1927_06_01 Съзвучно движение

[Ани]

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

За следния пѫть пишете върху темата: „Най-лесниятъ въпросъ въ живота“.

Изпѣйте упражненията: „Духътъ Божи“ и „Блага дума на устата“.

Сега ще ви задамъ въпроса: Съ какво е по-важно да се занимава човѣкъ — съ себе си, или съ хората? Съ себе си. Нѣкои хора се занимаватъ само съ единия си пръстъ. Единиятъ пръстъ още не представя цѣлия човѣкъ. Други пъкъ се занимаватъ само съ ухото си, или съ окото си, или съ рѫката си, или съ врата си и т. н. Всичко това сѫ само части отъ цѣлото, но не и цѣлия човѣкъ. Да се занимавашъ съ себе си, азъ разбирамъ да се занимавашъ съ цѣлокупния човѣкъ.

Като наблюдавате проявитѣ въ природата, виждате, че прави линии въ нея не сѫществуватъ. Въ природата сѫществуватъ главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представятъ правата линия, такава права линия въ природата не сѫществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и съ най-силенъ микроскопъ не може да се види Пѫтьтъ, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Нѣкои си го представятъ като малка, свѣтла, права линийка.

Съвременната физика се занимава съ свѣтлината, съ топлината и съ редъ още отдѣли. Какъ се образува топлината? — Чрезъ триене на тѣлата. — Какъ се образува свѣтлината? — При горение на тѣлата. Ако за образуването на топлината е нужно две тѣла да се триятъ, или да се търкатъ, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свѣтъ се търкатъ въ отношенията си? Какво лошо има въ търкането? Когато два предмета се търкатъ и между тѣхъ се сбразува топлина, това показва, че между тѣхъ по-рано е сѫществувалъ студъ. Щомъ се образува топлина, всички се радватъ. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трѣбва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкатъ, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и свѣтлина. Всѣко търкане, което произвежда топлина и свѣтлина, е добро. Въ природата сѫществува постоянно търкане. Въ български езикъ е станало смѣшение между думитѣ търкане и триене. Търкането е процесъ, който не произвежда нито топлина, ниго свѣтлина. Въ този смисълъ, търкането е произволенъ процесъ. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и свѣтлина. И наистина, когото търкатъ, боледува; когото триятъ, оздравява.

Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Въ тази линия се съдържатъ условия за проява на вашето състояние. Отъ срѣдата на тази линия надолу слиза перпендикуляръ, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известенъ напоръ, или налѣгане върху състоянието, изразено съ правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене?

Когато напрежението е нагоре, както става въ природата, напримѣръ, при образуване на топлината, имаме процесъ на триене, т. е. на сближаване между две тѣла. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тѣзи частици се движатъ въ успоредни посоки, но въ две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засѣгатъ всички частици на движещитѣ се тѣла. Триенето между частицитѣ на тѣлата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че тѣлата, или едното отъ тѣхъ, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процесъ горение. Триене се извършва и между клеткитѣ на растенията. Тѣ трѣбва много пѫти да се триятъ, докато се образува между тѣхъ нужната топлина. Триенето трѣбва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правиленъ, съзнателенъ процесъ, който върви въ паралелъ съ растенето.

Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трѣбва да ги различавате въ психическо отношение, споредъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. И думитѣ въ речьта се подчиняватъ на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна съ Божественитѣ закони, тя е въ състояние да наруши мира на човѣка, вследствие на което той изгубва своята топлина и свѣтлина. Всѣка дума, която не е съгласна съ Божественитѣ закони, произвежда мракъ, тъмнина въ съзнанието на човѣка.

