Jump to content

1927_06_15 Връзка на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

За следния пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“.

Животътъ е изкуство, вследствие на което трѣбва да се изучава като изкуство. Сѫщевременно животътъ е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трѣбва да го поставимъ по отношение на вѫтрешното съзнание, което свързва всички факти на живота въ едно цѣло. При това, тия факти трѣбва да се тълкуватъ положително, всѣки отъ които да се постави на своето мѣсто по отношение на цѣлокупния животъ, както и по отношение на всички живи сѫщества. Това може да се постигне при положение, когато човѣкъ има частично, или индивидуално отношение къмъ козмоса. Въ този случай, азъ разглеждамъ козмоса като живо сѫщество. Козмическото съзнание има предъ видъ човѣка само тогава, когато неговото съзнание е будно и въ четиритѣ свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днесъ хората се намиратъ на повърхнината на козмическото сьзнание, тъй щото, каквото започватъ, отъ негово гледище, всичко свършватъ успѣшно.

Като говорятъ за живота, сегашнитѣ хора иматъ предъ видъ главно материалнитѣ работи, материалнитѣ интереси на хората. Обаче, материалнитѣ блага сѫ последнитѣ блага въ свѣта. Когато отъ невидимия свѣтъ решатъ да уморятъ нѣкого, да го лишатъ отъ живота, даватъ му материални блага. Напримѣръ, достатъчно е да окачатъ на врата на нѣкого торба съ злато и да го пуснатъ въ морето. Затова и мѫдрецътъ е казалъ: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голѣма сиромашия, да не олекна много, че вѣтърътъ да ме отнесе нѣкѫде. Тъй щото, ако човѣкъ е богатъ, има опасность да не потъне въ морето; ако е сиромахъ, има опасность вѣтърътъ да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голѣмото богатство за човѣка, толкова е опасна и голѣмата сиромашия.

Казано е въ Евангелието: „Блажени нищитѣ духомъ“. Подъ „нищъ духомъ“ не се разбира сиромахъ човѣкъ. Нѣкой може да е сиромахъ и да бѫде горделивъ. Или, може да бѫде богатъ и пакъ да е нищъ духомъ. Когато постѫпва въ училище, ученикътъ не трѣбва да мисли за своя произходъ. Не бѫдете като горделивитѣ царски синове, които, като постѫпватъ въ училище, мислятъ, че много знаятъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото знаятъ и другитѣ ученици. А това, че имали царска кръвь, тѣ трѣбва да знаятъ, че тази кръвь е човѣшка, и като така, еднаква съ кръвьта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достоинство отъ знанието, което всѣки день черпи отъ училището, а не да се гордѣе съ своето произхождение и съ своята кръвь. Нѣкой казва, че се обърналъ вече къмъ Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне къмъ Бога, това е въ реда на нѣщата, но следъ като се обърне къмъ Бога, той трѣбва да влѣзе въ Царството Божие. На сѫщото основание, казвамъ: ученикътъ не се нуждае само отъ знания, но той трѣбва да има и характеръ, съ нищо да не се подкупва. Истински характеръ е този, който съ нищо не се подкупва: и цѣлата земя да му дадатъ, той пакъ нѣма да се подкупи. Човѣкъ още не е миналъ презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животътъ и природата даватъ на човѣка, иматъ за цель да изпитатъ устойчивостьта на неговия характеръ, като морално сѫщество. И следъ като се изпита и познае, едва тогава човѣкъ може да говори за любовь. Любовьта се проявява само при морално стабиленъ човѣкъ. Когато човѣкъ изгуби своята морална стабилность, и любовьта изчезва отъ него. Казвате: Какво правятъ тогава грѣшнитѣ хора безъ любовь? Любовь.та се проявява и между грѣшнитѣ, но тамъ тя произвежда голѣми страдания. Богъ е и въ ада, но тамъ Той произвежда такъвъ огънь, какъвто никой не би пожелалъ

