Jump to content

1927_05_04 Принципи на нѣщата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРИНЦИПИ НА НѢЩАТА.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Мнозина казватъ, че не помнятъ принципа на нѣщата. Когато човѣкъ не помни принципа на нѣщата, това показва, че неговиятъ умъ е заетъ съ много работи.

Сега, представете си, че върху дадена плоскость прекарате седемь прави, успоредни помежду си линии.

А100_____________________________________В100

Въ обикновената геометрия това е проста работа, обаче, въ живата геометрия въпросътъ седи другояче. Тукъ плоскостьта АВ представя възможности, които се криятъ въ единъ животъ отъ сто години. Началната точка А100 представя първата възможность за постижение на нѣщо, а крайната точка В100 представя последната реализирана възможность. Правитѣ линии, които сѫ перпендикулярни къмъ плоскостьта А100 В100 пъкъ представятъ броя на възможноститѣ за постигане на известни стремежи въ даденъ животъ. Тѣзи линии сѫ сили, които действуватъ въ живота. Какъ мислите, еднакви ли ще бѫдатъ резултатитѣ на тия сили? Да допуснемъ, че тия линии, т. е. тия сили, на брой седемь, като седемь лѫча, излизать отъ различни точки. Понеже излизатъ отъ различни точки, тѣ ще се различаватъ помежду си. Всѣки лѫчъ ще има различно отношение къмъ съзнанието на човѣка. Тѣзи лѫчи могатъ да бѫдатъ мисли, чувства и желания. Ако сѫ мисли, всѣка мисъль първо трѣбва да се трансформира въ желание, а желанието — въ волевъ актъ, т. е. въ действие. И като действие вече, тя приема известна форма. Щомъ знаете това, вие трѣбва да се замислите върху въпроса за образуването на кристалитѣ, за създаването на растенията и животнитѣ. Всѣки трѣбва да помисли, какъ, кога и защо сѫ създадени кристалитѣ, растенията и животнитѣ. Дълга е историята на тѣхното образуване и създаване.

Ако проследите историята за създаването на растенията, специално, ще видите, че тѣ сѫ свързани съ човѣка, въ смисълъ, че подържатъ неговия животъ. Обаче, първоначално растенията не сѫ били създадени за човѣка. Тѣ предшествуватъ човѣка, сѫществували сѫ по-рано от него. Въ такъвъ случай, интересно е да знаете, каква е била службата на растенията преди сѫществуването на човѣка. Този въпросъ може да се разбере само тогава, когато човѣкъ бѫде абсолютно свободенъ отъ дребнавоститѣ въ живота. Следователно, никой човѣкъ, билъ той ученъ, философъ, писатель, или какъвъ и да е другъ, не може да разбере дълбокия смисълъ на живота, докато се занимава съ дре- бнавости. Дребнавоститѣ въ живота могатъ да се уподобятъ на бодванията, които произвежда губерката върху рѫката на човѣка. Представете си, че нѣкой великъ музикантъ, или художникъ иска да изрази своя гений чрезъ музиката, или чрезъ художеството. Тъкмо дойде до най-важния моментъ, дето трѣбва да представи върха на своята сила, и нѣкой се доближи до него съ губерка въ рѫка и го бодне. Какво ще направи този майсторъ музикантъ, или художникъ ? Рѫката му непременно ще трепне, и важниятъ моментъ ще изгуби своята красота. Музикантътъ ще изсвири своето парче, или художникътъ ще нарисува картината си, но сѫщевременно ще отбележи и ефекта, предизвиканъ отъ бодването съ губерка. Който не разбира това нѣщо, той нѣма да забележи мръдването на ржката на музиканта, или на художника. Обаче, който разбира, той ще забележи и най-малкото отклонение на рѫката: той даже ще знае причината, защо и какъ е станало това бодване.

