Jump to content

1927_11_23 Свѣщъ, която не гасне


Ани

Recommended Posts

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СВѢЩЬ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

Размишление.

За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между математическитѣ вѣроятности и душевнитѣ способности.“

Колкото по-дълго време се държи храната въ устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използува. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ. Колкото по-дълго време се държи една мисъль въ ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно, дълго време трѣбва да се държи една мисъль въ ума, за да може разумно да се използува. Но както мисъльта, така и храната не трѣбва само да се държатъ дълго време, но трѣбва и да се дъвчатъ, т. е. да се обработватъ. Иначе, ако се държи само въ устата, безъ да се дъвче, храната не би ползувала човѣка. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползува човѣка. Много хора държатъ известни мисли въ ума си дълго време, безъ да мислятъ върху тѣхъ. Така и децата правятъ. Тѣ заучаватъ много нѣща на изустъ, дълго време ги помнятъ, но не мислятъ върху тѣхъ. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметьта; обаче, човѣшкиятъ умъ разполага съ способностьта да издирва причинитѣ и последствията на нѣщата, а затова той трѣбва да мисли. Ученикътъ трѣбва да се развива всестранно. Той трѣбва да работи едновременно и на физическия, и въ духовния свѣтъ, като не прави разлика между работата въ единия и въ другия свѣтъ. По този начинъ той ще засегне едновременно четиритѣ свѣта: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота се крие въ причинния свѣтъ. Човѣкъ на може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свѣтъ. Всички трѣбва да повдигнете съзнанието си до причинния свѣтъ.

Въ свѣта има оглашени, вѣрващи и ученици. Истинскиятъ ученикъ ще познаете по духовния му животъ. Единъ отъ другъ ученицитѣ се различаватъ по степеньта на своята духовность. Влизате въ стаята на единъ ученикъ, и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свѣти силно, има две хиляди свѣщи и освѣтява стаята добре. Излизате съ тази свѣщь въ бурно време, но свѣщьта веднага изгасва. Какво показва това? — Че този ученикъ е силенъ само въ тихия животъ. Щомъ излѣзе вънъ, на открито, въ бурния животъ, свѣщьта му изгасва. Защо е така, не е важно; за васъ е важенъ фактътъ. Следъ това влизате въ стаята на другъ ученикъ. Виждате, че и неговата стая е освѣтена, но свѣщьта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате съ тази свѣщь вънъ, въ бурна нощь, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученикъ е силенъ въ бурния животъ. Коя отъ дветѣ свѣщи е по-хубава? — Първата свѣщь е по-хубава за вѫтре, въ стаята; втората свѣщь е по-хубава за вънъ, въ бурната нощь. Всѣки отъ васъ трѣбва да има свѣщь, която, като се изнесе вънъ, въ бурна нощь, да не гасне. На мнозина свѣщитѣ изгасватъ въ буритѣ на живота. Свѣщьта представя човѣшкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свѣщьта на човѣка е изгаснала. При това положение той забърква пѫтя, нѣма свѣтлина въ съзнанието си и е готовъ да спре, да чака спасение отвънъ. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото вѣрую, или до неговото произхождение.

Нѣкои отъ васъ считатъ, че сѫ царски синове и мислятъ, че тѣхниятъ животъ трѣбва да бѫде по-особенъ отъ този на другитѣ. — Че нѣкой билъ царски синъ, че царска кръвь текла въ жилитѣ му, това не ни интересува. За насъ е важно, какво разбиране има този царски синъ, какво той носи въ съзнанието си. Царскиятъ синъ учи — това е важното за него. Че сте живѣли единъ день само добъръ животъ, а следъ това сте се впуснали въ широкия пѫть, вие нищо не печелите. Единъ день добъръ животъ не може да изкупи сто деня лошъ животъ. Че днесъ вѣрвате въ Христа, а утре вѣрата ви се разколебава, вчерашниятъ день не може да ви спаси. Ако вѣруюто ви всѣки день се закрепва, и ако свѣтлината на съзнанието ви всѣки день се увеличава и не гасне въ буритѣ на живота, вие се повдигате. Всѣки день трѣбва да анализирате своето вѣрую, своето знание и да отдѣляте сѫщественото отъ несѫщественото, да знаете, съ какво разполагате. Онова, което днесъ се явява въ съзнанието, а утре изчезва, не е сѫществено. Щомъ констатирате, че не е сѫществено, изнесете го вънъ отъ съзнанието си. Казвате, че нѣкаква велика мисъль ви обладава. Потърсите на другия день тази мисъль, но не можете да я намѣрите, — изчезнала. — На такава мисъль не може да се разчита; върху нея не може да се гради.

