Jump to content

1927_11_09 Козмически възприятия


Ани

Recommended Posts

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

КОЗМИЧЕСКИ ВЪЗПРИЯТИЯ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Изпѣйте нѣкоя пѣсень. — Изпѣхме пѣснитѣ: „Духътъ Божий. Въ начало бѣ Словото. Богъ е Любовь.“

Въ процеса на растенето и развиването си, растенията спазватъ следния законъ: тѣ денемъ събиратъ енергия, а вечерь я обработватъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: хората вечерь събиратъ енергията, която денемъ обработватъ. Значи, хората вечерь събиратъ енергията, денемъ я обработватъ. Кой е по-уменъ: растенията, или хората? Казано е въ Писанието: „Работете, докато е день!“ Подъ думата „день“ тукъ се разбиратъ деньтъ и нощьта едновременно. Деньтъ и нощьта заедно съставятъ день, защото, когато въ нашето полушарие е день, въ другото е нощь. Деньтъ подразбира едно пълно завъртване на земята около нейната ось. Следователно, това, което ние наричаме нощь, не е сѫщинска нощь, но сѣнка. Подъ „нощь“, както Христосъ разбиралъ тази дума, се схваща отсѫтствие на всички условия за животъ. Когато всички условия за животъ сѫ изчезнали, настава пъленъ, абсолютенъ застой, т. е. нощь, въ широкъ смисълъ на думата. Щомъ настане тази нощь, всичко запустява: луната, звездитѣ, животътъ загасватъ. Страшно нѣщо е тази нощь! Тъй щото, когато се говори за нощьта, въ обикновенъ, въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбираме обикновенитѣ сѣнки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освенъ обикновенитѣ сѣнки на живота, въ които временно сте попаднали.

При сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да знаете, въ какво направление се движи вашиятъ животъ, както и вашата душа. Ако живѣете само въ свѣта на чувствата, ще знаете, че плувате въ вода. Чувствениятъ, астралниятъ свѣтъ е воденъ. Ако живѣете въ свѣта на мислитѣ, вие сте повече въ въздуха, както птицитѣ, които хвъркатъ. Птицитѣ използуватъ въздуха не само за дишане, но и като срѣда за работа. Въздухътъ представя обективния умъ на човѣка. Птицитѣ използуватъ въздуха за по-лесно намиране на храната си. За сѫщото нѣщо рибитѣ използуватъ водата. Млѣкопитаещитѣ пъкъ използуватъ твърдата почва. Тѣ казватъ: Нито въздухътъ, нито водата сѫ въ състояние да подкрепятъ живота. Твърдата почва само дава условия за животъ. Но и на земята тѣ се намиратъ въ затруднение. Въ своя пѫть на развитие, човѣчеството се раздѣли: една трета тръгна по пѫтя на рибитѣ; втората трета — по пѫтя на птицитѣ. Последната трета, въ която влѣзоха благороднитѣ хора, тръгна по пѫтя на млѣкопитаещитѣ, т. е. тѣ останаха да живѣятъ съ животнитѣ, на твърдата почва. Въ тази епоха, именно, животнитѣ се привързаха за човѣка и тръгнаха следъ него.

Това е вѫтрешенъ психологически процесъ, презъ който минава цѣлото човѣчество. Презъ този процесъ минава отдѣлния човѣкъ и до днесъ още. Запримѣръ, въ човѣка се забелязватъ особенъ родъ желания, които иматъ характера на рибитѣ. Както рибитѣ сѫ месоядни, съ изключение само на нѣколко вида, такъвъ характеръ иматъ и нѣкои човѣшки желания. Споредъ окултната наука, известни сѫ само три вида малки рибки, които се хранятъ съ трева. И между птицитѣ е сѫщото, само че тукъ броятъ на плодоядцитѣ, на вегетарианцитѣ е по-голѣмъ отъ този на рибитѣ. Това показва, че излѣзли на въздуха, птицитѣ още не сѫ се освободили отъ навика да ядатъ месо, какъвто сѫ имали като риби. Единственъ гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. И до днесъ той се храни съ зрънца. Презъ каквито условия да е минавалъ, гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. Между млѣкопитаещитѣ има повече вегетарианци, отколкото между рибитѣ и птицитѣ. И тѣ се раздѣлиха на две: едни се хранятъ съ растителна, а други — съ месна храна. Онази половина отъ млѣкопитаещитѣ, които решиха да употрѣбяватъ растителна храна, улесниха пѫтя на човѣка въ това направление.

Сега, като говоря за рибитѣ, за птицитѣ, за млѣкопитаещитѣ и за човѣка, подразбирамъ специфични козмически течения. Въ какво седи историята на развитието на битието, въ какво седи философията на живота, нѣма да обяснявамъ, защото се изисква по-голѣмо развитие, по-високъ интересъ. За обяснение на тѣзи истини, необходими сѫ редъ доказателства, редъ факти. Сегашната наука, съ която разполагате, не е въ състояние да хвърли свѣтлина върху произхода на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ. Интересенъ е произходътъ на птицитѣ, на рибитѣ, на животнитѣ. Интересно е, какъ човѣкъ е създаденъ, какъ е вървѣло развитието на цѣлото човѣчество. Не е въпросътъ до външната страна на развитието, но до вѫтрешната страна, при която човѣкъ ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократъ е казалъ: „Познай себе си.“

Да познае себе си, човѣкъ трѣбва да познава онѣзи условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъль бихъ изразилъ съ думитѣ: „благо желание, блага мисъль, благо действие.“ Докато не се запознаете съ благото желание, съ благата мисъль и съ благото действие, вие никога не можете да разберете живота въ неговата цѣлокупность. Не е достатъчно да познавате живота въ неговото ограничено, преходно проявление. Вие трѣбва да го познавате въ неговата цѣлокупность и къмъ това да се стремите. Запримѣръ, майка ви е учена, свършила е четири факултета. Баща ви е още по-ученъ; той е свършилъ осемь факултета. Съ своитѣ четири факултета, майка ви има известни познания за живота, но тя се стреми да постигне знанието на мѫжа си, да разбере живота отъ по-широко гледище. Съ други думи казано: Първиятъ Адамъ вървѣше по мѫжка линия и разполагаше съ повече знания. Вториятъ Адамъ се стреми да постигне първия. Той ще върви по женска линия. Като казвамъ, че новиятъ Адамъ ще върви по женска линия, имамъ предъ видъ настѫпването на разумната, Божествената Любовь въ свѣта. Тази любовь ще се въплъти въ човѣшка форма. Вследствие на това, всички напреднали души трѣбва да минатъ презъ тази нова форма, за да придобиятъ онѣзи качества, необходими за новия животъ. Докато сте въ старитѣ форми, каквото ново да ви се каже, ще го изгубите. Мога да ви говоря за вѣрата, за любовьта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се отъ нѣщо, и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трѣбва да го запазите въ себе си.

