Jump to content

1927_02_16 Великата задача на човѣка


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ВЕЛИКАТА ЗАДАЧА НА ЧОВѢКА.

Размишление.

За тази година ще ви дамъ слѣдното мото: „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Хората живѣятъ и се развиватъ споредъ закона на еволюцията, който гласи: човѣкъ трѣбва да започне отъ най-малкитѣ идеи и величини, отъ най-близкитѣ до него прѣдмети и постепенно да отива къмъ по-голѣмитѣ величини, къмъ по-далечнитѣ прѣдмети. Само въ приложението на този законъ могатъ да се очакватъ постижения. Значи, въ еволюционния процесъ имаме отиване отъ малкитѣ къмъ голѣмитѣ нѣща, а въ инволюционния процесъ имаме точно обратното: отиване отъ голѣмото, отъ великото къмъ малкото. Въ еволюционния процесъ Духътъ изучава отношенията на малкото къмъ великото, а въ инволюционния процесъ Той изучава отношенията на великото къмъ малкото. Много хора правятъ погрѣшки въ живота си, понеже започватъ съ закона на еволюцията, а вървятъ по инволюционния пѫть, т. е. занимаватъ се съ велики идеи, съ голѣми величини. Тѣ искатъ изведнъжъ да станатъ съвършени. Ако съвършенството се постига въ единъ день, защо трѣбваше тогава Богъ, Който е съвършенъ, Който включва въ себе си всички блага, да създаде цѣлия козмосъ, да създаде безброй сѫщества, които да скърбятъ и страдатъ? Значи, Той е ималъ прѣдъ видъ великата задача на човѣка: да работи, да се учи, като започне отъ малкитѣ величини и върви къмъ голѣмитѣ. Хората не разбиратъ смисъла, който Богъ е вложилъ въ тѣхния животъ, но единъ день, когато съзнанието имъ се разшири, тѣ ще разбератъ този смисълъ, ще разбератъ задачата, която Богъ имъ е опрѣдѣлилъ. Днесъ тѣ сѫ въ положението на човѣкъ, който влиза въ гората и чува само шума на листата. Обаче, ако музикантътъ влѣзе въ гората, той нѣма да чува шумъ, но отъ движението на листата ще създаде цѣла музика. Нѣщата и явленията въ живота иматъ единъ или другъ изгледъ споредъ това, какъ гледа човѣкъ на тѣхъ. Запримѣръ, благообразието за едного е безобразие за другиго. Това, което съблазнява едного, окуражава другиго. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ природата: когато едни се качватъ, други слизатъ. И въ инволюционния процесъ едни се качватъ, други слизатъ. Ако качването се прѣустанови, и слизането ще спре. Въ такъвъ случай и качването, и слизането сѫ еднакво необходими. Кое е за прѣдпочитане: да се прояви Божията Любовь въ свѣта, или да не се прояви? Ако е по-добрѣ да се прояви Божията Любовь, отколкото да не се прояви, защо хората плачатъ, когато тази Любовь се изявява въ живота? Защо малкитѣ дѣца плачатъ, когато майкитѣ имъ ги оставятъ въ люлкитѣ? Майкитѣ оставятъ дѣцата си въ люлкитѣ си отъ любовь, да се не учатъ все на рѫцѣ да ги държатъ.

Подъ думитѣ „малки дѣца“ разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Нѣкой влиза въ Божествения пѫть, но не е доволенъ. Той е малко дѣте, което вдига шумъ. Този човѣкъ може да е 60 годишенъ, но въ люлката си той вдига шумъ съ своя умъ и съ своето сърце. Физически малкото дѣте лесно се укротява: ще му пъхнете единъ биберонъ съ млѣко въ устата, и то млъква. Обаче, когато физически голѣмото дѣте плаче въ люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И слѣдъ всичко това тия физически голѣми дѣца задаватъ въпроса: Защо Господъ създаде свѣта? Казвамъ: Господъ създаде свѣта, за да крѣскате въ люлкитѣ си. Ако свѣтътъ не сѫществуваше, вие нѣмаше дѣ да викате. Сега, като крѣскате въ люлкитѣ си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пѣете. Да, пѣвци сте, но въ люлката. Питамъ ви: харесвате ли своя плачъ? Често малкитѣ дѣца плачатъ, вслѣдствие на това, че не сѫ ги задоволили въ нѣщо. Въ тѣхъ има скрита, потаена гордость. Нѣкой се моли на Бога, иска нѣщо, но като не го задоволятъ, той плаче. Казвамъ: прѣди всичко, този човѣкъ не се моли, както трѣбва. Той се моли за прѣдъ хората, а не за себе си. Щомъ всички го виждатъ, че се моли, това вече не е молитва, това е щестлавие. —  Ама азъ така усърдно се молихъ, цѣлъ бѣхъ унесенъ въ молитвата си. — Кой не се унася? Азъ срѣщамъ по улицитѣ все унесени хора.

Гледамъ нѣкой върви, спира се, пакъ тръгне, пакъ спре ту прѣдъ една, ту прѣдъ друга витрина — цѣлъ унесенъ въ изложенитѣ дрехи, обуща, шапки. Тъй унесенъ, върви, но минава покрай него автомобилъ, той не го забѣлѣзва и става жертва на автомобила. Щомъ пострада нѣкой отъ автомобилъ, това не говори въ негова полза. Когато човѣкъ се моли, никакъвъ автомобилъ не трѣбва да го засѣга. Когато се молите, никой не трѣбва да подозира това. Никой не трѣбва да знае, какъ и кога се молите. Човѣкъ може да бѫде замисленъ, но не унесенъ. Когато е скърбенъ, той може да мисли, да се съсрѣдоточава, но съзнанието му всѣкога трѣбва да е будно. Въ скръбьта, въ страданието човѣкъ трѣбва да учи.

