Jump to content

1926_12_29 Проява на музиката въ съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРОЯВА НА МУЗИКАТА ВЪ СЪЗНАНИЕТО.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Произходътъ на музиката датира отъ скоро врѣме, отъ сегашната раса. При това, всички хора не сѫ еднакво музикални, вслѣдствие на което може да се каже, че музикалното чувство въ човѣка е ново чувство. То е започнало да се развива съ проявата на самосъзнанието въ човѣка. Самосъзнанието пъкъ се е явило отъ триста хиляди години насамъ. Пѣнието и музиката сѫ дадени на човѣка като методъ за трансформиране на енергиитѣ въ него, а не като професия, като срѣдство за прѣхрана. Ето защо, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У нѣкои хора музикалното чувство е добрѣ развито, у други —  слабо, но всички трѣбва да работятъ въ това направление. За да може човѣкъ да пѣе, или да свири, той трѣбва да има нѣкаква идея, нѣкакъвъ дълбокъ вѫтрѣшенъ импулсъ. Безъ идея нѣма пѣсень. Който иска да пѣе и да свири добрѣ, той трѣбва да концентрира вниманието си въ пѣнието или въ свиренето. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. Можете ли да дадете образецъ отъ нѣкаква българска пѣсень? Едно врѣме българинътъ е билъ вѫтрѣшно по-музикаленъ отъ сегашнитѣ българи. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: музиката, пѣнието иматъ смисълъ само тогава, когато служатъ за облагородяване на човѣка.

Ако прослѣдите музиката у птицитѣ, ще видите, че и тѣ се намиратъ на различна степень на развитие. Запримѣръ, каква е музиката на пѣтела? Първоначално пѣтелътъ не е кукуригалъ, но впослѣдствие той е научилъ това изкуство. Отъ колко хиляди години пѣтелътъ е започналъ да кукурига? Въ музикално отношение славеятъ и канарчето седатъ по-високо отъ пѣтела.

Съврѣменнитѣ хора дѣлятъ музиката на външна или обективна и вѫтрѣшна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е прѣходна, подлежи на постоянни промѣни. Въ нея нѣма нѣщо установено, нѣщо стабилно. Отъ тази музика човѣкъ трѣбва да мине въ музиката на козмическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влѣзе въ козмическото съзнание, той не може да влѣзе и въ Божествения свѣтъ. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да имате широко съзнание, да възприемете свѣтлината на този свѣтъ, за да разберете живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Всички хора, у които чувствата сѫ загрубѣли, нѣматъ музика въ себе си. Онѣзи хора пъкъ, които иматъ нѣжни чувства, тѣ иматъ музика. Тѣ могатъ да пѣятъ, да свирятъ, и по съзнание седатъ повисоко отъ първитѣ, които не пѣятъ, нито свирятъ. Между музикантитѣ и пѣвцитѣ можете да срещнете пияници, но никога нѣма да срещнете крадци и разбойници. Едно нѣщо, което прѣчи на музикантитѣ и на пѣвцитѣ, е стѣснението. Когато нѣкой иска да пѣе, той започва да мисли за окрѫжаващата срѣда и се стѣснява. Естествено е това стѣснение. Защо? — Ако публиката, която дохожда да слуша нѣкой пѣвецъ или музикантъ, сама по себе си, е музикална, тя ще изисква, ще очаква отъ музиканта нѣщо повече отъ това, което той може да даде. Ако пѣвецътъ изпълни своята програма съ чувство, публиката ще го слуша; обаче, ако той е посрѣдственъ пѣвецъ, тя нѣма да го слуша, ще го освирка и ще го свали отъ сцената. Ако сравнявате американеца съ българина, въ музикално отношение българинътъ седи по-високо отъ американеца. Изобщо, българинътъ е антиподъ на американеца въ много отношения. Въ музикално отношение и българитѣ трѣбва много още да работятъ. Тѣ иматъ желание да бѫдатъ музикални, но работитѣ не ставатъ само съ желание. Изисква се работа, упражнение.