Ние говоримъ за положителнитѣ мисли които съграждатъ живота. А животътъ трѣбва да се гради разумно! Иначе, има опасности въ неправилното градене. Неправилното градене зависи отъ неразбиране на знанието и отъ неправилното му приложение. Не е лошо човѣкъ да има знание, но знанието трѣбва да се прилага, да стане органическо. Човѣкъ трѣбва да има материалъ, съ който да работи, да гради. Тогава той всѣки день ще прилага по нѣщо къмъ своя бѫдещъ организъмъ, или къмъ своитѣ бѫдещи способности. Често хората се подаватъ на свои атавистически желания, или на желанията на свѣта. А съ такива желания тѣ не могатъ да отидатъ далечъ. Като не знаете причинитѣ за проявитѣ на хората въ живота, вие се запитвате, защо нѣщата ставатъ по този, а не по другъ начинъ. — Всѣко явление въ живота, или въ природата има своя причина, която може да се обясни. Добре е нѣкога да се знаятъ причинитѣ, но по-добре е нѣкога да не се знаятъ. — Защо не могатъ да се кажатъ причинитѣ за всѣко явление въ живота?

Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Буда, съ който ще обясня, защо понѣкога не може и не трѣбва да се знаятъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкога, въ далечното си минало, Буда изпълнявалъ длъжность на свещено лице. Тогава той не е билъ известенъ още като Буда, като Учитель. Единъ день той трѣбвало да направи едно десетдневно пѫтешествие. По пѫтя той се изморилъ, отслабналъ, нѣмалъ сили да продължи пѫтуването си. За тази цель усърдно се молилъ, дано Богъ му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се подкрепи, да не остане всрѣдъ пѫтя. Не следъ много единъ гълѫбъ долетѣлъ при него. Буда го уловилъ и подкрепилъ силитѣ си съ него. По този начинъ той могълъ да завърши молитвата си, да продължи пѫтя си и да свърши опредѣлената си работа. Следъ време, когато Буда се изявилъ като Учитель, въ последното си слизане на земята, единъ день, по нѣмане на свободно време, той трѣбвало да върне много отъ посетителитѣ си. Сѫщиятъ день дошълъ при Буда единъ беденъ човѣкъ. Като го видѣлъ, Буда веднага скочилъ на крака, радостно го приелъ, угостилъ го и му услужилъ въ всичко, отъ което се нуждаелъ. Като видѣли това нѣщо, ученицитѣ му казали помежду си: Вижъ, какво пристрастие! Беднякътъ веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днесъ. Като разбралъ мисъльта имъ, Буда ги извикалъ и имъ казалъ: Едно време този беденъ човѣкъ бѣше гълѫбъ, и се пожертвува заради мене, когато умирахъ отъ гладъ, отъ умора и безсилие. Днесъ ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовьта и жертвата, която направи заради мене. Онѣзи хора, които върнахъ, не само че никаква услуга не сѫ ми направили, но сѫ ми причинили редъ пакости. — Ето, Буда е далъ обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на ученицитѣ си, които бѣха готови да го разбератъ. Обаче, това обяснение не може да се даде на всѣки човѣкъ. Малцина разбиратъ, затова и на малцина се даватъ обяснения.

Какво ще кажете вие, споредъ вашата философия? Вие ще кажете, може би, че тъкмо на лошитѣ хора трѣбва да се правятъ услуги, да се възпитаватъ. — Да, философски разгледанъ въпросътъ, така е; обаче, животътъ изисква друго нѣщо отъ човѣка: той първо трѣбва да се разплати къмъ онѣзи, които сѫ му направили услуга, или нѣкакво добро. Къмъ другитѣ хора той нѣма задължения, но доброволно може да имъ услужва, както и доколкото иска — това зависи вече отъ неговата любовь. Ще знаете, че въ свѣта сѫществуватъ причини и последствия. Следователно, ако вие, като гълѫба, не сте готови да пожертвувате живота си заради нѣкого, Буда не би ви приелъ въ своя домъ. И тогава, ако Господъ не отговаря на молитвитѣ ви, ще знаете, че има редъ причини за това. Хората се молятъ на Господа, но като не се отговаря на молитвитѣ имъ, казватъ: Чудно нѣщо, защо Господъ не отговаря на молитвитѣ ни? — Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвитѣ ви? — Ние се молимъ, обръщаме се къмъ Него. — Какво отъ това, че се молите? Молитвата е за васъ. Господъ не се нуждае отъ вашата молитва. Какво сте направили за славата Божия, за Неговото дѣло, за ближнитѣ си? Понѣкога Господъ слиза на земята, облѣченъ въ разни форми, да не Го познаете, и по този начинъ ви изпитва. Той ще влѣзе въ нѣкой страдащъ, нуждаещъ човѣкъ, и вие трѣбва да се пожертвувате, да направите нѣщо за този човѣкъ. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвувате за този човѣкъ, при другъ случай пъкъ той ще ви отговори по най-благоприятенъ за васъ начинъ. Ще кажете, че не знаете въ кой човѣкъ е влѣзълъ Богъ, за да му услужите. — Ако сте готови при това положение да услужвате, туй е користолюбие. Човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно. Безкористието трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ.

