Jump to content

1928_02_22 Възкресение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Възкресение.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Т. м.

Като предметъ на лекцията си ще взема цигулката. Виждате една цигулка, направена отъ орѣхово дърво. Можете ли да опредѣлите, преди колко години е отсѣченъ орѣха, отъ който е направена цигулката? При това, какъ мислите, живи ли сѫ клеткитѣ на този орѣхъ? Като знаете, че орѣхътъ е отсѣченъ отъ своя коренъ, ще кажете, че клеткитѣ му сѫ мъртви. Въ сѫщность не е така. Клеткитѣ на орѣха сѫ живи и продължаватъ да живѣятъ. Че сѫ живи, това се вижда отъ факта, че колкото повече се свири на цигулката, толкова повече тя се разработва. Клеткитѣ все повече оживяватъ. Човѣкъ може така да оживи тѣзи клетки, че тѣ да придобиятъ известна интелигентность, известна отзивчивость. Ако клеткитѣ на дървото не умиратъ, колко повече човѣкъ не умира. Всичко въ свѣта е живо. Въ човѣка има скрити, потенциални сили, които чакатъ времето си да се проявятъ. Запримѣръ, коситѣ, космитѣ въ човѣка отговарятъ на цигулката. Той трѣбва да разбира музикалнитѣ тонове, които тѣ съдържатъ, за да произведе отъ тѣхъ първичния, Божествения животъ, който се намира въ него въ потенциално, въ затворено състояние. Докато не дойдете до това положение, вие не можете да придобиете Божествения животъ.

Сега, азъ нѣма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нѣщо; като идея, тя е друго нѣщо. Който владѣе музиката като изкуство, той свири съ техника. Който разбира музиката като идея, той свири съ душа, вдъхновено. За да свири съ душа, цигуларьтъ трѣбва да познава законитѣ, да извади своя двойникъ и да го вложи въ цигулката и въ лѫка си. Само при това положение той ще може да изкарва отъ цигулката си, каквито тонове желае. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкото тѣло. Ако двойникътъ на човѣка може да проникне презъ всички клетки на тѣлото му, той ще направи отъ себе си, каквото пожелае. Човѣкъ има въ себе си единъ инструментъ, една цигулка, съ която трѣбва да знае, какъ да се справя. Ако знае законитѣ на Божествения свѣтъ и ги прилага къмъ този инструментъ, той би станалъ гениаленъ. Гениалностьта изключва всѣкакво съмнение. Съмнението, умразата, обезсърдчението, страхътъ — изобщо, всички отрицателни нѣща сѫ човѣшки работи. Човѣкъ не е създалъ нѣщо велико. Неговитѣ работи сѫ все отрицателни. Обаче, когато Божественитѣ и човѣшкитѣ работи се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Съ други думи казано: когато доброто и злото се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Когато Богъ се съедини съ човѣка, Той проявява своята милость. Когато Богъ се отдалечи отъ човѣка, проявява се Неговата светость. Когато човѣкъ се отдалечи отъ Бога, на лице изпъква човѣшката лошавина.

Сдедователно, докато цигулката е безъ човѣка, тя е лоша. Щомъ човѣкъ я вземе и засвири на нея, тя става добра. Можете ли да познаете, какво ви говори цигулката, когато я вземете въ рѫцетѣ си и засвирите на нея? Мнозина минаватъ за музикални, за музиканти, но нѣматъ дълбоко, вѫтрешно разбиране за музиката. Разбиране се иска отъ всички. Когато човѣкъ разбере основния законъ на живота, той ще има голѣми постижения. Постиженията въ живота сѫ резултатъ на малкитѣ дарби, съ които човѣкъ разполага. Всички дарби, всички таланти на човѣка сѫ ценни, когато има кой да го слуша и разбира. Кой може да слуша и разбира музиката? — Разумниятъ човѣкъ. — Кой може да гледа картинитѣ на художника и да ги разбира? — Разумниятъ човѣкъ. Следователно, за да угодимъ на невидимия свѣтъ, ние трѣбва да бѫдемъ първо разумни, да можемъ да слушаме и разбираме музиката, а после да бѫдемъ и музикални, да можемъ да свиримъ. Всички сѫщества въ невидимия свѣтъ сѫ музикални. Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не е музикаленъ, ако не знае да пѣе и да свири. Който нѣма външенъ инструментъ, той трѣбва да свири на своя вѫтрешенъ инструментъ. Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Безъ музика права мисъль не сѫществува. Азъ имамъ предъ видъ вѫтрешната, реалната музика, а не външната. Реалнитѣ нѣща се отличаватъ по това, че растатъ; нереалнитѣ нѣща пъкъ се увеличаватъ външно, безъ да растатъ. Значи, човѣкъ, животно, растение сѫ реални нѣща. Който мисли, чувствува и действува, той е реаленъ човѣкъ. Който има стремежъ къмъ музика, къмъ придобиване на добродетели, той има условия да расте. Злото, обаче, е механически процесъ, който внася въ човѣка натрупване, а не растене.

