които трѣбва да я освободи. На всѣки човѣкъ е дадена задача да освободи душата си отъ скърбитѣ и страданията. Скърбитѣ и страданията спъватъ човѣка въ развитието му. Той не може лесно да се освободи отъ тия спънки, защото погледътъ му не е насоченъ къмъ душата му, а е насоченъ навънъ нѣкѫде, за изправяне на човѣчеството. Изправянето на човѣчеството е работа на Бога, а работа, задача на човѣка е изправянето на самия себе.

Следователно, дойде ли въпросъ за изправяне на свѣта, на цѣлото човѣчество, това е работа на Бога. Богъ е създалъ свѣта. Той има грижа за изправянето му. Който иска да оправи свѣта, да оправи човѣчеството, тойтрѣбва да отиде при Бога и съ Него да се посъветва. Дойде ли въпросъ за изправяне на обществата, на домоветѣ, това е работа на ангелитѣ. Който иска да изправя обществата, домоветѣ, той трѣбва да се обърне къмъ ангелитѣ, тѣ да го посъветватъ, какъ да постѫпи. Ангелитѣ женятъ хората. Ако нѣкой иска да се ожени, нека отиде при ангелитѣ и ги помоли да му помогнатъ. Тѣ ще го оженятъ. Тѣ иматъ грижа за младитѣ, които искатъ да се женятъ. Дойде ли въпросъ за изправяне на отдѣлния човѣкъ, това е лично негова работа. Всѣки самъ може да се изправи. Като спазвате тия отношения, вие всѣкога ще имате добри постижения и резултати въ живота си. Мнозина не успѣватъ, защото очакватъ свѣтътъ да се изправи, обществата да се изправятъ, младитѣ да се оженятъ, че тогава тѣхнитѣ работи да се наредятъ. Това е невъзможно. Не очаквайте на другитѣ хора. Всѣки трѣбва да изпълни своята задача — да изправи своя животъ, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и свѣтътъ е изправенъ, и обществата сѫ уредени, и младитѣ сѫ настанени.

И тъй, щомъ се запитате, кой ще оправи свѣта, ще си отговорите, че това е работа на Бога. — Кой ще уреди отношенията между членоветѣ на семействата? — Това е работа на ангелитѣ. — Кой ще се грижи за тебе?—Това е лично твоя работа. Дали ще ядешъ, ще се обличашъ, ще учишъ, това е твоя работа.Единствената ти работа е да вземешъ книжката си и да отидешъ на училище. Когато човѣкъ разграничи тия нѣща въ себе си, той се намира предъ условията на новия животъ.

Красивъ е новиятъ животъ, но за неподготвения и той носи противоречия. Запримѣръ, ако нѣкой неподготвенъ влѣзе вь новия животъ, той първо ще иска да се осигури. Право е това желание, но каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ осигуровката, която Богъ ще му даде? Каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ тази, която ангелитѣ ще му направять? И каква по-голѣма осигуровка може да желае човѣкъ отъ тази, която той самъ е въ сила да си направи? Когато Богъ, ангелитѣ и човѣкътъ се съединятъ въ едно, човѣкъ става силенъ, всичко може да направи. Много хора днесъ не успѣватъ въ живота си, защото се наематъ съ непосиленъ товаръ. Тѣ поематъ работата на Бога, на ангелитѣ и своята, и следъ това пъшкатъ подъ голѣмото бреме на живота.

