Jump to content

1926_10_20 Най-голѣмото веселие и най-малката радость


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

НАЙ-ГОЛѢМОТО ВЕСЕЛИЕ И

НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТЬ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се нѣкои отъ свободнитѣ теми. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на златото.“

Сега, ще задамъ слѣдния въпросъ: Защо всички хора искатъ да бѫдатъ богати? Защо всички хора бѣгатъ отъ сиромашията? Ще кажете, че хората се стремятъ къмъ богатство, защото то имъ дава условия да се развиватъ, да се облагородяватъ, да станатъ щедри. Питамъ: всички богати хора развити ли сѫ? Всички богати хора благородни ли сѫ? Всички богати хора щедри ли сѫ? Най-послѣ всички богати хора безсмъртни ли сѫ? Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ нѣкаква висша философия, къмъ висша наука, съ която да разрѣшаватъ велики проблеми, напримѣръ: какъ е създадена вселената, какъ е произлѣзълъ свѣтътъ, а при това цѣлъ животъ мислятъ, какъ да станатъ богати, да натрупатъ повече пари. Мнозина даже казватъ: „Бѣли пари за черни дни.“ Тѣ поставятъ за идеалъ на своя животъ паритѣ. Достатъчно е да помислятъ само за сиромашията, за да настръхнатъ космитѣ имъ отъ ужасъ. Какво по-голѣмо противорѣчие отъ това, човѣкъ да се стреми къмъ разрѣшаване на велики проблеми, а едноврѣменно съ това да постави парата като идеалъ на своя животъ?

Питамъ: какъ е възможно добра, благородна майка да роди едно капризно, упорито, лъжливо дѣте? При това, тази майка, като всички други, счита своето дѣте ангелче. Какъвъ процентъ, т. е. колко на сто отъ нейното твърдение е вѣрно? Ако майката мисли, че нейното дѣте е ангелче, съ това въпросътъ разрѣшава ли се? Какво означава думата „ангелъ“? Ангелътъ подразбира служитель на Бога. Едно отъ качествата на Божиитѣ служители е, че тѣ носятъ свѣтлина. Има ангели на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта, на милосърдието, на кротостьта, на въздържанието, на братолюбието — цѣла градация отъ ангели има. Специфичнитѣ добродѣтели се прѣдставятъ отъ съотвѣтни ангели. Често хората се запитватъ, защо Богъ ги е поставилъ при толкова трудни за тѣхъ условия. Богъ е поставилъ всѣки човѣкъ точно при такива условия, които сѫ необходими да развие въ себе си извѣсгна добродѣтель. Питамъ: можете ли да сѣете оризъ на сухо бърдо? Не можете, разбира се. Оризътъ се сѣе тамъ, дѣто има много вода и то на равнище, на поле. Житою може ли да се сѣе при сѫщитѣ условия, при които и ориза? Това, което е добро за ориза, не е добро за житото. Слѣдователно, всѣка добродѣтель се развива при специфични за нея условия. Запримѣръ, една добродѣтель се развива при сиромашията, друга — при богатството и т. н. Който иска да придобие любовьта, да я научи, той трѣбва да заеме най-долното положение въ живота, да стане послѣденъ бѣднякъ. Ако заеме най-високото мѣсто, той нѣма да разбере любовьта. Турите ли любовьта при богати условия, отъ нея нищо нѣма да остане.

Казвамъ: когато хората не разбиратъ законитѣ за развитието на добродѣтелитѣ, тѣ се опитватъ да даватъ съвѣти на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, какъ да постѫпватъ съ тѣхъ. Нѣкой казва: Какъ смѣятъ мене, човѣкъ отъ високо произхождение, да ме поставятъ при такива трудни условия на животъ? За таково долно мѣсто ли съмъ дошълъ на земята? Казвамъ: защо се оплаквашъ? Нали искаше да родишъ оризъ? Щомъ плодътъ ти е оризъ, ще те турятъ на низко мѣсто, въ блатата. Другъ иска да роди жито — ще го турятъ малко по-високо отъ първия. Трети иска да роди тиква — ще го турятъ при специални условия, за шесть мѣсеца да израсте, да цъвне, да завърже плодъ и да узрѣе. Четвърти иска да бѫде дѫбъ, букъ или друго дърво — ще го турятъ въ гората. Който не разбира тѣзи нѣща, ще каже: Ето, тиквата я поставиха при благоприятни условия и въ нѣколко мѣсеца даде плодъ, а пъкъ азъ 20—25 години вече работя и нищо не съмъ направилъ. Кой е виновенъ за това положение? Ти самъ направи този изборъ. Ако бѣше избралъ да станешъ тиква, и ти щѣше да бѫдешъ при сѫщитѣ условия.