Казвате: Това сѫ отвлѣчени въпроси, които не ни интерйсуватъ. — Тѣзи въпроси не ви интересуватъ, докато не сте се натъкнали на, тѣхъ. Обаче, щомъ се натъкнете, започвате да се запитвате, защо стана така, коя е причината за това, което ви сполетѣ и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е духовно добре рагзположенъ, намира се въ третото небе. Но дойде нѣкой при него, извади губерката си и го бодне. Изведнъжъ той изгубва разположението си и започва да се запитва: Отде дойде тази губерка? Какво съмъ направилъ, че трѣбваше така да ме нападнатъ? Нали бѣхъ при Бога? Докато разсѫждавашъ и търсишъ причината за бодването, ще получишъ още две-три губерки. Не усѣщашъ, какъ изгубвашъ разположението си и започвашъ да мислишъ, че доброто ти разположение е резултатъ на нѣкаква илюзия. И наистина, човѣкъ трѣбва да си отговори, защо, следъ като се е качилъ при Бога, губеркитѣ започватъ отлѣво-отдѣсно да го мушкатъ. Причината за това се дължи на факта, че докато стигнете до Бога, вие ще минете презъ известни области въ природата, дето силитѣ не сѫ още организирани, вследствие на което не се подчиняватъ на Великия Божи законъ. Колкото възвишени да сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, веднъжъ минава презъ тѣзи области, той неизбѣжно ще изпита острието на губерката. Представете си, че вие обличате новата си дреха, която сте шили за Великъдень, и при хубавъ слънчевъ день излизате на разходка. Обаче, внезапно небето се замъглява и започва да вали дъждъ. Мислите ли, че дъждовнитѣ капки ще се загрижатъ за вашитѣ нови дрехи? Ни най-малко. Дъждътъ ще намокри дрехитѣ ви на общо основание. Че ще бѫдете недоволни, че ще ви се каратъ въ кѫщи, дъждътъ не иска да знае за това. Той ще си вали и ще намокри всичко, каквото срещне на пѫтя си. Такова нѣщо представятъ неорганизиранитѣ сили въ природата; тѣ не искатъ да знаятъ, причиняватъ ли нѣкому пакости, или не.

Следователно, има сѫщества въ природата, които ни най-малко не се интересуватъ за нашитѣ мисли и чувства, както и за нашитѣ идеали. Нѣкой ученъ е работилъ цѣли 20 години върху известна теория, но дойде едно отъ тия сѫщества, бодне го съ губерката си, причини му нѣкаква сериозна болка, и той забравя своята теория. Другъ ученъ открилъ нѣщо важно въ науката, но едно отъ тия сѫщества го спъне нѣкѫде, и той падне, удари силно главата си и забравя всичко, каквото е работилъ. Защо тѣзи учени забравятъ, какво сѫ работили? Защото онзи, който е създавалъ теорията, или онзи, който е откривалъ нѣщо, е напусналъ това тѣло. Какво показва това? Това показва, че много сѫщества влизатъ въ главитѣ на хората, диктуватъ имъ разни идеи, заставятъ ги да работите върху разни въпроси и въ края на краищата, си заминавате. Не е лошо това, но истински ученъ е онзи, който знае имената на тия, които сѫ го вдъхновявали да работи, които сѫ му диктували да пише върху различни научни въпроси. Казватъ за нѣкой ученъ, че е голѣмъ авторитетъ въ науката. За другъ казватъ, че не е авторитетъ въ науката. Съгласенъ съмъ съ васъ, но и вие трѣбва да бѫдете последователни. Запитайте вашия авторитетъ, знае ли, кой го заставя да пише?

Познава ли кое сѫщество го вдъхновява въ работата му ? Ако нищо не знае по това, той не е никакъвъ авторитетъ.

