Jump to content

1928_03_14 Живата наука


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Живата наука.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Т. м.

Чете се темата: „Защо живѣе човѣкъ?“ Въ живота има една отегчителна страна. Тази отегчителна страна на живота се заключава въ преповтарянето на нѣщата. Наистина, отегчително е да повтаря човѣкъ едно и сѫщо нѣщо по нѣколко пѫти. И съ повторението на нѣщата се придобива нѣщо, но отъ дълго повторение най-после човѣкъ изпада въ положението на нѣкой математикъ, който, следъ като е работилъ дълго време върху нѣкой въпросъ, завършва работата си съ нула и казва: Всичко това е равно на нула. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ и при решаване на противоречията въ живота си. Много години трѣбва да работи той върху задачата на противоречията, докато я сведе най-после до нула. Дълго време трѣбва да решава задачата на скръбьта и радостьта, докато я сведе до нула. Нулата има смисълъ за онзи, който разбира нѣщата, но не и за онзи, който не ги разбира.

Следователно, когато кажатъ нѣкому, че нула не струва, това показва, че и нулата има стойность. Често въ живота хората си служатъ съ израза: Този човѣкъ е диаметрално противоположенъ на еди-кого си. Какво означава това? Знаемъ, че диаметърътъ е мѣрка на крѫга, т. е. той опредѣля голѣмината му. Когато казватъ, че единъ човѣкъ е диаметрално противоположенъ на другъ, това показва, че и двамата вървятъ по крива линия, но така, че когато единиятъ върви по горната половина на крѫга, другиятъ върви по долната половина. Значи, тѣзи двама души не мислятъ еднакво, не разбиратъ нѣщата еднакво, интереситѣ имъ се пресичатъ и т. н. Това сѫ изрази, съ които хората опредѣлятъ известни положения въ живота.

Мнозина се запитватъ, какво могатъ да придобиятъ отъ окултната наука. Щомъ се задава този въпросъ, това показва, че тѣ не разбиратъ тази наука. Въ такъвъ случай, да оставимъ настрана окултната наука и да говоримъ за живата наука. Има една мъртва наука, която не расте, не се развива. Тя е механическа наука, подобна на камънитѣ. Обаче, живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива. Живата наука създава мисъль въ човѣка. Кой човѣкъ мисли? Само онзи човѣкъ мисли, който е уравновесилъ въ себе си скръбьта и радостьта. Докато скърби, човѣкъ не мисли; докато се радва, човѣкъ сѫщо не мисли. Който скърби, той гледа по-скоро да сеосвободи отъ скръбьта. Който се радва, той пъкъ се е захласналъ въ радостьта и за нищо друго не мисли. Обаче, когато човѣкъ уравновеси въ себе си скръбьта и радостьта, той е свободенъ вече да мисли. Понеже е миналъ и презъ скръбьта, и презъ радостьта, той вече мисли, разсѫждава за причинитѣ, които сѫ създали скръбьта и радостьта му. Ако при тѣзи разсѫждения човѣкъ може да намѣри причината за радоститѣ и скръбитѣ въ живота, той е попадналъ въ правата посока на своята мисъль. Това значи права мисъль. А който мисли право, той е свободенъ.

Всички хора искатъ да бѫдатъ свободни Свободата изисква едно нѣщо отъ човѣка: като я придобие, да знае, какъ да я пази. Свободниятъ човѣкъ контролира всички свои удове. Деятелностьта на неговитѣ удове се намира подъ контрола на разумната му воля. Докато краката, рѫцетѣ на човѣка сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да ходи; докато мозъкътъ, нервната му система сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да мисли. Свободниятъ човѣкъ е господарь на своитѣ действия, но не и на ония, които ставатъ вънъ отъ него, въ природата.

Вървите изъ една планинска пѫтека. Отдѣсно на пѫтеката се откъртва една канара и пада по направление къмъ васъ. Какво трѣбва да правите? Отбийте се отъ пѫтя си,идете налѣво. Нека канарата мине свободно. Речете ли да я заставите тя да отстѫпи, вие ще пострадате. Нѣма да се урони достойнството ви съ нищо, ако вие сторите пѫть на канарата да мине. И скърбитѣ не сѫ нищо друго, освенъ камъни или канари, откѫснати отъ нѣкой планински връхъ. Тѣ продължаватъ да се движатъ, докато пѫтьтъ имъ е наклоненъ. Вие сте пѫтникъ, качвате се нагоре по планината, вървите къмъ планинския връхъ. На пѫтя си непременно ще срещнете скръбьта. Ако сте разуменъ, свободенъ човѣкъ, вие ще сторите пѫть на скръбьта да мине, безъ да ви докосне. Тогава на васъ ще останатъ само разсѫжденията, отде иде скръбьта, каква е силата й, голѣмината ѝ и т. н.

Сега, да оставимъ настрана въпроса за скърбитѣ и страданията, но да дойдемъ до положителната, до живата наука. Нѣкой ще каже, че нищо особено не е придобилъ отъ тази наука, макаръ че следва вече толкова години. Питамъ: какво особено сѫ придобили ония, които сѫ свършили университетъ ? Срѣщате учени, които сѫ свършили даже два факултета, но и тѣ не знаятъ сѫщественото въ живота. Голѣма теория иматъ, но практиката имъ е малка. Като дойдатъ до нѣкоя житейска мѫчнотия, факултетитѣ не имъ помагатъ. Срѣщате единъ химикъ, гледате го, какъ съединява елементитѣ и образува съединения; после, разлага съединенията и отдѣля елементитѣ въ свободно състояние. Така той изучава афинитета на елементитѣ единъ къмъ другъ, изучава свойствата имъ. Въ това отношение химикътъ мяза на човѣкъ, който примирява и разединява хората. Той взима два обема водородъ и единъ обемъ кислородъ, съединява ги и образува вода. Това не е голѣмо изкуство. Термититѣ преди него още сѫ знаели, какъ се образува водата. Станлей, Знаменитъ английски естествоизпитатель, се очудва на способностьта на термититѣ да получаватъ по свой начинъ вода. Като правилъ изследванията си въ тропическа Африка, той наблюдавалъ, какъ вѣковни дървета изсъхвали отъ суша, когато въ това време жилищата на термититѣ били влажни. Той дошълъ до заключение, че термититѣ по нѣкакъвъ особенъ начинъ използували въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термититѣ съ знанието си, да съединяватъ водорода съ кислорода и да получаватъ вода ? Между термититѣ имало не само химици, но и инжинери, и архитекти, и скулптори, но при всичката имъ наука, тѣ пакъ термити си останали. Защо ? — Тѣхната наука била ограничена. И съвременната наука не е още онази, къмъ която човѣшкиятъ духъ се стреми. И тя е още ограничена. Науката трѣбва да достигне до положение, да освѣти пѫтя на човѣчеството, да го освободи отъ всички заблуждения.

