1927_08_31 Малкитѣ резултати

[Ани]

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

МАЛКИТѢ РЕЗУЛТАТИ.

„Само Божията Любовь носи пълния животъ“.

Размишление.

Кажете ми сега, колко години следвате въ класа? (— Шесть години). — Значи, тази година е седма. Щомъ е седма, тя трѣбва да бѫде година на почивка. Казано е въ Писанието: „Богъ работи шесть деня, а въ седмия день си почина. Какъ ще прекарате почивката? Които отъ васъ искате, можете да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години.

Когато посадите една ябълчна семка и отъ нея изникне ябълка, каква е нейната задача? Когато въ природата нѣкѫде се яви изворъ, каква е неговата задача? На сѫщото основание, може да се запитате, каква е задачата на вѣтъра, който вѣе? Каква е задачата на слънчевитѣ лѫчи? Каква е задачата на воднитѣ капки? Сѫщевременно могатъ да ви запитатъ, коя е причината, дето воднитѣ капки се съединяватъ, а после — разединяватъ? Този е единъ отъ най-проститѣ въпроси, но малцина могатъ да отговорятъ правилно. Представете си единъ високъ, остъръ планински връхъ. Какво ще стане съ водната капка, ако падне на този остъръ връхъ? — Тази водна капка непременно ще се раздвои, ще се раздѣли на две капки, едната отъ които ще падне отъ едната страна на върха, а другата капка — отъ другата страна. Възъ основа на този законъ, всички капки, които падатъ върху острия връхъ, ще се раздвоятъ. Обаче, ако воднитѣ капки падатъ въ долината, тѣ ще се съединятъ една съ друга и ще образуватъ нѣщо подобно на езеро. Оттукъ вадимъ заключението: когато воднитѣ капки падатъ върху високи, остри планински върхове, тѣ се раздѣлятъ, разединяватъ. Когато падатъ въ долини, воднитѣ капки се съединяватъ, обединяватъ се въ едно цѣло. Върхътъ, който дѣли, който разединява хората, това е човѣшката гордость, това сѫ личнитѣ чувства на човѣка. Отъ този остъръ връхъ произтичатъ всички спорове, всички недоразумения въ свѣта. Постоянно слушате да се говори, защо единъ човѣкъ е предпочетенъ предъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ, по-уменъ, по-ученъ, по-добъръ, по-праведенъ отъ други?

Навсѣкѫде въ свѣта се проявява азътъ, личностьта, и всѣки казва: Азъ, азъ... Бащата, майката, детето, учительтъ, свещеникътъ, държавникътъ — всички казватъ „азъ“. Нѣма нищо лошо въ това, но азъ-тъ създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. Отъ това се зараждатъ всички разединения въ свѣта. Който поставя азъ-тъ на първо мѣсто въ своя животъ, той се отдѣля отъ цѣлото, той се отдѣля отъ Бога. Въпрѣки това, много отъ съвременнитѣ учени подържатъ, че безъ лични чувства човѣкъ не може да сѫществува.

Тѣ казватъ: За да си пробие пѫть въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде личность, т. е. да има силно развити лични чувства. Споредъ мене, силно развититѣ лични чувства излагатъ човѣка на голѣми опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонилъ отъ правия пѫть. Проявата на личнитѣ чувства, на аз’а представя анормалность въ живота. Индивидуалностьта пъкъ е друго отклонение на човѣка отъ правия пѫть, въ противоположна посока на това на личностьта. Човѣкътъ на личностьта представя само външната страна на самия човѣкъ. На физическия свѣтъ истинскиятъ човѣкъ е скритъ и се вижда само неговото външно богатство, останало отъ дѣдо му и отъ баба му. Въ онова, което той е придобилъ, се крие силата на личностьта. Дето ходи, той навсѣкѫде се хвали съ паритѣ, съ книгитѣ, придобити отъ дѣди и прадѣди. Но има нѣщо, което човѣкъ не може да придобие по външенъ начинъ. Какво е това, което по външенъ начинъ не се придобива? — То е знанието. И доброто не се придобива по външенъ начинъ. Материалнитѣ работи се приематъ отвънъ-навѫтре, а духовнитѣ — отвѫтре-навънъ. Казвате, че еди-кой си наследилъ доброто отъ баща си. — Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щѣше да бѫде нѣщо физическо, материално. Въ този смисълъ, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява, като нѣщо присѫщо на човѣшката душа.

Като ученици, малцина отъ васъ знаятъ, какво представятъ като хора, съ какви способности разполагатъ, какво могатъ да направятъ. Нѣкои мислятъ, че могатъ да направятъ много работи. Тѣ сѫ подобни на онѣзи деца, които се мислятъ за много силни, които мислятъ, че могатъ да дигнатъ земята на рѫцетѣ си. — Не е лошо да мисли човѣкъ, че е силенъ, но той трѣбва да направи опитъ да изпита силата си. Детето, което казва, че може да дигне земята и да я носи, като се опита, вижда, че нищо не може да направи, и затова казва: Едно време дигахъ земята, но тогава тя бѣше малка, като житно зърно. — Да, едно време, когато Богъ създалъ свѣта, земята е била малка, но съ течение на вѣкове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголѣмявала се е, докато днесъ я виждаме толкова голѣма, че обикновениятъ човѣкъ не може да я дигне съ рѫцетѣ си. — Това сѫ разсѫждения, които не трѣбва да се взиматъ по буква. Тѣ иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който трѣбва да се разбира.

