Jump to content

1927_01_12 Прѣдназначение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПРѢДНАЗНАЧЕНИЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Прѣдназначението на всѣка разумна душа, която живѣе въ свѣта.“

Всѣко нѣщо въ свѣта има извѣстно прѣдназначение. Математиката, запримѣръ, има прѣдназначение въ еволюцията на човѣшкия умъ. Изобщо, свѣтътъ е построенъ отъ редъ правила. И въ този смисълъ ние разбираме живота споредъ степеньта на нашето развитие и го опрѣдѣляме като положителни и отрицателни величини. Плюсътъ въ едно отношение е минусъ въ друго отношение, защото животътъ въ животъ се прѣлива. Запримѣръ, животътъ на бащата и на майката се прѣливатъ въ дѣцата; въ този случай дѣцата печелятъ, а родителитѣ губятъ, отслабватъ, смаляватъ се. Обаче, туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човѣкъ, той все трѣбва да изгуби часть отъ своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т. е. прѣвръщане на енергията отъ едно състояние въ друго.

Казвамъ: истинскитѣ методи, чрѣзъ които вие можете да задържите равновѣсие въ живота си, сѫ добродѣтелитѣ. Велика наука е да може човѣкъ да задържи въ себе си толкова енергия, колкото му е потрѣбна. Между възприемането и харченето на енергията трѣбва да има пълно равновѣсие, да нѣма никакъвъ излишъкъ, нито недостигъ. Запримѣръ, умоветѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ прѣтоварени отъ научни, религиозни, сѣмейни и лични идеи и въпроси, които не могатъ да се разрѣшатъ днесъ, но не могатъ да се разрѣшатъ и слѣдъ хиляди години още. Това показва, че хората не се познаватъ. Тѣ не знаятъ, отдѣ идатъ, какво прѣдставятъ и какви възможности иматъ въ себе си. Всѣки може да бѫде ученъ, но истински ученъ е онзи, който може да създаде и нареди единъ свѣтъ. Който говори само за земята, за разнитѣ свѣтове, безъ да може да създаде единъ свѣтъ, той не е ученъ човѣкъ. Да създадешъ единъ свѣтъ, това подразбира да уредишъ себе си, своя вѫтрѣшенъ свѣтъ. Ти говоришъ за душата, за духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбирашъ законитѣ, които ги управляватъ, не можешъ да контролишъ своитѣ мисли и чувства.

Питамъ: тогава дѣ седи силата на човѣка? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други сѫщества. Щомъ веднъжъ експлодира, втори пѫть не може да експлодира, губи силата си. Слѣдователно, въ всички неразумни работи има само единъ моментъ на дѣйствие, на проява. Слѣдъ този моментъ всичко се свършва. Въ разумнитѣ постѫпки на живота винаги има растене; въ тѣхъ има вѫтрѣшна послѣдователность. Ето защо, въ всѣки животъ, който не е съобразенъ съ Божиитѣ закони, между мислитѣ и чувствата нѣма никаква връзка. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който иска да стане богатъ; срѣщате другъ, който иска да стане пъленъ, да затлъстѣе. Ако питате богатия, защо иска да стане богатъ, той не може да каже причинитѣ. Ако питате другия, защо иска да напълнѣе, и той не може да обясни, защо желае това. И единиятъ, и другиятъ ще кажатъ, че така се живѣе добрѣ, но съ това животътъ имъ не се подобрява. Нито богатиятъ, нито тлъстиятъ, нито сухиятъ човѣкъ живѣятъ добрѣ. Значи, между мислитѣ и чувствата на тия хора нѣма връзка. Впрочемъ, мазнината е необходима за организма, както катранътъ е необходимъ за колелото, да върви по-добрѣ, но тази мазнина не трѣбва да бѫде въ излишъкъ. Когато готви, домакинята сипва вода въ яденето, да се свари добрѣ, но тази вода не трѣбва да бѫде въ излишъкъ.

