Jump to content

1927_03_16 Спасителни положения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


 

СПАСИТЕЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Съвременнитѣ хора говорятъ за сила, за свобода на човѣшката воля. Питамъ: доде се простира силата и доде свободата на човѣшката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава въ това, да преодолява човѣкъ всички препятствия, за да постигне своитѣ желания. Питамъ: споредъ васъ, кои нѣща са постижими и кои — непостижими? Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ невъзможнитѣ и непостижимитѣ нѣща, а не вѣрватъ въ възможнитѣ и постижимитѣ.

Представете си, че имате една кола съ четири колела и съ два коня. Азъ взимамъ тази кола като символъ. Питамъ: за колко години тази кола може да ви се подчинява? Ако я държите въ изправность, тази кола може да ви се подчинява 20—30 години; ако я употрѣбявате много, ако всѣки день носите съ нея пѣсъкъ, тухли, тя ще ви служи най-много една-две години. Защо? Защото оситѣ й ще се счупятъ, колелата и ще се развалятъ, конетѣ ще отслабнатъ и т. н. Като се развали колата, и като отслабнатъ конетѣ, на кого ще заповѣдвате?

Сега, пренесете този законъ по отношение на вашето тѣло. Ако не държите тѣлото си въ изправность, за колко години ще могатъ краката ви сигурно да стѫпватъ, рѫцетѣ ви разумно да работятъ, ушитѣ ви добре да чуватъ, очитѣ ви ясно да виждатъ? Вие не се замисляте за това, но се занимавате съ небето, съ ангелитѣ, искате да знаете, какъ ще ви посрещнатъ на онзи свѣтъ. Знаете ли, какъ сѫ дошли ангелитѣ до положението, на което днесъ се намиратъ? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелитѣ. Срещате единъ банкеръ и си казвате : Да имамъ неговото богатство въ рѫцетѣ си, много нѣщо бихъ направилъ! — Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете нѣкакво нещастие — нищо повече. Ще започнете да се храните съ печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите, стомаха си въ продължение на нѣколко години. Днесъ Богъ ви е поставилъ въ положението на сиромахъ, да се научите да ядете. Той ви казва: Мазнини нѣма да ядете, защото тѣ сѫ причина на разни болести. Понеже въ миналото си не сте знаели, какъ да се справяте съ организъма си, не сте могли да го управлявате, днесъ сте дошли на земята като беденъ човѣкъ, да живѣете въ лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали въ Правия пѫть, намѣри се нѣкой вашъ дѣдо, който ви оставя два милиона лева наследство, но съ това разваля Божия планъ. Вашиятъ дѣдо не е постѫпилъ добре. Той трѣбваше първо да се обърне къмъ Бога, да попита, какво е Неговото мнение по този въпросъ, да ви остави ли наследство, или не.

Мнозина идватъ при мене, искатъ да имъ кажа нѣщо, да знаятъ, какво да правятъ. Това, което искатъ тѣ, е равносилно на два милиона наследство. Тогава азъ запитвамъ Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Богъ ми казва: Този човѣкъ е прекаралъ нѣколко непорядъчни живота, той трѣбва да се спретне на работа. Да не разчита нито на баба и дѣдо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на сѫдбата му зависи изключително отъ него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побѣлѣе. Казвате: Тежки думи сѫ тия. По-добре да знае истината и да се стегне да работи день и нощь, отколкото да се заблуждава. Трѣбва ли на онзи затворникъ, когото сѫдътъ е осѫдилъ на смъртно наказание, да кажа, че ще го освободятъ, че ще го възнаградятъ съ Георгьовски кръстъ, че ще бѫде щастливъ човѣкъ? Бесилка чака този- човѣкъ, нѣма защо да го залъгвамъ. Ще му кажа: Братко, оставатъ ти само десеть часа да живѣешъ. Приготви се, прекарай тия часове въ молитва. Ти си извършилъ едно престъпление и трѣбваше на врѣмето да мислишъ. Сега не остава друго, освенъ да се молишъ.

Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ: каквото говори, да изпълнява, да живѣе въ него. Щомъ говоря за Бога, азъ Му служа, не върша моята воля, но Неговата. Нѣма човѣкъ въ свѣта който, като е работилъ за себе си, да се е повдигналъ. Въ първо време този човѣкъ може да печели, но въ края всичко ще изгуби. И на васъ казвамъ: бѫдете внимателни, да не направите и вие сѫщата погрѣшка. Въ миналото сте живѣли и работили за себе си, гледайте и сега да не вървите по сѫщия пѫть. Новата култура иска хора, служители на Бога, които да работятъ разумно и съ любовь. Не е достатѫчно човѣкъ да бѫде добродетеленъ. Добро безъ любовь нищо не струва. Какво добро е това, ако дадете на нѣкой беденъ човѣкъ единъ левъ? Отъ всички добродетели любовьта е най-голѣма. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Азъ не говоря за любовьта на сегашнитѣ хора. Тя е остарѣла вече. Тъй както хората проявяватъ любовьта си, едни къмъ други, тѣхната любовь е изживѣла вече времето си. Всичко, което днесъ се проповѣдва, е старо учение. Хората сѫ знаели тия нѣща отъ преди хиляди години още. Знанията на съвременнитѣ хора сѫ ограничени. Тѣ се занимаватъ съ физическия, съ материалния свѣтъ. Това, обаче, е стара наука, презъ която сѫ минали и минералитѣ, и растенията, и животнитѣ. Растенията знаятъ химия, математика по-добре отъ много учени. Стомахътъ ви разбира математиката по-добре отъ васъ. Единственото ново нѣщо е това, което се говори въ Откровението: „Господъ твори ново небе и нова земя.“ Ново небе и нова земя — Подраз- бирамъ новитѣ възгледи въ живота, съ които ще се вдигне нова завеса и ще се открие новъ свѣтъ.

