1927_07_13 Равни страни

[Ани]

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

РАВНИ СТРАНИ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Сега ще ви задамъ следнитѣ въпроси: Защо хората се обезсърдчаватъ? Защо вѣрващитѣ се обезсърдчаватъ? Отъ геометрията знаете, че две страни, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Сѫщото геометрическо положение имаме при зададенитѣ въпроси. Тѣ представятъ, именно, тритѣ прави линии, които сѫ равни помежду си. Ние само задаваме въпроса, защо човѣкъ се обезсърдчава; ние само констатираме факта, че нѣкой се е обезсърдчилъ, а защо се е обезсърдчилъ, коя е психологическата причина за това, не знаемъ. Търговецътъ кога се обезсърдчава? Търговецътъ се обезсърдчава, когато работитѣ му не вървятъ добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложенитѣ въ търговията си капитали и т. н. Значи, вѣрата му се е основавала на капитала. Ученикътъ се обезсърдчава, когато изгуби паметьта си и не може да помни това, което е училъ. Ами вѣрващиятъ защо се обезсърдчава? Той нали вѣрва въ Бога, нали казва, че Богъ е всесиленъ, всеблагъ, всемѫдъръ, всезнаещъ? Той нали казва, че животътъ му произлиза отъ Бога? Защо трѣбва тогава да се обезсърдчава? Въпрѣки това, виждате, че единъ день този човѣкъ се е обезсърдчилъ и казва: Дали сѫществува Богъ, или не сѫществува? Питамъ: коя е причината за неговото обезсърдчаване? Това не се случава само съ обикновенитѣ вѣрващи, но и съ напреднали ученици.

Мнозина отъ васъ мислятъ, че като сѫ слушали толкова години да имъ се говори върху новитѣ положения на живота, че сѫ стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте въ предверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Напримѣръ, вие нишо още не знаете за отличителнитѣ чърти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Тѣ представятъ три крѫга на деятелность. Следователно, когато човѣкъ разрешава въпроситѣ отъ гледището на индивидуалното съзнание, изводътъ ще бѫде единъ; когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на общественото съзнание, изводътъ ще бѫде другъ; и най-после, когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на Божественото, т. е. на общочовѣшкото съзнание, изводътъ ще бѫде съвършено различенъ отъ изводитѣ на първитѣ две съзнания. Всички тия съзнания сѫ въ васъ, но вие трѣбва да ги развивате, да работите въ зависимость отъ тѣхъ. Иначе, ако живѣете само съ индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ ще се чувствува като божество, отдѣлно отъ съзнанията на другитѣ хора. Хора, съ такова съзнание, представятъ пеперуди, които преждевременно сѫ се излупили. Но смърть очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и нѣма храна, която да подържа живота имъ. Докато живѣе въ индивидуалното съзнание, човѣкъ не може да проникне даже до другитѣ две съзнания, чиито крѫгове на деятелность сѫ по-широки, по-голѣми. Голѣмо заблуждение е да счита човѣкъ себе си за божество. Той не може и не трѣбва да играе ролята на божество. Ето защо, когато нѣкой счита, че е човѣкъ, че е християнинъ, той трѣбва добре да разграничава и разбира проявитѣ на тия три съзнания въ себе си и да постави всѣко отъ тѣхъ на своето мѣсто.

Сега ще разгледаме отличителнитѣ чърти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна чърта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човѣкъ е много деликатенъ, много внимателенъ къмъ себе си. Той лесно се обижда и отъ себе си, и отъ другитѣ хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живѣе въ Божественото съзнание, никой човѣкъ, никое общество, никой народъ не е въ състояние да обиди човѣка. Човѣкъ съ пробудено Божествено съзнание, е любимецъ на всички. Тази е причината, задето всички хора, били тѣ християни, или езичници, обичатъ Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не сѫди.