Съврѣменнитѣ хора говорятъ за външния животъ. Тѣ казватъ: първо човѣкъ трѣбва да изучи външния животъ, а послѣ вѫтрѣшния Обаче, този животъ може да се разбере само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ съгласие съ него и разбере законитѣ, които го управляватъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ Божественитѣ закони, ако иска да влѣзе въ връзка съ Божествения свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да различава Божественитѣ закони отъ тия на другитѣ свѣтове. Въ природата се забѣлѣзватъ прояви, които сѫ резултатъ на разумни сѫщества, но тѣ още не сѫ Божествени. Тѣ не изразяватъ нѣкакъвъ вѣченъ законъ. Запримѣръ, за българина важатъ законитѣ на България, но излѣзе ли той вънъ отъ прѣдѣлитѣ на Българското царство, тѣзи закони вече не важатъ за него. Значи, има закони, които въ едно отношение сѫ валидни, а въ друго отношение не сѫ валидни. Запримѣръ, ако отидете въ Индия, ще видите, че въ извѣстни школи се забранява на ученицитѣ да даватъ ходъ на желанията си. Тамъ сѫществува правилото: Убий въ себе си всѣко желание за животъ. Въ западнитѣ школи, обаче, се проповѣдва точно обратното. Какъ могатъ да се примирятъ тия двѣ учения? Който не разбира дълбокия смисълъ на това правило, той ще мисли, че трѣбва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиешъ въ себе си желанието за животъ, подразбира да убиешъ желанието за стария животъ, за живота на кривитѣ разбирания.

Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ много врѣме на земята, но е водилъ разпуснатъ животъ, заповѣдвалъ на този, на онзи, и съ това си създалъ тежка карма. Какво трѣбва да направи? Споредъ Божественитѣ закони, той трѣбва да се откаже отъ този животъ и да заеме положението на обикновенъ човѣкъ, безъ всѣкаква власть надъ другитѣ, но съ внасть надъ себе си. Царьтъ има власть отвънъ, и затова минава за богатъ, за силенъ човѣкъ. Обикновеяиятъ чоаѣкъ има власть отвѫтрѣ, затова минава за бѣденъ, за слабъ човѣкъ. Споредъ мене, слабиятъ човѣкъ е слабъ отвънъ, а силенъ отвѫтрѣ; силниятъ човѣкъ пъкъ е силенъ отвънъ, а слабъ отвѫтрѣ. Покажете единъ човѣкъ, който, като е билъ външно силенъ, да е билъ едноврѣменно и вѫтрѣшно силенъ! Мислите ли, че Исаия, или апостолъ Павелъ сѫ били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човѣка не седи въ голѣмината и развитието на физическото му тѣло. Силенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който въ даденъ моментъ може да увеличава и да намалява тѣлото си, т. е. да става толкова голѣмъ, че никой да не може да го измѣри и толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Това сѫ двѣ величини: голѣмата, неизмѣримата, необятната величина наричатъ Богъ; другата величина, малката, невидимата наричатъ човѣкъ. Когато нѣкой казва, че не се познава, гова подразбира, че той не може да се измѣри, понеже е малка величина. Тъй щото, ако човѣкъ иска да има прѣдстава за малкото и за великото въ свѣта, той трѣбва да има мѣрка, съ която да ги сравнява. Ако нѣма такава мѣрка, той не може да разбере и да схване тѣзи двѣ величини.

Сега, ще ви запитамъ: разбрахте ли тази работа, или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мѫчно е човѣкъ да разбере тия двѣ величини, но приятно е понѣкога да се говори за неразбрани нѣща. Приятно е, когато човѣкъ седне при една чешма, която тече безъ да изтича. Красивото седи въ нѣща, които постоян но текатъ, постоянно извиратъ. Каква красота може да има чешма, която прѣсъхва, или изворъ, който прѣстава да извира? Когато нѣкой каже, че не разбира нѣщо, това значи, че туй нѣщо е прѣстанало да тече. Красотата на живота седи въ постоянното течение. Ти нѣма да живѣешъ година, двѣ, или десеть години - цѣла вѣчность ще живѣешъ и велики работи ще учишъ.