Следователно, дойдете ли до трудноститѣ въ живота, ще се обърнете къмъ ангелитѣ, къмъ светиитѣ съ молба да ви помогнатъ. После, ще се обърнете къмъ Бога да оправи работитѣ ви. И най-после, ще уповавате и на себе си. Тъй щото, Богъ ще оправи обърканитѣ работи отъ миналото и отъ настоящето ви. Светиитѣ ще подобрятъ условията ви, а вие ще учите. Вие се безпокоите за децата си, не знаете, дали ще могатъ да учатъ. Това етѣхна работа. Вие се безпокоите за сина си, за дъщеря си, дали ще могатъ навреме да се оженятъ. — И това не е ваша работа. Това е работа на ангелигѣ.— Ама дали ще се спасятъ децата ми? — Това е работа на Бога. Отъ васъ се иска само едно: да обичате децата си. Който обича, той е здравъ човѣкъ. Да обичашъ, това значи да владѣешъ твърдата материя. Подъ думата „твърда материя“ разбираме първичната материя, която се отличава съ абсолютна устойчивость; тази материя не се мѣни, не се разлага — никакъвъ клинъ не може да се вмъкне въ нея. Който нѣма тази материя въ себе си, той е пѣсъчлива почва. За такъвъ човѣкъ се отнася стиха: „Домъ, съграденъ на пѣсъкъ, не може да устои“. Които не разбиратъ свойствата на разнитѣ видове материя и не могатъ да ги владѣятъ, тѣ изпадатъ въ противоречия и се залавятъ съ решаването на задачи, които не влизатъ въ крѫга на тѣхната дейность. Човѣкъ трѣбва да се занимава съ ония задачи, които се отнасятъ до благото на неговата душа. Останалитѣ задачи сѫ предметъ на разрешаване отъ напреднали, разумни сѫщества.

Сега, коя е най-важната мисъль въ тази лекция? Коя мисъль остана въ ума ви? Едно дете слушало една приказка, какъ една млада, красива мома се оженила за царския синъ. Като го запитали, какво разбрало отъ приказката, то отговорило: Разбрахъ, че е хубаво човѣкъ да се ожени за царския синъ. Ако и васъ за питамъ, какво най-много ви хареса въ лекцията, навѣрно ще кажете, че хубаво е човѣкъ да се ожени за царския синъ. Наистина, най-важна мисъль въ една лекция е тази, която засѣга човѣшката душа. Тази мисъль не е нищо друго, освенъ царскиятъ синъ, или царската дъщеря, за която всѣки иска да се ожени. Около тази мисъль се координиратъ всички останали мисли. Тази мисъль трѣбва да се приложи въ живота. Kогато въ ума на човѣка се роди една координираща мисъль, Богъ я благославя, ангелитѣ я поливатъ, възрастватъ, а човѣкъ събира плодоветѣ‏ ѝ и ги опитва. И отъ васъ се иска приложение. Силнитѣ ученици трѣбва да прилагатъ, да видятъ плода на своитѣ мисли.

Кои ученици наричаме силни ? Ще кажете, че силни ученици сѫ тия, които минаватъ за учени. Турцитѣ казватъ, че колкото по-ученъ е човѣкъ, толкова повече страда. Не е така. Учениятъ не трѣбва да страда. Каква наука, какво знание е това, което носи страдания, съ които човѣкъ не може да се справи? Не е ученъ онзи, който много страда. Ако учениятъ страда много, това показва, че той се е натоварилъ съ работи, които не сѫ по силитѣ му. Истински учениятъ избира такъвъ пѫть, по който срѣща най-малко препятствия, най-малко страдания. Една отъ задачитѣ на Школата, която следвате, е да намали до минимумъ скърбитѣ, страданията и мѫчнотиитѣ на човѣка. Скърбитѣ и страданиятаиматъ смисълъ, но само дотолкова, доколкото облагородяватъ човѣка. Дойдатъ ли до положение да го ожесточатъ, да го огрубятъ, тѣ губятъ своя смисълъ. Ето защо, при страданията си човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, да разбира, защо страда, за да не се обезсмисли живота му. Нѣма ли тази свѣтлина, и най-малкитѣ му страдания могатъ да се превърнатъ въ голѣми. Голѣмитѣ страдания не могатъ да станатъ малки, но малкитѣ всѣкога могатъ да станатъ голѣми.