Какво трѣбва да научи ученикътъ отъ окултната наука, и какво — отъ живата наука ? Живата наука започва оттамъ, дето свършва окултната наука. За да влѣзе въ живата наука, ученикътъ трѣбва да знае общитѣ принципи на всички науки. Отъ него не се изисква да знае всички факти въ подробность, но той трѣбва да владѣе общитѣ, основнитѣ положения на наукитѣ. Значи, той трѣбва да знае основнитѣ принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т. н. Човѣшкиятъ духъ непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае отъ всички науки. Запримѣръ, съвременнитѣ лѣкари казватъ, че сърдцето на здравия човѣкъ бие по 72 пѫти на минута. Обаче, ако човѣкъ се заеме специално съ изучаване пулса на сърдцето, ще види, че при всѣки импулсъ, при всѣка радость или скръбь, при всѣка най-малка промѣна въ състоянието на човѣка, съобразно съ това и пулсътъ му се измѣня. Значи, твърдението, че човѣшкото сърдце бие по 72 пѫти въ минута, е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че разстоянието отъ земята до слънцето е 92 или 93 милиона мили. Какви сѫ тѣзи изчисления, които иматъ разлика отъ единъ милионъ мили? Ако разликата въ изчисленията е единъ метъръ, или единъ сантиметъръ, разбирамъ. Но да се изтъква разлика отъ единъ милионъ мили, това не говори за точность въ науката. Това е относителна наука. Какво ще бѫде положението на онзи, който тръгне не за слънцето и увисне въ пространството, на единъ милионъ мили разстояние отъ него? Хората, които се занимаватъ съ живата наука, сѫ опредѣлили разстоянието отъ земята до слънцето съ точность до единъ сантиметъръ. Тъй щото, ако нѣкой тръгне до слънцето, трѣбва да знае, доде ще стигне. Има смисълъ, като измине опредѣленото разстояние, да може да стѫпи на слънцето, а не да увисне въ въздуха. Човѣшкиятъ духъ прави точни изчисления въ всички прояви на науката. Що се отнася до биенето на сърдцето, забелязано е, че първитѣ 12 часа отъ деня, сърдцето бие по-бързо и съ нѣколко удара повече отъ нормалното биене. Презъ тѣзи 12 часа сърдцето е въ възходеще състояние. Презъ вторитѣ 12 часа на деня, т. е. презъ втората половина на деня, ударитѣ на сърдцето намаляватъ съ нѣколко, и сърдцето се намира въ низходеще състояние. Сѫщото нѣщо се забелязва и презъ месецитѣ и годинитѣ. Първитѣ 14 деня отъ месеца сърдцето е въ възходеще състояние; вторитѣ 14 деня сърдцето е въ низходеще състояние. Първата половина отъ годината сърдцето е въ възходеще състояние, а презъ втората половина на годината — въ низходеще състояние.

Мнозина отъ васъ намиратъ тия нѣща за маловажни. — Не, важно е човѣкъ да знае, кога сърдцето му е въ възходеще състояние и кога — въ низходеще. И тогава, ако започне нѣкаква работа, или ако изучава нѣкаква наука презъ времето, когато сърдцето му е въ възходеще състояние, той ще има единъ резултатъ; когато започне изучаването на една наука презъ времето, когато сърдцето му е въ низходеще състояние, той ще има другъ резултатъ. Какви резултати ще имате, ако посадите едно ябълчно дърво презъ пролѣтьта, друго — презъ лѣтото, трето — презъ есеньта и четвърто — презъ зимата? Резултатитѣ въ четиритѣ случая ще бѫдатъ различни. Които не разбиратъ тия закони, мислятъ, че нѣщата могатъ да станатъ на всѣко време, като че въ свѣта сѫществува произволъ. — Не е така. За извършване на всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Сѫщо така е опредѣлено за всѣки човѣкъ, кога трѣбва да пѣе, кога да свири, кога да учи, да работи, да почива и т. н. Наука е това! Какво правятъ съвременнитѣ хора? Когато трѣбва да пѣятъ, тѣ тогава се разговарятъ, а когато трѣбва да се разговарятъ, тогава пѣятъ. Когато трѣбва да се молятъ, тѣ играятъ, а когато трѣбва да играятъ, тѣ се молятъ. Хората сѫ размѣстили нѣщата въ своя животъ, вследствие на което сѫ объркали работитѣ си.

Нѣкой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави на сила. Привилегия е за човѣка да се моли. Въпрѣки това, най-голѣмата свобода, която е дадена на човѣка, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободенъ човѣкъ е онзи, който се моли. Човѣкъ, който не се моли, и общество, което не се моли, сѫ осѫдени на израждане. Да се молишъ, това значи да си въ положението на царски синъ: седишъ спокоенъ,отъ никого не смущаванъ, размишлявашъ за Великия, за небето, за напредналитѣ сѫщества, съ които влизашъ въ връзка. Така ще се създаде прииждане на сили отъ Бога до човѣка, при което той ще забрави низшето, земното, ще се повдигне по-високо отъ обикновеното си положение. Ще кажете, че това сѫ фантазии. Споредъ мене, животътъ безъ фантазии нѣма смисълъ. Докато фантазира, човѣкъ живѣе; щомъ престане да фантазира, той престава да живѣе. Човѣкъ трѣбва да фантазира, но трѣбва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ.

Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава въ хамбара за дълго време. То е спокойно, не е изложено на вѣтъръ и дъждъ, не е изложено на страдания, но вѣчно само остава. Обаче, житното зърно В се изважда отъ хамбара и се посажда въ земята, при трудни условия: пръстьта отгоре го налѣга, и то се бори да пробие земята, да излѣзе на повърхностьта ѝ. Но като излѣзе на повърхностьта на земята, и тукъ го чакатъ страдания: дъждъ, вѣтъръ, бури, горещини. Единъ день то узрѣва, размножава се и започва да се радва на своитѣ плодове. Житното зърно А се намира въ будическо състояние, но се лишава отъ растене, развитие и размножаване. Житното зърно В не е въ блажено състояние, не е въ покой. То е изложено на скърби и на радости, но растеи се размножава, плодъ дава. Следователно, ако нѣкой ученикъ иска да изпита будическото състояние, той трѣбва да се откаже отъ в ъ з м о ж н о -   стьта да се раз вива. Иска ли да расте, да учи, да се развива, той трѣбва да приеме второто положение — да го посадятъ въ почвата, д е т о ще има условия да расте и да се размножава. За да се разви ва, у ч е никътъ трѣбва да изуча ва положител ната, живата на ука, която, отъ една страна ще корегира сегаш нитѣ му знания, а отъ друга, страна ще ги допълня.

