Jump to content

1927_12_21 Благото на човѣка


Ани

Recommended Posts

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

БЛАГОТО НА ЧОВѢКА.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

Размишление.

Даде се пѣсеньта: „Имаше человѣкъ изпратенъ отъ Бога“.

Четоха се темитѣ: „Подбудителната причина на движението“.

Сега ще се спра върху думата „благость, благо“. Питамъ: може ли благото на единъ човѣкъ да бѫде благо за всички хора? Може ли благото на човѣка да бѫде благо на животнитѣ? — Не може. — Може ли благото на висшитѣ сѫщества да бѫде благо на човѣка? — Не може. Наистина, благото на единъ ангелъ не може да бѫде благо на човѣка. Това показва, че между всички сѫщества сѫ поставени линии, които разпредѣлятъ благата имъ. Съзнанието на всички сѫщества е строго разпредѣлено. То върви по свой пѫть, съ опредѣлени входове. Сѫществуватъ три входа, презъ които съзнанието на човѣка минава. Тѣ сѫ сърцето, умътъ и волята. Това сѫ пѫтища, чрезъ които хората се съобщаватъ. Когато хората се обичатъ, тогава благата имъ могатъ да бѫдатъ общи. Дето има любовь, тамъ има блага; дето нѣма любовь, никакви блага не сѫществуватъ. Въ безлюбието всѣко сѫщество живѣе за себе си. Забелязано е, че когато любовьта отсѫтствува, човѣкъ говори изключително за нея. Тогава той говори за постигане свои лични интереси, за подобрение на своя животъ. Въ такъвъ случай можете ли да изчислите, колко души въ София се интересуватъ лично за васъ? Или, колко хора отъ цѣлото човѣчество се интересуватъ за васъ? Да се интересува човѣкъ за васъ, това значи да взима участие въ живота ви.

Като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, като изучавамъ разбиранията на религиознитѣ хора, намирамъ, че тѣ искатъ Богъ направо да взима участие въ тѣхния личенъ животъ. Тѣ се чудятъ, защо Богъ не ги освободи оть страданията имъ, а ги е оставилъ на произвола на сѫдбата. Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се сравняватъ помежду си, да казватъ, че на еди–кого си сѫ дадени повече знания, повече богатства и здраве, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Изобщо, хората сѫ наклонни да критикуватъ Божествения планъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на ония палави, немирни деца, които удрятъ главитѣ си въ стенитѣ. Не, това не разрешава въпроситѣ. Вие задавали ли сте си въпроса, защо приятелитѣ ви трѣбва да се интересуватъ отъ васъ? Или защо Богъ трѣбва да се интересува отъ васъ? Онѣзи, които сѫ разрешили този въпросъ, тѣ разбиратъ законитѣ и се развиватъ правилно. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че въ природата, както и въ живота, сѫществува произволъ.

Като не разбиратъ законитѣ, тѣ се намиратъ въ противоречие съ себе си, вследствие на което страдатъ. Тѣ се намиратъ въ положението на пѫтникъ, който се е заблудилъ въ тъмна гора презъ мрачна нощь и мисли, че всѣко дърво, въ което се спъне, е поставено нарочно, като препятствие въ живота му. Като се удря отъ дърво въ дърво, той се чуди, какъ никой не му влиза въ положението, никой не разбира страданията му.

При голѣмитѣ страдания и противоречия, човѣкъ изпада въ единъ лабиринтъ, дето всичко е заплетено. Той трѣбва да знае, че тукъ, именно, действуватъ разумни сѫщества. Ученитѣ обясняватъ страданията съ сѫщитѣ закони, каквито сѫществуватъ и въ природата. Въ природата сѫществуватъ горещина и студъ, вѣятъ силни вѣтрове, бури, циклони, но често повѣва лекъ, приятенъ зефиръ. Въ природата става смѣна на енергиитѣ, смѣна на теченията, които смѣни се изразяватъ въ живота като радости и скърби, приятности и неприятности. Ученитѣ даватъ различни мнения за магнетичнитѣ и електрични течения въ атмосферата. Една научна теория подържа, че слънцето нѣма еднаква температура навсѣкѫде: отъ единия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на електричеството; когато тази енергия се докосне до земята, настава студъ. Отъ другия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на магнетизъма; когато тази енергия се докосне до земята, наставатъ горещини. Ако запитвате, защо единиятъ полюсъ на слънцето отдѣля електрична, а другиятъ — магнетична енергия — нѣма да ви се отговори. Защо? — На нѣкои въпроси не може да се отговаря. Въ нѣкои отношения съвременнитѣ хора сѫ като децата, на всичко не трѣбва да имъ се отговаря.