Съвременнитѣ хора сѫ повече материалисти, отколкото идеалисти. Тѣ много философствуватъ, но свѣтлината на тѣхната философия лесно изгасва при буритѣ на живота. За стаята тази свѣтлина е добра, силно свѣти, но като се изнесе вънъ, всрѣдъ буритѣ на живота, тамъ лесно изгасва и ви остава въ тъмнина. Какъ е наречена въ историята на философията свѣтлината, която свѣти главно въ гостнитѣ стаи? Ние нѣмаме нищо противъ философията, но понѣкога сме противъ философскитѣ методи. Мнозина философствуватъ безъ да сѫ философи. Тамъ е злото. И като философствуватъ, изнасятъ редъ методи, които осакатяватъ хората. Мѫдрецътъ, истинскиятъ философъ не философствува; той е като дете, готовъ да слуша всички. Но когато ви каже нѣщо, то ще бѫде толкова сѫществено, че презъ цѣлия си животъ ще го помните. Онзи, който не е философъ, той не може да слуша, не може да търпи чуждо мнение. Мѫдрецътъ еднакво изслушва и детето, и учения, и отъ всичко вади поука.

Хората често говорятъ за отрицателнитѣ чърти на човѣка. Тѣ говорятъ за умразата, за завистьта. Каква поука могатъ да извадятъ отъ умразата, запримѣръ? Само едно може да се каже за умразата, а именно, че тя е настойчива. Като наблюдава живота, човѣкъ ще види, че и доброто е сѫщо така настойчиво, както умразата. Когато мразите нѣкого, вие го търсите да му отмъстите така, както, когато обичате нѣкого, търсите го да му направите добро. Както сте готови день и нощь да не спите, отъ кюше на кюше да търсите онзи, когото мразите, да му отмъстите, така сте готови да постѫпвате и при любовьта. Дето е любовьта, тамъ има голѣма деятелность, голѣма активность. Човѣшкиятъ животъ се гради главно върху любовьта. Вънъ отъ любовьта никаква философия не сѫществува. Върху тази философия е почивалъ животътъ на миналото; върху нея почива настоящиятъ животъ; върху нея ще се съгради и бждещиятъ. Това изисква новото съзнание на човѣчеството.

При единъ милионеръ отиватъ двама души, старь дѣдо и млада красива мома, да имъ даде нѣкаква сума въ помощь. Дѣдото влиза при милионера, поглежда го накриво, недоволно и му поисква нѣкаква помощь. Банкерътъ му подхвърля единъ левъ безъ да му каже нѣщо. Следъ дѣдото влиза младата мома весела, съ свѣтълъ, чистъ погледъ. Още съ влизането си, той я поглежда приветливо, поканва я да седне и започва да се разговаря съ нея. Той разбира, какво е положението ѝ, и веднага изважда отъ касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане отъ кантората му, той я поканва, при случай на нужда, пакъ да се обърне къмъ него за услуга. Питамъ: Защо този милионеръ даде на момата хиляда лева, а на дѣдото само единъ левъ? — Защото чрезъ момата той получи потикъ къмъ Великото въ свѣта. Дѣдото нищо не можа да внесе въ душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне съ него разговоръ. И наистина, нѣма по-неприятно нѣщо въ живота отъ старъ човѣкъ, който постоянно се гнѣви, отъ всичко е недоволенъ и по цѣлъ день мърмори. Ако срещнете старъ човѣкъ, но веселъ, засмѣнъ, доволенъ отъ живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома.

Мнозина се оплакватъ отъ живота, че нѣмали успѣхъ, че не имъ вървѣло напредъ. — Успѣхътъ на човѣка зависи отъ магнетичната сила, която той съдържа въ себе си. За да бѫде силенъ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има характера на младата мома, да бѫде пъленъ съ любовь и вѣра. Дѣдото не вдъхва довѣрие въ хората, а младата мома, съ своята вѣра въ Бога, внушава довѣрие на хората. Привидно дѣдото минава за благочестивъ, за вѣрващъ човѣкъ, но хората не се нуждаятъ отъ привидни нѣща. Тѣ различаватъ истинскитѣ монети отъ фалшивитѣ. Хората се нуждаятъ отъ Божествената Любовь, която човѣкъ може да прояви въ даденъ случай. Правилна обмѣна трѣбва да става между всички хора. Който дава, ще му даватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората се отказватъ да я разрешатъ и започватъ да разправятъ, че не могли да работятъ, че не могли да учатъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. — Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Ще работите, ще правите усилия, докато постигнете това, което сте предприели. Всѣки трѣбва да работи, за да разреши правилно задачитѣ на своя животъ.

