1927_11_30 Вѣроятности и възможности

[Ани]

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ВѢРОЯТНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

Размишление.

Четоха се работитѣ върху темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“.

Проявитѣ на човѣшкия духъ не зависятъ отъ вѣроятности. Вѣроятноститѣ представятъ условия за ума. Процеситѣ на душата сѫщо не зависятъ отъ вѣроятности. Защо? — Защото известни вѣроятности сѫ възможности обаче, на физическия свѣтъ тѣзи възможности произлизатъ отъ дадени вѣроятности. Запримѣръ, имате известенъ планъ, или известенъ стремежъ, насоченъ къмъ нѣщо. Въ дадения случай вие можете да изчислите вѣроятностьта за постигане на този планъ. Тѣзи изчисления сѫ възможни на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тази математика не работи. Въ духовния свѣтъ си служатъ съ висша математика.

Сега, като говоримъ за вѣроятноститѣ, ние имаме предъ видъ едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободнитѣ хора. Само свободнитѣ хора се спиратъ предъ вѣроятноститѣ и възможноститѣ въ живота. Хората, у които умътъ не е развитъ, не вѣрватъ въ никакви вѣроятности и възможности. Тѣ казватъ: Ако има пари, ще вѣрваме. Щомъ нѣма пари, въ нищо не вѣрваме. Като погледне лицето на кого да е, умниятъ човѣкъ веднага познава, каква вѣроятность има въ дадено лице да изпълни известенъ планъ. Който не може да чете по лицата на хората, веднага казва: Дайте пари, ако искате да се реализира известенъ планъ. — Днесъ всичко става съ пари. Който разбира нѣщата, той първо разглежда условията, вѣроятноститѣ за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща никакъвъ кредитъ, той вижда, че въ дадена работа нѣма никаква вѣроятность за успѣхъ. Нѣкои търговци работятъ съ закона на вѣроятностьта и затова даватъ на кредитъ. Още като погледнатъ човѣка въ лицето, тѣ веднага разбиратъ, може ли на този човѣкъ да се отпусне кредитъ, или не. Обаче, не мислете, че като си служите съ закона на вѣроятноститѣ, всичко ще се уреди лесно. Не мислете, че и като взимате предъ видъ възможноститѣ за реализиране на нѣщата, всичко ще върви по правъ, по гладъкъ пѫть. Не, колкото да взимате въ съображение възможноститѣ и вѣроятноститѣ, животътъ пакъ нѣма да бѫде увѣнчанъ съ рози и вѣнци. Възможнсститѣ подразбиратъ всички най-възможни нѣща.

Като говоримъ за живота, вие разбирате само една отъ неговитѣ страни. Животътъ не е такъвъ, какъвто хората го прекарватъ на земята. Друго нѣщо е животътъ. Тъй както вие си представяте живота, това е само нѣкаква вѣроятность, която сѫществува нѣкѫде. Животътъ, който вие търсите, ще дойде въ бѫдеще, но само за онѣзи, които сѫ завършили своето развитие. Какво показва това? Че вие търсите и очаквате такъвъ животъ, за който още не сте готови. И да ви дадатъ днесъ този животъ, вие ще го снемете на уровена, на който се намирате сега. Ако на малкото момченце дадете една книга отъ висша математика, то ще започне да я разгръща, да я прелиства, и въ края на краищата ще си направи отъ нея едно хубаво хвърчило, което ще пусне въ въздуха. Сѫщото правятъ и нѣкои религиозни хора. Следъ като имъ се даде най-хубавия животъ, тѣ ще си направятъ отъ него хвърчила. Това е резултатъ на човѣшката дейность, проявена въ лѣвата страна на живота. Наистина, ако проследите живота на тѣзи хора, ще видите, че се молятъ или за пари, или за кѫщи — съ една дума тѣ се молятъ само за хвърчила. Животътъ не седи нито въ паритѣ, нито въ яденето, нито въ кѫщитѣ, нито въ науката. Науката е приятно развлѣчение за човѣшкия умъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ никакви развлѣчения. — Ако не се нуждаете отъ никакви развлѣчения, защо ядете, защо спите? Защо страдате като изгубите приятелитѣ си? Значи, яденето, спането, приятелитѣ ви, това сѫ равлѣчения въ живота. Когато обущата, дрехитѣ ви сѫ скѫсани, вие пакъ страдате. Защо? — Защото хубавитѣ обуща и дрехи сѫ развлѣчение за васъ.