Сега, ще изясня тази идея съ единъ примѣръ отъ живота. Срѣщате единъ беденъ, нещастенъ човѣкъ, безъ авторитетъ, предъ хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде подъ сѫдъ, но нѣма срѣдства. Каже ви нѣкоя обидна дума, и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човѣкъ съ авторитетъ, съ пари въ джоба си, съзнавате, че сте направили грѣшка и казвате: Азъ трѣбва да дамъ на този човѣкъ поне хиляда лева, да му помогна; той е крайно беденъ. Давате му хиляда лева, и съ това изправяте погрѣшката си. Значи, за да покажете своя авторитетъ, въ случая богатството си, вие първо сте си послужили съ една груба мѣрка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, следъ дветѣ плесници, е станало активно, изразило се е навънъ. Казвате: Не може ли безъ плесници? Питамъ: какво разбирате подъ думата плесница? Освенъ това, всѣки трѣбва да си отговори, плесницата, която удря нѣкому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали, какъ малкитѣ деца нареждатъ картитѣ за игра и образуватъ отъ тѣхъ разни фигури. Понѣкога тѣ ги нареждатъ въ триѫгълна форма, понѣкога — въ четириъгълна, или въ друга нѣкаква форма, но достатъчно е да се вземе една отъ тѣхъ, за да паднать всичкитѣ. Какъ мислите, по свободна воля ли падатъ картитѣ? По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да си даде отчете, какъвъ процентъ отъ това, което мисли, чувствува и върши се дължи на неговото съзнание, какъвъ процентъ — на окръжаващата срѣда, какъвъ процентъ — на живата природа и какъвъ — на Великия Божи Духъ. Подъ думата „окръжаваща срѣда“ се разбиратъ растенията, животнитѣ, хората; отъ друга страна — въздухътъ, свѣтлината, топлината, водата и т. н. Изобщо, всѣко нѣщо, което обикаля човѣка и безъ което той не може, е окръжаваща срѣда. Тѣзи срѣди се различаватъ една отъ друга по степеньта на своето влияние, т. е. по степеньта на своето въздействие върху човѣка.

И тъй, правата А 100 В 100, въ чъртежа, представя пътя, по който вървите, а успореднитѣ прави представятъ енергии, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Вие можете да изчислите, какво влияние упражнява всѣки лъчъ върху живота на човѣка за всѣки даденъ день. Всѣки день енергиитѣ на тѣзи лъчи минаватъ презъ ума, сърцето и волята на човѣка, и по този начинъ упражняватъ известно въздействие върху него. Всѣки новъ день тѣзи енергии минаватъ въ различни гами. Това съ задачи, които ученикътъ трѣбва да решава. Дойде ли до обикновения животъ, той спира тамъ. Въ обикновения животъ нѣма какво особено да се търси и да се очаква. Единъ младъ човѣкъ пише на приятеля си: Азъ те обичамъ, защото искамъ да обичамъ, безъ да настоявамъ за твоята любовь. Казвамъ: правъ е този младъ човѣкъ. Принципътъ се заключава въ това: да обичашъ и да не изисквашъ отъ другитѣ да те обичатъ. Обаче, защо трѣбва той да пише това писмо на приятеля си? Не може ли да обича, безъ да изисква отъ приятеля си отговоръ на своята любовь? Значи, този младъ човѣкъ се е намиралъ подъ влиянието на закона на необходимостьта. Да напише писмото, това не зависѣше отъ неговата съзнателна воля. Написването на писмото представя падане въ живота. Докато не бѣше написалъ писмото, той бѣше на покрива отгоре, и от него зависѣше, да се хвърли отъ покрива, или да не се хвърли. Писането вече е единъ несвободенъ актъ. Това значи, че писмото се пише безъ волята на човѣка. Който пише писмо съ такова съдържание, той пада. Това е научно обяснение. Щомъ падне, той ще се контузи нѣкѫде. Но следъ това пъкъ ще дойде подскачане. Ако на такова писмо не се отговори, знайте, че то не е хубаво написано отъ единия до другия край е фалшиво. Следъ това пъкъ ще съжалявате, че сте написали писмото. Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили отъ високо.