Всѣки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава презъ фазата на гѫсеница, човѣкъ гризе коравитѣ листа на дърветата, но щомъ се превърне въ пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щомъ стане пеперуда, човѣкъ престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си къмъ ароматнитѣ цвѣтове на това учение и смуче отъ тѣхъ сладъкъ сокъ. Христовото учение не е само за спасяване на душитѣ, но то има за цель да подобри живота на човѣка, да подобри и засили неговитѣ способности. Ако това учение не може да развие способноститѣ на човѣка, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия животъ, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всѣко учение, което заблуждава човѣка, не е право учение. Да се лъже човѣкъ, че обича Бога, че Му служи, а не върви въ Неговитѣ пѫтища, това е заблуждение.

Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ да го лѣкувамъ и ми каза: Азъ съмъ благороденъ, добъръ човѣкъ, готовъ съмъ да дамъ цѣлото си имане, само да ме излѣкувате. — Мога да ви дамъ единъ естественъ методъ за лѣкуване. Ако го изпълните, както трѣбва, ще оздравѣете. — Да, но съ този методъ ще отиде много време. Азъ искамъ изведнъжъ да се излѣкувамъ. —  Щомъ искате изведнъжъ да се излѣкувате, три условия се изискватъ за това: да раздадете всичкото си имаме на сиромаситѣ, да посветите цѣлия си животъ въ служене на Бога и да тръгнете съ торба въ рѫка да проповѣдвате Неговото учение. Като чу това, този човѣкъ се замисли и си отиде. Който не е готовъ да изпълни това, той трѣбва да е доволенъ на методитѣ, които природата му показва за лѣкуване. Ще вземе единъ отъ нейнитѣ методи и ще се лѣкува, макаръ и следъ години да има нѣкакъвъ резултатъ. Сѫщо така постѫпватъ и религиознитѣ. Тѣ искатъ да придобиятъ знания изведнъжъ. Питамъ: готови ли сте да посветите цѣлия си животъ на Бога? — Да, но ние имаме жени, деца, трѣбва да ги гледаме. — Ако мислите, че вие гледате женитѣ и децата си, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на васъ е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работа върши, понеже трѣбва да нарежда кѫща, да слугува на мѫжа и на децата си. Животътъ не седи въ тѣзи нѣща. Сьвременнитѣ хора сѫ нарушили сѫществения законъ, своитѣ прѣми отношения къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, и мислятъ, че прѣмата имъ задача е да гледатъ мѫжъ и деца или, както мѫжътъ казва, че първо трѣбва да се грижи за дома.

Ще кажете, че като служи на Бога, човѣкъ разваля семейния си животъ. — Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря, или единъ синъ, които да трептятъ за баща си, или за майка си, като за себе си. Единъ евангелски проповѣдникъ, нашъ познатъ, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очитѣ си.

После той влѣзе въ новото учение и ходѣше да проповѣдва. Една отъ дъщеритѣ често му казваше: Много си глупавъ, като ходишъ да проповѣдвашъ отъ градъ на градъ. Вижъ по-добре печели, една кѫща да ни направишъ, отколкото да си губишъ напразно времето. Бащата билъ глупавъ, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трѣбва да се екзалтиратъ, но трѣбва да се вдъхновяватъ. Ония, които се екзалтиратъ, тѣ сѫ далечъ още отъ принципитѣ на новото учение. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре, моли се на Бога, казва: Азъ се помолихъ вече. — Помолилъ се веднъжъ, и всичко свършилъ. Не, изгрѣе ли слънцето веднъжъ, то никога не трѣбва да залѣзва. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Значи и като спи, човѣкъ пакъ трѣбва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добритѣ хора съзнанието всѣкога е будно. Непреривность на съзнанието се изисква отъ човѣка. И въ будно, и въ сънно състояние, той трѣбва да се моли, трѣбва добро да прави. Нѣкой се оплаква, че сънувалъ лоши сънища. — Нечисто е било съзнанието ти. — Какво да направя тогава? — Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си отъ лоши чувства и желания.

