1927_06_22 Отличителни чърти

[Ани]

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЪРТИ.

Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“.

Като говорите или пишете за нѣкои отличителни чърти, тѣ трѣбва да бѫдатъ такива, които напълно да характеризиратъ дадено лице, или даденъ предметъ. Въ такъвъ случай, като оставямъ настрана второстепеннитѣ нѣща, питамъ: Коя е отличителната чърта на Соломона? Като погледнете едно чело, единъ носъ или една уста, вие веднага можете да кажете, коя е отличителната чърта на челото, на носа и на устата. Казвате: Отличителната чърта на челото, напримѣръ, е разумностьта, на очитѣ — способностьта да виждатъ, т. е. зрението, на устата — чувствителностьта. Чувствителностьта произтича отъ съзнанието, въ което се явяватъ редъ желания. Значи, устата показва, какви сѫ желанията на човѣка. И други нѣща се опредѣлятъ по устата, но тѣ сѫ второстепенни. И гладътъ предизвиква въ човѣка желание да яде, което желание се задоволява първо чрезъ устата. Какво се разрешава съ яденето? Като се наяде, човѣкъ може ли да стане ученъ? Опредѣлено ли е, колко пѫти трѣбва да яде човѣкъ? Значи, колкото пѫти и да яде, човѣкъ не може да стане ученъ. Яденето е само условие за учене, но чрезъ ядене човѣкъ нито ученъ става, нито знания придобива. Знанието иде отъ друго мѣсто, отъ другъ източникъ. Тренирането на тѣлото е условие за нѣщо, но знания не дава. Зрението е друго условие, но и то знания не дава. И знанието даже не е най-важното нѣщо въ живота, и то е условие за нѣщо. За какво? За разбиране на живота, за използуване на неговитѣ сили. Безъ знания вие не можете да живѣете. Колкото и да е малъкъ животътъ, поне елементарни знания трѣбва да имате.

Христосъ казва: ,,Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Обаче, за разбирането на този пѫть, на тази истина и на този животъ, необходими сѫ знания. Подъ думата истина, Христосъ разбиралъ всички методи, чрезъ които животътъ може да се реализира. Значи, пѫтьтъ води къмъ истината, а истината — къмъ живота. Безъ пѫть човѣкъ не може да намѣри истината, а безъ истината не може да намѣри живота. До тукъ Христосъ е спрѣлъ. Като казва за себе си, че азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ, искалъ да каже, че самъ Той е въ този пѫть, въ тази истина и въ този животъ. Ако и вие намѣрите този пѫть, тази истина и този животъ, ще разберете Христа. Иначе, ще Го критикувате, ще разисквате върху личностьта и живота Му, безъ да придобиете нѣщо. Ако имате единъ приятель, когото критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуватъ картина, която представя красотата, но и двамата се критикуватъ, печелятъ ли нѣщо? Единиятъ казва на другия: Очитѣ, носътъ, устата въ твоята картина не сѫ правилни. Другиятъ пъкъ казва: Сѣнкитѣ въ твоята картина не сѫ добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на мѣсто, всѣки самъ ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенствуватъ. Обаче, ако критиката не е на мѣсто, и дветѣ картини ще останатъ непоправени. Отъ резултатитѣ, които критиката произвежда, се сѫди, дали тя е била права, или не. Да кажете на нѣкой, че не живѣе добре, това още не е критика. Вие трѣбва точно да опредѣлите, де, какъ и на кое мѣсто той не живѣе добре. Той трѣбва да знае, въ какво се изразява неговия лошъ животъ, за да може да се поправи.

Коя е отличителната чърта на Соломона? Преди всичко, Соломонъ е билъ юдеинъ, и като такъвъ, той не е могълъ да се освободи отъ общитѣ национални чърти на юдеитѣ. Тѣ сѫ крайни материалисти. Братята на Иосифа, напримѣръ, го продадоха за пари. Тѣ не го убиха, но го продадоха. Сѫщо така юдеитѣ продадоха Христа пакъ за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника. Тази е отличителната национална чърта на юдеитѣ. И Соломонъ, като юдеинъ, трѣбваше да реагира срещу тази национална чърта на своя народъ. И еврейскитѣ пророци реагираха срещу тази чърта. Като четете Библията, ще видите, че тѣ навсѣкѫде сѫ сипвали огънь и жупель, само заради тази чърта на евреитѣ. Тѣ сѫ търсили злото въ духовенството, въ управляващитѣ. Направете преводъ да видите, кое въ човѣка отговаря на духовенството и кое — на управляващитѣ. Духовенството, т. е. духовната страна въ човѣка представя принципитѣ, вѣруюто, отъ които се рѫководятъ ума и сърцето на човѣка.

