Jump to content

1926_11_10 Доброто сърце


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДОБРОТО СЪРЦЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди'“

Размишление.

Четоха се нѣкои отъ темитѣ за цвѣтоветѣ на дѫгата.

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Дѣтско и старческо съзнание.“

Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се научатъ да мислятъ, като природата. Тѣ мислятъ по изкуственъ начинъ, съвсѣмъ различенъ отъ този на природата. Когато хората се научатъ да мислятъ правилно, тогава тѣ ще разбиратъ значението на всѣко движение на човѣка, както и на всѣка написана отъ него буква. Ако разгледате почерка на нѣкой човѣкъ, виждате, че буквитѣ въ началото сѫ дебели, а на края ставатъ тънки. Защо пише така, вие не можете да си обясните. Ако дадете това писмо на нѣкой графологъ, той веднага ще го изтълкува, ще каже: При започване на своитѣ работи, този човѣкъ е твърдъ, смѣлъ и рѣшителенъ, но въ края губи тази твърдость и рѣшителность, на тънко свършва. Въ началото на работитѣ си той обѣщава, говори за хиляди левове, а на края свършва едва съ сто лева. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия носъ. Носътъ на нѣкой човѣкъ при основата си, подъ вѣждитѣ, е дебелъ, масивенъ, като колона, а надолу става тънъкъ. Какво означава такъвъ носъ? Архитектътъ, който го е постройвалъ, знаелъ, какво означава, но важно е вие да го разберете. Дебелината на носа горѣ означава голѣмо налѣгане. Значи, въ началото на живота си този човѣкъ е миналъ подъ голѣмо налѣгане. Когато колонитѣ на едно здание сѫ голѣми и дебели, какво показва това? Това показва, че върху тѣхъ лежи голѣма тежесть. Носътъ на другъ човѣкъ при основата си е тънъкъ, надолу върви като права линия, а на върха се завива, като човка. И това има значение.

Казвамъ; вие трѣбва да изучавате формитѣ на човѣшкия носъ и да ги разбирате. Като ги изучавате, ще видите, че мисъльта на човѣка опрѣдѣля формата на неговия носъ. Както врѣмето влияе върху барометъра, и той се повдига и спада, така и мисъльта влияе върху носа, като го видоизмѣня. Въ това отношение човѣшкиятъ носъ е барометъръ за мисъльта. Значи, има извѣстно съотношение между мислитѣ на човѣка и линиитѣ на неговия носъ. Отъ формата на носа се сѫди за природния умъ на човѣка. Слѣдователно, колкото носътъ на нѣкой човѣкъ е по-масивенъ, а цвѣтътъ по тъменъ, толкова по-гѫста е срѣдата, прѣзъ която този човѣкъ е миналъ. Колкото срѣдата е по-рѣдка, толкова и цвѣтоветѣ, които минаватъ прѣзъ нея, сѫ по-ясни, по-свѣтли. Споредъ срѣдата, прѣзъ която цвѣтоветѣ минаватъ, се даватъ и тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, когато срѣдата е гѫста, черниятъ цвѣтъ подразбира животъ, изключително егоистиченъ. Сѫществата отъ тази срѣда казватъ на човѣка: Ти си роденъ за да живѣешъ, и то само за себе си. За червения цвѣтъ тѣ казватъ: Който ви се противи, трѣбва да му отмъстите. Щомъ дигнете червеното знаме, то означава война. За портокаления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добрѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде добрѣ; ако на него е злѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде злѣ. За зеления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде материалистъ, да събира материални богатства, защото всичко е въ материята. Щомъ дойдатъ до жълтия цвѣтъ, тѣ казватъ: Човѣкъ има интелектъ, но трѣбва да го използува самс за себе си. Всѣкакъвъ моралъ, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другитѣ хора, за тѣхъ може да се даде друго нѣщо. За виолетовия цвѣтъ казватъ: Като човѣкъ, ти имашъ сила, но ще я държишъ само за себе си, нѣма да я изразходвашъ за другитѣ хора.

Това е тълкуванието на цвѣтоветѣ, но само въ една отъ тѣхнитѣ гами. Цвѣтоветѣ на дѫгата въ физическия свѣть, въ астралния и въ менталния се различаватъ едни отъ други. Въ всичкитѣ свѣтоветѣ сѫ седемь, но се различаватъ по тоноветѣ си, както се различаватъ и музикалнитѣ гами. Човѣкъ трѣбва да започне отъ дѫгата на физическия свѣтъ и постепенно да върви къмъ по-горнитѣ гами, за да схване цвѣтоветѣ въ всички прояви. Дойде ли до причинния свѣтъ, тамъ цвѣтоветѣ иматъ най-нѣжни тонове и естествено, незабѣлѣзано, се прѣливатъ единъ въ другъ.