Мнозина отъ ученицитѣ се подлагатъ на разни изпитания, отъ които се учатъ. Едни отъ изпитанията сѫ тежки, вслѣдствие на което гърбътъ на нѣкои отъ ученицитѣ се огъва, а на други — се строшава. Какво ще помислите вие, ако на нѣкой отъ съврѣменнитѣ ученици се каже, както Богъ каза на Исаия, да се съблѣче голъ и да отиде да проповѣдва? Въ вашитѣ умове ще влѣзе съвсѣмъ друга идея и ще кажете: Възможно ли е човѣкъ да се съблѣче голъ и така да отиде да проповѣдва между хората? Думата „голъ“ има двѣ различни значения. Тя подразбира вѫтрѣшна и външна голота. Когато човѣкъ отива при Бога, той непрѣменно трѣбва да съблѣче дрехитѣ си. При Бога голъ ще отидешъ. Каквато дреха и да облѣкатъ на умрѣлия, той ще съблѣче тази дреха и ще се яви при Бога голъ, какъвто Той първоначално го е създалъ. Слѣдователно, при Бога ще отидемъ голи, съ своето нетленно тѣло. Щомъ ни видятъ голи, ангелитѣ ще дойдатъ при насъ, ще ни облѣкатъ въ тънка, хубава дреха, прѣпасана съ красивъ поясъ. Само така облѣчени, ние ще можемъ да влѣземъ въ новия животъ, да заживѣемъ по новия начинъ. Това е алегория, която вие трѣбва да прѣведете.

Казвамъ: който иска да живѣе чистъ, безгрѣшенъ животъ, той не трѣбва да се съблазнява отъ външния видъ на нѣщата. Какъ постѫпватъ съ дѣцата? — Всички сладки нѣща се заключватъ отъ тѣхъ Понеже и вие сте дѣца, сладкитѣ нѣща трѣбва да се заключватъ отъ васъ, да не ви съблазняватъ. Обаче, не мислете, че всички сладки работи трѣбва вѣчно да се заключватъ. Засега има много тайни въ природата, които се държатъ подъ ключъ, защото дѣцата бъркатъ тамъ, искатъ да ги изядатъ. Кой човѣкъ, ако има власть и сила да говори, като се разгнѣви, не би говорилъ, каквото му дойде на устата? Ето защо, устата на съврѣменнитѣ хора е заключена. Малка сила е дадена на съврѣменния човѣкъ. Нѣкой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболѣе, не може да се лѣкува. Вика единъ, втори, трети лѣкарь, но никой не може да му помогне. Какво трѣбва да направи? - Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трѣбва да се прѣвърнатъ въ творчество. Да знаешъ и да можешъ нѣщо, подразбира да творишъ, да прѣвръщашъ. Който може да твори, да прѣвръща материята отъ едно състояние въ друго, той самъ ще може да се лѣкува. И забѣлѣжете, силата на човѣка седи въ самия организъмъ. Нѣкой човѣкъ заболѣе, но не минава много врѣме, и нѣкѫдѣ по тѣлото му се яви цирей, или нѣкаква пѫпка. Щомъ циреятъ излѣзе, и болестьта минава. Значи, болестьта се трансформира въ организма и излиза вънъ отъ него въ видъ на нечиста материя. На това основание, ако имате нѣкакво отрицателно състояние, или нѣкоя лоша мисъль, нѣкое лошо чувство въ себе си, сгѫстете ги по нѣкакъвъ начинъ и въ този видъ ги изхвърлете вънъ отъ организъма си. Въ това седи истинската наука.