Въ единъ отъ стиховетѣ е казано: „Който изтърпи до край, който победи, той ще бѫде спасенъ“. Какво означаватъ думитѣ „който победи“? — Кой може да побеждава? — Побеждава само онзи, който срѣща на пѫтя си препятствия. Хората често запитватъ: Защо сѫ нужни изпитания, препятствия въ живота? — Споредъ мене, този въпросъ може да се задава само отъ хора, които не учатъ. Който учи, той непременно ще бѫде изпитванъ. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва ученицитѣ единъ следъ другъ. Привилегия е за ученика да бѫде изпитванъ. Само добриятъ, способниятъ ученикъ се изпитва. Неспособниятъ ученикъ всѣкога ще намѣри причина да се извини предъ комисията да не го изпитватъ. Способниятъ ученикъ се поставя на изпитания, на мѫчнотии, които той непременно трѣбва да реши. Живиятъ човѣкъ се поставя на изпитания, а не мъртвиятъ. Какъвъ смисълъ има да поставятъ мъртвитѣ хора предъ нѣкакви мѫчнотии, или изпитания? — Не може ли да минемъ живота си безъ учение? — Не може. Ти си дошълъ на земята да учишъ. Ако не учишъ, невежа ще останешъ.

Хората искатъ да влѣзатъ въ рая безъ наука, безъ знание. — Това е невъзможно. Който мисли, че безъ наука може да влѣзе въ рая, той ще се намѣри въ положението на онова момиченце, което искало да влѣзе въ царската градина, дето имало много деца, добре, чисто облѣчени; децата били весели, доволни, и свободно отивали отъ дърво на дърво, кѫсали сладки, зрѣли плодове. Момиченцето било бедно, окѫсано, но искало да влѣзе при другитѣ деца, да се повесели заедно съ тѣхъ. То назъртало оттукъ-оттамъ, но отъ нийде не могло да влѣзе, никой не го пущалъ. Най-после царьтъ разбралъ желанието на момиченцето и пратилъ единъ отъ слугитѣ си да го вземе и да се разпореди да го окѫпятъ, облѣкатъ съ нови дрехи и пратятъ на училище да учи. Следъ това само то ще има право да влѣзе въ царската градина. Царската градина представя рая. Пѫтьтъ за рая е презъ училището. Никой не може да влѣзе въ рая, ако не е миналъ презъ училището. Който мисли, че може да влѣзе въ рая безъ да е миналъ презъ училището, той е на кривъ пѫть.

Една стара баба сънувала, че отишла въ рая, и първото нѣщо, което видѣла, били 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи; тѣ седѣли предъ една голѣма маса и пишели, правили изчисления. Като стигнала до масата, бабата започнала да се оглежда, не знаела, какво да прави и де да отиде. Единъ отъ старцитѣ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дотегна ми животътъ на земята. Дотегнаха ми теглата и мѫчнотиитѣ, искамъ малко да си почина. — Знаешъ ли да четешъ и пишешъ? Знаешь ли нѣкаква наука? — Нищо не зная, не мога нито да чета, нито да пиша — никаква наука не познавамъ. — Щомъ си невежа и неграмотна, вода ще носишъ. — И тукъ ли вода ще нося? Цѣлъ животъ носихъ вода на земята. И тукъ ли трѣбва вода да нося? — Така е, бабо; който не е училъ, той вода ще носи, дето да е, на земята, или на небето. Върни се пакъ на земята и започни да учишъ. Събудила се бабата и започнала съзнателно да учи.

Мнозина си представятъ рая като мѣсто на блаженство. — Прави сѫ тѣ, раятъ е мѣсто на блаженство, но за онѣзи, които сѫ готови за това блаженство. Раятъ е Велика Школа, въ която се придобиватъ велики качества.

За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да притежава такива качества, които могатъ да го допуснатъ вѫтре. Всѣка душа трѣбва да бѫде облѣчена съ дрехи, съответни на нейното развитие. Но всѣка дреха трѣбва да носи качествата на нѣкои добродетели, а именно: красота, благоухание, чистота и т. н.