Слѣдователно, веднъжъ дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ, учатъ. Въ този смисълъ, всѣка наука е на мѣстото си. Когато ученикътъ отива на училище, пита ли учителя си, защо му прѣподава извѣстенъ урокъ? Не, ученикътъ слуша учителя си, и послѣ учи зададения урокъ. Защо учительтъ му е прѣподалъ този урокъ, той нищо не пита. Казано е въ единъ стихъ отъ Писанието: „Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри.“ Че нѣкой ималъ едно вѣрую, втори — друго вѣрую, това не е важно. Важно е вашето вѣрую да води къмъ Бога. Щомъ води къмъ Бога, то е добро. Хората могатъ да иматъ хиляди стремежи; тѣ могатъ да мислятъ по различни начини, но едно е важно — стремежитѣ и мислитѣ имъ да водятъ къмъ Бога. Когато употрѣбявамъ думитѣ „къмъ Бога,“ азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нѣкакъвъ външенъ, физически стремежъ, но разбирамъ най-възвишения стремежъ на човѣка. Който има този стремежъ въ себе си, той може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Докато този стремежъ сѫществува въ човѣка, дотогава той може да носи името човѣкъ. Заглъхне ли този стремежъ въ него, едноврѣменно съ това той се обезличава като човѣкъ. Щомъ човѣкъ има стремежъ къмъ Бога, Духътъ пъкъ има стремежъ къмъ човѣка. Това сѫ двѣ течения въ живата природа. Дойде ли човѣкъ до това дълбоко разбиране на нѣщата, вълнитѣ на неговото море трѣбва да утихнатъ и да се възстанови първоначалната хармония въ живота. Тази е задачата на всѣки човѣкъ.

Нѣкой се моли на Бога и казва: Господи, внеси миръ въ душата ми!  Този човѣкъ се обръща къмъ Бога като къмъ сжщество извънъ него. Прѣди всичко, той трѣбва да знае, че Богъ е въ него, Той живѣе въ душата му, дълбоко нѣкѫдѣ скритъ, и оттамъ се проявява, оттамъ дава импулсъ, потикъ за работа, за учене. Щомъ Богъ е въ човѣка вѫтрѣ, самъ по себе си той има миръ, нѣма защо отвънъ да търси миръ. Мирътъ е качество на Бога, но не и на хората. Слѣдователно, колкото повече даваме пѫть на Бога да се прояви въ насъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ за придобиване миръ. Прѣдставете си, че въ даденъ моментъ вие сте тихъ и спокоенъ въ себе си, но искате да знаете, дѣ е човѣкътъ въ васъ. Човѣшкото може да се изпита при разни случаи въ живота. Отивате въ гората, срещне ви мечка, и вие се уплашите. Останете безъ петь пари въ джоба си — вие се уплашите. Даватъ ви една трудна задача за разрѣшаване — вие пакъ се уплашите. Това, което прѣдизвиква страхъ, уплаха, е човѣшкото; това сѫ прояви на обикновения човѣкъ. Който иска да прѣодолѣе страха въ себе си, да надрасне своитѣ слабости и да даде прѣдимство на Божественото, той трѣбва да се рѫководи по вѫтрѣшния си гласъ, по вѫтрѣшнитѣ закони, които прѣдставятъ истински образецъ. Докато човѣкъ не се добере до законитѣ, написани въ неговата душа, той ще виси въ въздуха, нито на земята ще живѣе, нито на небето, между свѣтли и възвишени сѫщества. Тази е една отъ задачитѣ на човѣшкия животъ.

Много задачи сѫ дадени на човѣка, които той постепенно трѣбва да разрѣшава. За да ги рѣши правилно, той трѣбва да учи. И наистина, ние виждаме съврѣменния човѣкъ да изучава всички отрасли на науката: математика, естествени науки, медицина, социални науки, богословие и редъ практически прѣдмети — изкуства, музика, художество и т. н. Казвате: Какво отношение иматъ тия науки и изкуства къмъ цѣлокупния животъ? Тѣ иматъ отношение къмъ частния животъ на човѣка, но понеже той съставя частица отъ цѣлокупния животъ, слѣдователно, и човѣшкиятъ животъ има отношение къмъ общия. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава медицината не само за другитѣ хора, но и за себе си. Всѣки трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си! За тази цѣль окултниятъ ученикъ трѣбва да има на разположение малка аптека, съ най-необходими медикаменти. Той трѣбва да бѫде и художникъ, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава прѣзъ различни мѣстности, да прави скици на тия мѣста, да знае, отдѣ е миналъ и съ какви забѣлѣжителности се отличаватъ. Запримѣръ, кой отъ васъ, като е наблюдавалъ небето вечерь, е направилъ поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономитѣ. Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣкакви познания за небето, за звѣздитѣ, да може по тѣхъ да се ориентира, да чете. Нѣкой ще възрази, че той не се нуждае отъ познания за звѣздитѣ, но търси само спасението, т. е. пѫтя къмъ Бога. — Богъ не е вънъ отъ човѣка. Ако Той е вънъ отъ човѣка, какъ ще си обясните стиха, въ който се казва, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога? Щомъ този стихъ е вѣренъ, тогава дѣ ще търсите Бога?

Сегашнитѣ религиозни и духовни хора, при голѣмото знание, съ което разполагатъ, често изпадатъ въ положение, свѣтътъ да имъ влияе, вмѣсто тѣ да влияятъ на него. Защо? Тѣ не сѫ калени; тѣ се влияятъ отъ врѣмето, отъ климатическитѣ условия. Щомъ барометърътъ спада, и тѣхното разположение се понижава; барометърътъ се повдига, и тѣхното разположение се повдига. Духовнитѣ хора иматъ мощни сили въ себе си, които трѣбва да приложатъ, за да изпитатъ своята сила. Ама въздухътъ билъ много влаженъ —  това нищо не значи. Тази влага съдържа въ себе си много енергия, съ която вие трѣбва да се справите. Щомъ не можете да се справите съ тази влага, у васъ става извѣстно подпушване, което причинява тежесть въ организъма. Значи, часть отъ тази влага трѣбва да се отнеме. Какъ ще постигнете това? Ще пробиете каналитѣ, които сѫ запушени, и водата въ тѣхъ ще потече. Когато казвате, че искате да имате за приятель нѣкой духовенъ човѣкъ. това подразбира, че вие искате да влѣете часть отъ вашата излишна вода въ морето на своя приятель, и по този начинъ да постигнете уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ. Така, именно, става обмѣна между силитѣ на двамата приятели. Обмѣна на енергиитѣ става не само между двама души, но между всички хора. Ако разбирате живота по този начинъ, вие лесно ще разрѣшавате малкитѣ задачи, лесно ще се справяте съ малкитѣ мѫчнотии, на които се натъквате.

Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения свѣтъ, нѣма да иматъ никакви мѫчнотии, никакви страдания. Напротивъ, който влѣзе въ Божествения свѣтъ, той ще има по-голѣми мѫчнотии и страдания, отколкото е ималъ по рано. Какви мѫчнотии може да има мъртвиятъ? За какво мисли той? За хлѣбъ не мисли; за пари не мисли; за нация не мисли; за женитба, за дѣца не мисли. Тогава, отъ какво се интересува мъртвиятъ? Той се интересува само отъ едно положение, че е умрѣлъ и не знае, какво да прави. Живиятъ, обаче, се интересува отъ много нѣща. Кое е за прѣдпочитане отъ двѣтѣ положения: да бѫдешъ живъ, или — умрѣлъ? — Да бѫдешъ живъ е за прѣдпочитане. Хиляди страдания да прѣживѣе човѣкъ, но живъ да бѫде — това е важно за него. Противорѣчията неизбѣжно ще дойдатъ. Вие не можете да измѣните този законъ, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбѣжно ще минете прѣзъ страданията на Иова. Много религиозни хора въ врѣме на страдания сѫ се отчайвали, разочаровали, какво ли не сѫ прѣживѣли, но страданията не сѫ избегнали: много отъ тѣхъ сѫ горили, кѫсали Библията си, отказвали сѫ да се молятъ на Бога, но и това нищо не имъ помогнало. Въ врѣме на страдания много хора казватъ: Нѣма вече да се молимъ на Бога! И молитвитѣ не помагатъ. Ако врѣмето, което употрѣбихме за молитви, бѣхме употрѣбили за наука, поне учени хора щѣхме да станемъ. — Това е крива философия, кривъ начинъ на мислене. Човѣкъ може да се моли на Бога, и пакъ да учи. Истински духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде високо културенъ, високо ученъ и образованъ човѣкъ. Единъ евангелски проповѣдникъ казваше: Когато трѣбваше да стана човѣкъ, азъ пасѣхъ магарето на патриката. Като изгубихъ всичко, тогава се заехъ човѣкъ да ставамъ, но късно бѣше вече. И слѣдъ това този проповѣдникъ се самоуби. Значи, когато имаше вече възможность човѣкъ да стане, той се самоуби. Въ такъвъ случай, ако е въпросъ живота си да изгубишъ, по-добрѣ е да пасешъ магарето на патриката — все ще научишъ нѣщо. Чудна работа! Не могълъ човѣкъ да стане, защото пасълъ магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае отъ човѣкъ, който да го пасе. Магарето се нуждае отъ пастиръ дотолкова, доколкото хората се нуждаятъ отъ проповѣдници, които да ги учатъ да вѣрватъ въ Бога. Хората, сами по себе си, или вѣрватъ, или не вѣрватъ, нѣма защо отвънъ да ги учатъ да вѣрватъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се проповѣдва на хората да вѣрватъ въ Бога! Не, това е крива философия. Нѣма защо да учите хората на това, което тѣ сами могатъ да научатъ. Какво ще обръщате хората къмъ Бога? Да обърнешъ човѣка къмъ Неговия създатель, това подразбира желание да го заставишъ да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създалъ човѣка, Той е въ сила да го обърне къмъ себе си. Прѣди всичко, задачата на човѣка не седи въ обръшането на хората къмъ Бога, но въ работене върху себе си.

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Великата задача на човѣшкия животъ.“

Казвате: Какво да правимъ съ противорѣчията въ живота? Противорѣчията сѫ врѣменни положения въ живота на човѣка. Тѣ сѫществуватъ поради неправилнитѣ възгледи върху важни въпроси въ живота. Щомъ тия въпроси се разрѣшатъ правилно, и противорѣчията ще изчезнатъ. Въ Божествения, въ великия свѣтъ нѣма противорѣчия. Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри. При сегашнитѣ условия на живота и при разбиранията на съврѣменнитѣ хора, за да се излѣзе отъ противорѣчията, човѣкъ трѣбва да има широта на душата и просторъ, свобода на духа. Иначе, съ тѣсни, съ ограничени възгледи, той всѣки часъ ще се натъква отъ едно противорѣчие на друго. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ духовния свѣтъ, ще бѫдатъ посрещнати съ музика и пѣсни. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, вие ще се намѣрите прѣдъ сериозни задачи. Тамъ ще снематъ булото ви, ще ви покажатъ, доколко сте били несамостоятелни, доколко нѣщата сѫ били криво поставени въ васъ. Запримѣръ, вие ще се очудите, когато видите, че само отгорѣ сте били калаисани, а отвѫтрѣ сте направени отъ бакъръ, отъ мѣдь, която лесно се окислява и се прѣвръща въ отрова. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде чисто злато и отвънъ, и отвѫтрѣ, а не само позлатенъ отвънъ. Да прѣвърне неблагородното въ себе си въ благородно, въ чисто злато, това е задачата на човѣка. Докато не стане това, докато не разрѣши тази задача, той винаги ще се натъква на противорѣчия, а съ противорѣчия животътъ не може да се уреди.

Казвамъ: много проповѣдници ще срещнете въ свѣта, които прѣпоржчватъ на хората да се отрекатъ отъ себе си, да раздадатъ имането си на бѣднитѣ и да служатъ на Бога. Отлична е тази идея, но какъ трѣбва да се приложи? Ако единъ милионеръ рече да изпълни този съвѣтъ и раздаде богатството си на бѣднитѣ, какво ще спечели? Слѣдъ това ще му кажатъ, че трѣбва да отиде въ нѣкоя гора, да се посвети на Бога и да прѣкара тамъ 10—20 години въ постъ и молитва, далечъ отъ съблазнитѣ и суетата на свѣта. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-послѣ въ свѣта да проповѣдва на хората, но вече остарѣлъ, окѫсанъ, безъ петь пари въ джоба си. Ще отиде тукъ-тамъ да проповѣдва, но като го видятъ така остарѣлъ, окѫсанъ, всички ще му кажатъ: Нѣма какво да проповѣдвашъ; тѣзи идеи сѫ за стари хора, като тебе, тѣ не сѫ за младитѣ. Младитѣ трѣбва да си поживѣятъ, докато имъ е врѣмето, та единъ день, като дойдатъ на твоето положение, останатъ сами, боси и окѫсани, тогава ще потърсятъ Бога. Този светия ще се полута година-двѣ срѣдъ тѣзи материалисти хора, докато единъ день каже: Напразно изгубихъ врѣмето си!

