Jump to content

1926_12_22 Обективенъ и субективенъ умъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОБЕКТИВЕНЪ И СУБЕКТИВЕНЪ УМЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“

OOK_6_14_1.JPG

Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя прѣдставя разумно сѫщество. Отлѣво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно сѫщество, съдържа въ себе си животъ. Ако единицата съдържа само животъ, тя прѣдставя отъ себе си само животинско състояние. Обаче, ако отдѣсно на единицата поставите разумностьта (р), отдолу вѣрата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълътъ на тази единица ще се измѣни. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази единица? Както въ физическия свѣтъ една материя произлиза отъ друга, т. е. трансформира се една въ друга, така и въ духовния свѣтъ силитѣ произлизатъ една отъ друга. Значи, както въздухообразната материя произлиза отъ течната, и течната отъ твърдата, така и надеждата произлиза отъ вѣрата. Безъ вѣра надеждата не сѫществува. Ако човѣкъ има надежда безъ вѣра, той нѣма да има почти никакво понятие за духовния свѣтъ. Ако попитате такъвъ човѣкъ да ви каже нѣщо за духовния свѣтъ, той ще ви отговори: Празна работа е този животъ! Обаче, ако вѣрата е добрѣ развита въ нѣкой човѣкъ, той ще слуша, ако му говорите за духовния животъ, пъкъ и той самъ може да ви говори. И умътъ въ човѣка е сила, но този умъ трѣбва да гледа на живота прѣзъ очитѣ на вѣрата, надеждата и любовьта.

И тъй, мнозина мислятъ, че когато любовьта дойде въ човѣка, тя ще въздѣйствува върху неговия умъ. Не, любовьта нѣма да въздѣйствува на ума, но умътъ трѣбва да гледа прѣзъ очитѣ на любовьта. Любовьта е срѣда, прѣзъ която се прѣчупватъ лѫчитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Щомъ умътъ гледа прѣзъ очитѣ на любовьта, той ще разбира Божия законъ и поредъкъ въ свѣта.

При сегашното развитие на човѣка, умътъ има двѣ проявления, които ученитѣ наричатъ обективно и субективно проявление, т. е. обективенъ и субективенъ умъ. Обективниятъ умъ живѣе само въ миналото, той не прозира въ бѫдещето. Този умъ схваща нѣщата материалистично и се върти навсѣкѫдѣ, както се въртѣла пещьта на Настрадинъ Ходжа. Единъ день Настрадинъ Ходжа си направилъ една пещь. Дошълъ при него единъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на изтокъ? — Дѣ да я туря? — На югъ. Настрадинъ Ходжа го послушалъ, турилъ устата на пещьта на югъ. Слѣдъ това дошълъ другъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на югъ? — Дѣ да я туря? — На сѣверъ. — И така може. Той турилъ устата на пещьта на сѣверъ. Дошълъ трети и му казалъ, че по-добрѣ ще бѫде, ако тури устата на пещьта на западъ. За да угоди на всички свои познати, Настрадинъ Ходжа турилъ пещьта си на двѣ колелета, че кой накѫдѣто пожелае, на тамъ да я обръща.

Казвамъ: такова нѣщо прѣдставя пещьта на обективния умъ. Тя е построена на двѣ колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспѣхи въ живота, всички морални падения се дължатъ все на обективния умъ на човѣка. Това не се дължи на злата воля на човѣка, но въ обективния умъ се включва съдържанието на миналия животъ. Когато види, че направите нѣщо, което не е по негово желание, обективниятъ умъ ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубѣди, да не го правите. Запримѣръ, нѣкой иска да стане сутринь рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубѣждава: Поспи още малко, докато изгрѣе слънцето, защото вънъ е студено, 15° студъ, ще се простудишъ. Виждате, че този човѣкъ слуша обективния умъ и не става да си направи молитвата. Много хора ставатъ неврастеници, заболяватъ отъ редъ болести, защото се подаватъ на съвѣтитѣ на обективния умъ. Той казва: Не се качвай на този тренъ, защото ще дерайлира; не излизай сутринь рано на разходка, защото ще се простудишъ; не се качвай по планинитѣ, ще паднешъ и ще строшишъ крака си. По този начинъ той наплашва човѣка, вързва го на едно мѣсто и му става господарь. Слѣдъ това човѣкъ започва вече да вижда неправилното положение, въ което е изпадналъ, но мѫчно може да се освободи. Забѣлѣзано е, че всички хора, въ които обективниятъ умъ е силно развитъ, говорятъ много, като прѣповтарятъ едни и сѫщи нѣща отъ миналото.