По-напредналитѣ сѫщества пъкъ давать друго тълкувание на цвѣтоветѣ. Споредъ тѣхъ червениятъ цвѣтъ символизира живота, даденъ отъ Бога. Портокалениятъ цвѣтъ означава индивидуалностьта на човѣка, която трѣбва да се посвети за служене на Бога, за служене на цѣлото човѣчество. Зелениятъ цвѣтъ означава растене и развитие. Човѣкъ трѣбва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а сѫщеврѣменно да помага и на своитѣ ближни. Жълтиятъ цвѣтъ изразява човѣшката интелигентность, която трѣбва да се прѣдложи въ услуга на човѣчеството. Синиятъ цвѣтъ — служене на истината. Виолетовиятъ цвѣтъ опрѣдѣля силата на човѣка, употрѣбена за благото на всички хора. Тъй щото, голѣмо е значението на цвѣтоветѣ и тѣхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. Запримѣръ, много болести могатъ да се лѣкуватъ съ цвѣтоветѣ: една болесть може да се лѣкува съ червения цвѣтъ; друга  —  съ жълтия: трета — съ синия, съ протокаления, съ зеления, съ виолетовия и т. н. Когато нѣкой човѣкъ има идея, иска да живѣе за Бога, тогава червениятъ цвѣтъ указва добро влияние върху живота му. Божествениятъ животъ започва да се влива въ него. Докато човѣкъ е егоистъ, мисли и служи само на себе си, Божествениятъ животъ не може да мине прѣзъ него. Егоизъмътъ е прѣграда, прѣпятствие за този животъ.

Нѣкой казва: Човѣкъ не трѣбва да бѫде егоисть. Да, човѣкъ не трѣбва да бѫде егоистъ, но трѣбва да има прѣдстава за своето висше азъ, за своята душа, да вижда, да схваща нѣщата добрѣ и правилно да ги прилага въ живота си. Какво е понятието на съврѣменния човѣкъ за неговото азъ, когато, едва прѣкаралъ 60 години на земята, го понесатъ съ тарга на далеченъ пѫть? Слѣдъ това поставятъ върху него паметникъ, на който пишатъ: Тукъ лежи и почива единъ „азъ“ отъ високо произхождение. Не, това не е азъ. Азъ-тъ не умира. Господъ казва за себе си: Азъ, Господъ. Значи, Той е Азъ-тъ, който не умира. Когато човѣкъ съзнава Божественото, т. е. висшето азъ въ себе си, той е ученикъ на новото учение, носитель на новитѣ идеи.

И тъй, казахъ ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У васъ е точно обратно: малко мислите, много говорите, много се тревожите, и въ резултатъ на това работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отдѣ знаете, може би нѣкои отъ васъ да станатъ велики оратори, да държатъ рѣчи прѣдъ народа? Има оратори, които издържатъ да говорятъ по петь-шесть часа безъ умора. Обаче, обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да говори повече отъ 15 минути. Когато нѣкой иска да прѣдаде идеитѣ си на другиго, той казва: Азъ ще говоря много, да напълня главата му. Да, ти ще напълнишъ чуждата глава, но твоята ще изпразнишъ. Ти не си изворъ, който непрѣстанно извирашъ; ти си стомна, която се пълни и изпразва. Ако съ водата на твоята стомна напълнишъ друга нѣкоя, ти ще останешъ съ празна стомна. На сѫщото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, безъ да приемате отнѣкѫдѣ ново знание, въ скоро врѣме ще се изчерпите. И най-виднитѣ професори, слѣдъ като прѣподаватъ лекциитѣ си, въ нѣколко години се изчерпватъ. И ако продължаватъ още да прѣподаватъ, тѣ могатъ да направятъ въ лекциитѣ си малки, едва забѣлѣжими корекции. Изкуство е да се говори добрѣ. Да говори човѣкъ, както трѣбва, подразбира всѣкога да дава нѣщо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нѣщата, това е лесна работа. Споредъ законитѣ на говора само онази мисъль е права, която задоволява, както говорителя, така и слушателитѣ: говорительтъ се ползува по единъ начинъ, а слушателитѣ — по другъ. Всѣка рѣчь, която не задоволява нито говорителя, нито слушателитѣ, е обикновена рѣчь.