Нѣкои хора мислятъ, че кой каквото имъ каже, отвънъ или отвѫтре, това е Господъ, Който имъ говори. — Не, Богъ направо не говори на хората, нито отвѫтре, нито отвънъ, но посрѣдствомъ, чрезъ други: отвънъ Той говори чрезъ хората, а отвѫтре — чрезъ духоветѣ. Когато гърми, когато се свѣтка, казватъ, че небето говори. — Това е поетически езикъ. Небето не може да говори. Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали, или че подържали известно становище по даденъ въпросъ. — Могатъ ли Русия, Англия, или Америка да говорятъ? Единъ човѣкъ, или много хора могатъ да говорятъ, и по такъвъ начинъ да изказватъ мнението на цѣлия американски народъ, но Америка сама не може да говори. Следователно, когато се казва, че Богъ говори, трѣбва да знаете, че говори или човѣкъ, или духъ, но пакъ чрезъ човѣка. Обаче, направо Богъ никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нѣщо отъ името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трѣбва да се знае, какъ седи истината по всѣки даденъ въпросъ. За тази цель всѣки трѣбва да изучава себе си, да изучава своитѣ прояви, да изучава своитѣ отличителни чърти като човѣкъ.

Защо е необходимо да изучавате себе си? — Като се изучавате, вие ще различавате проявитѣ на личностьта отъ Божественитѣ, и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание предъ васъ и т. н. Когато ви поканятъ на царската трапеза, единъ ще седне отдѣсно на царя, а другъ — отлѣво. Останалитѣ ще се наредятъ отъ дѣсната и отъ лѣвата страна на царя, докато изпълнятъ всичкитѣ мѣста. Следъ това ще започне борбата, защо едни сѫ повече предпочетени, защо сѫ турени на почетнитѣ мѣста. Всички ще кажатъ, че тия, които сѫ отдѣсно на царя, иматъ по-голѣмо почитание отъ ония, които сѫ отлѣво. Тѣ сѫ довѣренитѣ лица на царя. Тия, които сѫ отлѣво, сѫ записани въ червената книга на царя, тѣ иматъ да изправятъ по единъ грѣхъ. — Доколко това е вѣрно, то е въпросъ.

Двама души ми подаряватъ по едно златно перо. И дветѣ пера сѫ красиви, скѫпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията. Опитвамъ едното, опитвамъ другото и започвамъ да работя съ това, което пише гладко, красиво. Веднага другото перо казва: Мене не ме зачитатъ, оставятъ ме настрана. Първото пъкъ е доволно, че се ползува съ моето предпочитание. Питамъ: какво отношение имамъ къмъ тия две пера? — Азъ нѣмамъ никакво лично отношение, но перата характеризиратъ двамата души, които сѫ ми ги подарили. Който ми е подарилъ по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добъръ вкусъ. Вториятъ пъкъ е по-немарливъ, по-нехаенъ, по-малко разбира отъ хубави пера. Затова, питамъ: коя е причината, че нѣщо куца, скърца въ вашия животъ? — Не сте избрали хубавото перо. Следователно, когато отидете нѣкѫде и нѣщата не се нареждатъ, както трѣбва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е билъ предвиденъ за това посещение, или сте казали нѣщо не на мѣсто, или не сте постѫпили, както трѣбва. Тази е причината, поради която се създаватъ неприятни чувства и разположения, които спъватъ развитието ви.

Когато идвате въ класъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ заспиватъ. Коя е причината за това? — Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия въ организъма на човѣка. Това натрупване пъкъ се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя, организъмътъ се уморява, и човѣкъ започва да заспива. За да се справи съ тази умора, човѣкъ трѣбва или да заспи, да си почине, или по нѣкакъвъ начинъ да трансформира енергиитѣ си. Ако единъ предметъ не го интересува, да го замѣсти съ такъвъ, който го интересува. Ако едно чувство го измѫчва, уморява, да го замѣсти съ друго, приятно чувство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната: ако една храна не се приема отъ стомаха, да се замѣсти съ друга. Еднообразната храна, еднообразнитѣ чувства и мисли уморяватъ човѣка. Дойде ли до еднообразие въ мисъльта си, той непременно трѣбва да потърси нѣкаква смѣна. Нѣкой иска да се концентрира, да промѣни мисъльта си и започва да мисли за Бога, но скоро заспива. Това показва, че той се е уморилъ. Нѣма защо да мисли за Бога. Богъ не е материаленъ обектъ. Щомъ искате да се концентрирате, изберете такъвъ обектъ, който Богъ е създалъ, и размишлявайте върху него. Той може да бѫде растение, животно, човѣкъ, или пъкъ отдѣлни части, удове на човѣка, като, запримѣръ, носътъ, пръститѣ му и т. н. Линиитѣ на рѫцетѣ, на пръститѣ, на лицето представятъ цѣлия човѣшки животъ. Има какво да се учи по тѣхъ. Обектъ за размишление могатъ да бѫдатъ слънцето, звездитѣ и т. н.