Сега, азъ говоря върху практически въпроси, които всѣки моментъ можете да опитате. Всички сте забелязали, напримѣръ, какви пресичания ставатъ въ мисъльта на човѣка. Започвате да говорите нѣщо, но безъ да мислите много, кажете нѣкоя дума не на мѣсто, и веднага мисъльта ви се прекѫсва. Защо? Станало е нѣкакво нарушаване въ Божествения свѣтъ. Когато съзнанието на човѣка е будно, той всѣкога ще нарежда своята мисъль, своята речь споредъ Божественитѣ закони. Тогава, нито мисъльта му ще се прекѫсва, нито говорътъ му ще бѫде дисхармониченъ. При това положение, човѣкъ може да изпадне въ друга крайность и да каже: Съ чужди мисли не искамъ да се занимавамъ, даже и да сѫ Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, т. е. да бѫде свободенъ? Но той трѣбва да знае, кои мисли сѫ чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждатъ търкане, сѫ чужди. Всички ония мисли, които произвеждатъ въ човѣка свѣтлина и топлина, сѫ Божествени, т. е. негови. Като казвамъ, че сѫ негови, имамъ предъ видъ Божественото въ човѣка. Топлината пъкъ трѣбва да се превърне въ свѣтлина. Свѣтлината трѣбва да се превърне въ чувство, а чувството — въ мисъль. Това показва, че триенето трѣбва постепенно да се усилва, за да се превръща въ все по-високи процеси: триенето произвежда топлина; топлината — свѣтлина; свѣтлината — чувствуване, а чувствуването — мислене. Следъ мисъльта има още по-високи прояви. Важно е, че процеситѣ трѣбва да бѫдатъ непреривни. Всѣки процесъ приготвя материали, съ които човѣкъ може да работи.

И тъй, ще знаете, че топлината, свѣтлината, чувствата, мислитѣ сѫ условия, материали, съ които човѣкъ трѣбва да работи, както алхимикътъ работи въ своята лаборатория, а домакинята — въ своята кухня. Споредъ мене, и домакинята е ученичка. Въ това отношение, домътъ е научна лаборатория.

Мѫжътъ и жената сѫ студенти, които следватъ висша наука въ домашната лаборатория, т. е. въ дома. Като стане отъ леглото си, първата работа на жената е да запали огъня въ камината и да тури на него тенджера съ вода, т. е. колба или реторта, въ която последователно ще прибавя елементитѣ, нужни за известна реакция. Елементитѣ, съ които извършва алхимическитѣ процеси сѫ: лукъ, чесънъ, соль, черенъ и червенъ пиперъ, бобъ, картофи, домати и т. н. Тя нарѣзва лука на дребно, туря го въ тенджерата, прибавя къмъ него една-две лъжици масло и започва да мѣри, да размѣрва, колко вода трѣбва, колко зеленчукъ и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. Следъ два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва: Приготвихъ обѣда!

Като говоря по този начинъ, вие се смѣете. Нѣма нищо смѣшно въ това. Днесъ женитѣ готвятъ механически, не знаятъ, колко сериозна и важна работа е готвенето. Тѣ не сѫ изучили още свойствата на лука, не знаятъ, защо го турятъ въ яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лукъ въ яденето, тя ще каже, че го туря за вкусъ. Това не е наука. Лукътъ има съвсемъ друго предназначение; той е елементъ съ опредѣлени свойства, необходими за организъма. Маслото сѫщо така има своето предназначение въ готвенето, а не само затова, че яденето трѣбвало да бѫде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение въ готвенето, което всѣка домакиня трѣбва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лѣкувате съ нея всички болести. Има болести, които могатъ да се лѣкуватъ само съ една капка вода, други — съ две капки, трети — съ три или съ повече капки. Ако вземете десеть капки вода, тѣ произвеждатъ съвсемъ другъ резултатъ. Всичко това е строго опредѣлено въ природата, но човѣкъ трѣбва да познава тази наука. Водата, съ която ще се лѣкувате, трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Това може да се изпита съ езика. Значи, езикътъ на човѣка трѣбва да бѫде толкова чувствителенъ, че да различава качествата на водата. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави опити, да ходи по планинитѣ, да пие вода отъ чисти извори и после да сравнява различнитѣ води, да изработи тънъкъ усѣтъ на различаване. Човѣкъ не трѣбва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трѣбва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той грѣши противъ себе си. Ако днесъ, утре пие нечиста вода, нѣма да забележи, какъ ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква отъ човѣка. Той трѣбва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда презъ камъкъ, дали ще я пречиства съ стипца, или по другъ нѣкакъвъ начинъ, не е важно, но нечиста вода по никой начинъ не трѣбва да пие. Това значи уменъ човѣкъ.