Изпѣйте сега пѣсеньта „Стани“, да се внесе музикалность въ настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиитѣ, тя твори, тя създава. За една вечерь, съ една малка цигулка, великиятъ майсторъ може да изкара 50 — 100,000 лева. Каква по-голѣма магия отъ тази! Нѣкой работникъ отива на нивата, цѣлъ день дига и слага мотиката и едва изкарва прехраната си, а единъ виртуозъ за нѣколко часа изкарва десетки и стотици хиляди лева. Следъвсичко това този работникъ се обезвѣрява, не вѣрва въ Бога. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ своето съмнение и безвѣрие? Да вземе цигулката и да свири. Така ще се усили вѣрата му. По-добре да вѣрва, отколкото да се съмнява. Българитѣ казватъ: „Цигуларь кѫща не храни“. Така е било нѣкога. Днесъ, обаче, цигуларь кѫща храни. Когато дойде нѣкой добъръ цигуларь да свири, всички го приематъ много добре.

Въ свѣта сѫществува законъ, нареченъ „законъ на мъртвитѣ нѣща“. Мъртви нѣща сѫ непостижимитѣ, ненавременнитѣ. Да се занимавашъ съ мъртви нѣща, това значи, да се занимавашъ съ нѣща, при които времето се губи. Въпрѣки това тия нѣща, именно, се развиватъ. Това е афоризъмъ. Това е противоречие, контрастъ. Въ смъртьта има нѣщо велико, дълбоко. Знаете ли, какъвъ е ангелътъ, който взима душитѣ на хората и ги носи при Бога? Смъртьта не е тъй страшна, както хората си я представятъ. Задъ смъртьта, която хората си представятъ въ видъ на човѣшки скелетъ, съ сърпъ въ рѫка, седи единъ красивъ ангелъ. По-красиво нѣщо отъ този ангелъ нѣма, но и по-страшно нѣщо отъ него нѣма. Въ живота има красиви, свѣтли нѣща, но и разочарования има. Можете ли да очаквате хората да ви рѫкоплѣскатъ, да турятъ вѣнци на главата ви, ако свирите „цвѣте мило, цвѣте красно“? Не само че нѣма да ви рѫкоплѣскатъ, но даже ще ви освиркать. Хората обичатъ хубава музика. Тѣзи, които сѫ дошли да ви слушатъ, тѣ сѫ музикални хора, съ вкусъ и изискване къмъ музиката, не се задоволяватъ съ каква и да е музика. Ако изсвирите нѣщо хубаво, съ изпълнение, тѣ ще ви рѫкоплѣскатъ, на рѫце ще ви носятъ. Съ такова свирене ще ви приематъ и на земята, и на небето.

