Jump to content

1927_05_11 Четиритѣ крѫга


Ани

Recommended Posts

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЧЕТИРИТѢ КРѪГА.

 

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Колкото високо да е минарето, ходжата все една и сѫща молитва чете.

 

Сега, ще начъртая четири крѫга съ различни голѣмини. Защо тия четири крѫга:

 

OOK_6_33_1.JPG

             фиг.1

 

А, В, С и Д, или 1, 2, З и 4 сѫ различно голѣми, а при това постепенно се увеличаватъ? Тѣ растатъ и се увеличаватъ споредъ закона

 

(липсва стр. 5 - временно текстът е добавен в нов правопис)

 

на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата.

 

Често ние говорим за любовта и казваме, че всички неща имат любов. Например, водите, изворите, ветровете, въздухът, огънат, минералите, растенията, животните и хората имат любов помежду си. Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат. Някой казва, че разбира любовта. Щом разбира любовта, нека ми каже нещо за любовта на скъпоценните камъни. Вие казвате, че Бог е Любов, но тази любов е неразбрана за вас. И най-видните философи в света не разбират, какво нещо е Божията Любов. От осем хиляди години насам Любовта Божия е останала неразбрана и за адепти, и за светии, даже и за ангели. Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах, или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. Уволнят някого от служба, или заболее дъщеря му, той казва: Като ме назначат отново на служба, или като оздравее дъщеря ми, тогава ще мисля за Божията Любов. Сега нищо не ми е пред очите. - Който разбира Божията Любов, той болен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят. Който разбира Бога, той няма да пита, какво нещо е Бог, дали ни обича, или не. Външно Бог не проявява любовта си към хората. Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва.

 

Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзна

 

телно я проявява. Когато красивата мома влѣзе въ кантората на банкера, още при влизането й, той застава правъ предъ нея, като войникъ предъ своя генералъ и казва : Заповѣдайте! Какво обичате? Може ли войникътъ да не изпълни волята на генерала си? Значи, въ случая, образованиятъ човѣкъ, съ висша наука, е посрѣдственъ човѣкъ, т. е. голѣмо шише, съ малко съдържание. Красивата мома е генералътъ, който има сила да издава заповѣди. Тя е малко шише, но пълно съ съдържание. Такова нѣщо представя човѣшката глава: голѣмо или малко шише, съ малко или съ много съдържание.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за човѣшкия мозъкъ, за силата, която се крие въ него. Всички хора иматъ мозъци, но тия мозъци се различаватъ по динамическата сила въ тѣхъ, както и по количеството на мозъчното вещество. Биолозитѣ сѫ правили изследвания на мозъчнитѣ клетки на гениални и на обикновени хора и сѫ намѣрили голѣма разлика между еднитѣ и другитѣ. Сѫщо така има различие и въ погледа на хората, въ строежа на цѣлото имъ тѣло. Красивата мома, която може да застави банкера щедро да отвори касата си, има особенъ изразъ на очитѣ си, особенъ строежъ на цѣлото тѣло. Добритѣ хора сѫ необикновени и всѣки ги слуша. На обикновенитѣ хора никой не обръща внимание. Който е необикновенъ, той трѣбва да разполага съ необикновена сила. Обикновениятъ човѣкъ се моли на Бога, но самъ не вѣрва въ силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговоръ, да бѫде молитвата му чута. Съ това не искамъ да кажа, че сегашнитѣ хора нѣматъ вѣра; хората иматъ вѣра, но въ съзнанието имъ има малки пропуквания, отдето часть отъ енергията имъ изтича навънъ. Вследствие на това изтичане на енергията, човѣкъ се демагнетизира. Това показва, че силата на човѣка може да изтича така, както изтича водата отъ шишетата.

 

Сега, ще се върна къмъ четиритѣ крѫга. Еднакви сили ли сѫ образували тия крѫгове? Силитѣ, които сѫ образували тия крѫгове, сѫ различни. Даже и при начъртаването на тия крѫгове е употрѣбено различно количество енергия. Не е лесно човѣкъ да начъртае единъ крѫгъ. Защо не е лесно? Защото, при начъртаването на крѫга, човѣкъ трѣбва да измѣни положението и състоянието си, да мине въ нова область, въ новъ свѣтъ. Крѫгътъ представя свѣтъ, съвършено различенъ отъ физическия. Значи, силата, която тече презъ рѫката на човѣка, за да начъртае крѫгъ, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човѣкъ трѣбва да се свърже съ съответни сили въ природата, и така да ги проектира навънъ. Когато поетътъ и писательтъ пишатъ хубави нѣща, това се дължи на енергията, която изтича отъ тѣхъ. Всѣки може да пише, но за да съчетае буквитѣ, слоговетѣ, думитѣ, мислитѣ така, че да изразяватъ нѣщо хубаво, нѣщо разумно, човѣкъ трѣбва да съгласи своята енергия съ тази на разумната природа. Само разумната природа е въ сила да потикне човѣка къмъ великото, къмъ възвишеното въ живота. Какво ще напише, или какво ще направи човѣкь, това зависи отъ количеството на енергията, която разумната природа дава всѣки день. Човѣкъ не се ражда разуменъ. Той има въ себе си условия да бѫде, или да не бѫде разуменъ, но природата всѣки день му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува, както трѣбва. Отъ него зависи, какво ще направи съ тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия? Щомъ каже така, енергията се разпръсва.