И тъй, щастието ви зависи отъ вашитѣ разбирания, отъ това, което правите въ време и пространство. Въ това отношение, всѣки день ставатъ промѣни въ човѣшката душа, както и въ съзнанието му. Обаче, каквито и да сѫ тѣзи промѣни, мирътъ на човѣка не трѣбва да се нарушава. По повърхнината на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ, на човѣшката душа, както и на съзнанието му, могатъ да ставатъ редъ промѣни, обаче, дойде ли въпросъ до вѫтрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяватъ. Каквито усилия да правите, презъ каквито изпитания да минавате, тѣ сѫ необходими за вашето развитие. Отъ всичко трѣбва да се учите Добриятъ човѣкъ може да бѫде и богатъ, и сиромахъ — той отъ всичко се учи. Сиромашията и богатството сѫ вѫтрешни, а не външни процеси. Когато човѣкъ раздаде богатството си на другитѣ и остане сиромахъ, той е добъръ човѣкъ. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другитѣ, той е лошъ човѣкъ.

Питамъ: какво разбирате подъ връзка на съзнанието? Подъ връзка на съзнанието се разбиратъ правилни отношения къмъ Първата Причина, или къмъ Козмоса, или къмъ Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живѣе въ васъ. Въ тѣлото на човѣка Богъ не може да живѣе, но Той живѣе въ неговата душа. Днесъ човѣшката душа не е напълно въ тѣлото му. Човѣшкото тѣло още не е устроено, както трѣбва, т. е. не е още добре организирано. Единъ день, когато човѣшкото тѣло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно въ него и той ще стане безсмъртенъ. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но още не е направенъ така. И наистина, казвате, че Богъ е всезнаещъ, обаче, човѣкъ не е всезнаещъ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво въ сѫщность е въздухътъ? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има въ дълбочината на океана? Знае ли, какво има въ центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаденъ по образъ и подобие Божие? Само онзи може да знае тѣзи нѣща, въ когото козмическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тѣлото си и да обикаля цѣлата земя, да влиза въ вѫтрешностьта й, да види, отъ каква материя е направена, отъ колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много нѣща знае този човѣкъ, но нищо не съобщава за тѣхъ. Ако нѣкой отъ васъ на сънь само отиде на слънцето, всички вестници ще пишатъ за него. Така постѫпватъ децата. Тѣ обичатъ да се хвалятъ. Каквото чуятъ, или видятъ, веднага съобщаватъ на всички. Обаче, който е развилъ въ себе си козмическото съзнание, той е разуменъ човѣкъ. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивилъ, докато стигне до това положение. Той постѫпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Голѣми препятствия е срещналъ той въ пѫтя си, докато развие своето козмическо съзнание. Щомъ стигне до това положение, той счита понѣкога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение.

Единъ богатъ американецъ вложилъ шесть хиляди долари въ една банка, да му послужатъ на стари години. Отъ този день той престаналъ да спи, престаналъ да се моли, все за банката мислилъ. Най-после той решилъ да се освободи отъ това тежко състояние: извадилъ паритѣ си отъ банката, раздалъ ги на бедни и се успокоилъ, започналъ да се моли на Бога усърдно. Значи, вѣрата му въ шестьтѣ хиляди долара била спънка въ неговия животъ. Този примѣръ не се отнася за беднитѣ хора. Тѣ ще си кажатъ: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този примѣръ се отнася до васъ, като ученици, които искате да направите връзка въ съзнанието си, да дойдете до козмическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило въ васъ, вие можете да внасяте паритѣ си въ разни банки. Щомъ се пробуди, безъ да мислите много, ще извадите шестьтѣ хиляди долари отъ банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, въ реда на нѣщата е да внасяте паритѣ си въ банки. Щомъ станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христосъ е казалъ: „Не влагайте съкровищата си тамъ, дето ръжда и молци ги изяждатъ, но вложете ги въ небеснитѣ банки, дето нито молецъ, нито ръжда ще ги изядатъ!“ Вие ходили ли сте въ тия банки? Знаете ли какъвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ? Вложите ли паритѣ си въ тия банки, и следъ хиляди години да отидете, ще си ги вземете, безъ да се е изгубила стотинка отъ тѣхъ. И най-малкиятъ капиталъ да сте вложили, той ще ви се върне безъ никакви удържки, безъ никакво накърняване. Но и за най-малкия заемъ, който сте направили въ една отъ Божественитѣ банки, сѫщо така се държи смѣтка. Ще ви извикатъ и ще кажатъ: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Тамъ за всичко се държи смѣтка.

