Jump to content

1927_02_02 Стари и нови възгледи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СТАРИ И НОВИ ВЪЗГЛЕДИ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Прочете се резюме отъ темитѣ: „Прѣдназначението на разумната душа“.

За слѣдния пѫть нека всѣки отъ васъ се опита да нарисува нѣщо: цвѣте, човѣкъ, животно — кой, каквото желае.

Сега ще ви дамъ слѣдния съвѣтъ: каквото и да учите, колкото знания и да придобивате, гледайте да не изгубите дѣтската чърта въ характера си. Като свършатъ единъ или два факултета, съврѣменнитѣ хора мислятъ, че сѫ много учени, че сѫ придобили много знания. Наистина, за даденъ моментъ тѣ сѫ учени, но тѣхното знание, въ сравнение съ бѫдещето, е още въ своитѣ пелени. Тъй щото, каквото да придобивате, бѫдете като дѣцата; считайте, че за момента само сте учени, видни хора, на които утрѣшниятъ день носи нова наука, ново знание. Красивото въ живота на човѣка се заключава въ това, всѣки день да учи, да придобива нѣщо ново, като малкитѣ дѣца. Иначе, ако счита, че е възрастенъ, голѣмъ човѣкъ, съ велики идеи и знания, той ще изгуби всѣкакъвъ импулсъ за по-нататъшна работа.

Казвамъ: като работите по този начинъ, вие ще дойдете до правилни разбирания за душата, за духа и ще видите, че въ душата и въ духа нѣма никакви противорѣчия. Противорѣчията сѫществуватъ само въ ума и въ сърцето на човѣка. Защо идватъ противорѣчията въ живота, нѣма да обяснявамъ, но трѣбва да знаете, че между двѣ противоположни идеи и двѣ противоположни чувства, винаги се ражда свобода. Въ този смисълъ, противорѣчията сѫ необходими въ живота, за да придобие човѣкъ свободата си. Противорѣчията, противоположноститѣ въ живота не се отнасятъ до васъ. Тѣ сѫществуватъ независимо васъ, но вие сами се натъквате на тѣхъ. Ако въ свѣта сѫществуватъ зло и добро, тѣ не се отнасятъ до васъ. Вие се натъквате на тѣхъ и изпитвате, какво тѣ съдържатъ въ себе си. Доброто съдѣйствува на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борятъ помежду си, и ако въ тази борба вие можете да запазите неутралитетъ, печалбата ще бѫде ваша. Злото казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде робъ! Доброто казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Щомъ видите, че доброто и злото се борятъ въ васъ, вие трѣбва да продължите пѫтя си, да не имъ обръщате внимание. Спрете ли прѣдъ тѣхъ за единъ моментъ само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Вие искате да разрѣшите въпроса, защо сѫществува злото въ свѣта. Никой човѣкъ досега, билъ той ученъ, философъ или адептъ, не е разрѣшилъ този въпросъ. Той ще остане неразрѣшенъ. Щомъ е така, не разрѣшавайте онова, което не може да се разрѣши. Въ Писанието е казано: „Азъ съмъ, който творя и злото, и доброто“. Трѣбва ли тогава да се мѣсите въ Божиитѣ работи? Казано е още: „Не се противи на злото!“ Защо? — Ако се противишъ на злото, ще се намѣрятъ хора, по-лоши отъ тебе, които ще ти напакостятъ, ще ти въздадатъ. Тогава и Богъ ще се отегли отъ тебе. Какво става съ овцетѣ, когато овчарьтъ се отдалечи отъ тѣхъ? —  Вълцитѣ ги нападатъ. Слѣдователно, и човѣкъ е такава овца, отъ която, отегли ли се Богъ веднъжъ, веднага ще се намѣрятъ вълци, които ще снематъ кожата му.

Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ великата цѣль на живота — да придобие свободата си, да стане свободенъ. Той трѣбва да знае, че доброто и злото работятъ, именно, за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувствувате въ себе си и едното, и другото състояние, но ще бѫдете внимателни, нѣма да взимате участие въ тази борба. Ще падате, ще ставате; ще се каляте, ще се чистите, но отъ всичко това ще се учите. Ще минете прѣзъ огънь, както минаватъ прѣзъ огънь и хлѣбътъ, и яденето, които ядете. Този огънь отъ небето ли е слѣзълъ? За праведнитѣ ли е този огънь? Праведнитѣ не се нуждаятъ отъ огънь. Едно трѣбва да знаете: Богъ царува и на небето, и на земята. Той управлява и рая, и ада. Слѣдователно, Неговата воля абсолютно трѣбва да се изпълни! Мнозина казватъ, че срѣдъ обществото понѣкога се явява нѣкакъвъ голѣмъ тарторъ, когото наричатъ Люциферъ. Никакъвъ Люциферъ не сѫществува. Люциферъ, това сѫ лошитѣ гении на човѣчеството, които иматъ за цѣль да го спъватъ въ развитието му. Тѣ прѣдставятъ колективно общество отъ човѣшки души. И на небето да отидете, и тамъ ще видите човѣшки души. Тѣ се различаватъ само по посоката на своето движение. Първитѣ се движатъ отгорѣ надолу и си служатъ съ тъмнината. Вторитѣ се движатъ въ обратна посока — отдолу нагорѣ и си служатъ съ свѣтлината.

Нѣкои отъ васъ не сѫ съгласни съ тѣзи обяснения, понеже тѣ знаятъ отъ църквата, че сѫществуватъ паднали ангели, които днесъ сѫ причина за злото въ свѣта. — Възможно е — „ола-билиръ.“ Едно врѣме султанътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да доведатъ нѣкой човѣкъ да му каже такава лъжа, на която той да повѣрва. Изредили се много, разправяли различни лъжи, и той все казвалъ „ола-билиръ“. Дошълъ единъ и казалъ, че нѣкога баща му изтеглилъ единъ косъмъ отъ брадата си и го поставилъ за мостъ на Дунава, прѣзъ който минавали турскитѣ войски.— Ола-билиръ! Дошълъ втори и казалъ, че майка му насадила двѣ яйца, но отъ едното излѣзла една камила. — Ола-билиръ! Най-послѣ дошълъ и трети, да каже една лъжа. Той водилъ съ себе си двама хамали, които мъкнѣли единъ голѣмъ кюпъ. Сложили кюпа прѣдъ султана, а човѣкътъ започналъ своята приказка: Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти води война съ московцитѣ и взе на заемъ отъ моя баща цѣлъ кюпъ съ злато. Сега азъ нося този кюпъ да го напълнишъ съ злато, да върнешъ паритѣ, които баща ти е взелъ на заемъ. — Това е невъзможно! — казалъ султанътъ. Ако султанътъ и въ този случай кажеше „ола-билиръ,“ трѣбваше да напълни кюпа съ злато.

Питамъ: Защо хората, като този султанъ, дѣлятъ нѣщата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо тѣ приематъ сѫществуването на два Бога, единъ на небето, а другъ въ ада? Единъ Богъ само сѫществува. Той управлява и небето, и ада; и на небето има общества, и въ ада има общества; и еднитѣ, и другитѣ общества се подчиняватъ на Бога. Отъ човѣка зависи къмъ кое общество ще отиде. Единъ Богъ, една сила сѫществува въ свѣта. Тази сила, обаче, има двѣ страни, двѣ противоположни посоки. Когато хората не разбиратъ законитѣ, на които тия сили се подчиняватъ, тѣ влизатъ въ противорѣчие съ тѣхъ, вслѣдствие на което едната наричатъ зло, а другата — добро, т. е, сила, която имъ помага. Слѣдователно, злото се ражда въ самия човѣкъ, въ низшата му природа, а доброто изтича отъ Бога, т. е. отъ свѣтлата, отъ възходещата страна на човѣшкия животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ съприкосновение съ низшето въ себе си, т. е, съ тъй нареченото „зло“, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: Искамъ да умра, да се освободя отъ този животъ. Не, човѣкъ не може да се освободи така лесно. И да умре, пакъ не е свободенъ. Той трѣбва да научи законитѣ, какъ да уравновѣсява силитѣ.

Да се освободишъ отъ трудноститѣ на живота, това подразбира да служишъ на Бога. Ако на земята не можешъ да се освободишъ, и на онзи свѣтъ не ще можешъ; ако на земята се освободишъ, и на онзи свѣтъ ще бѫдешъ свободенъ. Свободенъ е само онзи човѣкъ, който служи на Бога и дава отъ себе си на другитѣ. Въ служенето на Бога прѣдстои велика работа за човѣка.