Псалмопѣвецътъ казва: „Сърце чисто сътвори Ти въ мене, Боже“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква отъ човѣка. Това е велика наука, съ която всички хора трѣбва да се занимаватъ. За тази цель, любовьта трѣбва да се приложи въ живота. Любовьта зло не прави. Казвате: Какво нѣщо е любовьта? — Да обичашъ човѣка, това значи да вложишъ въ него такова нѣщо, съ което да го направишъ цененъ и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Какъвъ по-добъръ примѣръ за любовьта искате отъ направеното отъ насъ изворче? Това мѣсто, около рѣката, бѣше нечисто, диво, а съ изворчето се превърна въ рай. Тукъ се вложи труда на братя и сестри отъ любовь, и днесъ всѣки минувачъ спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичашъ човѣка, значи да събудишъ въ него това, съ което да се увеличатъ възможноститѣ на неговитѣ ценности, вложени отъ Бога. Когато обичаме Бога, и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всѣкакви жертви заради Него. Мнозина казватъ, че обичатъ Бога, а често се обезсърдчаватъ. Причинитѣ за обезсърдченията на хората се дължатъ на това, че не могатъ да постигнатъ, каквото желаятъ.

Единъ евангелистъ разправя една своя опитность за човѣшкото обезсърдчение. Дохожда при него единъ младъ момъкъ, който му казва: Братко, моля ти се, намирамъ се въ голѣмо затруднение, дошълъ съмъ до отчаяние; хайде да се помолимъ заедно, да ми се помогне. Евангелистътъ се моли, радва се, че единъ младъ човѣкъ е готовъ да се обърне къмъ Бога. Младиятъ момъкъ казвлъ: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Богъ ми помогне, ще Му служа на вѣчни времена. Следъ десеть деня той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчихъ.  Отишълъ си младиягъ момъкъ и повече не се върналъ. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичалъ една млада мома, влюбилъ се въ нея до полуда, и на всѣка цена искалъ да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че тя си имала възлюбенъ. Отчаянието му изчезнало, и той се примирилъ съ положението си. — Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е въ Писанието: „Добрата жена е даръ отъ Бога.“ Азъ прибавямъ къмъ този стихъ още нѣщо: Добриятъ синъ, добрата жена, добритѣ приятели сѫ даръ отъ Бога. Който обича Бога, той ще бѫде обиколенъ отъ добри хора: жена му, децата му, приятелитѣ му, познатитѣ му, всички ще бѫдатъ добри и внимателни къмъ него. На такъвъ човѣкъ имотътъ расте. Ако е земедѣлецъ, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука.

Сега, като ученици на новото учение, вие трѣбва да възприемате новитѣ принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Стариятъ животъ ще се замѣни съ новъ, както животътъ на гѫсеницата се замѣства съ живота на пеперудата. Когато гѫсеницата разбере, че животътъ й се свършва, тя си приготвя пашкулъ, въ който се скрива, както Ной въ ковчега си. И вие, като гѫсеницата, ще влѣзете въ своя пашкулъ и ще се понесете по водата. Щомъ водата се намали, ще отворите вратата на своя ковчегъ и ще хвръкнете навънъ, както хвръкна гълѫбътъ отъ Ноевия ковчегъ. Казвамъ: потопъ иде въ свѣта! Не потопъ отъ вода, но потопъ отъ огънь. Всички ще видите този потопъ. Питамъ: ще можете ли тогава да излѣзете отъ своя пашкулъ? Който не е успѣлъ да се завие на пашкулъ, той ще се опърли отъ огъня, а нѣкои даже ще изгорятъ. Който има пашкулъ, той ще мине съ него по водата, както Ной съ своя ковчегъ. И като мине огъньтъ, той ще излѣзе отъ пащкула си и ще започне новия животъ, който носи истинскитѣ блага, истинскитѣ условия за добъръ животъ. Като излѣзе отъ ковчега, ще хвръкне въ въздуха, като пеперуда. Кой отъ васъ е ималъ тази опитность, да излѣзе отъ пашкула, да хвръкне свободно въ въздуха, като пеперуда, и да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ? Който нѣма тази опитность, той нищо не може да говори.

Сега отъ всички се изисква да усилите вѣрата си. Това не значи, че нѣмате вѣра, но вѣрата ви е като тази на търговеца. Докато работитѣ на търговеца вървятъ, той се насърдчава; щомъ настане нѣкаква криза въ търговията му, той се обезсърдчава. Следователно, докато се обезсърдчава, човѣкъ се намира въ индивидуалното съзнание на своята личность. Докато ревностьта действува въ него, той живѣе въ общественото съзнание.