Животътъ е велика музика. Науката е сѫщо така велика музика. Коя наука наричаме ние музика? Великата, Божествената, положителната наука е музика, а не обикновената, човѣшка наука, която почива върху хипотези, които или минаватъ въ теории, или хипотези оставатъ. Тази наука ние уподобяваме на началникъ на трена, който само провѣрява билетитѣ. Тази наука не разрешава въпроса, отде иде човѣкъ и кѫде отива. Съвременната наука казва, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една клетка, наречена първична, чрезъ дѣление, като е минавала презъ различни форми, докато най-после е дошла до човѣшката форма. Този последователенъ процесъ на развитие, на минаване на формитѣ въ живота въ все по-високи, наричатъ еволюция. При този процесъ всички клетки въ човѣшкото тѣло постепенно сѫ се организирали, докато сѫ създали човѣшкия организъмъ. Хиляди години Духътъ е работилъ за създаване на този организъмъ, за създаване на своя домъ. Този дълъгъ процесъ на развитие нѣкои наричатъ еволюция, други — странствуване на душитѣ, трети — прераждане и т. н. Значи,да еволюирашъ, да странствувашъ, да се прераждашъ, това представя една и сѫща идея.

Който не разбира този законъ, той обяснява всички нѣща съ закона на наследственостьта. Казватъ, че синътъ наследява качествата на баща си. Може би, преди четири поколѣния, този баща е билъ синъ на сегашния си синъ. Това показва, че вънъ отъ себе си човѣкъ нищо не може да наследи. Наистина, докато работникътъ не отиде на нивата да копае, господарьтъ нищо нѣма да му даде. Щомъ отиде да копае на нивата, господарьтъ ще му плати, и то споредъ работата: колкото повече е работилъ, толкова повече ще получи.

И тъй, който следва Божествената наука, той ще разбере, че животътъ се развива по опредѣленъ планъ. Които не разбиратъ тази наука, тѣ сами създаватъ разни теории, безъ нѣкакво приложение въ живота. И следъ като ги питатъ, отде сѫ дошли, и кѫде ще отидатъ, тѣ нищо не знаятъ. Нѣкой казва: Само едно нѣщо зная, че съмъ дошълъ на земята по нѣкакъвъ начинъ и трѣбва да си поживѣя, но какъ, именно, съмъ дошълъ, отде съмъ дошълъ и кѫде ще отида, нищо не зная. Обаче, едииъ день красивиятъ ангелъ на смъртьта ще дойде, ще похлопа на вратата и ще ви повика за онзи свѣтъ. Какво ще правите тогава? Ще се скриете и, като онази негърка въ Америка, ще отговорите на Арахангелъ Михаилъ: Нѣма я тукъ.

Въ Америка нѣкѫде, една 70 годишна негърка, отегчена и изморена отъ живота, дълго време се молила на Бога да изпрати Арахангелъ Михаилъ да вземе душата ѝ. Близо до нея живѣли нѣколко студенти, които чували молитвата ѝ, отправена до Бога. Единъ день тѣ решили да се пошегуватъ съ нея. Единъ отъ студентитѣ намислилъ да се престори на Арахангелъ Михаилъ и да похлопа на вратата й. Другитѣ студенти пъкъ щѣли да го придружатъ, да видятъ, какво ще имъ отговори. Решили и приложили решението си. Като приближили до дома на старата негърка, студентътъ, който се престорилъ на Арахангелъ Михаилъ, похлопалъ на вратата. — Кой тамъ? — запитала бабичката. — Арахангелъ Михаилъ. Богъ чу твоята молба и ме прати да взема душата ти. — Кажете Му, че тя не е тукъ.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ смъртьта, като тази негърка, и щомъ почувствуватъ, че тя наближава къмъ тѣхъ, тѣ се скриватъ и отговарятъ: Кажете ѝ, че ги нѣма тукъ. На мѣсто е този страхъ, но хората не трѣбва да умиратъ, а трѣбва да се видоизмѣнятъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ не трѣбва да умира. Смъртьта, въ смисълъ на заминаване, не е страшна. Страшно е неразбирането между хората. То се дължи на особенъ родъ чувства, които сѫ ги раздѣлили. Тѣ говорятъ на различни езици помежду си, вследствие на което не се разбиратъ.

