Jump to content

1926_10_27 Устойчиви съединения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се нѣколко теми върху: „Произходътъ на златото.“

Изпѣйте пѣсеньта: „Въ зоритѣ на живота.“

За слѣдния пѫть, който може, нека напише въ поетическа форма три куплета върху „Най-хубавото въ живота.“

Питамъ: защо нѣкои пишатъ, че златото има отношение къмъ слънцето? Златото произлиза ли отъ слънцето? Има извѣстно отношение между златото и слънцето, но златото не е произлѣзло отъ слънцето. Като казвате, че златото е произлѣзло отъ слънцето, кажете тогава, отдѣ е произлѣзло слънцето? Това е въпросъ, върху който трѣбва да мислите години наредъ. Не е лесно съ единъ калемъ да се разрѣши този въпросъ. Какви свойства има златото? Златото не се окислява, вслѣдствие на което е извѣстно като благороденъ металъ. Сѫщото свойство има и платината. Въ това отношение златото минава за голѣмъ аристократъ, който не се влюбва лесно. То избира, съ кого да влѣзе въ отношение. Желѣзото, обратно на златото, се влюбва лесно, т. е. съединява се съ много елементи. Къмъ кислорода желѣзото има голѣмо разположение, лесно се влюбва въ него и, вслѣдствие на това леко, безогледно влюбване, ръждясва. Въпрѣки това, че златото мѫчно влиза въ съединения, все пакъ сѫ извѣстни редица златни съединения.

Сега, вие трѣбва да изучавате прѣвръщането на материята. Трѣбва да изучавате различнитѣ теории за произхода на златото. Интересно е, защо златото, което минава за благороденъ елементъ, създава такива спорове между хората? Хората страдатъ, каратъ се, убиватъ се все за златото. Двама братя дѣлятъ наслѣдство, каратъ се, биятъ се, не могатъ да раздѣлятъ златото помежду си: единиятъ иска повече, и другиятъ иска повече. Много хора страдатъ отъ нѣмане злато въ организъма си; много болести се дължатъ сѫщо така на отсѫтствие на злато въ кръвьта имъ. Значи, необходимо е по алхимически начинъ да се внесе злато въ човѣшкия организъмъ. Изобщо, каквито елементи сѫществуватъ въ природата, и каквито реакции се извършватъ между тѣхъ, сѫщото става и въ човѣшкия организъмъ.

Кажете една отъ основнитѣ мисли на миналата лекция. (— За любовьта). Казахъ ви, че който люби, той трѣбва да е готовъ да бѫде оплютъ за любовьта. Това е противорѣчие, но така е въ обикновения животъ. За да се обясни това противорѣчие, вие трѣбва да изучавате живота, като започнете отъ неговитѣ обикновени прояви и стигнете до цѣлокупния животъ, т. е. отъ проявеното къмъ непроявеното. Забѣлѣжете, момъкъ или мома се влюбватъ, но веднага родителитѣ се противопоставятъ на тѣхната любовь. Младитѣ настояватъ, родителитѣ прѣчатъ на любовьта имъ, и по този начинъ се създаватъ скандали, възникватъ недоразумения. Много хора страдатъ отъ любовьта и за любовьта. Днесъ любовьта е единъ отъ най-жизненитѣ въпроси въ живота. Питамъ: какъ е възможно, най-хубавото нѣщо въ живота — любовьта — да създава такива страдания на хората? Срѣщате нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена, на които сърцето е пълно съ любовь, готови на всички хора да даватъ. Въ този се влюби, въ онзи се влюби, но веднага слѣдъ това хората се опълчватъ срѣщу него, започватъ да го критикуватъ. Значи, има нѣщо криво въ любовьта на съврѣменнитѣ хора, което произвежда недоволство, споръ и недоразумения.

Всички казватъ, че безъ любовь не може. Като дойде любовьта, намиратъ пъкъ, че не трѣбвало така да се прояви. Значи, безъ любовь — лошо, съ любовь — пакъ лошо. Какво да се прави тогава? Казватъ за нѣкого: Много далечъ отиде той. Питамъ: колко близо трѣбва да бѫде? Ако е много далечъ, не е добрѣ; ако е много близо, пакъ не е добрѣ. Този въпросъ е важенъ, и трѣбва да се разрѣши Съврѣменнитѣ хора оставятъ важнитѣ въпроси настрана, не се занимаватъ съ тѣхъ и казватъ: Тѣзи въпроси ще се разрѣшатъ сами. Не, тѣзи въпроси сѫ жизнени и трѣбва да се разрѣшатъ часъ по-скоро.

И тъй, едно трѣбва да знаете за любовьта: тя образува най-устойчиви съединения.