Вие знаете примѣра за онзи великъ адептъ, на когото единъ ученикъ ударилъ две плесници. Адептътъ билъ тъй вглъбенъ въ мисъльта си, че нищо не усѣтилъ. Питамъ: кой отъ васъ, като му ударятъ две плесници, нѣма да вдигне рѫката си нагоре и да отговори по сѫщия начинъ? И да пише, и да чете нѣщо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударътъ и ще отговори съ сѫщото. Плесницитѣ не трѣбва да бѫдатъ непременно физически. И психически плесници има. Запримѣръ, нѣкой пише: Любовьта е най-великата добродетель. Въ това време иде нѣкой отвънъ и му нананесе една психическа плесница. Той веднага прекѫсва писането. Спира при думата добродетель, написва само думата „добро“... Като дойде до второто О, той мръдва рѫката си, и буквата О се завъртва нагоре и налѣво. Това показва, че той е получилъ нѣкаквъ психически ударъ, вследствие на което е станало нѣкакво пресичане въ неговия животъ. Той казва: Едно време се въодушевявахъ отъ любовьта, но нѣкой ми удари плесница, и азъ изгубихъ въодушевението си. Значи, този човѣкъ и въ движението си, и въ писането си е образувалъ крива линия. Той самъ трѣбва да разгледа, каква е посоката на тази крива линия.

Възъ основа на този законъ, когато нѣкои хора се подписватъ, правятъ голѣми завъртвания. Който не разбира закона, като види такъвъ подписъ, ще помисли, че така се подписва даденъ човѣкъ. — Не, всѣки подписъ на човѣка, съ завъртвания или безъ завъртвания, съответствува на известенъ психически моментъ, или на опредѣлено психическо състояние на човѣка. Често цѣло поколѣние е мислило, докато създаде единъ или другъ подписъ, който да отговаря на тѣхъ. Дѣди и баби сѫ работили върху създаването на почерка на човѣка. Не е лесна работа да се създаде единъ подписъ, съ неговитѣ специфични извъртвания. Който се подписва съ много завъртулки, съ това иска да подчъртае, че като него другъ нѣма. Неговитѣ дѣди искатъ да покажатъ, че сѫ били голѣми хора. Другъ нѣкой се подписва просто, скромно, безъ никакви завъртвания. Отъ подписа му ще познаете, че той е скроменъ човѣкъ. Четете нѣкѫде, нѣкой се подписалъ „Баронъ Ганди“ и завъртѣлъ буквата „и“ надолу. Думата „баръ“ на турски означава викане, а на английски — преграда, препятствие. Какъ мислите, защо една буква се завива надолу, друга — налѣво, а трета — надѣсно? — Това се дължи на различнитѣ психологически състояния, които човѣкъ преживява. Вследствие на промѣната въ тия състояния, става смѣна и въ настроенията на човѣка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и миренъ. — Но кой може да бѫде тихъ и миренъ? Ако живѣешъ на повърхностьта на морето, твоята лодка постоянно ще се люлѣе, блъскана отъ вълнитѣ. Ако живѣешъ въ въздуха, твоятъ аеропланъ ще изпита влиянието на буритѣ и на вѣтроветѣ. Яко живѣешъ на земята, твоята кола ще бѫде подложена на промѣнитѣ, които земята претърпява. Следователно, спасението на човѣка не е нито въ водата, нито въ въздуха, нито на земята. Спасението на човѣка не е нито между рибитѣ, нито между птицитѣ, нито между млѣкопитаещитѣ. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ трѣбва да влѣзе въ нова область и тамъ да намѣри спасението си.

Язъ бихъ опредѣлилъ новата область, въ която човѣкъ трѣбва да влѣзе, съ следнитѣ думи: Люби! Живъ бѫди! — Какъ ще се постигне това? Чрезъ молитва ли? — Не, да се молишъ е едно нѣщо. Да желаешъ спасението си е друго нѣщо. Да се примиришъ съ хората е трето нѣщо. Освенъ тѣзи нѣща, има още много, но нито едно отъ тѣхъ не може да спаси човѣка. Едно се иска отъ човѣка: Да люби и живъ да бѫде! Люби, живъ бѫди! При това състояние, всички противоречия въ живота на човѣка изчезватъ. Такова е било състоянието на онзи адептъ, на когото единъ отъ ученицитѣ ударилъ една плесница. Противоречия за него не сѫществували. Той билъ заетъ съ мисъльта за възвишеното, за Божественото въ себе си. Нищо отрицателно не сѫществувало за него. Какво показва това? — Че грѣхътъ, противоречието, недоразумението не сѫществуватъ въ Божествения свѣтъ. Това, за което хората проливатъ сълзи, въ небето е непознато. Когато нѣкоя душа отъ земята отиде при Бога и се оплаква отъ страданията си, Той казва: Дайте нѣщо на тази душа! Богъ знае, че страданията на хората се дължатъ на нѣкакъвъ недоимъкъ. Понѣкога страданията на хората произтичатъ отъ изобилие, отъ излишъкъ. Човѣкъ страда и когато има, и когато нѣма. Повечето страдания се дължатъ на изобилие. Нѣкои хора иматъ толкова богатства, че не знаятъ, какъ да ги използуватъ, вследствие на което страдатъ.

Съвременнитѣ хора сѫ направили единъ голѣмъ бентъ на Божията Любовь, заради което тя не може да се прояви чрезъ тѣхъ.

И днесъ, при такива голѣми богатства, тѣ минаватъ за сиромаси. Грѣхътъ, на който хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ една голѣма преграда, която тѣ сѫ поставили, както въ себе си, така и помежду си. И мѫжетѣ, и женитѣ сѫ турили по една голѣма преграда за Божественото въ себе си и казватъ на Господа: Ти нѣма да се месишъ въ нашия животъ. Ние сами ще уредимъ живота си, сами ще разрешимъ всички въпроси. Ти само гледай отдалечъ, да видишъ, какво ще направимъ. Щомъ искатъ сами да се оправятъ, Господъ ги оставя да правятъ, каквото знаятъ. Отъ хиляди години насамъ хората сами разрешаватъ всички въпроси. Какво направиха тѣ? Какви сѫ резултатитѣ на тѣхната работа? — Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето имъ се изгуби, и днесъ вървятъ безпомощни, невежи, болни и сиромаси. Гредитѣ и мостоветѣ на кѫщитѣ имъ изгниха, житото имъ мухляса — всичко, каквото имаха, развалиха. Нѣма учение, нѣма религия, нѣма добродетель, която тѣ да не опорочиха. Най-после се яви християнството, но тъй както хората го разбраха, и то остарѣ. Формата, въ която християнството се яви на времето си, представяше степеньта, до която бѣлата раса бѣше достигнала въ развитието си. По развитие, бѣлата раса не разполага съ възможности да разбере Божията Любовь въ нейната пълнота. Затова, когато говоримъ за бѣлата раса, разбираме начина и степеньта, до която най-много може да се прояви живота, външно и вѫтрешно. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта. Въ нея повече преобладава обективния умъ, а отчасти само висшия умъ. Въ нея преобладава главно насилието и разрушението.