 

Така постжпва всѣки, който не разбира законитѣ. Той начъртава единъ крѫгъ, погледне го съ пренебрежение и казва: Какво има въ този крѫгъ? Който разбира силата на крѫга, той ще го използува за лѣкуване: напримѣръ, ще начъртае този крѫгъ около брадавицата на своя пръстъ, ще отдалечи рѫката си и следъ половинъ часъ най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начъртайте около цирея единъ крѫгъ и концентрирайте мисъльта си върху цирея. Силитѣ на крѫга ще започнатъ да действуватъ върху цирея, и следъ известно време циреятъ ще се пробие и изчезне. По този начинъ вие ще опитате силата на вашата мисъль, силата на вашата вѣра. Ако казвате, че имате вѣра, а не можете да лѣкувате най-малкитѣ болести, вѣрата ви не е силна. Тя е въ зародишъ само. Имате нѣкаква малка пжпчица на рѫката си. Направете опитъ да я махнете съ силата на вашата мисъль, съ силата на вашата воля. Направете единъ малъкъ крѫгъ около пжпчицата си и концентрирайте мисъльта си къмъ нея Ако пѫпчицата не се махне, направете втори, по-голѣмъ крѫгъ. Ако не успѣете, направете трети, четвърти крѫгове, по-голѣми отъ първитѣ. Ако и при това положение не успѣете, причината е или въ мислитѣ, или въ чувствата, или въ волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понѣкога причината може да се крие и въ окрѫщаващата срѣда. На другия день повторете опита. Докато не махнете пѫпчицата огъ рѫката си, не се отказвайте отъ този опить. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисъльта и вѣрата си. Нѣкой има затвърдяване на ставитѣ си. Нека направи сѫщия опитъ, да види силата си.

 

Казвате: Кой ще си играе съ такива опити? Питамъ: ако лѣкарьтъ ви даде нѣкаква мась, да се мажете, това не е ли пакъ игра? За предпочитане е да направите единъ крѫгъ около болното мѣсто на организъма си, отколкото да се мажете съ различни масти. Правете опити и не се страхувайте. Ако носътъ ви боли и направите на болното мѣсто единъ крѫгъ, и се случи, че болката се усили, вмѣсто да се намали, това е добъръ признакъ. Продължавайте опита безъ страхъ. Съ това се изпитва и вѣрата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опита. Нѣкой започва да се лѣкува, и като дойде до четвъртия день, до четвъртия крѫгъ, уплашва се и спира. Не, щомъ е дошълъ до това мѣсто, нека продължава. На четвъртия день положението ще се подобри. Правете тѣзи упражнения, да се развивате. Добре е понѣкога да се лѣкувате едни други. Нѣкоя сестра ще се заеме да лъкува друга; братътъ пъкъ ще лѣкува другъ братъ. Така ще изпитвате силитѣ си и взаимно ще си помагате. Вѣрата не може да се реализира, докато човѣкъ не приложи съответна на нея сила. За това пъкъ се изискватъ опити.

 

Мнозина мислятъ, че ако не могатъ сега да направятъ нѣщо, ще постигнатъ това въ другъ животъ, като се родятъ отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бѫдете и въ другъ животъ. Ако сега не работите, ако сега не правите усилия, и въ другия си животъ ще бѫдете сѫщитѣ. За хора, които не спазватъ Божиитѣ закони и не работятъ, и природата е еднообразна. Въ какво седи това еднообразие? Въ смъртьта. Еднообразието носи смърть, а разнообразието — животъ. Нѣкой се оплаква, че не може да събере двата края на нѣщата. Питамъ: какъ се събиратъ две нѣща на едно мѣсто? Какъвъ процесъ е събирането: колективенъ, или единиченъ? Събирането е колективенъ процесъ. На физическия свѣтъ, събирането е механически, несъзнателенъ процесъ. Събиратъ се само такива нѣща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовенъ процесъ. То е процесъ, въ който взиматъ участие сѫщества, съ пробудено съзнание. Следователно, неразумнитѣ нѣща се събиратъ, а разумнитѣ се умножаватъ. Изваждането е сѫщо така физически процесъ. Когато изучаваме биологически развитието на клеткитѣ, виждаме, че тѣ се размножаватъ чрезъ дѣление. Това дѣление е разуменъ, съзнателенъ процесъ. И сега, като знаете тия нѣща, вие можете да употрѣбявате събирането и изваждането за лѣкуване на единъ родъ болести, а умножението и дѣлението за лѣкуване на другъ родъ болести. Сѫщо така, известни сили въ нашия организъмъ могатъ да се събудятъ по законитѣ на събирането и изваждането, а други — по законитѣ на умножението и дѣлението.

 

Сега, като говоря за събирането, имамъ предъ видъ приложението на това действие навсѣкѫде въ живота. Напримѣръ, то има приложение и въ физическото развитие на човѣка. За да се развие физически, човѣкъ прибѣгва до разни методи и системи. Нѣкои системи препорѫчватъ, всѣки день да се вдигатъ топки отъ различни тежести: започватъ отъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ, като достигатъ до 50 и повече килограма. И наистина, въ продължение на нѣколко месеца, човѣкъ може така да развие мускулитѣ си, че да вдига голѣми тежести. Значи, за да развива мускулитѣ си, човѣкъ трѣбва да прави упражнения, които да му указватъ известно съпротивление. Безъ съпротивление, мускулната система на човѣка не може да се развива. Безъ съпротивление, рѫцетѣ му винаги ще останатъ слаби, пасивни.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и до развиването на човѣшката мисъль. Казвате: Защо сѫ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота? Безъ мѫчнотии и страдания, човѣкъ ще мяза на морска гѫба, или на морска медуза. Значи, мѫчнотиитѣ и страданията сѫ съпротивление, което развива човѣшкага мисъль. Безъ съпротивления мисъльта не може да се развива. Който иска да стане разуменъ, той трѣбва да има мѫчнотии, страдания. Методътъ на Д-ръ Мюлеръ, който препорѫчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулитѣ, има приложение и по отношение умственото развитие на човѣка. Днесъ ще дигнешъ умствено единъ килограмъ тежесть; утре — два килограма; на третия день — три, и така, постепенно ще увеличавашъ, докато дойдешъ до положение да дигашъ тежести по-голѣми и отъ физическитѣ. По сѫщия начинъ идатъ и мѫчнотиитѣ на човѣка: днесъ мѫчнотията му тежи единъ килограмъ, утре — два килограма, после — три килограма и т. н. Съ усилие, съ постоянство той ще дига мѫчнотиитѣ една следъ друга, докато единъ день се засили умствено и стане великъ човѣкъ. Великъ ще бѫде, защото ще може лесно да се справя съ своитѣ мѫчнотии и страдания.