Нѣма сила въ свѣта, която може да разлѫчи, да разедини онѣзи два елемента, които любовьта е свързала. Тъй щото, това, което хората наричатъ любовь, не е любовь. Защо? Защото тѣзи два елемента, които тѣхната любовь е съединила, лесно се разлѫчватъ и лесно влизатъ въ нови съединения съ други елементи. Значи, има друга сила, която свързва два елемента, но не образува отъ тѣхъ устойчиво съединение. Тази сила хората погрѣшно наричатъ любовь. Дѣто любовьта свързва два елемента, тамъ разединение не сѫществува, понеже между тѣхъ Богъ присѫтствува. Всѣко съединение, образувано отъ два елемента, между които Богъ присѫтствува, е рззумно и устойчиво. Всѣко съединение, при образуването на което Богъ не присѫтствува, е неустойчиво, неразумно и носи слѣдъ себе си редъ страдания и мѫчнотии. Апостолъ Павелъ казва, че Христосъ, като се влюбва въ хората, страда. Защо? Понеже грѣхътъ влиза като клинъ между Него и хората, които не издържатъ на любовьта Му и, въ края на краищата, Го разпъватъ. Той говори за вѫтрѣшната връзка съ Христа. Външно Христосъ се е освободилъ отъ страданията, но духовно още не е свободенъ. И досега още сѫществува вѫтрѣшна борба между Бога и хората. Богъ иска да освободи душитѣ на хората, потънали въ гѫстата материя, но тѣ все още се съпротивяватъ. Засега добритѣ, напреднали братя, светиитѣ, ангелитѣ правятъ съединения съ хората, но полученитѣ съединения не сѫ много устойчиви. Ще дойде день, когато тѣзи съединения ще бѫдатъ устойчиви, и тогава човѣшкитѣ души ще излѣзатъ отъ гѫстата материя, ще се освободятъ отъ страданията и противорѣчията въ живота. Тѣзи устойчиви съединения ще се образуватъ първо горѣ, а послѣ ще се прѣнесатъ на земята.

Влюбването на съврѣменнитѣ хора е повърхностно и нетрайно. Тѣ се влюбватъ въ формитѣ на нѣщата, но при това влюбване не се образуватъ устойчиви съединения. Едно отъ свойствата на това влюбване е желанието за владане. Това желание създава всички страдания. Обаче, при образуване на устойчиво съединение, двата елемента, т. е. двѣтѣ души образуватъ една по-голѣма душа съ двѣ съзнания. Тѣзи двѣ души, като срещнатъ други двѣ, съединяватъ се съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа. Тия четири души, като срещнатъ още четири, пакъ се съединяватъ съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа и т. н. Тъй щото, въ Божията Любовь всички души се съединяватъ въ едно цѣло, като образуватъ сложно тѣло, но толкова устойчиво, че никаква сила въ свѣта не е въ състояние да го разкѫса, да го разедини. Когато хората се обичатъ по форма, тѣ винаги се индивидуализиратъ. Обаче, когато се обичатъ по смисълъ, тѣ виждатъ себе си въ лицето на всѣки човѣкъ и се радватъ въ неговото присѫтствие. На окултенъ езикъ казано: ти трѣбва да живѣешъ въ душата на другитѣ, и тѣ да живѣятъ въ твоята душа, т. е. единството да се включва въ множеството, и множеството въ единството. Докато ученикътъ не живѣе съ това съзнание, той винаги ще страда въ любовьта си. Значи, любовьта трѣбва да свързва душитѣ, да образувг устойчиви съединения между тѣхъ.

Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовьта, но се съмняватъ въ нея. Това не е любовь. Досега нито единъ поетъ или писатель не е описалъ любовьта въ нейната сѫщносгь. Прѣди всичко едно отъ качествата на любовьта е, че тя никога не отпада. Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато човѣкъ се свързва съ любовьта, едноврѣменно съ това той се свързва и съ Бога. Той е силата, която свързва двѣ души въ едно цѣло. Когато двама души се съединятъ въ името на любовьта, Богъ е третиятъ, който присѫтствува между тѣхъ. Христосъ казва: „Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Този стихъ, прѣведенъ, означава: Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ моята любовь, тамъ съмъ и азъ. Думитѣ „мое име“ се замѣстватъ съ думитѣ „моята любовь.“ И двата израза сѫ вѣрни. Име има само въ любовьта. Безъ любовь нѣщата нѣматъ име, тѣ сѫ безименни. И безсмъртието се дължи на сѫщия законъ. Дѣто е любовьта, тамъ е и безсмъртието. Вие искате да влѣзете въ Царството Божие, да придобиете Вѣчния Животъ. Какъ ще го придобиете? — Чрѣзъ положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогналъ до основния законъ на любовьта, той е придобилъ вече това знание и тази чистота. Казано е: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ.“ Това подразбира: нито умъ безъ сърце, нито сърце безъ умъ. Умътъ и сърцето сѫ два полюса на едно цѣло.