Хиромантицитѣ пъкъ, като погледнатъ линиитѣ на рѫката, веднага се произнасятъ, какви сѫ сърцето и умътъ на човѣка, какъвъ е животътъ му. По линията на сѫдбата опредѣлятъ щастието на човѣка. Не само това, но тѣ могатъ да опредѣлятъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди, какви капитали сѫ вложили въ Божествената банка, а оттамъ и кредита, съ който днесъ той разполага. Колкото по-развита е линията на сѫдбата въ човѣка, толкова повече приятели ще има той въ живота си. Когато линията на сѫдбата липсва, това показва, че дѣдитѣ и прадѣдитѣ ви сѫ яли и пили безъ да плащатъ, но вие, като тѣхни наследници, ще работите, за да платите дълговетѣ имъ. Понеже вашитѣ дѣди не сѫ работили, не сѫ ви оставили никакъвъ капиталъ, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните подъ тѣхнитѣ сѣнки. Когато нѣкоя жена търси добъръ мѫжъ, по този начинъ тя иска да се подслони подъ неговата сѣнка. Сѫщото може да се каже и за мѫжа. Това особено се забелязва, когато мѫжътъ или жената иматъ голѣми грѣхове. Добриятъ, щастливиятъ човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова всѣки го търси, иска да се скрие подъ неговата сѣнка. Какво по-хубаво отъ това, да седнете подъ сѣнката на една круша, отрупана съ сладки, хубави плодове? Седнете подъ сѣнката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вѣтърътъ, разлюлѣе клонищата й и наготово, безъ трудъ и усилие, пусне една-две круши направо въ рѫцетѣ ви. Подъ такава круша всѣки би седѣлъ, но подъ круша безъ листа и плодове, никой не би потърсилъ подслонъ.

Тъй щото, ученикътъ може да мисли за себе си, каквото иска, но той трѣбва да знае, че въ природата всѣко сѫщество има своя опредѣлена цена и свое опредѣлено мѣсто. Не мислете, обаче, че каквото да правите, можете да задържите мѣстото си. Ако вършите глупости, природата ще изгуби довѣрие въ васъ. Мислите ли, че ако отидете при нѣкой вашъ приятель и му наговорите редъ глупости, или извършите глупави постѫпки, той ще запази довѣрието си къмъ васъ? Външно може да каже, че се радва, задето сте дошли, но вѫтрешно той запазва особено мнение за васъ. Това е несъответствие, а животътъ е пъленъ съ такива несъответствия. Запримѣръ, лѣкарьтъ казва на болния да не говори, да пази строга диета, по тъкмо тогава ще се изредятъ всички негови близки да му говорятъ, да го разпитватъ за здравето, да му носятъ различни яденета: кокошка, агънце и т. н. Докато е здравъ и може да яде, никой не се сѣща за него; щомъ се разболѣе и не може да яде, тогава се изреждатъ единъ следъ другъ да му носятъ ядене. Защо е така? Запитали Сократа: Защо богатитѣ хора даватъ милостиня на беднитѣ, а на философитѣ нищо не даватъ? Сократъ отговорилъ: „Богатитѣ даватъ на беднитѣ, защото знаятъ, че единъ день могатъ да станатъ като тѣхъ; на философитѣ нищо не даватъ, защото знаятъ, че никога философи нѣма да станатъ. И българинътъ мисли така.

Сега, всѣки отъ васъ иска да стане добъръ по механически начинъ. Сѫщевременно всѣки иска да бѫде самостоятеленъ, отъ никого да не зависи, отъ никого да не се влияе. — Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе отъ дъжда, отъ вѣтъра, отъ слънчевитѣ лѫчи. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ паритѣ. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ огъня. Достатъчно е да видите, че гори нѣкоя кѫща, за да извикате всички: Пожаръ! Моментално хората се разбѣгватъ, пръскатъ се на различни страни. Казвамъ: Нищо лошо нѣма въ влиянието. Всички хора сѫ подъ влиянието на нѣщо, никой не е свободенъ. Като четете нѣкоя книга, или като свирите нѣщо, или като спите, вие все-таки ще бѫдете подъ нѣчие влияние. Колкото да се пазятъ, хората пакъ изпадатъ подъ влияние на нѣщо. Ето, запримѣръ, тѣ се пазятъ отъ грѣха, и пакъ се намиратъ подъ негово влияние. Кой не грѣши днесъ? Смъртниятъ всѣкога е изложенъ на грѣха. Ако можеше да се избави отъ влиянието, човѣкъ нѣмаше да грѣши, щѣше да бѫде спасенъ, но понеже не е свободенъ отъ влияние, той грѣши. Кой не се влияе отъ храната? Казвате: Да не ядемъ тогава! — Злото не е въ яденето, но въ избирането на храната. Благословение е да яде човѣкъ! Но той трѣбва да избира за себе си такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Благо е да яде човѣкъ! — Какво да яде? — Онова, което природата е опредѣлила за него.

Благословение е човѣкъ да чете! — Въ какво седи това благословение? — Въ избора на книгитѣ, въ избора на мислитѣ, които той употрѣбява за храна на своя умъ. Всѣки писатель не може да достави нужната храна за даденъ индивидъ. За всѣки индивидъ има строго опредѣлена храна. Запримѣръ, храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка. Сѫщо така трѣбва да се прави изборъ и въ начина, по който се извършва едно добро. Не е безразлично, по какъвъ начинъ ще направите доброто. И когато се молите, пакъ трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да се молите. Често въ ума на човѣка се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи съ тази енергия. Ако не знае, ще каже: Не струва човѣкъ да се моли! — Не, струва човѣкъ да се моли. При молитвата, именно, човѣкъ ще се освободи отъ излишната енергия въ своя умъ. Като се моли, той отваря онзи кранъ въ себе си, презъ който ще изтече натрупалата се излишна енергия.