И тъй, по този начинъ човѣкъ нищо не може да направи. Чрѣзъ раздаване паритѣ си на бѣднитѣ, и чрѣзъ отдѣляне отъ свѣта, той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човѣкъ външно изпълни тия нѣща, слѣдъ това той ще очаква отвънъ да получи нѣщо, и ако не получи, ще се разочарова отъ живота. Другъ е законътъ, който хората трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, когато се стремятъ къмъ Божествения свѣтъ. Щомъ влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ първо придобива, а послѣ дава. Запримѣръ, когато здравето дойде въ човѣка, той дава отъ себе си, отъ своя организъмъ всичко излишно, всичко непотрѣбно. Слѣдователно, щомъ дойде хубавото, красивото въ човѣка, той е готовъ да даде отъ себе си всичко онова, което до този моментъ не е билъ готовъ да даде. Това нѣщо, въ сравнение съ великото, съ красивото, което е придобилъ, нищо не струва. Когато Богъ проговори на човѣка, когато му каже една дума само, тя струва повече отъ всичко, което е ималъ до този моментъ. Ако Богъ каже на човѣка да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човѣкъ не очаква вече отъ никого нищо. Ако слѣдъ тѣзи Божии думи той очаква отъ Бога още нѣщо да му каже, това показва, че не е разбралъ първитѣ Му думи.

Значи, докато човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да различаза нѣщата, да знае, кой, какво му говори и да прави вѣрни прѣводи. Ученикътъ трѣбва да бѫде искренъ, добъръ, смѣлъ въ себе си, да е готовъ на всички жертви, на всички отстѫпки. Той трѣбва отъ една страна да бѫде мекъ, отстѫпчивъ, а отъ друга — твърдъ като камъкъ. И като давате, пакъ трѣбва да знаете, какъ да давате: нѣкѫдѣ ще давате всичко, нѣкѫдѣ нѣма да давате нищо. Опасни сѫ добритѣ хора! По-опасни отъ тѣхъ нѣма. Казвате: Какъ е възможно добритѣ хора да сѫ опасни? Запримѣръ, водата, която е благословение за хората, въ даденъ случай, тя може да имъ причини редъ нещастия. Ако тази вода е дълбока единъ метъръ, въ нея може да се удави вашето любимо дѣте. Ако тя е дълбока четири-петь метра, и вие можете да се удавите въ нея. Слѣдователно, докато не знаете, какъ да употрѣбявате нѣщата, и най-хубавитѣ отъ тѣхъ, могатъ да бѫдатъ опасни. Въ този смисълъ, по-безопасни хора отъ добритѣ нѣма, но и по-опасни отъ тѣхъ пакъ нѣма. Лошиятъ човѣкъ е плитка вода, добриятъ — дълбока вода. Когато отивате при добрия човѣкъ, трѣбва да имате на разположение лодка, която да бѫде съвършено здрава. Понѣкога, въ дълбокитѣ води на добрия човѣкъ ставатъ такива бури, и ако той не е внимателенъ, ако лодката му не е здрава, нито отъ лодката, нито отъ него ще остане нѣщо. Вземете примѣра съ Христа и Неговитѣ ученици, когато бѣха съ лодка въ морето. Докато Христосъ бѣше между тѣхъ, на земята, морето бѣше тихо. Щомъ заспа, т. е. щомъ се качи горѣ, веднага се яви буря въ морето, и вълнитѣ заливаха лодката. Ученицитѣ Христови се уплашиха да не потънатъ. Като се събуди Христосъ, т. е. слѣзе отгорѣ, морето отново се укроти.

Не мислете, че добриятъ, светиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде „Божа кравица“, да не смѣе да каже дума на човѣка. Не е така. Запримѣръ, казано е, че Богъ е Любовь. Да, но когато Богъ говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригватъ, морета да се вълнуватъ, кѫщи да се събарятъ и т. н. Казвате: Дано Богъ ни проговори! — Богъ може да ви проговори, но ще знаете, че отъ вашата земя, отъ вашитѣ морета, отъ вашитѣ кѫщи поменъ нѣма да остане. — Тогава по-добрѣ да не ни проговаря. — Не, Богъ ще проговори на хората, и тѣ трѣбва да желаятъ това, но зависи, по какъвъ начинъ ще имъ проговори. Три начина има, по които Великиятъ може да проговори на хората: чрѣзъ природата, чрѣзъ добритѣ хора и най-послѣ чрѣзъ лошитѣ хора. Чрѣзъ природата Богъ говори съ землетресения, съ наводнения, съ бури, урагани, циклони и т. н. Отъ друга страна, Той говори и чрѣзъ мекитѣ сили въ природата. Чрѣзъ добритѣ хора Богъ се изявява въ видъ на водопади. Добритѣ хора дигатъ шумъ наоколо си. Тѣ иматъ голѣма сила въ себе си. Тѣ сѫ като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрѣзъ лошитѣ хора Богъ се проявява въ видъ на тиха, плитка вода, която много работа не върши: голѣми градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, отъ никого незабѣлѣзано, но виждашъ, че слѣдъ врѣме тукъ прокопала, тамъ прокопала, редъ пакости извършила.

Та отъ всинца ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. Въ това отношение, вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко да имате свой мащабъ, своя мѣрка на дѣйствие, но въ края на краищата не трѣбва да забравяте, че и прирордата има своя мѣрка за нѣщата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мѣрка за нѣщата. Който влѣзе въ нейното училище, само той има право да се ползува отъ тия абсолютни мѣрки. Ако нѣкой се опита да злоупотрѣби съ тия мѣрки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всѣки ударъ, който природата слага върху човѣка, показва, че той все е нарушилъ нѣщо. Щомъ е така, той не трѣбва да се сърди, но да се запита: Дѣ съмъ сгрѣшилъ азъ?Какво да направя, за да корегирамъ погрѣшката си? Всѣки неправиленъ замахъ съ рѫката на невѣжия човѣкъ е въ сила да наруши нѣщо отъ хармонията на великата природа. Единъ день, когато очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види, какви пакости е извършилъ. Съ единъ свой неправиленъ замахъ, човѣкъ понѣкога става причина да изчезне единъ островъ отъ Великия океанъ, а понѣкога —  да се яви единъ островъ. Всѣко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче, човѣкъ и тукъ може да изпадне въ крайность.