И тъй, отрицателнитѣ мисли ще дойдатъ неизбѣжно въ живота на човѣка. Обезсърдченията идатъ по извѣстенъ законъ. Често хората се обезсърдчаватъ, когато не постигатъ нѣкои свои желания. И наистина, на младини човѣкъ мисли за нѣщата по единъ начинъ, въ зрѣла възрасть по другъ начинъ, а на старини разбиранията му съвършено се измѣнятъ. Който не разбира тия нѣща, той се обезсърдчава. Обаче, това става съ всѣки човѣкъ, защото всѣка възрасть има свои възвишения и слизания. Когато човѣкъ се качва на високи мѣста, той е вдъхновенъ, насърдчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърдчава. Това сѫ психологически състояния, прѣзъ които всѣки минава. Животътъ не може да върви въ плоскость. Слѣдователно, човѣкъ не може да върви само по равенъ, гладъкъ пѫть, нито пъкъ може да хвърчи въ въздуха, като птица, и да гледа на нѣщата отъ високо. Ето защо, като ученици, вие не трѣбва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вѫтрѣшната, духовната му страна. Право е желанието на човѣка да стане великъ, голѣмъ като планина, но той трѣбва да знае, че високитѣ дървета, голѣмитѣ планини, великитѣ хора не сѫ станали такива изведнъжъ; тѣ сѫ расли и то постепенно, по малко, съ течение на вѣковетѣ. Всичко въ свѣта расте. Когато се казва за нѣщо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалнитѣ нѣща растатъ, тѣ иматъ свое зачатие, дѣтство, зрѣла възрасть и най-послѣ старость. Запримѣръ, Витоша днесъ е на петь милиона години, наближава вече старостьта си. Слѣдъ два милиона години ще почне да се разпада. Нѣкога тя е била по-висока, а сега се е снишила съ хиляда метра. Днесъ всичко подлежи на промѣни. Слѣдъ хиляди години цѣлата земя, съ планини и долини по нея, ще бѫде коренно измѣнена, външно и вѫтрѣшно. Възъ основа на този законъ, и човѣкъ ще прѣтърпи голѣма промѣна; неговото тѣло ще бѫде прѣустроено. Отъ прѣорганизирането на човѣшкото тѣло зависи и културата на самия човѣкъ. Тѣлото е резултатъ на човѣшкия духъ. Човѣшкиятъ духъ е строитель. Отъ устройството на тѣлото се сѫди за духа на човѣка. Добрѣ устроеното тѣло говори за правилнитѣ усилия на човѣшкия духъ. Слѣдователно, отъ степеньта на развитието, до която сѫ достигнали човѣшкия умъ и човѣшкото сърце, се сѫди за работата и усилията на неговия духъ. Ще дойде день, когато духътъ ще създаде безсмъртно тѣло на човѣка. Въ този смисълъ,задачата на човѣка е да се освободи отъ врѣменното, отъ смъртното тѣло, да го прѣвърне въ безсмъртно. Не е въпросъ човѣкъ да остане въ положението на амеба, висшитѣ сѫщества да го наблюдаватъ подъ микроскопъ, да се чудятъ на неговота интелигентность. Той трѣбва да се развива, да минава въ по-високи фази на развитие. При днешното положение човѣкъ е достатъчно еволюиралъ, но има още да расте, да се развива. Ако се сравни съ животнитѣ, той е отишълъ много напрѣдъ, но ако се сравни съ ангелитѣ, много има още да работи. Съврѣменниятъ човѣкъ има отношение къмъ разумния свѣтъ, вслѣдствие на което трѣбва да влѣзе въ връзка, въ общение съ него и оттамъ да черпи.