Мнозина искатъ да знаятъ, какви ще бѫдатъ въ другото си прѣраждане, мѫже или жени. Казвамъ: ако ти днесъ, на физическия свѣтъ, си мѫжъ, на астралния свѣтъ си жена; ако въ умствения или менталния свѣтъ си мѫжъ, въ причинния свѣтъ си жена. И обратно: ако на физическия свѣтъ си жена, на астралния си мѫжъ; ако въ менталния свѣтъ си жена, въ причинния си мѫжъ. Слѣдователно, не е само външната форма, която опрѣдѣля човѣка като мѫжъ или жена. Това показва, че нѣма чисти типове мѫже или жени. Ако въ едно отношение сте мѫжъ, въ друго отношение сте жена. Четири допирни точки, четири свѣта указватъ влияние върху човѣка: физическия, астралния, умствения и причинния. Тъй щото, не е достатъчна само формата на човѣка на физическия свѣтъ, за да се опрѣдѣли той като мѫжъ или жена. Нѣкоя жена казва: Азъ искамъ да бѫда мѫжъ. — Ти си мѫжъ въ астралния свѣтъ. Какво искашъ повече? Мѫжътъ пъкъ казва: Азъ не искамъ да бѫда жена. — Искашъ или не, на астралния свѣтъ ти си жена. Значи, мѫжътъ и жената сѫ полюси, безъ които не може да се работи.

Съврѣменнитѣ хора се заблуждаватъ отъ формитѣ на тия полюси на земята. Обаче, тия форми днесъ сѫ изродени, тѣ не сѫ нито истински мѫже. нито истински жени. Какъвъ образъ на мѫжъ или жена може да прѣдставя съврѣменниятъ човѣкъ, който отъ прѣди осемь хиляди години е прѣтърпѣлъ голѣмо падение и се е отдалечилъ отъ Бога? И полътъ на съврѣменнитѣ хора е изопаченъ. Какъвъ мѫжъ е този, който цѣлъ день се занимава съ своитѣ мустаци прѣдъ огледалото, за да го харесатъ женитѣ? Това не е мѫжъ. Мѫжътъ не се характеризира съ мустацитѣ и брадата си. Или, каква жена е онази, която цѣлъ день мисли за мѫжа, какъ да го увлѣче и задържи за себе си? Днесъ нито мѫжътъ е истински мѫжъ, нито жената е истинска жена. Ако е въпросъ за мѫжъ или жена, друго опрѣдѣление може да се даде за тѣхъ. Мѫжътъ прѣдставя мѫдростьта, а жената — любовьта. Но понеже съврѣменниятъ животъ на хората прѣдставя голѣма сцена, на която се играе една велика драма, то мѫжътъ и жената се явяватъ тамъ главнитѣ актьори. Тѣ играятъ роля на мѫжъ и на жена, но далечъ сѫ още отъ първообраза на мѫжа и на жената, каквито нѣкога Богъ ги е създалъ, по образъ и подобие свое.

Днесъ всичкитѣ хора сѫ актьори, прѣдставятъ това, което не сѫ. Гледате нѣкой човѣкъ се изправилъ, взелъ благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглжбяване въ себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свѣтъ и за всичко, което става около васъ, трѣбва да бѫде така далечно, че и съ игла да ви боднатъ, да не усѣтите. Каква молитва е тази, когато всички виждатъ, че се молите. Когато търговецътъ се моли, той трѣбва да забрави търговията си, всички взимания — давания. Когато учительтъ се моли, той трѣбва да забрави своитѣ ученици, саоитѣ приятности и неприятносги въ службата. Когато домакинята се моли, тя трѣбва да забрави, че има мѫжъ, дѣца, задължения. Въ врѣме на молитва човѣкъ трѣбва да се чувствува самъ, безъ всѣкакви ангажименги и връзки, като че за пръвъ пѫть иде на този свѣтъ. Въ този моментъ никой не трѣбва да сѫществува за него, освѣнъ Богъ. Щомъ свърши молитвата си и се свърже съ Бога, той трѣбва да каже: Господи, сега ще слѣза на земята, ще туря на гърба си всѣкидневния хомотъ, който съмъ поелъ заради Тебе, да Те позная. Само тази молитва е въ състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържатъ на всички мѫчнотии и страдания.

И тъй, молитвата е единъ отъ начинитѣ да познаете Бога, като Любовь. Само по този начинъ работата ви ще се осмисли. Само по този начинъ вие ще си създадете устойчивъ характеръ.

Казватъ: Какъ можемъ да познаемъ Божията Любовь? Едно отъ свойствата на Божията Любовь е, че тя образува устойчиви съединения между душитѣ. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ люби нѣколко моми. Смѣшно е да се говори така. Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, той люби не три моми или три момъка, а всички хора. Той трѣбва да каже: Азъ обичамъ Бога и заради Него обичамъ душитѣ на всички хора. Въ какво ще обвините този човѣкъ? Нѣкой пита: Обичашъ ли ме? На такъвъ човѣкъ азъ отговарямъ: тебе не обичамъ, но Бога обичамъ. Щомъ Бога обичамъ, азъ не мога да не обичамъ и тебе, защото всички души влизатъ въ Бога. Единствениятъ, който може да каже, дали обичамъ хората, това е Богъ. Ако азъ самъ трѣбва да доказвамъ това, вие ще се усъмните. Какъ мога да докажа на нѣкой човѣкъ, че го обичамъ? Ако му дамъ пари, или ако му направя една кѫща, или ако му дамъ добъръ приемъ въ дома си, това доказателство ли е за любовьта ми къмъ него? Не, това не сѫ прояви на истинската любовь. Това сѫ прояви на обикновената любовь въ живота. Защо? Днесъ давашъ пари на нѣкой човѣкъ, приемашъ го добрѣ въ кѫщата си, правишъ голѣми жертви за него, но утрѣ не искашъ да го знаешъ. Въ Божията Любовь, обаче, има нѣщо велико, което постоянно гради. Тя не руши нито дома, нито обществото, но непрѣкѫснато трансформира и съгражда. Който се домогне до любовьта, въ истинския смисълъ на думата, той забравя вече себе си, забравя свѣтовното и живѣе, споредъ както тя изисква. Когато хората започнатъ да живѣятъ споредъ законитѣ на Божията Любовь, всички противорѣчия въ живота изчезватъ.