Едно научно твърдение казва, че ако човѣкъ може да си отговори на всички въпроси, които го интересуватъ, отъ него нищо нѣма да остане. Той ще се разруши, ще се превърне на пара и ще изчезне нѣкѫде въ пространството. За да живѣе човѣкъ на земята, Провидението казва: Не разрешавай всички въпроси въ живота си изведнъжъ! Нека останатъ нѣкои неразрешени задачи въ ума, въ сърцето и въ волята ти. — Това не е само научна теория, но положителна наука. Що се отнася до двата полюса на слънцето, единиятъ отъ които е електриченъ, а другиятъ — магнетиченъ, това може да се вземе за предположение, което търпи корекция, но второто положение е научно. И азъ мога, като апостолъ Павла да кажа: Първото е отъ мене, а второто отъ Бога. Следователно, дойдете ли до второто, кажете: За да живѣя на земята, не трѣбва да разрешавамъ всички задачи изведнъжъ; за да бѫда щастливъ, не трѣбва да зная всичко; за да бѫда ученъ, не трѣбва да разбирамъ всичко. Понѣкога знанието спира човѣка въ развитието му, а понѣкога го подтиква къмъ развитие, къмъ придобиване на още знания, на повече наука. Отъ кои хора страда свѣтътъ: отъ беднитѣ или отъ богатитѣ? — Отъ богатитѣ. Отъ слабитѣ, или отъ силнитѣ? — Отъ силнитѣ. Кой лъже: простиятъ, или учениятъ? — Учениятъ. Въпрѣки това всички искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Учениятъ мяза на човѣкъ, който прави баница. Като вземе точилката въ рѫката си, прави отъ тѣстото, каквото иска.

Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, какви психологически състояния преживяватъ. Вземете, запримѣръ, числото десеть. Това число показва, че вие имате едновременно десеть състояния, петь отъ които се отнасятъ къмъ вашия умъ и петь — къмъ вашето сърце. Можете ли да опредѣлите въ даденъ моментъ, колко отъ тия състояния работятъ за вашето повдигане и колко отъ тѣхъ ще ви спънатъ? Представете си, че ви дойде на умъ още тази вечерь да отидете на Витоша. Можете ли да опредѣлите, ваша ли е тази мисъль, или е дошла отвънъ нѣкжде? При това трѣбва да знаете, ако отидете на Витоша вечерь, ще се ползувате, или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозенъ човѣкъ, като човѣкъ, който уповава на Бога, тръгвате за планината съ тънки дрехи, не добре екипиранъ. Казвате си: Щомъ съмъ съ Бога, отъ нищо не ме е страхъ. По едно време излиза вѣтъръ, става студено, и вие започвате да се съмнявате, дали нѣма да се простудите. При това положение, можете ли да пѣете, да бѫдете тихъ и спокоенъ въ себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вънъ температурата е около 35°, а вие сте облѣчени съ дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, безъ да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да опредѣлите, дали мисъльта за отиване на Витоша е ваша, или не? Ако мисъльта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие.

Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да разбира, кои мисли сѫ негови, кои не. Сѫщевременно той трѣбва да се наблюдава, да види, кои движения въ него сѫ естествени. Човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Запримѣръ, нѣкой иска да измѣни говора си, но като го измѣни, говорътъ му става неестественъ. Въ това време той има две мисли въ себе си: иска да измѣни говора си, а сѫщевременно мисли, какви изрази да употрѣби. — Тази мисъль вече не е негова. Защо? — Защото никой никого не може да измѣни. Никой не е изпратенъ въ свѣта да ревизира и да изправя кого да е. Да се наблюдава човѣкъ, да се измѣня, това е свободна професия, която той самъ е поелъ върху себе си. Каквото да правите, вие никога нѣма да разберете, кой е праведенъ, и кой — грѣшенъ; кое е лъжа, и кое — истина. Човѣкъ трѣбва да има на разположение известни максими, съ които да разполага при всѣки даденъ случай. Ето защо, за васъ е важно, отъ десеть състояния, които имате, да опредѣлите, кои и колко отъ тѣхъ съдействуватъ за вашето повдигане. Яко можете да опредѣлите това, вие ще придобиете вѫтрешенъ миръ въ себе си; ако не можете да опредѣлите, ще изпитате голѣмо безпокойствие. Числото десеть е мѣрка за опредѣляне на нѣщата. Нулата представя условия за развиване на единицата.

