1928_02_28 Първата причина

[Ани]

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Първата причина.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Т. м.

За следния пѫть пишете върху темата: „Книгата, която е упражнила най-голѣмо влияние въ детинството ми“.

Следъ тази тема пишете върху следната: „Защо човѣкъ живѣе?“ Когато пишете темитѣ си, пазете се отъ философствуване. За да се развивате, за васъ не е важно, кой какво е писалъ по даденъ въпросъ, но какво вие знаете отъ вашия животъ, отъ това, което вие сте опитали и преживѣли.

Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь“.

Сега, като ви наблюдавамъ, като изучавамъ хората, въ всички виждамъ погрѣшно схващане на основнитѣ въпроси въ живота. Запримѣръ, всички хора искатъ работитѣ имъ да бѫдатъ съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекѫсва. Да бѫдатъ работитѣ ви съвършени, това е крайната цель на живота, това е идеалниятъ животъ, който нѣкога, въ далечното бѫдеще ще се реализира. Тази цель може да се осѫществи още днесъ, но индивидуално, отъ отдѣлния човѣкъ само. Когато казвамъ, че съвършенство може да се постигне въ далечното бъдеще, имамъ предъ видъ цѣлокупния животъ: съвършенство за всички живи сѫщества на земята, а не само за единици хора. Понеже съзнанието на човѣка се прекѫсва, ще го видите днесъ въ едно общество, утре въ друго; днесъ минава презъ една область, утре — презъ друга; днесъ харесва една жена, утре—друга; днесъ се сприятели съ единъ човѣкъ, утре — съ втори, трети; днесъ започне единъ занаятъ, утре — втори; днесъ изучава една наука, утре — друга и т. н. Каквато наука и да изучава, въ края на краищата човѣкъ нѣма да разреши задачитѣ въ живота. Запримѣръ, какво особено разрешава философията? И философията разрешава нѣщо, но тя не разрешава сѫщественитѣ въпроси въ живота, които поставятъ човѣка на здрава, солидна основа. Философитѣ подържатъ, че единъ Богъ сѫществува въ свѣта, че една Първична Причина управлява свѣта, но съ какво ще докажатъ това? Съ думи само? Тия въпроси съ думи не се доказватъ. Съ Думи всѣки може да направи най-хубава баница отъ първокачествено брашно, масло, сирене, да я полѣе отгоре съ прѣсно, хубаво млѣко и да каже: Заповѣдайте! Обаче, баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нѣщо отъ нея? По този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. Следъ всичко това ще разправяте на хората, какви възгледи имате за живота. Вашитѣ възгледи представятъ баница, която на думи само е направена. Тази баница не е реална, съ нея никой не може да се нахрани. Реално е само онова, което може да се опита и приложи.

Като разсѫждавате върху единъ или другъ въпросъ, вие често се запитвате, защо сте влѣзли въ Школата. Не можемъ ли да живѣемъ, безъ да влизаме въ Школата? — Можете. Човѣкъ може да живѣе и съ философия, и безъ философия; той може да живѣе и съ музика, и безъ музика; и безъ да става баща или майка, човѣкъ пакъ може да живѣе; и безъ вѣра човѣкъ може да живѣе, и съ вѣра може да живѣе. Ще кажете, че безъ вѣра нѣма животъ. Ами какъ живѣятъ рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ? Тѣ нѣматъ вѣра и въпрѣки това живѣятъ. Когато казвате, че безъ вѣра нѣма животъ, вие имате предъ видъ вашата специфична вѣра. Но това е ваше субективно схващане. Вие мислите, че вашитѣ, схващания и отношения къмъ живота опредѣлятъ отношенията ви къмъ Първата Причина. Само онзи има прави отношения къмъ Бога, къмъ Първата Причина, който е близо до Нея. По какво се познава тази близость? — По добротата на човѣка. Който се приближава до Бога, той е добъръ. Който не се приближава до Бога, той не може да бѫде добъръ. Ако житното зърно несе устреми къмъ Бога, не се насочи къмъ слънцето, никога нѣма да израсте, т. е. не може да бѫде добро. Безъ любовьта, безъ слънцето, житното зърно не може да придобие онѣзи сокове, които сѫ необходими за неговия животъ, за неговото развитие.

Второто положение: когато Богъ се приближава къмъ хората, Той проявява своята милость. Това наричатъ философитѣ „Божественъ Промисълъ“. Срѣщате единъ простъ човѣкъ, който ви разказва: Чудно нѣщо, простъ човѣкъ съмъ, не познавамъ наука, нищо не зная, а хората сѫ внимателни къмъ мене. Всѣки се чуди, какъ да ми услужи. Този ме кани у дома си, онзи ме кани. Съ нищо не съмъ заслужилъ внимание, а въпрѣки това отъ всички го получавамъ. Той се чуди на това внимание, на тия услуги, а въ всичко това ние виждаме Божия Промисълъ. Отдалечи ли се Богъ отъ човѣка, той вече е изложенъ предъ грубостьта, предъ невниманието на хората. За съзнателния човѣкъ и приближаването, и отдалечаването на Бога е благословение. Въ първия случай той вижда Божията милость, въ втория — Неговата светость. Тогава човѣкъ вижда и Божията Мѫдрость.