Изпѣйте сега упражнението „Киаметъ-Зену,“ да видимъ, какъ сте го схванали. Буквата К въ думата „киаметъ“ означава великото въ живота, което се крие въ врѣмето и пространството. „Киаметъ-Зену, Махаръ-Бену“ — Махаръ-Бену е Великиятъ, който урежда и съгражда нѣщата. Той е неизмѣненъ и постояненъ. Ако нѣкой отъ васъ би могълъ да изпѣе това упражнение, както трѣбва, той би събралъ много публика около себе си.

Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура“. Въ съврѣменната култура се забѣлѣзватъ три течения, които вървятъ паралелно. Едното течение наричатъ животинско; то прѣдставя простото съзнание на животнитѣ, у които нѣма още съзнание за личность. Второто течение е това на човѣшкото съзнание, което единствено отличава човѣка отъ животнитѣ; то е самосъзнанието. Въ това положение човѣкъ съзнава себе си като личность, като добъръ или лошъ човѣкъ, като живо сѫщество, което се ражда и умира. Третото течение е това на козмическото съзнание, въ което човѣкъ губи страхъ отъ смъртьта и влиза въ новата култура. Който живѣе въ козмическото съзнание, той гледа вече на цѣлата природа като на живъ организъмъ, на който всички части сѫ живи: растенията, животнитѣ, хората - всички съставятъ клѣтки на цѣлокупния животъ. Животътъ на самосъзнанието има своитѣ добри и лоши страни. Докато човѣкъ не започне да изучава живота основно, отъ неговата вѫтрѣшна страна, какъ е създаденъ, какъ се е развивалъ съ течение на врѣмето, той не може да влѣзе въ новата култура.

Казвамъ: вие имате извѣстни понятия за културата, но какво прѣдставя въ сѫщность културата? Какво се разбира подъ думата „култура“? Всѣки трѣбва да си състави точно понятие за тази дума. Всѣка дума е изразъ на нѣкакво понятие. Нѣкой казва: Азъ имамъ понятие за дадена работа. Питамъ: какво понятие има този човѣкъ? Той самъ трѣбва да си изясни този въпросъ. Тъй щото, всѣка дума, всѣко понятие за нѣщата, трѣбва да изразява точно идеята, която е скрита въ това понятие. Казвате: Този човѣкъ е добъръ. Отдѣ знаете това? Виждате ли добротата на този човѣкъ? Прѣди всичко, добротата е нѣщо невидимо. За другъ нѣкой казвате: Този човѣкъ е благороденъ, пъленъ съ любовь. Дѣ се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и любовьта. Това сѫ отвлѣчени понятия, които хората изразяватъ съ думи, но като започнатъ да анализиратъ тия понятия, да видятъ, въ какво и какъ, именно, се изразяватъ, тѣ се убѣждаватъ, че това не е лесна работа. Ако човѣкъ рече да подложи на вѫтрѣшна анализа думитѣ „християнинъ, любовь, вѣра, надежда,“ той съвсѣмъ ще се обърка. Да вѣрвашъ въ Христа, въ любовьта, това още не означава, че ти си християнинъ, или че имашъ въ себе си любовь. Вѣрата на човѣка трѣбва да се прѣвърне въ животъ, да се крѣпи на редъ вѫтрѣшни прѣживявания.

Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата. Прѣживяването подразбира изгаряне. Като говорятъ за прѣживяване, мнозина иматъ прѣдъ видъ, че сѫ минали прѣзъ нѣща, които горятъ и изгарятъ. Когато волътъ се храни, той събира храна повече, отколкото му трѣбва, и послѣ започва да я прѣживя. Като я прѣкара нѣколко пѫти прѣзъ устата си, най-послѣ той счита, че е прѣживѣлъ нѣщо. Казвамъ: нѣщата не трѣбва да се прѣживятъ, нито да се прѣживяватъ, но трѣбва всѣки моментъ да се живѣятъ. Който прѣживява, или прѣживя нѣщата, въ края на краищата, той умира. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата; студентъ съмъ билъ, миналъ съмъ младинитѣ си, богатъ съмъ съ прѣживявания. Не, този човѣкъ не може да се нарече богатъ, нито ученъ. Който е прѣживѣлъ нѣщата, той не може да стане ученъ човѣкъ. Учениятъ всѣкога трѣбва да живѣе, да изживява нѣщата и да не казва, че нѣкога ги е прѣживѣлъ.