Единъ великъ Учитель далъ една задача на единъ отъ своитѣ ученици. Ученикътъ, обаче, скоро забравилъ задачата и тръгналъ по свѣта. Като пѫтувалъ отъ градъ въ градъ и отъ село въ село, той спрѣлъ въ едно красиво село и тръгналъ по улицитѣ. Тукъ спиралъ, тамъ спиралъ, искалъ да се разсѣйва, да убива времето. Единъ господинъ миналъ покрай него и като го видѣлъ, ударилъ му две силни плесници и казалъ: Защо не отидешъ между хората да работишъ, ами зяпашъ по улицитѣ безъ работа? Ученикътъ се зашеметилъ отъ плесницитѣ и падналъ на земята. Дето падналъ, тамъ намѣрилъ една великолепна книга и торба съ злато и скѫпоценни камъни. Като взелъ книгата и торбата съ скѫпоценноститѣ, ученикътъ си спомнилъ за задачата, дадена му отъ Учителя, и си казалъ: Благодаря на този господинъ, че ме удари, за да падна на земята и намѣря книгата и торбата, за които Учительтъ ме прати въ свѣта. Книгата и торбата съ скъпоценности не струватъ ли две плесници? Кой ученикъ би се разсърдилъ, ако Учительтъ му даде задача да намѣри книгата на живота и торбата съ скѫпоценности, съ благата въ свѣта? Не само две, но много повече плесници струва да получи човѣкъ, за да придобие книгата съ мѫдроститѣ на живота и торбата съ великитѣ блага, които природата е скрила въ нея.

Казвате: Какъ да разбираме тия нѣща — въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? — Разбирайте нѣщата, както искате, т. е. и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Следователно, три вида разбирания има въ свѣта, отъ които трѣбва да черпите поука.

Срѣщате една натоварена кола по пѫтя. Тази кола е жива. Всички клетки въ нея сѫ въ движение. Въ тази кола е впрегнатъ конь. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начинъ: въ нея нѣма растене, въ нея нѣма никакво съчетание. Впрегнатиятъ конь, обаче, се намира въ процеса на растенето. За него има животъ. Разумното начало е човѣкътъ, който туря юздитѣ въ устата на коня, качва се на колата, и двамата тръгватъ. Човѣкътъ седи въ колата, а коньтъ я тегли. Щомъ свърши работата си, човѣкътъ вкарва колата въ двора, разпрѣга коня, завежда го въ обора, а той влиза въ стаята си. На другия день сѫщата работа се повтаря. Колата представя физическото тѣло на човѣка; животното, коньтъ представя астралното тѣло, сърдцето на човѣка; юздитѣ, поводитѣ — човѣшкия умъ, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човѣшкиятъ духъ. Ще кажете, че и безъ кола може. — И безъ кола може, но по-добре е съ кола, още по-добре е съ конь, а най-добре е да има човѣкъна колата, защото, безъ него коньтъ ще отнесе колата далечъ нѣкѫде.

Следователно, три нѣща сѫ важни въ живота: здрава кола, силенъ, изхраненъ конь и разуменъ господарь, който да кара колата въ живота. Нѣкой ще каже, че знае тия нѣща, че много пѫти ги е слушалъ. Българската пословица казва: „Повторението е майка на знанието“. Забележете, когато нѣщо е хубаво, всѣки има желание повторно да го чуе, да го види, да го прочете и т. н. Всички хубави работи сѫ заради насъ, и затова ние се стремимъ къмъ тѣхъ, имаме желание да ги възприемемъ. Какво по-хубаво нѣщо отъ пѣнието и свиренето? Ето защо, всички трѣбва да се стремите да пѣете и да свирите хубаво. Вѣра се изисква за това. Че хората ви освиркватъ, че ви се присмиватъ — това да не ви смущава. Колкото повече неуспѣхи, освирквания и подигравки сте преживѣли, толкова повече условия имате за успѣхъ. Всички велики хора сѫ минали презъ тѣзи състояния. Който ви осмива, той ви мисли доброто. Който ви хвали, и той ви мисли доброто. Обаче, човѣкъ успѣва повече, когато го осмиватъ, а не когато го хвалятъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да тълкувате нѣщата и въ лошитѣ работи да виждате доброто. Доброто е скрито дълбоко нѣкѫде. Вие трѣбва да разровите пластоветѣ, които го затрупватъ и, като го намѣрите, да го изчистите отъ примѣситѣ. Тогава ще разберете, че доброто е създаденоза васъ, но вие трѣбва да направите известна усилие, да го издирите. Каквото и да ви се случи въ живота, знайте, че такава е волята Божия. Ако Богъ ви каже да свирите, заради Него свирете. Ако ви каже да пѣете, заради Него пѣйте. Ако ви каже да учите, заради Него учете. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, знайте, че волята Божия е такава. Че си боленъ, че си сиромахъ, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пѣй и свири за Бога. Това е красивиятъ, детинскиятъ животъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като децата!“