Съвременнитѣ хора не сѫ съединени още съ нишкитѣ на любовьта. Тѣ сѫ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства. Днесъ водата, въздухътъ, земята сближаватъ хората, а свѣтлината и топлината отчасти само. Въ бѫдеще любовьта ще се прояви като съединителна връзка между хората. Когато Мойсей далъ заповѣдьта „да възлюбишъ Господа Бога твоего“ той ималъ предъ видъ външната страна на любовьта. Невъзможно е човѣкъ да възлюби нѣкого, безъ той да му е направилъ нѣкакво голѣмо добро, което да привлѣче вниманието му. Невъзможно е човѣкъ да възлюби и Бога, ако Той не му е направилъ такова добро, което никой другъ не може да го направи. Това добро трѣбва да бѫде такова, че да произведе превратъ въ душата на човѣка. За да познаемъ любовьта, първо трѣбва да се събудятъ всички скрити чувства въ насъ. Първиятъ признакъ за идването на любовьта е страданието. Колкото повече страданията се увеличаватъ, толкова по-близо е любовьта.

Отъ две хиляди години насамъ страданията на хората се все повече увеличаватъ, понеже самата земя е влѣзла въ нова фаза. Днесъ всички хора се намиратъ подъ сѣнката на Божията Любовь. Когато се казва, че сме подъ крилата на Бога, това значи, че сме подъ сѣнката на Неговата Любовь. Чрезъ своята Любовь, Богъ иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ неестествени желания, които ги държатъ въ робство. По този начинъ Той ще покаже, какво нѣщо е безкористната любовь, която осмисля живота. Засега хората не сѫ въ състояние още да разбератъ тази любовь. Тѣ не могатъ да си представятъ, каква е тази любовь, която нѣма предъ видъ нѣкакъвъ обектъ. Когато дойдатъ до нея, тогава само тѣ ще разбератъ, че сѫ готови всичко да пожертвуватъ за Бога, за любовьта Му, безъ да искатъ нѣщо отъ Него. Това значи безкористна любовь. Безкористието е онази връзка на любовьта, която подържа живота на цѣлото битие. Никое живо сѫщество на земята, отъ най-малкото до най-голѣмото, до човѣка даже, не познава тази връзка. Единственъ Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ.

Защо се молятъ хората? Всѣка молитва е просене нѣщо отъ Бога. Като се моли, човѣкъ все иска нѣщо. Молитвитѣ на хората сѫ повече искания, а не изказване на нѣкаква благодарность. Колцина отъ васъ четатъ „Господнята молитва — Отче нашъ“, когато сѫ болни? Щомъ ви заболи нѣщо, вие веднага започвате да викате „олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!“ И съ тѣзи думи на уста заспивате. Следъ това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива сѫ вашитѣ молитви, такива сѫ и молитвитѣ на всички хора. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който при най-труднитѣ условия на своя животъ, да отправя чиста, благодарствена молитва къмъ Бога. Що е молитвата? — Молитвата е предговоръ, въведение въ любовьта. Какъ се молятъ източнитѣ народи? Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си: лѣвиятъ върху дѣсния, или дѣсниятъ върху лѣвия, кръстосватъ рѫцетѣ си, съсрѣдоточаватъ се и мислено се молятъ. Западнитѣ народи пъкъ, като се молятъ, стоятъ прави, или колѣничатъ. Кой начинъ за молене е по-правъ? Сѣдането на земята е материалистическо молене.

Сѣдатъ двама души на земята съ кръстосани крака и се разговарятъ. Единиятъ казва на другия: Иване, я ми дай петь крини жито на заемъ! — И това е молитва, молба за нѣщо материално. Когато нѣкой иска извинение, и той колѣничи. И това е молитва, молба, която засѣга ума. Когато се молятъ, християнитѣ колѣничатъ. Колѣнетѣ представятъ човѣшкия умъ, но не висшия. Споредъ мене, най-добриятъ начинъ за молене е човѣкъ да бѫде правъ. Ще застанешъ правъ и нѣма да гледашъ нито къмъ земята, нито нагоре, но направо, въ посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човѣкъ се увлича отъ слънцето, отъ звездитѣ, а това прѣчи на молитвата му. Следователно, молишъ ли се, направо ще гледашъ.

Съвременнитѣ хора обръщатъ погледа си нагоре, защото мислятъ, че тамъ живѣе Богъ. — Не, Богъ живѣе тамъ, дето и ние живѣемъ. Това значи: дето живѣе нашата душа, тамъ и Богъ живѣе. Следователно, като се изправите на молитва, Богъ е вече предъ васъ. Давидъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си.“ Щомъ Господъ е предъ лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичкитѣ ви нужди и може да ви помогне. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички добродетели. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички възможности и сили. Какво трѣбва да Му говорите тогава? Представете си, че вие имате достѫпъ да седнете до Бога. Какъ ще почнете да се разговаряте съ Него?

Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който се отнася и до васъ. Преди нѣколко деня дойдоха при мене три жени и единъ младъ момъкъ, били отъ хасковскитѣ села нѣкѫде. Дветѣ жени бѣха на възрасть около 40—42 годишни, третата бѣше около 30 годишна, а младиятъ момъкъ — на около 20—25 години. Тѣ казали на една сестра, че искали да се срещнатъ съ мене, че били наши хора, посещавали беседитѣ въ Хасково. Азъ казахъ на сестрата, че не мога да ги приема днесъ, но да дойдатъ на другия день следъ обѣдъ. Следъ малко сестрата пакъ се връща и ми казва, че тѣ молятъ да ги приема още сега, защото утре сутриньта заминаватъ. При това положение азъ се съгласихъ да ги приема. Като влѣзоха въ стаята ми, обърнахъ се къмъ дветѣ по-възрастни жени и казахъ: Знаете ли, защо не искахъ днесъ да ви приема? — Вие дветѣ носите грамадни раници на гърба си, съ по петь крини жито. Пѫтували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя пѫть. — Какво да направимъ тогава? — Ако искате да следвате този пѫть, трѣбва да си купите една голѣма лъжица и съ нея всѣки день да вадите жито отъ раницитѣ си и да раздавате на ближнитѣ си. Ще вадите всѣки день по една лъжица. Като усѣтите, че товарътъ ви е олекналъ и лесно го носите, ще можете свободно да вървите въ пѫтя. Иначе, гръбнакътъ ви ще се счупи отъ тежкия товаръ.