И слѣдъ всичко това ще дойде нѣкой ученъ да казва, че познава най-новитѣ теории за създаването на вселената. Споредъ мене, и най-новитѣ теории не сѫ въ състояние да обяснятъ създаването на вселената. Кой ученъ досега е могълъ да прѣдстави нѣкаква теория, която да обясни всички явления, които сѫ се извършили въ вселената отъ началото на създаването й и досега? Прѣди всичко, създаването на вселената не е еднократенъ процесъ. Нѣкои приематъ Кантъ-Лапласовата теория за създаването на свѣта, но колко отъ свѣтовнитѣ явления може да обясни тази теория? Най-послѣ всѣки човѣкъ има своя теория за създаването на свѣта, но тия теории могатъ ли да обяснятъ всички явлеления въ свѣта? Всѣка научна теория е по-близо или по-далечъ отъ истината, въ зависимость отъ степеньта на съзнанието на единъ или другъ ученъ. Вие подържате нѣкой ученъ, признавате го за авторитетъ, обаче, авторитетътъ на единъ ученъ зависи отъ това, доколко той живѣе въ козмическото съзнание. Ако разглежда явленията отъ гледището на козмическото съзнание, той може да се признае за ученъ; ако разглежда явленията отъ гледището на обикновеното съзнание, той е обикновенъ ученъ, който е събралъ факти, изучилъ ги е отъ външната имъ страна, безъ да разбере тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.

Слѣдователно, има два вида учени хора въ свѣта: обикновени учени и истински учени. Споредъ това и обясненията на явленията и законитѣ въ природата ще бѫдатъ по-близо или по-далечъ отъ истината. Запримѣръ, вземете закона за увеличаването или намаляването на свѣтлината. Този законъ гласи: свѣтлината на тѣлата се увеличава или намалява въ зависимость отъ квадрата на разстоянието. Обаче, отъ какво зависи това намаляване или увеличаване на свѣтлината, не е обяснено. Значи, може да се прѣдполага, че слънчевата свѣтлина срѣща съпротивления въ пространството, вслѣдствие на което трептенията й се намаляватъ. Освѣнъ това, забѣлѣзано е, че всички хора не възприематъ еднакво свѣтлината. Това се дължи вѣроятно на различното устройство на мозъчнитѣ клѣтки. Запримѣръ, всички хора не възприематъ еднакво червения цвѣтъ. Нѣкой казва: Азъ виждамъ червения цвѣтъ. — Ти можешъ да виждашъ червения цвѣтъ, но не и да го разбирашъ. Между виждане и разбиране има голѣма разлика. Въ послѣдно врѣме ученитѣ пишатъ и говорятъ за цвѣтоветѣ повече, отколкото въ по-раншнитѣ врѣмена. Тѣ изучаватъ най-тънкитѣ различия между цвѣтоветѣ, изучаватъ трептенията имъ и т. н. Обаче, често срѣщате хора, които мѫчно различаватъ тъмносиния цвѣтъ отъ черния. Изобщо, схващането на най-тънкитѣ тонове на цвѣтоветѣ зависи отъ развитието на очитѣ, отъ мозъчнитѣ клѣтки и отъ редъ още причини. Съ влизането на човѣка въ козмическото съзнание, започва развиването на редъ мозъчни центрове и способности въ него, вслѣдствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цвѣтоветѣ, тоноветѣ и звуковетѣ. Днесъ хората различаватъ много цвѣтове.