Ние изнасяме всички тия нѣща, за да си съставите ясна представа за живота, да видите, че между вашия и Божествения животъ има голѣма разлика. Както да си представяте Божествения животъ, вие пакъ нѣма да го разберете, но поне ще се съобразявате съ закона на вѣроятноститѣ, ще знаете, въ колко и въ кои случаи презъ деня ще можете да изпълните волята Божия, и въ колко случаи не ще можете да я изпълните. Съ познаването на този законъ, човѣкъ би могълъ да опредѣли за себе си, дали ще свърши училището и съ какъвъ успѣхъ ще завърши. Ако е търговецъ, той ще може да опредѣли, дали ще спечели въ търговията си, или ще изгуби. Астролозитѣ, които добре познаватъ този законъ, правятъ изчисления и могатъ да предскажатъ на нѣкой търговецъ, доколко най-много може да се впусне въ търговия. Ще кажатъ на този търговецъ: Ти можешъ да спечелишъ най-много десеть милиона лева. Щомъ спечелишъ тази сума, напусни търговията. Ако още продължавашъ да въртишъ търговия, всичко ще изгубишъ. На нѣкой писатель ще кажатъ: Ти трѣбва да напишешъ едно хубаво съчинение, съ което да спечелишъ име предъ свѣта. Следъ това ще се предадешъ на служене на Бога. Така бѣше съ Толстоя, така бѣше и съ Буда. Буда живѣ като царски синъ, обиколенъ съ богатство и разкошъ, далечъ отъ страданията въ живота. Обаче, единъ день той видѣ една нещастна жена, единъ нещастенъ старецъ, и въ него се събуди състрадание къмъ човѣчеството. Отъ този моментъ спокойствието на неговия животъ се наруши, и той се свърза съ страданията на цѣлото човѣчество. Буда се зае съ разрешаване задачитѣ на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палатъ?

Какъ ще отговорите съ вашата математика на този въпросъ? Ще кажете, че Буда не е разбралъ живота. Той е трѣбвало да остане при условията, при които се е родилъ, и като царь да бѫде полезенъ на окрѫжаващитѣ. Обаче, Буда не е разбиралъ така живота. Да бѫдешъ царь, това е физическа страна на живота. Като царь той нищо не би могълъ да направи. Откакъ свѣтътъ сѫществува, нито единъ царь не е билъ щастливъ. Ако царьтъ внесе „петь“ въ свѣта, „десеть“ ще изгуби. И най-добритѣ царе сѫ били нещастни. Това не значи, че не сѫ имали желание да помогнатъ на своя народъ, но заобиколени отъ приятели и неприятели, тѣ често сѫ изпадали подъ тѣхно влияние и сѫ носили отговорноститѣ за всѣко добро, или престѫпно дѣло, извършено въ тѣхно име.

Питамъ: каква е вѣроятностьта човѣкъ да влѣзе, или да не влѣзе въ Царството Божие? Каква е вѣроятностьта човѣкъ да бѫде, или да не бѫде спасенъ? Мнозина се съмняватъ, дали сѫ спасени, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие. И като се съмняватъ, тѣ казватъ: Тази работа е празна, вѣтъръ работа е тя, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. — Духането на вѣтъра е една вѣроятность. Горенето на огъня е една вѣроятность. Наистина, когато два предмета се търкатъ единъ въ другъ, произвежда се топлина. Когато двама души съ противоположни идеи се търкатъ, между тѣхъ става известна реакция, известно химическо съединяване. Какъ мислите вие, вѣроятность ли е това, което става между тия двама души, или възможность? Търкането между хората дава възможность за широкъ замахъ на ума. Когато се говори върху различни въпроси, всичко е вѣроятно, но за всѣки даденъ случай, отъ тия вѣроятности само нѣкои могатъ да се реализиратъ. По време и пространство всичко е възможно, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно. Въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може да направи или добро, или зло; въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може или да обича, или да мрази. Въ най-краткия моментъ отъ времето, който човѣшкото съзнание може да схване, човѣкъ може да направи разлика между две душевни състояния. Така се образува права линия, или малка междина. Въ тази междина, именно, се явява възможностьта за реализиране на нѣщо.

