Jump to content

1927_01_05 Право разбиране


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРАВО РАЗБИРАНЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай,“ и обърнете внимание на контраста, който сѫществува между тѣхъ. Въ коя отъ двѣтѣ пѣсни има повече животъ? „Давай, давай“ трѣбва да се пѣе съ движения. Когато дойдете до паузитѣ въ една пѣсень, тѣ винаги изразяватъ едно засилване. Паузата засилва съдържанието на пѣсеньта. Пѣсеньта „давай, давай“ е силенъ мотивъ, който събужда въ съзнанието на човѣка редъ образи и картини. Вие можете да вземете тази пѣсень като задача въ живота си, да давате отъ себе си. Всѣки трѣбва да сѣе на нивата своето сѣме. Когато пѣете, вие не трѣбва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трѣбва да мислите за вѫтрѣшната публика, която е въ самитѣ васъ. Ще пѣете на себе си, докато сами бѫдете доволни. Ще накарамъ да я изпѣе нѣкой отъ васъ, който пѣе хубаво, и другъ, който пѣе слабо, който не минава за пѣвецъ, да видимъ, кой, какъ ще я изпѣе. Всѣки трѣбва да бѫде свободенъ да пѣе, макаръ и да му се смѣятъ. Музиката, пѣнието сѫ необходими за човѣка. Бждещиятъ говоръ ще бѫде музикаленъ, отмѣренъ.

Сега, ако искате да изговорите думата „любовь“ музикално, вие не бихте могли, защото ударенията на тази дума прѣпятствуватъ на самия музикаленъ ритмусъ. Всѣка дума има извѣстенъ брой вибрации, извѣстно количество трептения. Ако не чувствува тия трептения, човѣкъ може да говори за любовьта, но ни най-малко нѣма да прѣдаде идеята за любовьта. На сѫщото основание човѣкъ може да говори за мждростьта, за истината, но ако не чувствува тѣхнитѣ вибрации, той нѣма да прѣдаде идеята, която тѣ съдържатъ въ себе си. Единъ тонъ може да се вземе правилно, а може да се вземе и неправилно, криво. Слѣдователно, ако искате да живѣете добрѣ, т. е. да взимате правилно тоноветѣ, вие трѣбва да се обичате, да живѣете въ миръ, езикътъ ви да бѫде музикаленъ, да се подчинява на правилата на новата музика. Запримѣръ, вие можете да извикате нѣкого съ високъ, грубъ гласъ, а можете да го извикате тихо, нѣжно. И въ двата случая изразявате двѣ различни нѣша. Вие трѣбва да знаете, че при изговарянето на всѣка дума, въ мозъка ставатъ извѣстни промѣни. Споредъ начина на произнасянето, думитѣ произвеждатъ или хармонични, или разрушителни форми. Сѫщо така и мислитѣ на човѣка или създаватъ нѣщо, или разрушаватъ. Ето защо, въ окултната наука на първо мѣсто се изучаватъ законитѣ на говоренето. Когато говори, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това сѫ качества, съ които се регулиратъ вѫтрѣшнитѣ сили на човѣшкото естество.

Прочете се резюме отъ темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура.“

Напишете на дъската една точка. Сама по себе си тази точка е жива. Подъ понятието точка ние разбираме едно малко съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Тя говори само за едно отношение съ Божествения свѣтъ. За да има повече отношения, тя трѣбва да се прояви. Въ каква посока може да се движи точката? Коя е първата възможность за нейната проява? Точката трѣбва да намѣри свой полюсъ на движение. Щомъ се напише още една точка до първата, веднага ще се образува правата линия. Слѣдователно, правата линия прѣдставя двата полюса на една точка, която иска да се прояви. Затова ние казваме: Право ходи, право мисли! И когато говоримъ за правдата, ние винаги мѣримъ нѣщата по права линия. Въ този смисълъ правата линия подразбира отношения между двѣ разумни сѫщества. Тия двѣ разумни сѫщещества сѫ Богъ и ти самиятъ. Значи, правата линия означава отношения между Бога и човѣшката душа. Който не разбира законитѣ на правата линия, той не може да разбере своитѣ отношения къмъ Бога. Ако приемете, че въ правата линия има една точка повече или по-малко, отколкото трѣбва, вие нарушавате равновѣсието на тази права. Всѣка права линия се опрѣдѣля само отъ двѣ точки. Въ науката опрѣдѣлятъ правата линия като пѫть, като слѣда, образувана отъ движението на точката въ една посока. Обаче, щомъ точката остава извѣстни слѣди, това е вече пѫтьна движение, а не права линия. Слѣдователно, подъ права линия трѣбва да разбираме огношението между двѣ разумни сѫщества. Тѣзи отношения, тѣзи закони сѫ включени въ правата линия. Щомъ разберете законитѣ на правата линия, вие ще разберете законитѣ на тѣлата. Ако не разберете законитѣ на правата линия, и останалитѣ нѣма да разберете, тѣ сѫ по-сложни.