Сега ще кажете, че еди-кой си професоръ, еди-кой си ученъ казалъ така. Казвамъ: добро е това, което ученитѣ сѫ казали, или открили, но това още не е истинска наука. Че еди-кой си ученъ създалъ нѣкаква теория, тази теория още не е абсолютна. Че еди-кой си професоръ направилъ нѣкакви изследвания, тѣзи изследвания още не сѫ последната дума на науката. Че еди-кой си лѣкарь направилъ нѣкаква операция, тази операция не е единствениятъ начинъ за лѣкуване на дадената болесть. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри нѣкакво сигурно срѣдство противъ трудно лѣчимитѣ, или по-право неизлѣчимитѣ днесъ болести, туберкулоза, проказа и тѣмъ подобни. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри сигурно срѣдство противъ всички нещастия. Достатъчно е този лѣкарь да бутне единъ ключъ въ организъма на болния, за да оздравѣе той моментално. Това значи лѣкарь, това разбирамъ истинска наука.

Има два начина за лѣкуване: старъ и новъ начинъ. Съвременнитѣ хора обикновено се лѣкуватъ по стария начинъ, съ лѣкарства, съ бани и т. н. Този начинъ на лѣкуване е бавенъ и дава микроскопически резултати. И азъ лѣкувамъ по този начинъ. Като дойде нѣкой боленъ при мене, азъ му давамъ известни методи, известни съвети и му казвамъ, ако изпълнявашъ съветитѣ ми, следъ шесть месеца ще имашъ микроскопически резултати. Обаче, азъ не лѣкувамъ хората по новия начинъ. Защо? Защото тѣ още не сѫ готови. Новиятъ начинъ е духовно лѣкуване. Ако излѣкувамъ нѣкой човѣкъ по духовенъ начинъ, като не е готовъ да води чистъ жи- вотъ, той ще грѣши още повече, а съ това ще си създаде по-голѣми затруднения въ живота. За онзи, който е готовъ, духовното лѣкуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа часть отъ елексира на живота, за да оздравѣе моментално. Засега единъ отъ начинитѣ на лѣкуване на съвременнитѣ хора е да ядатъ малко, изобщо, да не преяждатъ. Какво казватъ ученитѣ по този въпросъ? Тѣ казватъ, че храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да съдържа, като главни елементи, водородъ, кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и други нѣкой второстепенни. При това, тѣ опредѣлятъ, въ какво количество трѣбва да се взиматъ тия елементи. Вѣрно е, че организъмътъ се нуждае отъ всички тия елементи, но едно е важно да се знае: стомахътъ се нуждае отъ малко храна.

И тъй, отъ начина на храненето и отъ живота, който човѣкъ води, може да се опредѣли, колко години неговата кола, т. е. неговото тѣло ще му се подчинява. Това зависи и отъ разумностьта на човѣка. Който не жи- вѣе разумно, той е осѫденъ на преждевременно остаряване; когато човѣкъ остарѣе, краката му отслабватъ и се отказватъ да му служатъ. Такъвъ човѣкъ се намира вече въ зависимость отъ другитѣ хора, и често става играчка въ тѣхнитѣ рѫце. Споредъ новото учение, на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години и до това време да си служи самъ, да не се нуждае отъ ничия помощь. Човѣкътъ на новото учение не трѣбва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свѣтъ, той пакъ трѣбва да бѫде здравъ, да не е боледувалъ. Заминаването на човѣка за онзи свѣтъ трѣбва да бѫде като заминаване то му отъ единъ градъ въ другъ, или отъ една държава въ друга. Днесъ нѣкой заминава за онзи свѣтъ следъ като е боледувалъ дълго време, следъ като сѫ изхарчени за него 20—30 хиляди лева и, въ края на краищата, продължава да смущава близкитѣ си и отъ онзи свѣтъ. Въ такъвъ случай, по-добре е било да не заминава, но да остане да живѣе още на земята. Следователно, на ония, които мислятъ да ни смущаватъ отъ онзи свѣтъ, казваме: По-добре останете на земята, да си поживѣете още, че тогава ще ви изпратимъ на онзи свѣтъ. На земята ще посещавате театри, концерти, балове — каквото пожелаете. Освенъ това, ще имате хубави кѫщи, хубави дрехи, отъ всичко ще бѫдете задоволени. Богъ е създалъ свѣта тъкмо за тия хора. Този свѣтъ не е създаденъ за праведнитѣ хора, но за грѣш- нитѣ, да не смущаватъ праведнитѣ, да не прѣчатъ на работата имъ. И наистина, на грѣшнитѣ хора сѫ дадени много блага, да ядатъ и да пиятъ, да не правятъ престѫпления. Въпрѣки това, на земята пакъ ставатъ престѫпления. Това се дължи на недоволството на грѣшнитѣ хора. Праведнитѣ, добритѣ хора на земята сѫ малко. Ако погледнете съ окото на ясновидеца, ще видите, каква малка часть отъ хората свѣтятъ, т. е. изпущатъ свѣтлина. По-голѣмата часть отъ хората на земята сѫ грѣшници. За да ги задоволи, Богъ имъ е далѣ безброй блага — ядене, пиене, кѫщи, ниви, богатства, само да не вършатъ престѫпления. Наистина, и това е култура, но култура на грѣшни хора, която е временна, а не вѣчна. Безъ тѣзи блага, безъ тѣзи удоволствия, животътъ на земята щѣше да бѫде още по-лошъ, съ повече нещастия. При това положение, тия хора не могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Тѣ трѣбва да минать презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ и тогава доброволно да потърсятъ Бога. Нека всѣки се опредѣли, къмъ кои спада — къмъ светиитѣ, или не.