Сега, ще ви задамъ нѣколко въпроса: Защо, когато обичате нѣкого, трѣбва да го питате, обича ли ви и той? И защо трѣбва да му кажете, че го обичате? Защо трѣбва да ви говоря днесъ? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия законъ на земята. По този начинъ само хората ще направляватъ своя животъ. Ако хората живѣятъ споредъ свои закони, а говорятъ за Божествени, тѣхниятъ животъ нѣма да устои. Може ли да устои връзката между две вѫжета, едното отъ които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нѣщо представя връзката между Божествения и човѣшкия животъ, ако човѣшкиятъ животъ не се рѫководи отъ Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и дветѣ съзнания трѣбва да бѫдатъ еднакво силни. Силенъ човѣкъ е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пъкъ е това, въ което нѣма никакво прекѫсване. Грѣховетѣ и страданията на хората се дължатъ на отклоненията, които ставатъ въ тѣхнитѣ съзнания. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ отваря Евангелието всѣки день, да прочете поне единъ стихъ отъ него. Една сутринь, обаче, казва: И безъ четене на стихове може. Щомъ каже така, въ съзнанието му се вмъква нѣщо чуждо, което го отклонява, прекѫсва връзката му. Когато съзнанието на човѣка се прекѫсне, той не може вече да контролира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. При тѣзи прекѫсвания на съзнанието, човѣкъ губи своя духъ, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията ставатъ причина да се прекѫсва съзнанието на човѣка. Нѣкои хора въ сиромашията си сѫ много ревностни къмъ Бога. Тѣ се молятъ, работятъ, подвизаватъ се духовно. Щомъ забогатѣятъ, забравятъ Бога. Не човѣкъ трѣбва да търси Бога и като богатъ, и като сиромахъ, и като ученъ, и като простъ.

Най-красивото нѣщо е човѣкъ да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрезъ тази наука той ще създаде въ себе си характеръ, чрезъ който ще моделира своя умъ и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислитѣ и чувствата си. Ако срещнете човѣкъ, въ когото мислитѣ и чувствата не сѫ организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекѫснато. И наистина, всѣко прекѫсване на съзнанието създава въ човѣка известна аномалия. За такъвъ човѣкъ се казва, че е особенъ. Той се намира подъ чуждо влияние на безброй сѫщества около него. Мускулитѣ на рѫцетѣ и краката му треперятъ, цѣлата му нервна система е разклатена. Всичко въ него е въ дисхармония. Ако хванете рѫката на този човѣкъ, тя е разслабена, мека, отпусната. Често разваленитѣ хора иматъ такива рѫце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратенъ, разваленъ човѣкъ е този, който не върви въ Божия пѫть. Той не може да задържа въ себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, презъ която тя изтича. Като резултатъ на това изтичане, идатъ различнитѣ болести. Това изтичане на енергията отъ човѣка се нарича въ науката демагнетизиране. Много отъ болеститѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, напримѣръ, се дължи, или на натрупване излишъкъ на енергия въ стомаха, която не може да се пласира, или на недостигъ на енергия въ стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка.

Като се знае това, човѣкъ трѣбва да регулира силитѣ въ своя организъмъ. Това може да се постигне чрезъ връзка съ Първата Причина, съ козмическото съзнание. Само по този начинъ човѣкъ може правилно да се лѣкува. Козмическото съзнание е въ сила да регулира енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, като ги насочва въ права посока. Когато имате връзка съ Божественото, или козмическото съзнание, и започнете да изучавате нѣкой предметъ, то ще хвърли свѣтлина въ вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предметъ На това се дължи факта, дето едни хора разбиратъ Библията правилно, по духъ, по вѫтрешенъ смисълъ, а други я взиматъ само въ букваленъ смисълъ. Първитѣ иматъ връзка съ козмическото съзнание, а вторитѣ — нѣматъ такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вѫтрешната връзка на живота, това е изкуство и наука.

Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възрасть, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни отъ васъ сѫ стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета сѫ влѣзли въ Школата? — Вие не знаете още, дали тѣ сѫ млади, или не. Дали човѣкъ е младъ, или старъ, това зависи отъ възрастьта на неговата душа. Нѣкой може да е 15—20 годишенъ, но като душа да е старъ; другъ може да е 60—70 годишенъ, но като душа да е младъ. Казвамъ: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възрасть е на земята. Въ това отношение, всѣки трѣбва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бѫдеще се разкрива предъ васъ. И млади души да сте, пакъ е добре, но трѣбва да знаете положението и мѣстото си въ природата. И млади, и стари души, всички трѣбва да работите, да развивате козмическото съзнание въ себе си. Ако съ това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое мѣсто трѣбва да поставите всѣка планета. Ако всѣка планета поставите на мѣстото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случаватъ въ живота. Сѫщевременно ще гадаете и върху събитията въ вашия животъ, ще знаете всѣка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бѫдещето си, въ когото е пробудено вече козмическото съзнание.

Въ връзка съ въпроса за предсказване бѫдещето на човѣка, турцитѣ казватъ: Каква полза отъ гадането, когато никой не може да отмѣни това, което е писано на човѣка? — Вѣрно е, че има нѣща, които, веднъжъ опредѣлени, не могатъ да се отмѣнятъ, но тѣ могатъ да се отложатъ. Когато човѣкъ не е готовъ да посрещне нѣщо, било добро или зло, това нѣщо може да се отложи. Едно е важно за човѣка днесъ: той не трѣбва да мисли, какъ може да отмѣни лошитѣ условия, които му се готвятъ, но да работи върху себе си съзнателно, съ цель да приготви добри условия за своето бѫдеще. Тѣзи добри условия ще го поставятъ при сѫщитѣ условия и въ невидимия свѣтъ. Ако води непорядъченъ животъ, безъ да иска, той си приготвя лоши бѫдещи условия, които ще го заведатъ въ ада, въ тъй наречената „тринадесета сфера на земята“. Подобното подобно привлича.

Ще ви дамъ едно правило за живота: всѣка сутринь, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути къмъ козмическото съзнание, да се свържете съ всички живи сѫщества на земята. Презъ тѣзи две минути постарайте се абсолютно да се отдѣлите отъ този свѣтъ, като че около васъ нищо не сѫществува. Първи англичанитѣ направиха този опитъ. Следъ свършване на общоевропейската война, въ цѣла Англия се издаде заповѣдь. на едикое си число, въ точно опредѣленъ часъ, за две минути да спре всѣкакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всѣкакви заведения, и кой дето се намѣри, да отправи мисъльта си къмъ Бога, къмъ невидимия свѣтъ, да се свърже съ него. Красивъ моментъ е този! Две минути цѣлъ народъ да посвети на Бога! Ако единъ день се опредѣлятъ петь минути — още по-добре. Цѣла Англия спрѣ своя обикновенъ животъ, своитѣ ежедневни работи за две минути, за да се свърже съ Бога. Какво би било, ако цѣлото човѣчество опредѣли единъ такъвъ моментъ за връзка съ невидимия свѣтъ! Мощна вълна би се разлѣла изъ цѣлия свѣтъ!

Сега и на васъ казвамъ: всѣка сутринь, следъ ставане, ще опредѣлите две минути за връзка съ невидимия свѣтъ. Силата на човѣка седи въ връзката му съ невидимия свѣтъ. Всички, които сѫ завършили своето развитие и се интересуватъ отъ човѣчеството, иматъ тази опитность. За васъ е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си къмъ козмическото, Божественото съзнание, за да се свържете съ напредналитѣ сѫщества и да опигате силата, която тѣ упражняватъ върху васъ. Достатъчно е само две минути да тече тѣхната енергия презъ съзнанието ви, за да можете презъ цѣлия день да се чувствувате силни, мощни по мисъль, по чувства, по духъ, да свършите успѣшно работата си презъ деня. И тогава ще отправите благодарностьта си къмъ невидимия свѣтъ. Две минути сѫ достатъчни за васъ. Нѣкои се оплакватъ, че нѣматъ време за духовна работа. Не, само две минути сѫ нужни на човѣка, за да се свърже съ невидимия свѣтъ.