И тъй, човѣкъ първо трѣбва да разрѣши, какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ отношения къмъ правата линия — къмъ Бога. Слѣдъ това той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ своитѣ ближни, да дойде до законитѣ на плоскостьта, до квадрата, дѣто има вече двѣ измѣрения — къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. И най-послѣ, човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ цѣлото, да дойде до законитѣ на тѣлата, до куба, който има три измѣрения. Единъ день, когато човѣкъ пожелае да се върне къмъ Бога, отдѣто е излѣзълъ, той трѣбва да изучава законитѣ на четвъртото измѣрение. Четвъртото измѣрение прѣдставя връщането на човѣка къмъ Бога, по обратния пѫть. Значи, човѣкъ е дошълъ нѣкѫдѣ отъ пространството, миналъ е прѣзъ свѣта на тритѣ измѣрения — физическия, сърдечния и умствения свѣтъ, и сега трѣбва да мине въ свѣта на четвъртото измѣрение, да се върне къмъ Бога — мѣстото, отдѣто нѣкога е излѣзълъ. Въ този свѣтъ човѣкъ ще вижда нѣщата отъ всички посоки. Той ще разглежда всички свои минали сѫществувания, ще види причинитѣ и послѣдствията на всичко, което е прѣживѣлъ. Той ще има фотография на всички свои сѫществувания и ще ги изучава.

Знаете ли, каква е разликата между първото и четвъртото измѣрение? При първото измѣрение човѣкъ излиза отъ Бога, слиза надолу и се отдалечава отъ Него. При четвъртото измѣрение той се вглжбява въ себе си, но сѫщеврѣменно се качва нагорѣ, къмъ Бога. Значи, има слизане и качване. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до правата линия, да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога. Мнозина запитватъ, какво нѣщо е Богъ? Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ — Какво нѣщо е любовьта? Азъ взимамъ любовьта въ най-малката й проява. Да желаешъ благото на другитѣ, както го желаешъ за себе си, това е любовь. Ако разберете любовьта въ тази й проява, вие ще имате прави отношения, както къмъ себе си, така и къмъ ближнитѣ си. Ти и ближниятъ ти образувате базата, върху която може да се гради. Който не може да постави правилна база на живота си, той ще вземе кривъ пѫть. Нѣкой иска да стане великъ. Какъ ще стане великъ, ако не се движи по права линия? Правъ трѣбва да ходи човѣкъ! Колко хора днесъ ходятъ, мислятъ и чувствуватъ право? Повечето хора не ходятъ, не мислятъ и не чувствуватъ право, вслѣдствие на което образуватъ все криви линии и казватъ, че свѣтътъ се е изкривилъ. Разбира се, че ще се изкриви свѣтътъ, щомъ се изкривяватъ правитѣ линии. Когато се нарушаватъ законитѣ на правата линия, образуватъ се кривитѣ линии, а това не е нищо друго, освѣнъ лѫкатушене въ живота.

Слѣдователно, когато човѣкъ наруши великия законъ на правата линия, Господъ го поставя въ единъ крѫгъ, дѣто той непрѣстанно се върти. Той е затворенъ въ този крѫгъ, както е затворено пилето въ яйцето, и живѣе тамъ безъ идеали, безъ разширение, безъ свобода. Защо е затворенъ човѣкъ? — Защото нѣма послушание. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, мога да правя, каквото искамъ. Не, ти си затворенъ въ една малка черупка, въ твоя мозъкъ, и мислишъ, че си свободенъ, че много знаешъ. Ти знаешъ толкова, колкото разработени способности имашъ въ този единъ и половина килограмъ вещество, поставено въ твоята малка глава. Ти си правишъ илюзии, че всичко можешъ, че си въ положението на нѣкакъвъ царь, който знае само да заповѣдва. Съ единъ и половина килограмъ мозъкъ човѣкъ се мисли за много ученъ; той мисли, че може да оправи свѣта, да тури редъ и поредъкъ, да постави нови закони, какъ трѣбва хората да се женятъ, какъ трѣбва дѣцата да се възпитаватъ, какви църкви трѣбва да сѫществуватъ, какви здания да се правятъ и т. н. Въпрѣки това, ние виждаме, че отъ памти вѣка, всичко, което човѣкъ е създалъ, съградилъ, все се разрушава. Защо? — Защото въ човѣшкитѣ творения нѣма вѫтрѣшна архитектура, нѣма вѫтрѣшенъ устой. Достатъчно е единъ ангелъ да мине покрай нѣкое човѣшко здание и да го засегне слабо съ крака си, за да стане моментално на прахъ и пепель. Нека хората не се заблуждаватъ въ себе си; не сѫ тѣ, които ще създадатъ свѣта и формитѣ въ него. Правилнитѣ форми сѫ вече създадени. На хората не остава друго, освѣнъ да копиратъ създаденитѣ вече форми. Тѣ трѣбва да отидатъ въ духовния свѣтъ, тамъ да изучатъ строежа на тия форми, оттамъ да възприематъ новата култура, та като се върнатъ на земята, да приложатъ онова, което сѫ научили.

Съврѣменнитѣ хора сѫ подложени на изпитъ, опитватъ ума, сърцето и волята имъ. Богъ е вързалъ хората единъ за другъ, да не бѣгатъ. Нѣкой седи въ центъра и мисли, че е свободенъ. Не, и той не е свободенъ, и другитѣ, които сѫ по периферията, не сѫ свободни. Защо не е свободенъ поне онзи, който е въ центъра? — Защото съ него сѫ свързани всички ония, които сѫ по периферията. На него не остава друго, освѣнъ да разглежда вѫжетата, съ които е вързанъ, и да търси начинъ, какъ да се развърже. За да се развърже отъ тия вѫжета, за да се освободи, човѣкъ трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога, т. е. да изправи линията на своя животъ, която самъ той е изкривилъ. Какъ ще се освободи? — Като рѣже вѫжетата. Днесъ ще отрѣже едно вѫже, утрѣ — друго вѫже, и по този начинъ ще се освободи отъ връзкитѣ на своя животъ, които го спъватъ. Ако единъ човѣкъ се освободи отъ връзкитѣ си, много още оставатъ неосвободени, но който веднъжъ се е освободилъ, той ще проповѣдва на другитѣ, какъ могатъ и тѣ да се освободятъ, ще имъ посочи начинъ, по който трѣбва да извоюватъ своята свобода. Нѣкой казва: Не рѣжи това вѫже! Не, ако е дошло врѣме за рѣзане, рѣжи вѫжето и не мисли. Въ този случай е по-добрѣ вѫжето да се отрѣже, отколкото да остане неотрѣзано.