Казвате: Нали Богъ всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пакъ може да ни запази отъ болести. Казано е въ Писанието: „Не изкушавайте Господа!“ Защо трѣбва да пиете нечиста вода, когато Богъ е изпратилъ на земята чиста вода, като я прекаралъ презъ редъ дезинфектори? Водата, която иде отъ далечни мѣста на пространството, минава презъ свѣтлина, презъ топлина, презъ електричество, като сѫщевременно се озонира и магнетизира; следъ това тя минава презъ редъ земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човѣка. Следъ всичко това, трѣбва ли човѣкъ да пие нечиста вода? Не, той трѣбва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, съ свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намѣримъ такава вода? Ние нѣмаме време да търсимъ, нѣмаме благоприятни условия. — За окултния ученикъ всѣкога има време, всѣкога условията сѫ благоприятни. Щомъ тръгне за вода, той трѣбва да знае, де има вода и следъ колко време може да намѣри. Въ движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: нѣкога се управлява отъ електричеството, нѣкога — отъ магнетизъма. И ще видите, че на мѣста водага отива на голѣми дълбочини, а нѣкѫде тече на плитки мѣста. Съ мисъльта си, човѣкъ може да намѣри, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опитъ. Не, за другитѣ не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щомъ съмъ съ други, и жаденъ да съмъ, нося жаждата, но опитътъ не показвамъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да дойде до това положение. Ако нѣкой успѣе да ме види самъ, когато правя този опитъ, то е другъ въпросъ, той печели, но иначе, съзнателно никога нѣма да направя този опитъ предъ хората. Той е духовенъ опитъ, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказалъ, че обича това изкуство и е готовъ съ любовь и безкористие да му служи. Ако дойда при васъ да ме научите да готвя бобъ, вие трѣбва да предадете изкуството си, само следь като се увѣрите, че наистина азъ обичамъ боба. Готвачътъ може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантътъ има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникътъ рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е скрилъ отъ другитѣ нѣщо красиво въ себе си. И така трѣбва да бѫде! Въ красивото, което човѣкъ понѣкога крие и отъ себе си, се съдържатъ всички възможности за постижения.

И тъй, когато казвате, че Богъ всичко може да направи, това е вѣрно. Въпросътъ е, обаче, какво вие можете да направите. —  Ама заради мене Богъ всичко може да направи. — Това е щестлавие, съ което искате да покажете, че Богъ особено благоволи къмъ васъ и е готовъ специално да ви слугува. Не, въ мене този въпросъ е поставенъ другояче. Азъ си казвамъ: Слушай, приятелю, ти трѣбва да се впрегнешъ на работа и да служишь на Бога! Азъ зная, какво Богъ, моятъ Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитамъ самъ, да видя, какво азъ мога да направя за Господа. Богъ всичко ми е далъ даромъ, но важно е, какво азъ мога да направя за Него.

И тъй, търкането трѣбва да се превърне въ триене. Въ какво трѣбва да се превърне топлината? Въ приягно, красиво чувство. Въ какво трѣбва да се превърне свѣтлината? Въ свѣтла, красива мисъль. Като знаете това, при всѣка срѣща съ човѣка, вие трѣбва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трѣбва да дадете на този човѣкъ, и какво той трѣбва да ви даде. Иначе, тази срѣща би била безпредметна. Всѣка срѣща съ човѣка предвижда известни допирни точки съ него, Представете си, че вие следвате въ странство, и по единъ специаленъ куриеръ получавате отъ баща си писмо. Този човѣкъ дохожда при васъ и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си Вие го посрѣщате любезно, разговаряте се съ него, и между васъ се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по сѫщия куриеръ. Чрезъ тѣзи писма, между сина и бащата, се образуватъ отношения на триене: дветѣ писма сѫ въ успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тѣзи отношения вървятъ по единъ вѫтрешенъ законъ на съзнанието. Ако човѣкъ знае, на кое мѣсто въ съзнанието е поставена всѣка негова мисъль, или всѣка негова проява, той се е домогнзлъ до известна философия. Напримѣръ, можете ли да кажете, на кое мѣсто въ съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нѣщо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добриятъ човѣкъ има единъ белегъ на устнитѣ си, по който се познава неговата добрина. Сѫщо такъвъ белегъ има и въ съзнанието си, но трѣбва да се знае мѣстото на този белегъ. У нѣкои хора този белегъ на устнитѣ отсѫтствува.

Сега, ако продължавамъ да говоря по този въпросъ, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пъкъ представя физическата страна на въпроса. Докато живѣете по физически начинъ, постѫпкитѣ ви никога нѣма да бѫдатъ свързани. Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата ви нѣма да бѫдатъ свързани. Въпрѣки това, вие се стремите къмъ съвършенство. Има хора, обаче, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на които има единство, тѣ сѫ свързани въ нѣщо цѣло, стройно и хармонично. Движенията имъ сѫщо така сѫ пластични, хармонични. Това говори за здравъ човѣкъ. Само здравиятъ се отличава съ такава пластичность и хармония въ движенията. Всички кости, всички мускули въ него сѫ въ движение. Въ това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрезъ движения. Който иска да бѫде външно красивъ, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вѫтрешни закони, а не по желанията на човѣка.