И тъй, вѣроятностьта се заключава, именно, въ този малъкъ промежутъкъ, въ тази малка междина — да направишъ зло или добро, да проявишъ любовь или умраза. За васъ е важно да знаете, каква е вѣроятностьта при дадени условия да постѫпите по единъ, или по другъ начинъ. Когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята и се оплете въ материята, може математически, чрезъ теорията на вѣроятноститѣ да се изчисли, каква възможность има човѣкъ да сгрѣши и колко грѣхове може да направи. Никой нищо нѣма да му каже, но ще слѣдятъ, като върви въ пѫтя, де ще се отклони и колко отклонения ще нанаправи въ живота си. Животътъ е пъленъ съ вѣроятности и възможности. Вѣроятноститѣ засѣгатъ умствения свѣтъ. Възможноститѣ засѣгатъ, отъ една страна, причинния свѣтъ, а отъ друга — низшитѣ области на астралния свѣтъ. Има два вида възможности въ свѣта: едни, които могатъ да се реализиратъ, и други, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, има възможность всѣки човѣкъ да стане ясновидецъ, но колцина до сега сѫ станали ясновидци? Който отъ васъ е ясновидецъ, нека прочете отъ мѣстото си, какво е написано на нѣкой листъ, поставенъ на известно разстояние. Всички ще слушате съ приятность, какво се чете. Нѣкои ще се чудятъ, какъ става тази работа, че отъ толкова далечно разстояние може да се чете. — Наука е това! Вѣроятно и възможно е всѣки да стане ясновидецъ, но това постижение още не е реализирано за всички. Това, което днесъ не може да се реализира, въ бѫдеще ще се реализира.

Много отъ ученицитѣ се спъватъ въ своето минало. Тѣ не трѣбва да се спиратъ на миналото си, но да вървятъ напредъ. Противоречията, страданията на човѣка, това е неговото минало. Несгодитѣ, съмненията, завистьта, умразата въ живота, това е миналото на човѣка. Всичко онова, което спъва хората въ развитието имъ, това е тѣхното минало. Щомъ се натъкнатъ на своето минало, тѣ трѣбва да кажатъ: Това е отъ моето минало; не искамъ да се занимавамъ съ него. — Съ какво трѣбва да се занимавате? — Съ новото. — Кое е новото? — Любовьта. Тя ще се реализира въ бѫдеще. Когато умразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще ѝ кажете: Азъ отивамъ на работа, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Ако не искашъ да се върнешъ, влѣзъ въ стаята на миналото и чакай, колкото искашъ. Споредъ закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. Въ това време вие ще се разговаряте съ любовьта, ще правите свои изчисления върху възможноститѣ и вѣроятноститѣ въ живота. Вашата погрѣшка въ живота се заключава въ това, че като дойде любовьта, туряте я въ стаята на миналото, а като дойде умразата, туряте я въ стаята на бѫдещето — размѣстяте мѣстата имъ. Вие се оплаквате, че ви е тежко. — На кого не е тежко? Миналото е всѣкога тежко. Щомъ дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да се справи съ своето минало. Той самъ е създалъ миналото си, самъ ще се справи съ него. Нѣма защо да се страхува отъ него. Тъкмо размишлявате върху любовьта, дойде въ ума ви мисъльта, че отъ васъ човѣкъ не може да стане. Щомъ тази мисъль ви посети, веднага станете на крака и кажете: Добре дошла! Заповѣдай въ стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си. Въ това време ще видите, че новъ човѣкъ може да стане отъ васъ. Спокойно вършете работата си, а тази мисъль, неканената гостенка, нека чака вь стаята на миналото. Не се тревожете, защо е дошла. Тази мисъль е завистьта, която иска да ви спъне въ пѫтя. Тя е ваша роднина отъ миналото, съ която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви — ще ви почака известно време, и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла.

Казвате: Буквално ли да разберемъ това нѣщо, или символично? — Що е символъ? — Символитѣ сѫ математически знаци на висшата математика, и като такива, тѣ боравятъ само съ живи числа. Числата на духа сѫ живи: единицата, двойката и всички числа, произлѣзли отъ единицата, сѫ живи. Миналиятъ животъ на човѣка сѫщо така е живъ. Миналото не е мъртво, то е реалность.