После се обърнахъ къмъ по-младата жена и младия момъкъ и имъ казахъ: Васъ пъкъ не приехъ, защото сте още въ гнѣздото на майка си. Трѣбва да поседите тамъ известно време, докато ви израснатъ крилца, да можете свободно да прелитате отъ едно мѣсто на друго. Вашата работа се заключава само въ това, да отваряте устата си и да приемате всичко, каквото майка ви носи. Съветвамъ ви, обаче, да се пазите отъ лакомство, да не преяждате много. — Кога ще ни израснатъ крилцата? — Отъ васъ зависи. Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснатъ.

Физическиятъ животъ представя голѣми раници, които носимъ всѣки день на гърба си. Наистина, какви по-голѣми раници могатъ да сѫществуватъ отъ желанията на хората да бѫдатъ обичани, да бѫдатъ богати, учени, щастливи, силни и т. н.? Въ желанието на хората да бѫдатъ обичани се крие голѣмо користолюбие. Тѣ искатъ да взематъ нѣщо. Когато ги обикне нѣкой, тѣ веднага ще му поискатъ една-две крини жито на заемъ. Хората не подозиратъ даже, че въ който день взематъ нѣщо на заемъ, съ това заедно нарушаватъ и любовьта. Любовьта е изворъ, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате отъ извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде отъ своето изобилие. Въ това отношение отъ хората се иска само да бѫдатъ отворени цвѣтове, отворени сѫдове, за да може любовьта направо да се втича въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да знае само, какъ да използува тази любовь. Що се отнася до желанието на хората да иматъ вниманието на любовьта, това трѣбва да остане на заденъ планъ. Идете при Божествения изворъ и чакайте редъ — нищо повече.

Съвременнитѣ хора трѣбва да учатъ, да се домогнатъ до великитѣ знания на живота. По какъвъ начинъ могатъ да придобиватъ знания? Много сѫ начинитѣ за придобиване на истинското знание. При Аврама, запримѣръ, дойдоха трима ангели въ будния му животъ, на физическия свѣтъ, и се разговаряха съ него, поучаваха го. Пророцитѣ пъкъ имаха видения. Значи, тѣ се поучаваха чрезъ въздуха, т. е. чрезъ мисъльта. Апостолъ Павелъ бѣше сваленъ отъ коня си, изгуби зрѣнието си и така му се яви Христосъ. Дълъгъ разговоръ имаше Христосъ съ Павла и му обясни причинитѣ, защо той не може да следва Божествения пѫть. Павелъ запита: Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Този, Когото ти гонишъ, но ще знаешъ, че не е лесно човѣкъ да рита срещу остенъ. Ти ще познаешъ, че Този, Когото гонишъ, е по-силенъ отъ ревностьта ти къмъ твоя Богъ. Азъ съмъ Този, Който те свалихъ отъ коня и ще те въздигна. Азъ затворихъ очитѣ ти, и азъ ще ги отворя. Азъ съмъ Този, Който свалямъ и въздигамъ, Който затварямъ и отварямъ! Следъ този дълъгъ разговоръ, Павелъ разбра своето заблуждение и се върна отъ пѫтя си. Като четете живота на апостолитѣ и пророцитѣ, ще видите, по колко различни начини Богъ се е изявявалъ на хората, говорилъ имъ е и ги е поучавалъ. Какъ ще говори днесъ на християнитѣ? — Тѣ ще бѫдатъ свидетели, ще видятъ, какъ Богъ се изявява. За апостолъ Петра се казва, че държи ключоветѣ на рая, а за Христа, че държи ключоветѣ на ада.

Какво представятъ адътъ и раятъ? — За ада и рая хората иматъ тѣсни, ограничени разбирания. Адътъ е пѫть въ живота, презъ който човѣшкитѣ души неизбѣжно трѣбва да минатъ. Той е пѫть, презъ който всѣка душа трѣбва да мине. Христосъ държи ключоветѣ за този пѫть, и затова казва: „Азъ свалямъ и въздигамъ, азъ отварямъ и затварямъ“. Адътъ е пѫтьтъ, по който слизатъ човѣшкитѣ души, а раятъ е пѫтьтъ, по който възлизатъ.

Съвременнитѣ християни минаватъ за правовѣрни. Тѣ мислятъ, че познаватъ Бога, познаватъ Христа. — И Павелъ бѣше правовѣренъ, но като Савелъ гонѣше Христа. Той трѣбваше да изгуби зрението си, да падне отъ коня си, и тогава само да познае Христа. Ананий бѣше правовѣренъ, но когато Богъ го изпрати при единъ езичникъ да проповѣдва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? — Намираше, че този езичникъ е лошъ човѣкъ. — „Иди при него, този човѣкъ се моли, иска да се просвѣти“ каза Господъ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи отъ съмнението си. Много примѣри има още отъ живота на правовѣрнитѣ, отъ които се вижда, че тѣ не могатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Мнозина могатъ да кажатъ, какво нѣщо е триизмѣрниятъ свѣтъ, но въ сѫщность тѣ не го разбиратъ. Да мислишъ, че знаешъ нѣщо, е едно; да познавашъ нѣщата въ тѣхната сѫщина, е друго нѣщо. Ученитѣ говорятъ за първо, за второ, за трето, за четвърто измѣрение. Какво е първото измѣрение? — Животътъ на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно, първото измѣрение се образува отъ движението на точката. Всички знаятъ, че при движението на точката се образува линия, която има едно измѣрение — дължина. Границитѣ на линията сѫ точкитѣ. Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има две измѣрения — дължина и широчина. Границитѣ на плоскостьта сѫ линиитѣ. Лесно може да се говори по-нататъкъ и за останалитѣ измѣрения, но тѣ иматъ смисълъ, когато се представятъ въ органическия свѣтъ като живи свѣтове, като живи величини.

Желанията на хората могатъ да се отнесатъ къмъ единъ отъ тия свѣтове: тѣ могатъ да бѫдатъ или отъ едноизмѣрния, или отъ двуизмѣрния, или отъ триизмѣрния, или стъ четириизмѣрния свѣтъ и т. н. Първоначално човѣкъ е билъ скроменъ въ желанията си. Желанията му се движили само въ едноизмѣрния свѣтъ. Колкото повече се развивалъ, едновременно съ това и желанията му се разтилали, заемали по-голѣма повърхнина, минавали въ двуизмѣрния свѣтъ, въ плоскостьта. Следъ това желанията му придобивали обемъ, съдържание и минавали въ триизмѣрния свѣтъ. Но и тукъ желанията не спирали. Тѣ продължавали въ свѣта на многото измѣрения, съ които се занимава висшата математика. Докато узрѣе, докато не даде своитѣ плодове, желанието не прекѫсва движението си въ все по-високи и по-високи свѣтове.