Що е молитвата? — Общение съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Молитвата е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. При този процесъ може едва да се чува изговаряне на нѣкакви думи. Колко време трѣбва да се молите, това не е опредѣлено. Нѣкой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове отъ Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговоръ. Молитвата на нѣкой човѣкъ е дълга, почти колкото отъ Битието до Откровението. Другъ пъкъ се моли и напомня на Господа, какво е обещалъ, какво трѣбва да направи. — Това не е молитва. Истинската молитва е извънъ времето, но тя седи въ момента на общение, на връзка съ Великото Начало на живота. Какъ ще познаете, че сте получили отговоръ на молитвата си? — По онази вѫтрешна тиха радость, по онази малка вѫтрешна свѣтлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Нѣкой получава моментално отговоръ на молитвата си; другъ чака дни, седмици, месеци, а трети чака съ години — това зависи отъ интенсивностьта на молитвата. Апостолъ Павелъ казва: „Молите се, но отговоръ не получавате“. — Защо? — Защото молитвитѣ на мнозина излизатъ само отъ устата, а не отъ сърцето. Нареждането на красиви думи въ стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпросъ за красивъ езикъ, нѣма по-красивъ езикъ отъ Божия. Ако е въпросъ за красива мисъль, нѣма по-красива мисъль отъ Божията. Ако е въпросъ за добро, по-велико добро отъ Неговото нѣма. Ако е въпросъ за свѣтлина, коя свѣтлина може да се сравни съ Божията? Тогава, за какво можемъ да очакваме отговоръ на нашата молитва? — Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичьта ни? За какво Богъ може да ни обича? — За истината, която е вложена въ насъ. Казано е въ единъ стихъ: „Възлюбилъ Си истината въ душата ни“. Въ това отношение нашата душа е съкровищница, въ която е вложена истината. Докато истината е въ душата ни, ние имаме цена. Щомъ изгубимъ истината, съ нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човѣка въ този случай е изразено въ поговорката: „Този човѣкъ не струва лула тютюнъ“. — Кой е този човѣкъ? — Който е изгубилъ истината.

Като ученици, вие се стремите къмъ знание. — Право е това. Но за да придобиете знание, трѣбва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пъкъ е възможно само при силенъ стремежъ къмъ истината. Тогава и Любовьта Божия ще се прояви въ васъ. Дето е истината, тамъ е и любовьта. Най-реалното нѣщо въ свѣта е истината. Тя е обектъ на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява истината, дотолкова и Божията Любовь ще се прояви въ него. Истината въ човѣка опредѣля неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентность и чистота. Тя е центъръ, тя е единство, тя е цѣлото въ свѣта. Ако нѣмате истината въ себе си, и на другия свѣтъ да отидете, пакъ ще се намѣрите въ сѫщото положение. Мнозина мислятъ, че като отидатъ въ другия свѣтъ, очитѣ имъ ще се отворятъ и ще виждатъ всичко. — Страшно е да се отворятъ очитѣ на човѣка, ако той нѣма истината въ себе си. Да влѣзешъ неподготвенъ въ онзи свѣтъ, това значи да мислишъ, че си добъръ цигуларь и да излѣзешъ да свиришъ съ гениални цигулари. Щомъ чуешъ тѣхното свирене, веднага очитѣ ти се отварятъ, захвърляшъ цигулката и казвашъ: Повече не пипамъ цигулка, тя не е за мене. Нѣкога мислишъ, че говоришъ добре, но като чуешъ нѣкой великъ ораторъ, съ дълбока и силна мисъль, казвашъ: Азъ нищо не струвамъ. Нѣкога мислишъ, че си силенъ човѣкъ, но срѣщашъ такъвъ, който съ една рѫка дига десеть души. Ти веднага отстѫпвашъ, обезсърдчавашъ се. — Такова нѣщо е истината за неподготвения човѣкъ. Който е подготвенъ, който има любовь къмъ истината, като я намѣри, той се радва, има импулсъ за работа.

Казвате, че Богъ е Любовь и съ това искате да разрешите въпроса. — Не, по този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. То е все едно да казвате, че царьтъ е силенъ, богатъ, всичко може да направи. — Да, за себе си царьтъ всичко може да направи, но не и за васъ. Ако отидете при него, можете да изпросите нѣщо, но това не може да осигури вашия животъ. Има милиардери въ свѣта, при които сѫ ходили мнозина да просятъ, но тѣ не даватъ. Защо? Тѣ казватъ: Който работи, само той ще получи. Който не работи, той ще седи гладенъ. Въ това отношение богатитѣ сѫ каси, пълни съ пари, но затворени. — Нѣма ли богати, но щедри хора въ свѣта? — Да питате така това значи: нѣма ли щедри каси въ свѣта? — Сами по себе си, каситѣ не могатъ да бѫдатъ щедри. Щедъръ е само господарьтъ на касата. Богатиятъ е каса, която казва: Който може да ме отключи, той ще получи нѣщо отъ мене. Рокфелеръ и Фордъ сѫ американски каси, които не даватъ нищо, докато господарьтъ имъ не заповѣда. Ако искате нѣщо отъ тази каса, трѣбва да се обърнете къмъ господаря й. Докато е сиромахъ, човѣкъ казва: Да имамъ голѣмо богатство, щедро бихъ раздавалъ. Обаче, като забогатѣе, и той нищо не дава.