Сега ще ви задамъ въпроса: Защо трѣбва да учите? (— За да подобримъ живота си) — Не, нито знанието, нито науката могатъ да подобрятъ живота. При сегашнитѣ условия, науката само улеснява живота, но не го подобрява. Който изучава великитѣ Божии закони и ги прилага, той ще има по-лекъ, по-сносенъ животъ; който не изучава тия закони, той ще бѫде изложенъ на по-голѣми страдания. Въ този смисълъ, истинското знание освобождава човѣка отъ страданията, които биха го сполетѣли. Безъ това знание мѫчно би могло да се прекара животъ, като сегашниятъ, който е пъленъ съ препятствия. Има два вида препятствия: едни отъ препятствията сѫ поставени отъ самата природа: тѣ сѫ естествени препятствия. Другитѣ сѫ създадени изкуствено, отъ окрѫжаващата срѣда. Като разполага съ знания, човѣкъ лесно би могълъ да се освободи поне отъ изкуственитѣ препятствия въ живота.

Представете си, че влизате въ една гостилница и не познавате гостилничаря, нито какъ готвятъ, какъ услужватъ, при какви цени и т. н. При това положение вие можете да излѣзете отъ гостилницата съ разстроенъ стомахъ. Защо? — Защото не познавате гостилничаря, не познавате, какъ той готви. Умниятъ човѣкъ влиза въ гостилница само тогава, когато познава гостилничаря. Иначе, той ще се излъже. Ще кажете, може би, че като се нахраните, отъ яденето ще познаете гостилничаря. — Не, тогава ще бѫде късно. Докато познаете гостилничаря, стомахътъ ви ще се разстрои. Ще кажете, че гостилничарьтъ ви се вижда добъръ човѣкъ. — Добъръ човѣкъ е този, който всѣкога е добъръ, а не само за единъ моментъ. Онѣзи, които не сѫ дошли до това убеждение, казватъ, че се стремятъ да бѫдатъ добри. — Нѣма защо да се стремите да бѫдете добри. Вие трѣбва да проявявате доброто, а не да се стремите да бѫдете добри. Какво значи да се стремите да бѫдете добри? Това е сложна психологическа идея. Можете ли да прерисувате картината на нѣкой великъ художникъ? — Можете, но какъ? Ще я копирате. Както и да я копирате, тази картина по никой начинъ нѣма да бѫде по-хубава отъ оригинала. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Колкото да се стреми да бѫде добъръ, той никога нѣма да стане по-добъръ отъ оригинала, отъ своя първообразъ. Следователно, за да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да се върне въ своето първично състояние, къмъ своята първична доброта. Колкото да се стремите да направите живота си по-добъръ, нѣма да успѣете, докато не се върнете въ своя първиченъ животъ. Първичниятъ животъ е оригиналътъ, а следващитѣ животи сѫ негови копия. Ако трѣбва да продадете оригинала и копието на една картина, коя отъ дветѣ ще струва по-скѫпо? — Оригиналътъ ще струва по-скѫпо отъ копието. Вие можете да се упражнявате, да копирате оригинала, но никога не можете да го постигнете. Художникътъ рисува една велика картина. Привилегия е за художника да рисува тази велика картина, но каквото да прави, той не може да я постигне.

Мнозина искатъ да бѫдатъ като ангелитѣ. — Добре е човѣкъ да бѫде като ангелитѣ, но кой човѣкъ на земята може да има силата на ангелитѣ? Кой обикновенъ човѣкъ може да има интелигентностьта и чистотата на ангелитѣ? — Днесъ нѣма такъвъ човѣкъ, но въ бѫдеще ще има. Днесъ можете само да рисувате, да копирате ангелитѣ, но не и да станете като тѣхъ. Обаче, вие можете да правите опити, да копирате ангелитѣ, да видите, доколко можете да подражавате на нѣкои тѣхни чърти. Каквато рисунка да направите, това ще бѫде за васъ придобивка. Невидимиятъ свѣтъ нѣма да ви осѫди. Напротивъ, той ще каже: За днесъ още не е много добре, но вървете напредъ, бѫдещето е ваше.