И тъй, който иска да опита върху себе си милостьта Божия и Неговия Промисълъ, да се приближи къмъ Бога. Който иска да опита Божията Мѫдрость, Божията светость и да познае себе си, той трѣбва да се отдалечи отъ Бога. За неразумния, обаче, отдалечаването отъ Бога внася въ него недоволство, песимизъмъ, обезсмисляне на живота. За да не изпадатъ въ песимизъмъ, хората трѣбва да иматъ връзка съ Бога, макаръ и микроскопическа. Щомъ иматъ тази връзка, тѣ ще носятъ въ съзнанието си жива идея за Бога. Тази връзка никога не трѣбва да се прекѫсва, а за това е нужно будно съзнание, което никога не трѣбва да се помрачава. Какво представя връзката на човѣка съ Бога? Тя е изворъ, който напоява и най-сухитѣ и безплодни мѣста и ги прави плодородни. Представете си, че имате сто декара земя, но наоколо нѣма никакъ вода, която да напоява земята. Разоравате я, торите я, сѣете я, но тя нищо не дава. Искате да я продадете, да се освободите отъ нея, но никой не желае да я купи. Ако нѣкой е готовъ да я купи, ще даде за нея нищожна цена. Едно нѣщо липсва на тази земя — вода. Прекарате ли презъ нея вода, тя ще стане плодородна. Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове. Цената на тази земя веднага ще се повдигне. Най-малката вадичка е въ състояние да оплодотвори и най-сухата земя.

Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣка. Най-малката вадичка, прекарана презъ сърдцето на човѣка, е въ състоявие да оплодотвори всичко. Ето защо, не правете опити да поливате почвата на своето сърдце съ кофи вода, но прекарайте презъ негo една вадичка,която постоянно да тече и да го напоява. Постоянство и непреривность се иска отъ човѣка: непреривность въ съзнанието, непреривность въ обработване почвата на вашето сърдце и на вашия умъ. Това значи вѫтрешна, непреривна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази връзка, човѣкъ се излага на съмнения, на недоразумения, на колебания. Че нѣкой е сгрѣшилъ, или направилъ нѣкакво престѫпление, това не трѣбва да разколебава вѣрата ви. Че конь ритналъ нѣкого и го осакатилъ, това ни най-малко не трѣбва да разколебава вѣрата ви. — Ама защо Господъ позволи на коня да осакати този човѣкъ? Вината не е въ Бога. Ако искате да не ви рита конь, не стойте задъ него. Ако искате да не ви хапе конь, стойте на известно разстояние отъ него. Вие трѣбва да заемете опредѣлено положение спрѣмо коня, а не той спрѣмо васъ. Коньтъ обича да рита и да хапе, не може да се измѣни заради васъ. Такова е неговото естество. Много коне хапятъ господаритѣ си. Защо? — Защото съзнанието имъ не е будно. Свѣтътъ, въ който живѣете, е свѣтъ на противоречия. Защо? — Защото въ този свѣтъ влизатъ и човѣшки планове и намѣрения. Въ този свѣтъ влизатъ и второстепенни сили, които прбизтичатъ отъ човѣшкото съзнание, отъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Дето човѣшкото присѫтствува, тамъ всѣкога има противоречия. Въ човѣшкото всѣкаква разумность отсѫтствува. Въ човѣшкия животъ има редъ причини отъ вториченъ характеръ, които създаватъ нещастия на хората. Запримѣръ, майката страда отъ туберкулоза. Тя ражда синъ, който наследява болестьта на майка си, и следъ време той заболява отъ сѫщата болесть. Нѣкѫде бащата е пияница, и следъ време синътъ проявява сѫщата слабость. За да избегне едното или другото наследство, синътъ трѣбва да бѫде гениаленъ, съ необикновени умствени и духовни сили въ себе си. Той трѣбва да направи голѣми усилия, за да преодолѣе своитѣ наследствени слабости отъ майка си или отъ баща си. Обаче, човѣкъ самъ може да създаде въ себе си охтика, пиянство, безъ да ги е наследилъ отъ родителитѣ си. По какъвъ начинъ? Чрезъ своитѣ отрицателни мисли и чувства. Значи, човѣкъ самъ може да влоши положението си, и самъ може да подобри положението си.