Казвамъ: противорѣчията въ живота се дължатъ на обстоятелството, че всѣки живѣе само за себе си, или за единъ малъкъ крѫгъ отъ хора. Обаче, докато човѣкъ живѣе самъ, той не е въ сила да извърши нѣщо. Каквото направи, то ще бѫде нетрайно, несигурно. Ако двама души се съединятъ въ името на любовьта, всѣко тѣхно начинание ще даде добъръ плодъ. Защо? Защото Богъ ще бѫде между тѣхъ. Каквото пожелае този човѣкъ, той всичко ще направи, защото въ неговото желание седи на първо мѣсто волята Божия. Такъвъ човѣкъ нито се заблуждава, нито се съблазнява.

Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовь, но се плашатъ отъ нея. Жената се бои, да не би мѫжътъ й да обикне друга нѣкоя. Мѫжътъ се бои, жена му да не се влюби въ другъ мѫжъ. Родителитѣ се страхуватъ за дъщеря си, или за сина си, да не се влюбятъ нѣкѫдѣ и да пострадатъ. Питамъ: каква е тази любовь, отъ която хората се плашать? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Какво страшно има въ това, когато човѣкъ се влюби? Подъ влюбване трѣбва да се разбира съединение на двѣ души въ името на Бога. При такова влюбване на хората се създаватъ хармонични отношения. Тѣ се въодушевяватъ, започватъ да учатъ, да пишатъ, ставать писатели, поети, учени хора. Трѣбва ли тогава да осѫждате тази любовь и да се плашите отъ нея? Тъй щото, вие трѣбва да различавате любовьта отъ чувствата на човѣка. Ако нѣкой младъ момъкъ идеализира една мома, радвайте се, това е една малка частица отъ великата любовь, която осмисля всичко. Тя прави хората разумни.

Едно особено качество на любовьта е, че тя не приема чужди съвѣти. Тя върши всичко, както отвѫтрѣ й се диктува. Когато хората искатъ да посъвѣтватъ въ нѣщо любовьта, тя се затваря и нищо не дава. Ако не я съвѣтватъ, тя е готова много да даде. Коя майка, или кой баща досега сѫ могли да убѣдятъ сина или дъщеря си, какъ да постѫпватъ въ любовьта? Каквото сѫ имъ говорили, тѣ всичко сѫ вършили на своя глава. Всички синове и дъщери, на които родителитѣ сѫ правили опити да ги съвѣтватъ въ любовьта имъ, по-скоро сѫ се настроили срѣщу тѣхъ, отколкото да сѫ ги послушали. За прѣдпочитане е да се оставятъ младитѣ да пострадатъ малко въ любовьта си, отколкото да се подпуши въ тѣхъ този изворъ. Изворъ е любовьта, тя не може да се подпушва. Задачата на родителитѣ е само да направляватъ течението на този изворъ, но не и да го подпушватъ. Като говоря за любовьта, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ човѣшкитѣ чувства и страсти, но онова съзнателно чувство, което носи свѣтлина на ума и разширение на сърцето.

Тъй щото, ако вашиятъ синъ или вашата дъщеря се влюбятъ по този начинъ, тѣ ще носятъ радость и за себе си, и за васъ. При това положение влюбениятъ мяза на царь, той става щедъръ, на всички дава. Всѣко влюбване, което не носи радость и свѣтлина, не е проява на истинска любовь. Въ Божествената Любовь човѣкъ е готовъ да жертвува всичко за Бога. За да дойде до тази любовь, той трѣбва да започне отъ малкото и постепенно да върви къмъ голѣмото. Който е силенъ, той може да започне по обратенъ пѫть; отгорѣ и постепенно да слиза надолу, т. е. отъ голѣмото къмъ малкото. Когато видите единъ човѣкъ на земята, той още не е това, което въ сѫщность прѣдставя. За да кажете, че нѣкой човѣкъ е идеаленъ, вие трѣбва да видите, какво прѣдставя въ причинния свѣтъ. Причинниятъ свѣтъ е жилище на душата. Ако видите единъ човѣкъ на физическия свѣтъ, вие ще намѣрите нѣкакъвъ дефектъ въ него; ако го видите въ астралния или въ умствения свѣтъ, и тамъ ще му намѣрите нѣкакъвъ дефектъ. Дойдете ли, обаче, до причинния свѣтъ, тамъ ще видите душата му, въ която нѣма никакъвъ дефектъ.