Нѣкой казва: Чудно нѣщо, снощи свѣщьта ми свѣтѣше, а тази вечерь загасна. Азъ питамъ: какъ е възможно, една хубава свѣщь, една вечерь да свѣти, а на другата вечерь да не свѣти? Оттукъ вадя следния законъ: когато тъчете платното си, т. е. своя животъ, трѣбва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трѣбва да бѫде много здрава и доброкачествена; вѫтъкътъ — сѫщо така здравъ; бърдото, станътъ сѫщо така трѣбва да бѫдатъ първока- чествени. Съ една дума, всичко трѣбва да бѫде здраво, Хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, единъ-двама могатъ да се излъжатъ да го купятъ, но трети нѣма да се яви. Съ това вие пакостите първо на себе си, а после и на другитѣ. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствувате, то първо ще се отрази върху васъ, а после и върху другитѣ хора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ платно, което той трѣбва да употрѣби или за себе си, или за другитѣ. Човѣкъ не може да живѣе само за себе си. Защо? Защото животътъ е капиталъ, даденъ отъ Бога, часть отъ който ще се използува за самия човѣкъ, а останалото — за общо употрѣбление. Горко на онзи, който задържа този капиталъ само за себе си! Напълнете своя хамбаръ, а излишъкътъ дайте на другитѣ, и тѣ да се ползуватъ. Втори хамбаръ за себе си не градете! Единъ хамбаръ е достатъченъ на човѣка. Дайте отъ изобилието си на беднитѣ, на страдащитѣ! Излишъкътъ не е за васъ; той е предвиденъ за ония, които нѣматъ. Който мисли да прави вторъ хамбаръ, нека знае, че добро не го чака. Единъ хамбаръ е нуженъ на човѣка! Учението, което ви проповѣдвамъ, можете да турите въ хамбара си, но остане ли излишъкъ отъ него, раздайте то на сиромаситѣ, на нуждаещитѣ. Ако намѣря втори хамбаръ, азъ ще ви държа отговорни — да знаете това. Достатъчно ви е да имате единъ хамбаръ пъленъ — втори хамбаръ не е позволено да имате. Казвате: И ние сме съгласни съ това; и ние искаме да живѣемъ помежду си по любовь. — По любовь могатъ да живѣятъ само ония хора, които иматъ единъ хамбаръ, а не два.