Какъ трѣбва да разбирате тази мисъль? Човѣкъ самъ да подобри положението си, това не значи, че той не трѣбва да приеме помощьта на другитѣ хора, на своитѣ ближни и да бѫде съвършено самостоятеленъ, което мнозина желаятъ. Човѣкъ самъ да оправи положението си, това значи, да насочва мисъльта, чувствата си въ права посока и да приема помощьта на ония, които му съдействуватъ въ този пѫть. Вие искате да си направите една двуетажна кѫща. Можете ли сами да я направите? — Не можете. Обаче, всички, които ще ви помагатъ, трѣбва, да иматъ предъ видъ вашия интересъ, вашия стремежъ. Щомъ тѣ се рѫководятъ отъ вашитѣ интереси и ви помагатъ безкористно, и вие ще имъ отдадете заслуженото. Или, представете си, че вие искате да създадете нова философия за живота. Ако стоите на становището, че трѣбва да бѫдете съвършено самостоятелни и независими, вие трѣбва да създадете съвършено свободна философия, независима отъ ничий другъ възгледъ. Обаче, това е невъзможно. — Не, има една положителна философия, чийто принципи сѫ неизмѣнни. Следователно, ако нѣкой иска да гради своя философия, той трѣбва да вземе за основа на тази философия онѣзи неизмѣнни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тѣхъ да гради. Тѣзи принципи ще ви бѫдатъ помощници въ съграждане на вашата философия. Тѣхъ ще, приемете на довѣрие, макаръ и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами.

Нѣкой казва, че видѣлъ ангелъ и описва, какъвъ билъ: съ лице свѣтло, съ очи пламенни, съ криле на гърба си и т. н. Ако вие не сте видѣли ангелъ, не остава друго, освенъ да вѣрвате на този човѣкъ. Едно само трѣбва да го питате: Какво е почувствувалъ при вида на този ангелъ? Ако ви каже, че се е вкаменилъ на мѣстото си, ще знаете, че това видение не е ангелъ. Да видите ангелъ, това значи, да се освободите отъ ограниченията си, да възкръснете. Следователно, да поставитеза основа на живота си неизмѣннитѣ принципи на цѣлокупния животъ, това значи, да построите кѫщата си върху канара, която нито буритѣ, нито вѣтроветѣ могатъ да разрушатъ. Подъ думата ангелъ се разбира сѫщество съ необикновена мекота, доброта и интелигентност, съ голѣма отзивчивость и готовность да помага на по-слабитѣ, заради което е слѣзълъ на земята. Споредъ степеньта на свѣтлината, която ангелитѣ излѫчватъ за човѣка, се сѫди и за интелигентностьта на самия човѣкъ. Тѣ никога не изразходватъ свѣтлината си напразно. Когато учительтъ разправя на ученицитѣ си за обикновени работи, това показва, какво е тѣхното развитие. Ако учительтъ говори на ученицитѣ си за високи работи, това показва, че тѣхното съзнание е повдигнато.

Като говоря за будно съзнание, имамъ предъ видъ онѣзи хора, които познаватъ сѫщественото въ живота и се стремятъ къмъ него. Четатъ или пишатъ нѣщо, тѣ вадятъ сѫщественото. Такива хора иматъ силна мисъль, могатъ да влияятъ на хората. Нѣкой казва: Съ мисъльта си азъ мога да влияя на хората. — Какъ можешъ да имъ влияешъ? — Мога да отклоня цѣлъ полкъ войници отъ пътя имъ. Достатъчно е да концентрирамъ мисъльта си кѣмъ единъ полкъ войници, които вървятъ налѣво въ улицата, и да ги отклоня отъ тази посока, да ги върна назадъ въ казармата. — Можешъ ли съ мисѣльта си така да повлияешъ на този полкъ войници, че, като отидатъ на бойното поле, да не вдигнатъ орѫжие срещу никого, да не убиятъ нито единъ човѣкъ? Това значи силна мисъль. А тъй, само да отбиешъ човѣка отъ пѫтя му чрезъ мисъльта си, това не е силна мисъль. Силна мисъль е правата мисъль, която носи благословение за всички хора. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да влияе на себе си, а после на другитѣ. Съзнанието на човѣка има две страни: едната страна е тази, която се занимава съ обикновенитѣ, съ човѣшкитѣ работи, а другата страна, това е висшето съзнание, което се занимава съ Божественитѣ работи. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно ще се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано съ физическия животъ на човѣка, съ неговитѣ физически, материални нужди, Този човѣкъ има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, съ скѫпи дрехи, отъ най-скѫпа и хубава материя. Този човѣкъ иска да бѫде богатъ, да разполага съ кѫщи, добре мебелирани, съ ниви, съ плодни градини и т. н. Той обича отъ време на време да дава нѣщо отъ себе си, срещу което да получи похвали отъ хората. Когато не го разбиратъ и не му отдаватъ правото, той се обижда.