Съвременнитѣ хора се измѫчватъ въ живота си поради своитѣ криви разбирания. Нѣкой казва за себе си, че не е добъръ човѣкъ. Споредъ мене тѣзи думи означаватъ, че този човѣкъ не е нарисувалъ картината си добре. Щомъ е така, нека не се обезсърдчава, въ бѫдеще ще нарисува картината си по-добре. — Кой ще чака толкова време? — Отъ думитѣ на този човѣкъ се разбира неговото скрито желание. Той иска часъ по-скоро да нарисува картината, за да я продаде. Кой му прѣчи да я продаде? Той иска да я продаде, но никой не я купува, никой не я харесва. Щомъ нарисува една хубава картина, веднага ще се намѣри човѣкъ да я купи. Богатитѣ хора плащатъ скѫпо за хубавитѣ картини. Обаче, за обикновенитѣ картини мѫчно ще се намѣри човѣкъ да плати скѫпо. Не е ли сѫщото и съ музикантитѣ? Когато дойде нѣкой великъ, гениаленъ музикантъ, всички отиватъ да го слушатъ. Веднага му даватъ най-добрия салонъ на разположение, и всѣки се счита щастливъ, че е могълъ да го чуе. Ако пристигне нѣкой обикновенъ музикантъ, колкото и да обикаля салонитѣ, навсѣкѫде слуша едни и сѫщи думи: Салонътъ е заетъ.

Сѫщото може да се каже и за вашия животъ. Една мѣрка сѫществува за нѣщата. Животътъ на хората не върви добре, понеже сѫ попаднали въ една область на вѣчно съмнение, дето живѣятъ всички фалирали души. Тази е причината, дето всички хора говорятъ за своитѣ разочарования. Мнозина отъ васъ сѫ навлѣзли въ сѫщата область — въ областьта на съмнението. Тѣ виждатъ всичко наопаки. Каквото добро имъ се направи, тѣ виждатъ въ него само лошото. Дето отидатъ, все ще се натъкнатъ на нѣкакви противоречия. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човѣкъ, боленъ отъ треска. Каквото дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щомъ треската мине, той приема сѫщото ядене съ удоволствие, съ голѣмъ апетитъ. Каквото ядене дадете на болния, той ще намѣри, че му липсва нѣщо. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че и нѣкои отъ напредналитѣ ученици сѫ нагазили въ тази опасна зона до поясъ и се мѫчатъ, не могатъ да излѣзатъ оттамъ. Казвамъ: Излѣзте часъ по-скоро отъ тази каль! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Докато сте въ кальта, нищо нѣма да разрешите. — Какъ да излѣземъ отъ тази каль? — Хванете се за вѫжето, което ви се подава. Вѫжето представя вѣрата, която може да ви спаси. Единственото спасение е въ това вѫже. Докато излѣзете на повърхностьта, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно отъ областьта на съмнението. Колко светии сѫ плакали отъ тази каль!

Сега, като говоря върху съмнението, казвате: Какво ли е писано по този въпросъ въ Библията и въ Евангелието? Какъ да разберемъ този въпросъ? — Каквито коментарии да правите върху съмнението, или върху въпроситѣ, които разглеждамъ въ беседитѣ си, вие нищо нѣма да постигнете. Само азъ мога да правя коментарии върху думитѣ си. Когато говоря, азъ имамъ предъ видъ само единъ моралъ, който се заключава въ следното: на първо мѣсто поставямъ Бога, на второ мѣсто — ближния си, а на трето мѣсто — себе си. Отъ това гледище изнасямъ всички въпроси, всички положения. Богъ представя главата на човѣка, ближниятъ — неговия трупъ, а азъ — краката и рѫцетѣ, съ които оперирамъ навсѣкѫде. Следователно, ближниятъ държи главата, а азъ нося цѣлото тѣло и работя за него. Ближниятъ може да разполага съ главата, но безъ моитѣ рѫце и крака той нищо не може да направи. Сѫщо така рѫцетѣ и краката нищо не могатъ да направятъ безъ сърцето и бѣлитѣ дробове. Така трѣбва да се разсѫждава, за да имате права философия за живота. Ако нѣмате една положителна идея въ живота си, вие нищо не можете да направите. Дали сте търговецъ, учитель, свещеникъ, майка или баща, званието не опредѣля вашия животъ. Животътъ на всички хора се опредѣля отъ онази велика, постоянна идея, която тѣ иматъ за Бога. Тя движи хората напредъ, прави ги устойчиви, като имъ дава условия за растене и развиване.