Задачата на ученика е да се стреми да разбира нѣщата правилно, за да може самъ да си помогне. Каквото мисли човѣкъ, това придобива. Какъв то предметъ поставите предъ свѣточувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пѫти може да се фотографира върху една плоча? — Веднъжъ само. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣшката мисъль. Върху ума на човѣка, като върху фотографическа плоча, могатъ да се отпечатватъ различни мисли. При това, всѣка мисъль може да се отпечата само единъ пѫть. Въ случая плочата представя апаратъ, върху който се отбелязватъ мислитѣ на човѣка. Понѣкога апаратътъ е отворенъ, а нѣкога — затворенъ. Това сѫ възможности за възприемане на мислитѣ. Щомъ имате апаратъ, явява се въпросъ, на кое мѣсто, при каква обстановка трѣбва да се постави апаратътъ. Обстановката, или мѣстото на апарата представя вѣроятностьта за човѣшкия духъ да се установи на едно, или на друго мѣсто Щомъ се установи мѣстото, вие отваряте касетката, въ която се намира плочата, и фотографирате. Като снемете образа, бързо затваряте касетката и прибирате стъклото, т. е. плочата. За всѣко ново фотографиране употрѣбявате нова плоча. За тази цель човѣкъ трѣбва да разполага съ безброй плочи, да ги употрѣбява, когато му сѫ нужни. Обаче, отъ него зависи да избере мѣстото, обстановката, отдето ще снима изображението. Отъ него зависи да избере предмета за фотография. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се издигне надъ дребнавоститѣ въ живота. Дребнавоститѣ не правятъ човѣка гениаленъ. Тѣ не внасятъ нито миръ, нито радость въ човѣшката душа. Великото бѫдеще, което се открива предъ човѣка, носи радость и веселие въ неговия животъ. Това съзнаватъ не само духовнитѣ, но и свѣтскитѣ хора, затова всѣки работи, поставя здрава основа за великото бѫдеще на живота. Стремежътъ на хората да бѫдатъ добри, да обичатъ и да бѫдатъ обичани, да развиватъ вѣрата си и въ тѣхъ да вѣрватъ, се обусловя именно отъ този законъ — да създадатъ условия за бѫдещия животъ.

Първата работа на ученика е да развива своята вѣра. Вѣрата се занимава съ вѣроятноститѣ, а не съ възможноститѣ. Съ възможноститѣ пъкъ се занимава любовьта. Следователно, който иска да развива вѣрата си, той трѣбва да работи съ вѣроятноститѣ. Любовьта пъкъ се занимава съ възможноститѣ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да обича повече отъ едно сѫщество. Въ следния моментъ той може да обича второ сѫщество. При това, човѣкъ не може да обича когото да е — опредѣлено е кого може да обича. Защо? — Защото любовьта се опредѣля отъ вибрациитѣ. Запримѣръ, единъ ангелъ не може да обича единъ обикновенъ човѣкъ, защото неговиятъ умъ, неговото сърце, неговото тѣло не сѫ въ състояние да издържатъ на вибрациитѣ, на трептенията, които ангелътъ излѫчва отъ себе си. Любовьта на ангела ще разтопи този човѣкъ. Той не е въ състояние да издържи на тази голѣма любовь. На обикновенитѣ хора се дава по малко любовь, презъ едно чучурче. Следователно, любовьта се опредѣля отъ степеньта на човѣшкото развитие. Въпрѣки това, човѣкъ иска много. Той се лакоми безъ да държи смѣтка, че не може да се справи съ силнитѣ течения въ природата. Лакомството е присѫщо на малкитѣ деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче, то плаче, иска отъ майка си да му напълни джобоветѣ съ ябълки. Давате парче хлѣбъ на нѣкой човѣкъ, той погледне хлѣба, погледне васъ, иска да каже, че малко му е дадено. — Тази чърта у хората не е добра. Рече ли, че хлѣбътъ, който му е даденъ, не е достатъченъ, човѣкъ се връща въ миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте съ благодарности всѣко нѣщо, което излиза отъ сърцето на човѣка, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е далъ нѣщо. Малкото, прието съ благодарности, внася миръ въ душата на човѣка.

Слушате нѣкой говоритель и казвате: Този човѣкъ не развива темата си добре. Той можа да каже много повече по дадения въпросъ. — Благодарете на малкото. Може би този говоритель нарочно е казалъ по-малко нѣща, за да ви даде възможность вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрѣлъ. Животътъ е пъленъ съ задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно мѣсто. Вие трѣбва да разполагате съ свѣтълъ умъ, съ широко сърце, свободно да решавате задачитѣ си. Смущения, противоречия ще дойдатъ и за ума, и за сърцето — тѣ сѫ неизбѣжни, тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Защото сегашниятъ животъ се намира на граница, въ срѣдата между миналия и бѫдещия животъ. Следователно, отъ една страна, вие носите последствията отъ миналото, а отъ друга страна, вие поставяте основа на бѫдещето.

