Jump to content
Ани

1941_01_08 Ще ви бѫде

Recommended Posts

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето




Ще ви бѫде

Отче нашъ.

Всичко въ живота е постижимо.

/Направихме упражнението за дишането/.

Това, което хората придобиватъ, е подобно на храната. Знаете какъ сте отхранвали вашитѣ малки деца. Човѣкъ трѣбва да знае какъ да възприема знанието. Като говоримъ за знание – да бѫдатъ хората учени, какво значи ученъ човѣкъ? Нѣкои мислятъ, (че) като станатъ учени, вече всичко постигатъ. Учението е спомагателно срѣдство. Човѣкъ носи условия на учението. Не че сега го придобива, той го проявява. Носи възможности вложени. Като се роди детето – изведнажъ не съзнава. Детето, като се роди, още не съзнава. Туй дете, като се роди на физическото поле, не може да се прояви. Колко време се изисква майката да работи върху детето, гледа го? Майката и бащата виждатъ детето гениално, казватъ: „Вижте очитѣ – гениално е“. Пъкъ то – каква гениалность? Възможности гениални има.

Сега, по отношение на религията, хората мислятъ, че като станатъ религиозни – човѣкъ всичко ще придобие. Не е така. Набоженъ като станешъ, мислишъ, че като е набоженъ, човѣкъ е съвършенъ. Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ. Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“. Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе?“ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече. Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.

Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“. Кѫде е волята? Волята е задъ ушитѣ на човѣка.

Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието. Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ. Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво. Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?

Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь. Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана. Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате? Казвате: „Много красива била едно време“. Красива била, но сега каква е?

Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие. Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“. Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца. Следъ шесть месеца започва обратния процесъ. Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.

Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота. Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“. Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день. Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“. Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.

Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи? Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ. Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена. Не е грѣшно това, нацапалъ се малко. Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.

Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото. Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи. Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи?“ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ. Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ. Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще бѫдете млади. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, на колко години ще бѫдете? Въ духовния свѣтъ старостьта се опредѣля отъ това, колко пѫти той се е прераждалъ на земята. Прераждалъ се да кажемъ 500 пѫти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастенъ човѣкъ. Като влѣзе тамъ, има ясна представа. Единъ животъ на земята, тамъ като се завърти, като че е една година. Тамъ, като се родишъ, като се върнешъ отъ другия свѣтъ – то е нова година. Слѣзешъ пакъ на земята. Нѣкои иматъ, да кажемъ, десеть хиляди прераждания по сто години. Единъ милионъ години тукъ, на земята. Какъ ще си представите единъ човѣкъ на единъ милионъ години? На единъ милионъ години може всичко да прави, носи въ себе си една ясна представа за хубавото въ свѣта. Запримѣръ казвате: „Ти още не си се научилъ“. Въ ония измѫчвания, които имате вѫтре, не може да видите красивото. Запримѣръ: За насъ е мѫчно да ни хвърлятъ въ вода – ние ще се удавимъ. Рибата да я хвърлятъ въ водата е едно благо. Туй, което за мене е мѫчно, за нея е едно благо. Да кажемъ, (ако) заравятъ нѣкого въ земята – ще го убиятъ. На едно житено зърно, ако го заровятъ въ земята – едно благо е за него. То нѣма да плаче, но ще се зарадва. Като го забучвашъ въ земята – то се радва. Сега това сѫ нѣща за обяснения.

Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална? Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли?“ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта?“ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е. Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия. Лошото не е тамъ, че се изплаща.

Та казвамъ: Освободете мисъльта си. Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е. Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя. Цвѣтята влияятъ на гърлото. Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.

Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще. Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“. Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.

Азъ не разглеждамъ любовьта практически. За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре. Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ. Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа. Трѣбва да учите.

/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/. Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ. Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия?“ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ?“ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ?“ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“. Обръща пакъ иконата съ главата нагоре. – „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.