 

И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъль, разумната природа непременно ще ви постави нѣкакво препятствие, нѣкакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъль, само ако можете да преодолѣете препятствието, което е поставено на нейния пжть. Забележете, когато човѣкъ пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпрѣчатъ на пжтя му редъ препятствия. Ако е слабъ, той ще отстѫпи, ще се откаже отъ доброто, което е намислилъ и ще се оправдава, че се явили прѣчки, нещастия, които му отнели възможностьта да направи доброто. Въ това, именно, седи красотата на живота. Спънкитѣ, противодействията сѫ сили, които заставатъ на пѫтя на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания и го каратъ да се бори съ тѣхъ, да ги преодолява, а съ това заедно и да се развива. Който успѣе да преодолѣе тия спънки, той ще може да използува тѣхнитѣ сили за реализиране на мислитѣ, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всѣко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето растене и повдигане.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за изяснение ролята на отрицателнитѣ мисли, които понѣкога нападатъ човѣка. Въ топлитѣ страни, а сѫщо така и въ България, има особенъ родъ оси, които правятъ жилищата си отъ каль. Тѣ хващатъ 10—20 паяци, надупчватъ тѣлата имъ и ги поставятъ въ жилището си, дето сѫ тѣхнитѣ личинки. Следъ време, като се развиятъ личинкитѣ имъ и превърнатъ въ оси, тѣ намиратъ вече готова храна. Следователно, паяцитѣ, въ случая лошитѣ мисли, служатъ за храна на малкитѣ оси. Добритѣ мисли сѫ семенцата, зрънцата, които се посаждатъ въ земята. Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли сѫ торъ, отъ който ще се ползуватъ добритѣ мисли. Като проследите този законъ, ще видите, че той е вѣренъ при всички случаи на живота. Добритѣ мисли се хранятъ отъ лошитѣ. Ако около една добра мисъль нѣма нѣколко лоши, които да й послужатъ за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория? Права е. За васъ може да е теория, но за мене е природенъ законъ. Щомъ е природенъ законъ, той е реалность. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи.

 

Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тѣзи противоречия сѫ условия за вашето развитие. Колкото по-голѣми сѫ противоречията, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е въ Писанието: „Дето грѣхътъ се увеличава, тамъ и благодатьта расте“. Значи, грѣхътъ е условие да се увеличава благодатьта. Може ли човѣкъ да живѣе на земята, безъ да се оцапа? Щомъ е дошълъ на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиитѣ не могатъ да се задържатъ на тѣлото, но въ самия човѣкъ трѣбва да има желание всѣки моментъ да се чисти. Възгледитѣ на съвременнитѣ хора сѫ толкова ограничени, че отъ най-малката мѫчнотия, която иде за тѣхното развитие, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ: Не струва да се живѣе! Тогава, какво остава на човѣка? Отъ гениаленъ човѣкъ, какъвто е опредѣленъ да стане, ще слѣзе въ положението на обикновенъ човѣкъ, т. е. ще деградира. Такъвъ е законътъ въ природата. Който не използува добритѣ, благоприятнитѣ условия на живота за своето развитие, той ще слѣзе въ по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Богъ изисква отъ него, той пакъ ще го даде, но вече чрезъ насилие. Когато слѣзе въ положението на обикновенъ човѣкъ, той ще даде десеть пѫти повече, отколкото като гениаленъ. Въ този смисълъ, гениалниятъ дава по-малко, а обикновениятъ — повече. Казвате: Да живѣемъ добре! — Само разумниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ на живота и на природата, може да живѣе добре. Но докато дойде до това положение, човѣкъ ще мине презъ различни състояния, презъ разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смѣе. Напримѣръ, следъ плача иде успокояването; следъ успокояването — смѣха, а следъ смѣха — заспиването.

 