Казвате: Разбираме всичко това, но какъ ще прекараме земния си животъ? — Вие ще прекарате този животъ различно, споредъ това, какво представя всѣки отъ себе си. Ако нѣкой е гърне, той непременно ще се счупи; ако е ледъ, ще се стопи; ако е вѣтъръ, ще се раздуха; ако е вода, ще изтече; ако е пила, ще се изтрие; ако е камъкъ, ще се строши; ако е човѣкъ, ще умре. Какъвъ смисълъ иматъ всички тия нѣща? — Като временни положения, тѣ нѣматъ особено значение и смисълъ, но отъ временни тѣ трѣбва да минатъ въ вѣчни. Докато дойде до вѣчното, човѣкъ трѣбва да мине презъ промѣнчивитѣ, презъ временнитѣ положения въ живота. Следъ това само той ще разбере стиха, който Христосъ е казалъ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ. Тогава азъ ще ви се изявя". — Кое се изявява на човѣка? — Науката и знанието. Въ единъ стихъ се опредѣля, какво трѣбва да придобие ученикътъ, за да постигне Вѣчния Животъ. Казано е: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вѣчния Животъ. Придобивката на знанието е животътъ.

Тъй щото, когато се казва, че трѣбва да познаемъ Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като методъ за придобиване на живота. Ако съ познанието, ако съ знанието не можете да придобиете живота, това знание остава безъ съдържание и смисълъ. Нѣкои ще възразятъ, че отъ толкова години насамъ работятъ, учатъ, още ли не сѫ придобили новото знание? — Само онзи може да придобие новото знание, който е дошълъ до изпълнение на двата стиха: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ.“ На онѣзи отъ васъ, които сж изпълнили тѣзи два стиха, ще дамъ нѣкоя лека задача да видимъ, какъ ще я решатъ. Обаче, трѣбва да знаете, че законътъ на съвършенството е безграниченъ, вѣченъ. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Тя има много степени, а не само една степень. И знанието е на степени. Степеньта на развитието на даденъ човѣкъ опредѣля неговото знание. Цельта на знанието е да освободи човѣка отъ страданията.

Има страдания, които човѣкъ самъ си създава, тѣ не сѫ необходими; но има страдания необходими, неизбѣжни. Тѣ идатъ по причина на ограниченията, въ които човѣшкиятъ духъ изпада. Щомъ слѣзе въ материята, човѣшкиятъ духъ се ограничава. Щомъ се ограничи, щомъ изгуби свободата си, духътъ започва да страда. Тѣзи страдания сѫ наречени „мирови страдания, мирова скръбь“. Духътъ схваща живота на земята като скръбь, като страдание, отъ което не може лесно да се освободи. Връщане назадъ нѣма. Какво му предстои? — Да работи, да учи, да мисли, докато намѣри начинъ да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духътъ ще си създаде ненужни страдания. Всѣки духъ, колкото подигнатъ и съвършенъ да е, щомъ слѣзе въ материята, непременно ще изпита „мировата скръбь“.

Защо страдатъ хората? — Защото слѣзоха въ гѫстата материя, облѣкоха се въ плъть и се натъкнаха на ограничителнитѣ условия на живота. — Какво търси човѣкъ днесъ? — Той търси начинъ, какъ да се освободи отъ материята. За да се освободи отъ материята, той трѣбва да мине презъ редъ мѫчнотии и страдания. Въпрѣки това, слизането на духа въ материята и обличането му въ плъть е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хлѣбъ отъ фурнята. Хлѣбътъ е свършенъ, а непременно трѣбва да отиде нѣкой на фурнята да купи прѣсенъ хлѣбъ. Кой отъ дома ще отиде — майката, бащата, или нѣкое отъ децата, не е важно. Единъ отъ членоветѣ на семейството трѣбва да купи хлѣбъ. Ама времето вънъ било дъждовно, вѣтровито, кално — нищо не значи. Важното е, че хлѣбъ трѣбва да се купи. Не само това, но случава се, че пари за хлѣбъ не ви достигатъ. Какво трѣбва да правите? Ако хлѣбарьтъ е добъръ, благороденъ човѣкъ, той ще ви даде хлѣбъ, и колкото пари не достигатъ, после ще ги занесете. Ако хлѣбарьтъ е недовѣрчивъ човѣкъ, ще трѣбва да отидете нѣкѫде да поработите малко, да изкарате пари за хлѣбъ. Като платите хлѣба, тогава ще го занесете дома си. Но и съ това въпросътъ не се изчерпва. Сега трѣбва да давате отчетъ у дома си, защо сте се забавили толкова време. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е слѣзълъ на земята. Следователно, веднъжъ дошълъ на земята, първата работа на човѣка е да си изкара прехраната. Той трѣбва да се домогне до онази наука, посредствомъ която може да изкара необходимата храна за живота си. За да подържа живота си, човѣкъ трѣбва да придобие живия хлѣбъ — сѫщественото, къмъ което той се стреми.