Казвамъ: щомъ знаете това, вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърдчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т. н. Вие ще бѫдете господарь на положението, нѣма да се оставите на други сѫщества, по-низки отъ васъ, да ви заповѣдватъ. Вие искате да бѫдете поетъ, писатель, ученъ. Питамъ: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповѣдвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате отъ главоболие, а при това, искате съ тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запримѣръ, нѣкой иска да пише нѣщо за Цезара, или за Александра Велики. Другъ иска да пише нѣщо отъ литературата за Шекспира, за Шилера или за другъ нѣкой писатель. Нѣкой ще каже: Какво отношение иматъ тия личности къмъ насъ? Какво ни интересува тѣхниятъ животъ, тѣхната дѣйность? Казвамъ: всички велики хора иматъ отношение къмъ насъ. Ние не трѣбва да ги разглеждаме като отдѣлни лица, като отдѣлни единици. Тѣ сѫ дошли на земята, работили сѫ, извършили сѫ нѣкаква мисия, показали сѫ на хората нѣкакъвъ новъ пѫть, новъ начинъ на работа. Задъ тия хора седатъ разумни души, които изпълняватъ една Висша воля, а не своята. Ако гледатена нѣщата така, ще видите, че всѣко историческо събитие има свой вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Какъ се е изразило дадено събитие на физическия свѣтъ, това е другъ въпросъ. Ето защо, ако искате да имате правъ възгледъ за историята, напримѣръ, трѣбва да изучавате нейнитѣ събития като колективни прояви, а не като единични.

Та когато въ ума на човѣка влѣзе мисъльта да умре, да се освободи, той е на кривъ пѫть. Този човѣкъ мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ вѣнци и съ музика. За да ви посрещнатъ по този начинъ, вие трѣбва да бѫдете високо културни, да разбирате отъ езика на ангелитѣ, на напредналитѣ сѫщества. За да бѫдете въ положение да разбирате ангелския езикъ, вие трѣбва да имате здрава, права мисъль, да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Когато ви говоря, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ съврѣменната наука, нито съврѣменната религия. Всички религии на миналото, както и на настоящето, сѫ изиграли своята роля. Тѣ сѫ дали на човѣчеството всичко онова, което му е било необходимо; днесъ то се нуждае отъ нови положения, отъ нова наука. Нови пѫтища сѫ необходими и въ науката, и въ религията. Вземете, запримѣръ, вивисекцията, съ която си служатъ и досега естественитѣ науки и медицината. Този методъ е допринесълъ много за науката, но той е далъ и хиляди жертви. Казвамъ: добъръ е този методъ, но той не е единствениятъ. Има другъ начинъ, по който може да се изучава анатомията и физиологията, както на човѣка, така и на всички останали животни. Има възможность костьта на черепа да се направи прозрачна и прѣзъ нея да се наблюдаватъ всички процеси, които ставатъ въ главата.

Истинската наука седи въ това, да се изучаватъ процеситѣ на организъма въ живи тѣла, въ момента на тѣхното извършване. Понеже съврѣменнитѣ учени не разполагатъ съ нови методи, съ нови инструменти и органи при изслѣдванията си, тѣ сѫ принудени да вървятъ по старитѣ пѫтища. Когато искатъ да проучатъ устройството и функциитѣ на човѣшкия мозъкъ, тѣ отварятъ черепа му и правятъ своитѣ наблюдения. Ако искатъ да проучатъ функциитѣ на сърцето, тѣ отварятъ грждния кошъ и наблюдаватъ. Обаче, има извѣстенъ родъ лѫчи, които, проектирани къмъ сърцето на човѣка, показватъ, какъ то пулсира, безъ да става нужда да рѣжатъ човѣка. Съ помощьта на този родъ лѫчи, могатъ да се наблюдаватъ всички функции на органитѣ въ живи организми. Хората отъ бѫдещата култура, отъ шестата раса ще разполагатъ съ тия срѣдства. Новитѣ хора ще иматъ красиви тѣла, добрѣ устроени. Цѣнни сѫ усилията на съврѣменнитѣ учени, но има нѣщо криво въ тѣхнитѣ методи. Нѣкой ученъ иска да се прочуе и ще започне да рѣже, да коли жаби, мишки, зайчета, да прави своитѣ научни изслѣдвания. Не, по този начинъ човѣкъ нито ученъ може да стане, нито прочутъ. Нѣкой богословъ иска да покаже на хората правия пѫть и ще започне оттукъ-оттамъ да събира материалъ, кой, какво казалъ. Какво сѫ казали тия богослови? Тѣ сѫ правили нѣкакви логически изводи, едни отъ тѣхъ вѣрни, други — невѣрни. Не, така не се показва правия пѫть на хората.