Мнозина се обезсърдчаватъ отъ сегашния животъ и казватъ: Какво ли ще бѫде следното ни прераждане? — Не мислете за следното прераждане. Използувайте сегашния животъ, а за бѫдещето не мислете. Въ следнитѣ прераждания ще ви се дадатъ по-сериозни упражнения, по-сложни задачи. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да работите, да свършите опредѣлената за васъ работа. Ако знае кога ще умре, човѣкъ ще свърши работата си въ най-скоро време. Това зависи отъ интенсивностьта на неговата деятелность. Каквото и да ви се случи, не се обезсърдчавайте. Пѣйте и благодарете на Господа. Такава е волята Му. Молете се на Бога да възрасти у васъ всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които сѫ вложени у васъ. Молете- се да развиете въ себе си търпение, кротость, милосърдие, въздържание, усърдие въ работата си и т. н. Усърдието е едно отъ добритѣ качества на ученика. Дето има усърдие, тамъ има растене. Усърдието изключва обезсърдчението. Колкото препятствия и да срещнете на пѫтя си, кажете: Такава е волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвамъ конецъ по конецъ. Действително, усърдниятъ урежда работитѣ си бавно, спокойно, безъ никакво смущение. Когато усърдието изчезне, въ човѣка се ражда гнѣвътъ, а гнѣвътъ предизвиква експлозии. Поради гнѣва велики хора сѫ спирали своето усърдие, вследствие на което сѫ се заплитали, като пророкъ Илия, и сѫ намирали, че свѣтътъ трѣбва да се унищожи. Гнѣвътъ не е слабость, а излишна енергия, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и кѫде да използува и впрегне на работа. Въ Писанието е казано за Господа, че се гнѣви. Това значи, че Господъ има въ себе си много енергия, която знае, какъ и кѫде да приложи. Като не знаятъ, какъ да се справятъ съ енергията на гнѣва, хората сами си създаватъ пакости. За да не си пакости, човѣкъ трѣбва да развива мекота въ себе си, да не се гнѣви, да не създава никакви експлозии. Само на добрия, на умния човѣкъ е позволено да се сърди. Докато не стане добъръ и уменъ, той нѣма право да се сърди. За да станете умни и добри, трѣбва да развивате въ себе си самообладание.

Сега азъ искамъ да обърна новъ листъ въ вашия животъ — листътъ на положителнитѣ сили. Каквито примѣри съмъ ви привеждалъ, всички сѫ положителни. Каквото съмъ проповѣдвалъ досега, всичко е изпитано, провѣрено. Азъ познавамъ хората, опиталъ съмъ ги, зная, какво могатъ да дадатъ, какво могатъ да направятъ. Като не познавате хората, вие лесно се обезсърдчавате. Отивате въ единъ домъ, похлопате на вратата, но не ви отварятъ. Отивате на друга врата да хлопате. Тамъ ви отварятъ, но не ви приематъ. Вие веднага се обезсърдчавате и казвате: Господи, на сто врати похлопахъ, но никѫде не ми отвориха. — Не, вие не говорите истината. Едва сте похлопали на едва-две врати, и вече сте се обезсърдчили. Имайте търпение. Идете на трета врата, тамъ ще ви приематъ добре. Вие не сте опитали хората, не сте ги познали. Милиони врати има, на които можете да похлопате. Ако на едно мѣсто ви изпѫдятъ, на друго ви чакатъ съ отворени обятия. Не се обезсърдчавайте! Голѣми богатства ви очакватъ.