Вие искате да бѫдете идеални хора, но въпрѣки това имате своеобразни разбирания, които често прѣчатъ на вашитѣ стремежи. Запримѣръ, българинътъ има свои разбирания за небето, за великитѣ и свети хора. Той си прѣдставя, че пророцитѣ на небето прѣкарватъ въ пълно мълчание. Прѣдъ тѣхъ се поставятъ всичкитѣ имъ добри дѣла, които вършили на земята, и тѣ сега само гледатъ, мълчатъ и нищо не правятъ. Горѣ-долу такава е прѣдставата на българина за рая — мѣсто за възмездие за добритѣ дѣла на хората, които сѫ живѣли на земята. Ако нѣкой пророкъ се осмѣли да проговори, ще го изпѫдятъ отъ рая. Защо мисли българинътъ така? Защото той счита, че който говори много, той не говори истината. Българинътъ не обича хора, които много говорятъ. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ село и поговори повечко, веднага казватъ за него: Какво се разкрѣкалъ този толкова много? Или, ще кажатъ: Брей, че обича да лъже този човѣкъ! Такова е разбирането на българитѣ за всѣки, който обича много да говори. Ако отидете между англичанитѣ, французитѣ, германцитѣ, китайцитѣ, или другитѣ народи, ще видите, че всѣки народъ има свои особени, психологически схващания за живота. Запримѣръ, китаецъ християнинъ и индусъ християнинъ не разбиратъ еднакво християнството, нито както европеецътъ го разбира. Даже и българинъ християнинъ, както и французинъ християнинъ напълно се различаватъ въ своитѣ възгледи по отношение принципитѣ на християнството. Защо? Редъ причини има за това.

Като наблюцаваме живота на съврѣменнитѣ хора, виждаме, че никакво християнство не е останало въ тѣхъ. Чудно е, когато тѣ говорятъ за християнство. Съврѣменното християнство е примѣсено съ езичество. То още не се е проявило въ своята пълнота. Съврѣменнитѣ християни носятъ своитѣ идеи отвънъ, а отвѫтрѣ оставатъ съ старитѣ си вѣрвания и идеи, каквито сѫ имали прѣди християнството. Запримѣръ, българитѣ не казватъ „Рождество Христово,“ но „Коледа.“ Значи, тѣ чествуватъ своитѣ стари богове. Тѣ казватъ още: „Замѫчи се Божа майка отъ Игнаждень до Коледа.“ Това подразбира, че се е замѫчила майката на тѣхнитѣ стари богове. Когато празнуватъ Великъдень, това подразбира възкресението на нѣкой тѣхенъ богъ, който отговаря на Христа. По сѫщия начинъ и у васъ възкръсватъ нѣкои ваши стари вѣрвания. Като знаете това, вие трѣбва да прѣсѣвате вашитѣ стари вѣрвания, събрани отъ вѣковетѣ, и да останете само съ ония положителни възгледи и знания, които носите въ себе си, отъ създаването ви още. Това значи ликвидиране съ кармата.

Сега настава епоха на ликвидация. Прѣзъ това врѣме всѣки трѣбва да прѣобрази себе си, като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за торъ, а новото — за основа на бѫдещата култура. Всичко старо трѣбва да се прѣчисти, прѣработи, и да остане само новото.

Казвамъ: докато не стане прѣсѣване на чистото отъ нечистото, на здравото отъ болното, животътъ на хората всѣкога ще бѫде безсмисленъ. Като не разбиратъ закона на прѣсѣването, хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Чудно нѣщо! Богъ намира, че животътъ има смисълъ, а човѣкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ! Кой има право: Богъ, или човѣкъ? Когато нѣкой казва. че животътъ нѣма смисълъ, това говори за неговитѣ възгледи и за положението, въ което той се намира. Този човѣкъ е дошьлъ въ съприкосновение съ сѫщества, които, въ културно отношение, седатъ по-низко отъ него. Вслѣдствие на това, той има възгледитѣ на тия сѫщества. Психологически този законъ е вѣренъ. Когато нѣкой казва, че животътъ има смисълъ, това показва, че този човѣкъ е влѣзълъ въ съприкосновение съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ него, и той се влияе отъ тѣхнитѣ възгледи. Докато човѣкъ е въ съприкосновение съ старитѣ богове, животътъ нѣма смисълъ за него. Докато е въ съприкосновение съ паритѣ, човѣкъ се намира подъ тѣхното магическо влияние. Щомъ изгуби паритѣ, едноврѣменно съ тѣхъ той губи и силата си. Докато държи ножа въ рѫката си, човѣкъ е силенъ; щомъ другъ вземе ножа му, той става слабъ. Питамъ: защо това, което ти държишъ, и това, което другитѣ държатъ, иматъ два различни резултата? Докато ти държишъ ножа въ рѫката си, чувствувашъ се силенъ; щомъ другъ вземе ножа ти въ своята рѫка, ти губишъ вече силата си. Значи, когато нѣкой вземе твоя ножъ въ рѫката си, и ти ставашъ слабъ, падашъ духомъ, това показва, че този човѣкъ има по-низка култура отъ твоята. Какво прѣдставя ножа? — Словото. Словото пъкъ е разумниятъ животъ въ човѣка, който му дава сила, мощь да се развива.

Вие трѣбва да разсѫждавате върху тия нѣща, да се освободите отъ заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запримѣръ, азъ говоря за принципитѣ, които сѫществуватъ въ природата, които нѣматъ отношение къмъ вашия личенъ животъ, но вие разбирате съвсѣмъ други нѣща. Водата не е създадена само за една риба; въздухътъ не е създаденъ само за една птица; слънцето не е създадено само за едно сѫщество; животътъ не е създаденъ само за единъ човѣкъ. Ако азъ съмъ първиятъ, който посрѣщамъ изгрѣва на слънцето, мога да мисля, че то изгрѣва за мене, или че Богъ ме много обича и т. н. Другъ пъкъ може да мисли, че Богъ не го обича. Това сѫ човѣшки разбирания. Въ сѫщность, кое е правото? Обстоятел-ството, че съмъ дошълъ на земята, че имамъ животъ, това показва, че Богъ ме обича. Обаче, ако не съмъ доволенъ отъ живота, ако не искамъ да живѣя, при това положение мога да мисля, че Богъ не ме обича. По-вѣрно е, че който не обича живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Богъ е животъ. Докато човѣкъ има цѣль въ живота си и върши всичко съ разположение, той е обичанъ отъ Бога. Щомъ е недоволенъ отъ живота и не намира цѣль въ него, Богъ казва: „Изпѫдете това дѣте отъ училището! Върнете го въ дома му, азъ ще му дамъ друга работа“.