Коя е отличителната чърта на Сократа? По произхождение, Сократъ билъ гръкъ. Значи, той изразява гръцкитѣ национални чърти. Гърцитѣ сѫ хитри, тѣ се отличаватъ съ слабъ мораленъ устой. Напримѣръ, следъ като воюваха десеть години съ Троя, тѣ измислиха най-после една хитрина: направиха единъ голѣмъ дървенъ конь, съ който превзеха Троя. Гърцитѣ сѫ на по-високо стѫпало на развитие отъ евреитѣ: тѣ умъртвиха Сократа съ отрова, съ по-изтънчено срѣдство, а евреитѣ продадоха Христа и Го разпнаха на кръстъ. Затова, именно, Сократъ трѣбваше да се бори съ по-голѣми престѫпления.

Най-после ще дойдемъ до Толстоя. Съ какво се отличава Толстой? Той е славянинъ. Нѣои учени изтъкватъ, като отличителна чърта на славянитѣ, нечистотата. Тѣ обичатъ да оцапатъ човѣка. Както и да е, каквото и да се казва за евреитѣ, за гърцитѣ и за славянитѣ, това още не е абсолютно, защото отрицателнитѣ чърти на единъ човѣкъ, или на единъ народъ не могатъ още да го характеризиратъ. Тѣ сѫ въ процесъ на развитие, следователно, единъ день отъ тия отрицателни чърти поменъ нѣма да остане. Толстой ималъ голѣми уши, което говори за щедростьта на славянитѣ. Много престѫпления въ свѣта се вършатъ отъ щедрость. По характеръ, Толстой е доблестенъ, която чърта отсѫтствува въ характера на Соломона и на Сократа. Въ края на живота си, Соломонъ казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Той е изпиталъ всичко, и следъ това изказалъ тази мисъль, като считалъ, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократъ пъкъ разсѫждавалъ точно обратно: Той казалъ, че чрезъ волята си, човѣкъ може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ моралъ, а именно: недостатъцитѣ не трѣбва само да се обуздаватъ, но тѣ трѣбва да се трансформиратъ. Като енергии, които вървятъ въ низходеща посока, тѣ могатъ да приематъ обратна посока на движение —  възходеща. Въ това отношение, Толстой има по-хубави чърти отъ тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не сѫ завършили още своето развитие. Въ бѫдеще тѣ ще дойдатъ на по-висока степень на развитие.

И тъй, всѣки човѣкъ е миналъ или минава презъ формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя. Соломонъ е прекаралъ единъ животъ само на ядене и пиене, физически животъ. За такъвъ животъ се изискватъ хора. И наистина, около него е имало много жени и прислужници. Това е аристократически животъ. Този животъ се е подържалъ и съ наука, съ четене и писане на притчи. Въ Сократа виждаме точно обратното. Той искалъ да ликвидира съ физическия животъ, съ живота на ядене и пиене, затова се предалъ на размишления, на философски разговори и беседи. Неговата философия се заключава въ мисъльта: „Познай себе си!“ Той се оженилъ за една сприхава и нервна по характеръ жена, като си казвалъ: Ако съ философията си мога да се справя съ характера на моята жена, много нѣщо ще постигна. Единъ день, когато Сократъ се разговарялъ съ ученицитѣ си, жена му взела легенъ пъленъ съ вода и го изсипала върху главата на Сократа. Последниятъ запазилъ пълно присѫтствие на духа. Той погледналъ спокойно къмъ ученицитѣ си и казалъ: „Когато едно дърво се посади, непременно трѣбва да се полѣе“. Значи, той взелъ добрата страна отъ постѫпката на жена си, защото разбиралъ законитѣ на живота и правилно ги прилагалъ.

Великитѣ хора, това сѫ свѣтлитѣ точки на хоризонта, това сѫ високитѣ върхове на планинитѣ. Кривата линия А (стр. 154) представя небосвода, т. е. идейния, възвишения, непостижимия свѣтъ. Кривитѣ линии В представятъ високитѣ планински върхове. Точката С, долу, представя долинитѣ. Когато слънцето по високитѣ върхове започва да изпраща повече свѣтлина и топлина, снѣговетѣ и ледоветѣ по тѣхъ започватъ да се топятъ. Въ морално отношение, топенето на снѣговетѣ и ледоветѣ представя разпуснатия животъ на планинитѣ. Следователно, когато хората сѫ много любезни, много учтиви, това показва, че тѣ сѫ горе, по високитѣ планински върхове, дето се топятъ и изпращатъ водитѣ си надолу.