Сега, ако отъ гледището на съврѣменната наука се запитате, защо човѣкъ има двѣ очи, двѣ уши, какво ще си отговорите? Защо е така, не знаете. При това, ученитѣ изучаватъ, по колко очи, уши иматъ разнитѣ видове животни и казватъ, че има насѣкоми, пеперуди, които иматъ повече очи отъ човѣка. Обаче, какво е прѣдназначението на този голѣмъ брой очи, и тѣ не зньятъ. Ако наблюдавате двѣтѣ очи на човѣка, ще намѣрите извѣстна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изгледъ на красива, доволна мома. То прѣдставя мекия, женския принципъ въ човѣка. Другото око прѣдставя мѫжкия принципъ. Сѫщото различие се забѣлѣзва и въ ушитѣ на човѣка: едното ухо е мѫжко, а другото — женско. Едната страна на лицето е мѫжка, а другата — женска. Въ това отношение човѣкъ е двойно сѫщество. Понѣкога той слуша съ лѣвото ухо, което е ухо на любовьта; нѣкога слуша съ дѣсното ухо, което е на мѫдростьта. Нѣкога той слуша съ двѣтѣ уши. Наблюдавайте, кога човѣкъ слуша съ лѣвото си ухо, и кога — съ дѣсното. Забѣлѣзано е, когато човѣкъ говори съ жена, той слуша съ лѣвото си ухо, защото това ухо има вибрации, подобни на жената Когато говори съ мѫжъ, той слуша съ дѣсното си ухо, понеже вибрациитѣ на това ухо съотвѣтствуватъ на тия у мѫжа. Обаче, има изключения и отъ това правило. Като наблюдавате, не бързайте да вадите заключения. Като направите редъ опити и наблюдения, само тогава можете да извадите нѣкакво заключение. Едно трѣбва да знаете: въ всички правила, които се отнасятъ до земния животъ, все има малки изключения. Изключенията иматъ свои причини, но това не значи, че законътъ не е вѣренъ.

Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да влѣзете въ стълкновение съ вашия обикновенъ животъ. Този животъ се дължи на низшия мозъкъ въ човѣка, който го кара да се сърди, да се дразни, да се съмнява, да осѫжда другитѣ и т. н. Азъ засѣгамъ нови области въ живота на човѣка, които се отнасятъ до функциитѣ на горната часть на неговия мозъкъ. Въ тази часть на мозъка се гради нѣщо ново. Нѣкой казва: Азъ ще влѣза въ новия животъ, затова свѣтътъ вече не ме интересува. Не, вие ще дадете на свѣта това, което му се пада. Христосъ казва: „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.“ Каквото сте взели отъ свѣта, ще го върнете, а на Бога ще отдадете Божието. За тази цѣль вие трѣбва да бѫдете много умни. Що се отнася до обичаитѣ на свѣта, вие можете да ги зачитате, безъ да имъ ставате роби. Що се отнася до научнитѣ възрѣния, можете да се ползувате отъ тѣхъ, безъ да имъ ставате роби. Обичаитѣ сѫ създадени за човѣка, а не човѣкъ за обичаитѣ; науката е създадена за човѣка, а не човѣкъ за науката.

Новото учение трѣбва да внесе въ хората новъ погледъ за нѣщата. Когато нѣкой боледува, той трѣбва да знае, защо, именно, боледува. Прѣди всичко, той трѣбва да си каже: Богъ царува на небето. Богъ царува и въ мене. Щомъ царува въ мене, азъ не трѣбва да боледувамъ, защото, казано е, че Богъ е животъ. Ако и при това положение боледувамъ, значи, чрѣзъ болестьта, невидимиятъ свѣтъ иска да внесе въ мене повече мекота и нѣжность. Болеститѣ правятъ човѣка мекъ, нѣженъ, деликатенъ. Хора, които много сѫ боледували, развиватъ въ себе си благородство, деликатность, нѣжность. Които малко, или почти никакъ не сѫ боледували, тѣ сѫ груби, жестоки натури. Азъ не говоря за нервно болнитѣ. Тия болести сѫ отъ другъ характеръ, тѣ нѣматъ органически произходъ. Нервнитѣ болести не облагородяватъ човѣка. Напротивъ, тѣ го ожесточаватъ. Органическитѣ болести внасятъ мекота въ характера на човѣка. И онзи, който разбира закона, отъ всѣка болесть той може да извлѣче двойна полза. Много хора сѫ показали голѣмо геройство въ врѣме на боледуване. За Калвинъ, напримѣръ, се казва, че когато билъ на смъртно легло, при температура 40°, той все още продължавалъ да пише, да работи. Той не искалъ да знае за смъртьта. Това е вѣра! Богъ въ този човѣкъ казва: Ще знаешъ, че азъ царувамъ и на небето, и на земята. Азъ управлявамъ цѣлия свѣтъ.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, че всички болести, всички противорѣчия, всѣко зло и добро, всички знания — всичко това работи за неговото развитие и повдигане. Ако човѣкъ иска доказателства за това нѣщо, туй подразбира, че той се мисли за по-голѣмъ отъ Бога. И слѣдъ това опрѣдѣля, какво нѣщо е Богъ. Който може да опрѣдѣли, какво нѣщо е Богъ, той трѣбва да бѫде по-голѣмъ отъ Него. Нѣма защо да опрѣдѣляте, какво нѣщо е Господъ. Достатъчно е да знаете въ себе си, че Богъ е благъ, милостивъ и прощава на всички хора. Достатъчно е човѣкъ да прѣстане да грѣши и да се обърне къмъ Бога, за да забрави Той всичкитѣ му прѣгрѣшения и да ги заличи. Той е благоутробенъ, всемилостивъ и благъ.