И тъй, човѣкъ се намира на по-високо или по-низко стѫпало на развитие въ зависимость отъ степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако живѣе въ простото съзнание, той не се отличава много отъ животнитѣ. Ако живѣе въ самосъзнанието, той влиза въ областьта на грѣха, въ областьта на смъртьта. Щомъ се натъкне на тази область, той иска да излѣзе отъ нея, да мине въ безсмъртието, въ свободата. Нѣкои хора вече сѫ влѣзли въ козмическото съзнание. Запримѣръ, апостолъ Павелъ казва, че се е прѣнесълъ на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на козмическото съзнание въ човѣка. Много светии, много велики хора сѫ живѣли въ това съзнание. Запримѣръ, Христосъ, Буда, Сведенборгъ и други нѣкои сѫ познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди козмическото съзнание въ човѣка, той изпитва необикновена радость, която никой не може да му отнеме. Докато човѣкъ не влѣзе въ това съзнание, неговата радость ту ще се явява, ту ще изчезва: днесъ ще е радостенъ, утрѣ ще е скърбенъ. Задачата на Христа бѣще да научи хората да живѣятъ правилно, да съдѣйствува за пробуждане на козмическото имъ съзнание. Христовото учение внесе въ свѣта нова наука, която цѣли да приготви пѫтя за проявяване на това ново съзнание въ хората. Старитѣ пророци наричали това съзнание „новото слънце“, а Христосъ се произнасялъ за него съ думитѣ: „И ще влѣя Духа си“. На съврѣмененъ езикъ това подразбира: ние трѣбва да съзнаваме, че козмосътъ е живъ, съставя нѣщо цѣло и се интересува отъ насъ дотолкова, доколкото и ние се интересуваме отъ него. Той е цѣлото, ние сме неговитѣ части.

Казвамъ: когато човѣкъ влѣзе въ козмическото съзнание, това не значи още, че той е добилъ и разбралъ всичко. И тамъ има степени на разбиране, но все пакъ той има потолѣма свѣтлина за нѣщата и ще може отчасти поне да се освободи отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на своя животъ. Обаче, затова се изисква школа, мегоди за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадатъ, тѣ ще останатъ неприложени. Ако дадешъ на съврѣменнитѣ хора пари, първото нѣщо, за което ще ги употрѣбятъ, е да си направятъ кѫща, и цѣлъ животъ да обикалятъ около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили нѣкаква пакость. Този човѣкъ се намира въ положението на нѣкое куче, на което даватъ кость да гложди. То взима костьта, разнася я натукъ-натамъ, крие се отъ другитѣ кучета, докато дойде отнѣкѫдѣ нѣкое по силно куче, сдави го и му вземе костьта. По сѫщия начинъ дойде нѣкой ученъ човѣкъ, създаде една теория и започне да я разправя навсѣкѫдѣ. Тукъ прѣпоржчва теорията си, тамъ я прѣпоржчва, гложди я, както кучето гложди костьта. Дойде по-ученъ отъ него, създаде нова теория, а първата остава на заденъ планъ. Всички се възхищаватъ отъ теорията на втория ученъ, а първиятъ остава самъ съ теорията си, отъ никого непризнатъ.

Значи, смисълътъ не е въ знанието на нѣщата, но въ разбирането имъ. Какво се ползува учениятъ отъ своята теория за създаването на свѣта, ако той самъ не разбира този свѣтъ? Не е въпросътъ въ това, учениятъ да ни обяснява механическата страна на създаването на свѣта, но той трѣбва да обясни живата страна на създаването на свѣта, за да могатъ всички да се ползуватъ. Съврѣменниятъ физиологъ и анатомистъ ще направи аутопсия на единъ умрѣлъ човѣкъ, ще извади сърцето, бѣлия дробъ, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука. Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо отъ тѣхнитѣ общи функции въ организма, но това не е цѣлата наука. Докато човѣкъ живѣе, той е свързанъ съ своя духъ така, както сѫ свързани единъ съ другъ органитѣ на неговия организъмъ. Ето защо, за да се види връзката между човѣшкия организъмъ и неговия духъ, човѣкъ трѣбва да се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като живъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да изучава, освѣнъ физическия, още и духовния свѣтъ, да се свърже съ по-напреднали сѫщества, които ще му помагатъ въ неговия пѫть. Обаче, ежедневниятъ животъ на човѣка прѣдставя една опасность за него въ това отношение, именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано тамъ, и за развитието на което не сѫ дошли оше благоприятни условия.