Казвамъ: Стари разбирания има. Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката. Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера. Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ. Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се. Пакъ създамъ доброто разположение, веднага се притеглятъ. Дойде ти да се рѫкувашъ съ нѣкого – Богъ ти казва ти да проявишъ любовьта. Да проявя любовьта – трѣбва да открия една хубава черта въ този човѣкъ. Пъкъ има. Най-малко въ едно минало сѫществувание. Давилъ се нѣкой човѣкъ и въ рѫката му пише, че той го е спасилъ. Написана е една благородна черта. Въ миналото билъ царь – направилъ реформа. Билъ философъ – направилъ нѣкакво съчинение. Билъ ви миналото нѣкоя майка. Билъ нѣкой знаменитъ поетъ – писалъ много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвънъ гледашъ, сега нищо не виждашъ. Разбира се, всичко туй е мѫчно да го видишъ. Хората не обичатъ да се ровимъ въ тѣхния животъ. Ние не трѣбва да ги следимъ, да бѫдемъ много внимателни. Цвѣтята, когато цъвтятъ, хубаво миришатъ като минешъ покрай тѣхъ. Голѣмо изпитание е, когато искашъ да откѫснешъ едно цвѣте. Нѣмашъ възпитание. То е едно живо сѫщество цъвнало. То е едно разумно изложение на духовния свѣтъ. Ние ще развалимъ изложението. Че то се радва тамъ. Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ. Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване? Единъ трепетъ има въ това. Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.

Та казвамъ: Има какво да мислите. Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ?“ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ?“ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ?“ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия. Оттамъ насетне ще се уреди работата“.

Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е. Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е. Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.

Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ. Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ. Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така?“ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи?“ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво. Пропорция има. Съединени, счукани – хубаво действуватъ.

Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа. Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото. Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа“. Вие не сте спокойни.

Всички искате да се представите, каквито не сте. Безъ да искате. То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува. Той иска да каже нѣщо. Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“. (Той) казва: „Изпѫди ме. Питахъ го да ми каже, той ме изпѫди (и) каза: „Иди си, ще оздравѣешъ“. Че така става ли?“ Казвамъ: „Иди си, ще оздравѣешъ, нищо не ти трѣбва“. Следъ единъ месецъ иде, благодари, че (е) оздравѣлъ. Азъ можехъ да го приема по-добре, но ни най-малко да не оздравѣе. Като оздравѣе, азъ не искамъ той да вѣрва въ туй. Азъ искамъ като оздравѣе, да се върне и да благодари. Казвамъ: „Иди си, ще оздравѣешъ“. Хубаво е да те изпѫдятъ и да оздравѣешъ. Не трѣбва ли да те изпѫдятъ отъ затвора? Да отворятъ вратата и да ти кажатъ: „Хайде, излѣзъ вънъ“. Азъ съмъ постѫпвалъ сѫщо (така) и съ хората, и съ животнитѣ. Кучетата, които иматъ вѣра, безъ позволение сѣдатъ на вратата. То ще те погледне така. Като дойде до вратата – хукне. Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае. Не е туй новото учение.

Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознаватъ се нѣкои души въ време на болестьта. Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта. Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега. Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ?“ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети. /Гледа часовника/. Днесъ е праздникъ.

По нѣкой пѫть азъ виждамъ, като ви говоря – въ васъ има мисъль, като че имамъ нѣкого предвидъ, като че никаква пакость не сте направили. Не е така.

+1 + 2 = 3

−1 − 2 = −3

1 + 2 = 3

Но резултатитѣ сѫ различни. Който не знае, казва: „Събиране“. Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е законъ. Ние искаме да бѫдемъ охолни.

Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ. По-хубавъ животъ отъ него нѣма. На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето?“ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене?“ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга. Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало. Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.

Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина. То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото. Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения. И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва. Всичко е въ Него.

Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.

Все, що попросите, като се надявате – ще ви бѫде.

Все, що попросите, като обичате – ще ви бѫде.

Добрата молитва.

ХХ година
14. Лекция на Общия Окултенъ класъ
8 януарий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×