Често слушамъ хората да се произнасятъ, че нѣкои нѣща въ живота представятъ проза, а други — поезия. И прозата, и поезията сѫ необходими за строежа на човѣшкия животъ. Прозата е нужна за създаване и обработване на полета и на долини въ човѣка. Тя е необходима за човѣшкото сърце. Поезията е необходима при създаване на планини въ човѣка. Тя е нужна за обработване на човѣшкия умъ. Науката е необходима за създаване на градоветѣ въ човѣка. Философията специално е необходима за устройване на обществения животъ въ човѣка. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да се занимава и съ наука, и съ философия, и съ музика, и съ изкуства. Всички тия нѣща допринасятъ нѣщо за развитието на цѣлокупния човѣкъ. Като знаете тѣзи нѣща, бѫдете внимателни едни къмъ други, не се присмивайте на онзи, който е попадналъ въ кальта на съмнението. Всѣки ще мине презъ съмнението. Турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на съседа си, за да не дойде сѫщото и до твоята глава“. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Христосъ се обърна къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: „Молете се, за да не изпаднете въ изкушение!“ Знаете ли, какво бѣше положението на Христа тогава? Той се намираше въ голѣмо затруднение и трѣбваше правилно да реши въпроса. Той се намираше предъ задача, отъ която зависѣше благосъстоянието на цѣлото човѣчество. Затова Христосъ казва: „За този часъ дойдохъ на свѣта“. Голѣмо напрежение прекара Христосъ, но реши задачата си правилно.

Следователно, когато се намирате предъ голѣмо затруднение, знайте, че не сте сами. Отъ васъ се изисква да издържите до край. Щомъ издържите, помощьта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Богъ ви е забравилъ, че хората не ви обичатъ, вие сте на кривъ пѫть. Каквито изпитания да ви дойдатъ — сиромашия, болести, изкушения — дръжте се за Бога. Речете ли, че може и по нечестенъ начинъ да живѣете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдатъ, но ако имате вѣра, ще издържите.

Като говоря по този начинъ, мнозина ще помислятъ, че имамъ нѣкого предъ видъ. — Никого нѣмамъ предъ видъ. Азъ изнасямъ законитѣ, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи. Всички минавате презъ изпитания. Защо и за какво сѫ нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновениятъ човѣкъ не може да разреши. Изпитанията ще минатъ и ще заминатъ, но вие не трѣбва да се смущавате. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но вие не трѣбва да го държите дълго време въ себе си. Единъ вашъ приятель ви обещалъ, че въ понедѣлникъ, въ деветь часа вечерьта ще дойде при васъ да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде: минава деветь, десеть часа, но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате въ него. Съмнението вече ви е обхванало. Казвате: Излъга ме този човѣкъ. Той обещава само, а нищо не изпълнява. Не разбирамъ, какво приятелство е това. Той трѣбваше да преодолѣе всичко, но да изпълни обещанието си! — Така ще разсѫждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче, ако го обичате, вие ще си кажете: Случило се е нѣщо на приятеля ми. Какво отъ това, че днесъ не е дошълъ? Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще обясни причината, задето не е могълъ да изпълни обещанието си. Много причини има, които могатъ да попречатъ на човѣка да изпълни едно свое обещание. Може да го е хваналъ нѣкой апашъ и да го е развеждалъ цѣлия день изъ града. Какво не се случва на човѣка? Щомъ разсѫждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия день приятельтъ ви ще дойде при васъ и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата.

