Jump to content

1926_11_03 Човѣшкиятъ духъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЧОВѢШКИЯТЪ ДУХЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

За слѣдния пѫть пишете нѣщо за цвѣтоветѣ на дѫгата.

Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо човѣкъ трѣбва да учи? Мнозина казватъ, че науката напѫтва човѣка въ живота. Право ли е това? Ако се качите на единъ автомобилъ, можете ли да кажете, че той ви напѫтва? Колкото автомобилътъ напѫтва човѣка, толкова и науката го напѫтва. Какво прѣдставя въ сѫщность науката? По този въпросъ има двѣ мнѣния: едното мнѣние е, че безъ наука не може; другото мнѣние е, че безъ наука може. Значи, и съ авто мобилъ може, и безъ автомобилъ може. Науката е произведение на човѣшкия духъ, а човѣшкиятъ духъ седи надъ всички науки. Отъ хиляди вѣкове насамъ човѣшкиятъ духъ е създавалъ и продължава да създава наукитѣ. Едни отъ тѣхъ сѫ. изчезнали, а други и досега продължаватъ да сѫществуватъ. И съврѣменната наука единъ день ще изчезне; отъ нея ще остане само най-цѣнното, а всичко друго, което е служило като забавление за малкитѣ дѣца, ще се забрави, ще се заличи. Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ съврѣменната математика и съ съврѣменното счетоводство? Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ законодателството, по което се управляватъ съвръменнитѣ общества и народи? Мислите ли, че въ бѫдещето съврѣменната физика и химия ще се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото днесъ?

Сега, като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че азъ отричамъ науката, или че не признавамъ ученитѣ хора. Нито науката отричамъ, нито ученитѣ, но казвамъ, че всички учени хора сѫ черпили познания отъ източникъ, по-високъ отъ тѣхъ, и то всѣки се е домогвалъ до тѣзи знания споредъ степеньта на своето развитие. Въ този смисълъ, азъ не признавамъ учени, които черпятъ своята наука отъ земята. Кантъ бѣше ученъ, но отдѣ черпѣше знанията си? Пророцитѣ отдѣ черпѣха знанията си? Тъй че, когато нѣкой мисли, че знае много нѣща, това значи, че прѣди това той е билъ невѣжа. И прѣди да е свършилъ университетъ, човѣкъ все е знаелъ нѣщо. И слѣдъ като свърши, пакъ знае нѣщо. Важно е човѣкъ да не се заблуждава, да мисли, че като свърши университетъ, всичко знае. Колкото да учи, човѣкъ все остава невѣжа по отношение на това, което се разкрива прѣдъ него. Учениятъ знае, че земята се върти около своята ось, но какъ, именно, се върти, той не може да докаже. Учениятъ знае, че земята се е отклонила на 23° отъ осьта си, но какъ е станало това отклонение, не може да докаже. Слѣдователно, учениятъ трѣбва да бѫде като художника. Щомъ нарисува една картина, той самъ трѣбва да знае, вѣрна ли е картината му, има ли дефекти, добрѣ ли прѣдставя природата и т. н. Учениятъ трѣбва да бѫде първиятъ критикъ на себе си. Всѣко нѣщо, което знае, той трѣбва да докаже, да го обоснове. Това е знание. Когато музикантътъ свири, той трѣбва да изразява нѣщата, както сѫ. Ако свири нѣщо отъ Бетховена, той трѣбва да го изпълни, както самиятъ Бетховенъ. Всѣки трѣбва да прилича на себе си. Ако прѣдставяте Бетховена, така трѣбва да го изразите, че той самъ да се познае.