OKK_7_21_1.JPG

На фиг. 1. имате два крѫга, А и В, които иматъ общъ радиусъ. Точкитѣ А и В, които сѫщевременно сѫ центрове на двата крѫга, представятъ възможности за проява на човѣка. Горнитѣ части на двата крѫга представятъ Божествения свѣтъ, отъ който, чрезъ вдишки и издишки, се създаватъ цѣли вселени, цѣли свѣтове. Долнитѣ половини на двата крѫга представятъ човѣшкия свѣтъ. Това е хипотеза, а не теория. Отъ тази хипотеза вие можете да създадете, колкото теории искате.

Представете си, че въ центъра А на първия крѫгъ, се посажда едно житно зърно. Тази половина на крѫга, подъ центъра А, надолу, представя почвата на физическия свѣтъ. Житното зърно се разпуква, пуща коренчета, които се стремятъ да достигнатъ центъра на земята, но не могатъ. Следъ голѣми усилия, житното зърно пуща стъбло, излиза надъ повърхностьта на земята и започва да се стреми къмъ центъра на слънцето. И този стремежъ не се реализира, и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуща листа, клончета, започва да цъвти. Най-после житниятъ стръкъ дава класъ, който започва да зрѣе. Двата стремежа на житното зърно — къмъ центъра на земята и къмъ центъра на слънцето, представятъ стремежа на човѣшката душа, който въ единъ животъ се реализира до известна степень само и продължава да се проявява въ всѣко негово сѫществуване. Когато стремежътъ на човѣшката душа не може да се реализира, човѣкъ се намира въ потенциално състояние. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ идеи. Човѣкъ не може всѣкога да реализира идеитѣ си. Зада прокара една своя идея, той се нуждае отъ потенциални сили, съ които да отгледа, да откърми идеята си и после да я прокара навънъ. Безъ потенциални сили въ себе си, човѣкъ нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме методъ за развиване на потенциални сили въ човѣка. Има три вида потенциални сили: механически, психически или чувствени и мислови или интелектуални. Следователно, всѣки човѣкъ се нуждае отъ тритѣ вида потенциални сили, за да може да реализира нѣкои свои идеи и желания.

Сега, азъ говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това сѫ встѫпителни мисли само, както човѣкъ прави встѫпителни движения, преди да започне нѣкаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вѫтрешни опити, които потвърждаватъ нашата наука. Къмъ тѣхъ ще пристѫпваме постепенно. При това, ние ще започнемъ отъ малкитѣ опити и естествено ще навлизаме къмъ по-голѣмитѣ. Запримѣръ, единъ отъ малкитѣ опити е да измѣнимъ цвѣта на човѣшкитѣ очи, отъ черни да ги направимъ сини. Всѣки човѣкъ може да направи този опитъ. Въ него нѣма никакво изкуство. Да измѣнишъ очитѣ на човѣка, това значи, едновременно да му придадешъ нѣщо и да му отнемешъ нѣщо. Промѣната въ цвѣта на очитѣ е въ зависимость отъ промѣната въ умственото му състояние. Въ сѫщность тазипромѣна се дължи на отслабване на вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ. Това отслабване на вибрациитѣ пъкъ се отразява върху блѣсъка на очитѣ, вследствие на което тѣ мѣнятъ своя цвѣтъ. Цвѣтътъ на очитѣ служи като диагноза за опредѣляне умственото състояние на човѣка, както и състоянието на неговия мозъкъ. Състоянието на човѣшкия мозъкъ пъкъ опредѣля външнитѣ условия, при които човѣкъ живѣе. Очитѣ сѫ огледало на вѫтрешния животъ на човѣка.

Ето защо, добре е всѣки човѣкъ да се оглежда често, да следи състоянието на очитѣ си: какъвъ е блѣсъкътъ имъ, какъвъ е погледътъ — остъръ или мекъ и т. н. Ако погледътъ е остъръ, човѣкъ е събралъ въ себе си повече кинетическа енергия и трѣбва да потърси начинъ да се освободи отъ нея. Иначе, той ще бѫде нервенъ, възбуденъ, неразположенъ, готовъ да се кара съ окрѫжаващитѣ и т. н. Щомъ дойде въ това положение, човѣкъ трѣбва да внесе въ себе си елементи на мекотата. Това се постига чрезъ внасяне въ ума, въ сърдцето живи, свѣтли образи и възвишени чувства. За тази цель четете живота на великитѣ хора. Като четете живота, произведенията имъ, вие се свързвате съ тѣхъ, и тѣ започватъ да ви влияятъ благоприятно. Тѣзи велики хора ще започнатъ вѫтрешно да ви тълкуватъ своитѣ мисли и ще внесатъ по-голѣма свѣтлина въ умоветѣ ви. Сѫщо така четете Евангелието,да се свържете съ Христа, съ евангелиститѣ. Христосъ ще внесе въ сърдцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттамъ и върху цѣлия ви организъмъ. Четете всички автори, поучавайте се отъ тѣхъ, но сѫщевременно вдълбочавайте се и въ себе си, въ своята мисъль. Нѣкои автори сѫ писали своитѣ творения преди хиляди години. Тогава тѣ сѫ мислили по единъ начинъ, а днесъ мисъльта имъ е отишла напредъ. Тѣ трѣбва да дойдатъ при васъ, да изтълкуватъ мисъльта си, какво тогава сѫ разбирали, и какво днесъ трѣбва да се разбира. Тѣхнитѣ мисли и разбирания за живота не сѫ безсмъртни, нито сѫ абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоана, запримѣръ, свържете се съ него и пожелайте да ви обясни мисъльта си, да видите, какъ може да се приложи днесъ. Преди две хиляди години, когато той е писалъ Евангелието си, условията сѫ били едни; днесъ условията сѫ други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си, всичко ще ви се даде. Обаче, мнозина искатъ само външни знания, безъ да ги прилагатъ. — Не, и най-малкото знание трѣбва да се приложи.