Кога, при какви условия и въ кои свѣтове узрѣватъ човѣшкитѣ желания? При сегашното развитие на човѣка нито едно отъ неговитѣ желания не е узрѣло, не е дало завършенъ плодъ. Желанията на съвременнитѣ хора цъвтятъ, но не узрѣватъ. Тѣ окапватъ преждевременно. Защо? — Защото сегашнитѣ хора сѫ смъртни. За да узрѣе едно желание, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Само при Божествената свѣтлина и топлина зрѣятъ човѣшкитѣ желания. Само при Божествената любовь зрѣятъ плодоветѣ на човѣшката душа. На земята хората започватъ добре, свършватъ зле. Това значи: желанията на хората цъвтятъ, нѣкои отъ тѣхъ вързватъ, но никои не могатъ да узрѣятъ. Въ края на краищата, хората се разочароватъ и казватъ, че не може да се живѣе на земята. — Не, може да се живѣе на земята. Има хора, плодоветѣ на които зрѣятъ на земята. Това сѫ хора, които живѣятъ на специални мѣста на земята, дето има висока култура, възвишенъ животъ. Тѣ представятъ високо културно общество, неизвестно за обикновенитѣ хора, но познато само на напредналитѣ души. За всички останали хора на земята, които сѫ около два милиарда, казваме, че плодоветѣ на тѣхнитѣ души не могатъ да узрѣятъ на земята. Днесъ условията на земята не сѫ благоприятни за това. Обаче, човѣчеството върви напредъ, развива се, подобрява условията на своя животъ, докато най-после дойде до положение да реализира своитѣ желания.

Мнозина искатъ да знаятъ, де живѣе това общество. — Мѣстото, дето живѣятъ тия хора, е по направление къмъ Хималаитѣ, но тѣ не живѣятъ на Хималаитѣ, както нѣкои мислятъ. Мѣстото, дето живѣятъ тѣ, е по-високо отъ Хималаитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ: Хималаитѣ ли сѫ по-високи, или северниятъ полюсъ? По-високо мѣсто отъ северния полюсъ нѣма. Следователно, мѣстото на изгубения рай, трѣбва да се предполага, е северниятъ полюсъ. Понеже хората не останаха да живѣятъ на северния полюсъ, това мѣсто днесъ е обиталище на истината. Като слѣзоха на другия край на земята, съ своитѣ мисли и чувства, хората станаха причина за отклоняването, за изкривяването на земната ось. Днесъ земната ось е наклонена на 23° отъ първоначалното си положение. Единъ день, когато хората се изправятъ, и земната ось ще заеме първото си положение. Какво ще кажете на всичко това? Ще кажете, че вѣрвате на тази теория, но понеже не е научно доказана, тя трѣба да се подложи на критика. Като разсѫждавате така, и вие, отъ своя страна, можете да изнесете редъ причини за отклоняването на земната ось. Каквито причини да изнесете, ще знаете, че всички причини за промѣнитѣ въ природата сѫ разумни, а не механически. Всѣка физическа промѣна е въ връзка, въ зависимость отъ нѣкаква разумна причина.

Следователно, когато говоримъ за нѣкаква материална, физическа, видима промѣна, ние всѣкога разбираме, че задъ нея се крие нѣкаква духовна, невидима причина. Щомъ се прояви на физическия свѣтъ, тази причина се оформява въ нѣкакво видимо явление, забележимо даже и отъ най-простия човѣкъ. Значи, физическиятъ свѣтъ, въ който живѣемъ, представя оформени, въплътени духовни, разумни причини. Съ други думи казано: физическиятъ свѣтъ е сборъ, съвокупность отъ последствия, а духовниятъ — сборъ отъ причини. Разумнитѣ сѫщества сѫ създали земята. Ние наричаме живота на земята физически, ограниченъ животъ. Единъ день, когато хората завършатъ развитието си на земята, отъ тѣхнитѣ мисли и желания ще се създаде другъ свѣтъ, въ който ще живѣятъ сѫщества по-низки отъ хората. Тогава ще казваме, че хората сѫ причина за сѫществуването на тѣхния физически животъ. Това показва, че различнитѣ свѣтове сѫ отъ различни иерархии, създадени отъ сѫщества, които сѫ минали презъ известно развитие. Значи, разумнитѣ сѫщества създаватъ различнитѣ свѣтове.

Сега всички трѣбва да работите, да постигнете своитѣ желания, да реализирате своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, но какво нѣщо е стремежъ къмъ Бога? Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи да отиде при Него по физически начинъ. Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи, че той трѣбва да се моли, да вѣрва въ Бога. Стремежътъ къмъ Бога е вѫтрешенъ процесъ, пробуждане на съзнанието, пѫть къмъ свѣтлината, къмъ истината и любовьта. Люби, живъ бѫди — това изречение, тази мисъль освѣтява пѫтя къмъ Великата Мѫдрость. Само по този начинъ ще познаете себе си, ще разберете своитѣ стремежи. Само по този начинъ ще намѣрите методи за реализиране на своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, а сѫщевременно мислите, какъ да се осигурите отдѣлно отъ другитѣ хора. — Въ стремежа си къмъ Великото, къмъ Първата Причина, вие навлизате въ колективното съзнание, дето не сѫществува никакво дѣление между хората. Тамъ успѣхитѣ, усилията на едного сѫ общи за всички. И обратно: успѣхитѣ, усилията на всички, на множеството се отнасятъ и до единицата. Когато единъ говори, всички се радватъ, подкрепватъ го, защото той изразява общата мисъль. Когато единъ човѣкъ отъ земята предава една възвишена мисъль, всички разумни сѫщества отъ небето го слушатъ, удобряватъ това, което говори, защото и тѣ мислятъ по сѫщия начинъ. Докато мисльта, която нѣкой изказва, било за любовьта, или за мѫдростьта, не се удобри и отъ разумнитѣ сѫщества на небето, тази мисъль не спада въ крѫга на Великото Козмическо съзнание.

Ние говоримъ за любовьта като наука, която носи животъ. Този животъ, именно, представя предметъ за изучаване. Кой човѣкъ днесъ не се интересува отъ живота и неговитѣ най-разнообразни прояви? Най-красивото, най-великото нѣщо, което човѣкъ може да има при сегашното си положение, това е животътъ. Който е придобилъ живота въ себе си, той може да опита любовьта, макаръ и въ най-слабитѣ й прояви.