Божественото, висшето съзнание заставя човѣка да прави жертви, да помага на ближнитѣ си. Човѣкъ, въ когото това съзнание е събудено, разполага съ грамадни сили. Той не казва, че вѣрва въ Бога, но неговата вѣра почива на вѫтрешни опити и се изразява въ дѣла. Този човѣкъ е постояненъ въ чувствата си. Вие не можете да го видите днесъ засмѣнъ, утре— скърбенъ, съ четирй реда сълзи на очитѣ. Сълзитѣ не изразяватъ състоянията на човѣка. Човѣкъ може да плаче и когато е скърбенъ, и когато не е скърбенъ. Мнозина мислятъ, че който плаче, е религиозенъ, милосърденъ, а който не плаче, не е религиозенъ човѣкъ. Споредъ мене, нито който плаче, нито който не плаче, сѫ религиозни. Като набиете нѣкого, той може да плаче, но това не показва, че е религиозенъ човѣкъ. Ако не плаче, и това не показва, че е религиозенъ, милосърденъ човѣкъ.

И тъй, вѫтрешната връзка опредѣля стремежа на човѣка къмъ възвишеното, къмъ благородното въ свѣта. За тази цель човѣкъ трѣбва да има правилни отношения, добра обхода, както къмъ себе си, така и къмъ окрѫжаващитѣ. Божественото съзнание изисква отъ човѣка да не презира въ душата си никого. Че нѣкой билъ простъ, не го презирай. Ако е простъ и за това го презирашъ, и ти си простъ като него. — Ама азъ съмъ роденъ отъ Бога. — Ако си роденъ отъ Бога, ти другояче щѣше да постѫпвашъ. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Всѣки, който не е роденъ отъ Бога, прави грѣхове и е простакъ — нищо повече. Родениятъ отъ Бога е благороденъ човѣкъ. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно е изложенъ на съмнения, на колебания, съ които трѣбва да се справя. Той слуша нѣкой да говори и казва: Този човѣкъ не говори истината, той си служи съ „ерменски долапи“. Какво означаватъ тия долапи? Въ обикновенъ смисълъ на думата „долапъ“ разбираме нѣщо затворено, въ което се криятъ много работи: дрехи, съестни продукти и т. н. Всѣко скрито, всѣко затворено мѣсто е долапъ. Касата, запримѣръ, е долапъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е сѫщо така долапъ, съ много подраздѣления. Въ всѣки човѣкъ има долапи, които се отварятъ отъ време на време, и той вади отъ тѣхъ онова, което му е необходимо. Когато нѣкой не обича да отваря долапитѣ си и да вади отъ тѣхъ нѣщо за другитѣ хора, наричатъ го затворенъ човѣкъ. Какво мисли, какво чувствува този човѣкъ, никой не знае. Ако нѣкой го обиди, той мълчи, нищо не казва, но крои въ себе си нѣкакъвъ планъ, да отмъсти за нанесената обида.

Ето защо, като разглеждате живота си, изучавайте се, да видите, по какво се различавате отъ другитѣ хора. Единственото нѣщо, което отличава човѣка и го прави човѣкъ въ пълния смисълъ на думата, е връзката му съ Бога. Това значи човѣкъ, въ когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание сѫществува, тамъ има наука, музика, изкуство. Тѣзи нѣща се предаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Тѣ сѫ изпитани, провѣрени,не сѫ измислени нѣща. Тѣзи нѣща, съ които съвременната наука си служи, сѫ били известни отъ най-стари времена на древнитѣ народи. Египтянитѣ сѫ познавали електричеството и сѫ си служели съ него преди да го познаватъ съвременнитѣ хора. Много отъ чудесата, които Мойсей правѣлъ, се основавали на електричеството. Египтянитѣ употрѣбявали електричеството по единъ начинъ, а сегашнитѣ хора го употрѣбяватъ по другъ начинъ. Изобщо, съзнанието и разбиранията на египтянитѣ коренно се различавали отъ тия на сегашнитѣ хора. Египтянинътъ, запримѣръ, вѣрвалъ, че за да се очисти отъ грѣховетѣ си, трѣбва да мине презъ редъ форми, по-низки отъ човѣшката, да странствува душата му и следъ това да отиде при Бога. Съвременниятъ човѣкъ, особено християнинътъ, вѣрва по другъ начинъ. Той вѣрва, че като сгрѣши, ще се помоли, ще се обърне къмъ Христа, и следъ това ще се очисти. Той признава бърза процедура. За него не сѫ нужни, както за египтянина, хиляди години да странствува душата, за да се очисти. Въ половинъ или единъ часъ най-много тя може да се очисти. Днесъ еволюционниятъ процесъ е съкратенъ. Всѣко нѣщо, за реализирането на което въ миналото се е изисквало хиляди години, днесъ може да се реализира въ продължение на секунди, минути или часове — зависи отъ интенсивностьта на мисъльта.