И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, главно върху очитѣ си. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по израза на своитѣ очи. Като погледнете очитѣ на човѣка, въ тѣхъ трѣбва да виждате мекота, доброта, инТелигентность, чистота, съобразителность, интуиция и т. н. Това значи човѣкъ съ високо съзнание. Не виждате ли тия качества въ очитѣ на човѣка, той е още съ елементарно съзнание. Така седи истината. Тя не търпи никакво залъгване. Природата не залъгва човѣка. Щомъ дойде до него, тя го пита: Искашъ ли да изпълнишъ закона ? Искашъ ли да следвашъ правия пѫть? Ако се съгласи, тя обещава да му съдействува, да реализира желанията на душата си. Ако каже, че царь ще го направи, въ скоро време ще изпълни обещанието си. Но, ако като царь не извърши задачата си, както трѣбва, тя ще го детронира и ще му докаже, че умътъ му не е достигналъ, не е готовъ за тази работа. Неговото семе е паднало на пѣсъчлива почва, не е могло да пусне коренчета, затова буритѣ и дъждоветѣ сѫ го отнесли. Природата дава всичко на човѣка, но сѫщевременно го изпитва, доколко може да устои, каква стабилность има въ себе си. Човѣкъ трѣбва да има сили въ себе си, да знае, какъ да се ползува отъ благата, които Богъ му е далъ. Използувайте и най-малкото знание, което ви е дадено, безъ да го складирате. Вие го складирате, туряте го въ хамбаритѣ си, а следъ това сте недоволни. Щомъ дойде недоволството, усѣщате се ограничени, като че отвънъ нѣкой ви ограничава. Ограничението е вѫтрешенъ процесъ. Вѫтрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите къмъ външна свобода. Едно трѣбва да знаете: Свободата, била външна или вѫтрешна, е свързана съ чистотата — чисти мисли, чувства и действия. Нѣмате ли тази чистота въ себе си, и да ви се даде свобода, въ скоро време ще я загубите. Ако искашъ да те почитатъ, и ти трѣбва да почиташъ; ако искашъ де те любятъ, и ти трѣбва да любишъ. Разумность се иска отъ човѣка. Давайте всѣкиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовьта, тамъ трѣбва да бѫдете много внимателни. Като наливате отъ нея въ чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовьта не търпи никакво преливане. Прелѣешъ ли малко отъ любовьта, ти ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетѣло човѣка, ако отиде близо до пчелни кошери съ чиния, пълна съ медъ. Всички пчели отъ кошеритѣ ще се нахвърлятъ върху него, ще го накацатъ, ще го жилятъ. Той ще се принуди да хвърли чинията съ медъ и да бѣга далечъ отъ пчелитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ лаври, подобни на пчелитѣ, които отъ хиляди години насамъ гладуватъ, чакатъ да капне отнѣкѫде сокъ на любовьта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество отъ сока на любовьта, за да ви нападнатъ всички лаври. Какво по-голѣмо нещастие може да сѫществува отъ това? Всички хора страдатъ отъ неразбиране на любовьта. Свещено нѣщо е любовьта! Като знаете това, не оставайте да прелива сока на любовьта отвънъ, че да ви нападатъ лавритѣ, да ви създаватъ нещастия и страдания.

Сега, това не значи да се уплашите, че да се откажете отъ любовьта. — Не, знание се иска отъ всички. Нужно ви е ново знание, ново съзнание за любовьта. Любете всички хора, любете всички живи сѫщества, но разумно. Мнозина подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да обича само едного. — Не, обичайте всички хора. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Разширявайте съзнанието си, колкото е възможно повече. Така ще придобиете нужното благородство. Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на земята. Стремете се да обичате всичко въ свѣта, и знайте, че свѣтътъ пакъ ще остане такъвъ, какъвто е. Едно можете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умътъ — свѣтълъ, да разрешавате задачитѣ си. Едни отъ задачитѣ си ще разрешите, а други — ще останатъ за въ бѫдеще.

Следователно, както и да работите, две нѣща ще ви дадатъ и две нѣща ще ви откажатъ. Кои сѫ тѣзи нѣща, вие сами ще намѣрите. Като учите, като придобивате знания, вие сами ще си отговорите. Азъ ще ви кажа само едното, а именно: вие търсите щастие, но нѣма да ви го дадатъ. Вмѣсто щастие, ще ви дадатъ смъртьта, която не искате. И гении, и светии—всички сѫ минали презъ смъртьта. Засега смъртьта е неизбѣженъ процесъ, колкото и както да се стремятъ хората да я избегнатъ.

Това сѫ редъ мисли, които нахвърлямъ, съ цель да мислите, да разсѫждавате, да придобивате права мисъль. Велика наука се придобива въ Школата, но за това сѫ нужни хиляди години. Ученикътъ трѣбва да следва Школата най-малко хиляда години, за да го приематъ като кандидатъ да следва университета. Като се запише студентъ въ университета, той трѣбва да следва две хиляди години, докато го допуснатъ на изпитъ по материала отъ първитѣ два семестъра. Тъй щото, за свършване на единъ факултетъ отъ Великата Школа, нужни сѫ осемь хиляди години. Следъ това, за да провѣри, за да приложи задачитѣ, които е решавалъ въ университета, нужни сѫ около десеть милиона години. Като слушате да говоря така, ще пожелаете да се съкрати това време. Времето може да се съкрати така, че хиляда години да станатъ единъ день. Това, което човѣкъ може да свърши за хиляда години, Богъ може да го свърши за единъ день. И обратното се случава: това, което човѣкъ може да свърши за единъ день, Богъ може да го направи за хиляда години. Това зависи отъ работата, която се предприема. Туй сѫ хипотези, въ които можете да вѣрвате, можете и да не вѣрвате. Ако ви ползуватъ, вѣрвайте; ако не ви ползуватъ, можете да ги слушате само, безъ да градите нѣщо върху тѣхъ.

Едно е важно за васъ: не влизайте въ стълкновение съ вашитѣ идеи! Не казвайте, че това не можете да направите, или онова не можете да направите. Докато живѣете, вие трѣбва да учите. Щомъ сте влѣзли въ живата, Велика Школа, вие трѣбва да постоянствувате въ учението, за да имате резултатъ. Каквото придобиете въ тази Школа, това ще ви остане. Придобитото ще бѫде плодъ на вашия животъ. Въ свѣтската наука е точно обратно: каквото човѣкъ придобие, всичко му се взима. Нѣкои ясновидци твърдятъ, че еди-кой си пророкъ, който живѣлъ две-три хиляди години преди Христа, билъ виденъ, знаменитъ, ималъ много знания. Днесъ пакъ живѣе на земята, но вече като обикновенъ човѣкъ, безъ пророчески знания и опитности. Питамъ: кѫде остана неговото знание ? Други ясновидци казватъ, че еди-кой си ученъ, който живѣлъ въ времето на Христа, създалъ нѣкакви научни теории, но днесъ минава между обикновенитѣ хора на земята като простъ човѣкъ. Кѫде отиде неговото знание? Този ученъ създалъ една научна теория, която днесъ не разбира. Какво показва това? Това показва, че той е работилъ въ областьта на обикновената наука. Който се занимава съ обикновената наука, той бавно прогресира, и често изгубва всичко онова, което е придобилъ. Обикновената наука е временна забава за човѣка, да подслади страданията въ живота му. И това е хипотеза.

И тъй, две науки сѫществуватъ въ свѣта обикновената наука, чрезъ която човѣкъ повече губи, по-малко печели и живата наука, или науката на човѣшкия духъ, чрезъ която човѣкъ непрекѫснато прогресира. Въ тази наука нѣма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на тъй наречената „обща, колективна душа — anima mundi“, която прониква и въ отдѣлния човѣкъ, въ неговитѣ стремежи. Следователно, „anima mundi“ има своя специфична наука, отъ която всички хора трѣбва да се ползуватъ, Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че нѣкой човѣкъ не е готовъ още за нея, тя го забавлява. Когато види нѣкой способенъ, но упоритъ, тя употрѣбява хиляди начини, но въ края на краищата го заставя да се заинтересува отъ нея. На добрия, на благородния човѣкъ тя говори съ особенъ, мекъ гласъ, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага къмъ работа, къмъ учение. Да се занимава човѣкъ съ живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трѣбва да презира обикновената, свѣтската наука.