Когато нѣма какво да се топи, тѣ оставатъ сами и се проявяватъ толкова скържави, каквито сѫ въ действителность. Какво представятъ тѣ тогава? Голи, скалисти върхове. Това което природата е натрупала върху тѣхъ, изчезва. Природата казва: Всичко, каквото имахъ, дадохъ, повече нѣма какво да давамъ. Като събера нови материали, пакъ ще ги натрупамъ. Планинитѣ регулиратъ въздушнитѣ течения. Сѫщевременно и влагата става причина да се образуватъ различни течения, бури, циклони въ съгласие съ наклона на земята. Когато енергията на планинитѣ стане устойчива, снѣговетѣ започватъ да се топятъ и да слизатъ надолу, въ долинигѣ. Тогава деятелностьта на долинитѣ започва да се усилва: растителностьта става буйна, цвѣтята се развиватъ добре, дърветата вързватъ и даватъ хубави плодове. Значи, щомъ водитѣ започватъ да прииждатъ, това показва, че животътъ въ долинитѣ се усилва. По този начинъ става преливане на живота отъ едно състояние въ друго. Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, мораленъ устой, радость и веселие. Ако преливането на живота не става правилно, тогава идватъ всички нещастия въ свѣта. Съ други думи казано: ако снѣговетѣ на планинитѣ се топятъ равномѣрно и слизатъ по всички склонове, за да напояватъ долинитѣ, животътъ въ долинитѣ се развива добре. Обаче, ако топенето на снѣговетѣ става неравномѣрно, при слизането си, водитѣ завличатъ камъни, чакълъ, тиня, вследствие на което образуватъ, голѣми насипи. Следователно, това, което става въ природата, става и въ индивидитѣ, и въ обществата, и въ народитѣ, и въ цѣлото човѣчество. Енергията отъ тѣхнитѣ планински върхове, т. е. отъ тѣхнитѣ мозъци понѣкога тече правилно, равномѣрно, надолу къмъ долинитѣ имъ, а понѣкога тече неправилно, неравномѣрно.

Съвременнитѣ хора говорятъ често за моралъ, за мораленъ устой и т. н. Когато се образува нѣкакво общество, хората пъкъ говорятъ за добро, за честность, за справедливость и за редъ още добродетели Това говори за известни процеси, които ставатъ въ човѣшката душа. Кога човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой? Когато стане богатъ, само тогава човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой, за редъ и порядъкъ. Защо? Защото той има какво да пази. Ако нѣма какво да пази, нѣма защо да говори за тия нѣща. Следователно, когато се говори въ свѣта за моралъ, това подразбира пазене, грижливо отнасяне къмъ ония ценности, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Тѣзи ценности могатъ да се пазятъ само съ чистъ, възвишенъ животъ. Щомъ тѣзи ценности се загубятъ, човѣкъ престава да се развива.

Сега, когато разглеждате отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя, каква поука можете да извадите отъ тѣхъ? Въ тѣзи три лица вие трѣбва да виждате едно и сѫщо лице, което, отъ положението на царь, постепенно слиза като философъ-мислитель и стига въ положенито на човѣкъ, който иска да познае душата на народа. Това сѫ три състояния, презъ които човѣшката душа минава. Нѣкой човѣкъ казва: Да имамъ условия, това и това бихъ направилъ. Значи, този човѣкъ мечтае за царски условия. Питамъ: ако бѫдете царь, какво ще направите? Ще направите това, което и Соломонъ направи. Казвате: Да имамъ знания. Какво ще направите? — Ще направите това, което и Сократъ направи. Сократъ можа ли да разреши задачата „познай себе си“? Преди всичко, гърцитѣ възприеха тази задача отъ източнитѣ народи. Човѣкъ нѣма защо да се познава. Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито въ душата на човѣка. Само това нѣщо трѣбва да се реализира. А тъй, да познава човѣкъ своитѣ недѫзи, това не е самопознаване. Тъй щото, самопознаването подразбира разкриване на човѣшката душа, да знае човѣкъ, какво добро може да направи.