Следователно, за да се развива човѣкъ бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вѫтрешна връзка съ Бога. Ставате или лѣгате, спите или сте будни, тази връзка трѣбва да бѫде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човѣка. Талантливостьта, гениалностьта, чистотата, светостьта, силата на човѣка се дължи, именно, на тази връзка. Всички постижения на човѣка се обуславятъ отъ тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човѣчеството сѫ имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учитель седи, именно, въ връзката имъ съ Първата Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човѣкъ седи въ тази връзка. Безъ тази връзка, дето и да отидете, каквото и да правите, вие всѣкога ще останете обикновенъ човѣкъ. Школата, която следвате, се отличава по това, че всѣки моментъ дава нѣщо ново за ученика, съ което буди съзнанието му. Ученикътъ трѣбва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вѫтрешната връзка съ Бога.

Въ Школата се даватъ редъ примѣри, изясняватъ се закони, които трѣбва да се изучаватъ и прилагатъ. Всѣки примѣръ съдържа въ себе си великъ законъ. Такова нѣщо представятъ притчитѣ на Христа. Всѣка притча съдържа великъ законъ. Отъ притчата за настойника, когото господарьтъ уволнилъ,

Христосъ вади закона: „Правете си приятели отъ богатството на неправдата.“ Какво разбирате отъ тия думи? Ако успѣете да обърнете богатия човѣкъ къмъ Бога, въ неговото лице вие ще придобиете приятель, който може да подобри положението ви. До това време този богатъ човѣкъ ялъ и пилъ, мислилъ само за себе си, изнасилвалъ и ограбвалъ бедни и сираци, и въ единъ моментъ го обръщате къмъ Бога. Нѣма ли да ви стане той добъръ приятель? Нѣма ли да ви благодари за това? Стремете се всички да имате, отъ една страна доброто мнение и разположение на Бога, а отъ друга — доброто мнение и разположение на хората. Едно безъ друго не могатъ. Че баща ти те билъ десеть пѫти на день — ще го обичашъ. Ако обичашъ баща си, и Богъ ще те обича. Кога можешъ да обичашъ баща си, който те бие? — Когато съзнавашъ, че това е волята Божия. Не можешъ да бѫдешъ обичанъ отъ Бога, ако постоянно се запитвашъ и протестирашъ, защо баща ти, майка ти, братъ ти или сестра ти те биятъ. Докато намирашъ, че учительтъ ти е несправедливъ, не ти е поставилъ заслужена бележка, ти си на кривъ пѫть. Не питай, защо те биятъ; не питай, защо ти поставятъ слаби бележки въ училище. За това има дълбоки причини, които ти не знаешъ. Въ свѣта сѫществува великъ законъ на компенсация. Единь день вашитѣ неприятели ще ви станатъ добри приятели.

Това значи, правете си приятели отъ богатството на неправдата. И обратното е вѣрно: единъ день вашитѣ добри приятели могатъ да ви станатъ неприятели.

И тъй, пазете връзката си съ Бога и прилагайте любовьта Божия, всѣки споредъ разбиранията си. Нѣкой прави, каквото иска и, за свое оправдание, казва: Азъ имамъ учитель. — Кой нѣма учитель? И вълкътъ има учитель, и овцата има учитель, и крадецътъ има учитель. — Кой е учительтъ на крадеца? —Който пръвъ го е научилъ да краде. И просекътъ има учитель. — Кой е учительтъ на просека? — Който го е научилъ да проси. И добриятъ човѣкъ има учитель. — Кой е неговиятъ учитель? — Който го е научилъ да прави добро.

Тъй щото, когато чуете нѣкой да казва, че има свой учитель, знайте, че той нѣма никакъвъ учитель. Това може да е въ противоречие съ вашата философия, но оставете вашата философия настрана, както азъ оставамъ своята. Ако е въпросъ за лична философия, и азъ имамъ такава, но личната философия е излишъкъ въ живота. Тя не разрешава важнитѣ задачи. Човѣкъ трѣбва да се проникне отъ онази положителна философия на живота, която е една и сѫща за всички времена и епохи. Съ тази философия само той може да бѫде надъ вълнитѣ въ бурното море. Безъ нея той ще бѫде играчка на тия вълни, той ще бѫде носенъ отъ тѣхъ на една и на друга страна, докато най-после потъневъ дълбокитѣ води на морето. За да не потънете въ бурното море, да не бѫдете играчка на неговитѣ вълни, откажете се отъ личното въ себе си и дръжте се за Божественото. Божественото е струна, която, докосне ли човѣка, моментално го преобразява, прави го добъръ. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всѣки човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не желае хората да иматъ добро мнение за него. Имайте довѣрие въ всѣки човѣкъ. Щомъ човѣкъ разбере, че имате довѣрие въ него, и той ще се отвори къмъ васъ. Докато хората нѣматъ довѣрие единъ на другъ, докато мислятъ само да се използуватъ, тѣ не могатъ да се обичатъ, не могатъ да бѫдатъ приятели помежду си. Всѣки човѣкъ, за когото работите съ всичката си душа, той всѣкога ще има довѣрие въ васъ и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намѣрете въ всѣки едного по една добра чърта, която постоянно да носите въ ума си. Тази добра чърта е Божественото въ човѣка.