Слѣдователно, когато човѣкъ влѣзе въ свѣта, той не трѣбва да оставя хората да заличаватъ неговитѣ идеали, нито пъкъ самъ той да ги продава. Който влиза въ свѣта, той трѣбва да влѣзе съ цѣль да се ползува отъ него; който влѣзе въ свѣта, той трѣбва да отиде между хората, да се окѫпе набързо и веднага да излѣзе. Свѣтътъ е море, въ чиято вода можешъ да прѣседишъ най-много 15—20 м. и веднага слѣдъ това да излѣзешъ на брѣга, да се изсушишъ. Ако не излѣзешъ скоро отъ вълнитѣ на това море, голѣмо зло ще те сполети. Свѣтътъ е мѣсто за работа, а не за удоволствие. Въ свѣта съзнанията на всички хора се прѣплитатъ, вслѣдствие на което се образува една каша, и при това положение хората очакватъ спасението си. Тѣ очакватъ спасението си оттамъ, отдѣто по никой начинъ не може да дойде. Всѣки човѣкъ има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законитѣ, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърдчава, отчайва се и се връща назадъ. Нѣкои хора при най-малкото съпротивление се отчайватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ. Сѫщото се забѣлѣзва и въ религиознитѣ хора. Нѣкой християнинъ, въ стремежа си да намѣри истината, ще обиколи всички християнски черкви, послѣ ще отиде между източнитѣ народи и, въ края на краищата, пакъ ще остане незадоволенъ. Това зависи отъ степеньта на развитието, до което е стигнало неговото съзнание.

Съзнанието прѣдставя вѫтрѣшния организъмъ на човѣка, чрѣзъ който душата се съобщава съ Божествения свѣтъ. То е вѫтрѣшната обвивка на душата. Отъ теософско и окултно гледище, будическото тѣло свързва душата съ невидимия свѣтъ. Ето защо, въ козмическото съзнание вѣрата е непрѣривенъ процесъ, а въ самосъзнанието — прѣривенъ процесъ. Въ самосъзнанието човѣкъ ту вѣрва, ту губи вѣрата си; той е пъленъ съ съмнѣния, съ подозрѣния. Който живѣе въ козмическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нѣщата, каквито сѫ, въ истинското имъ положение. Ако въ дома на такъвъ човѣкъ дойде нѣкой апашъ и задигне паритѣ му, той вижда това и знае, дѣ ще ги скрие. Не само туй, но той знае, кога ще дойде този апашъ въ дома му. Като види, че се готви да отваря касата, той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искашъ? — Еди-колко. Той самъ изважда отъ касата си пари и му дава.

Обаче, докато съврѣменнитѣ хора живѣятъ още въ своето съзнание и самосъзнание, тѣ ще живѣятъ въ вѣченъ страхъ и безпокойствие, какво ще стане съ тѣхъ, какъ ще прѣкаратъ живота си и т. н. Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ. Веднъжъ дошли на земята, хората ще бѫдатъ подтиквани къмъ вѫтрѣшенъ прогресъ и развитие. Има право да се страхува човѣкъ само тогава, когато служи на мързела, на своята лѣнность. Има хора мързеливи, които прѣчатъ на своето спасение. Тѣ не искатъ да работятъ, да учатъ, да се молятъ, очакватъ всичко на готово. Работата, мисленето, молитвата сѫ процеси на самосъзнанието. Ако човѣкъ се откаже отъ тѣхъ, нищо не би останало отъ него. Отъ хиляди години насамъ се е проявявало човѣшкото самосъзнание. Сега иде врѣмето на козмическото съзнание, или както се казва въ Писанието: „Сега Богъ създава ново небе и нова земя“. Слѣдователно, новата земя е за праведнитѣ хора, за светиитѣ, които живѣятъ въ културата на козмическото съзнание. То сега си пробива пѫть въ живота, вслѣдствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Свѣтлината на това съзнание е голѣма; тя освѣтява и най-забуленитѣ кѫтове въ живота на хората, и тѣ днесъ виждатъ погрѣшкитѣ си повече, отколкото всѣко друго врѣме. Нѣма нѣщо скрито-покрито. Човѣкъ може да се скрие отъ хората, но отъ себе си, отъ свѣтлината, която иде, той не може да се скрие. Нѣкой грѣши и се страхува да го не видятъ отвънъ. Не отвънъ, но отвѫтрѣ трѣбва да се страхувате, отъ свѣтлината, която иде.