Чрезъ беседитѣ, които държахъ въ време на този съборъ, ви се даде много работа. Сѫщевременно, опредѣли се посоката, направлението, въ което трѣбва да работите. Ако изпълните поне часть отъ зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширятъ и ще получите такова благословение, каквото не сте помисляли. Обаче, за това се изисква съзнание, готовность да изпълните поне часть отъ това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всѣко нѣщо чака своето време. Въ приложението се изисква широта, да прилагате методитѣ по духъ, по смисълъ, а не по буква. Дето е духътъ на нѣщата, тамъ е любовьта. Ще започнете отъ живота, който произтича отъ любовьта. Петъкътъ е день на любовьта. Значи, ще започнете работата си отъ петъкъ. Щомъ дойдете до сѫбота, този день е день на почивка. Сѫбота или недѣля, безразлично кой отъ двата деня ще изберете, но въ този день ще почивате. Ще си вземете свободенъ билетъ и ще тръгнете на разходка: ще оставите баща, майка, жена, деца, братя, сестри — за нищо нѣма да мислите. Ще бѫдете свободни, безгрижни като деца. Но дойдете ли до деня на любовьта, тамъ има много работа. Ще впрегнете на работа всичкото си знание, всички благородни чувства и желания, като внесете часть отъ всичкото си богатство и въ свѣта. Който работи съ закона на любовьта, той е изворъ, който постоянно дава отъ себе си. Ако нищо не давате отъ себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. — Ама толкова години вече течемъ. — Радвайте се, че течете. До-като тече човѣкъ, дотогава той ще има животъ въ себе си. Престане ли да тече, и животътъ престава. Докато мисли човѣкъ, дотогава ще има свѣтлина въ съзнанието си. Престане ли да мисли, и съзнанието потъмнява.

Що е мисъльта? — Мисъльта е течение. Докато мислите, имате животъ. Работата е сѫщо така течение. Следователно, докато мислите, чувствувате и работите, имате животъвъ себе си. Щомъ престанете да мислите, да чувствувате, да работите, и животътъ престава. Казвате: Какво представя страданието? — И страданието е течение. Колкото по-голѣмо е страданието, толкова по-голѣмо е течението у васъ. Когато дойде радостьта, това показва, че разумниятъ свѣтъ е решилъ да регулира течението, което страданието ви е причинило. Когато дойдете до пълна индиферентность и къмъ страданията, и къмъ радоститѣ, това показва, че всѣкакво течение у васъ е престанало. Нѣкой започва да философствува и казва: Какво отъ това, че любовьта е посетила човѣка? — Много нѣщо е любовьта да посети човѣка. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човѣкъ, това значи да се отпушатъ всички канали на неговата инсталация, а съ това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способность. Тогава можете да кажете: Защо е нужна философия на човѣка? Защо му е нуженъ духовенъ животъ? — Не, нѣщата не трѣбва да се отричатъ. Философия, наука, поезия, изкуство, духовенъ животъ — всичко това сѫ области отъ цѣлокупния животъ, къмъ който всѣки се стреми.

Едно е важно за човѣка: въ каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всѣкога да се стреми да намѣри душа, която да го разбира. Това е опитностьта на цѣлия животъ. Не само хората, но и животнитѣ, и растенията търсятъ нѣкой да ги разбира. Като намѣри такава душа, човѣкъ се чувствува радостенъ, щастливъ. Какво става впоследствие? — Понеже тази душа има свой опредѣленъ пѫть на движение, тя напуща нашия свѣтъ и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия животъ и неотклонно продължава своя пѫть. Вие започвате да страдате и казвате: Остави ме моятъ приятель! — Не, той не ви е оставилъ, нито е изчезналъ, но е преминалъ въ друга слънчева система на козмоса, вследствие на което временно се е отдалечилъ отъ васъ. Нѣкога пакъ ще се срещнете, следъ което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този законъ, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвувате заради нея. — Каква полза отъ вашитѣ жертви? Нито смъртьта, нито жертвата разрешава въпроса. Досега е имало само жертви и смърть, но важнитѣ въпроси пакъ сѫ останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпроситѣ седи въ живота. Кажете: Азъ съмъ готовъ да живѣя за тебе — нищо повече! Въ това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирамъ, нито ще се жертвувамъ за тебе, но ще живѣя заради тебе.

Христосъ е изразилъ тази идея чрезъ стиха: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Той умрѣ, но за грѣшнитѣ. Той всичко пожертвува за грѣшнитѣ, за да ги повдигне. За праведнитѣ, обаче, Той живѣ и продължава да живѣе. Като хора, вие се намирате предъ три положения: или умирате, или се жертвувате, или живѣете едни за други. Когато дойдете до положение да живѣете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на единъ и сѫщъ Баща. Въ това седи красотата и величието на Божествения животъ. Да живѣете за нѣкого, това значи да съдействувате за разцъвтяването на неговата душа. Щомъ цъвне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тѣзи плодове, защото тѣ ще бѫдатъ за васъ свещени. Тѣ ще бѫдатъ плодове, зрѣли на Божествената топлина и свѣтлина. Азъ не говоря за цвѣтове, които капятъ; не говоря за плодове, които гниятъ. Азъ говоря за плодове, които вѣчно траятъ и които никакъвъ червей не може да прояде.

Тази е новата мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, особено когато изучавате беседитѣ. Четете, изучавайте беседитѣ, безъ да се смущавате отъ това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете, какво представя смъртьта, ще разберете смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертвуването, ще разберете и смисъла на живота. Следователно, първата ви задача е да се научите да живѣете правилно. Да живѣете правилно, това е една отъ великитѣ науки, къмъ които всѣка душа се стреми. Хората не сѫ опитали още, какво представя истинскиятъ животъ. Този животъ тече въ всички хора, безъ тѣ да подозиратъ това. Този животъ представя идеалъ на цѣлото човѣчество. За да се дойде до този животъ, човѣчеството минава презъ страдания, презъ голѣми изпитания. Страданията сѫ приготовление за влизането на човѣчеството въ Божествения животъ. Като казвамъ, че съ страдания може да се влѣзе въ истинския животъ, имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения, по единствената причина, че тѣ не живѣятъ още въ Божествения свѣтъ. Срѣщатъ се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповѣдници и първиятъ имъ разговоръ още започва съ споръ. Защо? — Защото всѣки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче, противоречията не разрешаватъ въпроситѣ. Противоречията, спороветѣ не водятъ къмъ Царството Божие. Това означава стиха: „По-лесно камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ — въ Царството Божие“. Богатиятъ е натоваренъ съ тежки раници, които не му позволяватъ да възлѣзе нагоре. Тежкитѣ раници представятъ кривитѣ разбирания на хората. Кривитѣ разбирания не водятъ къмъ Царството Божие. Кривитѣ, изопаченитѣ възгледи сѫ проказа, съ която никой не се допуща въ невидимия свѣтъ. Който се опита съ тази проказа да влѣзе въ невидимия свѣтъ, той още на първата станция ще бѫде спрѣнъ като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този — онзи. — Можете ли при това положение да влѣзете безпрепятствено въ невидимия свѣтъ? — Какво трѣбва да правимъ, за да се освободимъ отъ тѣзи чувства?