Щомъ дойде въ него нѣкакъвъ импулсъ за великъ животъ, той влиза вече въ общочовѣшкото съзнание, въ което взиматъ участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно мѣсто се събератъ двама, трима, петима или десетина души, всѣкога се явява ревность. Ревностьта има и добри страни. Тя дава потикъ на човѣка. Обаче, ревностьта трѣбва да се постави на своето мѣсто. Който не разбира ревностьта, той може да се спъне въ нея. Човѣкъ трѣбва да разбира своитѣ прояви, да знае, къмъ коя категория на съзнанието се отнасятъ: къмъ индивидуалното, къмъ общественото или къмъ общочовѣшкото.

Казвате: Защо съзнанието на човѣка не се пробуди изведнъжъ, да види, какво му предстои да мине? — Ако видите всичко, което ви предстои да минете, въ единъ день косата ви ще побѣлѣе. Гръбнакътъ ви не е толкова силенъ, не може да издържа много. Тази е причината, задето Богъ постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на стрададанията, животътъ не е страшенъ. Чрезъ страданията, човѣкъ ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдалъ!  Обаче, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се самоосѫжда. Самоосѫждането, строгата себекритика не прави човѣка герой. Да направишъ пѫть на слабияр това е геройство. Да спасишъ мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Богъ се грижи и за най-малкитѣ сѫщества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Нѣкой човѣкъ страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Богь да слѣзе отъ своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Това говори за щестлавието на този човѣкь. Достатъчно е Богъ да чуе молбата му, а какъ ще му помогне, това е Негова работа. Както човѣкъ спасява мравята, така и него ще спасятъ. Ще дойде нѣкое по-силно сѫщество отъ него, което ще му помогне. Богъ помага и на хората, и на животнитѣ чрезъ свои специални органи. Всѣко сѫщество, което е готово да изпълни Божията воля, е Неговъ органь.

Казвате: Дотегнаха ни страданията. —  Щомъ кажете така, вие искате да се освободите отъ мѫчната книга, която баща ви е купилъ да четете, да я изучавате. Страданията представятъ такава мѫчна книга, дадена ви отъ вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика, следъ като продаде на други хора своята мѫчна книга? Нищо не придобива. Напротивъ, безъ тази книга, той остава простакъ, невежа. Щомъ получи тази книга отъ баща си, ученикътъ трѣбва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере цѣлия свѣтъ, че наука има въ душата му.

Съвременнитѣ хора искатъ да уредятъ материалнитѣ си работи. Тѣ не знаятъ, обаче, че начинътъ, по който искатъ да ги уредятъ, нѣма да имъ помогне. Ново разбиране се изисква отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да поставятъ любовьта като основа въ живота си, и ще видятъ, какъ всичкитѣ имъ работи ще се уредятъ най-правилно. Ще кажете, че любовьта днесъ не може да се приложи. Не, любовьта всѣкога е могла да се приложи, а днесъ —  най-много. Ако търговецътъ вложи любовьта като основа на своя животъ, и търговията му ще върви добре. Ако ученикътъ вложи любовьта въ живота си, всичко, каквото чете или учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближаватъ къмъ любовьта съ страхъ и ужасъ. Като видятъ любовьта, отдалечъ още се объркватъ. Да влѣзете въ стаята на нѣкой разбойникъ и се забъркате, разбирамъ, но да влѣзете въ стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирамъ.