Сега, да се върнемъ пакъ къмъ крѫговетѣ. Защо крѫгътъ А е най-малъкъ? Случайно ли е начъртанъ най-малъкъ, или има нѣкаква причина за това? Този крѫгъ се срѣща и въ природата и символизира нѣщо. Той е форма, която изразява нѣщо живо. Сравнете, напримѣръ, крѫга около окото на бивола съ крѫга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голѣма разлика, не само по форма и голѣмина, но и по строежъ. Ако наблюдавате окото на нѣкое млѣкопитаеще и това на човѣка, пакъ ще намѣрите грамадна разлика и по форма, и по голѣмина, и по строежъ. Колкото е по-голѣма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е свѣтлината на неговото съзнание. Щомъ зеницата се намалява, свѣтлината на съзнанието се увеличава. Сѫщото може да се каже и за хората: колкото по-интелигентенъ е човѣкъ, толкова и зеницата му е по-малка. И обратно: колкото по-неинтелигентенъ е човѣкъ, толкова и зеницата му е по-голѣма. Тъй щото, намаляването на крѫга перспективно показва усилване, увеличаване на нѣщо. Щомъ знаете това, ще кажете, че за четвъртия крѫгъ е платено повече, въ смисълъ, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази голѣмина се отнася до зеницата на нѣкое око, този крѫгъ има по-малко цена. Ако окото на нѣкой човѣкъ по голѣмина отговаря на четвъртия крѫгъ, този човѣкъ е въ категорията на по-низкокултурнитѣ, по-низко интелигентнитѣ хора, защото нѣма достатъчно свѣтлина въ съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живѣе въ гѫста срѣда, вследствие на което нѣма условия да се проявява. Напримѣръ, нѣкой иска да бѫде уменъ, но условия нѣма за това. Ето, и животнитѣ сѫ въ сѫщата срѣда, въ която и хората живѣятъ, но нѣматъ условия да се проявятъ. Има редъ причини, които ограничаватъ тѣхната природа.

 

Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато презъ ума ви мине нѣкаква малка мисъль, вие сте недоволни отъ нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Споредъ мене, малкитѣ мисли, малкитѣ идеи сѫ човѣшки, а голѣмитѣ мисли и идеи спадатъ къмъ животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човѣкъ, въ ангелскитѣ свѣтове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеитѣ. Тамъ идеитѣ сѫ по-малки отъ физическитѣ, отъ идеитѣ на хората. Ангелскитѣ идеи сѫ по-малки, но по-силни, по-интенсивни. Защо сѫ по-силни? Защото малкитѣ идеи проникватъ навсѣкѫде. Представете си, че единъ виденъ поетъ взима вашия албумъ и пише: Свѣтлината е всичко. Следъ това дсйде единъ милиардеръ, взима албума ви и пише: Подарявамъ два милиона долари на своя добъръ приятель. Коя мисъль е по-силна : на поета, или тази на милиадера? По голѣмината на крѫговетѣ вие ще познаете, кои идеи сѫ по-голѣми, и кои — по-силни. Физическитѣ, материалнитѣ идеи сѫ по-голѣми, но по-слаби. Ангелскитѣ, Божественитѣ идеи сѫ по-малки, но по-силни. Първитѣ идатъ отъ по-близъкъ до насъ свѣтъ, и затова изглеждатъ по голѣми, но нѣматъ голѣма сила въ себе си. Вторитѣ идеи, ангелскитѣ и Божественитѣ, сѫ по-малки, но по-силни. Физическитѣ идеи указватъ влияние върху брадата на човѣка; брадата му се разширява съ около два милиметра. Духовнитѣ и Божественитѣ идеи указватъ влияние върху врата на човѣка. Напримѣръ, ако нѣкоя майка изгуби детето си и после го намѣри, радостьта й се отразява върху врата. Вратътъ й се разширява съ единъ-два милиметра.

 

Питамъ: какво показва това? Това показва, че за всѣка функция, за всѣка проява въ живота на човѣка има специаленъ органъ. Тия органи вѫтрешно сѫ малки, но изпълняватъ своитѣ служби. Като говоря за органи съ специални функции, дохождамъ и до гимнастиката, въ която взиматъ участие само известенъ родъ мускули, а другитѣ оставатъ неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива всички органи на тѣлото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тѣлото сѫ хармонични. Такъвъ човѣкъ е въ пълно съгласие съ силитѣ на природата. Щомъ не е въ съгласие съ силитѣ на природата, човѣкъ се усѣща старъ, неразположенъ, безъ идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човѣкъ не трѣбва да се подава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владѣе силитѣ си. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който заема видно обществено положение, било като директоръ на банка, или министъръ, и гледате какъ върви. Взелъ бастона си, върти го надѣсно-налѣво, за нищо не мисли; утре го уволнятъ отъ служба, срѣщате го пакъ, но вече сгушенъ, свитъ, никого не смѣе да погледне. Защо и въ този случай не е сѫщо тъй изправенъ, гордъ? Така и въ скръбьта си човѣкъ се свива, а въ радостьта си се изправя, пъчи се, всички да го видятъ. Защо не прави обратното: при радостьта да се свива, а при скръбьта, при страданието да се разширява? Има хора, даже свѣтски, които се държатъ точно така: при радостьта се свиватъ, а при скръбьта се разширяватъ. Срѣщате такъвъ човѣкъ, съ букаи на рѫцетѣ и краката, дрънкатъ тия желѣза, но върви той, смѣло пристѫпва. Този човѣкъ е невѣрващъ, но има нѣкаква идея въ себе си и отъ никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбитѣ, или да се разширявате?

 

Питамъ: Какво нѣщо сѫ страданията? Страданията сѫ тритѣ топки отъ различни тежести, коиго постепенно трѣбва да вдигате. Има страдания, които не сѫ по силитѣ на хората. Ако се опитатъ да ги дигатъ, ще стане разривъ на сърцето имъ, или пукане на кръвоносни сѫдове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се кали, за да може да носи страданията, безъ никакви катастрофи за неговия организъмъ. За тази цель, той трѣбва да страда разумно и да знае, че страданията сѫ неизбѣжни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могатъ да се избегнатъ. Тѣ водятъ въ единъ пѫть, отъ който нѣма връщане. Страданията сѫ живо нѣщо, а не мъртве. Тѣ седятъ на пѫтя, по който хората вървятъ, и ги чакатъ. Като минете покрай тѣхъ, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика имъ. Пѫтьтъ на страданията е пѫть, който води къмъ Бога. Въ този пѫтъ има страдания, но има и радости. Тѣ вървятъ паралелно.