Това, което спъва хората, е съприкосновението имъ съ нечисти, съ низши, тъмни духове. Щомъ влѣзе въ връзка съ тѣхъ, човѣкъ прѣстава да мисли правилно. Тѣзи низши сѫщества се проявяватъ чрѣзъ вашитѣ приятели, чрѣзъ вашитѣ домашни и започватъ да ви влияятъ. За да излѣзе отъ това положение, човѣкъ трѣбва да работи съ безкористната любовь. Дойде ли въ връзка съ тази любовь, той започва да мисли правилно.

Мнозина се държатъ за науката слѣпо, крачка напрѣдъ не искатъ да направятъ самостоятелно, вслѣдствие на което къмъ всѣко ново нѣщо се отнасятъ критически. Добрѣ е, че подържатъ науката, както и ученитѣ, но тѣ трѣбва да познаватъ истинскитѣ учени, изворитѣ на науката, на изкуството, на музиката. Истински художникъ, истински ваятель е този, който може да направи отъ восъкъ човѣкъ и да му вдъхне жива душа. Ще кажете, че това е отъ приказкитѣ на „Хиляда и една нощь“. Ако това е невъзможно, защо въ Писанието е казано, че рѣкитѣ ще заплѣскатъ съ рѫцѣтѣ си? Дѣ сѫ рѫцѣтѣ на рѣкитѣ? Въ математиката пъкъ се казва, че успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта. Вѣрно ли е това? То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че камъкътъ може да се отвори само отъ една ваша дума. Ако, наистина, успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта, това показва, че тѣ не вървятъ въ една и сѫща плоскость.

Казвамъ: когато дойдете до символитѣ, вие трѣбва да ги схващате по духъ, а не буквално. Щомь ги схващате по духъ, вие ще дойдете до новата мисъль, до новитѣ чувства и желания, които сѫ необходимъ материалъ за вѫтрѣшенъ градежъ. Всичко това е необходимо за подмладяването. Ние сме за подмладяването на човѣка. Ако той живѣе по стария начинъ, въ продължение на десеть години само може да остарѣе, да изгуби смисъла на живота. Дойде ли човѣкъ до обезсмисляне на живота, той умира. Нѣма по-глупаво нѣщо отъ това, човѣкъ да умре. Най-разумното нѣщо въ живота е раждането. Има случаи, когато за прѣдпочитане е човѣкъ да умре, отколкото да живѣе. Какви сѫ тѣзи случаи? — Когато нѣкой иска да направи едно прѣстѫпление, за прѣдпочитане е да умре, отколкото да живѣе. По-малкото зло е за прѣдпочитане прѣдъ по-голѣмото. По-добрѣ е човѣкъ да пожертвува тѣлото вмѣсто душата си. Съ това той продава старата си кѫща, а слѣдъ врѣме ще си направи нова. Привидно само той е излѣзълъ отъ кѫщата си, а хората мислятъ, че е умрѣлъ. Друго противорѣчие, на което хората се натъкватъ, е това, дѣто мислятъ, че сѫ спасени. Сѫщеврѣменно тѣ твърдятъ, че не се нуждаятъ отъ науката, понеже тя не могла да спаси хората. Вѣрно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до грѣха, а науката има смисълъ само за спасения човѣкъ. Само спасениятъ човѣкъ може да учи, да работи, да помага на ближнитѣ си. Богъ изпраща най-ученитѣ, най-напредналитѣ души да помагатъ на своитѣ ближни. Нѣкой ангелъ се занимава съ трудна, научна задача, прави своитѣ изчисления, но въ това врѣме Богъ го праща на земята да утѣши нѣкое малко дѣте на което майката е отишла на работа и го оставила само въ кѫщи. Този ангелъ трѣбва да остави всичката си работа, да слѣзе на земята, да утѣши дѣтето и да се върне обратно на небето.