И тъй, първото нѣщо, необходимо за всѣки човѣкъ, е колата, т. е. тѣлото да се подчинява на духа му. Човѣшкиятъ животь се обуславя отъ законитѣ, въ които Богъ го е поставилъ. Мислите ли тогава, че можете да бѫдете свободни? Човѣкъ е свободенъ дотолкова, доколкото изпълнява тия закони, доколкото изпълнява волята Божия. Често хората мислятъ, че сѫ прави въ постѫпкитѣ си, когато се рѫководятъ отъ своитѣ вѫтрешни разбирания. Обаче, тукъ тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни. Не всѣкога тѣхното вѫтрешно разбиране е съгласно съ Божиитѣ закони. Знаете ли, какво нѣщо е вѫтрешното разбиране? Човѣкъ може да възприеме нѣкаква мисъль отвънъ, по телепатически начинъ, и безъ да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство въ себе си. Безъ да мисли много, той казва: Богъ ми каза да направя това. Не, това е мисъль, приета нѣкѫде отвънъ, както по радио се предаватъ разни мисли. Човѣкъ трѣбва да се изпитва, да знае, отде идатъ мисли къмъ него. Той трѣбва да познава Проводницитѣ, да ги различава; иначе, ще изпадне въ грѣшки. Нѣкой възприелъ една мисъль отъ Парижъ или отъ Лондонъ и бърза да се похвали, че получилъ нѣкакво съобщение отъ невидимия свѣтъ. Другъ пъкъ Казва, че получилъ нѣкакво съобщение отъ жителитѣ на луната. Питамъ: какъ е получилъ това съобщение, когато днесъ нѣмаме радио-апаратъ до луната ? Или, какъ е получилъ съобщение отъ невидимия свѣтъ? Божественитѣ вълни се отличаватъ съ особени свойства; ако си боленъ и възприемешъ една такава вълна, моментално ще оздравѣешъ; ако умътъ ти е обърканъ, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си билъ скърбенъ, тѫженъ, моментално ще цъвнешъ, като цвѣтъ, ще станешъ бодъръ, веселъ, радостенъ. Това значи да си възприелъ Божествена мисъль. Ако направите нѣкакво добро по човѣшки, всѣки ще каже: Ималъ повече, далъ и на другитѣ. Ако направите едно добро по Божественъ начинъ, всѣки ще каже: Благодариме на този човѣкъ, че е изпълнилъ волята Божия. Да бѫде благословено името Божие! Отъ Божественото добро всички се радватъ; отъ човѣшкото — само единъ се радва, и то временно, за момента само. Нѣкой казва: Да дадемъ на този човѣкъ нѣщо, да му намажемъ колата.

Питамъ: кой човѣкъ, като е мазалъ колата си съ катранъ, е останалъ здравъ? Съ мазане работа не се върши. Да замазвашъ нѣщата, това е стара култура. Нѣкой казва: Да кажемъ на този човѣкъ една сладка ду- ма, че да му мине. — Това е мазане на колата съ катранъ, Азъ не съмъ противъ катрана, но той има мѣсто само въ старата култура. Въ новата култура катранъ не се позволява. Катранътъ съдържа въ себе си вредни за организъма елементи. Въ старата култура кадене съ тамянъ се позволява, но въ новата — никакъвъ тамянъ не се позволява. Новата култура не позволява да се ваять никакви екстракти, никакви есенции отъ плодове. Всичко трѣбва да се употрѣбява въ естественъ видъ, както природата го е дала. Новата култура не позволява рѣзане на лозитѣ. Сегашниятъ животъ е несъвмѣстимъ съ бѫдещия. Не си правете илюзии, че можете да живѣете по старъ начинъ, да бѫдете носители на новитѣ идеи. Това, което днесъ научите и приложите, съставя основа на бѫдещето. Апостолъ Павелъ казва: .Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме. Когато дойде съвършеното, тогава ще познаемъ Бога, както сме и ние познати.

Законъ е: краката ще ви се подчиняватъ дотогава, докато имате любовь къмъ Бога. Ако любовьта ви къмъ Бога престане, и краката ще се откажатъ да ви служатъ. Очитѣ ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Умътъ и сърцето ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Ако съберете любовьта на цѣлото човѣчество, на всички светии, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на небето, едва ли тѣхната любовь ще съставя микроскопическа часть отъ Любовьта на Бога. Човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Любовьта на Бога и да не се заблуждава отъ окрѫ- жаващата срѣда. Всѣки човѣкъ говори това, което той знае; той прави това, което може и разбира. Обаче, когато дойдемъ до Божественото, тамъ вече има друга мѣрка.

Сега, като наблюдавамъ вашия животъ, виждамъ, колко мѫчно издържате изпититѣ си. Защо? Защото не се съобразявате съ условията. Нѣкой има да минава дълъгъ пѫть и тръгналъ съ натоварена кола. Срещатъ го пѫтници, казватъ му да свали часть отъ товара си. — Нѣма нищо, ще го изкарамъ, пѫтьтъ ми е лекъ. Наистина, той слиза по наклонъ, надолу, и колата лесно върви, но по-нататъкъ пѫтьтъ става по-труденъ. Той не предвижда това и си пѣе: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пѫтьтъ става равенъ, и колата мѫчно върви. Още по-нататъкъ пѫтьтъ се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трѣбва да снеме три четвърти отъ товара си. — Де да оставя този товаръ? — Следъ тебе идатъ бедни хора, съ празни коли, тѣ ще го натоварятъ. — Какъ да оставя товара си, за който толкова трудъ съмъ употрѣбилъ, Докато го спечеля? — Ако не оставишъ товара си, колата ще оставишъ, а то е по-страшно. Снеми часть отъ товара си, и Богъ ще те благослови. Такова нѣщо представятъ буритѣ, Мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка.

Казватъ положението на този човѣкъ е подобно на онова, въ което изпадналъ единъ селянинъ отъ Варненско. Единъ день този селянинъ отивалъ за Варна и каралъ пълна кола съ слама. Среща го единъ човѣкъ и го пита: Колко продавашъ тази слама ? — Сто лева. — Ето, вземи сто лева. Изсипи сламата на земята, и всѣки да си върви по работата.