Сега, представете си, че на сестритѣ дамъ задача, въ 15 минути да изплетатъ шапка, отъ памукъ или отъ вълна. Колко сестри биха се заели съ тази задача ? Тази задача изисква голѣма срѫчность. Дупкитѣ на плетката могатъ да бѫдатъ едри. Важно е шапката да се изплете за 15 минути. Задачата може да ви се види смѣшна, но имайте предъ видъ, че всѣка задача, колкото проста или мѫчна да е на видъ, съдържа нѣщо смислено въ себе си. Въ живота си човѣкъ често се поставя на положения да действува бързо, срѫчно, съсрѣдоточено. Най-малкото забавяне води следъ себе си нѣкакво нещастие, или катастрофа. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави различни опити, за да бѫде готовъ правилно и бързо да изпълни всички задачи, които животътъ му предлага.

Като ученици на живота, вие ще бѫдете поставени въ положение да ядете единъ или два пѫти най-много презъ седмицата. Какво ще правите тогава ? Днесъ хората ядатъ потри пѫти на день, а при известни положения нѣкой човѣкъ ще трѣбва да яде само единъ пѫть презъ седмицата. За това се изисква подготовка. Има смисълъ човѣкъ да не яде много, но той трѣбва да понесе това положение съ съзнание, да не се дразни. Всѣко дразнене влошава положението. Това изпитание може да се случи единъ пѫть въ живота на човѣка, но той трѣбва да е готовъ да го понесе, да го използува, да придобие нѣщо отъ него. Забелязано е, че колкото храната е по-рѣдка, толкова по-много се консумира; колкото е по-гѫста, толкова по-малко се консумира. Запримѣръ, човѣкъ приема твърда храна три пѫти на день; течна — повече пѫти; въздухообразна — по 20 пѫти на минута, а свѣтлинна, т. е. етерна — непрекѫснато. Който знае законитѣ за трансформиране на материята, той би могълъ да се справи съ всички положения, съ всички изпитания, които се отнасятъ било до храната, било до мислитѣ или чувствата. Това сѫ задачи за далечното бѫдеще. Единъ день, когато порасне, човѣкъ ще може да се справя съ всички трудности въ живота, но днесъ, като дете, той трѣбва да благодари за всичко, което му се дава и което се прави за него. Докато е въ детинското си състояние, човѣкъ трѣбва да се учи поне да не разваля онова, което разумнитѣ сѫщества правятъ за него и което природата на готово му дава.

Кое разваля добритѣ нѣща у човѣка? — Гнѣвътъ. Като се гнѣви, човѣкъ разрушава хубавото, доброто въ себе си, което съ години е съграждалъ. Гнѣвътъ е въ връзка съ центъра на разрушителностьта у човѣка, който се намира задъ горната часть на ушитѣ. Не е лошо да се гнѣви човѣкъ, но той трѣбва да впрѣга тази енергия въ себе си на работа, да придобива нѣщо. Остави ли се на гнѣва, той ще разруши много красиви работи въ него. По отношение на гнѣва, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, той да го управлява и възпитава, а не гнѣвътъ него. Въ какво седи възпитанието на гнѣва ? — Въ работа. Впрегни гнѣва на работа и повече не мисли. Щомъ се разгнѣвишъ, вземи трионъ да рѣжешъ дърва, или перо да пишешъ, или нѣкаква научна книга да четешъ, или най-после започни да се молишъ. Гнѣвътъ иска работа — нищо повече. Дали си духовенъ или свѣтски човѣкъ — безразлично; щомъ се разгнѣвишъ, работи! Гнѣвътъ представя общество отъ сѫщества, които търсятъ работа. Тѣ сѫ безработни сили, които трѣбва да се впрегнатъ на работа. Тѣ казватъ: Ако искате да не рушимъ, да не разваляме готовитѣ нѣща, дайте ни работа. Сѫщото се отнася и до човѣка. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да има работа. Безъ работа животътъ съвсемъ ще се обезсмисли.

Т м.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

23. Лекция отъ Учителя, държана на

4 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...