Какво представятъ богатитѣ хора? — Тѣ сѫ високи планински върхове, покрити и зиме, и лѣте съ снѣгъ и ледъ. Кой живѣе на Хималаитѣ? Кой живѣе на Мусала? Кой живѣе на Черния връхъ? Ако се качите на нѣкой планински връхъ, ще поседите най-много часъ-два и ще бързате да слѣзете въ долината. Всички хора искатъ да бѫдатъ богати. — Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството подразбира знание, сила, опитности. Рокфелеръ е богатъ човѣкъ, милиардеръ, но той има знания, опитности. — Да имаме тогава знания. — Знание, здраве, добри чувства, това сѫ условия за живота. Който има тѣзи три нѣща въ себе си, той има човѣщина. Лесно е човѣкъ да желае нѣщо, но за това желание се иска сила, издържливость, постоянство. Рокфелеръ е богатъ, но като богатъ, получава много писма на день за помощь. Като американецъ, той е точенъ, на всички отговаря. Съ това той изказва уважение къмъ личностьта. Ако нѣкой иска пари отъ богати хора, тѣ ще му отговорятъ: Трѣбва да знаете, че ние, богатитѣ хора, не сме щедри. Отваряме каситѣ си, само когато Богъ ни заповѣда. Вие сте вѣрващи, знаете, че всичко е подъ Божия власть; следователно, ще се молите на Бога, Той да ни заповѣда да отворимъ каситѣ си за васъ. Особено сѫ точни американскитѣ богаташи: тѣ отговарятъ на всѣко писмо. Питамъ: вие отговаряте ли на всѣко получено писмо?

Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ не само къмъ човѣка, но и къмъ всѣко живо сѫщество. Излизате отъ дома си, заминавате за нѣколко деня за провинцията, запримѣръ. Заключвате стаята си, безъ да забележите, че вѫтре има пчела. Връщате се дома си, отваряте стаята и виждате една умрѣла пчела. Като нѣмала какво да яде, тя умрѣла отъ гладъ. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трѣбваше да прегледате, какво оставяте вѫтре. И като забележихте пчелата, трѣбваше да ѝ кажете: Понеже ще отсѫтствувамъ за нѣколко деня, бѫди тъй добра да си отидешъ въ кошера. Пчелата щѣше да излѣзе вънъ и да продължи работата си.

Отива една жена на извора да си налѣе вода. Въ това време на сѫщия изворъ дохожда единъ жаденъ волъ. Жената го побутва оттукъ-оттамъ, да не й прѣчи. Какво струва на тази жена да тури кофата предъ вола да го напои? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ! Ако е готовъ да услужва на човѣка, защо да не услужи и на едно животно? Ученикътъ трѣбва да обръща внимание и на най-малкитѣ нѣща. Малкитѣ постѫпки повдигатъ човѣка. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче, той ще бѫде доволенъ отъ себе си. Великиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи.

Единъ нашъ приятель ми разправяше следната своя опитность. Единъ день, като пѫтувалъ, видѣлъ единъ конь падналъ на земята; спрѣлъ се за малко, погледналъ го и разбралъ, че коньтъ е на умиране. Веднага коньтъ дигналъ главата си къмъ него, погледналъ го и казалъ, че е жаденъ. Нашиятъ приятель разбралъ езика на коня. Веднага му донесълъ една кофа вода да пие. Коньтъ повдигналъ малко главата си, пилъ вода, отпусналъ се пакъ на земята и заминалъ за онзи свѣтъ. Като умиралъ, той отправилъ последенъ погледъ къмъ нашия приятель, съ което изказалъ благодарностьта си, задето му донесълъ вода да разхлади гърлото си.

Казвамъ: Не пренебрегвайте малкитѣ работи! Само чрезъ тѣхъ човѣкъ може да създаде въ себе си характеръ. Вървите по пѫтя, ударите се въ нѣкой камъкъ и започвате да се сърдите. Кой оставилъ този камъкъ всрѣдъ пѫтя? Защо никой не го е отмѣстилъ и т. н.? — Нѣма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начинъ вие ще въздействувате върху съзнанието си така, че ще бѫдете будни и къмъ най-малкитѣ външни и вѫтрешни препятствия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, правилно да разпредѣля енергиитѣ на своя мозъкъ и тогава, дето отиде, ще бѫде добре приетъ. Днесъ хората се чувствуватъ чужди помежду си.

Отивате при нѣкой земедѣлецъ и не знаете, какво да му говорите. Той иска да му говорите по земедѣлски въпроси, защото тѣ го интересуватъ. Отивате при нѣкой банкеръ, той иска да му говорите върху положението на паритѣ. Отивате при нѣкой ученъ, той иска да му говорите по неговата специалность. Щомъ не говорите на хората по въпроси, които засѣгатъ тѣхнитѣ интереси, вие сте чужди едни за други.

Има единъ начинъ, който може да съедини хората въ едно цѣло, да ги направи близки. Този начинъ е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредятъ около нея, били тѣ учители, свещеници, търговци, банкери, земедѣлци, учени, и ще се разбиратъ. Всички хора ядатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Като ядатъ, всички сѫ доволни, разположени и могатъ да се разговарятъ разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете въ дома на нѣкой философъ, той ще ви каже, че е заетъ, че нѣма време да се разговаря съ васъ. Обаче, поканите ли го въ вашата гостилница, той ще дойде веднага, и тогава ще има време да се разговаря съ васъ, ще ви занимава съ своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влѣзете въ връзка съ учения, не го търсете въ кабинета му; отворете гостилница, той самъ ще ви посети. Ако искате да направите връзка съ банкера, не го търсете въ кантората; отворете гостилница, той самъ ще дойде при васъ. Следователно, гостилницата е срѣдство, условие, чрезъ което хората могатъ да създадатъ помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трѣбва да имате капиталъ.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да трансформирате излишнитѣ енергии въ мозъка си, особено тази въ задната часть на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понѣкога тази излишна енергия се натрупва задъ ушитѣ, както и около слѣпитѣ очи на човѣка и го прави нервенъ, раздразнителенъ, готовъ да се сърди, да се обижда за най-малкото нѣщо. Като срещне камъкъ на пѫтя си, ритне го недоволенъ, че му препятствувалъ. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готовъ е да го счупи. Отива къмъ вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трѣбва да направи? — Да вземе малко масло и да намаже вратата. Щомъ я намаже, тя нѣма да се запъва. Ръждата е причина за запъването на вратата.