И тъй, вие трѣбва да имате положително знание за линиитѣ на тѣлото, на лицето, на рѫцѣтѣ си и да ги разбирате. Като знаете това, ще намѣрите, дѣ се криятъ вашитѣ дефекти и вашитѣ добри страни. По този начинъ ще можете да изправяте дефектитѣ и слабитѣ си страни. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ, мога да мисля, да чувствувамъ, да дѣйствувамъ, както искамъ. Не е така. Свободата се опрѣдѣля отъ силитѣ въ човѣка. Запримѣръ, ако носътъ на нѣкой човѣкъ е дълъгъ 4 см., той показва, какво е количеството на силитѣ, вложени въ мозъка му. Това количество сили пъкъ опрѣдѣля интелигентностьта на този човѣкъ. Мислите ли, че ако единъ човѣкъ има чело, високо 4 см , а другъ — 2 см., и двамата ще иматъ еднаква интелигентность? Тѣ нѣма да бѫдатъ еднакво интелигентни. Значи, дължината на линиитѣ на челото опрѣдѣля количеството енергия, вложена въ мозъчното вещество. Човѣкъ трѣбва да пази мозъчната си енергия, да не я прахосва. Тя се прахосва, намалява отъ страхъ, отъ умраза, отъ злоба, отъ отрицателни мисли и чувства, отъ разни пертурбации въ живота му.

Слѣдователно, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ своя мозъкъ. Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е Божията Любовь. Тя е първото условие за проява на интелигентностьта въ човѣка. Положителната, права мисъль се изявява само при влиянието на великата Божия Любовь. Когато тази любовь напусне човѣка, той става обективенъ, мисъльта му — прозаична, повърхностна, като тази на животнитѣ. Мислите ли, че богатиятъ човѣкъ, който яде по нѣколко ястия на день и се грижи само за ядене, седи по-високо отъ птицата, която кълве гроздето по лозята, или хваща пилцитѣ и ги изяжда? Ние се отвръщаваме отъ сокола, който граби кокошкитѣ отъ двороветѣ, а не се отвръщаваме отъ себе си, когато вадимъ ножъ и колимъ кокошки, агнета, волове, крави и др. Когато колимъ животнитѣ, ние намираме, че това е наше право. Защо? Считаме, че ние сме господари на всички сѫщества, които по интелигентность седатъ по-долу отъ насъ и, слѣдователно, можемъ да разполагаме съ тѣхния животъ.

Казвамъ: много отъ погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на извѣстни дефекти въ линиитѣ на тѣхното тѣло, лице, крака, рѫцѣ и т. н. Запримѣръ, физиономиститѣ сѫ намѣрили седемь линии въ човѣшкия носъ, които считатъ като дефекти, вслѣдствие на което тѣ казватъ, че на нѣкой носъ е изразена чърта на страхливость, на другъ — щестлавие, на трети — гордость, на четвърти — любопитство, на пети — търговски духъ и т. н. Ако човѣкъ разбира тази наука, той ще се оглежда често и, при съзнателна работа съ мисъльта си, ще изправя дефектитѣ си. Може ли да се нарече художникъ онзи, който не умѣе да корегира своята картина? Той турилъ нѣкѫдѣ по-силни, нѣкѫдѣ по-слаби сѣнки, или очитѣ не сѫ достатъчно изразителни и всичко това самъ трѣбва да корегира. Ако човѣкъ самъ не може да изправи дефектитѣ на своето лице и тѣло, има ли право да казва за себе си, че Богъ живѣе въ него? Казвате: Лицето на човѣка е изразъ на душата. Питамъ: може ли едно криво лице, или съ дефекти лице да прѣдставя душата? Може ли душата да живѣе въ неорганизирано тѣло? И слѣдъ това казвате, че като умре човѣкъ, всичко съ него се свършва. Какъ е възможно човѣкъ, въ когото душата живѣе, да умре? Невъзможно е да умре човѣкъ, въ когото душате живѣе!

Апостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно.“ Тѣло, въ което душата е облѣчена, не може да умре. Това тѣло е дѣте на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дѣте? Значи, ще излѣзе, че душата живѣе въ хижа, която всѣки моментъ може да се събори и изчезне. Това сѫ стари разбирания, отживѣли врѣмето си. Само грѣхътъ може да живѣе въ хижа. Отъ осемь хиляди години насамъ той си е направилъ една хижа, единъ затворъ, а иска да убѣди хората, че тукъ живѣе душата. Ясновидецътъ вижда тази хижа около човѣка, въ видъ на тъмна, черна обвивка, която нѣкога прониква дълбоко въ него и го стѣга, ограничава. Та усилията, борбитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ стремежъ на духа да се освободи отъ тази тъмна сѣнка, отъ това черно покривало. Това може да се постигне само чрѣзъ свѣтлина.