Когато Богъ изпраща човѣка на земята. Той му дава всички възможности и условия да слѣдва училище, да свърши университетъ. Ако той не остане доволенъ отъ тази задача, вториятъ пѫть Богъ ще го изпраги на земята да оре нивата. Ако и отъ. това не е доволенъ, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-послѣ Богъ ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине прѣзъ всички форми, прѣзъ които нѣкога е минавалъ. И слѣдъ като странствува милиарди години изъ пространството, най-послѣ тази човѣшка глава ще вземе опитность отъ всички тия нѣща, ще узрѣе и ще каже: Искамъ вече да уча, да свърша университетъ. Прѣдъ програмата, която Богъ опрѣдѣля на човѣка, нѣма какво да се философствува. Той разбира душитѣ добрѣ, и на всѣка душа дава съотвѣтна работа. Обаче, като не познаватъ себе си, хората искатъ нѣща, които не сѫ за тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой обича да философствува, да говори на хората, да ги поучава, а тѣ да го слушатъ. Другъ обича да морализира хората, да ги корегира, да имъ казва, какъ трѣбва да постѫпватъ. — Добрѣ е човѣкъ да философствува, добрѣ е да учи другитѣ, но прѣди всичко той самъ трѣбва да е приложилъ своята философия, самъ трѣбва да е живѣлъ и постѫпвалъ добрѣ. Нѣкой отъ васъ е професоръ по химия и казва на студентитѣ си: Вземете тѣзи химически съединения, направете опитъ съ тѣхъ, а слѣдъ това азъ ще ви покажа, какъ трѣбва да се направи този опитъ. Не, професорътъ първо трѣбва да направи опита, да видятъ студентитѣ, какъ се прави, а слѣдъ него и тѣ ще го повторятъ. Казвате: Тогава, ние не трѣбва да говоримъ нищо. — Всичко можете да говорите, но трѣбва да спазвате законитѣ на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трѣбва да знаете, какъ да правите това. Има хора, които много се молятъ, много говорятъ, но не е въ многото говорене и молене.

Единъ евангелски проповѣдникъ обичалъ много да се моли, да чете молитви, цѣли глави отъ Библията, отъ Евангелието, и съ това заставялъ слушателитѣ си дълго врѣме да седатъ на колѣнѣ. Единъ баща завелъ своето десетгодишно дѣте въ неговата църква на служба. Проповѣдникътъ започналъ да чете отъ Библията, а слушателитѣ му колѣничили. Колѣничило и дѣтето, и така прѣкарало цѣлъ часъ. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седимъ на колѣнѣ? — Още, синко, ще седимъ. Проповѣдникътъ едва е въ пустинята. Тамъ ще прѣкара цѣли 40 години. Много врѣме има, докато дойде до Новия Завѣтъ. — Втори пѫть ще си помисля, дали ще дойда въ тази църква — отговорило дѣтето.

Казвате: философията на живота не седи въ многото. — Не е въ многото, но не е и въ малкото. Не е въ умразата, но не е и въ любовьта. Не е въ злото, но не е и въ доброто. Тогава, дѣ е философията на живота? За да се прояви любовьта въ ученика, той трѣбва да има послушание. Ще кажете, че любовьта се проявява чрѣзъ нѣкакъвъ актъ. — Все трѣбва нѣкой да направи нѣщо, или да каже нѣщо, което да събуди любовьта въ човѣка. Да любишъ, значи да слушашъ. Ти не можешъ да любишъ, докато не си чулъ нѣщо. Нѣкой ще възрази, че той е залюбилъ нѣкого, само като е видѣлъ лицето му, безъ да чуе дума отъ него. Да видишъ лицето на човѣка, да те погледне той, и ти да го погледнешъ, това е първата размѣнена дума между васъ. Очитѣ на човѣка говорятъ, както и устата му. Вие още не сте изучавали това изкуство, да разбирате човѣка и да се разговаряте съ него по очитѣ. Чрѣзъ очитѣ хората могатъ да се разговарятъ и да слушатъ. Това се отнася до проявитѣ на любовьта. Очитѣ сѫ езикъ на любовьта. Това не е иносказателно, но дѣйствителность.

Слѣдователно, човѣкъ не може да люби, докато не се е научилъ да слуша. За да слуша, той трѣбва да е научилъ основния законъ на слушането. По този начинъ само човѣкъ ще дойде до идейната любовь, въ която нѣма абсолютно никакво прѣкѫсване, никакви противорѣчия. Тогава единъ живѣе въ всички, и всички — въ единъ. Докато не влѣзе въ любовьта и не живѣе въ нея, човѣкъ не може да разбере тази идея. Тя е нѣщо като математиката; каквато область прѣдставятъ безконечнитѣ числа въ математиката, такова нѣщо прѣдставя и любовьта въ живота. Какво ще разберете, запримѣръ, ако ви напиша едно число съ 90 нули? Може ли вашиятъ умъ да обхване това число? Никой философъ въ свѣта не може да го обхване. То седи извънъ гранипитѣ и възможноститѣ на човѣшкия умъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да дойде до малкитѣ, до основнитѣ величини на слушането. Ако си срѣдъ природата, ще слушашъ пѣнието на птичкитѣ, бръмченето на бръмбаритѣ, хвърченето на пеперудкитѣ и ще се радвашъ; послѣ ще гледашъ къмъ цвѣтята, които цъвтятъ, къмъ дърветата, които вързватъ плодъ и къмъ слънцето, което грѣе и ще се радвашъ. И най-послѣ, като влѣзешъ между хората и слушашъ, какъ говорятъ, пакъ ще се радвашъ. На всичко ще се радвашъ!