Субективниятъ, вѫтрѣшниятъ умъ, или, както мнозина го наричатъ, истинскиятъ човѣкъ, не е нищо друго, освѣнъ Божественото начало въ него. Той живѣе и въ миналото, и въ бѫдещето, и въ настоящето, и каквото каже на човѣка, излиза вѣрно. Той има интуиция, за отличие отъ обективния умъ, който нѣма никаква интуиция. Обективниятъ умъ обича да плаши човѣка. Той му казва, напримѣръ: Не минавай прѣзъ това мѣсто, има приготвена засада противъ тебе, ще те убиятъ. Ти, обаче, не го послушашъ, минешъ прѣзъ този пѫть и виждашъ, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай въ тази гора, защото има мечки, които ще те нападнатъ. Ти минешъ прѣзъ гората и виждашъ, че никакви мечки нѣма. Субективниятъ умъ е добриятъ съвѣтникъ на човѣка: каквото каже, всичко става. Ти се тревожишъ нѣщо, но той, безъ да дава нѣкакви доказателства, казва: Имай търпѣние, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. — Какъ ще се оправи? —  Имай търпѣние, ще видишъ, какъ ще се оправятъ работитѣ. Обективниятъ умъ всѣкога има желание да спъне човѣка. Като види, че нѣкой е много ревностенъ въ духовния пѫть, той му казва: Слушай, толкова години вече, какъ се подвизавашъ, ставашъ рано, молишь се, правишъ добро, сега вече трѣбва да си починешъ; ти си по-добъръ отъ другитѣ, нека сега тѣ поработятъ вмѣсто тебе. Ако продължавашъ да живѣешъ по този начинъ, ще станешъ смѣшенъ за хората. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до областьта на обективния умъ, но трѣбва да се справятъ съ него. Щомъ дойде човѣкъ до тази область, той се раздвоява и ту рѣшава да тръгне напрѣдъ, ту отлага. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който се качва на плета, иска да прѣскочи, но пакъ слѣзе долу, отложи; пакъ се качи на плета, пакъ слѣзе. Най-послѣ трѣбва да стане нѣкаква катастрофа, нѣкакъвъ катаклизъмъ, който да го застави да се качи на плета, да прѣскочи и да мине на отвѫдната страна.

Обективниятъ умъ се проявява и въ религията, и въ науката. На него се дължи консерватизма на хората. Достатъчно е веднъжъ да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо, хората трѣбва да се освободятъ отъ него и да станатъ като майки, които криятъ отъ дѣцата си, какво мислятъ да правятъ, или какво сѫ направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето отъ дѣтето си, да не знае, дѣ ще го тури. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да криете отъ обективния умъ всичко, каквото сте намислили да правите. Ако дѣтето знае, дѣ е гърнето съ сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря отъ варненско, която обичала да вади парченцата тикви отъ гроздовия петмезъ. Единъ день бащата казалъ на жена си: Кажи на Марийка да извади отъ гърнето малко гроздовъ петмезъ, да си хапнемъ. Майката изпратила Марийка да извади малко петмезъ. Минало извѣстно врѣме, бащата чакалъ да му донесатъ петмезъ, но Марийка не се явява. Той казалъ на жена си, да види, защо Марийка не идва. Майката отива въ килера и вижда, че Марийка седи тамъ и се страхува да се яви при баща си.— Защо не донесешъ отъ петмеза на баща си? Той чака въ стаята. — Нѣма тиквички въ петмеза, останало е само сокъ. — Защо нѣма рѣзанчета отъ тикви? — Марийка ги изяла. По сѫщия начинъ обективниятъ умъ върши много пакости на човѣка. Той ще изяде всичкитѣ рѣзанчета тикви отъ петмеза и ще се бои да признае погрѣшката си.

При това положение на нѣщата, първата задача на човѣка е да различава, кои състояния сѫ присѫщи на обективния умъ, кои —  на субективния и кои сѫ абсолютно Божествени. Домогне ли се човѣкъ до тия познания, до тази вѫтрѣшна наука, той ще може лесно да се справя съ себе си. Който не е придобилъ тази наука, той постоянно ще се натъква на вѫтрѣшни борби и противорѣчия, които ще го доведатъ до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трѣбва да се ползувате отъ окултнитѣ музикални упражнения. Тѣзи упражнения не сѫ нищо друго, освѣнъ методи за трансформиране на енергиитѣ. Тѣ коренно се различаватъ отъ упражненията на обикновената музика. Въ обикновената музика тоноветѣ сѫ като отмѣрени слогове, а ритмусътъ е подобенъ на този, който се произвежда при удряне съ камшикъ. Окултнитѣ музикални упражнения почиватъ на друга основа. Наистина, има нѣкои допирни точки между тѣхъ и обикновенитѣ музикални упражнения, но има и голѣмо различие. Окултната музика още не е достѫпна за цѣлото човѣчество. Единъ день, когато хората се развиятъ музикално, тази музика ще стане достѫпна за всички. Вземете, запримѣръ, упражнението „Киаметъ зену“, има източенъ характеръ и не е понятно за всички. Ако можете да изпѣете това упражнение, както трѣбва, то би произвело необикновенъ ефектъ. Силата му седи въ неговитѣ тонове, въ тѣхното съчетание.

Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену“.