Обаче, много хора, като приличатъ на себе си, искатъ и другитѣ да бѫдатъ като тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за хората отъ това, да мязатъ едни на други. Природата обича разнообразието. Докато всѣки човѣкъ прѣдставя особенъ екземпляръ, той е цѣненъ; щомъ се явятъ два еднакви екземпляра, цѣната имъ се намалява. Казвате, че въ свѣта има безброй учени хора. Не, въ свѣта има само единъ ученъ човѣкъ — козмическиятъ. Всички останали учени сѫ негови секретари, които ходятъ тукъ-тамъ, събиратъ материалъ, какво казалъ този или онзи ученъ и го разгласяватъ. Запримѣръ, може ли съврѣменната наука да обясни произхода на живота и да създаде човѣка? Знае ли тя онзи елементъ, който създава безсмъртието? Съврѣменната наука обяснява нѣщата все отъ гледището на физическитѣ закони. Вънъ отъ тѣхъ тя нищо не може да докаже. Питамъ: други закони, освѣнъ фи зическитѣ, не сѫществуватъ ли? Освѣнъ физическитѣ закони има и други, които ученитѣ не сѫ открили. Това, което ученитѣ наричатъ законъ, е проявяване само на истинския законъ. Въ абсолютния законъ нѣма никакви изключения. Законъ, въ който има изключения, не е истински законъ. Въ законитѣ на живата природа нѣма никакви изключения. Слѣдователно, кажете ли за нѣщо, че е законъ, въ този законъ не трѣбва да има изключения. Щомъ има изключения, той е правило.

Казватъ, че логиката изучава законитѣ за правилното мислене. Ако въ мисъльта на човѣка има изключения, какви сѫ тѣзи закони? Какво ще се каже тогава за отрицателнитѣ мисли на хората, върху които се съгражда животъ само на страдания и разочарования? Какво ще кажете за любовьта на съврѣменнитѣ хора? На какви закони почива тя? Съ това не искамъ да разрушавамъ идеалитѣ ви, но искамъ да ви извадя отъ заблужденията въ живота. Запримѣръ, нѣкой седи прѣдъ една стѣна и казва: Задъ тази стѣна нѣма нищо. Не, задъ тази стѣна се криятъ много нѣща, които ти не виждашъ. Ако ти не виждашъ нищо, това още не значи, че наистина нищо друго не сѫществува.

Слѣдователно, положението, до което е дошла съврѣменната наука е само въведение къмъ истинската наука. Съ това авторитетътъ на ученитѣ не се подцѣнява. Напротивъ, съврѣменнитѣ учени иматъ цѣна и то толкова по-голѣма, колкото по-близо седатъ до истината. Всѣка теория е цѣнна дотолкова, до колкото тя съдържа истината въ себе си. И музиката, и художеството трѣбва да съдър жатъ истината въ себе си. Всѣко нѣщо, върху което работимъ, трѣбва да съдържа истина. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да съдържа истината въ себе си. Истината е сѫщественото въ живота, къмъ което трѣбва да се стремите. Ако турите истината като основа на своя животъ, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ. Въ отношенията на хората липсватъ допирни точки. Защо? — Защото всѣки живѣе въ специаленъ центъръ на мозъка си и вънъ отъ него не излиза: единъ живѣе въ центъра на своитѣ лични чувства, другъ —  въ своитѣ религиозни чувства, трети — въ общественитѣ чувства и т. н. Всѣки отъ васъ, запримѣръ, знае ли въ кой центъръ на главата си живѣе? Знаете ли, коя станция на мозъка ви е отворена? Слушате нѣкоя хубава сказка или бесѣда, но въ това врѣме ви занимаватъ други въпроси; други желания се събуждатъ у васъ. Нѣкой казва: Дано по-скоро свърши сказчикътъ, че да отида на концертъ. Другъ казва: Дано по-скоро се освободя, че ме чака важно търговско прѣдприятие Това показва, че интереситѣ на човѣшкия духъ сѫ различни. Какво се ползува духътъ отъ музиката, отъ религията или отъ науката въ всичкитѣ имъ области? Кой кого учи: духътъ се учи отъ музиката, или музиката се развива отъ духа? Цигулката ли учи цигуларя, или цигуларьтъ развива цигулката? Цигуларьтъ учи цигулката да свири, но не обратното. Слѣдователно, човѣшкиятъ духъ учи човѣка на всичко.