Питамъ: каква опитность имате въ това отношение? Какъ се освобождавате отъ лошитѣ мисли и чувства? Ще кажете, че лошитѣ мисяи и чувства трѣбва да се замѣстватъ съ добри. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ ви обиди, и вие го намразите. Какъ ще се освободите отъ тази умраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на нѣкоя мома обиди единъ младъ момъкъ. Кой може да прѣмахне умразата отъ сърцето на този момъкъ? — Дъщерята. Значи, този баща трѣбва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да прѣмахне умразата отъ сърцето на младия момъкъ. Заради тази дума момъкътъ ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесълъ. Въ дадения случай дъшерята прѣдставя човѣка, който люби и познава Бога. Щомъ те обиди нѣкой, ти трѣбва да знаешъ, че Богъ те разбира, взима участие въ твоето положение и въздава всѣкиму заслуженото. Слѣдователно, достатъчно е да си спомнишъ за Бога, за да простишъ на брата си за нанесената отъ него обида. Отъ създаването на свѣта досега Богъ е правилъ само добрини, безъ да обръща внимание на това, кой какъ постѫпва спрѣмо Него. Слѣдъ всичко това хората занимаватъ Бога съ свои лични разправии и обиди, като казватъ: Господи, не виждашъ ли, че този ме обиди, урони моето достоинство? Питамъ: може ли Богъ да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутриньта ще бѫдешъ спокоенъ. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която Богъ не може да уреди.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се занимава съ живитѣ идеи, ако иска да има ясна прѣдстава, както за невидимия свѣтъ, така и за физическия. Само по този начинъ той ще намѣри онази жива връзка, онази зависимость между тия два свѣта. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че влизате въ една фабрика и виждате, че всички машини работятъ. Вие спирате прѣдъ една отъ тѣхъ и казвате на едно отъ колелата й да спре. Колкото и да заповѣдвате, това колело нѣма да спре. Обаче, ако знаете законитѣ, които управляватъ тази машина, достатъчно е да бутнете единъ отъ винтоветѣ й, и това колело ще спре. На сѫщото основание, ако говорите съ едно разумно сѫщество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите съ нѣкое неразумно сѫщество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия пѫть, да ви смачка. Такова нѣщо е свѣтътъ. Ако гледате на него като на живъ, разуменъ организъмъ, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно сѫщество, той ще ви смачка. Отъ вашето разбиране на свѣта зависи, какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ невидимия свѣтъ. И въ природата има области, направени отъ неразумна материя. И ако човѣкъ попадне въ тази область, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да разбира законитѣ на тази материя, за да я управлява. Иначе, тя ще го смачка. Когато разгнѣвите нѣкой човѣкъ, вие сте бутнали едно колело отъ неговата неразумна материя. Разумното никога не се гнѣви. Можете ли да обидите ецинъ виденъ музикантъ, ако му кажете, че не свири добрѣ? Въ тази область не можете да го обидите, защото той знае, че е майсторъ музикантъ. Какъ ще обидите нѣкой ученъ, че не разбира, че не знае, когато въ продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви прѣдложи отъ него единъ плодъ? Съ едно махане на рѫка той може да дигне отъ леглото единъ парализиранъ човѣкъ. Каквото и да му казвате, той нѣма да се обиди, защото знае, че разполага съ една велика наука.

Идватъ при мене два ученика и ми казватъ: Учителю, научи ни азбуката на природата, да можемъ да четемъ по нея. Казвамъ: научете първо азбукитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта, че тогава ще учите азбуката на природата. Защо? — Защото всѣка буква отъ езика на природата е жива, интелигентна, и вие трѣбва да й говорите, за да се разберете съ нея. Казвате: Какъ е възможно буквитѣ на природата да сѫ живи? Да, живи сѫ буквитѣ на прироцата, което се вижда отъ стиха, който апостолъ Павелъ изказалъ: „Вие сте жива, написана книга.“ Всѣки човѣкъ е живо писмо. За да четете тия писма, вие трѣбва да бѫдете благородни, снизходителни къмъ себе си и къмъ окрѫжаващитѣ, да прощавате, както на себе си, така и на другитѣ. Не е лесно да постигнете това. То е голѣмо изкуство. Хиляди години наредъ човѣкъ трѣбва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своитѣ ближни.