Сега, не е въпросътъ да продавате книгитѣ си, които вашиятъ баща ви е далъ да изучавате. Като ученици на Великата Школа, вие имате задачи, които трѣбва да разрешите. Вие имате изпити, които трѣбва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкватъ на известни затруднения, мнозина казватъ: Въ този животъ не мога да разреша задачитѣ си, но ще останатъ за друго нѣкое прераждане. — Това е криво мислене. Отде е дошла тази мисъль въ ума ви? Отде знаете, че въ друго нѣкое прераждане ще имате сѫщитѣ условия, каквито имате днесъ? Ако изпуснете днешнитѣ условия, вие ще прекарате въ пространството 200—300 или 500 години въ лутане, въ безпокойствия, безъ да имате надежда за връщане къмъ по-раншнитѣ условия. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да бѫдете изоставени, забравени отъ всички и да живѣете самъ, въ абсолютна самота! Вие не сте изпитвали, какво нѣщо е самотата на живота! Азъ ви говоря тия нѣща, за да не се подавате на вашитѣ лоши съветници, на вашитѣ лоши учители, които ви подтикватъ въ кривъ пѫть. Като знаете това, ще различавате, отде идатъ вашитѣ мисли и чувства. Всѣка Божествена мисъль трѣбва да се приеме; всѣка мисъль, която не е Божествена, трѣбва да турите настрана. Само по този законъ ще укрепнете, ще бѫдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, безъ този законъ, нищо не можете да постигнете. Само любовьта е въ състояние да направи човѣка съвършенъ. Любовьта дава животъ Следователно, който придобие живота, той е роденъ вече отъ любовьта. Следъ това мѫдростьта иде да допълни живота на човѣка, да му даде направление. Мѫдростьта съдържа въ себе си елементитѣ на знанието и на свѣтлината. Когато човѣкъ придобие знанието и свѣтлината, тукъ вече спира мѫдростьта и започва да действува истината, която носи свободата. Когато си постави за идеалъ познаването на Бога, човѣкъ става свободенъ.

И тъй, първо се проявява любовьта, която носи живота. После иде мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина. Трета се проявява истината, която създава въ човѣка великъ потикъ къмъ свобода. Съ този импулсъ човѣкъ може да преодолѣе всички препятствия въ своя пѫть. Това подразбира преминаване въ нова фаза на животъ, но не свършване на живота. И въ бѫдеще, когато отново дойде на земята, човѣкъ ще знае вече, върху какви основи трѣбва да постави живота си, за да бѫде приятенъ, да се радватъ всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човѣкъ ще каже: „Всичко считамъ за изметъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Така е казалъ Апостолъ Павелъ, когато е билъ въ общочовѣшкото съзнание. После той е слѣзълъ въ общественото, въ народното съзнание и казалъ: Искамъ да умра за народа си, искамъ да го спася. —  Христосъ не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостолъ Павелъ казва: „Азъ, който проповѣдвамъ Христа, боя се да не бѫда отхвърленъ“. Значи, той почувствувалъ, че еврейскиятъ народъ ще бѫде отхвърленъ. Не можешъ да спасишъ единъ народъ, докато не го обикнешъ. Апостолъ Павелъ не можа да проникне въ дълбочинитѣ на своя народъ, и следъ като го опита, отказа се отъ мисъльта си да го спаси. Той каза: Отдалечавамъ се вече отъ васъ и отивамъ при езичницитѣ. Щомъ се отърси отъ връзкитѣ на своя народъ, той се избави.

И на васъ ще се даде такава задача, да проповѣдвате новото учение между своя народъ. Мнозина не ще издържатъ противодействието на външния свѣтъ и ще се върнатъ, като кажатъ, че тази работа не е за тѣхъ. Веднъжъ сте влѣзли въ Школата, знайте, че ще ви поставятъ на различни изпити, малки или голѣми. Следъ като носихте десеть деня наредъ вода, по-нататъкъ ще ви се даде задача, напримѣръ, десеть деня наредъ да търсите Бога въ проявитѣ на хората и да кажете, въ какво сте Го познали. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ задачи и опити, но тя изисква отъ тѣхъ послушание и деятелность. Затова и Писанието казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Какви деца трѣбва да станете? Чисти по сърца и разумни въ проявитѣ на своя умъ.

Правете опити, за да се уякчи вѣрата ви. Вѣрата внася разбиране между всички хора. Божествениятъ огънь пъкъ трѣбва да обхване цѣлото човѣчество. Той е необходимъ, за да събуди въ хората общочовѣшкото съзнание. И тогава, доколкото човѣкъ е вѣренъ на тритѣ принципа въ живота — на любовьта, на мѫдростьта и на истината, дотолкова и Богъ ще му помага. Христосъ казва: „Идете и проповѢдвайте това учение, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Това значи Христовиятъ Духъ да бѫде съ насъ. Щомъ Христовиятъ Духь е върху васъ, вие ще можете да се повдигнете, да минете отъ индивидуалното съзнание въ общественото и отъ общественото въ общочовѣшкото. Споредъ езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новородениятъ живѣе въ общочовѣшкото, въ козмическото съзнание. Съ такъвъ човѣкъ всѣки желае да се разговаря, всѣки се разбира съ него. Гответе се за този моментъ. Той може да дойде всѣкога.