Съврѣменната наука върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, различенъ отъ този, по който сѫ поставени наукитѣ въ природата. Послѣднитѣ вървятъ по спиралообразенъ пѫть. Ако съврѣменнитѣ учители нѣматъ успѣхъ въ работата си, това се дължи на обстоятелството, че тѣ не прѣподаватъ на ученицитѣ си по ония естествени пѫтища, по които върви човѣшкото развитие. Животътъ не започва съ музика. Когато дѣтето стане на седемь години, тогава иде музиката. Тя се явява въ втората фаза на човѣшкия животъ, отъ седмата годишна възрасть нагорѣ, когато започва развитието на чувствата. До седмата годишна възрасть дѣтето се занимава съ обективнитѣ, съ прѣдметнитѣ науки. Какъвто прѣдметъ попадне въ рѫцѣтѣ му прѣзъ това врѣме, то ще го отваря и затваря, ще го го вдига и слага, ще го развива и завива, ще го кѫса, ще го чупи — съ една дума, ще го изучава като естественикъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се говори на дѣтето за Бога! — Нѣма какво да му се говори за Бога; това само по себе си ще дойде.

Питамъ: съ какво трѣбва да започне възпитанието на дѣтето? — Съ хлѣба. Хлѣбътъ е първата музика за дѣтето. Като започне да дъвче, да смуче хлѣба, то свири своитѣ първи пѣсни. Ако подложимъ на анализа възпитанието на сегашнитѣ дѣца, то не издържа критика. Ето защо, вие не трѣбва да се смущавате отъ кривитѣ възгледи на хората. Тия възгледи, сами по себе си, ще се изправятъ. Какъ? Прѣдставете си, че сте посадили една ябълчна сѣмка, отъ която израсва едно ябълчно дърво, което нѣкѫдѣ се е изкривило. Можете ли да изправите това дърво? Самото дърво не можете да изправите, но ще вземете отъ плода му, ще го посадите въ добра почва, и отъ него ще излѣзе нова ябълка, която грижливо ще отгледвате, да не се изкриви. Отъ васъ зависи да й дадете права насока. Ябълката съдържа въ себе си възможности за своето изправяне. Ако и вториятъ пѫть не се изправи, ще я посѣете трети пѫть. Всѣки самъ може да се изправи. Въ душата на човѣка се криятъ възможности за неговото изправяне. Това всѣки трѣбва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде нѣкѫдѣ отвънъ, или Господъ трѣбва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човѣка сѫ външни, а силата и възможноститѣ за това изправяне сѫ въ него самия. Защо? Защото Духътъ Божи работи отвѫтрѣнавънъ. Важно е веднъжъ Духътъ да заработи въ човѣка. Щомъ Духътъ почне да работи отвѫтрѣ, Той заставя вече и външнитѣ условия да бѫдатъ въ хармония съ вѫтрѣшнитѣ. Духътъ е господарь и на външни-тѣ, и на вѫтрѣшнитѣ условия въ живота.

Първо човѣкъ започва да живѣе вън-шенъ животъ, а послѣ иде вѫтрѣшниятъ. То-зи е пѫтьтъ на всѣки човѣкъ. Христосъ каз-ва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Мнозина се страхуватъ, безпокоятъ се, какъ могатъ да слѣдватъ Христовия пѫть. — Нѣма нищо страшно въ този пѫть. Човѣкъ не трѣбва да се безпокои, но не трѣбва да бѫде и съвършено спокоенъ. Азъ не искамъ да отнема безпокойствието ви. Защо? Колата не трѣбва да бѫде много натоварена, но не трѣбва да бѫде и много празна. Всѣки корабъ, всѣки параходъ има извѣстна стойность дотогава, докато съдържа въ себе си опрѣдѣленъ баластъ. Ако съдържа повече баластъ, отколкото е нужно, има опасность да се прѣтовари и да потъне нѣкѫдѣ въ океана. Каз-вамъ: не товарете корабитѣ си повече, отколкото трѣбва! Мѣрката е опрѣдѣлена. Носете, колкото можете! Днесъ сѫществува лакомия навсѣкѫдѣ. Като пазите опрѣдѣлената мѣрка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.

Казвате: Какво ще стане съ свѣта? — Нѣма какво да разрѣшавате този въпросъ. Той отдавна е разрѣшенъ. Веднъжъ Богъ е направилъ този корабъ и го е пусналъ въ пространството. Той има вече грижа за него. Този корабъ има свой капитанъ, който го управлява, нѣма защо вие да се грижите за него. Капитанътъ има на разположение много матроси, които му помагатъ. Вие сте пѫтници, влѣзли сте въ кораба; на васъ не остава нищо друго, освѣнъ да се довѣрите на капитана. — Ама морето било бурно, голѣма буря пристигала. Капитанътъ казва: Не се безпокойте, бурята ще мине слѣдъ 48 часа. Сѫщо така се плашатъ и окулгнитѣ ученици, като се натъкватъ на нѣкои мѫчнотии. Нѣма защо да се плашатъ. Мѫчнотията ще мине-замине покрай тѣхъ, нѣма да ги засегне. Нѣкои хора бѣгатъ отъ мѫчнотиитѣ, прѣди тѣ да сѫ дошли до тѣхъ. Една госпожа, наша позната, пѫтувала въ кола съ свои близки. Изведнъжъ тя скочила отъ колата и хукнала да бѣга. Защо? — Видѣла отдалечъ единъ биволъ. Навѣрно въ миналото си нѣкога е била гонена отъ биволъ, та и днесъ още не може да го забрави. Голѣмъ страхъ има тя отъ биволъ. Казвахъ на тази госпожа: ако ти бѣше останала на колата, опасностьта отъ бивола щѣше да бѫде по-малка, а така, като си скочила на земята, по-голѣма вѣроятность има биволътъ да те гони.

Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на тази госпожа. Тѣ седатъ въ колата, разсѫждаватъ, но щомъ видятъ отдалечъ още нѣкаква опасность, скачатъ на земята. — Нѣма защо да скачате отъ колата. Ако Богъ ви е поставилъ въ тѣлото, т. е. въ колата, а вие искате да напуснете тѣлото си, да отидете въ онзи свѣтъ, това не е ли бѣгство? Външнитѣ мѫчнотиии не сѫ нищо друго, освѣнъ бивола, отъ който бѣгате. Вие искате да бѣгате вънъ нѣкѫдѣ, но тамъ е по-страшно. Докато сте на колата, стойте тамъ, не се страхувайте. По този начинъ по-лесно ще разрѣшите мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, отколкото, ако скачате отъ колата. Това сѫ проповѣдвали пророцитѣ, апостолитѣ, мѫченицитѣ, Великитѣ Учители, защото и тѣ сѫ имали тази опитность. Въ това седи великото учение на живота. Като не разбирате този законъ, вие искате Богъ да постѫпва по другъ начинъ, както на васъ е добрѣ. Не, Богъ никога нѣма да се подаде на вашитѣ умове. Всичко може да стане, но по дѣтински умове Богъ не върви. Казвате: Нима нѣма нѣкаква вѣроятность Богъ да ни послуша? — Вѣроятно е, но не е възможно. Има нѣща вѣроятни, но невъзможни. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ държахъ такава рѣчь на Витоша, че тя тръгна подиръ мене. — Вѣроятно е, но не е възможно. Или, нѣкой говорилъ нѣщо на рѣката, и тя се отбила отъ коритото си. — Вѣроятно е, но не е възможно. Ще дойде нѣкой при васъ и ще ви убѣждава, че Богъ може да отклони земята отъ нейния пѫть. — Това е вѣроятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Богъ, Който е начърталъ пѫтя на земята, да я отбива отъ този ѝ пѫть, само да ви убѣди въ вашето вѣрване. Смѣшно е, да дойде при васъ нѣкой човѣкъ, който е лишенъ отъ философски умъ и отъ поетически дарби, и да ви доказва, че може да стане философъ, или поетъ. Не, въ този животъ той нито философъ, нито поетъ може да стане. Въ другъ животъ възможно е да постигне това, но засега това е само вѣроятно, но не е възможно. — Ама това е обезсърдчително за насъ. — Нѣма защо да се обезсърдчавате. Трѣбва ли да се обесърдчавате отъ това, че работитѣ ви не ставатъ, както вие сте мислили? Красотата на живота седи въ това, че нѣщата не ставатъ, както ние ги нареждаме, но ставатъ споредъ волята Божия. Ако искате да бѫдете поетъ, пишете за себе си. Работете въ това направление, докато единъ день постигнете повече. Не е лесно човѣкъ да стане прочутъ поетъ, да получи Нобелевата премия.

И тъй, не влизайте въ противорѣчие, въ разрѣзъ съ природата! Ако е въпросъ за постижения, дръжте се за възможнитѣ нѣща. Ако е въпросъ да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте въ ума си непостижимитѣ нѣща. Въ вѣчностьта, въ обширния свѣтъ всичко е възможно и постижимо. Въ физическия свѣтъ, обаче, всички нѣща сѫ вѣроятни, т. е. възможни и невъзможни. Въ този свѣтъ малко нѣща могатъ да бѫдатъ възможни, но условия се изискватъ за това. Запримѣръ, всички хора не могатъ да бѫдатъ царе. За малко хора е опрѣдѣлено това положение. Има статистика, споредъ която е точно опрѣдѣлено, колко души въ свѣта могатъ да бѫдатъ царе. колко могатъ да бѫдатъ държавници. Сѫщо така е опрѣдѣлено, колко души могатъ да бѫдатъ музиканти, поети, художници, учени, философи и т. н. Освѣнъ тия, които сѫ въ дѣйствие, опрѣдѣлено е още, кои и колко прѣдстоятъ да станатъ видни хора на земята. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. За въ бѫдеще, въ вѣчностьта всѣки може да стане виденъ човѣкъ.На всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено нѣкога да стане поетъ, и то отъ първокласнитѣ поети, да получи Нобелевата премия. Когато такъвъ поетъ дойде отново на земята, ще го посрещнатъ хиляди души, на които той е посочилъ пѫтя чрѣзъ своята поезия и ще кажатъ: Благодаримъ ти за стиховетѣ, които ни дадоха свѣтлина, чрѣзъ която намѣрихме пѫтя къмъ Бога и се отправихме къмъ Него. Тази е най-голѣмата награда на поета. Тя ще му послужи за стимулъ въ живота, да продължава работата си за повдигане на човѣчеството. Така даватъ награди за насърдчение на ученици, свършили съ отличие. Тази награда ще имъ служи като стимулъ за прѣминаване отъ едно училище въ друго. Обаче, това сѫ външни стимули, външни награди. Има и вѫтрѣшни награди, вѫтрѣшни стимули, дадени отъ природата на ония, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Тя имъ дава добрѣ устроено, здраво тѣло; дава имъ редъ дарби и способности, които тѣ използуватъ, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни.

И тъй, ако можете да реализирате онова, което е опрѣдѣлено въ сегашния ви животъ, това е достатъчно. Цѣльта на живота е да реализира човѣкъ нѣщо безсмъртно на земята, което да остане за вѣчностьта. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ, всѣки народъ може да остави нѣщо безсмъртно. Кое е забѣлѣжителното въ еврейския народъ? Кои евреи минаватъ за видни, за знаменити

хора? Това сѫ библейскитѣ пророци, както и нѣкои отъ ученицитѣ кабалисти. Въ сѫщность тѣ прѣдставятъ еврейския народъ. Вънъ отъ тѣхъ еврейскиятъ народъ нищо не прѣдставя. Който е готовъ да работи по този начинъ, той ще се насърдчи; който не е готовъ, който не разбира законитѣ, той ще се обезсърдчи. Нѣкой човѣкъ е закъснѣлъ, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казватъ му: Късно е вече, утрѣ елате. — Ама азъ искамъ днесъ, не мога да чакамъ, ще ми се развалятъ плановетѣ. — Нѣма нищо, ще дойдете утрѣ. Ако не успѣете да дойдете утрѣ, ще дойдете другъ день. Най-послѣ, банката е отворена прѣзъ цѣлата година, все ще можете единъ день да получите паритѣ си.

Казвамъ: вие трѣбва да имате вѣра въ Божественото, което работи въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Нито ухо е чуло, нито око е видѣло, нито прѣзъ ума на човѣка е минало онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го слушатъ, които Го любятъ и вървятъ по Неговитѣ пѫтища.“ Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви къмъ постигане на своя високъ идеалъ. За този човѣкь земята е училище, дѣто ще срѣща и красиви, и весели, и комични уроци.

„Богъ царува на Небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

21. Лекция отъ Учителя, държана

на 16 февруари, 1927 г. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...