Ще приведа онзи анекдотъ за една българка, която, каквото говорила, все казвала: „Ако е рекълъ Господъ“. Една сутринь мѫжътъ ѝ станалъ рано, взелъ мотика на рамото си и казалъ на жена си: Жена, отивамъ на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето. — Добре, ако е рекълъ Господъ, всичко ще направя. — — Рекълъ–не рекълъ, ще наготвишъ кокошката и ще ми я донесешъ. Азъ отивамъ на лозето, и ще се надѣвамъ тамъ за кокошка. Това било въ турско време. Тръгналъ той за лозето, но на пѫтя го срещнали турски челебии, вързали рѫцетѣ му и така го развеждали цѣлия день изъ града. Жена му отишла на лозето, но останала очудена, когато не намѣрила мѫжа си. Вечерьта, като се върналъ мѫжътъ ѝ, тя го запитала: Де бѣше цѣлъ день? Нѣмаше те на лозето. — Остави този въпросъ настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекълъ Господъ, че съмъ уморенъ. — Защо го развеждали челебиитѣ цѣлъ день изъ града? — Защото при започване на работата си не е казалъ „ако е рекълъ Господъ“, или не е призовалъ волята Божия на помощь.

Ще ви дамъ единъ примѣръ изъ живота, съ който ще обясня, какво нѣщо е волята Божия. Често политическиятъ животъ налага на хората въ единъ градъ или въ цѣлата държава военно положение, което трае известно време. Тогава всички поданици считатъ, че държавата имъ се намира въ нѣкаква опасность. Презъ това време всѣки трѣбва да има лична карта, която да представя при поискване. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да имамъ лична карта! — Това е човѣкъ, който зачита волята на държавата. Това е човѣкъ, който зачита и волята Божия. Другъ казва: Азъ не се нуждая отъ лична карта; и безъ нея мога да минавамъ, дето искамъ. — Да, но щомъ излѣзе отъ дома си, веднага стражарьтъ го спира на пѫтя и му казва: Господине, моля дайте личната си карта! — Азъ нѣмамъ лична карта. — Вървете подиръ мене! — Този господинъ тръгва подиръ стражаря, който го завежда въ учатъка. Тукъ го държатъ цѣлъ день, изследватъ самоличностьта му, и вечерьта той се връща у дома си изморенъ, измѫченъ. — Де бѣше цѣлъ день? — пита го жена му. — Остави се, човѣкъ трѣбва да има лична карта! Това значи: човѣкъ трѣбва да зачита волята Божия! Който е богатъ, той лесно ще разреши задачата си. Ще извади една златна монета, ще я даде на стражаря и ще се освободи отъ участъка. И това е добре, но не е изгодно, не е практично. Ако всѣки день вадишъ отъ джоба си по една златна монета и я давашъ на стражаря, твоето движение изъ града ще излѣзе много скѫпо. — Не, всѣки трѣбва да носи съ себе си своята лична карта, да не става нужда да отива въ участъка. Личната карта, или златната монета не сѫ нищо друго, освенъ знакъ, съ който човѣкъ показва, че признава волята Божия и апелира къмъ нея.

Следователно, като ученици, вие трѣбва да имате любовь къмъ учението, за да се справите съ съмнението. И ученикътъ се излага на съмнения, и учениятъ човѣкъ се излага на съмнения, но и единиятъ, и другиятъ трѣбва да се справятъ разумно съ него. Затова отъ всички хора се изисква вѣра. Като четете Евангелието, ще срещнете редъ принципи, които и на времето си, и сега, и въ бѫдеще ще иматъ и сѫ имали еднаква стойность. Приложението на тѣзи принципи усилва вѣрата на човѣка. Когато предприеме нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това показва, че вѣрата му е силна. Щомъ се безпокои, вѣрата му е слаба. Това не е упрекъ, но човѣкъ трѣбва да потърси причината за своята слаба вѣра. Ако причината за неговата слаба вѣра се крие въ ума, въ сърцето, или въ волята му, той трѣбва да вземе мѣрки да се засили въ това направление. Една отъ причинитѣ за неустойчивостьта на сърцето е страхътъ, а на ума — съмнението. Ученикътъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае, колко отъ мислитѣ и чувствата, които минаватъ презъ него, сѫ действително негови и колко отъ тѣхъ сѫ чужди. Само по този начинъ той може да прогресира правилно.