 

Нѣкой казва: Какъ се случи, че се срещнахъ съ този човѣкъ, да преживѣя толкова страдания? — Това не е нѣкаква случайность, това е въ реда на нѣщата. Хората се натъкватъ и на редъ органически противоречия въ своя животъ, отъ които сѫщо тъй страдатъ, както и отъ ония страдания, които естествено ги следватъ въ пѫтя имъ. И следъ всичко това, хората казватъ, че страданията сѫ необходими, за да стане примиряване между хората. Не, Господъ не се нуждае отъ никакво примиряване, отъ никакво оправдание. Праведниятъ нѣма какво да се оправдава. Той самъ за себе си е оправданъ. Кой се оправдава? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който нѣма вода, той никога не може да се опере. Нито пъкъ богатиятъ може да стане сиромахъ. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че човѣкъ може да стане богатъ, може да стане и сиромахъ, ние имаме предъ видъ физическия животъ. Само тамъ могатъ да ставатъ смѣни въ състоянията на човѣка. Турете на гърба на нѣкое магаре 80 клгр. злато, и то ще стане богато. Ако господарьтъ изгуби това магаре, всички ще го посрѣщатъ съ радость. Въ който домъ влѣзе, ще му отворятъ вратата, ще го настанятъ въ дама, ще го нахранятъ добре и после ще го пуснатъ да си отиде, облекчено отъ товара, който носѣше на гърба си. Богатство, което може да се сваля отъ гърба на човѣка и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говоримъ за такова богатство. Когато казваме, че богатиятъ не може да стане сиромахъ, и сиромахътъ не може да стане богатъ, имаме предъ видъ духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя сѫщностьта на нѣщата. Въ този смисълъ, добриятъ човѣкъ не може да стане лошъ, нито лошиятъ може да стане добъръ. Добриятъ може да слѣзе въ противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измѣни. Любовьта не може да се превърне въ умраза, нито умразата може да се превърне въ любовь. Злото въ добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне въ зло. Външно човѣкъ може да се излъже, но вѫтрешно нѣщата оставатъ такива, каквито сѫ били първоначално.

 

За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ день дяволътъ се преобразилъ на единъ тихъ, безпомощенъ старецъ и се явилъ при единъ светия, съ молба да се помоли за него предъ Бога, да му помогне, по-леко да прекара старинитѣ си. Светията го съжалилъ и се помолилъ на Бога за този старецъ, да улесни нѣкакъ живота му. Обаче, вмѣсто отговоръ на молитвата си, той чулъ отгоре следнитѣ думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молишъ за дявола. Затова, като дойде дяволътъ при тебе, ще му кажешъ, че ще изпълнишъ молбата му съ едно условие само, ако той се съгласи да се качи на нѣкоя планина и тамъ да се помоли на Господа да премахне грѣха отъ свѣта. Тогава старецътъ казалъ на светията: Това нѣщо по никой начинъ не мога да направя! Азъ, който заповѣдвамъ на грѣха, да се моля сега той да се махне отъ свѣта! Това е невъзможно! Тогава светията си казалъ: Старата злоба не може да бѫде нова добродетель.

 

Следователно, когато казваме, че хората трѣбва да се примирятъ, ние имаме предъ видъ добритѣ, разумнитѣ хора, чадата Божии, които искатъ да служатъ на Бога, като на свой баща. Какъ можете да се примирите съ лошитѣ хора, съ враговетѣ си? За враговетѣ ви Христосъ е казалъ: „Любете враговетѣ си!“ Какво значи да любите враговетѣ си? Представете си, че нѣкой човѣкъ е обралъ паритѣ на другъ. По-следниятъ му става врагъ. Какъ може сега този човѣкъ да обикне онзи, когото е обралъ? За да го обикне, той трѣбва да му върне паритѣ и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, азъ те обрахъ. Ето, връщамъ ти сега паритѣ. — По този начинъ ти показвашъ, че си обикналъ врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумнитѣ, добритѣ хора могатъ да се обичатъ, да се примиряватъ. Що се отнася до отношенията ви къмъ лошитѣ хора, трѣбва да спазвате следнитѣ правила: Когато искашъ да буташъ огъня, вземи маша, дилафъ. Когато искашъ да черпишъ вода отъ кладенеца, не влизай самъ въ него, но пусни кофа съ вѫже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искашъ да забиешъ нѣкѫде гвоздей, не си служи съ рѫката, но вземи чукъ и съ него удряй главата на гвоздея. — Не е ли грѣшно да се забива гвоздея съ чукъ? — Ако е грѣшно, не си правете кѫщи. Гвоздеятъ трѣбва да се начука добре, докато вдѣзе въ гредата. В> това нѣма никакъвъ грѣхъ. По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ вашитѣ непотрѣбни мисли. Щомъ видите две или повече непотрѣбни, бдуждаещи мисли въ ума си, вземете чука и ги забийте вт> гредитѣ, нека върщатъ нѣкаква работа. Ако не ги забиете въ кѫщата си, да свършатъ нѣкакра работа, тѣ ще се набиятъ въ краката ви и ще ви създадатъ голѣми болки и неприятности.

 

Сега, азъ не говоря за формитѣ на нѣщата, но за силитѣ, за енергиитѣ, които действуватъ въ тѣхъ и се отразяватъ върху съзнанието на човѣка. Като знае това нѣщо, когато изпадне въ неразположение на духа, въ гѫста материя, човѣкъ ще вземе мѣрки да се издигне надъ тази материя, да мине въ по-рѣдка срѣда, дето условията сѫ по-бдагоприятни. Това показва, че човѣкъ често минава отъ гѫста въ рѣдка срѣда. Гжстата срѣда създава противоречия въ живота му; рѣддата срѣда помага за разрешаване на тия противоречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може дз работи, да прилага разни методи за тѣхното разрешаване.