И тъй, страданията неизбѣжно ще дойдатъ и то право пропорционално на свѣтлината, която иде въ свѣта. Щомъ се намѣри прѣдъ тази свѣтлина, човѣкъ започва да се бичува, да се самоосѫжда. Въ това бичуване той нѣкога прѣувеличава своитѣ погрѣшки. Не е лошо човѣкъ да страда, но трѣбва да бѫде справедливъ, да не прѣувеличава страданията и погрѣшкитѣ си, нито да ги намалява. Когато човѣкъ изпитва по-голѣма или по-малка грѣховность въ себе си, това се дължи на степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако вие напуснете кѫщата си за 2—3 мѣсеца и слѣдъ това се върнете, въ какво положение ще я намѣрите? — Тя ще бѫде потънала въ прахъ. Какво трѣбва да направите? Трѣбва ли да се осѫждате, да считате, че вината е ваша? Не, вината не е ваша, но вие не трѣбва да оставите кѫщата си прашна, ще се заемете да я изчистите. По сѫщия начинъ ще трѣбва да чистите и грѣховетѣ си. Когато богословитѣ казватъ, че никой не може да изчисти човѣка отъ грѣховетѣ му, освѣнъ той самъ, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти кѫщата, освѣнъ слугинята. Не, и господарката може да изчисти кѫщата си. Какъ може да се изчисти кѫщата отъ голѣмия боклукъ? — Чрѣзъ запалване на боклука. Въ този смисълъ, спасението на човѣка не е нищо друго, освѣнъ запалване на онѣзи нечистотии, утайки, които той носи отъ миналото.

Сега трѣбва да се яви учитель на човѣчеството, който да прѣкара самосъзнанието прѣзъ козмическото съзнание. Запалка трѣбва, потикъ трѣбва за душитѣ на хората! Тѣзи запалки сѫ вълни, които идатъ въ свѣта, а всѣка такава вълна носи съ себе си нова свѣтлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трѣбва да се повдигне на по-висока степень. Ако не се повдигне, животътъ ще остане за хората непознатъ — terra incognita. Каква е разликата между думитѣ когносъ и кома? Медицитѣ употрѣбяватъ думата кома, която означава една болесть —  вцѣпеняване. Като се вцѣпени, човѣкъ очаква да дойде нѣкой да му помогне. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ състояния, подобни на тази болесть. Съзнанието имъ се вцѣпенява, и тѣ очакватъ отнѣкѫдѣ помощь. Въ този случай страданията идатъ въ помощь на човѣка. Тѣ разтърсватъ съзнанието му, събуждатъ го, освобождаватъ го отъ това вцѣпеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрѣзъ насилие, напримѣръ, но чрѣзъ потици, които страданията събуждатъ. Всѣки потикъ влива нѣщо живо въ организъма на човѣка. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спятъ. Тѣ усѣщатъ, като че сѫ вънъ отъ тѣлото си, искатъ да влѣзатъ вѫтрѣ — не могатъ; искатъ да се пробудятъ, да кажатъ нѣщо — пакъ не могатъ. Това състояние се нарича кома. Какъ може човѣкъ да се освободи отъ това състояние? Когато изпадне въ това положение, човѣкъ започва да се моли и изгубва съзнание. Слѣдъ това се стрѣска, отново дохожда въ съзнание, безъ да може да опрѣдѣли, колко врѣме е траяло това състояние. Та при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ минава прѣзъ това положение. То трае нѣколко секунди, но изглежда, като че продължава вѣкове. Когато минава прѣзъ това състояние, човѣкъ се мѫчи, ходи, сѣда, става, движи се и послѣ легне да спи. Тъй щото, при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спалъ по-рано.