Сега невидимиятъ свѣтъ изисква отъ всички хора, на които съзнанието е пробудено, да изправятъ отношенията си къмъ Бога. Ако имате двѣ разумни сѫщества, А и В, какви отношения ще иматъ помежду си? Първо тѣ ще иматъ една и сѫща посока на движение, ще се движатъ нагорѣ. Нѣкои казватъ, че А ще бѫде равно на В. Значи, тѣ ги съединяватъ съ знака равенство. Обаче, съединени съ знака равенство, тѣ не могатъ да се движатъ. Дѣто има равенство, тамъ движение нагорѣ не може да сѫществува. Други пъкъ събиратъ тия сѫщества. Но и това е невъзможно. Двѣ живи сѫщества не могатъ да се събератъ на едно мѣсто и да се турятъ въ една крина. Знакътъ равенство подразбира движение, но движение на двѣ успоредни линии. Да съберешъ паритѣ въ една кесия и да не ги мърдашъ, това не е движение, това е смърть. По сѫщия начинъ, ако съберешъ двама души на едно мѣсто, и това е смърть. Когато казваме, че хората сѫ се събрали на едно мѣсто, ние имаме прѣдъ видъ, че тѣ сѫ се събрали да обмѣнятъ помежду си мисли, чувства. Въ мислитѣ, въ чувствата на хората има движение: тѣхнитѣ мисли не оставатъ на едно мѣсто, както паритѣ въ касата на скѫперника, но пѫтуватъ, движатъ се изъ проранството. Ако нѣкой иска да се събере съ даденъ човѣкъ и да остане на едно мѣсто съ него, и двамата ще умратъ. Въ това събиране нѣма никакво движение. Въ природата покой нѣма. Който иска да се успокои, той ще се натъкне на най-голѣмитѣ противорѣчия, и нещастията ще го слѣдватъ едно подиръ друго.

И тъй, всички трѣбва да знаете, че нѣма покой въ свѣта. Всичко въ живота е въ вѣчно движение. Човѣкъ може да измѣни само посоката на движението си, но по никой начинъ той не може да спре това движение. Мнозина искатъ да въздѣйствуватъ на Бога, да имъ даде почивка, да не страдатъ вече. Това е неразбиране на закона. Значи, тѣзи. хора искатъ да се събератъ съ Бога, да. уредятъ работитѣ си. Човѣкъ може моментално да уреди работитѣ си. Какъ може да стане това? — Много лесно. Прѣдставете си, че вие сте бѣденъ човѣкъ, но имате сила, знание, съ които можете да произведете електрически токъ съ температура 500 хиляди градуса. При тази температура вие можете моментално да прѣвърнете вѫглена въ диамантъ. Даватъ ви парче вѫгленъ, тежко единъ килограмъ. Взимате вѫглена въ рѫката си, държите го само петь минути, и той, се прѣвръща въ диамантъ. При това положение ще бѫдете ли бѣденъ човѣкъ? Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ силни, да иматъ знания, но всичко това да дойде отвънъ, по нѣкакъвъ механически начинъ. Не, силата, знанието ще дойдатъ отвѫтрѣ, като резултатъ на усилие, на вѫтрѣшна дѣятелность въ човѣка. Силата, която иде отъ Бога, дѣйствува по права линия. Ето защо, когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да има връзка съ Бога, разбирамъ, че той трѣбва да върви по права линия. Който се свързва съ Бога по права линия, той може да разполага съ онова, което Богъ съдържа въ себе си. Който нѣма тази връзка, той ще бѫде обикновенъ човѣкъ: ще се ражда и умира, ще събира и изважда, въ всичко ще се прѣвръща, но отъ него нищо нѣма да излѣзе.

Казвате: Толкова години вече откакъ живѣемъ на земята, нима нищо досега не сме свършили? Ако нѣкой пѫтникъ е изминалъ 500 хиляди километра, а прѣдъ него стоятъ още хиляди и милиони километри да изминава, трѣбва ли той да спре и да мисли, че е свършилъ нѣщо? Наистина, този пѫтникъ е изминалъ много километри пѫть, но много още го чакатъ. — Ами като измина и тѣхъ, какво ще постигна? — Ти извърви този пѫть, че тогава ще мислишъ. Като минавашъ този пѫть, ти ще придобиешъ нови опитности, чрѣзъ които ще разрѣшишъ поне една отъ най-малкитѣ задачи на козмоса. Най-малката задача ще се заключава въ това, да рѣшишъ, на какво е равно А + В. Като рѣшишъ тази задача, ще ти дадатъ по-сложна, да намѣришъ, на какво е равно (А2 + В2)2. Какво означаватъ скобитѣ? При първото дѣйствие нѣма скоби, а при второто — има. Скобитѣ показватъ, че едно вещество или дадена материя е турена въ твърда черупка, като яйцето, и това вещество трѣбва да рѣши задачата, какъ да излѣзе отъ твърдата черупка, какъ да излѣзе отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Прѣдставете си, че въ една пура сѫ затворени нѣкои вещества и хвърлятъ пурата отъ земята къмъ луната. Какво ще стане съ тия вещества, ако отворятъ пурата прѣди да е стигнала до луната? Има смисълъ да се отвори пурата, само когато тя стигне на луната. Това подразбира яйцето. Яйцето е изпълнило своето прѣдназначение, само когато се отвори черупката му при пристигането на луната. Въ този смисълъ яйцето не е нищо друго, освѣнъ пушкало, съ което разумнитѣ сѫщества отправятъ извѣстни клѣтки отъ слънцето къмъ земята. Сѫщо така отъ слънцето изпращатъ нѣкой философъ, който дълго врѣме е мислилъ по извѣстни въпроси. По-лесно е на нѣкои духове да слѣзатъ на Сириусъ, отколкото на земята, дѣто материята е много гѫста. Когато въ невидимия свѣтъ говорятъ за земята, на всички настръхватъ космитѣ. Казвате: Тогава ние сме голѣми герои, щомъ сме дошли да живѣемъ на земята. Не сте герои вие, но преждеврѣменно сте отворили вратата на вашето яйце. Оттукъ ще ви наведа на слѣдното положение, което всички трѣбва да знаете: съзнанието на човѣка е обвито въ една черупка, като въ яйце, въ която се крие неговата душа. Тази обвивка, тази врата трѣбва да се отвори точно на опрѣдѣлено врѣме. Пѫпката трѣбва да се отвори точно на своето врѣме, при благоприятни за нея условия.