 

И тъй, когато крѫгътъ на зеницата въ човѣщкото око се увеличава, това е лошъ призндкъ. Това показва, че този човѣкъ сд товари. Щомъ почне да се разтоваря, крѫгътъ на зеницдта му се намалява, а товд е добъръ признакъ. Да грѣшишъ, значи да се товарищъ. Да си праведенъ човѣкъ, товд значи да се разтоваряшъ. На това основание, казвамъ: невежиятъ се товари, учениятъ се разтоваря. Само разумниятъ човѣкъ може съзнателно да се товари и разтоваря. Човѣкъ трѣбва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си отъ непотрѣбния товаръ, Съ който се е нагърбилъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка иматъ своя опредѣлена тежесть, които се отразяватъ и върху съзнанието на човѣка. Следователно, колкото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ по-низки, толкова и тежестьта имъ е по-голѣма. Ако претеглите нѣкоя възвишена мисъль, ще видите, че тя е почти безъ тегло. Значи, има чувствителни везни, съ които мѣрятъ и най-възвишенитѣ и свѣтли мисли.

 

Сега, какъвъ изводъ може да се направи отъ тази лекция? Едно важно нѣщо отъ тази лекция за приложение е въпросътъ за лошитѣ мисли. Ако не можете да премахнете лошитѣ мисли, да ги отстраните отъ себе си, тѣ ще ви осакатятъ. Вие се молите на Бога, казвате, че трѣбва да вѣрвате въ Него, че трѣбва да имате любовь къмъ Него, но всичко това сѫ обикновени методи, които не помагатъ. Който иска да се освободи отъ лошитѣ мисли, които минаватъ презъ ума му, нека се заеме съ четенето и изучаването на Библията отъ любовь, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква въ съзнанието му, и единъ день всички свѣтли и възвишени мисли изникнатъ отъ него, като хубави, доброкачествени семена. Напримѣръ, спрете се върху живота на Нврама, на Давида, на Дпостолитѣ, на Христа, да видите, какъвъ е билъ тѣхниятъ животъ, какво сѫ оставили за човѣчеството и т. н. Христосъ каза на болния отъ 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни.“ И вие можете да кажете сѫщитѣ думи на нѣкой боленъ, но той нѣма да стане. Защо? Казвате: Христосъ е билъ това, а ние не сме като Него. — Христосъ абсолютно е познавалъ и прилагалъ Божиитѣ закони, Божията воля, безъ никакво съмнение и колебание, било въ сърцето, било въ ума си. При това, Христосъ никога не се е заемалъ да лѣкува безвѣрници, или хора убийци и престѫпници. За такива хора изцѣрение нѣма. Много религиозни искатъ да лѣкуватъ болни, безъ разлика на това, вѣрватъ или не вѣрватъ въ Бога. Божието Слово не се отнася до хора грѣшни, безвѣрници, убийци. Докато любовьта не влѣзе въ човѣка, колкото и да му се говори, всички думи ще отидатъ напразно. Мнозина се чудятъ, защо нашитѣ хора, които сѫ толкова добри, не помагатъ на своитѣ ближни. Новото учение не е болница. Наистина, го включва въ себе си взаимопомощьта, като срѣдство за лѣкуване, но при този методъ любовьта по никой начинъ не трѣбва да се изопачава. Човѣкъ първо трѣбва да разбира любовьта, като принципъ, а после да се справя съ малкитѣ работи. Нѣкой казва, че ако не се помага на беднитѣ хора, не може да се говори за доброта. Азъ пъкъ казвамъ, че ако съ помагането на беднитѣ, можемъ да станемъ добри, заслужава тогава да имъ дадемъ всичкото си богатство. Обаче, съ раздаване на богатството си на сиромаситѣ, човѣкъ не само че не става по-добъръ, но става даже по-лошъ.

 

Казвамъ: споредъ мене, този въпросъ седи малко по-другояче. Представете си, че азъ имамъ една крина жито, приготвено за посаждане на нивата. Въ това време дохожда при мене единъ разбойникъ и ме моли да му дамъ малко жито, или хлѣбъ, да се нахрани, че умира отъ гладъ. Ако му дамъ житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излѣзе на пѫтя, или ще отиде навѫтре въ гората, да пресрѣща пѫтници да ги обира. Ще срещне нѣкой праведенъ човѣкъ и ще го убие. Въ такъвъ случай, азъ нѣма да дамъ крината съ житото на този разбойникъ, но ще го оставя гладенъ, да не може да върши престѫпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плодъ. Казвате: Да дадемъ житото на този грѣшникъ, дано по този начинъ да се обърне къмъ Бога. Не, Богъ знае своята работа. Той е опредѣлилъ това жито за сѣене, а не за разбойника. Щомъ това жито е опредѣлено за сѣене, и десеть разбойника да излѣзатъ срещу мене, смѣло ще защищавамъ житото. Ама щѣли да ме заплашватъ съ убийство. При това положение, азъ не се страхувамъ отъ никакво убийство.