Колкото и да желае да стане красивъ, ако не работи върху себе си, човѣкъ никоги нѣма да стане красивъ Колкото повече ма слите и се безпокоите за нѣкои нѣща, толкова по-лесно ще ги изгубите Напримѣръ, научите едно стихотворение наизустъ, но веднага ви мине мисъльта - ами, ако го забравя? Щомъ се усъмните въ паметьта си, ще забравите стихотворението. Вие не трѣбва да се съмнявате въ паметьта си, ако не искате да я губите. Паметливиятъ човѣкъ никога не се съмнява въ паметьта си. Напротивъ, той всѣкога уповава на нея.

Отъ толкова години насамъ вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трѣбва да се подложи на опитъ, ако искате да се ползувате отъ него. Иначе, ще слушате, безъ да разбирате. Да се утешава само човѣкъ, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравѣе, безъ да се забелѣзва нѣкакво подобрение, това сѫ празни думи само, които не помагатъ. Като отида при болния, нѣма да говоря нищо за болестьта му, но ще извадя отъ джоба си едно малко шишенце съ течность, ще взема отъ нея съ върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарамъ да глътне тази малка капчица отъ течностьта. На втория день ще топна два пѫти съ иглата въ сѫщата течность и ще я мазна на езика на болния. На третия день ще топна иглата три пѫти въ течностьта, и така ще правя въ продължение на десеть деня. На десетия день болниятъ ще стане отъ леглото си и ще бѫде напълно здравъ. До това време нѣма да го слушамъ да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лѣкува болниятъ по вѫтрешенъ пѫть, а не външно, като му се говори, или като се утешава.

Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трѣбва да знаете, защо човѣкъ въ раменетѣ и въ бедрата, т. е. въ таза е по-широкъ, отколкото въ кръста? Отдавна е трѣбвало да си отговорите на този въпросъ. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснѣли. Ако речете да се справяте по този въпросъ съ сегашната анатомия, тя нѣма да ви задоволи. Тя е останала назадъ отъ новитѣ обяснения по този въпросъ. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трѣбва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъмъ. Ако искате да си отговорите положително на този въпросъ, ще наблюдавате хора съ различни рамене, ще изучавате характера имъ и, следъ дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.

Напримѣръ, първо ще изучавате характера на около сто души, които иматъ рамене, съ форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които иматъ рамене съ форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, съ форма С.

Правете тѣзи наблюдения презъ свободното си време, когато нѣмате работа. Вмѣсто да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да е съ широки рамене. Широки рамене иматъ повече мѫжетѣ, отколкото женитѣ. Женитѣ иматъ крѫгли рамене. Мѫжътъ е широкъ въ раменетѣ, тѣсенъ въ бедрата, а жената —  обратно, тѣсна въ раменетѣ, широка въ бедрата. Оттукъ вадимъ следния законъ: мѫжътъ е силенъ въ духовния свѣтъ, а жената — въ физическия. И наистина, ако дадете на мѫжа много работа въ духовния свѣтъ, той ще издържи; ако сѫщата работа дадете на жената, тя нѣма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свѣтъ, тя ще издържи; ако сѫщата работа дадете на мѫжа, той нѣма да издържи. Азъ вадя това заключение отъ формата на раменетѣ и бедрата на човѣка, безъ да взимамъ въ внимание, какво знаете по този въпросъ. Споредъ васъ е точно обратно: мѫжътъ е силенъ на физическия свѣтъ, а жената — въ духовния. Защо вашитѣ знания и моитѣ изводи не се съвпадатъ, върху това нѣма да се спирамъ.