Разумниятъ човѣкъ цени всички усилия на хората, радва имъ се и ги поощрява. Приятно е да гледашъ усилията, стремежитѣ на астрономитѣ, на математицитѣ да проникватъ въ тайнитѣ на природата. Детето съ своя букварь, и астрономътъ съ своитѣ изчисления сѫ еднакво ценни. Тѣ се различаватъ по степеньта на съзнанието си; обаче, и двамата правятъ усилия. Детето се връща отъ училище, разправя съ интересъ за буквитѣ А и Б, които учительтъ имъ разкрилъ. Астрономътъ се изправя предъ телескопа си и ти посочва най-отдалеченитѣ слънца и звезди, като обяснява за разстоянието имъ отъ земята, за тѣхната голѣмина, съставъ и т. н. По отношение на онази висша наука, астрономитѣ сѫ деца отъ първо отдѣление. И за тѣхъ има още неоткрити букви, както за малкитѣ деца отъ първо отдѣление. Тѣ още не сѫ опредѣлили точно разстоянието отъ земята до слънцето. Тѣ правятъ редъ предположения и догадки въ изчисленията си, но не сѫ дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученикъ, обаче, не се позволява да се основава на догадки и предположения. Каквото знае, той трѣбва да го знае абсолютно, безъ никакви изключения. За да дойде до абсолютнитѣ изчисления, ученикътъ трѣбва да се домогне до вѫтрешния методъ на работа. Чрезъ този методъ могатъ да измѣрватъ съ абсолютна точность разстоянието на всички небесни тѣла отъ земята и голѣмината имъ, пакъ въ сравнение съ земята. Божественото съзнание е онази вѫтрешна мѣрка, онзи вѫтрешенъ професоръ, който довежда човѣка до положителни, до абсолютни знания.

Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, въ която посѣтитѣ семена да растатъ и да се развиватъ правилно. Това значи, да си създаде ученикътъ правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата, къмъ своя Учитель и къмъ себе си. Какъвъ ученикъ е този, който днесъ е доволенъ, разположснъ къмъ Учителя си, а утре е недоволенъ, или се чувствува обиденъ отъ него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нѣщата. Когато ученикъ е недоволенъ отъ Учителя си, това показва, че той е попадналъ въ тъмната, неосвѣтената страна на своя Учитель, дето никакво угощение не се дава. На другия день ще влѣзе въ свѣтлата страна на своя Учитель, дето има угощение, пѣсни, разговоръ, и той ще се върне дома си доволенъ, разположенъ. Този ученикъ ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновенъ за това? Ученикътъ е гладувалъ при Учителя си само единъ день, или единъ-два часа и вече е недоволенъ. Има хора, които сѫ гладували съ дни и недѣли, и въпрѣки това разположението имъ не се измѣня. Който не иска да гладува, той трѣбва да бѫде разуменъ, да попада въ свѣтлата страна на хората, да бѫде всѣкога ситъ и доволенъ.

И тъй, стремете се да разбирате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато сте въ личния животъ, вие ще разглеждате нѣщата отъ положението на самосъзнанието. Щомъ живѣете въ свръхсъзнанието, ще разглеждате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато е на земята, човѣкъ се движи между две съзнания — човѣшко и Божествено. Щомъ живѣе на повърхностьта на нѣщата, по отношение натѣхъ човѣкъ ще прилага човѣшка мѣрка; щомъ се вдълбочи въ нѣщата, той ще прилага Божествена мѣрка. Тѣзи две съзнания говорятъ за дветѣ естества у човѣка: низше и висше, или човѣшко и Божествено. Ако разглеждате човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че отлѣво го заобикалятъ и следватъ опашати, рогати сѫщества. Отдѣсно пъкъ го обикалятъ и следватъ свѣтли, възвишени сѫщества. Значи, отлѣвата му страна е адътъ, а отдѣсната — раятъ. Тъй щото, ако погледнете отлѣвата му страна, не се отвращавайте отъ него, нито се страхувайте, нито го сѫдете. Той трѣбва да възпитава тия сѫщества, да ги учи. Той трѣбва разумно да се разговаря съ тѣхъ, да ги назидава и напѫтва въ правия пѫть. Лесно е да сѫдите човѣка. Така постѫпва сѫдията, така постѫпва и главатарьтъ на разбойницитѣ. Първиятъ изслушва обвиняемия и го осѫжда на основание на еди-кой си члеиъ отъ закона за сѫдопроизводството, като произнася резолюция, че го осѫжда на 20 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Вториятъ — главатарьтъ на разбойницитѣ, хваща нѣкой богатъ човѣкъ въ гората и, възъ основа на еди-кой си членъ отъ закона за разбойницитѣ, го осѫжда да плати 20 хиляди лева глоба.

Казвате: Има ли право сѫдията да сѫди хората ? Има ли право главатарьтъ на разбойницитѣ да сѫди хората? — Ако той е власть, поставена отъ Бога, има право да сѫди. Аконе е поставенъ отъ Бога, той нѣма никакво право да сѫди хората. Това разбираме ние подъ думитѣ, че Богъ е допусналъ нѣкои нѣща да станатъ, а нѣкои не е допусналъ да станатъ. Следователно, двата вида сѫдии — сѫдията при правораздаването и сѫдията-разбойникъ представятъ дветѣ съзнания: човѣшкото и Божественото. Щомъ съзнае това, човѣкъ ще бѫде сѫдия самъ на себе си. Дойде ли въпросъ за известно престѫпление, човѣкъ самъ ще се осѫди, самъ ще си наложи строгъ затворъ. Дойде ли въпросъ до известно парично задължение, човѣкъ самъ ще си наложи глоба, ще плати дълга си, безъ да чака да го обиратъ. Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшиятъ сѫдия дойде у човѣка, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойницитѣ, и крадцитѣ, и апашитѣ. Това сѫ лошитѣ, мрачнитѣ разположения у човѣка, които идатъ да го ограбятъ и да го погубятъ.

Сега, това е материалната страна на въпроситѣ. За васъ е важно, какво сте научили и какво сте приложили като ученици. Нѣкой ученикъ следва 10-15 години Школата и после казва, че изгубилъ времето си, че не струвало да се занимава съ тази наука и т. н. Какъ е провѣрилъ този ученикъ, че знанието, което е придобилъ, не струва нищо? Ако е правъ въ твърденията си, той печели; ако е кривъ, той губи. Когато ученикътъ влѣзе въ една школа, той трѣбва да знае, на правъ пѫть или е, илне. Ако е на правъ пѫть, той трѣбва да се заеме да учи. Тъй щото и на васъ казвамъ: Щомъ сте влѣзли въ Школата, учете, за да свършите това училище. Че ще правите грѣшки, това да не ви смущава. Ще правите погрѣшки и ще ги изправяте; ще учите, ще придобивате знания и ще ги прилагате. Учете, прилагайте, но не мислете, че ще оправите свѣта. На свѣта можете да изпращате своитѣ добри, чисти мисли. Чистата, силната мисъль е въ състояние да преобрази свѣта.