Нѣкой извърши едно дѣло и послѣ казва: Азъ постѫпихъ споредъ природата си, другояче не мога да постѫпя. Другъ казва: Азъ трѣбва да лѣгамъ рано. Само по този начинъ мога да почивамъ. Питамъ: право ли е това? Истинската почивка не се постига съ много спане. Когато човѣкъ иска да почине, той трѣбва да освободи ума си отъ всички непотрѣбни мисли, сърцето си —  отъ всички непотрѣбни, тягостни чувства и желания. Тѣ изчерпватъ енергията на човѣка, безъ да му дадатъ нѣщо. За да почине, художникътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички бои отъ ума си. За да почине, ученикътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички книги отъ ума си. Докато приеме необходимата енергия отъ природата, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде съвършено свободенъ отъ всички външни пособия. Щомъ приеме нужната енергия, той може вече да вземе пособията си и отново да започне работата си. Като знаете това правило, трѣбва да бѫдете внимателни, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. Никога не се налагайте съ своето мнѣние върху приятелитѣ си, да не ги обрѣмените, нито се оставяйте други да ви обрѣменяватъ. Пазете се отъ прѣсищане. Човѣкъ може да се прѣсити отъ музика, отъ наука, отъ религия. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка отъ прѣсищането. Човѣкъ може да се прѣсити и отъ живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се прѣситите отъ живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете. Нѣкой казва: Азъ зная всичко. Онѣзи хора, които знаеха всичко, днесъ сѫ заровени въ земята. Ученитѣ слѣзоха долу, въ земята, а невѣжитѣ останаха горѣ, да учатъ. Ученитѣ създадоха свѣтоветѣ. Вѣрно ли е това? Туй е теория, която се нуждае отъ доказателства. И да се докаже, всѣки ще запита: Кой е присѫтствувалъ при създаването на свѣтоветѣ, че да знае, какъ е станало това?

Казвамъ: истината не се нуждае отъ доказателства или отъ демонстрации. Нѣкой човѣкъ е тѫженъ, скърбенъ, отчаянъ. Какъ ще докажете това? Ако можете моментално да смѣните състоянието му, това е истинска наука. Едно е важно за човѣка: сърцето, умътъ, волята, душата и духътъ му да бѫдатъ съвършено свободни, т. е. да могатъ всѣки моментъ да се проявятъ. Правата мисъль може да се прояви само при свобода. Вънъ отъ свободата тя не се изявява. Когато умътъ, сърцето и волята на човѣка се проявяватъ правилно, той има цѣнни придобивки. Тия придобивки се складиратъ въ душата. Тя е съкровищница на човѣшкия духъ. Тя носи въ себе си всичко онова, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ отъ незапомнени врѣмена до днесъ. Въ този смисълъ казваме, че нищо въ живота не се губи. Богатството, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ, е скрито въ душата му, и единъ день, когато потрѣбва, то ще се даде като даръ, като наслѣдство на онзи, който го е изработилъ. Единъ день това знание, това богатство ще бѫде достояние на всички души. Ще дойде день, когато и невѣжитѣ, безъ да сѫ работили, ще иматъ на разположение науката на миналото. Не става ли това и днесъ? Вземете една плоча, турите я на грамофона, завъртите ключа и слушате рѣчьта на нѣкой ученъ. Той не сѫществува вече на земята, заминалъ е за онзи свѣтъ, но прѣподава, развива, обяснява своитѣ формули. Може ли, при това положение, да наречете плочата учена? Колкото плочата е учена, толкова ученъ може да бѫде и онзи автоматъ, който механически рѣшава най-труднитѣ задачи. Може ли да се нарече ученъ човѣкъ онзи, който отъ създаването на свѣта до днесъ е изчислилъ, колко хора сѫ се родили и колко сѫ умрѣли? Ученъ е той, но какво ще допринесе неговата ученость за човѣчеството? Слѣдъ него ще дойде другъ ученъ, ще изнесе причинитѣ за умиранията, ще доказва на хората, какъ трѣбва да се измѣнятъ условията, за да се намали смъртностьта. Добро е всичко това, но то е само теория. Кой отъ тия учени ще бѫде най-авторитетенъ? Ако тѣзи учени дойдатъ при васъ и чрѣзъ изчисления ви покажатъ, какви страдания ще минете прѣзъ живота си, при какви условия ще ви сполетятъ, какъ можете да ги избегнете, вие ще се замислите малко. Въ края на краищата ще кажете, че това е теория. Обаче, натъкнете ли се на страданията, вие започвате сериозно да мислите. Значи, истинскиятъ авторитетъ за васъ е животътъ.