Селянинътъ изсипалъ сламата и седналъ предъ нея. Другиятъ го попиталъ: Какво чакашъ, нали ти дадохъ паритѣ? — Даде ми паритѣ; ами сламата? — Щомъ ти е платено за нея, нѣма какво повече да мислишъ, върви си по пътя! Седи този човѣкъ и мисли, какво ще стане съ сламата. Има кой да се грижи за нея. Ти продължавай пѫтя си. И съвременнитѣ хора сега седятъ и мислятъ, какво ще стане съ сламата. Нѣма какво да мислятъ; има хора, които се грижатъ за нея. На васъ не остава друго, освенъ да си гледате работата и да вървите напредъ.

Като ученици, вие трѣбва да избѣгвате еднообразието, защото еднообразието убива, а разнообразието оживява човѣка. Азъ говоря за вѫтрешното разнообразие, а не за външното. Казвате: Тогава трѣбва да се отречемъ отъ старата култура. — Нѣма защо вие да се отричате, тя сама се е отрекла отъ себе си. Защо? Защото нейната кола е остарѣла вече. Нова кола се изисква. Животътъ на сегашнитѣ хора е толкова опороченъ, че невидимиятъ свѣтъ трѣбва да се заеме съвършено да го пречисти, да го филтрира. Тогава, утайкитѣ на този животъ ще останатъ на филтъра и ще се изхвърлятъ вънъ, а чистата вода ще влѣзе въ употрѣбление. Мислите ли, че следъ това филтруване на живота ще останатъ въ него жаби да крѣкатъ? Не, ще престанатъ вече жабешкитѣ пѣсни. Казвате: Хората трѣбва да се женятъ, да се развиватъ, да вървятъ напредъ. Чудни сѫ хората въ своитѣ разбирания! Представете си, че водата попие въ земята и навредъ настане суша. Какви женитби могатъ да ставатъ? На земята нѣма да има жито, нѣма да има царевица, гладъ ще настане. При това положение, кой ще се жени, кой ще ражда? Де ще останатъ тогава булкитѣ и младоженцитѣ ? Де ще бѫдатъ майкитѣ и бащитѣ? Хората могатъ да се женятъ, но когато има изобилие въ живота. Тогава тѣ ще скачатъ и ще пѣятъ, както жабитѣ въ водата. Щомъ пресъхне водата, ще наведатъ главитѣ си и ще се молятъ: Помени и насъ, Господи! — Де ? — Въ новия животъ. Всички ще се молите да ви помене Господъ въ новия животъ, дето водата изобилно тече и извира, дето хлѣбътъ вѣчно расте и зрѣе. Така трѣбва да гледате на живота, а не да се борите. Хората не сѫ създали свѣта, и нѣма защо тѣ да го оправятъ. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които отъ хиляди години насамъ сѫ търсили и търсятъ Бога и живѣятъ за Него. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които свѣтятъ. Ще дойде день да се запалятъ и онѣзи, които не свѣтятъ. Камъкътъ може ли да свѣти? — Не може. Защо? Защото не сѫ намѣрени онѣзи условия, при които той може да се запали и да свѣти. Ученитѣ разполагате съ срѣдства и днесъ още да запалятъ камъка, но това запалване ще костува много по-скѫпо, отколкото самиятъ камъкъ. Ще дойде день, когато тия срѣдства ще бѫдатъ по-евтини, тогава и камънитѣ ще свѣтятъ. Следователно, нѣма нужда тия камъни преждевременно да се запалятъ. Има хора, които като камънитѣ, днесъ не могатъ да свѣтятъ. Тѣ ще чакатъ своето време.

Сега, като говоря за свѣта, азъ имамъ предъ видъ всички пробудени, съзнателни души. Подъ думата „съзнателни души“ не разбирамъ само хора, но и животни, и растения. Има растения, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има растения, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Сѫщото може да се каже и за животнитѣ: има животни, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има животни, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Единъ комаръ ще ухапе човѣка и нѣма да помисли, че му причинява болка. И той си има философия, съ която се оправдава. Той казва : Какво отъ това, че съмъ взелъ малко човѣшка кръвь? Човѣкътъ е богатъ, може да ми даде малко отъ своята кръвь. Казвате: Всѣки ще си получи своето. И човѣкътъ, и комарътъ, щомъ вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ, ще бѫдатъ наказани. Така е, но Духътъ казва на човѣка: „Не претоваряй колата си.“ Бѫди доволенъ отъ това, което Богъ ти е далъ, колкото малко да е то. Малкото богатство съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото богатство безъ любовь. Малкото знание съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото знание безъ любовь и безъ приложение. Каква полза отъ твоята хубава поезия, ако нѣма кой да я чете и слуша? Каква полза отъ това, че си виденъ цигуларь, когато твоитѣ слушатели сѫ глухи? Следователно, красотата на живота седи въ това, човѣкъ да бѫде въ съгласие съ по-напредналитѣ отъ него сѫщества: неговата мисъль да бѫде въ съгласие съ мисъльта на тия сѫщества. Това значи хармония, музика въ мисъльта. Каква по-хубава музика отъ тази, твоята мисъль да бѫде въ хармония съ мисъльта на хиляди напреднали сѫщества? Да мислишъ и да разбирашъ правилно, това е най-хубавата музика, която сѫществува на физическия свѣтъ. Музиката подразбира още проява на любовьта въ физическия свѣтъ. Когато хората сѫ нещастни, това показва, че тѣ не разбиратъ законитѣ на любовьта. Любовьта включва законитѣ за лѣкуване, за забогатяване на хората. Казвате: Богъ е Любовь. И обратното може да се каже: Любовьта е Богъ. Любовьта пъкъ носи животъ. Животътъ носи свѣтлина за човѣшката душа.