И тъй, ключътъ за отварянето на всѣка врата е знанието. Но за да може този ключъ свободно да влиза и да излиза отъ вратата, нужно е масло. За да се домогне до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се изучава, да намѣри методъ, чрезъ който да въздействува на своитѣ чувства. Днесъ чувствата иматъ надмощие надъ мисъльта въ човѣка, а той трѣбва да работи, да уравновеси силитѣ въ себе си. Когато хората искатъ да бѫдатъ учени, добри, праведни, това се диктува отъ тѣхнитѣ чувства, вследствие на което тѣ се разколебаватъ, разочароватъ, докато най-после започнатъ да се страхуватъ отъ всичко. Тогава тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде самостоятеленъ, да не зависи отъ никого. — За да бѫде самостоятеленъ, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Първата Причина. Вънъ отъ тази връзка, той не може да бѫде самостоятеленъ, не може да има свобода. Защо слугитѣ обикалятъ царския синъ и му услужватъ? Нима тѣ мислятъ неговото добро? — Не, тѣ обикалятъ царския синъ заради баща му, понеже само той може да имъ даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трѣбва да мислите, да чувствувате и да постѫпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединенитѣ мисли, свързва ги въ едно цѣло и създава отъ тѣхъ нѣщо стройно, хармонично. Всичко, което става въ Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъль, човѣкъ придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината въ себе си; щомъ придобие истината, въ него настава миръ, спокойствие. Стремете се къмъ този миръ, защото само при това положение ще дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ сърцето ви. Бога отвънъ не можете да намѣрите. Въ Писанието е казано: „Богъ живѣе въ сърцата на смиренитѣ“. Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрезъ него само Той се проявява. Въ сѫщность, де живѣе Богъ? — Навсѣкѫде. Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и по отношение на човѣка. Де живѣе човѣкъ? — Навсѣкѫде. Човѣкъ не е нито въ главата си, нито въ сърцето си, нито въ краката си, нито въ рѫцетѣ си. Той е извънъ своитѣ удове, извънъ своето тѣло. Чрезъ тѣлото, чрезъ удоветѣ си, той само се проявява, но е извънъ тѣхъ. Когато се качи на кола, човѣкъ направлява колата, но той е извънъ нея. Той може да се качи и на автомобилъ, но е извънъ автомобила. Докато е на колата, или на автомобила, човѣкъ е въ почивка; щомъ слѣзе отъ тѣхъ, той е въ движение. Кой заставя човѣка да кара кола, да ходи пешъ? — Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира всички нѣща. Кое заставя селянина да впрѣга колата си пазаренъ день, да я товари съ стока и да отива въ града? — Пазарътъ го заставя. Пазарътъ пъкъ се подчинява на специаленъ законъ. Значи, всѣко нѣщо става на своето мѣсто и се урежда отъ специални закони.

Тъй щото, трѣбва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия въ себе си. Като я обработите, тя ще се превърне въ живъ капиталъ. За тази цель необходимо е да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Казва се, че повторението е майка на знанието. Днесъ всички хора повтарятъ нѣщата, повтарятъ службитѣ си: точиларьтъ всѣки день повтаря своята работа; домакинята всѣки день повтаря една и сѫща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава. И вие все учите, и ненаучени оставате. Не, когато дойде до края на своя животъ, когато се готви да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е намѣрилъ вече Бога въ себе си, да се е обновилъ, да е станалъ новъ човѣкъ, нова душа, въ която е проникнала истината. За такъвъ човѣкъ се казва въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината въ човѣка.“ Казвате: Какво нѣщо е истината? — Съ думи истината не може да се опредѣли. Казватъ, че истината носи свѣтлина въ живота. Ученитѣ пъкъ казватъ, че свѣтлината представя особенъ родъ вибрации, особенъ родъ трептения. — Свѣтлината се проявява чрезъ вибрации, но самитѣ вибрации не сѫ свѣтлина. Тѣ сѫ носители, проводници на свѣтлината. И мисълъта се проявява чрезъ мозъка, но мозъкътъ не създава мисъльта.