Казвате: Айнщайнъ е ученъ човѣкъ, Дарвинъ, Кантъ сѫщо така сѫ учени, понеже внесоха нѣщо ново въ свѣта. Айнщайнъ е нѣкѫдѣ въ Германия, Дарвинъ — въ Англия, Кантъ — въ Германия, обаче, всѣки човѣкъ включва въ себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта. Всички хора живѣятъ въ васъ. Цѣлото човѣчество се съдържа въ единъ човѣкъ, и всѣки човѣкъ е въ цѣлото човѣчество. Като кажете ябълчна сѣмка, вие разбирате зародишитѣ на всички ябълки. Една ябълчна сѣмка съдържа въ себе си разнообразието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човѣкъ трѣбва да разглежда живота като нѣщо цѣло. За тази цѣль той трѣбва да се проникне отъ онази непрѣодолима вѫтрѣшна любовь къмъ знанието, къмъ истината. Духътъ подтиква човѣшката душа къмъ знание. Слушали сте да казватъ: Копнѣе ми душата. Духътъ подтиква ума къмъ пластичность, къмъ просвѣтление, а сърцето — къмъ облагородяване.

Защо е нужна наука на човѣка? — Науката развива дарбитѣ и способноститѣ. Тя разработва, оформява главата на човѣка. Като погледнете челото, черепа на човѣка, ще познаете, съ кои области отъ науката най-много се е занимавалъ. Ако духътъ на нѣкой човѣкъ не намѣри условия да се прояви, главата му постепенно започва да се деформира, носътъ му се изкривява. Като наблюдавате хората, ще видите, че всѣки отъ тѣхъ все има нѣкакъвъ дефектъ: на едного очитѣ сѫ изкривени; на другиго — носътъ е кривъ, ноздритѣ сплеснати; на трети — вѣждитѣ сѫ неправилни; на четвърти — лицето е асиметрично. Добрѣ е отъ врѣме на врѣме да се оглеждате, да видите, какъвъ дефектъ имате на лицето, или на главата си и да работите за неговото изправяне. Ако човѣкъ не се огледа, да види дефектитѣ си, той ще мисли, че е безпогрѣшенъ, че е абсолютно добъръ. Добъръ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който нѣма никакъвъ дефектъ нито въ физическо, нито въ умствено, нито въ сърдечно отношение. Физически той трѣбва да бѫде здравъ, но не пъленъ, дебелъ. Пълнотата още не показва здраве. Кръстътъ или талията на човѣка по мѣрка трѣбва да бѫде два пѫти по-дебела отъ врата; вратътъ трѣбва да бѫде два пѫти по-дебелъ отъ рѫката. Ако мѣркитѣ на кръста и на врата на даденъ човѣкъ сѫ по-голѣми отъ опрѣдѣленитѣ, значи, има извѣстна анормалность въ него.