Сега, да дойдемъ до въпроса за благата, които сѫ складирани въ човѣшката душа. Тѣзи блага не сѫ нищо друго, освенъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка. Какво трѣбва да прави той съ тия дарби? Той трѣбва да работи, да развива дарбитѣ си, за да може чрезѣ тѣхѣ да се повдигне не като личность, но като душа. Само при това положение дарбитѣ сѫ оправдани. Тѣ сѫ богатство, коеточовѣкъ нѣма право да употрѣбява за свои лични нужди. Като развива дарбитѣ си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото —нови методи, нови начини за работа. Кое е новото въ свѣта? — Любовьта. Забележете, всички хора говорятъ за любовьта. По какво се отличава вашата любовь отъ любовьта на другитѣ хора? Вие говорите и за мѫдростьта. По какво се отличава вашата мѫдрость отъ тази на другитѣ хора? Вие говорите за музика. По какво се отличава вашата музика отъ тази на другитѣ хора? Все има нѣкаква разлика между обикновената и окултна музика.

Сега, като говоря за любовьта, за мѫдростьта, нѣмамъ предъ видъ тѣхнитѣ голѣми, велики прояви, но имамъ предъ видъ тѣхнитѣ най-малки, микроскопически прояви. Започнете съ малкитѣ величини, като основа на вашия животъ. Всѣка сутринь и вечерь, като ставате отъ сънь и лѣгате да спите, свързвайте се съ съзнанието на вашитѣ напреднали братя, като пожелаете да ви помагатъ. Отнесете се къмъ тѣхъ като деца къмъ своя баща, и тѣ ще ви помагатъ. При това положение вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която да не може да се разреши. Ако имате връзка съ възвишени, съ напреднали сѫщества, мѫчнотиитѣ ви моментално ще се разрешатъ. Нѣмате ли тази вѫтрешна връзка, никаква мѫчнотия не можете да разрещите. Отъ тази връзка зависи всичко. Величието на човѣка сеопредѣля, именно, отъ тази връзка. Който нѣма тази връзка, той не може да се надѣва на никакви постижения. Както математикътъ не може да решава задачи, безъ да познава законитѣ и правилата на математиката, така никой човѣкъ не може да има постижения безъ вѫтрешна връзка съ Бога. Съ математиката може да се познае, кои билети отъ дадена лотария печелятъ и кои не печелятъ. Достатъчно е да се направятъ известни математически изчисления, за да се опредѣли, кои билети печелятъ. Математикътъ може да изчисли, запримѣръ, следъ колко години единъ човѣкъ може да срещне въ живота си нѣкой богаташъ, милионеръ, който да му даде голѣма часть отъ богатството си. Не само това, но математикътъ може да изчисли, каква е вѣроятностьта, даденъ човѣкъ да срещне единъ милионеръ въ пѫтя си, който да го ощастливи. Тази математика, която може да прави такива и редъ подобни изчисления, наричаме истинска, положителна наука.

Какво разрешаватъ съвременната математика, или съвременнитѣ естествени науки? Какво разрешава съвременната музика? Истинска математика, истинска музика, истинска наука, изобщо, е тази, която има приложение навсѣкѫде въ живота. Влизате въ единъ домъ, дето има мъртвецъ. Изваждате цигулката си и започвате да свирите. Щомъ изсвирите едно парче, умрѣлиятъ вдига главата си и излиза отъ сандъка. Това значи музика. — Трѣбвали да се свири на умрѣлъ човѣкъ? — Ако можете да го съживите, свирете му. Ако не можете да го съживите, не свирете. Когато видите, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, извадете цигулката си и му посвирете. Не го отблъсквайте, не казвайте, че той самъ трѣбва да понесе кармата си. Щомъ можете да помогнете на човѣка, помогнете му, безъ да разсѫждавате, заслужава ли, или не. Ако не му помогнете, вие сами си създавате карма. Посвирете на този човѣкъ, докато трансформирате състоянието му.