Казвамъ: човѣкъ не трѣбва да търси само дефектитѣ си, но трѣбва да учи, да различава нормалнитѣ линии отъ анормалнитѣ и да знае, какъ да ги изправя. Значи, анормалность има въ очитѣ, ушитѣ, устата, носа, челото, вѣждитѣ на човѣка, и той трѣбва да работи съзнателно за своето изправяне. Много отъ съврѣменнитѣ физиономисти твърдятъ, че най-лесно ставатъ промѣни въ черепа на човѣка. Той може да прѣтърпи нѣкаква промѣна въ черепа си даже въ продължение на три мѣсеца. Това зависи отъ интенсивностьта на мисъльта. Колкото по-интенсивна е мисъльта на човѣка, толкова повече изтънява неговиятъ черепъ. Запримѣръ, ако вземете черепа на човѣкъ, заминалъ за онзи свѣтъ, у когото мисъльта е била много интенсивна, ще видите, че черепътъ на този човѣкъ на много мѣста е тънъкъ, и свѣтлината на свѣщьта лесно минава прѣзъ тия мѣста. Обаче, ако турите една свѣщь въ черепа на човѣкъ, който малко е мислилъ прѣзъ живота си, ще видите, че свѣтлината не прониква прѣзъ неговия черепъ. Слѣдователно, колкото по-разработенъ е билъ мозъкътъ на човѣка, толкова и костьта на черепа му ще бѫде по-тънка. Това показва, че мисъльта е динамическа сила, която заставя мозъка да работи, да се развива. Гърцитѣ наричатъ българитѣ „дебели глави.“ Това отчасти е вѣрно, както отчасти е вѣрно твърдението на нѣкои физиономисти, че моралнитѣ чувства у гърцитѣ сѫ недостатъчно развити.

И тъй, колкото повече се развиватъ вѫтрѣшнитѣ чувства и способности на човѣка, голкова повече се развиватъ и неговитѣ морални чувства, вслѣдствие на това става повдигане на горната часть на черепа. Голѣма енергия, голѣма интенсивность се изисква отъ човѣка, за да може да придаде на черепа си горѣ красива крива линия. Голѣма е придобивката на човѣка, ако той, съ усилието на духа си, може да направи нѣкаква промѣна въ своитѣ удове. Ако линията на ухото, въ срѣдната часть, е издута, това показва активность въ чувствата. Ако тази линия е малко сплесната, този човѣкъ е външно пасивенъ, а вѫтрѣшно активенъ. Сѫщитѣ линии иматъ значение и за носа на човѣка. Когато носътъ е малко вирнатъ нагорѣ, това показва любопитство; ако е малко завитъ надолу, това показва търговски духъ. Човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да прѣдаде правилни линии на ухото, на носа, на челото си и т. н. Правилнитѣ линии на носа говорятъ за равновѣсие между човѣшкитѣ способности. За всѣка своя постѫпка човѣкъ трѣбва да мисли.

Съврѣменната култура трѣбва да даде методи за работа, чрѣзъ които хората да постигнатъ пълно равновѣсие между силитѣ на своя организъмъ. Тѣзи методи сѫ сложни, но рационални. При тѣхъ може да се постигнатъ извѣстни резултати, които ще се отразятъ, както вѫтрѣшно, така и външно върху човѣка. Тази промѣна ще се отрази върху лицето, ушитѣ, очитѣ, носа, както и върху цѣлото тѣло на човѣка. Той трѣбва да изучава чъртитѣ на лицето си, да рабоги върху тѣхъ, да ги изправя. Ако срещнете човѣкъ съ правилни чърти на лицето, вие трѣбва да го изучавате, да се сравнявате съ него, за да знаете, какво ви липсва. И младиятъ, и стариятъ обичатъ да се оглеждатъ. Защо? Всѣки желае да бѫде красивъ. Въ красивото лице е изразено всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Затова Богъ казва: „Огледай се и вижъ, какво съмъ вложилъ въ твоята душа. Ако има нѣщо, което си нарушилъ, работи върху него, докато го изправишъ.“ Нѣкой се оглежда и казва: Азъ нѣмамъ никакви дарби. — Това не е вѣрно. Който нѣма никакви дарби, той има чело едва 1— 2 сантиметра високо. Въ сѫщность така ли е? Твоето чело е високо петь сантиметра, а казвашъ, че нѣмашъ никакви дарби. Даже котката проявява извѣстна интелигентность, а колко повече човѣкъ! Красиво е човѣшкото лице! Като погледнете брадата на човѣка, въ нея има една красива чърта. Дѣто е добрѣ развита тази чърта, тя говори за голѣма устойчивость на човѣка. На хиляди парчета да разрѣжете този човѣкъ, той нѣма да се откаже отъ убѣжденията си. Който нѣма тази чърта на брадата си, още при първия ударъ е гоговъ да отстѫпи.