И тъй, смисълътъ на живота седи въ съединението на душигѣ съ Бога. Отъ гова съединение произтича любовьта, която ражда живота. Когато любовьта посѣти човѣка, тя коренно го прѣобразява. И най-силниятъ, и най-учениятъ тя прѣвръща на дѣте. Той всичко забравя и остава само съ Божественото въ себе си. Любовьта разрѣшава всички противорѣчия въ живота. Тя е Божественото начало въ човѣка. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, но още не сѫ успѣли. Ще дойде день, когато тѣ ще разбератъ любовьта и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тогава ще разбератъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ.“

Сега, ще ви дамъ единъ методъ за приложение, чрѣзъ който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнатъ тежки чувства и неприятни мисли. Щомъ дойде въ сърцето ви нѣкое неприятно чувство, прѣдставете си, че живѣете въ първата епоха на християнството и ви измѫчватъ за убѣжденията ви: прѣслѣдватъ ви, изтезаватъ ви, докато най-послѣ ви турятъ на кладата, дѣто живъ ви изгарятъ. И всичко това вие понасяте съ твърдость. Кажете си тогава: Ако единъ християнинъ може да издържи на убѣжденията си даже и прѣдъ огъня, защо азъ да не мога да издържа на едно неприятно чувство? Бѫдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако нѣкоя неприятна мисъль ви измѫчва, извадете я отъ ума си и разгледайте формата й. Вижте, какво иска тя отъ васъ и се поразговорете съ нея. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да наблюдава, какво се крие въ съзнанието и подсъзнанието му, да знае, какво става въ него. Нѣкой прави извѣстни движения съ рѫцѣтѣ, съ краката си и като го запитатъ, какво означаватъ тия движения, той дига рамѣнѣ и казва, че не знае и не разбира смисъла имъ. Всѣко движение, което човѣкъ прави, трѣбва да се осмисли. При това, движенията му трѣбва да бѫдатъ естествени. Когато човѣкъ е нервиранъ, той прави много движения, не може да се контролира, не може да се влада. Тѣзи движения сѫ неестествени, дисхармонични, затова той трѣбва да се съсрѣдоточава, да регулира силитѣ на своя организъмъ.

Когато сте нервни, направете слѣдното упражнение: седнете на столъ прѣдъ масата изправете тѣлото си добрѣ и турете рѫцѣтѣ си на масата. Дръжте рѫцѣтѣ си въ това по-ложение около 10—15 м., като концентрирате мисъльта си първо къмъ палцитѣ, послѣ къмъ показалцитѣ, слѣдъ това къмъ срѣднитѣ, къмъ безименнитѣ и най-послѣ къмъ малкитѣ пръсти и на двѣтѣ рѫцѣ. Послѣ, турете дѣсната си рѫка върху лѣвата; слѣдъ това — лѣвата върху дѣсната и пакъ концентрирайте вниманието си върху пръститѣ. Като съсрѣдоточите вниманието си къмъ пръститѣ, свържете се въ съзнанието си съ всички добри, здрави хора, които иматъ чисти и благородни сърца, философски умове, съ дълбоко разбиране на живота. Щомъ се свържете съ тия хора, повдигнете мисъльта си къмъ Бога, и всички заедно се помолете. Който направи този опитъ, той ще има резултатъ, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се свърже съ всички добри хора по лицето на земята и заедно съ тѣхъ да отправи молитвата си къмъ Бога? Тази молитва непрѣменно ще бѫде приета. Когато човѣкъ се моли по този начинъ, до него седи единъ ангелъ, който занася молитвата му до Бога. Само чиститѣ души прѣнасятъ молитвитѣ на кората. Тѣ служатъ като проводници, чрѣзъ които молитвитѣ отиватъ нагорѣ. Духътъ на човѣка е проводникъ, чрѣзъ който душата прѣдава своитѣ молитви.

Казано е, че Богъ живѣе въ човѣка. Това подразбира, че Той живѣе въ причинното му тѣло. Обикновено душата на човѣка живѣе въ причинното тѣло, вслѣдствие на което на физическия свѣтъ той често се усѣща изпразненъ. Съ тѣлото си човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, а душата му отъ врѣме на врѣме само го посѣщава. Тогава той се усѣща пъленъ, богатъ, вдъхновенъ. Прѣзъ това врѣме душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва въ причинния свѣтъ, отдѣто го наблюдава, какво върши. Докато човѣкъ държи връзка съ душата си, той има сила и желания да работи; щомъ прѣкѫсне тази връзка, силитѣ му го напущатъ, животътъ му се обезсмисля, и страданията започватъ да се нижатъ едно слѣдъ друго.