Обаче, условия се изискватъ за този моментъ. Какви сѫ тѣзи условия? Вжтрешни. Следъ като сте се готвили толкова години за този моментъ, и следъ като още продължавате да се готвите, трѣбва ли, когато настане този часъ, да кажете, че не сте готови?

Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, да видите, какъ се постѫпва съ онзи, който не е готовъ, когато Богъ похлопа на вратата му. Единъ добъръ, младъ момъкъ обичалъ дъщерята на единъ български чорбаджия. Родителитѣ й не я давали на този момъкъ, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерьта, когато момъкътъ отишълъ въ дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съмъ още готова, дрехитѣ не съмъ събрала. Ела утре вечерь. Той се върналъ у дома си, но повече не отишълъ при момата. По сѫщия начинъ и Богъ не идва два пѫти подъ редъ при човѣка. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка и не Му се отвори, Той втори пѫть не идва вече. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да му отвори. — Ама не съмъ си събралъ дрехитѣ. — То е другъ въпросъ. Богъ не може да чака вънъ да събирашъ дрехитѣ си. Вие трѣбва да съберете дрехитѣ си, да се приготвите, и щомъ чуете, че Богъ тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да излѣзете вънъ. Ще кажете: Ами какво ще правятъ мѫжетѣ ни, какво ще правятъ женитѣ ни? — Това не е ваша работа. — Ами децата ни? — Това сѫ второстепенни въпроси.

Първата ви задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Бога, а останалитѣ въпроси ще се разрешатъ сами по себе си. Питамъ: като сте се предали на домоветѣ си, на мѫжетѣ и на женитѣ си, на дъщеритѣ и на синоветѣ си, осигурени ли сѫ тѣ? Не виждате ли, че съвременнитѣ народи, общества и домове се намиратъ въ ужасно положение? Страшно е положението на съвременния свѣтъ! Виждате, какъ мѫже и жени се продаватъ. Не могатъ вече да сѫществуватъ лъжи и измами. Трѣбва да се тури край на лъжата. Свѣтътъ се нуждае отъ герои.

Сега, ние не се интересуваме отъ престѫпленията на хората. Ние се интересуваме отъ това, доколко тѣ спазватъ великия законъ въ живота любовь къмъ Бога. За предпочитане е сърце чисто, а рѫце огрубѣли отъ работа, отъ трудъ, отколкото рѫце меки, а сърце нечисто, покварено отъ различни пороци и недосгатъци. По-добре рѫце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а рѫце меки. Които искатъ да изпълнятъ великия законъ, нека направятъ крачка напредъ. Този въпросъ нѣма да се разреши нито съ индивидуалното, нито съ общественото или народното съзнание, но съ общочовѣшкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживѣло времето си вече. Трѣбва ли още да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрѣшкитѣ на хората и да ги оправя. Да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, нито вие ще се спасите, нито на тѣхъ ще помогнете. Ето, Мойсей, единъ отъ виднитѣ адепти на времето си, който разполагаше съ египетската мѫдрость, употрѣби различни методи за изправяне на еврейския народъ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи съ този своенравенъ народъ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреитѣ.