Ще приведа единъ примѣръ, отъ който ще можете да извадите методъ за работа. Дохожда при васъ единъ познатъ и се оплаква отъ положението си, казва, че цѣла година вече страда отъ треска. Вие го изслушвате, влизате въ положението му, и му препоръчвате да пие пелинъ. Между треската и пелина се създава връзка. Щсмъ треската и пелинътъ се свържатъ, човѣкъ оздравява, освобождава се. Въ дадения случай вие знаете, какъвъ методъ да употрѣбите срещу треската. Защо не знаете тогава, какъ да лѣкувате вашитѣ неприязнени чувства? Азъ бихъ ви съветвалъ да употрѣбите сѫщия методъ и противъ неприязненитѣ чувства. Пийте пелинъ! Както двама млади се свързватъ, така и вие можете да свържете треската съ пелина, т. е. неприязненитѣ чувства съ пелина. Извикайте свещеникъ и го помолете да чете молитва на вашитѣ отрицателни чувства и пелина, да ги благослови. Тѣ ще се благословятъ, а вие ще се освободите отъ тѣхъ.

Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ, да се използуватъ въ практическия животъ. Въ това седи истинската философия на живота. Животътъ е пъленъ съ хиляди неразрешени задачи, които хлопатъ на вратитѣ ви, чакатъ своето разрешение. Седите замислени, решавате една задача. Тъкмо решите задачата си, дойде втора, трета и т. н. За да разрешите задачитѣ си, вие трѣбва да се научите да пиете пелинъ. Много пелинъ трѣбва да пиете, докато се освободите отъ треската. Пелинътъ и треската трѣбва да вървятъ заедно. Едно е важно: да се научите правилно да пиете пелинъ. Пийте пелинъ безъ да го повръщате. Азъ нѣмамъ нищо противъ различията на хората. Въ сѫщность, красотата на живота седи въ разнообразието, а не въ различието. Разнообразието подразбира единство на принципитѣ. Духовниятъ животъ е външно разнообразенъ, а вѫтрешно еднообразенъ. Откажете се отъ живота и философията на стария Адамъ. Главата на този Адамъ е пълна съ теории, съ философии, нищо ново не може да се вложи въ нея. Адамъ и до днесъ не може да забрави своето величие и казва: Синко, знаешъ ли, какъвъ животъ съмъ прекаралъ въ рая? Знаешъ ли, колко пѫти съмъ се разговарялъ съ Господа? Знаешъ ли, каква другарка ми даде Господъ? Знаешъ ли, че азъ пръвъ построихъ моста между небето и земята? Знаешъ ли, че азъ пръвъ родихъ поета, учения, философа въ свѣта? Знаешъ ли, че азъ създадохъ свещеника, владиката? Голѣмо величие съмъ азъ! — Дълга е историята на Адама, тя нѣма край. Като го изслуша, синътъ казва: Татко, благодаря ти за тази наука, съ която ме запознавашъ. Сега и азъ желая да опитамъ този рай, отъ който ти излѣзе. Ти излѣзе отъ рая, обиколи свѣта; азъ пъкъ искамъ отъ широкия свѣтъ да влѣза въ рая, въ Божествения свѣтъ. Отъ тебе искамъ само да ми услужишъ съ пари, да отида до онзи свѣтълъ свѣтъ, на блаженство и миръ. — Така се разговарятъ баща и синъ и взаимно се поучаватъ. Синътъ не споменава на баща си, че знае, какво той е изпѫденъ отъ рая. Той слуша, какво баща му говори и се поучава отъ него. Бащата ще отговори: Радвамъ се, че онзи, който е излѣзълъ отъ мене, е готовъ да се върне въ рая — мѣстото на моето първо пребиваване.

Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Това значи: Не противи се на стария Адамъ, който живѣе въ тебе! Това е една отъ великитѣ тайни на живота. Започне ли стариятъ Адамъ да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го, какво ви говори, но по неговия пѫть не вървете. Затова е казано въ Писанието: Побеждавайте злото чрезъ доброто! Само по този начинъ ще възпитате стария Адамъ, защото той е страхливъ, плаши се отъ собствената си сѣнка. Какъвъ смисълъ има въ това да сѫдите хората, или да се произнасяте за дѣлата имъ? Всѣки човѣкъ може да се произнася за другитѣ дотолкова, доколкото се простиратъ неговитѣ познания. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ да се освободи отъ всички неправилни връзки. Стариятъ Адамъ още работи въ свѣта и служи като условие за вашето развитие. Когато преодолява спънкитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си, човѣкъ расте и се развива. Докато не се освободите отъ всички връзки и останете само съ една, вие не можете да вървите напредъ. Можете да падате и да ставате, но вървете напредъ. Като вървите напредъ, ще растете, ще се движите отъ благодать въ благодать.

Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседитѣ, но не както сте правили досега. Мнозина сѫ започвали, малцина сѫ издържали до край. Нѣкои работятъ редовно, съ усърдие само единъ месецъ и после напущатъ. Други работятъ два месеца, трети — три месеца и т. н. Само нѣколко души сѫ издържали до края на годината. Направете този опитъ да видите, доколко можете да постоянствувате въ дадена работа. Каквото придобиете въ работата, вие ще се ползувате отъ резултатитѣ. Всичко, което е казано въ беседитѣ, се отнася пакъ за васъ. Когато чета беседитѣ, азъ изучавамъ въ тѣхъ това, което не съмъ казалъ. Отъ беседитѣ азъ изучавамъ и прилагамъ онова, което не съмъ казалъ, което съмъ зазадържалъ за себе си. Ще кажете, може би, че Учителътъ трѣбва да знае всичко. — Който знае всичко, той учи повече отъ всички. Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голѣма вѣроятностьта движението ѝ да не спира. Следователно, колкото повече знае човѣкъ, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога нѣма да дойде време, когато човѣкъ може спокойно да каже, че е свършилъ съ придобиване на знание, или че е свършилъ вече учението си. Да свърши човѣкъ учението си, това значи да стане пресъхнала чешма. Знанието е радостьта въ човѣшкия животъ, а живѣенето въ закона на любовьта представя смисъла на живота. Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мѫчнотиитѣ въ своя животъ, но ще можете поне 75% отъ мѫчнотиитѣ си да разрешите по естественъ начинъ. Само така ще разберете отчасти великата мѫдрость, която сѫществува въ живота и въ природата.

И тъй, отъ всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано въ беседитѣ, вие ще изгубите добритѣ условия, които ви сѫ дадени за тази година. Веднъжъ изгубени, тѣзи условия не могатъ вече да се върнатъ. Дълго време трѣбва да чакате следъ това, за да се върнатъ сѫщитѣ условия. Тѣ идватъ отъ време на време, периодически. Следъ две хиляди години вие ще се намѣрите предъ сѫщия вѫзелъ. Обаче, като работите съзнателно, ще подобрите не само духовното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние. Каквото направите тази година за духовното си развитие, то ще засѣгне живота ви въ всички направления. Тази работа не само че нѣма да ви ограничи, но ще ви освободи отъ много заблуждения и противоречия. Отъ вашата работа зависи успѣхътъ ви. Не мислете, че съ единъ замахъ Богъ ще ви освободи отъ всички мѫчнотии и страдания. Не, има фази въ природата, които трѣбва да се преминатъ. Наистина, има и преповторение въ условията и въ явленията, но тѣ се явяватъ въ различни гами, а човѣкъ трѣбва да мине презъ всички гами. Въ природата нѣма скокове, нѣма и празнини.