OOK_6_6_1.JPG

Сега, ще прѣдставя графически движението на човѣка въ живота посрѣдствомъ тъй нареченото въртещо колело. Вие се намирате въ центъра А на това колело, което е въ постоянно движение. Слѣдъ това вие излизате отъ центъра А и се движите по периферията на окрѫжностьта, като започвате отъ точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В. Тази точка е мѣстото на най-голѣмото разширение на съзнанието. Тя означава още рая, небето. Отъ точка В вие постепенно слизате къмъ N, като губите по малко радостьта си. Отъ N минавате въ а2 и пакъ се изкачввте къмъ В. Оттукъ слизате къмъ М и навлизате въ а3. Отъ а3 пакъ се изкачвате къмъ В, но скоро слѣдъ това слизате къмъ N, навлизате въ а4. По сѫщия начинъ вие постепенно слизате въ долната половина на колелото и се приближавате къмъ точка A2, която прѣдставя ада, най-ограниченото съ знание, дѣто изживявате голѣми страдания, обезсърдчения, противорѣчия, тъмнина. Вие дохождате до положението на самоубийство. Казвамъ: имайте търпѣние, не се обезсърдчавайте. Колелото на живота се движи, и вие много пѫти ще се качвате въ В и ще слизате въ A2, дѣто ще придобивате голѣми опитности. Въртящото колело на живота обяснява закона на поляризирането.

Сега, вие трѣбва да изучавате законитѣ на живота, за да можете да се развивате правилно. Който се свързва съ материалния свѣтъ и го обикне, той неизбѣжно ще слѣзе въ ада. Когато придобие извѣстни опитности тамъ, човѣкъ излиза отъ гѫстата материя на ада и постепенно отива до границитѣ М, N и започва да се движи по друго въртещо колело на живота, въ посокитѣ а1, а2, а3, и а4 дѣто отново се връща въ В, въ рая. Посоката а1 прѣдставя физическия свѣтъ; а2 — астралния; а3 — менталния и а4 — причинния свѣтъ. Когато човѣкъ влѣзе въ причинния свѣтъ, той е абсолютно свободенъ отъ влиянията на ада. Да влѣзешъ въ причинния свѣтъ, това значи да се примиришъ съ Бога въ себе си. Колкото повече съзнанието на човѣка се разширява, толкова повече прѣдмети го занимаватъ, и той, безъ да иска, влиза въ свѣта на противорѣчията. Тогава, колективниятъ животъ на хората, тъй наречениятъ колективенъ монархизъмъ започва да го измѫчва. Значи, сѫществува колективенъ монархизъмъ, както и единиченъ монархизъмъ; сѫществува колективно съзнание на доброго и на злото, сѫществува и единично съзнание на доброто и на злото. На това основание, когато човѣкъ сподѣля еднакви идеи съ нѣкои хора, или съ нѣкоя партия, той се свързва въ съзнанието си съ тѣхъ. Затова той трѣбва да внимава, съ какви хора прави връзки. И въ Писанието е казано: „Не се свързвайте съ грѣшни хора!“ Слѣдователно, чистота и разумность се изискватъ отъ човѣка, когато прави връзки съ хората, защото всѣки човѣкъ има своя орбита на движение, която може да го завлѣче.

Обаче, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: никой не може да измѣсти душата отъ пѫтя, въ който Богъ я поставилъ. Дръжте тази мисъль въ ума си като аксиома. Пѫтьтъ на всѣка душа е строго очъртанъ, и никой не е въ сила да я измѣсти отъ него. Когато казваме, че хората взаимно си влияятъ, това се отнася до тѣхния физически пѫть, но не и до пѫтя на душата. Щомъ единъ човѣкъ се докосне до другъ, т. е. до неговия центъръ, той влиза въ извѣстно съприкосновение съ този центъръ на физическия свѣтъ и започва да се влияе отъ него. Едноврѣменно съ това и той указва влияние на този човѣкъ. Това влияние е врѣменно, понеже тия двама души се движатъ по орбититѣ на своитѣ души и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Невъзможно е една душа да отклони друга отъ нейния пѫть, защото Богъ бди надъ душитѣ. Той регулира тѣхния пѫть. Той зорко слѣди за всичко онова, което е създалъ. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, лежи въ Негови рѫцѣ, а не въ рѫцѣтѣ на ангелитѣ, или въ човѣшки рѫцѣ.

Слѣдователно, ако става дума за поправяне на свѣта, само Богъ е въ сила да го изправи. Когато нѣкой казва, че сѫ го заробили, той не говори истината. Никой не е въ сила да го зароби, освѣнъ той самъ. И когато нѣкой казва, че хората не го обичатъ, той пакъ не говори истината. Питамъ: прѣди всичко, има ли нужда този човѣкъ отъ любовьта на хората? Той има любовьта на Бога и не е доволенъ отъ нея, а търси любовьта на хората, която не само, че нѣма да го задоволи, но и нещастенъ ще го направи. Всѣки човѣкъ, като душа, излѣзла отъ Бога, има своя специална орбита, по която се движи; той има умъ, сърце, воля, съ които работи на физическия свѣтъ и пакъ не е доволенъ. Който иска любовьта на хората, нека се съедини съ тѣхнитѣ души, да образува едно устойчиво съединение, и да влѣзе въ една слънчева система съ тѣхъ. Невъзможно е да се обичатъ двама души, докато всѣки отъ тѣхъ живѣе въ отдѣлна слънчева система.