Слѣдователно, земята прѣтърпява извѣстна метаморфоза, вслѣдствие на благоприятнитѣ и неблагоприятнитѣ условия, на които се натъква. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо!“ Това подразбира: използувайте благоприятнитѣ условия, докато сѫ близо до васъ. Щомъ благоприятнитѣ условия се отдалечатъ отъ васъ, колкото да викате и да се молите, тѣ нѣма да се върнатъ вече. Когато се казва, че всѣки може да бѫде спасенъ, това е вѣрно въ смисълъ, че условията за това спасение се даватъ общо за всички, а отъ човѣка зависи, какъ ще ги използува. Специални условия въ свѣта не сѫществуватъ. Та когато казваме, че Богъ работи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ, че Той работи едноврѣменно и за частитѣ, и за цѣлото. Богъ работи въ цѣлия козмосъ, и всѣко сѫщество трѣбва да се ползува отъ силитѣ, които се съдържатъ и въ частитѣ, и въ цѣлото. Ето защо, всѣка промѣна, която става въ цѣлото, едноврѣменно съ това тя се отразява и върху частитѣ. Чувствителниятъ човѣкъ всѣкога възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Ако нѣкѫдѣ се разрушава една планета, това разрушение ще се почувствува отъ много хора на земята. Много отъ страданията и радоститѣ на хората се дължатъ, именно, на нѣкакви промѣни въ козмоса, или на страданията и радоститѣ, които други сѫщества прѣживяватъ, а тѣ ги възприематъ. Който не живѣе въ Божественото съзнание, той не може да разбере причинитѣ на тия страдания и радости и ги приема за свои. Единъ день, когато висшето съзнание се пробуди въ него, той ще разбере вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Къмъ това се стремятъ всички хора. За това апостолъ Павелъ казва: „Сега знаемъ отчасти, а тогава ще виждаме лице съ лице.“

Сега, азъ взимамъ правата линия като законъ въ живота. Прѣдсгавете си, че вие сте скарани съ всички ваши приятели; искате да се примирите съ гѣхъ, но не знаете, какъ да постѫпите, не намирате изходенъ пѫть. Какъ ще се примирите? — По пѫтя на правата линия. При това, примирението трѣбва да стане вѫтрѣшно, а не външно. Споредъ законитѣ на правата линия, ти не можешъ да обичашъ кого и да е, ти не можешъ да се примиришъ съ даденъ човѣкъ, докато не почувствувашъ, че въ него живѣе Божественото. Щомъ почувствувашъ Божественото въ човѣка, ти ще се отворишъ за него, и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото въ човѣка, ти гледашъ на него, като на жива статуя; щомъ се прояви Божественото, между тебе и него веднага наставатъ извѣстни отношения. Тогава човѣкъ съзнава, че за Бога всички хора сѫ еднакво цѣнни. Ако всѣки човѣкъ гледа на ближния си като на сѫщество, въ което Божественото живѣе, между хората ще има пълно разбирателство. Споредъ мене, правилно е човѣкъ първо да уреди отношенията си къмъ Бога, а послѣ къмъ хората. Ако постѫпи по обратния пѫть, той ще изгуби много врѣме, безъ да постигне нѣкакви резултати. Ако отидете въ Америка, безъ да знаете английски, ще почувствувате, колко сте далечъ отъ хората; ще поискате да влѣзете въ връзка съ нѣкой американецъ, но като не знаете езика му, той ще махне съ рѫка и ще ви отмине. Обаче, ако Божественото съзнание е пробудено у васъ, този американецъ ще ви погледне, ще се спре прѣдъ васъ, ще ви проговори и ще пожелае да ви заведе дома си. Нѣма да мине дълго врѣме, и вие ще започнете да говорите английски езикъ. Законъ е: когато обичашъ нѣкого, ти можешъ да говоришъ на неговия езикъ; ако този човѣкъ те обича, и той ще говори на твоя езикъ.