И тъй, истинската наука се заключава въ придобиване на живота. Отъ най-стари времена досега всички хора се стремятъ къмъ придобиване на живота, защото само той може да ги освободи отъ ограничителнитѣ условия. За тази цель се изискватъ ясни схващания за живота, безъ никаква критика, безъ никаква философия. Божествената наука позволява да се разсѫждава върху нея, но не да се критикува. Тя иска хората да бѫдатъ прѣми, справедливи и чисти. Ако трѣбва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трѣбва да бѫде съвършено чиста, а водата — прѣсна, чиста, безъ никаква прашинка въ себе си. Внимателенъ трѣбва да бѫде ученикътъ на Божествената наука. Немарливиятъ, небрежниятъ ученикъ ще подаде една чаша вода на приятеля си, въ която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава съ водата, ще каже, че водата е такава. — Не, стомната на този ученикъ е била отворена, и водата се е напрашила. Всичкитѣ работи на този ученикъ сѫ като отворената му стомна. Сѫщото може да се каже за мислитѣ и чувствата на човѣка. Каква мисъль, или какво чувство е това, което е пълно съ прахъ?

Всѣка мисъль, всѣко чувство, които отправяте къмъ приятелитѣ си, трѣбва да бѫдатъ чисти, прецизни, да нѣма въ тѣхъ никаква двусмисленость. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятельтъ ви да ви посрещне внимателно, съ разположение? Дойде приятельтъ ви при васъ, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месецъ, два, три, вие все отлагате. Обаче, като отидете при Бога да се помолите за нѣщо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постѫпвате съ другитѣ, така ще постѫпватъ и съ васъ. Ако не можете да услужите на приятеля си, кажете му направо, безъ залъгвания и обещания. Ако приятельтъ ви иска да му станете порѫчитель, запитайте го, за какво трѣбва да му порѫчителствувате и кажете: Готовъ съмъ да стана порѫчитель на всѣки, който иска да влѣзе въ Царството Божие и да работи за него. Обаче, не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който мечтае да си прави кѫщи, да се нарежда на физическия свѣтъ. Готовъ съмъ да порѫчителствувамъ на всѣки, който иска да учи; не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който иска да се нарежда въ живота, да заема високи служби. Последното той самъ може да направи. Той има знание, което самò ще го препорѫча. Който иска да работи въ свѣта, той трѣбва да започне отъ най-долното стѫпало и постепенно да се качва нагоре, безъ да прескача стѫпалата. Смирение се иска отъ човѣка! Добритѣ, силнитѣ хора не се нуждаятъ отъ препорѫка. Само слабитѣ хора се нуждаятъ отъ препорѫка. — Ами богатиятъ отъ какво се нуждае? — Богатиятъ се нуждае отъ музика, отъ пѣсень. Музиката, пѣсеньта ще отворятъ сърцето му, а сърцето — кесията му, и той ще си създаде отношения съ хората. Бедниятъ пъкъ се нуждае отъ прѣсенъ хлѣбъ. Като му дамъ единъ топълъ хлѣбъ, после мога да му изпѣя нѣкоя пѣсень. Щомъ се нахрани, той може да прецени, какво нѣщо е хубавата пѣсень и ще благодари.

Сега вие мислите, че това сѫ обикновени работи. — Не, това сѫ философски работи, които могатъ да се разбератъ само следъ като се преведатъ. Знаете ли, какво нѣщо е хлѣбътъ? Знаете ли, какво нѣщо е една чиста, свѣтла мисъль, или едно възвишено чувство? Знаете ли, какво нѣщо е пѣсеньта? Това сѫ велики свѣтове, но за да се разбератъ трѣбва да се намѣрятъ тѣхнитѣ еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досѣтливи, лесно възприемате нѣщата. Щомъ е тъй, азъ ще се скрия нѣкѫде въ гората, а вие ще ме намѣрите. Като направите опита, ще видите, каква е вашата чувствителнссть. Знание се иска отъ всички хора, а не само говорене. Всѣко нѣщо, което се говори, трѣбва да е изпитано, провѣрено. Говорите за търпение, безъ да сте изпитали търпението си. Често, по липса на търпение, вие изгубвате последното благо, което ви се готви. Чакате известно време, работите, но въ последния моментъ се отказвате. Въ този моментъ иде благото, но вие сте напуснали поста си. Мнозина се намиратъ въ това положение: работятъ, подвизаватъ се, докато единъ день се обезсърдчатъ и напуснатъ всичко. Нѣкои отъ васъ се намиратъ предъ стария си навикъ да започватъ и прекѫсватъ, но въ края на краищата ще иматъ стари резултати. Ученикътъ трѣбва да има търпение да чака. За всѣко нѣщо той трѣбва да се яви на опредѣленото време и мѣсто съ завършена работа. Той трѣбва да чака, а не него да чакатъ. Каквато работа започне, ученикътъ трѣбва да знае, че може да я свърши на време. Никакво отлагане! — Половината работа да свърша. — Не, цѣлата работа ще свършишъ, и то — на опредѣленото за нея време.