 

Сега, по този въпросъ нѣма какво повече да се говори. Въ известни случаи, многото говорене не ползува човѣка. Които слушатъ и нищо не знаятъ, тѣ трѣбва да учатъ. Тѣ не трѣбва да изпадатъ въ положението на ония, които, едва свършили два-три класа, казватъ на тѣзи, които сѫ свършили университетъ, че нищо не знаятъ. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде скроменъ. Има нѣкои, които сѫ свърщили университетъ, но още не разбиратъ, какво нѣщо е координатна система. Подъ думата „координация или съгласуване“ се разбира физически или механически процесъ, който се извършва въ съзнанието на човѣка. Само въ съзнанието силитѣ могатъ да се координиратъ. Коордцнацията е законъ въ висшата математика и се разбира само отъ онѣзи, които могатъ да четатъ по него. Който иска да се запознае съ този законъ, той трѣбва да започне съ изучаването на небето: първо ще изучава планетитѣ Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ, Нептунъ, а после ще дойде до Слънцето. Оттамъ ще отиде къмъ Венера, Марсъ, Меркури, Земя и т. н. Следъ това ще премине и къмъ други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човѣкъ ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тѣла има пълна координация, пълно съотношение. Отъ координацията на небето, човѣкъ ще разбере и координацията, която сѫществува на земята. Ако нѣкой житель отъ земята отиде на небето, на Венера, напримѣръ, той трѣбва коренно да се измѣни. Най-малкото той ще забележи, че пулсътъ на неговото сърце се е измѣнилъ.

 

Питамъ: колко пѫти въ минууата бие вашето сърце? Сърцето на човѣка бие 72 пѫти на минутата. Обаче, ако отидете на Венера, тамъ сърцето ви ще бие два пѫти по-бързо. Тамъ пулсътъ е по-ускоренъ. По пулса на човѣка, особено на младия, можете да разберете, какво е положението на неговото сърце, дали е влюбенъ, или не. Ако имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечерь, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пѫти въ минута, тя води редовенъ животъ; ако пулсътъ й е ускоренъ, бие отъ 72—85 пѫти въ минута, тя е влюбена въ нѣкой непорядъченъ момъкъ. При туй положение, мнозина ще мислятъ, че това се дължи на нѣкаква болесть и ще кажатъ, че тази мома има огънь, температура. Да, все нѣкакъвъ огънь е причинилъ усилване на пулса й, но този огънь е нареченъ „огънь на любовьта“. Когато човѣкъ изгуби любовьта си, пулсътъ му се намалява, и той слиза въ по-гѫста материя. Това сѫ елементарни работи, но за онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ представятъ цѣла наука. Напримѣръ, трѣбва да се знае още, че между мисъльта на човѣка и пулса на сърцето има известно съотношение. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, какви вълни се образуватъ при биенето на сърцето въ зависимость отъ неговитѣ мисли. Той трѣбва да наблюдава, какво въздействие указватъ върху сърцето свѣтлитѣ, възвишенитѣ мисли и какво — низшитѣ. Пулсътъ, изразенъ графически на фиг. 2 представя отклонение на мисъльта отъ правата й посока. Всѣко отклонение на мисъльта отъ правата й посока предизвиква известно отклонение и въ движението на сърцето.

 

OOK_6_33_2.JPG

фиг.2

 

Когато мисъльта на човѣка срещне голѣмо противодействие, това противодействие се отразява и на сърцето: като че нѣкакъвъ ножъ прерѣзва сърцето, или като че нѣкаква оловена топка пада върху него, и този човѣкъ моментално припада. За да не ставатъ тия припадъци, съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, да е свързано съ разумния свѣтъ, съ Бога. Като работятъ хармонично, тия разумни сѫщества създаватъ около другитѣ хора животъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Това значи да живѣе човѣкъ въ пълна координация съ Бога. Като говоря за гѫстата материя, мога да ви дамъ признацитѣ на слизането въ гѫстата материя, но съмъ решилъ да не изнасямъ тия нѣща. Защо? Защото не можете още да манипулирате съ тѣзи знания и де кого срещнете, ще гледате, дали има такъвъ признакъ. Като срещнете човѣкъ съ такъвъ признакъ, ще кажете: Азъ зная, какъвъ признакъ имашъ ти. Когато имате предъ себе си знаковетѣ плюсъ или минусъ, това показва, че сѫщевременно вие имате напредъкъ. Понѣкога човѣкъ се усѣща толкова отпадналъ духомъ, че не знае, какъ да се повдигне. За да се повдигне духа на човѣка, изисква се малко усилие отъ негова страна. Това малко усилие е въ състояние да даде добри резултати.

 

И тъй, като говоря тази вечерь, да не мислите, че искамъ да се примирите. Азъ изключвамъ примирението. Да се примирява човѣкъ, това значи да губи времето си. Свѣтътъ нека се примирява. — Да подобримъ отношенията си. — Нѣма какво да подобрявате отношенията си. — Да се учимъ тогава. — Никакво учение не ви трѣбва. Какво разбирате като казвамъ, че не ви трѣбва никаква наука? Защо не трѣбва да се говори за учение? Защото, желанието на човѣка да учи идва още съ раждането му. Трѣбва ли следъ това да казва, че иска да учи? Въ този смисъль, азъ изключвамъ отъ васъ идеята да учите. Тази идея трѣбва да се постави другояче въ васъ: днесъ вие трѣбва да търсите свѣтлина, която да ви покаже красивитѣ, хубавитѣ нѣща въ свѣта. Ще изясня мисъльта си съ следния примѣръ. Представете си, че вие сте ученъ човѣкъ, искате да издирите нови нѣща, да направите нѣкакви открития, но се намирате въ тъмна стая, безъ никаква свѣтлина. Азъ влизамъ въ стаята при васъ, запалвамъ свѣщьта си и започвамъ да ви развеждамъ: азъ вървя напредъ, вие — следъ мене. Въ случая, вие сте ученикъ, азъ — професоръ. Обикаляме цѣлата стая и ви показвамъ хубави книги, скжпоценни камъни и други забележителни нѣща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има въ стаята, излизаме вънъ. Вие сте доволни, и азъ съмъ доволенъ: вие сте доволни, че сте научили нѣщо; азъ съмъ доволенъ, че моята свѣщь е могла да услужи на единъ човѣкъ.