Какво представя съмнението? — Съмнението, безвѣрието представятъ утайки, които пълнятъ полето на етерното тѣло на човѣка, както и неговия мозъкъ. Отрицателнитѣ мисли на съмнението, на безвѣрието се отразяватъ вредно върху цѣлия организъмъ на човѣка — върху мозъка, върху бѣлия и черния дробъ, върху сърцето, върху общата му жизненость, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цель ученикътъ трѣбза напълно да се освободи отъ ненужния товаръ на съмнението. Какъ ще се освободи? — Чрезъ любовьта. Любовьта му трѣбва да бѫде изобилна, за да се проникне отъ готовностьта всичко да жертвува за Бога. За онзи, който люби, мѫчнотии не сѫществуватъ. Азъ не говоря за човѣшката, но за Божествената Любовь, заради която всѣки е готовъ да направи всичко. Тази любовь носи радость за човѣка. Това виждаме въ живота на апостолитѣ, на мѫченицитѣ, на великитѣ хора въ свѣта. Апостолитѣ сѫ били бити, измѫчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че сѫ удостоени да страдатъ за Христа, за Бога. Нѣкои отъ ученитѣ, отъ изобретателитѣ, отъ носителитѣ на велики идеи въ свѣта сѫщо сѫ били подлагани на мѫчения, но тѣ сѫ знаели, че ако не днесъ, или утре, ще дойде день, когато тѣхното изобретение, или тѣхната идея ще се приеме. Презъ каквито изпитания да минавате, важно е да създадете въ себе си положителна вѣра.

Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другитѣ страдатъ, вие трѣбва да влизате въ положението имъ, да помагате. Когато вие страдате, трѣбва да носите страданията разумно и безъ протести. Когато бедниятъ трепери въ стаята си отъ студъ, да благодари, че има възможность да изпита и това страдание. Нѣкога е билъ богатъ, радвалъ се е на топла стая. Нека сега вземе дѣлъ отъ сѫдбата на сиромаха. Когато богатиятъ седи на топло въ стаята си, нека благодари за това на Бога, че има възможность да помага на беднитѣ. Сиромахътъ, който служи на Бога, и богатиятъ, който служи на Бога, трѣбва да приематъ страданията съ благодарности. Да помагашъ на ближния си, това не значи, че можешъ да помогнешъ на всички. Ако имашъ желание хората да не страдатъ, обърни се къмъ Господа съ молба да завърти онзи кранъ на слънцето, отъ който да се разлѣе топлина за цѣлия свѣтъ, за цѣлата земя. Щомъ се завърти този кранъ, топлината се разстила по цѣлата земя, и всички живи сѫщества едновременно се стоплятъ. Така се моли светията за хората. Той не може да помага по отдѣлно на всѣки човѣкъ, но се моли за всички, и Богъ изпраща общо помощьта си. Ако тия хора иматъ да плащатъ, вие можете да изплатите отъ дълга имъ само една десета часть, останалата тѣ сами ще си плащатъ.

Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, сѫ дошли до опасно положение. Тѣ сѫ затънали въ областьта на свещения егоизъмъ и мислятъ само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенствуване. Житното зърно нѣма какво да се самоусъвършенствува. Ябълката, крушата, лозата нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Свѣтлината и топлината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Всички тия нѣща трѣбва да се проявяватъ, а не да се самоусъвършенствуватъ. Човѣкъ трѣбва да прояви хубавото, красивото, което е вложено въ него, а не да се самоусъвршенствува. Човѣкъ е дошълъ на земята да прояви Божията Любовь. Като проявява тази любовь, едновременно съ това той ще се развива и усъвършенствува. Тъй щото, първо ще работите за името Божие и Неговата слава, после за доброто на своитѣ ближни и на трето мѣсто за себе си. Така вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Този е правиятъ редъ на нѣщата.

Като говоря така, мнозина ще се натъкнатъ на въпроса, дали сѫ добри, или не. — Това не е важно. Отъ всички се изисква да бѫдете носители на Божията Любовь. Тази любовь е въ сила да разтопи ония елементи въ човѣка, които сѫ причина за неговитѣ страдания. Тѣзи елементи се противопоставятъ на Божието влияние, вследствие на което въ човѣка се зараждатъ редъ страдания и противоречия. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ голѣмъ студъ, който обхваща главно психиката на човѣка. Когато се намѣри при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човѣкъ става добъръ проводникъ на Божиитѣ мисли и чувства, на Божиитѣ блага. Безъ страдания, човѣкъ мяза на пустиня безъ вода. Само страданието е въ сила да стопи онѣзи твърди елементи въ човѣка, които не се подаватъ на влиянието на добритѣ сили въ природата. Запримѣръ, срѣщате единъ беденъ човѣкъ, искате да му дадете нѣщо; бръкнете въ джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голѣма. Нѣщо отвѫтре ви казва: Много е това, дай по-малко. Бръкнете втори пѫть, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвѫтре нѣщо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Богъ.

Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нѣщо е да живѣе и да постѫпва човѣкъ Божествено. Който живѣе въ свещения егоизъмъ, той се натъква на редъ мѫчнотии въ себе си. Тѣзи мѫчнотии сѫ резултатъ на излишни енергии въ човѣка, които той не може да впрегне на работа. Този човѣкъ мяза на богатъ търговецъ, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока, на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалитъ. Между търговцитѣ се явява гонение, недоволство. За да се избегнатъ тия лоши последствия, човѣкъ трѣбва да живѣе съ пълна вѣра и упование въ Бога, безъ никакво съмнение. Той трѣбва да се освободи абсолютно отъ съмнението, което се поражда въ неговия умственъ свѣтъ.

Много отъ страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че искатъ да живѣятъ, както тѣ разбиратъ, а при това да заставятъ Бога да върши туй, което имъ понася. — Свещено нѣщо е Богъ! Той дава свобода на всички сѫщества, позволява имъ да правятъ, каквото искатъ, но не съизволява въ тѣхнитѣ дѣла. Той знае, обаче, какъ действуватъ законитѣ. Той знае, че всѣка крива постѫпка носи свои лоши последствия, които се трупатъ върху онзи, който я направилъ. Кое е по-хубаво тогава: да живѣете за Бога, или за себе си; да се радвате, или да страдате; да бѫдете богати съ вѣра и любовь, или да сте сиромаси? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да различава нѣщата. Какъвто предметъ да изучава, той трѣбва да се рѫководи отъ закона на различаването, да следи въ себе си, какъ се отразява даденъ предметъ върху него. Ако работата, съ която се занимавате, или предметътъ, който изучавате, уравновесяватъ силитѣ у васъ, тѣ сѫ на мѣсто.

Следователно, да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да уравновеси силитѣ на своя организъмъ. Да живѣе за себе си, това значи да се самоотравя. Това значи да затворятъ човѣка херметически въ тъмна стая, лишенъ отъ свѣтлина, отъ въздухъ и отъ вода. Не е лесно да живѣе човѣкъ между много хора, но още по-мѫчно е да живѣе самъ. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, какъ да се хармонизира съ окрѫжаващата срѣда. Мѫчна наука е хармонизирането на душитѣ. Студътъ ли трѣбва да се хармонизира съ васъ, или вие трѣбва да се хармонизирате съ студа? — Вие трѣбва да се хармонизирате съ студа. — Какъ? — Ще запалите печката и ще се стоплите. Значи, когато вънъ е студено, вѫтре ще бѫде топло. Когато вънъ е топло, вѫтре ще бѫде студено. Едно се иска отъ ученика: да възстанови своето вѫтрешно равновесие. Ако не успѣе да направи това, той ще изпадне въ положение на пълна индиферентность, при което нѣма да върви напредъ, нито назадъ. За да придобиете вѫтрещно равновесие, вие трѣбва да си дадете отчетъ, колко отъ мислитѣ и чувствата ви съ ваши, и колко отъ тѣхъ — чужди. Ваши мисли съ тия, които ви съ дадени отъ Бога. Само тѣ могатъ да ви ползуватъ. Тѣ съ вашъ капиталъ, съ който можете да разполагате. Съ този капиталъ човѣкъ може да расте и да се развива. Божественитѣ мисли и чувства внасятъ въ човѣка миръ и спокойствие, и той може лесно да се справи съ студа и съ горещината. Който е неспокоенъ, който се гнѣви лесно, той не може да издържа на рѣзкитѣ промѣни на времето. Като излѣзе вънъ, студътъ веднага го заставя да се свива. Кога се свива човѣкъ? — Когато страда. — Кога се разширява? — Когато се радва. Студътъ и страданието предизвикватъ свиване; топлината и радостьта — разширяване.

И тъй, отъ всички се изисква положителна вѣра, безъ колебание, безъ съмнение, безъ страхъ. Отъ всички се изисква такава вѣра, каквато детето има въ майка си, каквато ученикътъ има въ учителя си. Ученикътъ отива на училище, защото вѣрва, че учительтъ му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очитѣ му. Азъ говоря за онази вѣра, която има мораленъ характеръ, а не за вѣрата, която има характеръ на физическо подчинение, на физическа преданость.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

*

9. Лекция отъ Учителя, държана

на 21 декемврий, 1927 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...