И тъй, прилагайте всичко, каквото знаете. Отъ васъ се искатъ дѣла, а не само думи. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ много усърдни, но усърдието ви постепенно намалява. За такова усърдие, за такава любовь се говори и въ Посланията на апостолитѣ. Казва се тамъ, че любовьта на нѣкои отъ апостолитѣ първоначално била гореща и постепенно се е намалявала, т. е. охладявала. И Христосъ казва, че любовьта на мнозина се е охладила. Когато съзнанието на човѣка е будно, любовьта му никога не намалява, но все повече се увеличава. До каквато възрасть и да живѣе човѣкъ, любовьта му не трѣбва да намалява, нито да охладява. Като заминава за онзи свѣтъ, той трѣбва да носи съ себе си любовьта, съ която е живѣлъ на земята. Той трѣбва да извика приятелитѣ си, да се прости съ тѣхъ и спокойно да си замине. — Какво има на онзи свѣтъ? — Много нѣща има, които не знаете. Много нѣща могатъ да ви се кажатъ, но не имъ е времето. Хората не сѫ готови още за истината. Ако имъ се каже истината, тѣ ще хвърлятъ камъни срещу нея. Евреитѣ не възстанаха ли срещу Мойсея? Не казаха ли, че има и други пророци като него? Вие трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ, изпратенъ на земята отъ Бога, има своя мисия, въ която никой не трѣбва да се бърка. Не само, че не трѣбва да му се противодействува, но трѣбва да му се съдействува. Ако този човѣкъ забрави, че мисията му е Божествена и започне да работи за своя слава, въ скоро време той всичко ще изгуби. Човѣкъ не е дошълъ на земята да работи за личното си благо, но за благото на човѣчеството. Той не е дошълъ на земята да работи за човѣшкото, но за Божественото. Това не значи, че човѣшкото трѣбва да се пренебрегва, но не трѣбва да взима надмощие предъ Божественото. Когато погледнете очитѣ на човѣка и мислено прекарате една хоризонтална плоскость презъ тѣхъ, ще видите, че тамъ, дето Божественото има надмощие въ човѣка, лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ, взима направление нагоре. Тамъ, дето човѣшкото взима надмощие, този лѫчъ пада подъ плоскостьта, по направление къмъ земята.

Очитѣ на човѣка сѫ извори, отъ които всѣкога тече нѣщо ново. Очитѣ сѫ центрове, отъ които излиза свѣтлина. Като ви погледне нѣкой, той трѣбва да внесе въ васъ подемъкъмъ нѣщо възвишено и красиво. Ако се разколебаете и погледнете очитѣ на добрия човѣкъ, вие веднага ще се насърдчите, ще разберете, че има нѣщо въ живота, на което можете да разчитате при всички условия. То е Божественото начало въ човѣка, което никога не се мѣни. Когато учительтъ изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: Не се страхувай. Единъ день и ти ще бѫдешъ ученъ като мене. Обичай знанието, както и азъ го обичамъ. Дръжъ връзка съ Бога, и всичко, каквото желаешъ, ще постигнешъ.

Това е великъ законъ. който се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Ако се свържешъ съ музикални хора, музикантъ ще станешъ. Ако се свържешъ съ хора на изкуството, и ти ще станешъ като тѣхъ. — Защо ми е художество? Азъ не искамъ да рисувамъ. — Не, ти трѣбва да рисувашъ, да свиришъ, да пѣешъ, да учишъ, да шиешъ, да скърбишъ, да плачешъ, да се радвашъ — презъ всичко трѣбва да минешъ. Това е животътъ. Споредъ васъ, въ какво се заключава животътъ? Ще кажете, че животътъ се заключава въ добри и благородни постѫпки Кои постѫпки сѫ благородни? Представете си, че срѣщате човѣкъ, който се е отчаялъ, обезсърдчилъ, решилъ да се самоубива. Какво трѣбва да направите? Колкото важна работа и да имате, вие трѣбва да се спрете предъ този човѣкъ, да се поразговорите съ него, да му посвирите, илипопѣете малко, да го помилвате, за да види той, че доброто сѫществува въ свѣта и да се насърдчи да живѣе. Погледнете този човѣкъ въ очитѣ, помолете се заедно съ него и му кажете, че е добъръ, че хората не сѫ го оценили, но ще дойде день да го разбератъ, да му отдадатъ заслужената почить и уважение.

И тъй, бѫдете будни, готови за помощь и услуга на своитѣ ближни, на своитѣ паднали и по-слаби отъ васъ, братя и сестри. Кажете ли една добра дума на нѣкой страдащъ, тази дума ще го повдигне. Тази е положителната философия на живота, съ която трѣбва да си служите. Да насърдчишъ човѣка, да му кажешъ една добра дума, да го подтикнешъ да върви напредъ, въ това седи Божествениятъ методъ. Божественото се застѫпва за себе си. Това значи, че въ всѣки човѣкъ е скрито Божествено начало. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ има своя мисия, която трѣбва успѣшно да свърши. — Ама ние сме стари, нашиятъ животъ се свършва вече. — Не говорете така. Въ Бога нѣма стари и млади, тамъ всички сѫ еднакви, всички иматъ условия да се развиватъ. Стари и млади, това сѫ човѣшки идеи. Това сѫ отрицателни мисли, които спъватъ човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ, да се подмлади. Отрицателнитѣ мисли се дължатъ на излишна енергия въ човѣка, която се натрупва въ областьта на слѣпитѣ очи, дето предизвиква голѣмо напрежение. Ако не може да трансформира тази енергия, човѣкъ става индиферентенъ, не му се яде, не му се работи, не иска да се моли. — Не, дойде ли това състояние, веднага стани отъ леглото си, не се излежавай. Измий се, облѣчи се, помоли се на Господа, проникни се отъ силното желание да изпълнишъ волята Божия, въпрѣки тежкото ти състояние. Ако видишъ нѣкой нещастенъ човѣкъ, направи му нѣкакво добро. Нѣма да мине много време, твоето състояние коренно ще се измѣни.