Ако не разбирате дълбокия смисълъ на това нѣщо, вие ще изпаднете въ друга крайность и ще кажете: Тогава не трѣбва да пишемъ никакви писма. — Не, искате или не искате да пишете, това не зависи отъ васъ. Щомъ напишете едно писмо, ще признаете въ себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза. Поетътъ се вдъхнови, напише нѣщо и казва: Азъ написахъ това стихотворение. Не, той не говори истината. Той е възприелъ една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава съ обикновено съзнание човѣкъ, това е въ реда на нѣщата, но ученикътъ, който търси пѫтя на Божествената Любовь, Мждрость и Истина, не трѣбва да се заблуждава. Той трѣбва да търси други методи за работа и приложение. Ученикътъ трѣбва да разбира своитѣ състояния, да бѫде господарь на своитѣ движения. Ако клати главата си нагоре-надолу, безъ да съзнава, защо прави това, той пада. Ако се съмнява, ако се обезсърдчава, ако е недоволенъ отъ живота си, той пада. Следователно, всѣки моментъ въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, де се намира и какво го очаква. Нѣкой казва: Не падамъ само азъ, всички хора падатъ. — За тебе е важно, като паднешъ, колко ще се контузишъ. Всѣко падане носи свои последствия. Вие знаете, че празни пространства въ природата не сѫществуватъ. Следователно, дето паднете, вие все ще предизвикате нѣкакво сътресение, заради което непременно ще ви държатъ отговорни. Кой би желалъ да хвърли нѣкой човѣкъ отъ кѫщата му, само затова, че се оплаквалъ отъ живота си? Всѣки знае, че за такава постѫпка ще носи голѣма отговорность. Тъй щото, както човѣкъ носи отговорность за своето физическо падане, така сѫщо той носи отговорность за своитѣ паднали мисли, чувства и желания. Споредъ окултиститѣ, този законъ е единъ и сѫщъ и за физическия, и за духовния свѣтъ.

Сега, като говоря за падането на човѣка, имамъ предъ видъ мощнитѣ сили въ него, съ които може да работи, да се противопоставя на всѣко падане. Падащитѣ мисли вървятъ въ посока, въ която хората се движатъ, вследствие на което и тѣ падатъ, като сѫщевременно се контузватъ нѣкѫде. Отъ ѫгъла на падането на известна мисъль зависи и контузването, което тя произвежда върху човѣшкия мозъкъ. Ако се съмнявате въ тази идея, направете следния опитъ: вземете при себе си само за единъ месецъ нѣкой нервенъ човѣкъ и наблюдавайте влиянието, което той ще укаже върху васъ. Въ това отношение, вие не трѣбва да се заблуждавате, да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци сѫ изгубвали равновесието си. Пророкъ Илия изгуби равновесието си отъ една жена само. Той има сила да избие 400 пророци въ Израиль, а когато предъ него се яви една жена, той се уплаши и из- бѣга. Ако пророкъ Илия, известенъ съ своята смѣлость и решителность, се уплаши отъ една жена и изгуби ревновесието си, мислите ли, че вие ще бѫдете по-смѣли отъ него? Колко пѫти и вие, като пророкъ Илия, сте се отклонявали и се отклонявате отъ живота си! Съ тѣзи отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора сѫ наредени като атомитѣ и молекулитѣ, между тѣхъ винаги оставатъ празни пространства. Следователно, никой не може да напакости на душата на човѣка, но може да напакости на тѣлото му. Тази пакость се предизвиква отъ влиянието, което хората си указватъ единъ на другъ, чрезъ своитѣ мисли, чувства и чрезъ своята воля. Иначе, като души, тѣ сѫ абсолютно свободни, независими единъ отъ другъ. Въ това отношение, по напредналитѣ ученици трѣбва да даватъ примѣръ. Да живѣете като души помежду си, това е задача, която всѣки ученикъ трѣбва да разреши. Трудна задача е, но постижима.

Питамъ: споредъ васъ, кой е правиятъ пѫть ? Ще кажете, може би, че възходещиятъ пѫть е правиятъ. Така е, но възходещитѣ линии претърпяватъ известно отклонение, а дето има отклонение, тамъ има и падане. За да се избегнатъ тѣзи отклонения, съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде абсолютно будно, да може предварително да разбере, какво носи всѣка мисъль въ себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли, или приеме, преди още да е достигнала до него. Отъ днешния моментъ, той може да опредѣли, какво ще го сполети следъ нѣколко седмици, месеци или години. Това всѣки може да постигне, но изисква се работа, усилия, трудъ.