Когато става въпросъ за служене на Бога, млади и стари се натъкватъ на противоречие въ себе си и казватъ: Младиятъ трѣбва да си поживѣе, не му е дошло времето да служи на Бога. Стариятъ казва: Азъ съмъ старъ вече, трѣбва да си почивамъ, не мога да служа на Бога. Чудно нѣщо! Младиятъ трѣбвало да си поживѣе, стариятъ трѣбвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младиятъ, и стариятъ трѣбва да служатъ на Бога! Въ който день се откажатъ отъ това служене, тѣ подписватъ своята присѫда. Тѣ сами признаватъ своята старость. Щомъ признаятъ, че могатъ да изпълнятъ тази задача, тѣ признаватъ своята младость. Отъ служенето на Бога, отъ любовьта имъ къмъ хората зависи тѣхната младость. Докато обичате всички живи сѫщества, вие сте млади. Щомъ престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовьта осмисля живота. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Когато Богъ похлопа на вашето сърце и ви покани да отидете съ Него да посетите нѣкоя бедна, страдаща сестра, или нѣкой отчаянъ братъ, вие трѣбва веднага да се отзовете на тази покана. Ако отидете съ Него, вие ще се ползувате. Ако всички хора отидатъ при Бога, още по-добре за тѣхъ. Обаче, откажете ли на този зовъ, вие губите условията, които скоро не се връщатъ. Бѫдете всѣкога будни, всѣкога готови да чуете и да се отзовете на този гласъ.

Дали сте свещеникъ, учитель, или чиновникъ, временно напуснете работата си, но не пропущайте случая. Помолете началника си да ви освободи за малко време да видите Баща си, Когото години не сте срѣщали. Началникътъ ще влѣзе въ положението ви и ще ви даде отпускъ. Ако сте болни, ще кажете на болестьта си: Ще бѫдешъ тъй добра да ми дадешъ отпускъ за малко време да посрещна Баща си. Щомъ види готовностьта ви да служите на Баща си, болестьта ще ви напусне.

Желая ви да имате поне една такава опитность презъ годината. Божественото ще похлопа на сърцето ви, но вие трѣбва да бѫдете готови да Му отворите. Тази опитность ще внесе въ ума ви свѣтли и възвишени мисли, въ сърцето ви — благородни чувства, въ резултатъ на което всички ще се измѣните, ще израстете и млади ще станете, т. е. ще се подмладите. Това не е насърдчение, но една велика истина. Кои се насърдчаватъ? Страхливитѣ. — Де сѫ тия страхливци? — Тукъ поне ги нѣма. Ако предъ мене имаше страхливци, азъ не бихъ имъ говорилъ.

Помнете следното нѣщо: Всичко, което тази вечерь ви говорихъ, е възможно за реализиране. Възможно е, но при какви условия? — Люби, живъ бѫди! Когато Богъ ви повика, веднага станете и идете при Него. Считайте, че отивате на сватба. Правете опити въ това направление да видите, какви резултати ще имате. Азъ съмъ правилъ много опити и наблюдения и съмъ дошълъ до заключението, че който чуе Божия гласъ и Му се отзове, той всѣкога печели. Отивате въ нѣкое село, влизате въ единъ домъ, дето има млада мома, но тя седи настрана, не й дохожда на умъ да ви посрещне. Майката и бащата излизатъ весели, засмѣни предъ васъ, поканватъ ви да седнете, угостятъ ви, разговарятъ се съ васъ. По едно време тѣ започватъ да се оплакватъ отъ дъщеря си, че била своенравна, никого не слушала, нищо не работила, била готова съ всички да се кара. — Нищо, ще се поправи вашата дъщеря. Следъ две-три години отивате въ сѫщото село, въ сѫщата кѫща и какво виждате? Сѫщата мома излиза, поканва ви да влѣзете, угощава ви. Тя сега е спретната, добре облѣчена, пъргава — всичко работи. Майката и бащата сѫ доволни отъ нея, разправятъ, че ходила за вода, на нивата работила, въ кѫщи чистила. — Какъ стана тази промѣна съ момата? — Господъ я срещналъ на пѫтя и я поканилъ да тръгне следъ Него. Тя веднага се съгласила и казала: Господи, готова съмъ всичко да направя за Тебе. Отъ кога чакамъ да дойдешъ да похлопашъ на сърцето ми!

Това, което ви говоря, е фактъ, който всѣки може да опита, да се увѣри въ истинностьта му. Когато Божественото проговори въ човѣка, той е въ сила всичко да направи. Въ него се разкриватъ сили, способности, възможности. Той става творецъ, чудеса може да направи. Желая ви всички да се преобразите като тази млада мома. Нищо друго не искамъ отъ васъ. Искамъ и вѣрвамъ, че това може да стане и съ васъ. Като ви срещна втори пѫть, ще ви говоря други работи. Това, което днесъ ви говоря, не може да се повтори, защото е казано на особено мѣсто и при особена обстановка. Ако следната година минемъ презъ сѫщото мѣсто, ще се повторятъ сѫщитѣ впечатления.

Сега, като отивате дома си, ще си занесете нѣколко нѣща: ще знаете, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя. Дали вѣрвате въ това, или не, оставямъ на вашата добра воля. Дали ще го разберете, или не, зависи отъ вашата разумность. Дали ще изпълните волята Божия, това зависи отъ вашата готовность. Фактъ е, обаче, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя и ви е казалъ: Можете ли да дойдете тази вечерь съ мене? — Защо, именно, вечерь трѣбва да отидете съ Бога? — Защото тогава е тъмно, човѣкъ не получава много впечатления, както презъ деня. А многото впечатления сѫ въ състояние да го отклонятъ отъ правия пѫть. Най-благоприятното време за съсрѣдоточаване, за вглѫбяване на човѣка въ себе си, това е тихата Божествена нощь. Нощьта въ човѣшкия животъ е день въ Божествения. Затова, именно, Богъ казва на човѣка: „Ела тази вечерь съ мене, дето всичко е ново“. Който чуе този зовъ и го последва, той ще влѣзе въ новия животъ, въ новия пѫть — въ пѫтя на радостьта и веселието, на знанието и свѣтлината, на истината и свободата.

Т. м.

Изпѣйте пѣсеньта: „Благословенъ Господъ Богъ нашъ“.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана

на 9 ноемврий, 1927 г.

София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...