Нѣкои се спиратъ предъ въпроса, какво ще придобиятъ, ако продължаватъ да следватъ пѫтя за новия животъ. — Голѣма е придобивката. Вие даже нѣмате представа, какво свѣтло бѫдеще ви очаква, ако живѣете съобразно законитѣ на великата природа. Вие вървите тѫженъ, скърбенъ, навели сте глава надолу, никого не поглеждате: нито ближнитѣ си, нито времето. А деньтъ вънъ е ясенъ, свѣтълъ! Слънцето хубаво грѣе. Небето е чисто, прозрачно, и птичкитѣ весело чуруликатъ. Казвате: Тѫжно, скръбно е на душата ми. — Вѣрно е, че имате нѣкаква скръбь, но тази скръбь не е толкова голѣма, че да затъмни слънцето. Погледнете навънъ, вижте, какъ Богъ се весели! Помислете малко за Него, и скръбьта ви ще се превърне въ радость. За какво има да тѫжите ? Влѣзте въ радостьта на Господа! Ученикътъ трѣбва да се радва на всички условия, които му сѫ дадени за работа, за учене. По този начинъ той ще придобие търпение, кротость, въздържание, милосърдие, любовь и т. н. Само така ученикътъ ще придобие истинското знание, къмъ което се стреми. Само така той ще развие въ себе си досѣтливость, вѫтрешно прозрение — качества, необходими за правилното разрешаване на задачитѣ си.

Пѣйте и като млади, и като стари, и като весели и скърбещи, понеже пѣнието е необходимо условие за трансформиране на вашитѣ състояния. На скоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пѣе. Преди години пѣла и свирила, но вече престанала да пѣе, защото баща ѝ фалиралъ, всичко изгубилъ. Въ сѫщото време единъ отъ нашитѣ братя заболѣ тежко, по цѣли дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мѫчеше се отъ нѣкакво възпаление, но презъ всичкото време на боледуването си пѣеше. Като го слушали да пѣе, запитвали: Какъ можешъ да пѣешъ при тѣзи голѣми болки и страдания? — Пѣя на болестьта си. Казвамъ: Този човѣкъ е на правъ пѫть. Всѣки може да плаче — това е най-лесно. Мѫчно е, обаче, въ най-голѣмитѣ страдания да пѣешъ. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина, мнозина плачатъ въ време на скръбь, обаче, малцина пѣятъ въ скръбьта си. Следователно, изучавайте това, което малцина знаятъ. Кой не е плакалъ въ време на скръбь? Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества — всички сѫ плакали и плачатъ. Ако погледнете подъ микроскопъ нѣкое малко сѫщество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да сѫ неговитѣ слъзни жлези, и то плаче. Всичко въ свѣта охка и пъшка подъ влиянието на скръбьта. Изкуство е човѣкъ да дойде до положение да се радва при скръбьта.

Като се говори за закона на вѣроятноститѣ, вие трѣбва да го изучите добре, главно въ положителната му страна. Запримѣръ, вѣроятно е 100%, че на човѣка сѫ дадени всички възможности да просвѣти ума си. Човѣкъ има всички възможности да добие добродетелитѣ на душата. Най-голѣмото постижение за човѣка е да придобие Божията Любовь. Затова, обаче, се изискватъ усилия, геройство, познаване на законитѣ, съ които трѣбва да работи. Пѫтьтъ за постигане на добродетелитѣ не е произволенъ. Не мислете, че като ученици ще ви пуснатъ въ Царството Божие по благодатъ. Благодатьта се отнася само до пособията. На ученика ще се дадатъ пособия по благодать да учи, а усилията, трудътъ и работата се изискватъ отъ него. Дълго време ще теглятъ ученика, докато го пуснатъ въ Царството Божие. Щомъ дойде до предверието на Царството Божие, ще го претеглятъ съ най-чувствителни везни. И за най-малкия недостигъ, или излишъкъ въ теглото, веднага ще го върнатъ назадъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Претегленъ си“. Всѣки день ученикътъ се тегли. Следователно, и вие, като ученици, ще бѫдете теглени на най-точни везни, и споредъ теглото ще се опредѣли и мѣстото ви.

Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е обичь кьмъ знанието. За тази цель вие трѣбва да имате свободенъ умъ, да не се ограничавате. Свободенъ умъ подразбира умъ съ полетъ, съ стремежъ нагоре. Тъкмо дойде въ ума ви една свѣтла, красива мисъль, и вие взимате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате: Не му е времето сега. Следъ това дойде нѣкаква възможность да проявите една добродетель, но пакъ се усъмните въ себе си и казвате: Не му е времето сега. И така, отлагате нѣщата отъ днесъ за утре, докато единъ день се намѣрите предъ нереализирани вѣроятности и възможности.

Математиката говори за теория на вѣроятноститѣ, и ние говоримъ за вѣроятности, но теориитѣ на математицитѣ по този въпросъ коренно се различаватъ отъ нашитѣ. Ние ги разглеждаме по единъ начинъ, а тѣ — по другъ. Когато ученикътъ се яви предъ нѣкой професоръ по музика, последниятъ веднага познава, дали този ученикъ е даровитъ, или не. Той го познава по вибрациитѣ му. Щомъ вибрациитѣ на ученика съответствуватъ съ тия на учителя, последниятъ счита този ученикъ за даровитъ, за способенъ и намира, че отъ него може да излѣзе нѣщо. Изобщо, силата на човѣка се опредѣля въ всички отрасли на науката и изкуствата. Много хора едва сега започватъ да работятъ въ областьта на науката и изкуствата. Добре е човѣкъ да пѣе хубаво, да завладява съ гласа си. Добриятъ пѣвецъ задоволява себе си, задоволява и слушателитѣ си. Истинско пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Мнозина нѣматъ желание да пѣятъ, нѣматъ никакъвъ импулсъ, никакво вдъхновение. Обаче, всѣки ще пѣе, ако чуе, че се плаща по десеть английски лири на часъ на онзи, който пѣе. Тогава и бедни, и богати ще пѣятъ. И който знае, и който не знае ще пѣять. Пѣйте и се насърдчавайте едни други въ пѣнието! Истинскитѣ пѣвци сѫ дошли на земята съ опредѣлена задача — да утешаватъ и да повдигатъ скръбнитѣ, страдащитѣ и падналитѣ души.

Изпѣйте сега пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че мислитѣ и желанията имъ не се реализиратъ, — Защо не се реализиратъ? — Защото мислитѣ и желанията имъ сѫ лишени отъ музика и поезия. Ако въ мислитѣ и желанията на хората има музика и поезия, тѣ непременно щѣха да се реализиратъ. Всѣки човѣкъ не може да има музика. Човѣкъ не може лесно да стане пѣвецъ. Дълго време трѣбва да се упражнява, за да разработи своя ларинксъ. Обаче, вѫтрешно той може да бѫде музикаленъ и да излива тази музика въ своитѣ мисли, чувства и желания. Не е лесно човѣкъ да пѣе правилно, чисто. Малко пѣвци взиматъ вѣрни, чисти тонове. За да познаете, дали единъ тонъ е вѣренъ, трѣбва да го поставите въ съгласие съ другъ тонъ. И въ природата има съгласуване на тоноветѣ. Когато човѣкъ е тѫженъ, ритъмътъ на сърцето му се измѣня. Той може да превърне скръбьта си въ радость само чрезъ пѣние, като съгласува тоноветѣ на своята душа. Достатъчно е да запѣе тоноветѣ do, mi, за да се измѣни състоянието му най-много въ продължение на десеть минути.

Изпѣйте гамата do мажоръ, а следъ нея пѣсеньта: „Духътъ Божий“.

За да не се обезсърдчавате, когато пѣете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чистъ тонъ. На физическия свѣтъ това е невъзможно. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. Невъзможно е човѣкъ да има съвършена мисъль. Ако пѣнието и мисъльта ви бѫдатъ съвършени, вие ще се обезсърдчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добриятъ пѣвецъ се обезсърдчава, ако нѣма хора, които да го разбиратъ. Великиятъ пѣвецъ, великиятъ поетъ трѣбва да бѫдатъ заобиколени отъ хора, които да ги разбиратъ.