Една сутринь тръгвамъ на екскурзия съ нѣколко души. Вървимъ по пѫтя, и по едно време ги запитвамъ: какъ мислите, отишълъ ли е нѣкой преди насъ на планината? — Да, преди насъ сѫ минали двама души,  отде Познахте ? — Виждаме две различни стѫпки. — Мѫже ли сѫ били, или жени? Едни казваха, че стѫпкитѣ сѫ мѫжки; други казваха, че стѫпкитѢ били женски. Обаче, положително никой не можа да опредѣли, какви сѫ стѫпкитѣ. Азъ мълча, нищо не казвамъ. Като се качихме на планината, никой нѣмаше тамъ. Значи, предположенията не излѣзоха прави. По стѫпкитѣ азъ познахъ, че преди насъ е миналъ единъ селянинъ, при- дружаванъ отъ кучето си. Премълчахъ, обаче, защото искахъ всѣки самъ да отговори на въпроса и после да провѣри, доколко вѣрно е позналъ.

Казвамъ: както всѣка стѫпка на човѣка има своя форма, така и всѣка мисъль има свои качества. Колкото многобройни да сѫ мислитѣ, всѣка мисъль има свои специфични качества, по които се различава отъ другитѣ. Въ съзнанието на всѣки човѣкъ влизатъ съ- ответни мисли, отъ които зависи неговото бъдеще. Като знаете, че сега градите вашето бъдеще щастие, вие трѣбва да сте внимателни къмъ мислитѣ, които допущате да взиматъ участие въ градежа на съзнанието ви. Нѣкой е нещастенъ, боленъ по причина на това, че органитѣ, съ които си служи, не съ здрави. Ако силата на обонянието ви се увеличи нѣколко пъти повече, отколкото е сега, вие не бихте могли спокойно да се движите между хората. Лоша, неприятна миризма излиза отъ тѣлата на съвременнитѣ хора. Ако и зрението ви се увеличи нѣколко пъти повече, отколкото е било досега, ще забележите, че отъ очитѣ на всички хора излизате неприятни, тъмни лъчи, които съ въ състояние да напаностятъ на всѣки, къмъ когото сѫ насочени. Това сѫ червени пламъци, подобни на тѣзи на нѣкоя нагорещена пещь, въ която се пекатъ керемиди. Вие влизате въ Школата болни, искате да се лѣкувате. Не трѣбва да бѫде така. Вие трѣбва да влѣзете въ Школата здрави, да учите. Който иска да учи, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви влияния, отъ всѣкакви ограничения и спънки. Вие изживявате свѣта въ себе си, и затова не можете да бѫдете свободни.