Често ме запитватъ отъ онзи свѣтъ, има ли кандидати за пансионери. Азъ се чудя, кого да изпратя тамъ на пансионъ. Вие се страхувате да отидете на онзи свѣтъ, да не би да умрете. Вие не знаете, че има особенъ начинъ за отиване въ онзи свѣтъ: вечерь ще отивате, сутринь ще се връщате. Ако много ви се хареса тамъ, можете да останете дватри деня, най-много седмица и пакъ да се върнете на земята. Повече отъ една седмица не се позволява да останете на онзи свѣтъ. Вие трѣбва да се върнете на земята, да нахраните кончето си и следъ една седмица пакъ можете да отидете на онзи свѣтъ, да придобиете знание. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Не е много далечъ. Разстоянието отъ този до онзи свѣтъ е единъ день пѫть. Колкото време минава отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето, толкова време ще употрѣбите да отидете до небето, до рая, т. е. до онзи свѣтъ.

Какъ трѣбва да се разбира това: въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? Това може да се разбере и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Ако го разберете въ букваленъ смисъль, ще намѣрите на земята онази Школа, която е клонъ отъ Небесната, отъ Божествената. Ако го разберете въ преносенъ смисълъ, ще се пренесете съ мисъльта си въ една область, въ единъ поясъ надъ земята, дето ще влѣзете въ друга Школа, сѫщо така клонъ отъ Божествената. Тамъ ще изучавате по-високи нѣща отъ земнитѣ. Това ви се вижда чудно и отвлѣчено, защото мислите, че пространството надъ земята е празно. — Не, цѣлото пространство е населено отъ сѫщества съ по-висока култура отъ нашата. Цѣли царства ни заобикалятъ. Ако речете да тръгнете отъ земята за онзи свѣтъ, ще ви спиратъ на много мѣста. Ще ви спиратъ предъвсѣко царство и ще ви искатъ свободенъ билетъ, паспортъ, както правятъ на земята, при минаването отъ една държава въ друга.

Сега, като говоря за тия царства и свѣтове надъ васъ, виждамъ, че вие нѣмате представа за тѣхъ. За да имате ясна представа, трѣбва да излизате отъ тѣлото си и да посещавате тия свѣтове. Ще отидете, ще ги разгледате и ще се върнете пакъ въ тѣлото си. Тогава нѣма да се страхувате отъ това, което днесъ ви плаши. Колкото и да се страхувате, ангелътъ на смъртьта ще дойде, ще ви вземе и ще ви занесе на онзи свѣтъ. На младини, или на старини, ангелътъ ще дойде, нѣма да ви отмине. Докато сте на земята, вие трѣбва да работите, да изпълните това, за което сте дошли, да не ви взематъ преждевременно и неподготвени. Отъ всички се иска работа, да свършите това, за което сте дошли. И тогава, като ви се заговори за онзи свѣтъ, да не се страхувате. Вие нѣма да умрете, но ще възкръснете. Който е възкръсналъ, той не знае вече, какво нѣщо е смъртьта.

Желая на всички ви да се събудите, да оживѣете, да възкръснете. Това значи, да бѫдете господари на себе си. Който мисли, чувствува и действува право, той е господарь на себе си, той е човѣкъ на музиката, не само кате изкуство, но и като идея. При обикновената музика, човѣкъ свири по обикновенъ начинъ; при музиката като изкуство, човѣкъ не може да движи лѫка по своя воля, а щего движи по правила. При идейната музика, лѫкътъ се движи свободно, неподчинено на никакви правила и закони. Който изучава живота като изкуство, той мисли по единъ начинъ; който изучава живота като идея, той е съвършено свободенъ въ постѫпкитѣ си и дава изразъ на своя животъ. Никой не трѣбва да се мѣси въ живота на другитѣ и да ги морализира, да ги учи, какъ да живѣятъ. Както и да постѫпвате, не се сѫдете. Знайте, че такава е днесъ волята Божия. Утре волята Божия ще се измѣни, и вие ще бъдете по-готови. За какво? Да изпълните волята Божия, да свършите работата си на земята. Казано е въ Писанието: „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ душата си!“ За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пѣе и да свири. Ако не външно, поне вѫтрешно човѣкъ трѣбва да пѣе. Каквито мѫчнотии и да минавате, пѣйте и не се безпокойте. Боленъ си, беденъ си, три деня не си ялъ — пѣй! Като пѣешъ, работитѣ ти ще се наредятъ. Силенъ е онзи човѣкъ, който пѣе отъ любовь, и който мисли, че всичко, което става въ живота, е за славата Божия и за доброто на всички живи сѫщества. Затова е казано, че всичко, каквото става въ свѣта, е за добро на онѣзи, които любятъ Господа.