Като говоря за положителната наука, азъ я сравнявамъ съ музиката. Математиката, физиката, химията сѫ музикални изрази. Механиката, напримѣръ, се занимава съ движението на тѣлата, съ силитѣ. Значи, тя се занимава съ живи тѣла. Само живитѣ тѣла се движатъ. Движението не е механически процесъ. Само разумнитѣ тѣла се движатъ; само разумнитѣ тѣла биватъ тъмни и свѣтли; само разумнитѣ тѣла биватъ твърди, течни и въздухообразни. Енергиитѣ, силитѣ пъкъ сѫ достояние на човѣшкия духъ. Когато човѣшкиятъ духъ иска да си направи сѣнка, да се освободи отъ вибрациитѣ на свѣтлината, той сгѫстява материята около себе си. Слѣдователно, той е въ сила да сгѫстява и разредява материята. Въ това отношение земята прѣдставя образецъ на твърда, гѫста материя, а слънцето — на рѣдка материя. Слънцето е свѣтещо тѣло, а земята — тъмно. Може би слѣдъ милиони години и земята ще свѣти като слънцето. Нѣкога и тя е била свѣтещо тѣло, но е изгубила свѣтлината си. Една българска поговорка казва: „Дѣто е текла вода, тамъ пакъ ще тече.“ И човѣкъ минава прѣзъ състояния на тъмнина и свѣтлина. Нѣкога той свѣти като слънцето, а нѣкога е тъменъ като земята. Това сѫ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава, за да научи нѣщо. Тъй щото, човѣкъ ще се качва въ рая, ще слиза и въ ада. Като слѣзе въ ада, той казва: Страшно нѣщо е адътъ! Казвамъ: страшно нѣщо е адътъ, когато човѣкъ не знае, отдѣ да излѣзе. Иначе, може ли да излѣзе самъ отъ ада, нищо страшно нѣма тамъ. Ако човѣкъ попадне между жителитѣ на слънцето, безъ да разбира езика и реда имъ, безъ да е готовъ за тѣхната култура, а при това не може да слѣзе на земята, той и тамъ ще бѫде нещастенъ. Мнозина мислятъ, че ако отидатъ въ рая, ще ги посрещнатъ съ музика и пѣсни, съ угощения. Да, ако сѫ готови за това, ако съзнанието имъ е пробудено, така ще бѫде. Ако съзнанието имъ не е будно, и въ рая, и въ ада да сѫ, все е страшно. Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на небето за грѣшника, който се разкайва за грѣховетѣ си, който се обръща къмъ Бога и прила га Любовьта, Мѫдростьта и Истината.“

И тъй, ако искате да се ползувате отъ знанието, което сте придобили, трѣбва да го прилагате. Каквото знание придобиете, каквато книга прочетете, приложете поне най-малкото отъ нея. Ако прочетете една книга, безъ да приложите нѣщо отъ нея, по-добрѣ да не сте я чели. Сѫщото се отнася и до Библията. Малко четете отъ нея, но прилагайте. Казвате: Какъ можемъ да познаемъ, коя книга трѣбва да четемъ? Ще ви дамъ слѣдното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я прѣдъ челото си, отправете мисъльта си къмъ разумния свѣтъ и запитайте Божественото въ себе си, да я прочетете, или не. Слѣдъ това останете спокойни за една-двѣ минути и ще чуете единъ тихъ гласъ отвѫтрѣ ви отговаря, да четете книгата, или не. Слушайте този гласъ! Той никога не лъже. Човѣкъ трѣбва да знае, какво да чете. Това четиво, което е полезно за едного, не е полезно за другиго. Има смисълъ да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човѣка. Когато човѣкъ чете по този начинъ и се съвѣтва съ своя вѫтрѣшенъ гласъ, той ще развие въ себе си интуицията, чрѣзъ която ще познава соковетѣ, които текатъ въ живота и оттамъ ще задържа за себе си полезнитѣ, а ще се прѣдпазва отъ отровнитѣ. Вие трѣбва да се прѣдпазвате отъ отровнитѣ сокове на книгитѣ. Четете нѣкоя философска книга, или нѣкой романъ, и цѣла нощь не можете да спите, казвате: Тази книга съвсѣмъ размѫтъ ума ми! Значи, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ. Чете нѣщо, или говори съ нѣкого, той всичко трѣбва да поставя на критика, на вѫтрѣшна анализа.