Докато любовьта не дойде между хората, тѣ ще говорятъ помежду си на чуждъ, непонятенъ за тѣхъ езикъ, вслѣдствие на което ще се нуждаятъ отъ рѣчници, да прѣвеждатъ. Запримѣръ, чувате да се говори: понятие, концепция, есенция, еквивалентъ, кубъ, плоскость, пентограмъ, шестожгълникъ — думи, все непонятни за хората. Какво нѣщо е шестожгълникътъ, това сѫ обяснявали още отъ най-стари врѣмена. Споредъ тѣзи обяснения, шестожгълникътъ прѣдставя двѣ по двѣ успоредни линии, които се движатъ въ противоположни посоки. Слѣдователно, когато шесть различни сѫщества се движатъ двѣ по двѣ въ двѣ различни посоки, тѣ образуватъ шестожгълникъ. Това наричатъ слизане и възлизане на Духа. Отъ философско гледище, безсмислено е да се говори, че Духътъ слиза и възлиза. Защо е безсмислено? — Защото Духътъ не заема никакво мѣсто и пространство. Тогава, какъ е възможно, това, което не заема никакво мѣсто и пространство, да слиза и възлиза? Значи, Духътъ работи едноврѣменно и въ гѫстата, и въ рѣдката материя. Гѫстата и рѣдката материя прѣдставятъ посоки на движение, два полюса на живота. Тѣзи двѣ посоки се наричатъ още положителна или потенциална и отрицателна или кинетическа енергия. Когато Духътъ минава отъ едната енергия въ другата, образуватъ се двѣ противоположни движения. Питамъ: какво става, когато кинетическата енергия минава въ положителна? Запримѣръ, внасяте единъ запаленъ вѫгленъ между незапалени вѫглища.. Какво става съ незапаленитѣ вѫглища? — Положителната енергия отъ незапаленитѣ вѫглища минава въ кинетическа или отрицателна, и по този начинъ неразгорѣлитѣ вѫглища се разгоряватъ. Значи, тукъ става смѣна на енергията отъ положителна въ отрицателна. Да бѫдешъ положителенъ, това подразбира да се пълнишъ; да бѫдешъ отрицателенъ, това подразбира трансформиране на енергията, т. е. изпразване, изливане на енергията навънъ. Кинетическата енергия е законъ на изпразване, а потенциалната е законъ на пълнене. Доброто е пълнене, злото е изпразване. Който се изпразва, той се освобождава отъ злото. Слѣдователно, когато човѣкъ се изпразва отъ злото, той нищо не губи отъ това, а печели.

Като наблюдавамъ живота и разбиранията на съврѣменнитѣ хора, виждамъ, колко мѫчно е за тѣхъ, даже и за ученитѣ, да схванатъ и приложатъ новия моралъ въ живота си. Запримѣръ, споредъ законитѣ на самосъзнанието, когато хората придобиватъ, тѣ мислятъ, че сѫ изгубили нѣщо. Ако е въпросъ за загуба, истинска загуба е, когато човѣкъ не се пълни съ доброто; истинска печалба е, когато човѣкъ се празни отъ злото. Обаче, въ пълния смисълъ на думата, загуба въ свѣта не сѫществува. Запримѣръ, дали губишъ пари, или печелишъ пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не измѣня твоя характеръ. Паритѣ, силата, учението не придаватъ никаква цѣна на човѣшкия характеръ. Богатството, силата, знанието не могатъ да увеличатъ, нито да намалятъ добротата на човѣка; тѣ прѣдставятъ само методи къмъ намиране и придобиване на доброто. Истинското богатство е добродѣтельта въ човѣка, т. е. пълнежъ съ кинетическа енергия. Доброто е общо, колективно притежание. Никой не може да каже, че доброто е негово притежание. вслѣдствие на което е недѣлимо. Както добротата, така и любовьта, мждростьта и истината сѫ колективни; тѣ сѫ общо притежание. Никой не може да каже: Тази любовь е моя, тази истина е моя, това знание е мое, или тази мисъль е моя. Мисъльта, която ти считашъ твоя, прѣди да дойде до тебе, е минала прѣзъ милиони глави. Много хора сѫ мислили като тебе, но никой още не е могълъ да разрѣши задачитѣ на своя животъ. Нѣкой казва: Азъ измислихъ нѣщо. — Нищо не си измислилъ. Ти само си хваналъ нѣкоя мисъль въ пространството и считашъ, че е твоя. Който разбира този законъ, той ще се радва, че е дошълъ въ такова състояние, да схване мислитѣ на нѣкои висши сѫщества. Значи, той е могълъ да влѣзе въ връзка съ сѫщества отъ по-високи свѣтове. И затова казвамъ: работете върху себе си, да развиете своето радио, съ което да влизате въ връзка съ мислитѣ на по-напреднали отъ васъ сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да се добере до такива истини, които, иначе, не би могълъ да придобие.