Мнозина подържатъ редъ отрицателни мисли въ ума си и казватъ: Животътъ нѣма смисълъ; азъ съмъ отчаянъ, отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Питамъ: защо си отчаянъ? — Обиденъ, излъганъ съмъ. — Какъ си излъганъ? — Азъ обичахъ еди-кого си, дадохъ му всичката си любовь, а той не ме обича, лъже ме. — Не, ти никаква любовь не си му далъ. Богъ е Любовь, а ти играешъ съ Неговата любовь. Вашитѣ чувствувания и настроения вие наричате любовь, безъ да сѫ изразъ на любовьта. Хората сами се заблуждаватъ, играятъ съ любовьта, вслѣдствие на което страдатъ. Магическа сила се крие въ думата любовь. Достатъчно е нѣкой да ти каже, че те обича, и ти веднага се отваряшъ. Не се минава много врѣме, ти виждашъ, че си се излъгалъ. Съ любовьта игра не бива. Единственото нѣщо, което не търпи никаква лъжа, това е любовьта. Единственото нѣщо, което не можешъ да нагрубишъ, да наранишъ, нито да подчинишъ, това е любовьта. Когато нѣкой казва, че сърцето му е наранено отъ любовь, той се самоизлъгва. Любовьта нито се наравява, нито другитѣ наранява.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови разбирания за любовьта, за да не изпадате въ изкушения и съмнѣния. Само при такива разбирания вие можете да бѫдете силни. Нѣкой казва: Едно врѣме азъ вѣрвахъ, но сега вече не вѣрвамъ. Не, ти всѣкога трѣбва да вѣрвашъ. Ти ще вѣрвашъ въ любовьта, която Богъ е вложилъ въ твоя животъ. Щомъ вѣрвашъ въ тази любовь, ти ще вѣрвашъ и въ любовьта на хората. Ако нѣкой е отчаянъ отъ сиромашията, той трѣбва да отвори Свещената книга на живота, Библията, и да чете. Иначе, ако се прѣдаде на отчаянието си, той може, или да посегне по нѣкакъвъ начинъ на живота си, или да открадне извѣстна сума отъ нѣкой свой приятель. Ако рече да открадне хиляда лева, напримѣръ, ще бѫде неспокоенъ, съвѣстьта му ще го измѫчва. Какво трѣбва да направи тогава? Най-напрѣдъ трѣбва да се изповѣда прѣдъ Господа за направения грѣхъ. Богъ ще му проговори тихо: Не направи добрѣ, но щомъ съзнавашъ погрѣшката си, занеси паритѣ на приятеля си и помоли го да те прости. Докато не се изповѣда прѣдъ Господа, той всѣкога ще бѫде неспокоенъ и мѣсто нѣма да си намѣри. Щомъ се изповѣда, ще олекне на душата му, и той е готовъ да отиде при приятеля си, да признае погрѣшката си. Ще каже: Приятелю, изслушай ме. Азъ откраднахъ отъ тебе хиляда лева, но не можахъ да намѣря миръ въ душата си. Изповѣдахъ се прѣдъ Господа, прѣдъ лицето на Когото направихъ погрѣшката, а сега идвамъ и при тебе, да върна паритѣ ти и да кажа. какво съмъ направилъ. Моля те да ме простишъ. Приятельтъ ти ще ти прости, но и ти ще имашъ една опитность, за която скѫпо си платилъ.

Ученикътъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ това, което е намислилъ да прави. По този начинъ той ще кали характера си. Запримѣръ, нѣкой пѫть казвате, че трѣбва ла станете точно въ 5 часа сутриньта. Като дойде този часъ, вие казвате: Кой ще става толкова рано? Мога и по-късно да стана. Обръщате се на другата страна въ леглото и заспивате. Другъ пѫть намислите да направите нѣкаква жертва, но като дойде момента да извършите тази жертва, казвате: Не може ли безъ жертва? Казвамъ: и безъ ранно ставане може, и безъ жертва може, но трѣбва да знаете, че постижението на великитѣ работи зависи отъ изпълнението на малкитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ малкитѣ обѣщания, които дава. Който не е точенъ въ малкитѣ обѣщания, той не може да бѫде точенъ и въ голѣмитѣ. Когато нѣкой човѣкъ се намѣри на тѣсно, той веднага рѣшава да излъже. Прѣди да излъже, нека хване срѣдния си пръстъ и да помисли малко. Ако му дойде мисъльта да не лъже, нека послуша този съвѣтъ, който иде отъ разумнитѣ сили въ този пръстъ.

Казвате: Кога ще се освободимъ отъ страданията? — Страданията сѫ привилегия за хората. Питамъ: ако Богъ се открива на хората чрѣзъ страданията, не заслужава ли да се понасятъ съ радость? Всѣко страдание е отворена врата къмъ познаване на Бога. Безъ страдания хората не могатъ да се приближатъ до Бога. Такъвъ е пѫтьтъ на земята. Ангелитѣ се приближаватъ до Бога чрѣзъ радости, а хората — чрѣзъ страдания. Ако се радвашъ, ти не можешъ да се приближишъ до Бога, защото не си ангелъ. Ако скърбишъ, ти ще се приближишъ до Бога. Твоитѣ мѫчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия сѫ вратата, прѣзъ която ще отидешъ до Бога. Страданията сѫ пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да развие Божественото въ себе си. Изучавайте живота на светиитѣ, на великитѣ и добри хора и ще видите, че всички сѫ минали прѣзъ голѣми страдания. Много отъ ученицитѣ мислятъ, че като влѣзатъ въ Школата, ще ги посрещнатъ съ букети и цвѣтя. Не, това е невъзможно. Ако турятъ на нѣкого вѣнецъ на главата му, той ще бѫде не отъ цвѣтя, а отъ тръне. И съврѣменнитѣ булки носятъ вѣнци на главата си, но това сѫ залъгалки само.