И тъй, ние трѣбва да изучаваме различнитѣ степени на съзнанието. Първо човѣкъ минава прѣзъ три степени на съзнанието, които сѫ степени на илюзии. Прѣзъ тѣзи три степени човѣкъ може да се подаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповѣдватъ. Подъ чужда воля той може да си прѣдстави, че минава море, или че влиза въ огънь и т. н. Обаче, влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ става независимъ. Докато човѣшкото съзнание се намира въ първитѣ три степени, може да му се влияе. Влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ се освобождава отъ влиянието на хипнотизатора, и той, самъ за себе си, става ясновидецъ. Тогава вие можете да накарате този човѣкъ да отиде въ Лондонъ, въ Ню Иоркъ, да провѣри, какво става тамъ. Той може да види, какво се върши по Атлантическия океанъ, колко параходи пѫтуватъ, какво става тамъ и т. н. Когато нѣкой човѣкъ живѣе въ четвъртата степень на съзнание, той може да прѣдсказва много нѣща, може да опрѣдѣля диагнозата на болнитѣ и да имъ прѣпоржчва начини за лѣкуване. Щомъ излѣзе отъ това съзнание, той се проявява като обикновенъ човѣкъ.

Слѣдователно, въ човѣка има състояния, възможности, способности, които въ бѫдеще могатъ да се развиятъ. Тѣ очакватъ тия условия като най-благоприятни за тѣхното развитие. Забѣлѣзано е, че когато поставятъ човѣка въ магнетиченъ, или, както нѣкои го наричатъ, хипнотиченъ сънъ, той проявява особени дарби и способности. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той става обикновенъ човѣкъ. Това показва, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които очакватъ врѣмето за своето развитие. Докато не е развилъ онова, което Богъ е вложилъ въ душата му, човѣкъ още не е въ своята сфера, не живѣе живота на своята душа.

И тъй, врѣме е вече да се потопимъ въ Духа Христовъ, или да влѣземъ въ висшето, въ Божественото съзнание, да видимъ, какво трѣбва да правимъ. Който живѣе въ това съзнание, при започване на всѣка работа, той ще знае, какъ ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: Господъ само знае тия работи. Да, днесъ само Господъ знае тия нѣща, но единъ день и вие ще ги знаете. Засега хората знаятъ нѣщата само слѣдъ като тѣ станатъ. Имашъ пари, радвашъ се, но слѣдъ двѣ години ги изгубишъ. Ти вече знаешъ, че си изгубилъ паритѣ. Отивашъ на пързалка, радвашъ се, че можешъ да се пързаляшъ, но паднешъ на леда, счупишъ крака си. Ти знаешъ вече, какво си прѣкаралъ на пързалката. Ако живѣеше въ висшето съзнание, ти щѣше прѣдзарително да знаешъ, че слѣдъ двѣ години ще изгубишъ паритѣ си; сѫщо така щѣше да знаешъ, че този день ще счупишъ крака си на пързалката, и нѣмаше да излизашъ вънъ отъ стаята си, щѣше да прѣкарашъ деня въ размишление и молитва. Отивашъ да орешъ на нивата си, ще знаешъ, дали този день е добъръ, или не. Случаватъ се лѣтни дни толкова горещи, че орането излиза несполучливо. Прѣзъ такива дни има мчого стържели, които нападатъ воловетѣ, и тѣ хукватъ да бѣгатъ, задигатъ оралото, за нищо не искатъ да знаятъ, Този день не е благоприятенъ за оране. Ако знаеше това нѣщо прѣдварително, този день ти щѣше да разпуснешъ воловетѣ, да ги прагишъ въ гората на свобода. Речешъ ли да орешъ, ще дойдатъ стържелитѣ, ще нападнатъ воловетѣ, а ти ще ходишъ да ги гонишъ.  Достатъчно е единъ стържелъ да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бѣга. Интересно е, отдѣ е дошълъ този страхъ въ воловетѣ отъ тѣзи малки мухи — стържели.