Нѣкой казва: Азъ те обичамъ. — Добрѣ, съгласенъ съмъ съ тебе, но първо ще погледна на брадата ти. Ако имашъ тази специфична чърта на брадата си, тя доказва, че ти си правъ Това е написано въ книгата на твоята брада. Ако нѣмашъ тази чърта на брадата си, ти си неустойчивъ човѣкъ, и азъ не мога да се возя на твоята кола. Чувствата и мислитѣ на хората не сѫ еднакво устойчиви. Казвате: Богъ всичко може да направи. — Да, вѣрно е това. Богъ всичко може да направи за онѣзи, които Го слушатъ и обичатъ. Но, ако искаме Богъ да върви по нашия умъ и по нашето сърце, Той нищо нѣма да направи. Докато човѣкъ се излежава, Богъ нищо нѣма да направи за него; ако работи, той ще има помощьта и съдѣйствието на Бога и на всички разумни сѫщесгва. Който нищо не работи, а цѣлъ день заповѣдва на слугитѣ си, той въ единъ животъ само може да деформира лицето си, да изкриви носа, устата, очитѣ си, да атрофира вѫтрѣшнитѣ си органи и послѣ да се чуди, какъ и отдѣ му дошло нещастието. Мързелътъ, непослушанието сѫ причина за неговото нещастие. Когато човѣкъ повдигне ума си въ култъ и мисли, какъ повече знания да придобие, стомахътъ въ него ще пострада. Когато пъкъ той повдигне стомаха си въ култъ, главата му ще пострада.

Слѣдователно, между стомаха и главата на човѣка има извѣстно съотношение. Когато стомахътъ грѣши, мозъкътъ се наказва когато мозъкътъ грѣши, стомахътъ се наказва. Тъй щото, стомахътъ се наказва, за да се изправи мозъка на човѣка; мозъкътъ се наказва, за да се изправи стомаха. Разумниятъ ученикъ всѣка сутринь трѣбва да се оглежда въ огледалото, да види, има ли нѣкаква най-малка промѣна въ чъртитѣ на лицето си и, ако има такава, дали тя е правилна, или не. Нѣкой казва: Остарѣхъ вече, лицето ми се набръчка. Казвамъ: ако по лицето се явяватъ бръчки, тѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣсто. Всѣка бръчка трѣбва да е резултатъ на нѣкаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчкитѣ по лицето на стария човѣкъ се подчиняватъ на единъ общъ законъ. Тия бръчки показватъ, какво е постигналъ стариятъ човѣкъ. Тѣ сѫ индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчкитѣ по лицето на старитѣ хора сѫ наредени споредъ законитѣ на природата, тѣ сѫ нормални и на мѣсто. Ако не сѫ наредени по законитѣ на лриродата, тѣ сѫ анормални, не сѫ на мѣсто и сѫ резултатъ на извѣстни паталогически състояния. Сѫщото може да се каже и за линиитѣ на носа. Линиитѣ на носа трѣбва да бѫдатъ правилни. Изобщо, човѣкъ трѣбва да развива линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Той трѣбва да развива и очитѣ си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Природата обича искреностьта. Когато човѣкъ погледне на носа, на ушитѣ, на вѣждитѣ, на очитѣ си и види нѣщо изкривено, деформирано въ себе си, той трѣбва да си каже: имамъ нѣщо деформирано въ себе си, но ще работя да го изправя. Смѣлость и рѣшителность се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ носятъ рѫкавици, пазятъ кожата си отъ слънце, отъ вѣтъръ, отъ природни влияния. Много хора, безъ да съзнаватъ, съ рѫкавицитѣ прикриватъ дефектитѣ на рѫката си.  Питамъ: какво благо могатъ да донесатъ на човѣка рѫкавици отъ кучешка кожа, които той туря на рѫцѣтѣ си? Може ли да стане културенъ човѣкъ ескимосътъ, който се облича съ дреха отъ меча кожа? Могатъ ли да донесатъ нѣкакво благо за човѣка птичитѣ пера на шапката му, или лисичата кожа на врата му? Дрехитѣ на разумния човѣкъ трѣбва да бѫдатъ направени отъ растителни материали. Донѣкѫдѣ за прѣпорѫчване сѫ и вълненитѣ дрехи, направени отъ вълната на овцитѣ. Ако се облѣчете съ вълнена дреха и отидете при нѣкой кошеръ, пчелитѣ могатъ да ви нажилятъ добрѣ. Тѣ не обичатъ миризмата на овцата. Ако се облѣчете съ ленена дреха, пчелитѣ сѫ спокойни. Като знаеше този законъ, Мойсей забрани на левититѣ, Божиитѣ служители, да се обличатъ съ вълнени дрехи. Той имъ прѣпорѫчваше да се обличатъ съ ленени дрехи.