Изобщо, всѣко упражнение, или всѣка пѣсень може да се изпѣе по два начина: силно и слабо, меко. Когато пѣете високо, натъртено, вие ще привлѣчете около себе си съотвѣтни сили, съотвѣтни сѫщества. Ако пѣете тихо, меко, ще привлѣчете около себе си сѫщества отъ по-висока култура. Човѣкъ трѣбва да пѣе съ убѣждение. Когато умътъ на човѣка не работи, той не може да пѣе меко. Дѣто има разумность, тамъ има ритмусъ, има съотвѣтствие между всѣки тонъ и слогъ. Това се забѣлѣзва и въ поезията, и въ музиката, и въ говора. Всѣка дума, която произтича отъ духовния свѣтъ, носи въ себе си и ритъмъ, и мекота, и благость. Често отъ устата на нѣкой човѣкъ излизатъ благи думи, но сърцето му не е благо. Случава се и обратното: думитѣ сѫ груби, а сърцето е меко. Това показва, че вѫтрѣшнитѣ побуждения на този човѣкъ сѫ благородни. Щомъ побужденията на човѣка сѫ добри, благородни, тѣ сѫ въ сила да смекчатъ неговия гласъ. Слѣдователно, най-правилно е, когато между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ прояви има пълно съотвѣтствие.

И тъй, пѣнието трѣбва да изразява права мисъль и благородни чувства, които да смекчаватъ и облагородяватъ характера на човѣка. Пѣние безъ говоръ и чувство безъ мисъль не могатъ да сѫществуватъ. Истинското пѣние трѣбва да включва въ себе си три елемента: първо, то трѣбва да се подтиква отъ разумната любовь; второ, то трѣбва да се придружава съ вѣра, която дава широчина, просторъ на гласа; трето, въ пѣнието трѣбва да има надежда, че това, което се пѣе, трѣбва и може да се реализира. Щомъ въ пѣнието има вѣра, надежда и любовь, и животътъ се проявява. Нѣкой казва: Що ми трѣбва да пѣя? До пѣсень ли ми е сега? Когато човѣкъ е неразположенъ духомъ, той трѣбва да пѣе. Пѣнието трѣбва да бѫде непрѣривенъ потикъ въ живота на човѣка.

„Пѣйте и хвалете Господа!“ — е казано въ Писанието. Всѣки трѣбва да пѣе! Безъ пѣсень сегашниятъ животъ на хората би заличилъ красивото въ него. Пѣйте, докато е топло вънъ! Щомъ студътъ дойде, човѣкъ, и да иска, не може да пѣе. Когато гърлото на човѣка прѣсипне, може ли той да пѣе? Когато рѫцѣтѣ му измръзнатъ, може ли той да свири? Когато цѣлото му тѣло измръзне, може ли той да съчинява поезии, или да държи рѣчи? За пѣние, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче, за онзи, който разбира законитѣ на разумната природа, студъ не сѫществува, защото топлината се включва въ самия животъ. Тъй щото, студътъ произтича отъ незнание на великитѣ закони въ живота. Човѣкъ може да бѫде вънъ, на студъ, и пакъ да му е топло, а може да бѫде въ стая, на топло, и да се оплаква отъ студъ. Забѣлѣжете, запримѣръ, нѣкой страда отъ треска срѣдъ лѣто, при температура 30-35°; вънъ е горещо, а той трепери, зѫбитѣ му тракатъ отъ студъ. Коя е причината за този студъ? —  Вѫтрѣшното състояние на човѣка е такова.

Слѣдователно, дали ще бѫде на човѣка топло или студено, това зависи отъ редъ вѫтрѣшни причини въ самия него. Външната топлина и външниятъ студъ не опрѣдѣлятъ, какво усѣща човѣкъ, — студъ или горещина. Слѣдъ студа, въ организма на трескавия настѫпва триене между клѣткитѣ, вслѣдствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се, и треската го напуща. Когато човѣкъ изгуби естествената си топлина, треската го напада, като методъ за възстановяване на естествената му топлина. Когато човѣкъ се простуди, ние казваме, че въ организъма му е станало прѣкѫсване на топлината на живота. Всѣка лоша мисъль, всѣко дисхармонично чувство или желание прѣкѫсва потоцитѣ на топлината, вслѣдствие на което въ организма на хората се явяватъ болезнени състояния, като необходими условия за възстановяване на тѣзи течения. Слѣдъ всѣка болесть потоцитѣ на живота отново проникватъ въ организма и го обновяватъ. Топлината на живота трѣбва да тече отвънъ навѫтрѣ. Дойде нѣкой при васъ и вложи една отрицателна, обезсърдчителна мисъль въ ума ви. Ако се подадете на тази мисъль, веднага въ васъ настава прѣкѫсване на теченията на топлината, които идатъ отъ живота. Щомъ дойде въ ума ви нѣкаква положителна, или насърдчителна мисъль, потоцитѣ на живота отново потичатъ.

*

„Вѣренъ, истиненъ чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

14. Лекция отъ Учителя, държана

на 22 декември, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...