Ще кажете: Какъ е възможно ангелъ да се занимава съ едно малко дѣте? Вие виждате, че това дѣте е малко, обаче, въ него живѣе великъ духъ, който се е оплелъ въ материята и не може да се освободи. Трѣбва да дойде нѣкой да му помогне. Въ човѣка има една красива вѫтрѣшна страна, която трѣбва да се прѣдизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вѫтрѣшната страна на човѣка. Двама или трима отъ ученицитѣ на Христа видѣха Неговото лице, т. е. вѫтрѣшната Му страна и Го познаха. Въ тази вѫтрѣшна, свѣтла страна тѣ познаха Христа. Когато Христосъ се качи на планината, ученицитѣ Му Го видѣха такъвъ, какъвто бѣше между ангелитѣ. Има случаи, макаръ и рѣдки, въ живота на човѣка, когато лицето му светне, и хората го виждатъ такъвъ, какъвто обикновено не е. Човѣкъ не може постоянно да свѣти. Той може да свѣти само тогава, когато се качва на високи планини, на каквато Христосъ се качи. При сегашнитѣ условия на живота, хората трѣбва да иматъ добро разположение на духа, да учатъ, да възприематъ новата наука, която сега иде. Затова се изисква отъ човѣка силна, непоколебима вѣра.

Коя е основната мисъль въ тази лекция? Основната мисъль е слѣдната: каквото и да ви се случи въ живота, да знаете, че Богъ царува на небето и на земята, и затова да бѫдете радостни и весели. Това не значи, че нѣма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Богъ управлява навсѣкѫдѣ. Нѣкой взелъ отъ тебе хиляда, Господъ ще ти даде двѣ хиляди. Що се отнася до злото, до лошитѣ хора, вие не се тревожете, Богъ ще ги обуздае. Нѣма да мине дълго врѣме, и законитѣ въ живота ще се измѣнятъ. Тогава, който обича, той господарь ще стане; който мрази, слуга ще стане. Слѣдователно, ако искате да бѫдете господари, обичайте се. Богъ е господарь, защото обича. Искашъ ли да бѫдешъ господарь и да те признаятъ за такъвъ, ще обичашъ. Само разумнитѣ хора могатъ да обичатъ. Когото обичатъ, той пъкъ трѣбва да бѫде отзивчивъ къмъ тази любовь. Той трѣбва да се учи, а не да критикува и да чопли нѣщата. Така правятъ малкитѣ дѣца. Тѣ обичатъ да дращатъ, да чоплятъ, да изрѣзватъ съ ножче името си върху кората на дърветата. Това не се позволява. То е нѣщо подобно на татуирането, което първобитнитѣ хора сѫ правили. Да уповава човѣкъ на Бога, това значи да бѫде силенъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, когато човѣкъ се натъкне на изпитания, да остане тихъ и спокоенъ въ себе си, да дочака края на изпитанията съ търпѣние и да вѣрва, че всичко ще се нареди добрѣ. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ въ Бога; вѣрвамъ, че всичко ще се нареди добрѣ. Слѣдъ малко дойде изкушението, и той казва: Ами ако не се нареди, както се надѣвамъ? Отивате при нѣкой боленъ и му казвате: Не се безпокой, ти ще оздравѣешъ. Като излѣзете вънъ, казвате: Този човѣкъ нѣма да оздравѣе, той ще си. замине. Казвамъ: вие сами трѣбва да бѫдете увѣрени въ това, което говорите. Ако знаете положително, че този боленъ ще оздрзвѣе, кажете му това и не се съмнявайте. Затова се изисква знание. Туй не подразбира, че трѣбва да станете философи. Да бѫде човѣкъ философъ, поетъ, писатель, художникъ или музикантъ, това сѫ специфични дарби, които не се отнасятъ до всички хора. Достатъчно е на човѣка да бѫде отъ способнитѣ, да може да расте и да се развива. Всѣки не може да бѫде поетъ. Поетъ може да стане само онзи, който, като е билъ на небето, още тогава е пожелалъ да стане поетъ. Каквото си пожелалъ на небето, това ще реализирашъ на земята. Каквото горѣ сте обѣщали, това ще реализирате на земята. Слѣдователно, не можете да желаете на земята нѣща, които на небето не сте пожелали. Казвате: не може ли да се измѣнятъ нѣщата? — Не може! Нито на йота може да се измѣни програмата, която е начъртана вече горѣ. Радвайте се и при това положение, защото много още има да учите. Всичкото знание, отъ създаването на свѣта досега, може да се събере въ 90 книги като Библията. Ако можемъ да напечатаме това знание въ човѣшкия мозъкъ, тамъ ще остане мѣсто за напечатването на още 900 такива книги. Оттукъ виждате, какво велико бѫдеще седи прѣдъ васъ, какво знание прѣдстои да ви се открие. Тъй щото, нѣма защо да се обезсърдчавате. Въ мозъка ви има още много мѣсто за напечатване на великото знание по математика, физика, химия, астрономия, музика, художество. Слѣдователно, много още има да учите!