Когато ученикътъ изучава природата, или когато размишлява върху въпроси отъ Божественъ характеръ, той трѣбва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничнитѣ движения. Тя обича разумнитѣ постѫпки. Тя ще научи човѣка по вѫтрѣшенъ пѫть, какъ и въ какви дрехи да се облича, какъ да лѣга и става, какъ да се храни, какъ да диша и т. н. Природата казва на човѣка, на коя страна да лѣга и какъ да става, но ако не слуша и легне, както намира за добрѣ, той цѣла нощь ще се върти въ леглото, безъ да спи. Правилно е човѣкъ да спи на дѣсната си страна, но може да спи и на лѣвата. Когато енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни, човѣкъ трѣбва да лѣга на лѣвата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмѣна между силитѣ. Легне ли на дѣсната страна, цѣла нощь нѣма да спи. Когато силитѣ на повърхностьта на земята сѫ отрицателни, човѣкъ трѣбва да лѣга на дѣсната си страна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, дали енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни или отрицателни. При това, енергията на земята не е еднаква навсѣкѫдѣ. Има мѣста, дѣто енергията е положителна, а въ сѫщото врѣме, на друго мѣсто на земята, енергията е отрицателна. Човѣкъ трѣбва да познава тия сили и да се съгласява съ тѣхъ.

Съврѣменнитѣ хора често се обезсърдчаватъ, че не могатъ да постигнатъ копнежитѣ на своята душа. Питамъ: какви сѫ тѣхнитѣ копнежи? Нека всѣки конкретно да си отговори, какво иска да постигне. Като наблюдавамъ младитѣ, виждамъ, че нѣкой иска да стане виденъ писатель, да напише нѣкакъвъ романъ, съ който да внесе нѣщо ново за човѣчеството. Другъ иска да стане поетъ, да пише такива стихове, че всѣки четецъ да се забравя отъ тѣхъ. Трети иска да стане знаменитъ музикантъ или пѣвецъ и т. н. Всѣки иска съ нѣщо да обърне внимание на хората. Тия стремежи сѫ на мѣсто, но човѣкъ трѣбва да развива дарбитѣ си за слава Божия. Каквото направи, той трѣбва да има прѣдъ видъ славата Божия, а не своята. За да стане човѣкъ виденъ поетъ, писатель, философъ или музикантъ, той трѣбва да се е родилъ при специални условия. Първото условие за това е любовьта. Любовьта трѣбва да влѣзе като основа въ живота на човѣка.

Двѣ раждания има въ свѣта. Едното е физическо раждане, по плъть, а другото — духовно, по духъ. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родишъ по духъ и да се слѣешъ съ физическия човѣкъ. Духовното тѣло прѣдставя доброто, разумното сърце на човѣка, което намира правия пѫть въ живота. Нѣкои го наричатъ интуиция. Който има доброто сърце въ себе си, той има особена, специфична чърта на лицето си. Тази чърта придава пластичность, подвижность на мускулитѣ на лицето. Отъ лицето на такъвъ човѣкъ излиза свѣтпина, и дѣто мине, той обръща внимание на хората, привлича ги. Всѣки може да има добро сърце. Да бѫде човѣкъ талантливъ, или гениаленъ, това е мѫчна работа, но да има добро сърце, това е лесно постижимо. Да бѫде човѣкъ ученъ, философъ, поетъ, музикантъ, това е непостижимо въ единъ животъ, но да има добро сърце, за това се изискватъ най-леки условия. Слѣдователно, започнете съ най-малкитѣ усилия, да проявите доброто сърце въ себе си. Проявите ли доброто сърце, всички останали дарби, сами по себе си, ще дойдатъ.