Като ви говоря по този начинъ, думитѣ ми ще произведатъ различни резултати. На онѣзи отъ васъ, които сѫ на камениста почва, думитѣ ми ще образуватъ голѣмъ порой, и тѣ ще кажатъ: Много нѣща се казаха, но нищо не остана въ ума ни. — Защо нищо, не остана въ умоветѣ ви ? Защото вие представяте наклонъ, по който водата не може да се задържи. Онѣзи, които сѫ въ долина ще се удавятъ отъ моитѣ думи. Тѣ ще кажатъ: Отъ толкова говорене умоветѣ ни се замотаха, безъ малко щѣхме да се удавимъ. Да, дълбока вода, дълбоко знание е това. За онѣзи пъкъ, които представятъ добра почва, моитѣ думи сѫ семена, които ще се посадятъ, ще израстатъ, ще дадать добри плодове — ябълки, круши, сливи и др. Тѣ ще кажатъ: Разбрахме, каквото ни се говори. Азъ бихъ желалъ вие да бѫдете добрата почва, за да разберете всичко, каквото ви се говори и да го приложите. Разбирайте нѣщата вѫтрешно, за да не се подавате на лъжливи внушения. Въ старо време имало лъжливи пророци; и въ сегашно време има такива. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, да се пази отъ заблуждения. Тѣзи лъжливи пророци могатъ да говорятъ на човѣка отвънъ и отвѫтре, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава. Напримѣръ, нѣкой ви говори отвѫтре: Ти си много праведенъ човѣкъ. Рѫцетѣ ти сѫ позлатени отъ добрини. Не, този духъ ви заблуждава. Въ живота си човѣкъ може да направи само едно добро. Едно добро, направено съ любовь, струва повече отъ хиляди добрини, направени безъ любовь.

Ако е въпросъ за добринитѣ на свѣта, нека свѣтътъ прави своитѣ добрини; обаче, когато се говори за доброто, което любовьта прави, ще знаете, че любовьта или много дава, или нищо не дава. Ако нѣкой мисли, че любовьта трѣбва само да дава, той не разбира закона. Може ли да се нарече безлюбие това, че майката и бащата отказватъ да купятъ на детето си нѣщо, което ще му причини редъ страдания? Детето иска отъ баша си да му купи единъ голѣмъ револверъ, да стреля. Разумниятъ баща отказва да купи на детето си револеверъ, защото знае, че то веднага ще започне да стреля, и който е близо до него, братя, сестри, всички ще пострадатъ. Бащата трѣбва да каже на детето си: Синко, всичко мога да ти купя, но не и револверъ. Детето може да плаче, да вика, но бащата не трѣбва да изпълни желанието му. Питамъ: може ли този отказъ да се нарече актъ на безлюбие? Ако нѣкой каже, че сърцето на този баща е кораво, той се лъже. Меко е сърцето на този баща, той предвижда страданията, които револверътъ въ детскитѣ ръце ще причини на близкитѣ нему братчета и сестричета. Ако сърцето на бащата бѣше жестоко, той щѣше да задоволи желанието на детето си, безъ да мисли за лошитѣ последствия. По същия начинъ много отъ васъ искатъ да имъ се даде по единъ револверъ. Казвамъ: вие имате револвери, нѣма какво още да ви се даватъ. Нашата задача е да събираме оръжията ви, а не да ви даваме нови. Какво ще направите, ако имате още единъ револверъ? Ще цъкате надѣсно-налѣво. Не, достатъчно сте цъкали. Не мислете, че е лесно да цъка човѣкъ. Ти ще цъкашъ, но и онзи, въ когото куршумътъ попадне, ще цъка. Следователно, когато любовьта дава, и когато не дава, резултатитѣ сѫ еднакво силни. Въ разумния Животъ даването и недаването сѫ два метода, съ които любовьта си служи. На васъ не остава друго, освенъ да благодарите и за едното, и за другото.

Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е всички да имате едно свещено вѣрую, единъ великъ законъ, който да ви рѫководятъ. Това свещено вѣрую трѣбва да включва въ себе си потикъ къмъ първичната любовь, къмъ първичната мѫдрость и къмъ първичната истина Само при това положение, само при такова вѣрую, между хората може да сѫществува пълно единство. Иначе, ако всѣки мисли, чувствува и действува по своему, свѣтътъ нѣма да се оправи. Които не вѣрватъ въ това, тѣ ще го опитатъ. Тѣ ще видят че по тѣхния начинъ умрѣлитѣ нѣма да възкръснатъ, нито живитѣ ще придобиятъ безсмъртие. Възкресението ще дойде само за онзи благочестивъ, светъ човѣкъ, който цѣлъ животъ е работилъ и се е молилъ, но не и за онзи, който никога не се е молилъ, и само за себе си е работилъ. Който е внесълъ часть отъ капитала си въ Божествената банка, той има какво да получи, но онзи, който нищо не е внесълъ, нищо нѣма да получи. Въ небето никакви просеци не се приематъ. Ако нѣкой просекъ се осмѣли да влѣзе въ небето, веднага ще го изхвърлят вънъ. Тамъ просия не се позволява. Тамъ споръ, подозрение не се позволява. Тамъ никаква критика не се допуща. На земята тия нѣща могатъ да сѫществуватъ, но на небето — по никой начинъ.

Сега, всички се нуждаете отъ прави разбирания за живота, прави разбирания за Бога и за служенето на Бога. Въ това служене ще разберете великата воля Божия, която иска да обедини всички добри, праведни хора въ изпълнението на една воля, една любовь, една мѫдрость, една истина. Само при такова съзнание, при такова прозрение човѣкъ ще види на земята безброй красиви, свѣтещи души и ще каже: Радвамъ се, че има такива души на земята, които работятъ, помагатъ на по-малкитѣ отъ тѣхъ. Грѣшнитѣ пъкъ сѫ пръснати по земята, като изгорѣли главини, отъ които днесъ нищо не може да стане. Обаче, не е въпросътъ за грѣшнитѣ. Важно е сега, какво вие трѣбва да правите. Ще кажете: Тогава, да се откажемъ отъ живота. — Отъ кой животъ? Ако е да се откажете отъ стария животъ, пъленъ съ грѣхове и заблуждения, прави сте. Но следъ като се откажете отъ стария, т. е. отъ грѣшния животъ, трѣбва да приемете новия животъ, който сега иде. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъжъ за винаги съ него. Откажете се отъ стария животъ и приемете новия! Откажете се отъ скръбьта и приемете радостьта! Откажете се отъ сиромашията, за да приемете богатството. Откажете се отъ невежеството, за да приемете знанието! Откажете се отъ слабоститѣ, за да приемете Божията сила въ себе си! Откажете се отъ външното, отъ привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на любовьта и разумностьта. Това е новото, което сега иде въ свѣта.

Казвате: Какво да правимъ съ настоящето? — Това, което днесъ преживявате, то сѫ утайки отъ миналото. Това е слама, която трѣбва да продадете на онзи, който се нуждае отъ нея, и повече не мислете. Нали платиха за сламата ви ? — Не сѫ ми платили. — На когото е платено за сламата, нека я свали отъ колата си и да продължи напредъ. На когото още не е платено, нека чака, докато дойде нѣкой да я купи, но той непременно трѣбва да я изнесе на пазаря. Щомъ се яви нѣкой да я купи, продайте я и повече не питайте за нея, но кажете: Да бѫде благословено името Божие! Връщамъ се въ село съ двойна печалба: и сламата продадохъ, и новото придобихъ Тогава, и онѣзи, който купиха сламата ви, както и вие, който я продадохте, тръгнете напредъ въ пѫтя. Въ кой пѫть? Въ правия пѫть. Докато дойдете до този пѫть, вие ще минете презъ редъ мѫчения, изпитания, скърби и страдания.

Мнозина ще кажатъ: Слава Богу, продадохме сламата, освободихме се отъ нея. — Както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че още не сте продали сламата си. Имайте търпение, ще я продадете, но кажете, какво разбрахте отъ това, което ви говорихъ досега? Азъ зная, какво сте разбрали, но питамъ само, като онзи уменъ дѣдо, който решилъ да купи кѫщата на своя съседъ, но само за форма запиталъ синоветѣ си: Какъ мислите, да купимъ ли кѫщата на съседа? — Да я купимъ. — Добре, азъ уредихъ вече този въпросъ. И всички се радватъ, че дѣдото постѫпилъ разумно, като взелъ мнението на синоветѣ си. А дѣдото вече купилъ кѫщата. Казвате: Друго нѣщо е да се чуятъ повече гласове, повече мнения. — Споредъ мене, многото мнения не ползуватъ. Една българска пословица казва: „Много баби, хилаво дете“. Какво сѫ направили многото депутати въ камарата? Какво сѫ направили многото учени? Днесъ отъ много- учени свѣтътъ се е развалилъ. Защо? Защото всѣки ученъ иска да мине неговата теория, неговото изследване. Единъ ученъ създава една теория, другъ я опровергава. Въ края на краищата, нищо не излиза. — Ама моята теория е права. — Добре, нека твоята теория бѫде права, достатъчно е работата да тръгне напредъ. Едно е важно: колата да върви. Какви теории ще теглятъ колата, това не е важно за васъ. Старитѣ теории представятъ заднитѣ колела на колата; новитѣ теории — преднитѣ колела. Тогава, нека преднитѣ колела теглятъ колата, а заднитѣ да помагатъ. Обаче, какъ е въ сѫщность? Преднитѣ колела теглятъ напредъ, заднитѣ— назадъ, Значи, имате две равни сили, които действуватъ въ две противоположни посоки. Резултатътъ на това движение е спиране на колата.