Хубаво е да има човѣкъ красива, добрѣ сформирана глава. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има добрѣ развитъ мозъкъ, върху който да реагира природата, и добрѣ развити дробове и стомахъ, които да функциониратъ правилно. Освѣнъ това, дрехата на човѣка, съ която природата го е облѣкла, никога не трѣбва да остарява: отъ дѣтинство до най-зрѣла възрасть, тя все нова и чиста трѣбва да остане. Голѣмо изкуство е да запази човѣкъ чистотата на своята дреха! Той расте и се развива, и дрехата му ще расте, обаче, може да остане винаги чиста и нова. Такива сѫ дрехитѣ на ангелитѣ.

Казвате: Тия нѣща сѫ фантастични, никаква реалность нѣма въ тѣхъ. Не, и фантастичнитѣ нѣща сѫ полезни. Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че може да стане ангелъ, съ голѣми крила, да се разхожда изъ пространството и на всички да свѣти? Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че е светия, или че е виденъ музикантъ, който може да въодушевява хората? Нека мисли човѣкъ за хубави, за красиви нѣща! Красивитѣ, хубавитѣ нѣща повдигатъ духа на човѣка, Отъ едно трѣбва да се пази той: да не се възгордѣе. Гордостьта е болезнено чувство. Горделивиятъ мисли, че като него другъ нѣма. Да, но всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, различието между хората седи само въ днитѣ и условията, при които сѫ излѣзли отъ Бога и дошли на земята да живѣятъ. Въ този смисълъ всѣки може да каже за себе си, че като него другъ нѣма. За Бога всички хора сѫ интересни, понеже прѣдставятъ нѣкаква материализирана идея. Всѣка душа е излѣзла отъ Бога въ моментъ, важенъ за цѣлия козмосъ. Тя е жива единица, въ живота на която могатъ да ставатъ редъ промѣни, необходими за нейното развитие. Богъ държи всички тия живи единици въ своя умъ, въ своето сърце и непрѣстанно се грижи за тѣхъ.

И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че сѫ съработници съ Бога. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания трѣбва да се приложатъ къмъ съграждане на Царството Божие. Ако човѣкъ се стреми къмъ сила, величие, мощь, той ще намѣри това въ Царството Божие, а не въ земнитѣ царства. Кой е онзи, който въ потънкости може да разбира копнежитѣ на човѣшката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежитѣ на духа? Единъ Богъ е въ сила да проникневъ най-затаенитѣ кѫтове на човѣшката душа, да разбере мислитѣ и желанията, които вълнуватъ човѣка. Докато човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той се намира въ положението на пѫтникъ, изхвърленъ отъ морскитѣ вълни на нѣкой островъ, и тамъ, изолиранъ отъ всички хора, мѫчи се, търси начинъ да прѣживѣе. Такова е положението на съврѣменнитѣ хора, които искатъ да намѣрятъ истината, да си обяснятъ противорѣчията въ живота, но въ края на краищата, всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, въ което изпадналъ единъ български свещеникъ. Въ една отъ своитѣ проповѣди той разправялъ за страданията на Христа. Като наблюдавалъ слушателитѣ си, видѣлъ, че единъ отъ тѣхъ, овчарь, прѣзъ всичкото врѣме плакалъ. Свещеникътъ си казалъ: Този овчарь, най-простиятъ отъ слушателитѣ ми, най-добрѣ ме разбира. И затова, слѣдъ свършване на проповѣдьта си, той се? приближилъ къмъ него и го запиталъ: Синко, кое най-много те трогна отъ моята проповѣдь? Овчарьтъ отговорилъ: Дѣдо попе, имахъ. единъ козелъ, който прѣди нѣколко години умрѣ. Днесъ, като гледахъ брадата ти, тя ми напомни за моя козелъ, та ми дожалѣ за него и си поплакахъ. Казвамъ: най-естественото нѣщо засега е хората да останатъ неразбрани едни за други. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да приематъ нѣщата съ широко сърце.

Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай“! Добрѣ е човѣкъ да употрѣбява музиката, пѣнието, като срѣдство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморенъ, човѣкъ трѣбва да пѣе; когато е тѫженъ, сѫщо така той трѣбва да пѣе, да свири. Само по себе си пѣнието, свиренето подразбира движение. Ако човѣкъ пѣе и прави ритмични движения, той ще изпита въ себе си нѣщо приятно. Обаче, ако той прави движения и въ това врѣме гледа критически на тѣхъ, като намира, че е старъ човѣкъ, че не му подобаватъ тия движения, той самъ ще се спъне. Всичко въ природата е точно опрѣдѣлено. Запримѣръ, изчислено е, колко движения трѣбва да направи всѣки човѣкъ отъ деня на раждането до деня на смъртьта си. Който е направилъ повече движения, отколкото трѣбва, той ще бѫде глобенъ; който е направилъ по-малко движения, отколкото сѫ опрѣдѣлени, рано или късно, ще го заставятъ да направи това число движения. По какъвъ начинъ? — Или чрѣзъ нѣкаква болесть, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна въ леглото си, или чрѣзъ нѣкаква работа. Мнозина отъ васъ се срамуватъ да правятъ движения, гимнастика, считатъ, че сѫ стари. Не, смирение се изисква отъ всички. Човѣкъ трѣбва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трѣбва да има смирение, да бѫде въ положението на дѣте, което е готово всѣкога да учи. Нѣкой казва: Какъ тъй, азъ, духовенъ човѣкъ, да се занимавамъ съ такива дребни работи! Питамъ: кой човѣкъ е духовенъ? — Истински духовенъ е онзи, който обича. Дѣто има любовь, обичь, тамъ всѣкога има и движение. Само мъртвиятъ човѣкъ не се движи. Докато сте живи, вие неизбѣжно трѣбва да се движите. Когато се движимъ, когато мислимъ и чувствуваме, Богъ се радва; щомъ прѣстанемъ да се движимъ, да мислимъ и да чувствуваме, и Богъ прѣстава да ни се радва. Човѣкъ трѣбва да прави движения, но всѣкога обмислени, по извѣстни разумни закони.