И тъй, за да развивате мисъльта си, търпението си, вие трѣбва да разглеждате живота на житното зърно, да видите, презъ какви страдания минава. За развиване на търпението специално, препорѫчвамъ ви да дишате дълбоко. Търпението е свързано съ дишането, съ дихателната система. Колкото по-дълбоко и правилно диша човѣкъ, толкова е по-търпеливъ. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10-20-30 и повече секунди. Търпението се увеличава право пропорционално на секундитѣ. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голѣмо ще бѫде търпението ви. Ако човѣкъ диша една-две години наредъ правилно, дълбоко, той ще развие въ себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпеливъ, по-разсѫдливъ, ще развие въображението си, ще придобие по-голѣмо спокойствие. Безъ търпение човѣкъ нищо не може да постигне. Нѣкой иска да стане силенъ, да може да издържа на страдания, на изпитания. Има методи за развиване на сила, но хората нѣматъ желание да правятъ упражнения, за да придобиятъ тази сила. Тѣ поглеждатъ къмъ воднитѣ пари и казватъ: Пари сѫ това. Какво може да се постигне съ тѣхъ? Докато е разпръсната въ пространството, парата е нищо. Обаче, турите ли я на работа въ парния котелъ, тамъ тя върши велики нѣща. Следователно, всѣки методъ е мощенъ за човѣка само тогава, когато той го прилага въ живота си. Не го ли прилага, той нѣма никаква сила. Първо вие опитвайте методитѣ и после ги предлагайте на хората. Вие постѫпвате точно обратно: като ви се препорѫча нѣкакъвъ методъ, безъ да сте го приложили, бързате да го препорѫчвате на другитѣ.

Вие сте влѣзли въ тази Школа по различни съображения. Едни отъ васъ сѫ дошли съ цель да станатъ по-добри, отколкото сѫ; други — да придобиятъ повече любовь; трети — да станатъ здрави, да укрепнатъ физически; четвърти — да развиятъ известни дарби и способности въ себе си. Обаче, малцина сѫ дошли съ искрено желание въ себе си да придобиятъ истинско знание, мѫдрость, която да ги освободи отъ заблужденията въ живота имъ. И затова, ако ви срещне нѣкой и ви нарече щури, заблудени хора, които не знаятъ, кѫде вървятъ, нѣкои отъ васъ ще се спратъ, ще започнатъ да мислятъ, дали наистина не сѫ сбъркали пѫтя си. — Не, това не е знание. Вѣрно е, че човѣкъ не трѣбва да бѫде фанатикъ, но той трѣбва да изучава нѣщата. Като изучава, като прилага онова, което му се преподава, ученикътъ развива въ себе си убеждение и става силенъ да се противопоставя на всѣка външна, отрицателна мисъль. Безъ провѣрка и приложение на своитѣ знания, той ще се колебае, ще се подава на всѣка външна мисъль. Този, който ви нарича „щури“, е човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Буквата Ш означава материализъмъ, а буквата Щ, която има опашчица долу, означава, материалистъ човѣкъ, който не мисли, не провѣрява нѣщата. Преди да ви нарече нѣкой щури, той трѣбва да види, каква наука изучавате и, ако не я разбере и хареса, да я отхвърли. Ако я хареса, нека пожелае да научи нѣщо, да я приложи и да се ползува разумно отъ нея. Това значи разуменъ човѣкъ!

Когато разумниятъ човѣкъ отива при нѣкой естественикъ, който изучава специално животнитѣ, той ще го помоли да му предаде нѣщо отъ своитѣ знания, не за всѣко животно отдѣлно, като индивидъ, нито като типъ, защото това и той самъ може да научи, но ще иска да му каже, какви добродетели, какви качества е открилъ въ животнитѣ. Лесно е да се каже: Вълкъ е това. И вълкътъ има добри страни. Той е интелигентенъ, може да се привързва около човѣка, както кучето се привързва. За да стане това, човѣкъ трѣбва да обикне вълка. Обикне ли го, той става вѣренъ като куче. Днесъ вълкътъ е вълкъ по единствената причина, че хората не го обичатъ. Тѣ го гонятъ, биятъ, вследствие на което сѫ го ожесточили. Ако овчарьтъ обикне вълка, последниятъ никога не би нападалъ овцетѣ му. Като дави овцетѣ, вълкътъ иска да внесе въ себе си онзи елементъ, който е изгубилъ. Като яде овце, вълкътъ иска да придобие мекотата, която е изгубилъ. Човѣкъ може да привърже около себе си всѣко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любовь се иска за това. Индуситѣ знаятъ този законъ и, като го прилагатъ, успѣватъ да привържатъ около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовьта действува и върху най-свирепитѣ животни. Като срещне човѣкъ, у когото любовьта живѣе, животното се приближава къмъ него и започва да ближе краката, рѫцетѣ му, да се омилква. Индуситѣ не позволяватъ да се убиватъ животнитѣ.

Преди години, въ едно българско село, се явили толкова много гѫсеници, че всички дървета били осѫдени на изсъхване. Единъ градинарь въ това село се видѣлъ въ чудо, какво да прави съ тия гѫсеници, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Най-после решилъ да ги убива, да имъ обяви жестока война. Въ това време предъ градината му минавалъ единъ турски дервишъ. Като видѣлъ градинаря, дервишътъ го запиталъ: какво правишъ? — Заелъ съмъ се да убивамъ гѫсеници, защото ще уморятъ дърветата. — Стой, не ги убивай!

Дервишътъ влѣзълъ въ градината, спрѣлъ се подъ едно дърво, отворилъ нѣкаква свещена книга и започналъ да чете. Не се минало много време, и гѫсеницитѣ, една по една, започнали да слизатъ отъ дърветата и да се събиратъ на купъ. Като видѣлъ това, градинарьтъ се отправилъ къмъ купчината гѫсеници, съ цель да ги избие. — Не бързай да ги убивашъ! — казалъ турчинътъ. Събери всички заедно и ги занеси въ гората, тамъ да ги хвърлишъ. Благодари, че изведнъжъ се освободи отъ всички гѫсеници, безъ да ги убивашъ.