Материалиститѣ казватъ: Всичко въ свѣта е материя. Слѣдователно, другъ свѣтъ, освѣнъ материалния, не сѫществува. Значи, и Богъ не сѫществува. И едното, и другото твърдение прѣдставятъ външната страна на живота. Като говорите за материалния свѣтъ, като единственъ свѣтъ, тогава и Богъ ще бѫде за васъ материаленъ. Всичко, което е извънъ васъ, е материално; всичко, което е вѫтрѣ въ васъ, е духовно. Слѣдователно, външното е отражение на вѫтрѣшното. Когато човѣкъ говори за душата си, а живѣе изключително въ врѣмето и пространството, това показва, че той още не се е въплътилъ напълно, все още му липсва нѣщо. Вслѣдствие на това, човѣкъ още не е господарь на положението си. Трѣбва да минатъ хиляди години още, докато душата на човѣка остане завинаги да живѣе въ неговото тѣло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човѣкъ става господарь на положението си, той става светия. Засега човѣкъ е въ положението на растение, не е пусналъ дълбоко корени въ окрѫжаващата срѣда, вслѣдствие на което нѣма условия за дълъгъ животъ. И при това положение хората казватъ: Ние имаме свободна воля, това ще направимъ, онова ще направимъ. Да, съврѣменнитѣ хора сѫ толкова силни, толкова умни, че още на 60 годишната си възрасть тѣ губятъ силитѣ си, губятъ знанията си и казватъ: Едно врѣме бѣхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налегнаха, и всичко изгубихме. Питамъ: какъ е възможно това? Значи, като остарѣе човѣкъ, мисъльта му изчезва. Ако започне да мисли, филмътъ му се измѣства, не може да се появи на платното.

Казвамъ: ако човѣкъ иска да запази и на старини знанието, способноститѣ, богатството си, които е придобилъ на млади години, той трѣбва да е живѣлъ съвършено чистъ вѫтрѣшенъ животъ. Безъ чистота човѣшкиятъ духъ не може да се прояви въ силата си, не може да запази богатството, което е придобилъ на младини. Човѣкъ много пѫти ще изучава едни и сѫщи нѣща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-послѣ тѣ станатъ въ него втора природа. Истинско знание е това, което никога не се заличава отъ съзнанието на човѣка. Споредъ теорията на прѣраждането, вие сте дохождали много пѫти на земята и въ нѣкое отъ своитѣ прѣраждания може да сте били виденъ адептъ въ Индия, да сте имали послѣдователи, да сте учили хората на великото знание, а днесъ нищо не помните. Защо? — Отклонили сте се отъ правия пѫть, вслѣдствие на което всичко сте изгубили. Сега трѣбва отново да работите, да придобиете старото си знание. Нѣкои разправятъ, че Ледбитеръ, водитель на теософитѣ, въ нѣкогашното си минало, е билъ пророкъ Амосъ. Ледбитеръ самъ се чуди, какъ е забравилъ всичко отъ миналото си знание. Днесъ той е лишенъ отъ пророчеството на Амоса, който е билъ простъ говедарь: малко нѣщо знаелъ, но всичко това е знаелъ добрѣ и го е прилагалъ. Амосъ прѣдсказвалъ много нѣща, а Ледбитеръ едва запазилъ отъ миналото си разположението къмъ духовенъ животъ. Слѣдователно, ако човѣкъ не иска да регресира, а желае да запази знанието си, той трѣбва да живѣе абсолютно чистъ животъ. Само при такъвъ животъ човѣкъ може да запази знанието си, да даде просторъ на духа си и да работи въ съгласие съ законитѣ на живата природа. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че много знаятъ. Тѣ не трѣбва да забравятъ, че сѫ проводници на Божественото знание. Докато държатъ връзка съ Бога, тѣ могатъ да бѫдатъ носители на Неговитѣ мисли. Щомъ прѣкѫснатъ връзката си съ Него, и знанието имъ ще се прѣкрати. При това, каквото знание придобиятъ, тѣ трѣбва да го обработятъ въ себе си и часть отъ него да дадатъ на другитѣ.