Казвате: отъ толкова години вече следваме този пѫть, нищо ли не сме научили? — Ако вървите както сега, и хиляда години да следвате въ Школата, ще останете съ това, което сега знаете. Разликата между сегашното и тогавашното ви знание ще се заключва само въ това, че ще промѣняте букваритѣ. Все буквари ще учите, но отъ различни автори, т. е. съ различни имена. Какво особено ще научите отъ тия буквари? Сто пѫти наредъ да четете букваря, все едно и сѫщо нѣщо ще срещнете въ него. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ училището, трѣбва да минава отъ отдѣление въ отдѣление, отъ класъ въ класъ, нѣма защо съ години да седи все въ първо отдѣление. Значи, ученикътъ трѣбва всѣки день да придобива по нѣщо ново. Срѣщате нѣкой вашъ приятель и казвате: Познавамъ приятеля си. — Колкото и да го познавате, все има нѣщо ново, и то нѣкоя добра чърта въ характера му, която днесъ трѣбва да откриете. Сѫщо така и той трѣбва всѣки день да открива по една добра чърта въ вашия характеръ. Само при това положение, и вие, и той сте придобили нѣщо въ живота си. Не можете ли да откриете нѣкоя добра чърта въ вашия братъ, или приятель, вие нищо не сте постигнали. По право, можемъ да кажемъ, че вие сте изгубили времето си. Станете ли сутринь, потърсете и въ себе си нѣкоя добра чърта, която до вчера не сте познавали. Какво правите вие? Щомъ станете, започвате да се оплаквате: Тази вечерь не спахъ добре, защото съседитѣ се караха, или защото бълхи ме хапаха. Нѣщо не съмъ разположенъ, не ми се работи, не ми се живѣе и т. н. Не, изпаднете ли въ неразположение на духа, започнете да размишлявате, защо бълхитѣ сѫ ви безпокоили. Като се вдълбочите въ себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойствието, което бълхитѣ сѫ ви създали, се дължи на факта, че е трѣбвало да се молите презъ нощьта, да прекарате повече въ размишление, а не въ сънь. Ще кажете, че трѣбва да се почива. Така е, и почивката е нужна, но въ Индия, въ Китай, въ Япония, въ Америка, въ Германия, въ Франция, па и въ цѣлия свѣтъ, има адепти, които прекарватъ, цѣлъ животъ почти безъ сънь. При това положение, тѣ сѫ по-бодри, отколкото хората, които спятъ по осемь часа на день. Съньтъ е изключително положение въ живота на човѣка. Когато нѣма какво да прави, човѣкъ спи. Вечерь, като започне да мисли, вижда, че не може да разреши задачитѣ на живота и неусѣтно заспива. Въ този смисълъ, съньтъ на съвременнитѣ хора не е нищо друго, освенъ прекѫсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човѣкъ заспива. Понеже съзнанието на ангелитѣ, на адептитѣ, на великитѣ духове е всѣкога будно, тѣ не спятъ, т. е. тѣхниятъ сънь не е като този на хората.

И тъй, главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е всѣки день да откривате въ себе си по една нова чърта, която Богъ първоначално още е вложилъ въ душата ви. Не можете ли да откриете такава чърта въ себе си, вие се лишавате отъ благата на живота. Казвате: Добре е човѣкъ да чете различни книги, тамъ да намира силни характери. — Отъ мое гледище, това не е необходимо. Който пише романи, или нѣкакви драми, той се излага на редъ падения. Запримѣръ, въ романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго, главниятъ герой, Жанъ Вължанъ, представя самия авторъ. Лицето Жанъ Вължанъ не се срѣща въ живота. И Толстой, въ своитѣ романи „Война и миръ“ и „Възкресение“ сѫщо така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: Тукъ се изнасятъ велики истини. Не, това още не сѫ велики истини. Безъ да искатъ, авторитѣ на тия романи сѫ скрили малко истината. Не е лесно да се изнесе истината. Пъкъ и всѣки не познава истината. Запримѣръ, нѣкой прави известни движения, безъ да разбира тѣхното значение. Всѣко движение е на мѣстото си само тогава, когато е въ съгласие съ законитѣ на природата.

Единъ господинъ вика приятеля си съ пръстъ. Последният се обидилъ, защо го викатъ съ пръстъ. Наистина, първиятъ е трѣбвало да отиде при приятеля си и да му каже, каквото иска. Значи, да извикашъ приятеля си съ пръстъ, да дойде при тебе, днесъ се счита за обидно. Защо? Защото, като не знаятъ значението на показалеца, хората сѫ изопачили това движение. Благородни работи върши този пръстъ, но за онзи, който не знае неговата служба, той не трѣбва да се движи, да служи като знакъ за извикване на човѣка. Нагоре изправенъ, показалецътъ представя колъ, на който може да се набоде нѣщо. Надолу поставенъ, той изразява нѣщо приятно, благородно. Следователно, да викате човѣка съ единия си пръстъ само, това представя цѣла анархия. И съ петьтѣ пръста на рѫката си не можете да извикате човѣка. За да извикате нѣкой човѣкъ, да дойде при васъ, вие трѣбва да отворите и дветѣ си рѫце и да съсрѣдоточите къмъ тѣхъ ума, сърцето, душата и духа си. Това подразбира истинско отношение на приятели. Въ приятелскитѣ отношения, като актъ между души, цѣлиятъ човѣка, трѣбва да вземе участие, и по външна форма, и вѫтрешно, по умъ, сърце, душа и духъ. Това всѣки трѣбва да знае, защото всѣко движение, което човѣкъ прави, указва известно въздействие и върху самата природа. Най-малкото помръдване на показалеца, напримѣръ, се отразява въ цѣлата природа. Вълнитѣ, които изтичатъ отъ този пръстъ, ще направятъ едно крѫгосвѣтно движение и, въ края на крайщата, пакъ ще се върнатъ къмъ човѣка, отъ когото сѫ излѣзли, съ една придобивка, въ добъръ или въ лошъ смисълъ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни въ своитѣ движения.