Като ученици на окултна школа, отъ всички се изисква точность. Всѣко нѣщо трѣбва да става точно на време. Невидимиятъ свѣтъ е много точенъ. Освенъ това, отъ васъ се изисква безстрашие. Презъ най-голѣмитѣ бури на живота да минавате, ще вървите напредъ. Космитѣ ви могатъ да настръхватъ отъ страхъ — важно е да не спирате по пѫтя, нито да се връщате назадъ. Напредъ трѣбва да вървите! Ще минавате презъ страдания, презъ мѫчнотии; ще плачете, ще се смѣете, но при всички положения напредъ ще вървите. Като минете презъ всички изпитания, единъ день ще кажете: Плакахъ, страдахъ, сълзи проливахъ, смѣхъ се, радостенъ бѣхъ, но свършихъ най-после опредѣлената за мене работа. — Защо трѣбва да минемъ презъ тѣзи изпитания? — Оставете този въпросъ настрана. За васъ е важно да знаете, свършили ли сте си работата и какъ сте я свършили.

Мнозина търсятъ лесния, широкия пѫть. Тѣ не знаятъ, че широкиятъ пѫть е най-мѫченъ. — Защо? — Защото той въ началото само е широкъ, а колкото повече навлизате, явяватъ се голѣми съпротивления, тръскания, и вие не можете вече по никой начинъ да се върнете; трѣбва да го извървите до край. Този пѫть въ началото си е лекъ, приятенъ, но въ края става страшенъ, непоносимъ. Значи, въ широкия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ края и отзадъ, а въ тѣсния пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ началото и отпредъ. Въ тѣсния пѫть тилътъ е всѣкога свободенъ. Тѣсниятъ пѫть е правиятъ пѫть въ живота. Въ правия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ предъ лицето на човѣка; тѣ сѫ естествени мѫчнотии, а сѫщо така и необходими за човѣшкото развитие. Въ широкия пѫть има естествени мѫчнотии, но повечето сѫ кармически, създадени отъ самия човѣкъ, и той самъ трѣбва да се справя съ тѣхъ. Достатъчно е при това положение човѣкъ да се намѣри между две такива мѫчнотии, за да бѫде смазанъ.

Друго положение, предъ което ученицитѣ се спиратъ, е въпросътъ: надѣсно, или налѣво да вървятъ. — Това зависи отъ пѫтя, въ който сѫ попаднали. Ако сѫ въ широкия пѫть, опасно е и налѣво, и надѣсно да вървятъ. Обаче, ако сѫ въ тѣсния пѫть, тѣ могатъ да вървятъ и надѣсно, и налѣво — важно е да се качватъ нагоре, къмъ опредѣлената цель. Неизбѣжно е колебанието налѣво и надѣсно. Това да не ви смущава, то е въ реда на нѣщата. Щомъ е влѣзълъ вече въ правия, т. е. въ тѣсния пѫть, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взелъ дѣсната, или лѣвата страна. Той има строго опредѣлена цель — нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лѣвата, или дѣсната страна. Той трѣбва да бѫде свободенъ, за всѣки даденъ случай да прави разуменъ изборъ.

Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. Ако съзнанието му е будно, той малко ще учи, много ще разбира и повече ще прилага. Когато времето за реализиране на вашитѣ желания се удължава, какво означава това? — Че тѣзи желания не узрѣватъ скоро. Следователно, ученикътъ трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не разбира характера на своитѣ желания. Има желания, които скоро зрѣятъ; има желания, за узрѣването на които се изисква дълго време. Сѫщото е и съ плодоветѣ. Всички желания сѫ постижими, но търпение се изисква. Търпеливиятъ ученикъ дава възможность на желанията си добре, спокойно да зрѣятъ. Той не се смущава отъ това, че времето се удължава.

Въ индуската философия има едно изречение, което казва: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Въ християнската философия пъкъ е казано: „Убий плътьта си!“— Споредъ мене, и едното, и другото изречения сѫ криво преведени. Защо? — Природата не търпи никакви убийства. Каквото има въ човѣка, природата го е вложила. Какъ може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на нѣкое низко желание въ себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъжъ природата е вложила тѣзи желания въ човѣка, тя знае, защо е направила това. Всѣко явление, всѣка проява въ природата има свои дълбоки причини. Като знаете това, не се мѫчетеда корените низшитѣ желания, но присаждайте ги. Не е лесно човѣкъ да корени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания въ себе си, но пожелае да се развива духовно, той трѣбва да научи закона на пресаждането. Кой отъ васъ е присаждалъ желанията си? Мѫчно е да се присади едно желание. Като се присади едно желание, понѣкога човѣкъ трѣбва да лежи цѣлъ месецъ на легло. И презъ време на боледуването си ще вика, ще охка, ще протестира, че не е очаквалъ такова нѣщо.