И тъй, нѣма по-красиво състояние за човѣка отъ това, да има добро разположение на духа си, да има онази дѣтска възприемчивость, да се ползува отъ всичко, което слуша. При това, той трѣбва да бѫде свободенъ да изказва мнѣнието си, като счита, че всички хора знаятъ поне колкото него.

OOK_6_7_1.JPG

Сега, ще напиша числото 111, което е съставено отъ три единици, т. е. отъ три прави линии. Като разглеждате този профилъ, виждате, че и той е образуванъ отъ прави линии, на брой седемь: 1111111. Значи, имаме числото 1,111,111. Този профилъ струва ли единъ милионъ?

OOK_6_7_2.JPG

Прѣдставете си, че тия единици сѫ силови линии, отъ които може да създадете цѣлъ образъ и да подвижите свѣта напрѣдъ. Обаче, за да поставите тия сили на мѣстото имъ, изисква се знание. Въ тѣзи линии се крие цѣла наука. Когато се говори за единицата, за двойката, за тройката и за другитѣ числа, трѣбва да се знае, дѣ се намира всѣко отъ тѣхъ по лицето и тѣлото на човѣка. Единицата, напримѣръ, е поставена на носа; тройката — на вѣжцитѣ, (1); петьтѣ — на пръститѣ Тройката е поставена още и на човѣшката уста, разгледана профилъ, (2). Устата прѣдставя халка, която ни свързва съ земята, посрѣдствомъ вѫже, което постоянно влиза и излиза, прѣнася храната, (3). Котвата пъкъ прѣдставя очитѣ, свързани съ но са и устата, като халка. Устата ни спасява отъ труднитѣ положения въ живота. Ако халката се скѫса, сама за себе си, котвата нищо не струва. Вѫжето прѣдставя вѣрата въ човѣка, че винаги ще има храна да подържа организъма си. Храната прѣдставя живитѣ сили, които влизатъ въ устата и послѣ излизатъ навънъ. Устата извършва нѣколко функции: първо въ нея влиза храна, която се сдъвква отъ зѫбитѣ; послѣ, прѣзъ нея влиза въздухъ за дробоветѣ. И най-послѣ устата говори, произнася се за всичко, което е опитала.

Питамъ: коя е основната мисъль въ тази лекция? (— Човѣшкиятъ духъ, като авторъ на всички нѣща на земята). Щомъ човѣшкиятъ духъ е авторъ на всички нѣща, които виждате по лицето на земята, трѣбва ли да се кланяте на това, което той е създалъ? Затова и въ Писанието е казано: „Да не се кланяшъ на никакъвъ идолъ нито на земята, нито на небето.“ Като казвамъ, че човѣшкиятъ духъ е създалъ всичко, азъ го разглеждамъ въ неговата първоначална сила и чистота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ това състояние на духа си, да възстанови неговата сила и чистота, като постепенно се освобождава отъ заблужденията на своето минало. Щомъ човѣшкиятъ духъ, прѣзъ врѣмето на своя животъ, е създалъ и доброто, и злото, той може да ги използува, да бѫде господарь и на едното, и на другото. Казвате: Ами тогава, дѣ остава волята Божия? Казвамъ: духътъ на човѣка винаги изразява волята Божия. Той върши това, което отъ Бога е научилъ. Той е разумното начало въ живота на човѣка. Слѣдователно, да вършимъ волята Божия, това е проява на разумното въ насъ. Да се противимъ на волята Божия, това значи да изразимъ нашата воля. Когато човѣкъ се противопоставя на Божията воля, той се изявява негативно. Въ това отношение, хора, които минаватъ за волеви натури, сѫ изложени на повече страдания отъ онѣзи, които нѣматъ своя воля, а изпълняватъ Божията воля. Такива хора минаватъ за безволни. Споредъ мене пъкъ безволнитѣ хора, именно сѫ разумни. Казватъ за такъвъ човѣкъ: Голѣмъ глупецъ е този, ще го набия. Питамъ: кой учитель, като е билъ и наказвалъ ученицитѣ си, ималъ тѣхното уважение? Кой баща, като е теглилъ ушитѣ на дѣцата си, ималъ тѣхното уважение? И слѣдь всичко това, казватъ, че прѫчката е излѣзла отъ рая. За каква прѫчка се говори? Прѣди всичко прѫчки въ рая нѣмаше. Защо? — Защото тамъ всички прѫчки бѣха живи и не позволяваха да ги рѣжатъ, Тъй щото, като се говори за прѫчката въ рая, тя символизира Божията Правда. Значи, Правдата е излѣзла отъ рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактитѣ и явленията въ свѣта, той разполага съ тази прѫчка. Магическа прѫчка е тя!