Като ученици, дръжте тази мисъль въ ума си и ще провѣрите, че е така. За онзи, който люби Бога, всичко се обръща на добро. Така сѫ проповѣдвали пророцитѣ, така е проповѣдвалъ Христосъ, така проповѣдва новото учение, така се проповѣдва и отъ хората на новата мисъль. Новата мисъль е течение, което сѫществува въ Америка. Хората отъ това течение подържатъ, че въ свѣта съществува само енергия, само духъ, а материя не сѫществува. Значи, реаленъ е само духътъ. Споредъ това течение, болести не сѫществуватъ. Хората на новата мисъль се лѣкуватъ чрезъ отричане на болестьта. Като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той казва: Духътъ не боледува. Понеже азъ съмъ духъ, а не съмъ материя, не съмъ боленъ. Той отрича болестьта и постепенно оздравява. Обаче, каквото и да се говори, въ свѣта сѫществува материя. Материята е облѣкло, дреха на духа. Следователно, материалниятъ животъ е необходимъ за духа. Той представя условия, срѣда за работа и за проява на духа. Колкото и да сѫ възвишени нѣкои духове, отъ време на време тѣ слизатъ на земята, т. е. въ материалния свѣтъ, да прекаратъ поне малка часть отъ живота си тукъ, да направятъ нѣколко опити и да придобиятъ известни резултати.

Като ученици, вие трѣбва да работите чрезъ закона на внушението, да внесете въ себе си новата мисъль. Нѣкои ученици се обезсърдчаватъ и казватъ, че не вървятъ добре, не сѫ добри, не мислятъ право. — Това е стариятъ животъ. Новиятъ животъ, новата мисъль изисква положителни възгледи за нѣщата. Вие трѣбва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите въ правия пѫть, вършите волята Божия. Днесъ вършите волята Божия по единъ начинъ, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия день ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъль прониква въ васъ и работи върху умоветѣ и сърдцата ви. Една опасность има за васъ: да не изпаднете въ пресищане. Въ Школата се даватъ много методи и правила, които, ако не се прилагатъ, ще ви доведатъ до пресищане. Постоянство се иска отъ ученика, да прилага тия правила постепенно, едно следъ друго, а не изведнъжъ. Не е въ многото, но въ малкото и въ постоянството, въ будностьта на съзнанието. Нѣкой иска да пости десетина деня, да придобие нѣщо. Споредъ мене, 24 часа съзнателенъ постъ, се равнява на десеть деня механически постъ. Въ 24 часа съзнателенъ постъ човѣкъ може да обнови клеткитѣ на тѣлото си. Нѣкой учени подържатъ, че клеткитѣ на тѣлото се обновяватъ въ продължение на три месеца, други — въ продължение на седемь години. Ние твърдимъ, че и въ 24 ч. абсолютенъ постъ, клеткитѣ на тѣлото могатъ напълно да се обновятъ. Постете 24 ч. и бѫдете весели, радостни. Пѣйте и благодарете на Бога за всичко. Като минатъ 24 ч., нахранете се и пакъ благодарете на Бога за хлѣба, за водата, които ви е далъ. Числото 24 е добро, хармонично. То съответствува на обръщането на земята около осьта ѝ. Числото 24 ще ви постави въ хармония съ земята.

Изпѣйте сега пѣсеньта „Имаше человѣкъ“.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

18. Лекция отъ Учителя, държана на

22 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...