Сега, пакъ ще се върнемъ къмъ въпроса за мислитѣ, които падатъ върху плоскостьта А100 В100 въ видъ на лѫчи. Чрезъ тѣзи мисли, разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ изпращатъ своитѣ добри желания къмъ хората, но ако не намѣрятъ добра почва за своето развитие, тѣ се отклоняватъ и се връщатъ пакъ тамъ, отдето сѫ излѣзли. Всѣка мисъль, която не може да намѣри съответна почва за развитието си, се връща обратно къмъ своя източникъ. Тази е причината, заради която, при голѣмото богатство, при голѣмото изобилие и благословение, което Богъ изпраща на земята, повечето хора сѫ бедни, отколкото богати. Апостолъ Павелъ, напримѣръ, казва, че е ходилъ на третото небе, видѣлъ свѣтли, необикновено красиви нѣща, разбралъ смисъла на живота, но въпрѣки това, къмъ края на своя животъ, той стане патриотъ, искаше да спаси еврейския народъ. Не, патриотизъмътъ не спасява хората. Той не е Божествена проява, но е човѣшко чувство. Какво разбирате подъ думитѣ „патриотизъмъ, отечество, бащинъ домъ ? Когато отиде при Бога, само тогава човѣкъ ще разбере истинското значение на тия думи. И следъ като ги разбере, тогава ще може да ги приложи въ живота си.

Главната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви отъ тазвечерната лекция, е че трѣбва да имате любовь къмъ истината. Като ученици, любовьта ви къмъ истината е слаба. Дойде ли въпросъ до истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбивъ отъ другъ. Истината е една, въ нея не може да има степени. Да обичате истината, това значи цѣлото ви сѫщество да е ангажирано съ нея. Който обича истината, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсѫтствието на любовьта въ тѣхъ, колкото на това, че нѣматъ любовь къмъ истината. Любовьта е снизходителна къмъ грѣшкитѣ, къмъ слабоститѣ, къмъ нечистотата на човѣка. Истината, обаче, е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавость, нечистота, и въ това, именно, седи нейната красота. Следователно, слабиятъ да отиде при любовьта; невежиятъ — при мѫдростьта; който търси справедливостьта — при правдата; който иска да бѫде съвършенъ — при истината. По този начинъ човѣкъ ще познае себе си, ще познае и силата на нѣщата.

Често ние правимъ екскурзии, и като минаваме презъ селата, кучетата понѣкога ни лаятъ, понѣкога не ни лаятъ. Когато нѣкое куче ви лае, трѣбва да търсите причината, защо ви лае. Ако намѣрите причината въ себе си, кучето ще престане да ви лае. Ако не я намѣрите въ себе си, тогава, може би кучето се оплаква отъ положението си. Ако и това не е причина, Кучето може да ви лае, защото е гладно. Тогаѣа не остава друго, освенъ да му дадете хлѣбъ. Дадете ли му веднъжъ хлѣбъ, повече нѣма да ви лае. Отъ последния случай се вижда силата на хлѣба, силата на Словото Божие, което носи свѣтлина за съзнанието. Следователно, отъ всички се изисква любовь къмъ истината. Не е въпросътъ да се критикувате, да се самоосѫждате, но трѣбва да прилагате, за да се освободите отъ утайкитѣ, отъ наслояванията на миналото.