Следователно, не оставайте да се натрупва излишна енергия въ мозъцитѣ ви. Това значи: не носете съ себе си излишно богатство, защото апашитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не дръжте меда си отворенъ, защото пчелитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не давайте хлѣбъ даромъ на всички хора, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не лѣкувайте всички хора даромъ, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ апашитѣ, съ гладнитѣ, съ болнитѣ хора. Ако оставите всѣки свободно да взима, колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави. Колко струва тогава едно добро? Не само това, но като задигне кой колкото хлѣбъ може, ще се хвали предъ другитѣ, колко самуна взелъ, отъ какво качество и т. н. Така постѫпватъ днесъ и ученитѣ, и окултнитѣ ученици, вследствие на което между тѣхъ се зараждатъ голѣми спорове, недоразумения. Единъ ученъ ще каже, че неговата теория е по-вѣрна, другъ ще каже, че неговата е по-нова и т. н. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е вложилъ живота въ малката клетка и следъ това е започналъ да я организира, да създава отъ нея все по-голѣми форми — растение, риба, птица, млѣкопитаеще, докато най-после е дошълъ до човѣка? Защо е трѣбвало животътъ да мине презъ толкова много и разнообразни форми? — На този въпросъ не може да се отговори. То е все едно да питате, защо хората пишатъ върху бѣла хартия. — Бѣлиятъ цвѣтъ създава здравословно състояние въ човѣка. Бѣлиятъ цвѣтъ носи здраве. Черниятъ цвѣтъ предизвиква лоши, отрицателни състояния въ човѣка. Когато е боленъ, човѣкъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи. Обаче, ако постоянно носи бѣли дрехи, въ него ще стане обратна реакция. И наистина, виждате нѣкой младъ човѣкъ, който постоянно носи бѣли дрехи. Изведнъжъ въ него се събужда желание да се облѣче въ черно, контрастенъ цвѣтъ на бѣлия. Човѣкъ трѣбва постоянно да смѣня цвѣтоветѣ. Цвѣтоветѣ предизвикватъ движение, животъ. Тѣ сѫ енергии, които указватъ различно влияние върху човѣка. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички цвѣтове, презъ всички тонове на цвѣтната гама. При това, опредѣлено е, по колко време трѣбва да прекара въ всѣки цвѣтъ, въ всѣки тонъ на гамата. Ако въ даденъ цвѣтъ прекара повече отъ опредѣленото време, въ него ще стане известно втръсване.

Казвамъ: това, което знаете за приложението на цвѣтоветѣ по отношение облѣклото на хората, се отнася и до тѣхнитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие е облѣчено въ известенъ цвѣтъ, като въ дреха. И ако човѣкъ живѣе съ едни и сѫщи мисли, чувства или действия, най-после тѣ ще предизвикатъ въ него втръсване, отвръщение. Запримѣръ, когато нѣкой постоянно говори за моралъ, най-после той дотяга и на себе си, и на околнитѣ, които го слушатъ. Когато войникътъ влѣзе нѣколко пѫти наредъ въ сражение, най-после се втръсва, отвръщава се отъ своитѣ действия и категорически се отказва по-нататъкъ да воюва. Еднообразието въ нѣщата предизвиква еднообразие въ цвѣтовтѣ. Затова всички се стремятъ къмъ разнообразие. Когато говорите за любовьта, като носителка на живота, вие обличате думитѣ си съ червенъ цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Но любовьта не носи само животъ. Тя носи и растене за човѣшката душа. Значи, тя обхваща и зеления цвѣтъ. Въ любовьта има и разумность, и вѣрность, и чистота. Затова, именно, когато говори за любовьта, или когато живѣе въ нея, човѣкъ ще я прекара презъ всичкитѣ цвѣтове, съответни на нейнитѣ качества, и по тѣхъ ще познава, въ коя степень на любовьта се намира. Така той ще знае, дали неговата любовь е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова. Както любовьта минава презъ всички тонове, презъ всички цвѣтове на гамата, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка минаватъ презъ всичкитѣ цвѣтове на спектъра. Това разнообразие е необходимо. Безъ него нѣма животъ, нѣма движение, нѣма растене.

Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ всички тонове на цвѣтната гама и да знае, какъ да минава презъ тѣхъ. Всички центрове на човѣшката мисъль трѣбва да сѫ събудени! Нѣкои хора сѫ много миролюбиви, че дохождатъ почти до пасивность. За да излѣзатъ отъ това положение, тѣ трѣбва да развиятъ въ себе си смѣлость. За тази цель тѣ трѣбва да взематъ чукъ въ рѫка и да започнатъ да трошатъ камъни, или да взематъ мотика и да отидатъ нѣкѫде да копаятъ. — Ама рѫцетѣ имъ щѣли да се развалятъ, да огрубѣятъ. — Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа. Ако чувството на приятелство не е развито у нѣкого, той трѣбва да потърси човѣкъ, у когото този центъръ е добре развитъ, и да дружи съ него. По този начинъ човѣкъ ще посещава всички центрове на мозъка си, ще ги изучава, ще ги развива. Знаете ли, запримѣръ, кой центъръ сте посетили тази вечеръ? — Не знаете. Както виждамъ, всички сте на различни мѣста въ мозъка си. Между всички мозъчни центрове има вѫтрешна връзка, тѣ взаимно се допълватъ. Има единъ центъръ въ мозъка, къмъ който всички останали се съсрѣдоточаватъ. Ако този центъръ въ човѣка не е развитъ, да привлѣче останалитѣ центрове къмъ себе си, всичкитѣ мисли и чувства въ човѣка ще бѫдатъ разхвърляни, разсѣяни, вследствие на което той нѣма да има резултати. Когато не се спазва това, въ мозъка на човѣка се натрупва излишна енергия, и той започва да обезсмисля нѣщата.

Много ученици, студенти, следъ като свършатъ училище, казватъ: Защо ми е това знание? — Щомъ не знаятъ, какво да правятъ съ знанието, което сѫ придобили, нека отидатъ при Господа и поискатъ отъ Него работа. Богъ знае, какъ да впрегне тѣхнитѣ сили, знае, каква работа да имъ даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Богъ ще ви каже да вземете мотика въ рѫка и да отидете въ еди-кое си село при единъ благочестивъ човѣкъ и да му предложите да ви научи да копаете. Този човѣкъ ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и следъ това ще каже: Хайде, сега на работа! Като ви гледа, какъ копаете, ще ви се посмѣе малко, че при четири диплома сте толкова невежа въ копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освенъ копането, нищо друго не знае. Щомъ стигнете въ дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски. Той ще каже: Едно време и азъ имахъ четири диплома, но откакъ дойдохъ на лозето, научихъ много сѫществени нѣща, които по-рано не знаехъ.