Едно отъ качествата на ученика е справедливостьта. Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ ученикъ, който да прѣдава фактитѣ точно, както сѫ. Той, или ще ги прѣувеличи, или ще ги намали. Благородството на човѣка изисква той да бѫде справедливъ. Освѣнъ това, когато видите една грѣшка въ ближния си, не бързайте нито да я осѫждате, нито да я корегирате. Защо? Ако осѫждате, или корегирате погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, нѣма да мине много врѣме, и вие ще направите сѫщата погрѣшка. Утрѣ пъкъ васъ ще осѫждатъ. Тъй ще върви животътъ, безъ никакво постижение. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, не сѫдете. Считайте, че този, който е направилъ една погрѣшка, е боленъ. Вие сѫдите ли болния за слабостьта, въ която изпада? Болниятъ не може да се влада, и вие му помагате, кѫпете го, безъ да го сѫдите. Ако той оздравѣе и прави сѫщото, което е правилъ като боленъ, тогава го сѫдите. На болния всичко прощавате, а на здравия не прощавате. Слѣдователно, който несъзнателно грѣши, той е боленъ. Простете на този човѣкъ, безъ да го сѫдите. Ако го сѫдите, тази болесть ще дойде и при васъ. И вие, като него, сте войникъ на бойното поле, и васъ може да ви сполети нѣщо.

Нѣкой казва: Мене не ме е страхъ. —  Не говори така, картеченъ огънь има около тебе. Достатъчно е единъ куршумъ да те засегне, и да се търкулишъ на земята. Тогава трѣбва да дойдатъ санитаритѣ отъ тила, да те прѣнесатъ съ носилка, да ти прѣвържатъ раната и т. н. Земята е бойно поле, дѣто хората се биятъ съ ангелитѣ. Който взима участие въ тази война, той непрѣменно ще пострада. Ангелитѣ оставатъ незасегнати, но хората винаги пострадватъ. Не е било случай кавалерия да взима участие въ войната, и конетѣ да не сѫ пострадали. Въ този смисълъ конетѣ сѫ хората, а хората прѣдставятъ духоветѣ, които се биятъ. И като резултатъ на тази война, хората биватъ убити, а духоветѣ минаватъ незасегнати. Съврѣменнитѣ хора воюватъ за една велика кауза — за идването на любовьта. Дали тѣ съзнаватъ това, или не, то е другъ въпросъ. Щомъ се воюва за любовьта, трѣбва да се дадатъ жертви. Досега сѫ дадени много жертви, остава още малко да се дадатъ. Щомъ се даде и послѣдната жертва, Царството Божие ще дойде на земята. И сега, ние, съврѣменнитѣ хора, които сме вече прѣдъ вратата на Царството Божие, ще откажемъ ли да дадемъ послѣднитѣ жертви? Най-малкитѣ жертви се искатъ сега. Ще откажемъ ли да дадемъ тия най-малки жертви?

И тъй, всички трѣбва да бѫдете готови за най-малкитѣ жертви. Затова трѣбва да се молите, да бѫдете силни, да издържите послѣцното сражение. Колективна, сърдечна молитва се изисква отъ всички хора, да прѣмахнатъ недоразуменията и стълковенията помежду си. Хората се хулятъ, каратъ помежду си, безъ да знаятъ, че неприятельтъ е отвънъ. Той е силенъ и чака само моментъ да ги нападне. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ Божието благословение, отъ Божията подкрѣпа и Любовь, отъ Божията Мѫдрость и Истина.

Казвамъ: Имайте търпѣние да понесете всичко, което може да ви сполети. Мнозина ще слѣзатъ въ ада, но нека разчитатъ на Онзи, който върти колелото. Той ще ги извади оттамъ. Давидъ казва: „И въ ада да слѣза, азъ зная, Господи, че и оттукъ Твоята дѣсница ще ме извади.“ Дѣто и да отиде човѣкъ, въ каквото положение да изпадне, той трѣбва да знае, че Богъ е навсѣкѫдѣ и, ако Го призове, Той ще му помогне. Ако слѣдвате Бога, ако уповавате на Него, Той ще ви избави отъ всички вѫтрѣшни противорѣчия, отъ всички неуспѣхи и страдания.

Слѣдователно, свържете се съ Любовьта, направете съ нея едно устойчиво съединение, за да се освободите отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ противорѣчия на живота. Щомъ се съедините съ Любовьта, знайте, че Мѫдростьта и Истината сами по себе си ще дойдатъ.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

5. Лекция отъ Учителя, държана

на 27 октомври, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...