Представете си, че главата на единъ човѣкъ е дълга отъ 17 — 21 см., а мозъкътъ му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широкъ е мозъкътъ на човѣка, толкова по-голѣма е неговата издържливость на физическия свѣтъ. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата въ жената. Дължината на мозъка отговаря на раменетѣ въ мѫжа. Зчачи, мѫжетѣ сѫ дългоглави, а женитѣ — широкоглави. Хора съ широки рамене сѫ мѫже, безразлично дали сѫ въ женска, или въ мѫжка форма. Жена съ широки рамене е повече мѫжъ, отколкото жена. Мѫжъ съ широки бедра е повече жена, отколкото мѫжъ. Така седи въпросътъ, когато се произнасяме за него споредъ законитѣ на природата, а не споредъ формата на нѣщата. Това е наука. Природнитѣ закони ще ни служатъ за мѣрка на нѣщата, и всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тази мѣрка, е отклонение отъ нея. По степента на отклонението ще сѫдимъ и за причинитѣ на това отклонение отъ закона.

Вие трѣбва да изучавате и носа си. Напримѣръ, нѣкои хора иматъ малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човѣкъ ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всѣка форма на носа, всѣко най-малко отклонение отъ нормата, указва влияние върху характера на човѣка, Носъ, който е малко увисналъ надолу, говори за човѣкъ съ песимистиченъ характеръ. Този човѣкъ не се интересува отъ онова, което става около него. Кой какво казалъ, какво направилъ, това той не чува и не вижда. Носъ, който е малко вирнатъ нагоре, говори за любопитенъ човѣкъ. Този човѣкъ иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговитѣ прозорци сѫ отворени, и той приема много впечатления отвънъ. Когато ноздритѣ на носа у нѣкой човѣкъ сѫ много отворени, той е особено чувствителенъ къмъ любовьта. Щомъ стане дума за любовь, ноздритѣ му започватъ да трептятъ. Когато ноздритѣ сѫ стѣснени, този човѣкъ не чува даже, че около него се говори за любовь. Всички хора наоколо му горятъ отъ любовь, а той не иска да знае даже. Когато носътъ при гърбавината е широкъ, такъвъ човѣкъ има хубави възприятия. Не е лошо човѣкъ да възприема отвънъ впечатления. Добре би било, ако всѣка частица отъ тѣлото на човѣка бѫде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления отъ небето, отъ земята, отъ растенията, отъ животнитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Божиитѣ блага, безразлично отде идатъ тѣ, дали отъ небето, или отъ земята. Каквото минава презъ пространството, трѣбва да се предава чрезъ човѣка. Той ще задържа зе себе си онова, което е нужно за него, и следъ като си услужи, ще го пусне пакъ да тече. Не може и не трѣбва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трѣбва да тече. Така става съ здравия човѣкъ. Здравъ човѣкъ е онзи, презъ когото Божественитѣ енергии текатъ правилно.

Да се върнемъ къмъ въпроса за търкането и триенето. Търкането трѣбва да се превърне въ триене. За да се преустанови триенето, то трѣбва да се превърне въ топлина. Ако искате да получите свѣтлина, трѣбва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голѣма, че едно отъ тѣлата се запалва и почва да свѣти. Горението, свѣтлината създава разположение на духа. Ако тази свѣтлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горението е пълно, свѣтлината е приятна, и въ този родъ чувства нѣма димъ, нѣма пушекъ И най-после, приятнитѣ, красивитѣ чувства трѣбва да се превърнатъ въ мисъль. Щомъ мисъльта дойде, явява се истинскиятъ човѣкъ, който разполага съ условията на живота и може вече да гради. Този човѣкъ може да се нарече алхимикъ, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползува отъ него. Той знае, колко капки сѫ нужни на човѣка отъ този елексиръ, за да добие безсмъртието.

Отъ Божествено гледище, каквото човѣкъ преживява въ съзнанието си, било колебания, съмнения, мракъ, всичко това сѫ уроци за него, предвидени отъ невидимия свѣтъ; всички изпитания и страдания, които човѣкъ минава, сѫщо така сѫ неизбѣжни уроци за него. Всѣка грѣшка, която човѣкъ прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията въ него сѫ правилни, щомъ се натъкне на нѣкакво отрицателно състояние, той веднага ще влѣзе въ своята лаборатория, ще капне нѣколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измѣни. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освенъ положение, въ което човѣкъ желае това-онова, и ако въ даденъ моментъ не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромахъ. Хората мислятъ, че нѣматъ условия да учатъ, да се развиватъ, че нѣматъ пари, че не сѫ здрави и т. н. Като мислятъ по този начинъ, тѣ започватъ да вѣрватъ, че е така, и казватъ, че сѫ сиромаси. Всички хора трѣбва да разбератъ, че причината за сиромашията се крие въ тѣхното съзнание. Елементитѣ, които имъ сѫ нужни въ дадения моментъ, отстжтствуватъ отъ тѣхното съзнание, т. е. отъ лабораторията на тѣхното съзнание. Какво трѣбва да направятъ тогава? Тѣ трѣбва да заематъ тѣзи елементи отъ лабораторията на друго съзнание и, като си свършатъ работата съ тѣхъ, да ги върнагъ назадъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че не е роденъ нито сиромахъ, нито богатъ. Човѣкъ се ражда съ всички възможности въ себе си да бѫде богатъ. Това не се отнася за обикновения човѣкъ. Обикновениятъ човѣкъ не се ражда съ всички възможности на гения, но той се ражда съ такива възможности, съ които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. Въ съзнанието на обикновения човѣкъ има редъ възможности и условия, при които той може да прогресира.