Казвамъ: стремете се всички да уредите своя вѫтрѣшенъ животъ. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисъльта се придружава съ тревоги, тя се осакатява. Както халкитѣ въ една верига вървятъ непрѣкѫснато една слѣдъ друга, така и мисъльта трѣбва да върви гладко, непрѣривно. Всѣка тревога внася прѣкѫсване на мисъльта. Ако се извади само една халка отъ веригата, послѣдната постепенно почва да се разпада. Слѣдователно, когато и отъ мисъльта се извади само една халка, тя губи своята непрѣривность и се прѣвръща въ механическо дѣйствие, или мислене по калъпъ. Правата мисъль винаги се придружава съ радость, и човѣкъ се чувствува господарь на положението си. Като мислятъ, много хора хващатъ главата си, разтърсватъ я, движатъ се, сѣдатъ, но това не е права мисъль. Нѣкой поетъ сѣда да пише, но не му върви. Хваща главата си, почесва се, става, сѣда, движи се, докато най-послѣ се обезсърдчи и каже: Поетъ отъ мене не може да стане! Щомъ каже така, Божественото въ него се събужда и му нашепва: Седни и пиши! Отъ тебе поетъ сега, именно, може да стане, защото призна въ себе си, че не си ти, който можешъ да направишъ нѣщо. Този поетъ веднага се вдъхновява и започва да пише. Значи, духътъ диктува на поета, какво да пише и послѣ му казва: Хайде, сега вече можешъ да се подпишешъ вмѣсто мене.

Сѫщото става и съ ученитѣ хора. Нѣкой ученъ иска да пише по даденъ въпросъ, но не може. Става, сѣда, движи се, докато най-послѣ каже: Отъ мене ученъ човѣкъ не може да стане! Щомъ каже така, духътъ го подкрѣпва и казва: Седни да пишешъ!

Ще пишешъ, каквото ти казвамъ, и ще видишъ, че ученъ човѣкъ ще станешъ. Хайде, подпиши се сега. За тѣзи случаи англичанитѣ иматъ слѣдното изречение: Погрѣшкитѣ и неуспѣхитѣ на хората сѫ благоприятни случаи за проява на Бога. Съ други думи казано: Тамъ, дѣто човѣкъ скѫсва, Богъ започва. Богъ никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човѣкъ до пълно обезсърдчение и отчаяние, Той му казва: Започни да работишъ! Азъ ще бѫда съ тебе и ще ти помагамъ. Ти ще се проявишъ, ще постигнешъ своитѣ копнежи.

Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че има духъ въ себе си, авторъ на всичко онова, което той счита невъзможно. Духътъ на хората е цѣненъ въ това отношение, че той ги свързва съ Бога. Той е авторъ на всички нѣща на земята, заради което хората трѣбва да го слушатъ. Щомъ слушатъ духа си, тѣ ще слушатъ и Бога, понеже духътъ е изпълнитель на волята Божия.

Имайте високо мнѣние за духа си, като великъ авторъ, като авторитетъ, като тълкуватель и изпълнитель на волята Божия.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

7. Лекция отъ Учителя, държана

на 3 ноември, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...