Казвате: Какъ се прѣдава мисъльта отъ едно по-напреднало сѫщество на друго по-ненапреднало? Първо мисъльта се прѣдава въ съзнанието на даденъ човѣкъ като импулсъ, да направи нѣщо Тогава той казва: Азъ искамъ да се проявя, да направя нѣщо. Той ходи натукъ-натамъ, ляга, става, има нѣкакъвъ импулсъ да извърши едно добро дѣло, иска да направи нѣщо, но не знае, какъ да постѫпи. Питамъ: какъ ще направите това добро? Импулсъ, сили, желание имате, но начинъ нѣмате. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ това сѫщество, да научите езика му. Това ще постигнеге. като прѣмахнете отъ пѫтя си всички прѣпятствия. Грѣхътъ е най-голѣмото прѣпятствие, което прѣчи за връзка между хората и възвишенитѣ сѫщества. Когато нѣкое разумно сѫщество дойде при васъ, то ще ви запита: Можете ли да прѣмахнете всички прѣпятствия въ живота си, за да започнемъ една разумна работа? За да отговорите на това сѫщество, вие трѣбва да поставите ума и сърцето си въ положение на двѣ успоредни линии, т. е. въ пълна изправность. Щомъ умътъ и сърцето на човѣка сѫ въ пълна изправность, той има вече първото условие да влѣзе въ връзка съ напредналитѣ сѫщества и да се ползува отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Да бѫде човѣкъ изправенъ въ своитѣ мисли и чувства, това подразбира да върви по законитѣ на правата линия. Нѣкой човѣкъ е пръвъ министъръ въ България. Ходи, работи, мисли все за отечеството си. Единъ день висшето съзнание се пробужда въ него, и той вижда, че първото отношение, което има въ живота, е отношението му къмъ Бога. Веднъжъ съзналъ това, той веднага се отказва отъ министерския си постъ, като заявява, че не може да служи едноврѣменно на двама господари. Законъ е: човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде обичанъ отъ свѣта и отъ Бога. Ако свѣтътъ го обича, невидимиятъ свѣтъ нѣма да се интересува отъ него; ако невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, свѣтътъ ще го ненавижда. Защо невидимиятъ свѣтъ не се интересува отъ човѣка, когато свѣтътъ го обича? — Понеже свѣтътъ е богатство, невидимиятъ свѣтъ не иска да лиши човѣка отъ това богатство, не иска да раздвои съзнанието му. Да си свързанъ съ свѣта, това подразбира да станешъ членъ на една бахчеванджийска кооперация, да работишъ цѣла година усилено и на края на годината да видишъ, че всичко е очукано, избито отъ градъ, отнесено отъ наводнение. Погледнешъ натукъ, погледнешъ натамъ, нищо нѣма: ни зеле, ни лукъ, ни картофи, ни бобъ. Ти се чудишъ, какво да правишъ. Едва сега виждашъ, че всичко това, на което си разчиталъ, било илюзия.

Казвамъ: такова нѣщо е бахчеванджелъкътъ. Въ него има трудъ, мѫчения, усилия, но главното нѣма — благословението. Не е достатъчно човѣкъ само да работи. Ако нѣкой свири, и свиренето му не се благославя, какво се ползува той? Ако мислитѣ и желанията на човѣка не се благославятъ, какво се ползува той отъ тѣхъ? Всѣко нѣщо въ живота има смисълъ, когато се благославя. Всѣка мисъль трѣбва да се придружава съ велика радость, да въодушеви човѣка, отъ когото е излѣзла. Нѣкой казва: за мене никой не се грижи. Не, това не е право мислене. Кажи въ себе си: Досега азъ никога не съмъ мислилъ за Господа; отсега нататъкъ ще почна да мисля. Дойде ли въ човѣка нѣкаква отрицателна мисъль, че е нещастенъ, изоставенъ отъ всички, нека обърне знака отъ отрицателенъ въ положителенъ и да каже: Азъ се отказахъ отъ Бога, затова съмъ нещастенъ. Обаче, отъ днесъ азъ се отказвамъ отъ всичко онова, което ме е спъвало въ живота, и се обръщамъ къмъ Бога, на Него да служа, на Него да се подчиня. Това е законъ за трансформиране, който трѣбва да се изучава и прилага въ живота, както на отдѣлния човѣкъ, така и въ живота на обществата и народитѣ.

Въ всѣка окултна школа трѣбва да се изучаватъ законитѣ на живота. Запримѣръ, хората често казватъ единъ за другъ: Сѫдбата му е такава; или, той е човѣкъ безъ вдъхновение. Питамъ: какво нѣщо е сѫдба и какво — вдъхновение? Човѣкъ е вдъхновенъ тогава, когато има едно сѫщество, което го люби, което се интересува отъ него. Нѣма ли нѣкой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това сѫщество което ви обича, може да бѫде на физическия свѣтъ, може да бѫде въ духовния свѣтъ и най-послѣ може да бѫде и въ Божествения свѣтъ. Ако това сѫщество прѣстане да ви обича, вие ще изпитате въ душата си небивали страдания. Та когато невидимиятъ свѣтъ хлопа на сърцата на хората, той има прѣдъ видъ да събуди тѣхнитѣ сърца, за да започнатъ умоветѣ имъ да работятъ и волята имъ да се приложи въ живота. По този начинъ тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ онѣзи сѫщества, които ги любятъ. Човѣкъ срѣща въ живота си много противорѣчия, но тѣ идатъ въ услуга на неговото развитие. Чрѣзъ противорѣчията човѣкъ ще разбере себе си, ще разбере и другитѣ хора. Споредъ индуското учение, Господъ слиза на земята на всѣки триста милиона гоцини да освободи човѣчеството отъ неговата карма, отъ натрупалата се гѫста материя. Той трансформира тази гѫста материя, прѣработва я, и така освобождава хората отъ нея. Огтукъ виждаме, колко е велико Божието търпѣние!