Изпѣйте сега пѣсеньта „Махаръ-Бену-аба.“ Ученикътъ трѣбва да отдѣля всѣки день по 15 — 20 минути за пѣние. Като изпѣе нѣколко пѣсни, слѣдъ това да пристѫпи къмъ дневната си работа. Нѣкой мисли, че не може да пѣе. Не, това е фиктивна идея. Всѣки може да пѣе, и трѣбва да пѣе, безъ да се обезсърдчава. Понѣкога врѣмето влияе върху гласа на човѣка — това нищо не значи. Дали вънъ е дъждовно, топло или студено, вие трѣбва да пѣете. При пѣнието голѣма роль играе вдъхновението. Който пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, отъ никого да не се стѣснява. Дѣто има идейность, тамъ има и свобода. За да може човѣкъ да пѣе, той трѣбва ,да бѫде свободенъ. Развитието на дарбитѣ и способноститѣ на човѣка зависятъ отъ разположението му къмъ пѣние и свирене. Като говоря за музика и пѣние, азъ ги разглеждамъ въ широкъ смисълъ. Подъ музика и пѣние въ широкъ смисълъ на думата се разбира всѣка права мисъль, всѣко право чувство. Всѣка права мисъль и всѣко право чувство прѣдставятъ иравилно съчетание на тонове. Да бѫдешъ добъръ, да бѫдешъ ученъ човѣкъ, и това е музика. Изучавайте живота на философитѣ и ще видите, че тѣ сѫ били музикални хора. Всички явления, които се извършватъ между причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, сѫ тѣсно свързани, както сѫ свързани тоноветѣ единъ съ другъ. Когато нѣкой човѣкъ се прѣдава на музиката, съ това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления въ живота, Тя прониква въ живота на всѣки човѣкъ и го импулсира, подтиква го напрѣдъ. Докато човѣкъ има музика въ себе си, той може да мисли. Щомъ музиката изчезне, и мисъльта прѣстава. Музиката дѣйствува и върху храносмилането. Когато стомахътъ ви не дѣйствува правилно, пѣйте. По този начинъ ще забѣлѣжите, какво въздѣйствие указва музиката върху храносмилането.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да използува всички природни сили, ако иска да въздѣйствува, както за своето развитие, така и за своето здраве. На онѣзи отъ васъ, които минаватъ за неврастеници, прѣпоржчвамъ слѣдния методъ за лѣкуване: въ продължение на единъ мѣсецъ да употрѣбяватъ припеченъ хлѣбъ на добрѣ разгорѣли дървени вѫглища, Хлѣбътъ трѣбва да се припече хубаво, да не остане въ него никаква влага. Човѣкъ трѣбва да използува енергията на вѫглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаятъ отъ вѫглеродъ, отъ вѫглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивость въ характера на човѣка. Които искатъ могатъ да намажатъ припечения хлѣбъ съ малко масло, или съ медъ, съ мармаладъ, да го ядатъ съ потолѣмъ апетитъ. Освѣнъ това, при всѣко ядене умътъ ви трѣбва да взима участие. Като припечете хлѣба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човѣкъ яде припеченъ хлѣбъ, той придобива търпѣние. Тъй щото, страдате ли отъ неврастения, яжте припеченъ хлѣбъ. Правете този опитъ въ продължение на единъ мѣсецъ и ще видите, какви резултати ще имате. Резултатитѣ могатъ да бѫдатъ микроскопически, но все пакъ това е една придобивка въ лѣкуването. Който иска да развива въ себе си търпѣние, нека направи слѣдния опитъ: лѣтно врѣме, когато селянитѣ оратъ, нека отиде на нивата и тръгне слѣдъ воловетѣ. Въ това врѣме той трѣбва да размишлява върху това, което тѣ вършатъ на господаря си, върху тѣхния характеръ. Като се върне дома си, той ще има нѣкаква малка придобивка на търпѣние и ще благодари на Бога за всичко, каето му е далъ. Много нѣща има въ живота на човѣка, които трѣбва да се понасятъ. Затова се изисква търпѣние. Богъ не ви е далъ най голѣмитѣ изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите, колко голѣма е милостьта и благостьта на Бога къмъ васъ. Мнозина очакватъ всичко отъ Бога, отъ невидимия свѣтъ. Наистина, невидимиятъ свѣтъ разумно работи, но има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да направи. Човѣкъ не трѣбва да чака всичко наготово, като царски синъ. Той трѣбва да е готовъ самъ да отиде на работа.

Казвамъ: когато човѣкъ се научи да работи, той навсѣкѫдѣ ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъль ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че ви даватъ една свещена книга, която съдържа въ себе си всичкото знание на свѣта. Ако болниятъ човѣкъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще оздравѣе. Защо? — Тази книга съдържа въ себе си енергия, която лѣкува. Ако гладниятъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъвъ начинъ? Щомъ този човѣкъ носи въ рѫката си тази свещена книга, все ще го срещне нѣкой, ще се заинтересува отъ тази книга и ще го помоли да му прочете нѣщо. Като му прочете само една страница, този човѣкъ ще остане доволенъ и ще му каже: Заповѣдай у дома, да те нагостя. Голѣма сила крие въ себе тази свещена книга! Който иска да придобие свѣтовното знание, той трѣбва да носи съ себе си тази свещена книга и да я отваря при всѣки даденъ случай. Този човѣкъ владѣе изкуството магия. Който отваря тази свещена книга, за да чете и да се учи отъ нея, той може да се нарече мѫдрецъ. Въ тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човѣкъ търси. Намѣри ли я веднъжъ, той трѣбва да я пази, да я прилага въ живота си и да благодари на Бога, че е могълъ да се домогне до нея.

