Jump to content
Ани

1941_01_15 Тритѣ единици

Recommended Posts

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето





Тритѣ единици

Отче нашъ.

Фиръ-фюръ-фенъ.

/Направихме упражнението за дишане/.

Най-новото е кашлицата. Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи. Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето?“ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено?“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде? – Безсолно е по-добре. Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.

Трѣбва да разпознавате една мисъль. Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава. Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете. Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко. Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.

Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“. Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи. Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ. Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него. То е обичь.

Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има. Децата и на 5 години иматъ ревность. Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?“ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене?“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?“ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно. Но има и други причини.

Седишъ ти, набоженъ си. Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува. Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали. Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ. Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.

Тогава има единъ анекдотъ. Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ. Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ. Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва. Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.

Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ. И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ. Може да дойде нѣкаква съблазънь.

Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ. Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ. Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй?“ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи?“ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя?“ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ. Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.

Та казвамъ: Да се обичаме. На Бога нѣма какво да му се оплакваме. Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения. Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.

Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?“ Духа вѣтъръ отвънъ. Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе. Нулата – това сѫ условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.

Сега може да правите опити. Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка. Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“. Другитѣ може да си похапнатъ около болния. Около здравитѣ оставашъ гладенъ.

Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме. Азъ сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта?“ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ?“ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате. Казвате: „А-а, съ пѣсни?“ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.

Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе. Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя?“ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега?“ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли?“ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.

Азъ имамъ друга опитность. Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви. Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа?“ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?“ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ?“ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ?“ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа?“ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ? Не сѫ ли като този часовникъ – развалени? Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.

Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание. Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли. Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече. Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ. Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.

Та казвамъ сега: Изисква се воля, за да може да си противодействувате. Направишъ една погрѣшка – веднага да видишъ добрата страна, че тази погрѣшка е за добро. Хилядитѣ погрѣшки, които ставатъ въ свѣта – тѣ сѫ за добро. Съ тия погрѣшки невидимиятъ свѣтъ има какво да работи.

Да ви оставя сега закона за самообладанието. Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение. Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно?“ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето. Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность. То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.

Казвамъ: Божествениятъ свѣтъ – това сѫ възможности за вашето повдигане. Трѣбва да желаете всички да се повдигнатъ. Ние не може да се повдигнемъ, ако нѣмаме желание всички да се повдигнатъ.

Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло. Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта?“ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото. Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега. Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.

Да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие, да бѫде Волята Божия – съ тѣлото си, съ сърдцето си и съ ума си.

Ето каква е задачата. Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ. Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ. И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си. Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.

Добрата молитва.

ХХ година
15. Лекция на Общия Окултенъ класъ
15 януарий 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.








 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×