И тъй, работете върху себе си, да изградите устойчивъ характеръ. Щомъ имате устойчивъ характеръ, щомъ сте разумни, вие ще бѫдете справедливи къмъ всички. Това иска Богъ отъ васъ. Започнете отъ малкитѣ работи и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Каквото и да правите, каквито усилия и да полагате, вие първо ще започнете съ материалнитѣ работи и после ще отивате къмъ по-рѣдката материя, къмъ силитѣ на материалния свѣтъ. Първо ще боравите съ силитѣ на скръбьта, чиято посока е къмъ центъра на земята. Скръбьта се движи въ гѫста материя, въ коренитѣ. Когато мислитѣ и желанията ви не се реализиратъ, вие сте дошли до коренитѣ имъ, дето нѣма никакво реализиране, никакъвъ плодъ. Щомъ дойдете до коренитѣ, вие започвате да скърбите, да страдате. Следъ известни страдания, вие придобивате опитности, знания и започвате да навлизате въ по-рѣдкасрѣда, въ областьта на радостьта, въ клонетѣ на живота, дето цвѣтоветѣ цъвтятъ и плодоветѣ зрѣятъ. Съ радостьта вие отивате къмъ центъра на слънцето, къмъ Бога. Следователно, въ процеса на развиването си човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване къмъ центъра на земята, и презъ процеса на радостьта, т. е. отиване къмъ центъра на слънцето. — Защо скърби човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на земята. — Защо се радва човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на слънцето. Скръбьта и радостьта сѫ пѫтища, методи, презъ които човѣкъ непременно трѣбва да мине. Безъ тѣхъ нѣма растене, нѣма развиване.

И тъй, скръбьта учи човѣка, какъ да развива своитѣ корени. Радостьта учи човѣка какъ да развива клонетѣ си. Следователно, въ духовния свѣтъ човѣкъ е растение, съ корени и клоне, които трѣбва правилно да развива. Христосъ казва: „Когато дойда при васъ, скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога ще стане това? — Не е опредѣлено. За нѣкои това ще стане следъ една година; за други — следъ две; за трети — следъ петь, десеть, сто, двеста и повече години — отъ човѣка зависи. Сега вече разбрахте, какво представятъ скръбьта и радостьта. А всѣко разбиране на нѣщо е пауза, почивка, мълчание. И вь музиката има паузи. Всѣка пауза показва,че музикантътъ трѣбва да спре, да поеме малко въздухъ и отново да продължи.

Сега отъ васъ се иска прилагане. Щомъ разберете нѣщо, приложете го. Колкото и каквито правила и формули ви сѫ дадени, приложете ги. Не е достатъчно само, като станете сутринь, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всѣка сутринь трѣбва да употрѣбявате около 20-30 м. да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владѣете органитѣ си, за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде на готово. Това значи да вземете лотариенъ билетъ и да чакате благоприятенъ случай, да спечелите нѣкаква голѣма сума. — Не, това не става лесно. Рѣдки сѫ случаитѣ на такова щастие.

Ученикътъ трѣбва да впрегне силитѣ си и да работи въ всѣко направление. Като прилагате методитѣ, вие ще придобиете положително знание, което ше послужи като ядка, като основа на вашия животъ. Това значи знание. А тъй, да мислите само, че знаете много, че сте добри математици, естественици, астролози, това не е още знание. Всѣко знание трѣбва да се постави на изпитъ, да се види, колко ще издържи. Ако е въпросъ за цитати, кой какво казалъ, това още не е знание. Който има силна паметь, той може да цитира цѣли страници отъ видни автори, но това още не е негово знание. — Защо? — Защото не е приложено. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които материята работи. Той трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които духътъ работи. Щомъ знаете много, кажете, презъ кои часове, минути и секунди на деня идатъ добритѣ и лошитѣ мисли. Кажете, кога се явява и кога изчезва любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде много внимателенъ, да не я изгуби. Изгуби ли я, съ нея заедно той изгубва и младостьта си, и разположението си, и силата си — всичко изгубва. Всѣко нѣщо иде на своето време. И любовьта трѣбва да дойде на своето време, да остави, каквото носи, и на време да си отиде. За да стане така, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не измѣня условията. Дойде ли любовьта въ човѣка преждевременно, тя преждевременно ще си отиде.

Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ законитѣ и могатъ да ги прилагатъ. Които не разбиратъ законитѣ, тѣ ще се уплашатъ. Казано е въ Писанието: „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта“. Следователно, ако страхътъ ви направи по-разумни, страхувайте се. Но ако страхътъ ви пресѣче, ако убие всѣкакво желание, всѣкакъвъ импулсъ у васъ за работа, турете го настрана. Страхътъ се отнася до онѣзи, които мислятъ, че знаятъ много. Щомъ казватъ, че знаятъ много, че сѫ разрешили задачитѣ на своя животъ, че обичатъ всички хора, невидимиятъ свѣтъ веднага ще ги постави на изпитъ. Запримѣръ, едного отъ тия самонадеяни ученици ще скаратъ съ жена му, опърничава, упорита като Ксантипа, и ще го заставятъ да се примири съ нея, не съ тояга, но по всички правила на любовьта. Следъ това ще изпратятъ комисия отъ невидимия свѣтъ, да види, какъ ще разреши задачата си. Тази е първата задача — приложение на любовьта.

Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тихъ и спокоенъ, да не пролѣете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хлѣбъ така сладко, както сте яли вкуснитѣ ястия като богатъ. Така трѣбва да реши задачата си ученикътъ. Който не е ученикъ, той може да постѫпва, както иска. Обаче, дали нѣкой съзнава, че е ученикъ, или не съзнава, всѣки човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се провѣри неговата вѣра и любовь къмъ Бога. Приятно е, когато невидимиятъ свѣтъ изпитва хората. Който се изпитва, той е благонадежденъ човѣкъ. Кога учительтъ изпитва ученика си? — Когато ученикътъ е училъ, когато е приготвилъ урока си. Този учитель обича ученика си и затова го изпитва. Не казвайте, както нѣкога си единъ богатъ човѣкъ се произнесълъ, че не иска Богъ да го обича много. Защо не иска любовьта на Боса?—Защото ималъ жена, която обичалъ, но наскоро следъ женитбата умрѣла. Останало му едно момиченце, което израсло,станало голѣма мома. Той обикналъ дъщеря си, привързалъ се силно къмъ нея и я изпратилъ въ странство да учи. По пѫтя се явила буря въ морето, параходътъ потъналъ, а заедно съ него и дъщеря му се удавила. Следъ смъртьта на дъщеря си, той изгубилъ и богатството си. Като дошълъ до пълно отчаяние, той си казалъ: Ако е трѣбвало да мина презъ такива изпитания, за да видя, че Богъ ме обича, по-добре да нѣмахъ Божията Любовь. — Не, дойдатъ ли изпитанията, кажете като Иова: Богъ дава, Богъ взима. Щомъ досега ми е давалъ, и отсега нататъкъ пакъ ще ми даде. Въ Бога нѣма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение.