И тъй, искате ли да добиете тази книга, пазете слѣдното правило: като ставате сутринь, първо благодарете на Бога за живота, който ви е далъ; благодарете за милостьта, съ която ви е обсипвалъ; благодарете за хубавитѣ мисли и чувства, които ви дава. Щомъ се освободите отъ нѣкой недѫгъ, благодарете на Бога. Направите нѣкаква погрѣшка, пакъ благодарете. Защо трѣбва да благодарите за сторената погрѣшка? Защото по този начинъ вие ще видите своитѣ слабости. Благодарете на Бога, че очитѣ Му сѫ отворени, слѣди вашитѣ постѫпки и всѣки день ви корегира. Какво правятъ хората, когато грѣшатъ? Тѣ се окайватъ, плачатъ, срамуватъ се, че сѫ се изложили прѣдъ своитѣ. приятели, че сѫ уронили достоинството си. Казвамъ: толкова пѫти хората сѫ се излагали прѣдъ разумнитѣ сѫщества, прѣдъ ангелитѣ и светиитѣ, безъ да сѫ се срамували, а се срамуватъ отъ хората, които, сѫщо като тѣхъ, грѣшатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ не за хората, но за себе си, безъ никакво користолюбие. Човѣкъ трѣбва да бѫде чешма, отъ която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички безъ да очаква нѣщо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да уталожи жаждата си. Всѣки трѣбва да чувствува, че животътъ тече и се прѣлива въ него, както водата на нѣкой изворъ. Казватъ за нѣкого: Той е добъръ човѣкъ. Добъръ, е защото Богъ, Който живѣе въ него, е добъръ. Добротата не е механическо нѣщо; тя е жива сила, която тече, иде отъ Божественитѣ извори и се влива въ душата на човѣка. Казватъ за нѣкого: Той има свѣтла мисъль. Да. Онзи, животътъ на когото протича прѣзъ него, внася тази свѣтла мисъль. Въ това отношение, задачата на човѣка се заключава въ възприемане на тѣзи мисли и приложението имъ въ живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашитѣ глави раждатъ, но само слѣдъ като възприематъ тѣзи мисли отъ Великия изворъ на живота. На васъ не остава нищо друго, освѣнъ да прилагате тия мисли въ живота си.

Казвате: Писано е, че Богъ е Любовь. Какво нѣщо е любовьта? — Този въпросъ не е зададенъ на мѣсто. Вие не трѣбва да чоплите любовьта. Прѣди да разберете любовьта, трѣбва да разберете Божията милость. Ако искате първо да разберете Божията Любовь, вие ще изпаднете въ противорѣчия, въ съмнѣния и сами ще се спънете. Съмнѣнията, подозрѣнията пъкъ отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Ето защо, първо човѣкъ трѣбва да разбере другитѣ прояви на Бога и най-послѣ да дойде до Неговата Любовь.

И тъй, слушайте Бога, ако искате работитѣ ви да вървятъ добрѣ. Тогава и любовьта ще дойде у васъ. Щомъ любовьта ви посѣти, очитѣ ви ще се отворятъ, и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разбератъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Сега отчасти знаемъ, но когато дойде Любовьта, тогава ще гледаме лице съ лице.“ Това значи: Който има любовьта въ себе си, той разполага съ всичкото знание на свѣта.

Основната идея на тази лекция е слѣдната: всички можете да бѫдете свободни, да любите, да мислите, да работите.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

17. Лекция отъ Учителя, държана

на 12 януари, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1927_01_12 Прѣдназначение
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...