Въ този смисълъ, питамъ: какво нѣщо е водата? — Условие. — За какво? — За разтварянето на твърдитѣ тѣла, и по този начинъ да ги прави годни за възприемане. — Какво нѣщо е въздухътъ? — Условие. — За какво? — За горението, за подържане на живота. Безъ въздухъ нито горението може да става, нито животътъ може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата отъ една страна, и между въздуха и мислитѣ на човѣка отъ друга страна, и по този начинъ да се домогнете до единъ алхимически начинъ на работа. Нѣкой заболява отъ ревматизъмъ и започва да търси лѣкари да го лѣкуватъ. И това е добре, но преди да се обърне къмъ лѣкаритѣ, нека се върне къмъ миналото на своя животъ и проследи причинитѣ на заболяването си. Той ще види, че когато дѣдо му билъ на 60 години, заболѣлъ отъ ревматизъмъ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболѣла отъ сѫщия ревматизъмъ. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболѣла отъ сѫщата болесть. И днесъ, споредъ линията, по която той върви, мѫжка или женска, на сѫщата възрасть наследява сѫщата болесть. Като намѣрите причината на вашия ревматизъмъ, по обратенъ пѫть ще се върнете къмъ онова време, когато баба ви, напримѣръ, е заболѣла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нѣкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне.

Когато се лѣкуваге, вие трѣбва да употрѣбявате нѣкои магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. Напримѣръ, нѣкой страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сѫдъ съ чиста изворна вода да туря всѣки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгрѣвъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Ако не мине веднага, ще прави този опитъ цѣли две седмици, докато луната се празни. Ако и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сѫщия опитъ при залѣзване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултатъ. Нѣкой може да употрѣби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; другъ може да употрѣби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човѣкъ да постоянствува, докато оздравѣе.

Ще кажете, че това сѫ заблуждения, суевѣрия. Питамъ: когато лѣкарьтъ прегледа болния и му препорѫча да употрѣбява на всѣки два часа, напримѣръ, по петь капки отъ нѣкакво лѣкарство, това не е ли суевѣрие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лѣкарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препорѫчва единъ окултенъ методъ, това било заблуждение или суевѣрие. Не е заблуждение това, но този методъ е мѫченъ за приложение. Знаете ли, каква точность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ ссль? Вѣра, усилие се иска за това. Ако човѣкъ единъ пѫть закъснѣе съ една минута отъ опредѣленото време, опитътъ му пропада, и отново трѣбва да го започне.

Сѫщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човѣка. Да живѣешъ добре, това е цѣла алхимия. Колко години трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да развие нѣкои добри качества! Богатство сѫ добритѣ качества, т. е. добродетелитѣ въ човѣка, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър-жанъ? Милостивиятъ човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. Въздържаниятъ човѣкъ не може да бѫде слабъ. Казватъ за нѣкого, че е нетърпеливъ човѣкъ. — Какъ познавате тър-пеливия и какъ — нетърпеливия човѣкъ? Ако нѣкой, като гледа, какъ убиватъ човѣка, може да издържа, търпение ли е това? Ако нѣкой гледа предъ очитѣ му да убиватъ човѣкъ, и той се застѫпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливиятъ човѣкъ се познава въ моменти, когато му взиматъ онова, което той обича, или за което се е приготвилъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ работилъ цѣлъ день, уморилъ се и, като се върналь дома си, навечерялъ се и легналъ да спи. Тъкмо заспива, дохожда единъ неговъ приятель, сѣда до леглото му и започва да му разправя нѣкаква дълга история. Ако може да го изслуша, безъ да се раздразни, този човѣкъ е търпеливъ. Или, представете си, че нѣкой е гладенъ и сѣда да яде; въ това време отвънъ дохожда единъ неговъ познатъ и започва да яде отъ яденето му. Ако първиятъ остане спокоенъ и отстѫпи яденето си на своя познатъ, той е търпеливъ човѣкъ.