Сега, като ученици, отъ васъ се иска да бѫдете смѣли и решителни. Не е въпросъ да страдате и да пъшкате, но да се учите отъ страданията. На всѣки отъ васъ е дадена задача, която правилно трѣбва да реши. При това, като българи, вие трѣбва да решите задачата си, именно, въ България. Каква е задачата ви, обаче, сега не може да се каже. Вие трѣбва първо да се събудите и следъ това да ви се каже задачата. Понеже спите още, и да ви се каже задачата, не можете да я разберете. Ето защо, първо ви предстои събуждане. Засега нѣкои отъ васъ спятъ, други — мечтаятъ, трети сѫ заняти съ специални мисли. Нѣма свободенъ човѣкъ, на когото може разумно да се говори. Ще кажете, че като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва свободно да си поживѣе. Въ какво седи това живѣене? Да си поживѣе човѣкъ на земята, това подразбира да бѫде радостенъ и веселъ при всички случаи на живота си. Той трѣбва да осмисля всѣко нѣщо. Ако пѣе, той трѣбва да разбира, защо пѣе. Ако учи, трѣбва да знае, защо учи. Когато вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва, той трѣбва да знае, защо става това. Човѣкъ трѣбва да знае и да разбира, защо едно явление днесъ става така или иначе. Какъ ще стане това явление утре, той не може да знае, но всичко, което днесъ става, трѣбва да му е ясно и разбрано, Има нѣща, които сѫ неизвестни и непостижими даже и за безсмъртнитѣ. Това е добре за тѣхъ, защото и тѣ трѣбва да иматъ стремежъ да постигнатъ нѣщо. И тѣ трѣбва да правятъ усилия, да се намиратъ предъ изненади. Иначе и тѣхниятъ животъ ще се обезсмисли.

Това сѫ странични мисли, само за размишление. Обаче, всѣка наука е важна за човѣка дотолкова, доколкото има приложение. Следователно, окултната наука е ценна за ученика главно съ своето практическо приложение. Ако е въпросъ за теории, всѣка наука разполага съ много теории, но излишнитѣ теории обременяватъ, товарятъ човѣка. Ученикът се нуждае отъ наука, която може да го разтовари отъ теориитѣ на миналото, които днесъ не го ползуватъ. Такава, именно, е живата наука. Живата наука представя методъ за разтоваряне. Отъ какво трѣбва да се разтовари човекъ — Отъ богатството на своето минало. Това богатство е спечелено вече, то трѣбва да се постави въ архивата. Не постѫпва ли така всѣки човѣкъ? Той вземе една книга отъ библиотеката си, прочете я и я връща назадъ, на старото ѝ мѣсто. Той научи единъ фактъ, или едно явление, държи го известно време въ съзнанието си и после го сваля долу, като непотрѣбна вещь. Всѣка разрешена задача трѣбва да се снеме отъ гърба на човѣка като непотрѣбенъ товаръ.

Една отъ първитѣ задачи на ученика е задачата на вѣрата. Той има единъ приятель, но често се запитва, да вѣрва ли на приятеля си, или да не вѣрва. Като реши тази задача, ще си зададе другъ въпросъ: да обича ли приятеля си, или да не го обича? Тукъ не става въпросъ за обикновена вѣра и любовь, но за такава вѣра и за такава любовь, които повдигатъ човѣка и укрепватъ неговия духъ. Сѫщото може да се каже и за храненето, и за мисленето. Не е достатъчно човѣкъ да се храни само, но той трѣбва така да се храни, че да придобива сила. Той трѣбва така да мисли, че да проправя пѫтя си. Ако не се храни правилно, човѣкъ губи силата си; ако не мисли правилно, той забърква пѫтя си. Сѫществуватъ два вида мисли: електрични и магнетични. Първитѣ правятъ човѣка силенъ, като му даватъ възможность да проправя пѫтя си. Вторитѣ го правятъ мекъ и способенъ да привлича хората около себе си. Всѣка чешма, на която водата е хубава, привлича, събира хората около себе си. Щомъ водата ѝ пресъхне, хората се отдалечаватъ отъ нея. И вие получихте и научихте много нѣща въ Школата, като отъ чешма, или като отъ голѣмъ изворъ, но много работи развалихте и изпочупихте. Първитѣ трѫби, по които течеше знанието, бѣха отъ пръсть, но вие ги счупихте. Отпосле тѣ се замѣстиха съ желѣзни трѫби, но съ тѣхъ се натъкнахте на голѣми противоречия. Тукъ-тамъ желѣзнитѣ трѫби ръждясваха. Тази ръжда внасяше въ живота ви противоречия. Желѣзнитѣ трѫби ще се замѣстятъ съ златни. Щомъ знанието потече презъ златни трѫби, всички противоречия въ живота ви ще изчезнатъ, и всичко ще тръгне напредъ.

Всичко, което ви се преподава въ Школата, ще се сбѫдне. Отъ васъ се иска само работа, будно съзнание да провѣрявате и да изпитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трѣбва да си помислите, какво можете да приложите отъ нея още днесъ, още въ дадения часъ. Следъ това, като се върнете по домоветѣ си, отворете тетрадкитѣ си и вижте, какво сте разбрали и какъ можете да го приложите. Въ това време отъ невидимия свѣтъ ще следятъ, какъ работите и ще ви се притекатъ на помощь. Не използувате ли помощьта имъ, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия, които не могатъ да се повторятъ. Следователно, щомъ изгубите благоприятнитѣ моменти, ще чакате да се създадатъ нови условия. Ето защо, ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ, досѣтливъ, да не пропуща моментитѣ.— Богъ ли ще ни помага? Той ли ще ни говори? — Това не е важно. За васъ е нужно да знаете, дали писмото или мисълъта, която получавате, съдържатъ истината въ себе си. Ако съдържа истината, приемете я, безъ да се интересувате, кой я носи. Ако не съдържа истината, турете я настрана и я забравете. Богъ външно не говори. Той се проявява главно вѫтрешно. Какво разбирате подъ думата „вѫтрешно“? Думата „вѫтрешно“ означава безпредѣлно, безконечно пространство. Въ това пространство Богъ може да се прояви чрезъ вашето съзнание, т. е. вѫтрешно — за васъ, и чрезъ съзнанието на вашитѣ ближни, т. е. външно — пакъ за васъ. Обаче, и въ единия, и въ другия случай Богъ се проявява чрезъ съзнанията на всички живи сѫщества — вѫтрешно.

И тъй, като ученици на Великата Школа, отъ васъ се иска да учите. Изучавайте, какво нѣщо е смирението, вѣрата, справедливостьта, добрата обхода, искреностьта, чистосърдечието, любезностьта и т. н. Изучавайте тия добродетели въ истинската имъ проява, а не както свѣтътъ днесъ ги изнася. Отъ времето на тѣхното раждане до днесъ тия добродетели сѫ претърпѣли голѣми промѣни. Тѣ сѫ се изопачили, изгубили сѫ своята чистота. Вашата задача днесъ е да възстановите първоначалния имъ видъ, да ги представитевъ тѣхната първична форма и чистота. Само така изнесени, тия добродетели могатъ напълно да ви ползуватъ.

Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото,,.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

21. Лекция отъ Учителя, държана на

14 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...