Като ученици, предстои ви вѫтрешна работа. Способниятъ ученикъ пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувствува и мисли правилно. Това значи да разбира човѣкъ живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щомъ сърцето на човѣка е отворено, хиляди начини има, чрезъ които той може да помага, да услужва на другитѣ. Изкуство е, наука е да знае човѣкъ, какъ да взима и какъ да дава. Така трѣбва да искате, че да останатъ доволни отъ васъ и да кажатъ: Дано този братъ и другъ пѫть дойде да ми иска нѣщо. Така трѣбва да свирите, че да останатъ доволни отъ васъ, да пожелаятъ и другъ пѫть да имъ свирите. Това значи да разбирате живота като изкуство и като наука. Това не може да се придобие въ единъ день, нито въ една година — това е задача на вѣковетѣ. Но работата въ това направление донася всѣки день несмѣтни богатства. Въ единъ день човѣкъ милиардеръ не става, но като придобива всѣки день по нѣколко милиона, нѣкога ще стане милиардеръ. Милиардерътъ не се задоволява съ милиони. Обикновениятъ човѣкъ се задоволява съ единъ милионъ даже. Учениятъ съ малко знания не се задоволява, но обикновениятъ човѣкъ и на малко знания е доволенъ. Три категории знания има въ свѣта: еднитѣ знания сѫ необходимость въ живота; другитѣ — сѫ украшения въ живота, а третитѣ — сѫ благословение въ живота. Последнитѣ даватъ мощь, сила на човѣка. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тритѣ категории знания.

Сега, като ученици, предъ васъ седи великата задача — всѣка сутринь да употрѣбите две минути отъ времето си за връзка съ великото козмическо съзнание. Две минути презъ деня, използувани правилно, съставятъ истински день. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа презъ годината се равнява на тия 12 часа, или половинъ день. Този половинъ день ще ви донесе голѣми богатства. Следователно, всички мѫчнотии и страдания на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ приготовление за тия две минути. Англичанитѣ сѫ опредѣлили тия две минути за вѫтрешна, духовна работа, подъ рѫководството на своя духовенъ рѫководитель. Тѣхниятъ рѫководитель е единъ отъ виднитѣ адепти. Благодарение на тѣзи две минути, англичанитѣ можаха да се спасятъ. Тѣ благополучно минаха презъ мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ имъ бѣше опредѣлилъ. Голѣмъ бѣше кранътъ, презъ който благословението отъ невидимия свѣтъ тече презъ тѣзи две минути. — Какво ще направимъ за две минути? За какво първо да мислимъ? — Първата минута ще мислите за любовьта си къмъ Бога, а втората минута — за любовьта си къмъ ближния. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да мислите за Бога и за ближния си.

Изпѣйте сега пѣсеньта „Богъ е Любовь!“

Въ недѣля, рано сутриньта, преди да е изгрѣло слънцето, цѣлиятъ класъ, безъ изключение, ще дойдете на „Изгрѣвъ“ да приложимъ закона „за дветѣ минути“. Който е готовъ да изпълни този законъ, той е ученикъ. Първата минута ще мислите върху първия законъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила!“ Втората минута ще мислите върху втория законъ: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго. Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате — всичко трѣбва да спре. — Може ли да стане това? Въ Бога всичко е възможно. Когато Богъ иска, и ние трѣбва да искаме. Когато ние искаме, и Богъ иска. При тѣзи условия всичко е възможно. Когато Богъ ни покани да ни даде нѣщо, ние трѣбва да бѫдемъ точно на опредѣленото отъ Него време.

И тъй, по закона на любовьта, всички ще бѫдете на „Изгрѣвъ“ на опредѣленото време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко трѣбва да преодолѣете предъ мисъльта за тия две минути. Че сте били болни — нищо отъ това — отъ леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрѣли — пакъ ще дойдете. Даже и васъ на носилка да носятъ — пакъ ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слѣзете отъ нея и на време ще дойдете. Ще постѫпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Цѣлиятъ ви животъ се заключава само въ тия две минути. — Не може ли да изпълни този законъ всѣки самъ, въ дома си? — Не, всички трѣбва да дойдете на „Изгрѣвъ“, колективно да го изпълните. Тамъ има достатъчно мѣсто. Ще се наредите предъ и задъ бороветѣ, на метъръ, метъръ и половина разстояние единъ отъ другъ, всички да бѫдете свободни. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, ще направимъ и втори, и трети опитъ. Тъй, че и за онзи свѣтъ да заминавате, пакъ ще дойдете на „Изгрѣва“. Докато не се изпълни закона за „дветѣ минути“, на никого не се позволява да замине за  онзи свѣтъ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

38. Лекция отъ Учителя, държана

на 15 юний, 1927 г. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...