Значи, познаването не подразбира разкриване на човѣшкитѣ слабости, на човѣшкитѣ дефекти. Когато гениалниятъ работи, дефектитѣ му сѫ извънъ неговия животъ. Той не се спира върху дефектитѣ си. Дефектитѣ на писателя, напримѣръ, не сѫ въ самия него, тѣ сѫ въ окрѫжаващата срѣда. Това не зависи отъ неговата нервна система, но изключително отъ външнитѣ условия. Нѣкой писарь пише тънко или дебело — и това зависи отъ външнитѣ условия, отъ перото, отъ мастилото, отъ обстановката и т. н. Отъ френологическо гледище, това показва, че хората около него се занимаватъ съ дребнавости, които препятствуватъ на енергията да се прояви правилно. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се смущава отъ външнитѣ условия, нищо външно да не го безпокои. Срѣщате нѣкой човѣкъ, виждате, че е неспокоенъ. Защо? Дрехитѣ му не били, каквито трѣбва, обущата му били малко скѫсани, шапката му била стара. Другъ пъкъ се смущава, че масата за ядене не била наредена, както трѣбва: кърпитѣ не били добре сгънати, солницата не била турена на мѣсто, въ яденето нѣмало достатъчно пиперъ и т. н. Всички хора се безпокоятъ за дребни работи, вследствие на което тѣхниятъ почеркъ не е правиленъ. Енергиитѣ на тѣхнитѣ сили и способности не се проявяватъ правилно. Ако нѣкой графологъ разглежда почерка на съвременнитѣ хора, по него свободно може да чете характера на тѣхнитѣ желания.

Казвамъ: Соломонъ, Сократъ и Толстой сѫ три типа, които носятъ въ себе си известни сили. Всѣки типъ, изобщо, крие въ себе си известни сили, но отъ всички типове единъ день ще се оформи общъ типъ, въ който ще се включва положителната философия и наука на живота. Този типъ ще представя една митическа книга, отъ която ще се изучава историята и развитието на цѣлото човѣчество. Като помислимъ за Соломона, за Сократа и за Толстоя, веднага ще си спомнимъ за голѣмото влияние, което тѣ сѫ упражнили върху човѣчеството. Обаче, тѣ не сѫ първокласни единици; има и по-високи върхове отъ тѣхъ, но понеже днесъ четохте темата „Отли чителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“, затова говориме за тѣхъ. Положението на Соломона, като царь, представя условия за придобиване на знание и мѫдрость. Що се отнася до женитѣ и наложницитѣ на Соломона, ще ги оставимъ настрана, понеже тѣ представятъ неговитѣ костюми, т. е. неговитѣ желания, които всѣки день могатъ да се мѣнятъ. Въпросъ е, дали този царь е могълъ да обича всички тия жени. Какво представя числото 1200, т. е. 900 жени и 300 наложници, отъ кабалистическо гледище? Това сѫ 12-тѣ зодии. Значи, на всѣка зодия се падатъ по сто жени. Въ числото 900, 9-тѣ представя крайния предѣлъ, до който могатъ да стигнатъ желанията на човѣка. Въчислото 300, тройката, напримѣръ, показва число, съ което може да се работи на физическия свѣтъ.

Когато Соломонъ прибралъ при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криелъ въ душата си съвсемъ друга идея отъ тази, която съвременнитѣ хора му приписватъ. Тѣ му приписватъ повече грѣхове, отколкото той ималъ. Тѣзи жени били негови ученички и слушателки. Неговитѣ грѣхове не се заключаватъ въ това, че ималъ много жени, но въ факта, че се отклонилъ отъ Бога. Неговитѣ ученички отдалечили сърцето му отъ Бога. Вследствие на това, Соломонъ изгубилъ равновесието си. Той се подкупилъ, увлѣкълъ се и падналъ. Съ това заедно той съградилъ нѣколко езически храмове и служилъ на други богове. Въ това, именно, седи погрѣшката на Соломона. Когато се казва, че човѣкъ върши престѫп ления, това не е право. Човѣшката душа е нематериална, неуловима. Немислимо е душата на човѣка да се опетни или оцапа. Тѣлото на човѣка може да се подложи на мѫчения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима. Щомъ се отдѣли отъ тѣлото, тя веднага се изчиства. Единствената грѣшка на хората седи въ мисъльта имъ, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни въ чувствата на човѣка, дето, докосне ли се нѣщо отвънъ, може да създаде редъ нещастия за него, но това още не е човѣшката душа.