И сега, много учени създаватъ нѣкакви теории, и тамъ спиратъ. Защо? Чакатъ да дойдатъ нѣкой да признаятъ тѣхната ученость. Нѣма защо да чакатъ другитѣ да ги признаватъ. Тѣ трѣбва да работятъ и да вървятъ напредъ. — Ама не искамъ да мислятъ хората, че съмъ глупавъ човѣкъ. — Това съ мислене само не става. Пѫтьтъ, по който вървишъ, ще покаже на хората, какъвъ си. Отивате при единъ силенъ човѣкъ, искате да си кажете думата за него, дали е силенъ, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: Силенъ човѣкъ е този! Силниятъ лесно си пробива пѫть. Слабиятъ, обаче, оттукъ обиколи, оттамъ обиколи, този моли, онзи моли, да му отворятъ пѫтя. Божествениятъ човѣкъ е силенъ, той самъ отваря пѫтя си. Казвате: малко политика е нужна. — Никаква политика! Политиката е за слабохарактернитѣ хора. Силнитѣ хора отварятъ пѫтя си сами, като борци. Това е методи за духовния животъ. Щомъ при тебе дойде злото, т. е. дяволътъ, ти ще се боришъ съ него, като юнакъ, ще гледашъ да го повалишъ на земята. Ако той те повали, за тебе ще бѫде лошо — ще те тѫпче на общо основание. Борили ли сте съ дявола, да знаете, какъ се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогитѣ само на единъ дяволъ, за да внушите страхъ на всички дяволи. Тѣ ще кажатъ: Не закачайте този човѣкъ, той е силенъ, ще изкърти рогитѣ на всинца ни.

Казвамъ: такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ! Той трѣбва да се отличава съ смѣлость и решителность, да устоява на вѫтрешната борба, която става въ него. Като дойде дяволътъ при него, той трѣбва да го хване за рогитѣ и да го повали на земята. Като види дявола, малодушниятъ ученикъ веднага капитулира и започва да се моли, но дяволътъ не отстѫпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щомъ дойде дяволътъ, ученикътъ трѣбва да го хване за рогата и да му каже: Слушай, ти трѣбва да знаешъ, че предъ тебе седи окултенъ ученикъ, който разбира законитѣ, като тебе. Ти ще се подчинишъ въ името на Бога, защото Той е по-силенъ отъ тебе. Следъ това ще му тури юларъ, ще го възседне и ще отиде съ нега на хаджилъкъ. Дето иска, тамъ ще го разкарва. Като се върне отъ разходката, ще му каже: Сега, бѫди свободенъ и знай, че окултниятъ ученикъ не се плаши отъ рогата ти. Ако ученикъть не се съобразява съ Божиитѣ закони, той ще бѫде тѫпканъ отъ дявола. Дяволътъ може да разтърси човѣка така, че съ години да помни това разтърсване.

Следователно, смѣлость се изисква отъ ученика! Като дойдатъ страданията, той трѣбва да ги понесе съ упование и вѣра въ Бога. Само така може да имате успѣхъ въ живота, само така можете да се справите съ мѫчнотиитѣ. Богъ работи въ насъ, и ние трѣбва да бѫ- демъ съработници съ Него. Вие трѣбва да бѫдете победители въ борбата. Какъ и съ какво ще победите? Съ любовь. Богъ е Любовь, и Той побеждава съ Любовьта. Следователно, приложете въ живота си закона на Любовьта, ако искате да имате успѣхъ.

Сега, да направимъ едно упражнение съ движение и пѣние на буквитѣ у, а, и. Лѣвата рѫка напредъ и малко наклонена, съ дланьта надолу. Дѣсната рѫка се движи по лѣвата; започвате отъ рамото и слизате до лакета, като пѣете упражнението съ буквата „у“. После рѫката слиза до китката, като пѣете упражнението съ буквата „а". Най-после рѫката се качва отъ китката до лакета и пѣете буквата „и“. Разстоянието на рѫката отъ рамото до лакета представя материалния, физическия свѣтъ, или стомаха. Мѣстото отъ лакета до китката представя духовния свѣтъ — сърцето, а китката — умствения свѣтъ — ума.

После, поставете дѣсната рѫка напредъ, а лѣвата да се движи по нея.

Правете това упражнение сутринь и вечерь по десеть пѫти, въ продължение на една седмица. По този начинъ ще подобрите положението на стомаха, на гърдитѣ и на мозъка си, ще се лѣкувате. Който пѣе, той е здравъ човѣкъ. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да пѣе: и като тѫженъ, и като скърбенъ, и като неразположенъ. Казано е: „Пѣйте и възхвалявайте Господа въ душата си ! Въ това седи истинскиятъ животъ, който носи радость и веселие за човѣшката душа.

Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!

*

25. Лекция отъ Учителя, държана

на 16 мартъ, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...