Ето защо, човѣкъ трѣбва да използува условията на живота, на културата за своето усъвършенствуване. Съврѣменната култура е условие за проява на самосьзнанието въ човѣка, да види той своитѣ недѫзи. И наистина, днесъ всички хора сѫ недоволни отъ своя животъ. Учениятъ е недоволенъ; проповѣдникътъ е недоволенъ; музикантътъ, художникътъ, поетътъ, писательтъ — всички сѫ недоволни отъ своя животъ. Иматъ право хората да сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото, докато живѣятъ въ самосъзнанието, тѣ никога не могатъ да изразятъ онѣзи велики идеи и стремежи, които сѫ вложени въ тѣхната душа и въ тѣхния духъ. Въ човѣка трѣбва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде потикъ да гради, да създава ония органи, чрѣзъ които да изрази своитѣ велики идеи и възвишени чувства.

Казвамъ: когато човѣкъ започне да работи, отъ гледището на Божественото съзнание, той ще придобие въ себе си вѫтрѣшно богатство, къмъ което днесъ се стреми. Както хората биватъ различно богати, така и съврѣменнитѣ езици, а сѫщо така и езицитѣ на миналото сѫ били различно богати. Запримѣръ, въ арабски езикъ за понятието камила има петь хиляди думи. Въ санскритски езикъ за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи, арабитѣ сѫ мислили най-много за камилата. Въ български езикъ колко думи има за слънцето? Днесъ най-видниятъ български ораторъ си служи едва съ петь хиляди думи. Думитѣ се раждатъ и умиратъ, като живитѣ сѫщества. Милиони думи умиратъ, милиони думи се раждатъ; тѣ постоянно се обновяватъ. Божественото съзнание разполага съ нова, възвишена енергия, която е въ сила да изрази вѫтрѣшнитѣ състояния на хората. Тогава хората ще иматъ по-правилни схващания, повече свѣтлина.

Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлѣчена область, подобна на дълбока вода, въ която всѣки не може да влѣзе. То е така недостѫпно за съзнанието на съврѣменния човѣкъ, както сѫ недостѫпни много отъ окултнитѣ пѣсни. Вземете, запримѣръ, пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ Какво ще кажете за тази пѣсень? Ритмусътъ, темпътъ, съчетанието на звуковетѣ въ тази пѣсень сѫ такива, че малцина могатъ да издържатъ на тѣхъ. Даже и класическитѣ музиканти не могатъ да издържатъ на тия тонове. Въ своитѣ произведения тѣ сѫ дошли до едно мѣсто и тамъ сѫ спрѣли. За да продължатъ по-нататъкъ, изисква се благоприятна срѣда. За да се създаде каква да е пѣсень, тя се нуждае отъ съотвѣтна срѣда, която да й послужи като екранъ за проектиране. Вземете, запримѣръ, българскитѣ пѣсни. Отъ освобождението на България до днесъ има ли нѣкакви нововъведения въ музиката? — Нищо ново нѣма, все старитѣ пѣсни се пѣятъ. Старитѣ български пѣсни сѫ повече тѫжни. Тѣ сѫ пѣсни на чувствата и говорятъ за инволюцията на човѣка. Хороводнитѣ български пѣсни сѫ волеви, свързани съ нѣкой митъ изъ живота на българитѣ.

Сега ще ви дамъ съдържанието на една българска пѣсень: „Давай,давай всичко давай:

Чисто сѣме пшеничено;

Да се сѣе на нивата, на нивата красивата,

Да се чисти прѣзъ зимата.

Да се радва на живота, всичко сѣто на полето (2);

На полето, подь небето (2).

Тази пѣсень трѣбва да се пѣе съ движения. Безъ движения тя нѣма смисълъ. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да има обектъ. Който разбира езика на природата, той ще влѣзе въ връзка съ нея, и тя ще му проговори.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

15. Лекция отъ Учителя, държана

на 28 декември, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...