Представете си, че вие посещавате едннъ свой приятель, когото не сте виждали цѣли десеть години. По този случай той ви приготвя хубава баница, съ млѣко, съ чисто масло, и ви предлага да я раздѣлите между десетина свои приятели, които поканилъ пакъ по случай вашето гостуване. Вие поглеждате къмъ баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на нѣкое парче отъ срѣдата на баницата, като на най-хубаво, отъ този моментъ вече вие се натъквате на грѣхове и нещастия. Отъ този моментъ вече вие пущате малкото краче на дявола въ себе си. Отъ този моментъ започватъ грѣховетѣ ви, които съ хиляди години ще ви следватъ. Казвате: Какво да правя тогава? — Трѣбваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постѫпите така, отъ този моментъ щастието ще започне да ви следва. Всичкитѣ парчета на баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество. Казвате: Еди-кой си човѣкъ е по-добъръ отъ мене, а еди-кой си е по-лошъ. Въ това, именно, седи вашата погрѣшка. Вие трѣбва да знаете, че всички парчета отъ баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество и сѫ еднакво опечени. Следователно, отъ Божествено гледище, къмъ всички хора трѣбва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни сѫ по-добри, а други — по-лоши, вие всѣкога ще бѫдете нещастни. Кажете ли, че хората въ нѣкое братство не живѣятъ добре, вие не дѣлите баницата правилно. Отъ този день нещастието нѣма да напусне дома ви.

Питамъ: Кой е събралъ хората въ обществата? Ако мислите, че тѣ сами сѫ се събрали, лъжете се. Богъ, Любовьта е събрала хората въ обществата. За да се събератъ хората на едно мѣсто, между тѣхъ непременно трѣбва да има любовь. Докато между хората нѣма нѣкакъвъ идеалъ, докато любовьта не влѣзе между тѣхъ, тѣ не могатъ да образуватъ общества. За да се подържатъ обществата, всѣки трѣбва да внимава на своя животъ, правилно да дѣли баницата. Въ това седи истинскиятъ моралъ. Въпроситѣ се разрешаватъ съ правилно дѣление, а не съ закачване, или съ заплашване. Последнитѣ сѫ палеативни срѣдства. Затова казвамъ: Виждайте доброто въ всѣки човѣкъ! Виждайте добрата страна на всичко! Представете си, че всички хора живѣятъ добре, че всички сѫ светии. Какъ мислите, при това положение, щѣхте ли да бѫдете щастливи? Нѣмаше да бѫдете щастливи. При това положение, хората щѣха да изпитватъ такова недоволство, каквото никога на земята не е сѫществувало.

Ще приведа единъ примѣръ, който илюстрира недоволството на съвременнитѣ хора. Хората сѫ недоволни и оттамъ, отдето нѣматъ право да бѫдатъ недоволни. Единъ майсторъ гръкъ се качилъ единъ день на кѫщата си да поправя нѣщо. По невнимание, той се подхлъзналъ, падналъ отъ кѫщата и строшилъ крака си. Той започналъ да плаче, да роптае и се обърналъ кьмъ Зевса съ думитѣ: Господи, азъ мислихъ, че си отъ добритѣ богове, а ти създаде такъвъ законъ, споредъ който трѣбваше да си счупя крака. — Какво искашъ да направя? — Изхвърли този законъ, да не действува повече въ свѣта, за да бѫдатъ хората свободни. Какъвъ билъ този законъ? Законътъ за земното притегляне, споредъ който, всѣко тѣло, хвърлено въ въздуха, пада на земята. — Добре, още утре ще бѫде твоята воля: кракътъ ти ще оздравѣе. Този майсторъ, здравъ вече, отишълъ пакъ на работа. Махналъ съ чука въ въздуха, но той увисналъ, не могълъ да се върне пакъ назадъ. Ударилъ съ другъ инструментъ, и той увисналъ въ въздуха. Каквото подхвърлилъ въ въздуха, всичко увиснало. Седи той, чуди се, какво да прави, но вече ядосанъ, недоволенъ отъ новото положение, отъ новия законъ. Цѣла седмица стоели чукътъ и другитѣ инструменти въ въздуха, и той нищо не могълъ да върши. Който иска да живѣе споредъ съвършенитѣ закони, той ще стои на едно мѣсто въ въздуха, безъ да може да работи. Който не е готовъ за тия закони, той ще живѣе споредъ несъвършенитѣ закони: ще работи споредъ тѣхъ, макаръ и да чупи понѣкога краката си. Затова казвамъ: по-добре съ опасность за краката, но съ разумность за главата, отколкото съ опасность за главата, а съ разумность за краката.