И сега, възъ осноза на този законъ, Богъ впрѣга хората на работа, като имъ дава часть отъ тази гѫста материя, тѣ сами да я прѣработятъ. На този дава едно кило отъ тази материя, на онзи — двѣ кила, на трети — десеть кила, на четвърти — сто кила — всѣкиму споредъ силитѣ. Богъ не оставя никого безъ работа. Той впрѣга на работа всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Който мисли, че може да прѣкара живота си безъ работа, той е на кривъ пѫть. Колкото малко да е нѣкое сѫщество, било то нѣкакъвъ пълнежъ на енергия, било нѣкой елементъ, било нѣкой микробъ, непрѣменно ще работи. Нищо въ свѣта не е въ покой. И свѣтлината всѣки моментъ върши нѣкаква работа. Мислите ли, че положението на свѣтлината е леко? Азъ съмъ виждалъ, какъ слънчевитѣ лѫчи плачатъ, сълзи ронятъ. Тѣ не плачатъ като хората, но по особенъ начинъ. Когато единъ слънчевъ лѫчъ изгуби своята първична енергия, т. е. когато дѣятелностьта му се намалява, той усѣща голѣмо безпокойствие въ себе си. Колкото и да сѫ ефирни слънчевитѣ лѫчи, въ тѣхъ влизатъ разумни сѫщества, пѫтуватъ като въ тренъ. Слънчевитѣ лѫчи се разговарятъ съ тѣхъ, носятъ ги въ пространството. Кой може да повѣрва, че въ единъ слънчевъ лѫчъ, наистина, има разумни сѫщества, които пѫтуватъ изъ цѣлата вселена? Мнозина ще кажатъ, че това е заблуждение. И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че това е заблуждение. Какво означава думата заблуждение? Тя означава нѣщо забулено, закрито, неразрѣшено. Значи, всѣко неразрѣшено нѣщо е заблуждение.

Та вие трѣбва да дойдете до трезвата мисъль въ живота. Не е въпросътъ до заблужденията, но съзнанието на човѣка трѣбва да се разтърси, той самъ да види, съ какво знание разполага. Вие трѣбва да се готвите, да работите върху себе си, защото единъ день ще ви поставятъ на тежъкъ изпитъ, и ако не сте готови, ще дойдете до отчаяние. Мнозина мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ, и затова казватъ: По-добрѣ да заминемъ за онзи свѣтъ, тукъ никой не се интересува за насъ. Да се мисли така, това е самоизлъгване. Какъ ще отидете на онзи свѣтъ безъ билетъ? Тамъ безъ билетъ не пущатъ, още на първата гара ще ви върнатъ назадъ. Всичко въ живота е разумно. Който иска да замине за онзи свѣтъ и да има отворенъ пѫть, той трѣбва да бѫде послушенъ. Вратата на онзи свѣтъ се отваря само за послушния ученикъ. Послушание, смирение, чистота, любовь трѣбватъ на ученика! Смѣлость трѣбва на ученика! Като дойде до страданията, той трѣбва да бѫде готовъ да страда. За какво трѣбва да страда ученикътъ? — За истината. Ама нѣмалъ пари. Още по-добрѣ; и безъ пари се живѣе. Стисни въ рѫката си единъ вѫгленъ и вижъ, въ какво ще се прѣвърне. Ако прѣвърнешъ вѫглена въ диамантъ, ти ще имашъ пари, колкото искашъ.

Сега, прѣдставете си, че ви кажа да отидете на Витоша, дѣто ще намѣрите една златна англйска лира. Колцина отъ васъ ще повѣрватъ? Ще ви кажа така: идете на Витоша, и на еди-каква си височина ще видите единъ голѣмъ плосъкъ камъкъ. Спрете се прѣдъ този камъкъ и турете дѣсната си рѫка върху него, т. е. насочете ума си къмъ него, силно концентрирайте мисъльта си и пожелайте да намѣрите подъ рѫката си една златна монета. Слѣдъ това ще дойдете въ състояние на заспиване, и като се събудите, подъ рѫката си ще намѣрите една златна английска лира. Какъ ще си обясните това явление? Ще кажете: Вѣрно ли казва Учительтъ, че подъ камъка ще намѣримъ една златна монета? Прѣдставете си, че не намѣрите никаква монета, какво ще кажете тогава? Ще кажете: Учительтъ ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпросъ само за една златна монета, азъ можахъ да поискамъ отъ нѣкой приятель. Не, ако вие имате вѣра, безъ никакво съмнѣние, достатъчно е да турите рѫката си на този камъкъ, за да намѣрите златната монета. Щомъ нѣмате вѣра, никаква монета нѣма да намѣрите. Най-малкото раздвояване въ съзнанието прави опита несполучливъ. Ако нѣкой бѣденъ човѣкъ отиде при онзи, който живѣе въ Божественото съзнание, и му поиска помощь, той още при първото бъркане въ джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бѣдниятъ иска. Човѣкъ, у когото Божественото живѣе, той не носи пари въ джоба си, но когато му поискатъ, всѣкога има.

Питамъ: ако живѣете въ Божествения свѣтъ, сиромашия може ли да сѫществува? Ще кажете: Не, ние не можемъ да се залъгваме съ такива работи. Ако бащитѣ ни сѫ богати, и ни оставятъ наслѣдство, разбираме. А, тъй да туримъ рѫката си на нѣкой камъкъ и да намѣримъ подъ него златна монета, не вѣрваме. По-възможно е за насъ да отидемъ въ нѣкоя банка и оттамъ да изтеглимъ извѣ стна сума. Казвамъ: и въ банка да отидете, пакъ трѣбва да турите рѫката си. Иначе, и тамъ не даватъ тъй лесно. Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да се създаде у васъ силна вѣра. Всичко въ живота е възможно и постижимо само при разумния животъ. Златото се ражда въ земята, то не се натрупва само по себе си. Слѣдователно, колкото по-добри и разумни ставатъ хората, толкова повече злато се ражда въ земята. Златото расте и зрѣе, както плодоветѣ. Колкото по-лоши и неразумни ставатъ хората, толкова повече се намаляватъ златото и скѫпоцѣннитѣ камъни въ земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Човѣкъ самъ трѣбва да внесе богатството въ душата си. Има ли първичнитѣ идеи въ ума си, той ще придобие вѫтрѣшно богатство на своята душа.