Само умниятъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. Той е надъ обикновенитѣ условия въ живота. Много сѫ случаитѣ въ ежедневния животъ, при които може да се изпита търпението на човѣка. Търпеливиятъ е предвидливъ. Когато иска да се освободи отъ слушането на нѣкаква дълга история, отъ казано-речено, отъ оплаквания, той излиза нѣколко минути по-рано отъ времето, когато гостътъ ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливиятъ човѣкъ е способенъ на жертви. При такъвъ човѣкъ се готви да дойде единъ неговъ познатъ, съ цель да го подкупи съ нѣщо. Първиятъ знае, че тази срѣща ще бѫде въ 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи срѣдства, да замине нѣкѫде, но да се освободи отъ предстоящата срѣща. Той си купува билетъ и заминава за странство. Оттукъ вадя заключение хора, които обичатъ да пѫтуватъ често, бѣгать отъ своитѣ познати, не искатъ да се срещнатъ съ тѣхъ, да не би да ги подкупятъ. Който не пѫтува често въ странство, той е свободенъ вече отъ тѣзи изкушения, нѣма защо да го подкупватъ.

Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи, да размишлява, да развива въ себе си ония качества, съ които да решава задачитѣ на своя животъ. Дойде му едно страдание —  той трѣбва да мисли върху него день, два, три, докато се свърже съ невидимия свѣтъ и се справи съ това страдание. Иначе, той ще събира една следъ друга неразрешени задачи, и животътъ му ще свърши пакъ съ неразрешени задачи. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно трѣбва да реши. — Ама не съмъ търпеливъ. — Ще решишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Нѣмамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сѫ задачи, които ученикътъ непременно трѣбва да разреши. Щомъ ги разреши, той ще се домогне до онѣзи принципи, до онѣзи сили, които действуватъ въ духовния свѣтъ, както и въ човѣшкото съзнание.

Като ученици, вие навлизате въ область, въ която мѫчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нѣщо, за да преодолѣете всички мѫчнотии. При това, всѣко желание е постижимо, ако се прилагатъ за него Божествени методи. Човѣкъ може да има много желания, не само едно, но тия желания сѫ свързани едно за друго, като халки на нѣкоя верига. Така сѫ свързани и удоветѣ въ човѣшкия организъмъ. Първата халка въ човѣшия организъмъ е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъль, човѣкъ трѣбва да прекара презъ ума, или презъ сърцето си всички мисли и желания, свързани съ главната мисъль, която предстои на реализиране. Всѣка мисъль представя крѫгъ отъ възможности. Тия крѫгове трѣбва да се свържатъ въ едно цѣло съ крѫга на главната мисъль. И когато между всички крѫгове има единство, тогава само главната мисъль ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъль, или на едно желание, представя отъ себе си дълъгъ процесъ на свързване. Какво се свързва при този процесъ? Крѫгове се свързватъ.

И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете нѣкое свое желание. Могатъ да минатъ две, три, петь, десеть години, вие постоянствувайте. Нѣкога може да мине цѣлъ животъ, и пакъ да не реализирате желанието си. Едно трѣбва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализиратъ. Ако по единъ начинъ не успѣете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислитѣ, сѫществува следния законъ: въ десеть години дадена мисъль се реализира въ положителна степень, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. Презъ другитѣ десеть години тя се реализира въ отрицателна степень, т. е. дава плодъ. Следнитѣ десеть години отново се посажда, после пакъ дава плодъ и т. н. Ние казваме, че мисъльта се е реализирала. само следъ като видимъ нейния плодъ. Обаче, плодове даватъ само положителнитѣ мисли. Затова, именно, въ Писанието е казано, че човѣкъ трѣбва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарятъ на Божествения свѣтъ. Това значи Божествениятъ Духъ да работи въ човѣка, за да даде условия на „дървото на живота“ да расте и да се развива въ него, да даде своитѣ плодове.

„Богъ царувв на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

36. Лекция отъ Учителя, държана

на 1 юний, 1927 г. София.