Сѫщото се отнася и до васъ: по-добре съ мѫчнотии да вършите всичката си работа, отколкото да казвате, защо Богъ е създалъ свѣта така, а не иначе. Когато сте спѣли, Богъ е мислилъ, правилъ хиляди опити, докато най после е създалъ най-красивия свѣтъ, отъ който вие сте недоволни. При сегашнитѣ условия, по-хубавъ свѣтъ отъ този не може да сѫществува. И по-добъръ животъ отъ сегашния не може да сѫществува. Като не разбирате живота, казвате: Защо Богъ ни е пратилъ на земята? — На този въпросъ всѣки самъ трѣбва да си отговори. Затова, за следния пѫть пишете върху темата: „Защо Богъ ни е пратилъ на земята, и каква работа ни е далъ?“ Споредъ положителната философия човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ живота, който му е даденъ, защото, следъ време, този животъ ще се трансформира въ нѣщо по-хубаво. Формата на сегашния човѣкъ не е съвършена още. Съ умоветѣ, които хората иматъ днесъ, тѣ не могатъ да разбератъ Божиитѣ пѫтища. Обаче, тѣ не трѣбва да се отчайватъ. Тѣ ще пострадатъ, ще потѫгуватъ, ще се помѫчатъ, но единъ день ще се домогнатъ до положителната философия, ще разбератъ живота. Тѣ ще иматъ по 900 жени и 300 наложници, ученички и слушателки, като Соломона, и ще изучаватъ философията на живота. Тѣ ще иматъ най-лошитѣ жени, като Сократа и ще изучаватъ философията „познай себе си“! Тѣ ще бѫдатъ и въ положението на Толстоя, и женитѣ имъ нѣма да имъ позволяватъ да реализиратъ идеитѣ си. Соломонъ казваше: Не е лесно да излѣзе човѣкъ на глава съ толкова жени! Сократъ казваше: Всѣко дърво, като се посади, трѣбва да се полѣе. Жената на Толстоя пъкъ казваше: Не е дошло още времето за това учение.

И наистина, не е дошло още времето за новото учение. Защо? Защото хората сѫ недоволни. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението, въ което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хлѣба, за въздуха, за водата, за дрехитѣ, за обущата, за водата. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да благодари на Бога за всичко и да каже: Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макаръ днесъ да съмъ съ скѫсани дрехи и обуща, но единъ день всичко ще изправя. Богъ всѣки день ви дава възможность да работите. Той ви е далъ една картина, която трѣбва да изработите, като опредѣля, де да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Неговия съветъ, да не ви сѫдятъ хората. Ако работите, никой нѣма да ви сѫди. Умниятъ лесно намира погрѣшкитѣ си. Той знае, че погрѣшкитѣ седатъ въ неправилното приложение на принципитѣ, а не въ самитѣ принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието й е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трѣбва да се храни съ мека, съ течна храна.

Питамъ: защо ви проповѣдвамъ за любовьта? Защото вие сте малки деца, и трѣбва да се храните съ млѣко. Въ бѫдеще, когато пораснете и дойдете на земята, нѣма да ви говоря вече за млѣко, за любовьта, но ще говоря за коститѣ, за мѫдростьта. Тогава ще кажа: едно време, когато бѣхте малки деца, нуждаехте се отъ млѣко, но сега имате вече зѫби, сами дъвчите храната си, затова ви трѣбва твърда храна. Ще кажете: Едно време ни държахте близо до гърдитѣ си. Да, минаха вече тѣзи времена. Така постѫпва природага, така постѫпва и Богъ. Тъй щото, когато става въпросъ за обичь, за близость, трѣбва да знаете, че обичьта, както и близостьта сѫ вѫтрешни. Разбирането е вѫтрешно.

Природата работи сега, за да превърне соковетѣ на любовьта въ свѣтлина. Свѣтлината ще превърне въ знание, знанието — въ животъ, животътъ — въ абсолютна истина, а истината — въ свобода. Така ще се дадатъ на човѣка всички възможности да реализира желанията на своята душа. Когато реализира напълно всички красиви и възвишени желания, човѣшката душа ще се задоволи. Тогава и Богъ ще бѫде доволенъ отъ човѣка. „Въ Писанието е казано: Ще се всели Богъ въ душата, въ умоветѣ, въ сърцата, въ тѣлата ви, за да се радвате на Неговитѣ дѣла!“

„Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

39. Лекция отъ Учителя, държана

на 22 юний, 1927 г. София.