И тъй, най-важното за васъ, като ученици, е да имате прави отношения, прави разбирания за невидимия свѣтъ. Слѣдователно, който иска да живѣе въ новото съзнание, да си създаде характеръ, той трѣбва да влѣзе въ връзка съ невидимия свѣтъ. Нѣкой казва: Азъ да си поживѣя, че послѣ лесна работа. Не, още сега трѣбва да направите тази връзка, а не като остарѣете. Когато остарѣете, когато изгубите всички жизнени сили и станете неспособни за работа, тогава нищо не можете да направите. На каквато възрасть и да сте, вие трѣбва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старость! Постоянно подмладяване! Този е законътъ на Вѣчния Животъ. Всѣки день трѣбва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нѣщо ново въ вашия животъ. Който държи въ ума си идеята за подмладяване, той всѣки день ще получава по нѣщо ново отъ невидимия свѣтъ.

Сега, за новата година желая помежду ви да се въдвори миръ! Желая всички да бѫдете кротки, не само външно, но и вѫтрѣшно — кротки по сърце. Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Ученикътъ трѣбва да бѫде кротъкъ и смиренъ, да разработва въ себе си вѣрата, надеждата, да ги усилва, за да бѫде готовъ на всички страдания. Той трѣбва да бѫде готовъ да го поставятъ въ реторта, да го трансформиратъ, да се прѣобрази. Той трѣбва да развива въ себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания, безъ никакви колебания. Ако вървите по пѫтя, по който съврѣменнитѣ хора вървятъ, нищо нѣма да постигнете. Хиляди години могатъ да минатъ, но нищо нѣма да придобиете. Казано е въ Писанието: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Това подразбира: на смиренитѣ, на разумнитѣ дѣца Богъ дава прави разбирания за живота. Слѣдователно, смиренитѣ се радватъ, а горделивитѣ се мѫчатъ и скърбятъ. Смиренитѣ мязатъ на онѣзи моми, които иматъ естественъ цвѣтъ на лицето безъ козметика, безъ външни червила; горделивитѣ мязатъ на моми, които се червятъ и пудрятъ, но винаги оставатъ недоволни. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ естествено красивъ, или да си служишъ съ разни козметически срѣдства, и всѣки день да губишъ тази красота?

Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора иматъ неправилни разбирания за живота. Тѣ мислятъ, че ангели трѣбва да слѣзатъ отъ небето и да ги задигнатъ, като Илия, въ огнена колесница. Колкото и да чакатъ, съ тѣхъ не може да стане това. Илия бѣше миналъ прѣзъ редъ посвещения, заради което трѣбваше да го дигнатъ на небето съ огнена колесница. Обаче, когато повторно дойде на земята, той трѣбваше да мине прѣзъ още едно тежко изпитание: по желанието на Иродиада трѣбваше да отрѣжатъ главата му и да й я поднесатъ на блюдо. Като Илия, той мислише, че свѣтътъ може да се оправи съ насилие. На небето, обаче, той разбра грѣшката си и рѣши да се върне пакъ на земята, да изправи погрѣшката си и да научи хората да живѣятъ правилно. Той слѣзе на земята като Иоанъ Кръститель и опита закона: „Око за око...“ И наистина, Иоанъ плати съ главата си, за да изкупи сторената погрѣшка, която направи като Илия. Сега и Христосъ ще дойде на земята да покаже на хората, че съ плюене, съ поругавания, съ разпъване на кръстъ свѣтътъ не се поправя. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да се разговаря съ нея, като съ разумно сѫщество, докато я изправи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ задигналъ отъ брата си пари, повече отколкото може да носи и отколкото съврѣменниятъ моралъ позволява. Въ този случай, ето какъ трѣбва да постѫпите. Кажете му: Братко, товарътъ ти е много тежъкъ, не ще можешъ да го занесешъ до опрѣдѣленото мѣсто. Ако искашъ, дай другиму часть отъ товара си, да ти олекне. Ако нѣкой човѣкъ има на разположение цѣли тонове злато, а хората около него едва насмогватъ да задоволятъ нуждитѣ на своя животъ, той трѣбва да имъ каже: Братя, вземете торбитѣ си, извикайте своитѣ ближни и елате при мене, да раздѣлимъ богатството си. Който не познава този човѣкъ, той ще каже: Лакомъ човѣкъ е този, задигналъ е всичкото богатство за себе си.

Питамъ: могатъ ли да се крадатъ паритѣ? Или, може ли да се краде Словото Божие? Кражба въ свѣта не сѫществува. И злото, въ този смисълъ, не седи въ открадването на нѣщата, нито въ укриване на нѣкои материални нѣща, но въ маскиране на истината. Злото седи въ това, когато проповѣдвашъ на нѣкой човѣкъ за Бога, обѣщавашъ, че ще му покажешъ пѫтя на свѣтлината, а ти го водишъ въ тъмнина. Злото седи въ това, когато изпразвашъ сърцето на човѣка, когато взимашъ най-цѣнното отъ него, а въ замѣна на това нищо не му давашъ.

И тъй, ако искаме да имаме добри отношения съ ближнитѣ си, първо ние трѣбва да имаме прави отношения къмъ Бога. Тогава ще придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ, вѫтрѣшна радость и веселие. Ако човѣкъ не се примири съ себе си, той не може да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си. Слѣдователно, който иска да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си, той трѣбва първо да живѣе въ миръ съ себе си. Животътъ и отношенията ви съ ближнитѣ сѫ основани на сѫщитѣ закони, на които почива вашиятъ животъ и отношенията ви къмъ самия себе.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

16. Лекция отъ Учителя, държана

на 5 януари, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...