Засега вие ще си служите съ онова, което сте написали въ главитѣ си. Като се намѣрите въ трудно положение и не можете да извадите нѣщо отъ написаното, ще учите; и каквото научите, ще го запишете. Казвамъ: при каквото положение да се намирате, вие трѣбва да знаете да плавате. —  Защо? — Защото слѣдъ 20 години ще пѫтувате съ параходъ, който ще се разбие, ще прѣтърпи крушение, и вие ще се изложите на произвола на вълнитѣ. Ако не знаете да плавате, отъ васъ нищо нѣма да остане. Днесъ всички хора минаватъ Великия океанъ на живота, и трѣбва да го минатъ! Щомъ го прѣминатъ, тѣ ще стѫпятъ на Божествената земя — на Обѣтованата земя, т. е. ще се върнатъ у дома си. Засега всички пѫтуваме, водимъ голѣмо сражение. Като свършимъ сражението, като слѣземъ на Обѣтованата земя, ще седнемъ подъ смоковницата да си починемъ.

Изпѣйте сега упражнението: „Давай, давай!“ Като пѣете, наблюдавамъ ви, че не сте свободни. Никой нѣма свобода, да излѣзе прѣдъ всички да изпѣе една пѣсень съ движения. Всѣки трѣбва да пѣе за себе си и да прави движения. Всичко въ живота е движение. Животътъ не се заключава въ нѣкакво външно благоприличие. Има външно благоприличие, има и вѫтрѣшно благоприличие. Има външна доброта, има и вѫтрѣшна доброта. Има външна разумность, има и вѫтрѣшна разумность. Вѫтрѣшнитѣ добродѣтели сѫ за прѣдпочитане прѣдъ външнитѣ. Но за да се изяви човѣкъ правилно, какъвто е, и затова се изисква свобода. Който пѣе за себе си, нека отиде въ гората и започне да пѣе и да прави своитѣ пластични движения. Ако влѣзете въ нѣкое общество и започнете да пѣете съ движения, ще ви се смѣятъ. Защо? — Има нѣщо дисхармонично въ вашитѣ движения. Ако движенията ви сѫ хармонични и съотвѣтствуватъ на пѣнието, тѣ не могатъ да прѣдизвикатъ никакъвъ смѣхъ. Когато човѣкъ върши нѣщата подъ импулсъ на Духа, всичко въ него е красиво. Засега нито движенията, нито говорътъ на хората е, както трѣбва. Тѣ още не сѫ достигнали великата хармония на живата природа. Въ движенията на хората трѣбва да има голѣмо разнообразие и пластичность. Въ всѣко движение трѣбва да има мисъль и чувство. Такива движения създаватъ разположение въ човѣка. Много отъ движенията на съврѣменнитѣ хора сѫ подсъзнателни; и тѣ сами не знаятъ, какво означаватъ тѣхнитѣ движения. Когато висшето съзнание на човѣка се пробуди, той ще разбере своитѣ движения, ще ги осмисли.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

19. Лекция отъ Учителя, държана

на 2 февруари, 1927 г. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...