Сега, за десеть седмици ще ви дамъ една задача. Желателно е всички да направите тази задача. Тя се състои въ следното: отъ месецъ май, до половината на месецъ юли, всѣки день, когато вали дъждъ, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. Които отъ васъ сѫ чиновници, тѣ ще използуватъ дъжда презъ онѣзи часове, когато не сѫ на работа. Щомъ завали дъждъ, тѣ могатъ да излѣзатъ на двора, или да отидатъ до нѣкой дюкянъ, подъ предлогъ, че трѣбва да свършатъ нѣкаква работа. Ще вървятъ полека, за да може дъждътъ да ги намокри добре. Следъ това ще се върнатъ дома си, ще изтриятъ тѣлото си съ чиста, суха кърпа, ще се преоблѣкатъ съ сухи дрехи, ще изпиятъ една-две чаши гореща вода и ще отидать на работа. Онѣзи пъкъ, които сѫ свободни, нека използуватъ дъжда на всѣко време, като правятъ тия бани така, че никой да не забележи ще отидатъ до нѣкой свой познатъ, или ще работятъ нѣщо въ градината си. Изобщо, всѣки трѣбва да изпълни задачата внимателно, безъ шумъ, безъ много говорене, за да види, какви резултати ще има. Когато опитате доброто въздействие на дъжда върху организъма си, можете да разправяте и на ближнитѣ си, да имъ препоръчвате дъжда като методъ за лѣкуване. При това, като се излагате на дъждъ, добре е вътрешно да пѣете. Въ този случай, пѣнието подмладява човѣка. Благословение е дъждътъ. Дъждовнитѣ бани, които ще направите въ продължение на десеть месеца, струватъ повече отъ всѣкакви минерални бани. Голѣма енергия се крие въ дъждовнитѣ капки. Тѣ се отразяватъ благотворно върху нервната система и върху много хронически болести въ човѣшкия организъмъ. Азъ наричамъ дъждовнитѣ бани „бани на ангелитѣ“. Като правите банитѣ си, ще се молите на Бога да ви очисти чрезъ тѣхъ и ще благодарите за благословението, което Той ви изпраща отъ небето. Както дъждовнитѣ капки измиватъ човѣка отвънъ, така Божието благословение изчиства сърцето и ума му, като внася въ него животъ, сила и здраве. Който умѣе правилно да възприема енергията на дъждовнитѣ капки, той се е домогналъ до онази първична материя, която алхимиците съ търсили. Като правите тия бани, ще видите, какъвъ здравъ сънь ще имате.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се свърже съ природата, разумно да използува нейнитѣ сили. По този начинъ Той ще дойде до вътрешното разбиране на днитѣ, месецитѣ и годинитѣ. Той ще започне да разбира, какво Богъ е вложилъ и влага въ всѣки новъ день и ще може да се ползува отъ него. Въ Библията е казано нѣщо за днитѣ, но то не е достатъчно. Първиятъ день, напримѣръ, недѣлята, деньтъ на слънцето, не е день на почивка, но е день на животъ, день на възкресение. Той е день на любовь къмъ истината. Следователно, започнете съ този день.

И тъй, отъ първи май ще започнете упражнението и ще си запишете, кой день сте го започнали и въ колко часа. При всѣка последователна баня ще отбелязвате деня и часа. Ще седите на дъжда около 15—20 минути, а може и повече, споредъ силата на дъжда. Що се отнася до простуда, да нѣмате абсолютно никакъвъ страхъ. Невъзможно е човѣкъ да се простуди презъ май, юни и юли. Презъ тѣзи месеци природата е пълна съ животъ. Съ това упражнение ще се опита геройството ви, доколко можете да издържате. Който не иска да прави упражнението, той може да бѫде свободенъ, но ще остане хилавъ, слабъ. Дъждътъ ще внесе свежесть, прѣснота въ организъма. Изобщо, човѣкъ трѣбва да прави много упражнения, за да отвори поритѣ на тѣлото си и да диша не само чрезъ дробоветѣ си, но и чрезъ цѣлата кожа.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

32. Лекция отъ Учителя, държана

на 4 май, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...