Допуснете сега, че искате да изпѣете една нова пѣсень. Какво се изисква за това? — На първо мѣсто се изисква разбиране. Безъ разбиране всѣки ще изпѣе пѣсеньта по различенъ начинъ. Въ сѫщность единъ е правилниятъ начинъ за изпѣване на дадена пѣсень. Тъй както вие изпѣхте пѣсеньта „Духътъ Божий“, това е обикновено пѣние, вънъ отъ правилата на истинското пѣние. При такова пѣние пѣсеньта изгубва всѣкакво значение. Като изпѣете пѣсеньта така, тя става обикновена, и у васъ изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга пѣсень.

Ако се дадатъ по-нататъкъ думитѣ отъ Евангелието на Иоана, гл. 1., какъ бихте ги изпѣли? Тѣзи думи сѫ следнитѣ: „Синътъ Божий, родений въ свѣта. Той бѣше истинската виделина. Чрезъ Него свѣтътъ стана, и свѣтътъ Го не позна“. Тѣзи думи не могатъ да се изпѣятъ на сѫщия гласъ, както пѣете „Въ начало бѣ Словото“. Когато човѣкъ се ражда на земята, всички се радватъ. Какъ се изразява тази радость? Като ви задавамъ тѣзи въпроси, всички се намирате въ напрегнато състояние. Колкото да се напрѣгате, нѣма да ги разрешите, но поне ще упражните мисъльта си. Положението, въ което се намирате, е подобно на това, когато се намирате предъ нѣкое цвѣте. Представете си, че ви покажа единъ хубавъ карамфилъ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ близо до карамфила, ще усѣтятъ миризмата му и ще се разположатъ добре. Значи, единъ малъкъ карамфилъ е въ състояние да внесе радость и хармония между хората. Обаче, има цвѣтя, които могатъ да внесатъ дисхармония между хората. Има пѣсни, на които първиятъ тонъ още внася дисхармония въ живота. Духовнитѣ мотиви обикновено започватъ съ мажорна гама. Българскитѣ мотиви пъкъ повече сѫ въ миньорна гама.

Изпѣ се новата пѣсень: „Синътъ Божий“. Тя започва съ думитѣ: „Имаше человѣкъ..“ (текстъ отъ Евангелието на Иоана, 1 гл.) Засега ще оставимъ тази пѣсень, нѣма да я пѣемъ известно време, за да потъне въ съзнанието на добритѣ пѣвци. Следъ време ще я пѣемъ пакъ, ще направимъ въ нея малки корекции. Вие трѣбва да се занимавате съ сегашната музика, и отъ нея постепенно да минавате къмъ свободната музика. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате въ пѣнието, вие ще станете добри пѣвци. Какво става въ сѫщность? Като пѣете известно време, вие започвате да отстѫпвате на младитѣ, тѣ да пѣятъ, и казвате, че сте стари вече, че пѣнието не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. На каквато възрасть да сте, пѣйте и не мислете за възрастьта си. Докато не заминете за онзи свѣтъ, вие сте деца още, и трѣбва да пѣете! Защо ще се лишите отъ способностьта си да пѣете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свѣтъ и предъ вратата на рая ви спратъ, за да изпѣете една пѣсень? Ако изпѣете една пѣсень добре, ще ви пуснатъ въ рая; ако не я изпѣете добре, нѣма да ви пуснатъ. Или, представете си, че ви накаратъ да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимиятъ свѣтъ разполага съ много възможности и вѣроятности, чрезъ които ще провѣри всѣки човѣкъ, дали е готовъ да влѣзе въ рая, или не. Следователно, трѣбва да пѣете, за да бѫдете готови, защото, като се намѣрите предъ вратата на рая, ще ви накаратъ да изпѣете една пѣсень.

И тъй, като ученици, всички трѣбва да бѫдете свободни по умъ, по сърце, да схващате нѣщата правилно. Щомъ влѣзете въ класа, оставете вашитѣ стари схващания вънъ. Като излѣзете отъ класа, пакъ можете да ги вземете. Обаче, докато сте въ Школата, вие трѣбва да бѫдете свободни като банкери. Тази свобода ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божественитѣ дарби. Тѣ се даватъ само на готовитѣ.

Пѣйте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бѫдете готови, че като се намѣрите предъ вратата на рая и ви накаратъ да пѣете, да останатъ доволни отъ васъ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

*

6. Лекция отъ Учителя, държана

на 30 октомврий, 1927 г. — София.