Нѣкой хора страдатъ отъ излишъкъ на енергия — тѣ трѣбва да работятъ, да помагатъ на ближнитѣ си. Други пъкъ страдатъ отъ недоимъкъ, отъ липса на енергия. Въ тѣхъ става изтичане на енергия, която външниятъ свѣтъ използува. Външниятъ свѣтъ постоянно черпи. Това не трѣбва да ви плаши, нито пъкъ да дохождате до положение да се изобличавате, че сте грѣшни, че нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Дръжте връзка съ Бога и не се спирайте върху миналото. Щомъ съзнаете една погрѣшка, изправете я и вървете напредъ. Какво сте били въ миналото, не е важно. Какво сте днесъ, и какво се изисква отъ васъ — това е важно. Разумно използувайте всѣки даденъ моментъ! Това е истинската философия на живота. Отъ друга страна, изправяйте погрѣшкитѣ си, безъ да се спъвате. Само при това положение ще се върнете въ небето радостни и доволни, че сте изправили живота си, че можете да живѣетечистъ, възвишенъ животъ. Тогава Богъ ще каже: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма вече да ги споменавамъ“. Щомъ Богъ е съ насъ, ние всичко можемъ да направимъ.

Мнозина искатъ да видятъ Бога, да се насърдчатъ, за да следватъ съ усърдие духовния пѫть. — Какъ искатъ тѣ да видятъ Бога: въ видъ на образъ, или въ видъ на свѣтлина? Като срещнете единъ талантливъ, единъ гениаленъ, единъ добъръ човѣкъ, радвайте се. Въ тѣхъ е Богъ. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Божественото е въ всѣки човѣкъ, но вие трѣбва да Го намѣрите, да Го видите и познаете. Отъ васъ зависи да Го видите. — Ще се изпълнятъ ли желанията ни? — Нѣма желание, което да не се изпълни — отъ васъ зависи. Силнитѣ желания всѣкога се изпълняватъ. За да се изпълнятъ, тѣ трѣбва да се подхранватъ.

Една млада булка ми разправяше следната своя опитность: Оженихме се съ моя възлюбенъ, съ когото дълго време се обичахме. Живѣхме нѣколко години, но работитѣ ни не вървѣха добре. Възлюбениятъ ми е добъръ човѣкъ, но не иска да задоволи едно мое желание: да ми купи кожухче отъ хубаво сукно, на яката и отпредъ съ лисича кожа и обшито съ сърма. Така го молихъ, иначе го молихъ, но кожухче не ми купи. Струва ми се, че съ отворени очи ще отида на онзи свѣтъ за това кожухче — толкова силно е желанието ми. Не получихъ кожухчето, но и животътъ ни не върви добре.

Казвамъ: Каквото представя кожухчето за тази булка, такова нѣщо е връзката на човѣка съ Бога. Не направи ли тази връзка, той ще отиде на онзи свѣтъ съ отворени очи. Не направи ли тази връзка, животътъ му нѣма да върви добре. Умрѣ младата булка безъ сукнено кожухче, но и очитѣ ѝ останаха отворени. Следователно, и на васъ казвамъ: Не отивайте на онзи свѣтъ, преди да сте направили връзка съ Бога, преди да сте си ушили сукнено кожухче, защото очитѣ ви ще останатъ отворени.

Когато хората направятъ вѫтрешна връзка съ Бога, науката, литературата, музиката, изкуството, обществениятъ, семейниятъ, личниятъ животъ ще се изпълнятъ съ новото, съ нови идеи и разбирания — съ новъ стремежъ къмъ възвишеното и красивото. Тогава всѣки човѣкъ ще се проникне отъ силата на новата мисъль, съ която ще може не само да отбива цѣлъ полкъ войници отъ пѫтя имъ, но ще застави хилядни армии да сложатъ орѫжие предъ неприятеля си, да се откажатъ да убиватъ. Който може да напрани това, той е поставилъ за основа на живота си положителната философия. Той е поставилъ за основа на живота си любовьта.

У п р а ж н е н и е: Добре изправени! Рѫцетѣ напредъ, надъ главата, надолу. Постепенно свиване рѫцетѣ въ юмруци, като сепоставятъ предъ лицето, подъ брадата. Бавно изнасяне рѫцетѣ напредъ, съ разтваряне на юмруцитѣ, като че се отърсвате отъ нѣщо. Това упражнение има за цель да ви освободи отъ грѣшкитѣ, които правите.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

19. Лекция отъ Учителя, държана на

29 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.