 

Сега, тази вечерь азъ ви разхождамъ изъ стаята, свѣтя ви съ моята свѣщь и ви показвамъ ония нѣща, които могатъ да ви ползуватъ. Ако нѣмахъ свѣщь, съ която да освѣтя стаята, вие щѣхте да се лутате, да падате, да ставате, и въ края на краищата, единъ щѣше да излѣзе вънъ съ пукната глава, другъ — съ счупенъ кракъ, или съ счупена рѫка и т. н. Когато нѣкои искатъ да придобиятъ знания, казватъ: Искаме да напълните, да натъпчете главитѣ ни. — Азъ пъкъ на никого не искамъ да тъпча главата, нито да го уча. Азъ искамъ да растете. За тази цель, вие се нуждаете отъ почва, вода, въздухъ, свѣтлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а съ това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Въздухътъ е нуженъ, за да раздухва огъня. Огъньтъ пъкъ е необходимъ, за да даде свѣтлина и топлина на вашия животъ

 

Питамъ: разбрахте ли значението на тѣзи крѫгове? Ако сте уменъ човѣкъ, лесно ще ги разберете; ако сте глупавъ, нищо нѣма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия човѣкъ? Умниятъ всѣкога се разтоваря, а глупавиятъ се товари. Единъ глупавъ човѣкъ пѫтува презъ пустинята и води следъ себе си камила, натоварена съ голѣмъ багажъ — всичкото богатство на глупавия човѣкъ. Той срѣща единъ мждрецъ, спира го и пита: Можешъ ли да ми кажешъ, колко години ще живѣе моята камила? — Ако я товаришъ малко, може да живѣе още 20 години. Обаче, тъй както си я натоварилъ, ако туришъ на гърба и още една малка тежесть, тя едва ли ще те изведе изъ пустинята. Глупавиятъ човѣкъ продължава пѫтя си и вижда на земята нѣкаква ценна вещь, паднала отъ нѣкоя друга камила. Той взима тази вешь, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви. Едва направила нѣколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питамъ: имаше ли нужда да туря тази вещь на гърба на камилата? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щомъ счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава въ пустинята.

 

Това е една притча, а всички притчи сѫ ценни за човѣка, защото иматъ отношение до неговото съзнание. Не е въпросътъ, трѣбва ли да бѫде човѣкъ богатъ, или не трѣбва. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. Учениятъ човѣкъ не може да бѫде невежа. Глупавиятъ човѣкъ е увеличилъ крѫговетѣ въ своя животъ до безконечность. Той има единъ милионъ лева и казва: Искамъ да имамъ два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, петь и повече милиона. Какво сѫ спечелили богаташитѣ въ свѣта? Когато нѣкой желае голѣми богатства, казвамъ: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиардеръ. Не е леко положението на тѣзи милиардери. Защо? Защото на тѣхъ не може да се помага. Никѫде въ Писанието не е казано да се помага на богатитѣ, на грѣшнитѣ хора. Обаче, казано е да се помага на сиромаситѣ, на праведнитѣ. Грѣшнитѣ, богатитѣ хора не сѫ за съжаление. Въ материално отношение тѣ сѫ умни хора, но вървятъ въ кривъ пѫть. Богатитѣ хора служатъ за изкушение на беднитѣ. Нѣкой беденъ човѣкъ поглежда къмъ богатия и си мисли: Чудно нѣщо, този човѣкъ въ Бога не вѣрва, никому добро не прави, а при това е богатъ! — Не правете сравнение помежду си. Щомъ намирате, че положението на богагия е завидно, станете като него. Колкото и да е слабъ, колкото и да нѣма мазнини, светията никога не би желалъ да смѣни положението си съ единъ угоенъ банкеръ. Затова и на васъ казвамъ: Не се сравнявайте съ другитѣ хора! Защо? Съ каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правимъ аналогии, сравнения, ние имаме предъ видъ нѣкакъвъ образъ, отъ който може да се извлѣче известна поука. И Христосъ си е служилъ съ аналогии, съ сравнения, за да изрази нѣкаква идея. Напримѣръ, Той казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Лозата подразбира възвишеното, благородното въ човѣка. Лозата символизира още законъ за самопожертвуване. Волътъ пъкъ символизира търпение. Търпението е качество на ангелитѣ. Тъй що-то, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една чърта на ангелъ, и затова се отнасяме съ благоговение къмъ това негово качество. Дойдемъ ли до отрицателнитѣ прояви на вола, напримѣръ, мушкането, ние имаме предъ видъ низшето проявление на вола.

 

Сега, коя е основната мисъль въ лекцията? За следния пѫть направете резюме върху това, което говорихъ тази вечерь, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесохъ въ лекцията. Отъ това, което говорихъ, намирамъ, че сме стигнали до върха, повече не може да се пѫтува. Ако речемъ да насилимъ положението, да туримъ още една скжпоценность на камилата, гърбътъ й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилитѣ си, дайте имъ хубава храна, чиста вода, за да благодарятъ и да кажатъ: Слава Богу, че нашитѣ господари ни нахраниха и напоиха до бре. Казвамъ: дайте почивка на камилитѣ си, отъ дългия пѫть въ пустинята, поне за нѣколко деня, а следъ това пакъ ги натоварете.

 

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!

 

*

 

33. Лекция отъ Учителя, държана на

 

11 май, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...