Мнозина говорягъ за велики постижения, за велики добродѣтели, а при това не познаватъ себе си. Запримѣръ, кой отъ васъ е изучавалъ подробно лицето си, да знае, колко сантиметра сѫ дълги и широки неговитѣ чело, вѣжди, носъ, уста, уши и т. н.? Кой отъ васъ е изучавалъ формата на своитѣ очи, уши, носъ, брада, уста, да знае, какво означава всѣка форма? Вземете едно огледало, наблюдавайте, изучвайте удоветѣ на своего лице и слѣдъ това ги нарисувайте. Нека всѣки се заинтересува отъ себе си и се изучава, както естественикътъ изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ до най-малкитѣ имъ подробности. Когато човѣкъ е боледувалъ извѣстно врѣме, той изгубва часть отъ своята жизнена енергия, и за да я възстанови, търси лѣкари, или различни медикаменти, съ които да си помогне. Ето какво може човѣкъ да направи въ този случай. Нека отъ врѣме на врѣме хваща съ два пръста долната, месестата часть на ухото си и леко да я опва надолу. Слѣдъ това да разтрива подутината задъ ухото и да слѣди за промѣнитѣ, които настѫпватъ въ неговия организъмъ. Правете и вие тия опити, не само, когато сте болни, но и при неразположение на духа. Когато учительтъ иска да застави ученика да мисли, той го хваща за ухото. Ученицитѣ винаги сѫ недоволни отъ учители, които дърпатъ ушитѣ имъ. Защо? — Защото тѣ не знаятъ, какъ да ги дърпатъ. Нѣкой учитель хване ученика за ухото и го дърпа до зачервяване. И майкитѣ не знаятъ, какъ да хващатъ ушитѣ на дѣцата си. Дърпането, опъването на ухото трѣбва да се прави съ любовь, а не съ гнѣвъ. Когато направишъ нѣкаква погрѣшка, хвани леко едното си ухо, послѣ другото и кажи: Ако искашъ да станешъ човѣкъ, ти трѣбва да слушашъ, какво Богъ ти говори. Казвате: Малко работа имаме, че ще се занимаваме съ ухото си. — Това е методъ за усилване на жизненостьта въ човѣка. Който иска да бѫде здравъ, да има добро разположение на духа, той трѣбва да приложи този методъ, да опита неговитѣ резултати. И животнитѣ прилагатъ този методъ. Когато се усѣщатъ слаби, тѣ нагаждатъ ухото си между клончетата на нѣкое низко дърво, или нѣкое колче и го търкатъ, докато възбудятъ своята жизнена енергия. Другояче тѣ не могатъ да си помогнатъ. Тѣ нѣматъ рѫцѣ, да си дръпнатъ ухото, затова си служатъ съ груби начини.

И тъй, всички линии, всички движения въ природата иматъ своя стойность, свое опрѣдѣлено мѣсто. Дали дадена линия ще бѫде дълга или кѫса, права или крива, тя има дълбокъ смисълъ. Задъ всѣка линия се крие една разумна сила. Въ този смисълъ външниятъ човѣкъ още не е истинскиятъ човѣкъ. Той прѣдставя само една микроскопическа часть отъ неговия миналъ, настоящъ и бѫдещъ животъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да учи и прилага. Знание безъ приложение е суета, както е казалъ нѣкога Соломонъ. Той билъ мѫдъръ човѣкъ, ималъ много знания, но казалъ: Многото знание е товаръ за човѣка. Той подразбиралъ: много знание безъ любовь е тежесть; много знание съ любовь е бодрость. Соломонъ живѣлъ разкошно, ялъ и пилъ, но любовьта не седи въ ядене и пиене. Царството Божие не седи въ ядене и пиене. Знание безъ любовь е тежесть за човѣшкия духъ. Знание съ любовь е благословение.

Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта, че всѣки трѣбва да работи за усъвършенствуването на своя душевенъ животъ, за хармонизиране на силитѣ въ своя организъмъ. Ако човѣкъ работи съзнателно, съ усилие на своя духъ, безъ смущения и безпокойствия, въ продължение на три мѣсеца даже той ще може да измѣни въ минимална степень живота си, да внесе микроскопическо подобрение въ линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вѣра. Мнозина отъ васъ имате пѫпки по лицето си — работете за прѣмахването имъ. Мнозина се оплаквате отъ ревматизъмъ и редъ други болести — всичко това трѣбва да изчезне отъ васъ. Всички болести, недѫзи сѫ резултатъ на чужди вещества, наслоени въ организъма ви. Тѣзи утайки трѣбва да се изхвърлятъ навънъ! Само Божествениятъ животъ е въ сила да освободи човѣка отъ тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добриятъ животъ е методъ, чрѣзъ който човѣшката мисъль може да се освободи отъ ненужния прахъ, натрупанъ отъ вѣковетѣ. Този прахъ е изопачилъ мисъльта на съврѣменния човѣкъ, вслѣдствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човѣка за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене сѫ станали на каша. Ако го питате, какво трѣбва да яде, и той не знае; какво трѣбва да пие — не знае; въ какво трѣбва да вѣрва — не знае; какво да учи — не знае. И при всички блага, които хората иматъ днесъ, тѣ не знаятъ, какво да правятъ, кой пѫть да поематъ и, въ края на краищата, вършатъ глупости.

Единъ американски милионеръ пожелалъ да се качи на аеропланъ, да опита, какво нѣщо е да се качишъ на високо въ въздуха. Качилъ се най-послѣ на аеропланъ, но изпиталъ голѣмъ ужасъ и страхъ, струвало му се, че умира. Той си казалъ: Кой ме кара да се качвамъ на аеропланъ? Втори пѫть нѣма да помисля за аеропланъ. Казвамъ: който иска да се качва на аеропланъ, той трѣбва да знае, кое врѣме благоприятствува за качване. Човѣкъ не може всѣкога да се издига нагорѣ съ аеропланъ. За всѣко нѣщо има специално врѣме и мѣсто. Ще говоришъ, когато е врѣме за говорене; ще мислишъ, когато е врѣме за мислене; ще правишъ добро, когато е врѣме за правене добро; ще ядешъ и пиешъ, когато е врѣме за ядене и пиене. Правилниятъ животъ се заключава въ това, човѣкъ да прави всѣко нѣщо на своето врѣме. Нѣкой казва: Сега не ми се учи, не ми се ходи на работа, нѣмамъ разположение. Казвамъ; ако е врѣме за учене, или за работа, ти ще станешъ и ще свършишъ всичко, каквото е необходимо. Щомъ станешъ, разположението ще дойде. Ако не е врѣме за работа, или за учене, и да имашъ разположение, ще го изгубишъ.

За изяснение на мисъльта си ще приведа слѣдния фактъ: единъ търговецъ отишълъ на борсата да печели. Въ 10 — 15 минути той спечелилъ 500,000 лв. Слѣдъ това продължилъ още да играе, но започналъ да губи, и въ половинъ часъ всичко изгубилъ. Защо въ първо врѣме печелилъ, а послѣ губилъ? — Защото нито на врѣме е започналъ, нито на врѣме е свършилъ. Споредъ мене, не е уменъ онзи, който въ началото губи, а на края печели. По-добрѣ е въ началото да губи, а на края да печели. Още по-добрѣ е, когато човѣкъ не взима участие въ борсата. Природата не обича борсата. Тя казва: Не влизай въ борсата, докато не ти кажа. Когато ти кажа да влѣзешъ, послушай ме. Ако ме послушашъ и влѣзешъ, богатъ ще излѣзешъ. Когато ти казвамъ да не влизашъ, не влизай.

Ако не ме послушашъ и влѣзешъ, послѣденъ бѣднякъ ще излѣзешъ. Природата на никого не прави отстѫпки. Когото хване въ непослушание, на онзи свѣтъ го изпраща; който я слуша, тя го благославя. Това не значи, че трѣбва да станете страхливи. да не смѣете да прѣдприемете нѣщо. Смѣли бѫдете, но се вслушвайте въ своето добро сърце. Ако е дошълъ часътъ да мислишъ, мисли. Ако е дошълъ часътъ да правишъ добро, прави добро. Ако е дошълъ часътъ да се качишъ на аеропланъ, качи се! Обаче, не е ли дошълъ часътъ за всичко това, чакай, докато доброто сърце ти каже, какво да правишъ.

Слѣдователно, ученицитѣ на новото учение трѣбва да се вслушватъ въ гласа на доброто сърце, въ гласа на Божественото начало въ себе си.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

8. Лекция отъ Учителя, държана

на 10 ноември, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...