Сега и на васъ казвамъ: Следъ като сте учили шесть години въ школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето да се научите да копаете, да видите, какъ зрѣе гроздето, какъ превръща киселитѣ, горчивитѣ сокове въ сладки. Много нѣща знаете, но това, именно, не знаете: какъ гроздето превръща, преработва въ фабрикитѣ си киселитѣ сокове въ захарь, която ние употрѣбяваме. Христосъ взима лозата като символъ и казва: „Азъ съмъ истината лоза, а вие — прѫчкитѣ. Който яде и пие отъ мене, той има животъ въ себе си“. — Мѫчнотиитѣ въ живота на хората се дължатъ на това, че тѣ не търсятъ живота си отъ тази Лоза, но го търсятъ единъ отъ другъ. Вънъ отъ истината, вънъ отъ любовьта нѣма животъ. Казано е: „Богъ е Любовь, Богъ е Истина“. — Какъ да намѣримъ тази любовь, тази истина? Какъ да ги проявимъ въ себе си? — Докато Богъ не се прояви у васъ, вие никога не можете да проявите Неговата Любовь, Неговата Истина. Щомъ търсите тази любовь, пригответе мѣсто въ себе си, дето Богъ да обитава. — Какъ може да стане това? — Чрезъ добрия животъ. Живѣй добре, прави добро, ако искашъ Богъ да не ти стане врагъ. Българитѣ казватъ: „Направи добро, да намѣришъ зло.“ — Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човѣкъ добро, и да не е получилъ признателность. Това е въпросъ само на времето. Тъй щото, не можете да придобиете знание, добродетели, здраве, ако Богъ не се проявява въ васъ. Човѣкъ не може да има добри чувства и свѣтли мисли, ако Богъ не се проявява въ него. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако не е намѣрилъ истината. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“

Сега, въпросътъ е за личния животъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бѫде щастливъ и доволенъ. — Не е така. Вие трѣбва да знаете, че страданията на едного сѫ страдания на всички; страданията на всички, на множеството сѫ страдания на едного, на единицата. Следователно, не мислете, че лесно можете да придобиете свободата. Докато Богъ не започне да живѣе въ сърцата на всички хора, свѣтътъ никога нѣма да се поправи. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е изоставенъ отъ Бога, това подразбира, че той върви по свой пѫть. Щомъ се обърне къмъ Бога, Той нѣма да го остави. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по-своитѣ пѫтища!“

Какво се изисква отъ човѣка, а специално отъ ученика? — Да бѫде здравъ на физическия свѣтъ. Да бѫде чистъ въ духовния свѣтъ. Да бѫде справедливъ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ три положения, тѣсно свързани помежду си. Каквото е здравето за физическия свѣтъ, такова нѣщо е чистотата за духовния свѣтъ и такова нѣщо е справедливостьта за Божествения свѣтъ. Следователно, за да бѫдешъ здравъ въ Божествения свѣтъ, за да те обичатъ тамъ, непременно трѣбва да бѫдешъ справедливъ. За да бѫдешъ справедливъ, трѣбва да имашъ истината въ себе си. Заради тази истина, именно, Богъ е възлюбилъ човѣка. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви, за да го възлюби Богъ. Другъ пѫть нѣма. По този пѫть сѫ минали всички велики хора; по този пѫть ще минете и вие. Нѣма по-великъ, по-обширенъ свѣтъ отъ свѣта на истината! Когато всичко въ свѣта изчезне, само истината остава вѣчно да сѫществува. Нищо не може да засегне истината.

Единствениятъ свѣтъ, който никога не се разрушава, това е свѣтътъ на истината. Истината е Божественото начало въ насъ, което вѣчно живѣе. За да придобиете истината, вие трѣбва да пожертвувате своя личенъ животъ. Бѫдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. Не се сравнявайте единъ съ другъ, но гледайте всѣки день да сте придобили нѣщо; всѣки день трѣбва да има малъкъ придатъкъ въ растенето ви. Щомъ всѣки день пораствате по малко, ще знаете, че Богъ работи върху васъ. Достатъчно е съ малкия си пръстъ Богъ да бутне нѣкѫде, за да започне тамъ процеса на растенето. Обаче, натрупването не е растене. Нѣкоя мома иска да напълнѣе, да стане като месечина въ лицето. — Тази пълнота не е полезна. Това сѫ мазнини, отлагания, които всѣки човѣкъ трѣбва да избѣгва. И въ придобиването на знания пакъ има натрупвания.

Сега, отъ всички се изисква работа — вѫтрешна и външна. Започнете да изучавате лекциитѣ отъ 1-та година и стремете се да прилагате. Безъ приложение никакъвъ успѣхъ не можете да имате. Нека всѣки самъ работи, да види, какъвъ резултатъ ще има въ продължение на една година. Първата работа, съ която трѣбва да започнете, е чистенето. Отъ ученика се изисква външна и вжтрешна чистота. Българинътъ пъкъ специално трѣбва да бѫде справедливъ. Това се изисква отъ цѣлия български народъ. Това се изисква и отъ ученицитѣ въ България. Много отъ ученицитѣ се съмняватъ, дали сѫ въ правия пѫть, или не. — Това лесно може да се опита. Ако сте въ правия пѫть, той ще ви изведе на спасителния брѣгъ. Ще знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа върху себе си, за развиване на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати.

„Само Божията Любовь носи пълния животъ!“

*

2. Лекция отъ Учителя, държана

на 31 августъ, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.