Азъ не говоря за евреитѣ по плъть, но имамъ предъ видъ духовния Израиль. Това пробуждане на съзнанието, т. е. този превратъ въ душитѣ на хората може да се постигне само по Божественъ начинъ. Никакви други начини, никаква друга култура не е въ съсгояние да прероди човѣка, освенъ Божествената. Тази култура носи любовьта въ себе си. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Безъ любовь човѣкъ се намира въ сѫщото положение, въ каквото се намира мравката, когато попадне въ пѣсьчната хунийка на мравчения лъвъ. Влѣзе ли веднъжъ тамъ, тя повече не може да излѣзе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрезъ нея мравчениятъ лъвъ лесно лови жертвитѣ си. Следователно, вложете любовьта въ душата си за основа на вашия животъ, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовьта подразбира пълно съгласие между тритѣ вида съзнания. При това положение, човѣкъ живѣе не въ настроенията, а въ вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани тритѣ съзнания въ едно, тѣ опредѣлятъ и правилнитѣ функции въ духовния животъ на човѣка. Тѣ се намиратъ въ такава зависимость едно отъ друго, въ каквато зависимость се намиратъ помежду си главата, бѣлитѣ дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха въ човѣка, общественото съзнание — бѣлитѣ дробове, а общочовѣшкото —  главата. И наистина, соковетѣ отъ стомаха минаватъ въ бѣлитѣ дробове, а оттамъ — въ главата.

Като дойдатъ до известна възрасть, мнозина се отказватъ да учатъ, да работятъ и казватъ: Докато бѣхме млади, ние работихме. Сега нека младитѣ работятъ, нека тѣ учатъ Младостьта на човѣка се подържа отъ вѣрата му въ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си ония нови сили, нови елементи, които сѫ нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича единъ търговецъ, толкова по-добре вървятъ работтѣ му. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да очаква да дойде помощьта му само отвънъ. Ако мисли така, той ще се намѣри въ положението на турцитѣ, които каз ватъ, че Аллахъ всичко може да направи. —  Това е вѣрно, но и хората трѣбва да работятъ. Че и хората сами правятъ много нѣща, виждаме по това, че свѣтътъ още не е изправенъ, макаръ да казватъ, че Богъ всичко прави. Ако хората биха оставили всичко на Бога, свѣтътъ щѣше да бѫде въ пълна изправность. И старитѣ пророци сѫ казвали, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ, но въпрѣки това, тѣ не обърнаха хората къмъ Бога. Значи, покрай Божиитѣ думи, тѣ сѫ предавали и свои. Ако нѣкои тѣхни мисли сѫ дали добри резултати, и това е добро. Но самъ Богъ се чуди, какъ е дошло на ума на хората да Му приписватъ нѣща, които Той никога не е помислялъ, нито казвалъ. Идатъ времена, когато вѣрата, знанията на хората ще бѫдатъ подложени на изпитъ.

Преди нѣколко деня дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболѣло отъ минингитъ. — Никакъвъ минингитъ не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силнитѣ слънчеви лѫчи, заболѣла го глава. Щомъ му се даде очистително и изпие нѣколко чаши гореща вода, да се изпоти, минингитътъ ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се отъ коремоболие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трѣбва да се пие. Много отъ вашитѣ мисли и желания сѫ подобни на студената боза, отъ която непременно коремъ ще ви заболи. Който е успѣлъ да хармонизира въ себе си и тритѣ съзнания, той ще се избави отъ нещастията, които идатъ отвънъ.

Сега, азъ желая да разберете добре това, което ви говорихъ. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го въ живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бѫде въ състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислитѣ ви. Азъ искамъ да бѫдете герои, да не се отпущате. Новото учение изисква нови дрехи, нови костюми. Скѫсани, стари дрехи въ новото учение не се позволяватъ. Тамъ всѣки трѣбва да обръща вниманието на хората съ своитѣ нови костюми. Казвате: Има ли човѣкъ толкова срѣдства? —  Срѣдствата се криятъ въ любовьта. Тя носи голѣми богатства за човѣка. Който служи на първия принципъ — любовь къмъ Бога, той нѣма да бѫде лишенъ отъ Божиитѣ блага. Щомъ не служи на този принципъ, никакви блага нѣма да получи.

И тъй, спазвайте основния принципъ въ живота си — любовь къмъ Бога. Това не значи, че вие нѣмате любовь. Всички имате любовь, но съ тази любовь не можете да влѣзете въ Царството Божие. Любовьта на гѫсеницата не може да бѫде любовь на пеперудата. Вашата любовь, вашата мѫдрость, вашата истина трѣбва да послужатъ за основа на по-широка любовь, мѫдрость и истина,

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

42. Лекция отъ Учителя, държана

на 13 юлий, 1927 г. София.