Природата си служи съ присаждането. Ако доброволно не прилагате присаждането въ живота си, тя сама ще ви се наложи, ще извърши присаждането върху васъ. Отъ невидимия свѣтъ е казано: Който има дръвчета въ градината си, той непременно трѣбва да ги присади. Ако изпълните това правило сами, толкова по-добре за васъ. Ако не го изпълните, нѣма да ви се каратъ, нѣма да ви наказватъ, но ще дойдатъ хора отъ невидимия свѣтъ, тѣ сами да извършатъ присаждането. Ще взематъ присадка, ще ви присадятъ и ще си заминатъ. Вие ще усѣтите болка, безъ да разберете, защо страдате. Онѣзи, които сѫ извършили присаждането, ще си заминатъ тихо и спокойно. Щомъ страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте съ цвѣтове и плодове на Божественитѣ дарби. Защо и за какво страдате, невидимиятъ свѣтъ не дава обяснения. Разумниятъ, способниятъ ученикъ се учи отъ малкитѣ нѣща. Достатъчно е да му нарисувате единъ триѫгълникъ, за да разбере, какво искате да му кажете. Той разбира отъ всѣкакви образи и фигури. Кръстъ съ точка, или безъ точка, за него е езикъ, по който чете и разбира. Като видятъ кръстъ върху нѣкоя буква, мнозина мислятъ, че тази буква е зачеркната. — Не, кръстътъ означава живота. Кръстътъ подразбира познаване на почвата: на елементитѣ, отъ които е съставена; на условията, които благоприятствуватъ за посаждане въ нея на едни, или други семенца и т. н. Вие трѣбва да знаете, на каква почва можете да поставите вашата кѫща. Кръстътъ, това е наука за почвата, за твърдата материя, върху която почива животътъ. Който не разбира кръста, той го носи за сила, чрезъ него той черпи сила отъ Бога. Вѣрно е, че кръстътъ е сила Божия, но когато той се движи, а не когато стои на едно мѣсто. Нѣкои носятъ звезди, пентограми. Каква полза може да допринесе една звезда, или единъ пентограмъ на човѣка, ако тѣ не пущатъ искра, не издаватъ свѣтлина? Отъ всѣки върхъ на пентограма трѣбва да излиза свѣтлина; дето минавате, всѣки да се спира и да гледа.

Днесъ всички хора се кичатъ съ кръстове, съ звезди, съ пентограми, като символи, но тѣхнитѣ символи не свѣтятъ. Истински ученитѣ, истински добродетелнитѣ хора се кичатъ съ символи, съ значки, които никой не вижда, но свѣтлината на тѣхнитѣ значки не може да се укрие. Тѣхнитѣ значки представятъ свѣщи, които вѣчно горятъ. Никаква буря не е въ състояние да ги изгаси.

И тъй, ученикътъ трѣбва да носи значки отъ никого незабелязани. Неговитѣ значки трѣбва да свѣтятъ вечерь, въ тъмнитѣ нощи на неговия животъ. Ученикътъ трѣбва да има въ себе си свѣщь, която не гасне. Това означава стиха, изказанъ отъ Христа: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ!“

Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да придобие безсмъртния огънь въ себе си, отъ който постоянно да гори безъ да изгаря, да свѣти безъ да изгасва. Когато ученикътъ е слабъ, невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ него. Въ какво се изразява това снизхождение? — Като изгасне свѣщьта му, тѣ отново я запалватъ. И наистина, щомъ свѣщьта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свѣщьта му свѣтне.

Всѣко неразположение на духа е изгасване на свѣщьта. Много отъ ученицитѣ бързатъ, искатъ да иматъ голѣми постижения. Тѣ се страхуватъ, че животътъ имъ минава безъ да придобиятъ нѣщо. — Не, тѣ трѣбва да знаятъ, че придобивкитѣ не се виждатъ на земята. Тукъ ще се ползуватъ отъ последствията на придобивкитѣ, а самитѣ придобивки сѫ въ невидимия свѣтъ. Отъ ученика се изисква всѣки день да уяква духомъ. Щомъ духътъ му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачитѣ си. Бждете силни по духъ, и всичко, каквото желаете, ще постигнете.

Изпѣйте пѣсеньта: „Духътъ Божий“.

Т. м.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

*

5. Лекция отъ Учителя, държана

на 23 ноемврий, 1927 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...