Твоятъ изборъ е такъвъ. Кой е виновенъ: законитѣ на природата, или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошълъ, това ще даде.

Нѣкои окултисти казватъ, че още при слизането на земята, човѣкъ самъ си нареждалъ програма на дѣйствие. Слѣдователно, за всѣки день човѣкъ има опрѣдѣлена програма, какво трѣбва да извърши. Ако работата, опрѣдѣлена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере, какво непрѣменно трѣбва да свърши и какво да отложи. Нѣкой човѣкъ става рано сутринь и казва: Днесъ искамъ да позная Божията Любовь. Отъ невидимия свѣтъ за този день тъкмѣли по нѣкакъвъ начинъ да му изпратятъ пари. Обаче, щомъ разбератъ, че този день той иска да познае Бога, като Любовь, тѣ задържатъ богатството, което мислили да му изпратятъ. Любовь и богатство сѫ несъвмѣстими нѣща. Обаче, сиромашия и любовь сѫ съвмѣстими, тѣ вървятъ заедно, като братъ и сестра. Богатство и грѣхъ сѫщо така вървятъ заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздоръ между тѣхъ, направете ги богати. Искате ли да се помирятъ, направете ги сиромаси.

Като говоря по този начинъ за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроятъ, както ученицитѣ се настройватъ срѣщу учителитѣ си. Учителитѣ съвѣтватъ ученицитѣ си да ги почитатъ, но така ли е въ сѫщность? Когато нѣкой учитель обича ученицитѣ си, работи усърдно съ тѣхъ, той получава тъкмо обратното. Кога става това? — Когато учительтъ иска да бѫде обичанъ отъ ученицитѣ си. Докато учительтъ изисква отъ ученицитѣ си любовь, той всѣкога ще бѫде оплютъ и подигранъ отъ тѣхъ. Защо? Защото той е избралъ кривъ пѫть; той мисли за себе си. Другъ е случаятъ, ако този учитель обича ученицитѣ си и нищо не иска отъ тѣхъ. Той казва: Азъ желая да работя върху умоветѣ на ученицитѣ си, да се просвѣтятъ, да придобиятъ знание и мѫдрость. До това врѣме учительтъ ще бѫде изложенъ на подигравки, на оплюване отъ ученицитѣ си, но единъ день тѣ ще съзнаятъ грѣшката си и ще я изправятъ. Като знае законитѣ, разумниятъ учитель винаги прощава на ученицитѣ си. Христосъ е казалъ: „Който много грѣши, много люби. Комуто много се прощава, много люби.“ Споредъ този стихъ, въ края на краищата, учительтъ ще получи любовьта на ученицитѣ си. Първо той се заема съ изкореняване на плѣвелитѣ, за което ще бѫде оплютъ отъ ученицитѣ си. Впослѣдствие, когато насади доброто сѣме на мѫдростьта на тѣхнитѣ ниви, той ще получи любовьта имъ.

Нѣкой казва: Азъ искамъ хората да ме обичатъ. Щомъ си направилъ този изборъ, ти ще срещнешъ голѣми противорѣчия въ живота си. Ученикъ, който отива на училище, и желае да бѫде обичанъ отъ учителитѣ и отъ другаритѣ си, ще срещне голѣми противорѣчия. Вмѣсто да бѫде обичанъ, той ще бѫде отъ всички подиграванъ, усмиванъ, вмѣсто да бѫде пръвъ ученикъ, той ще бѫде послѣденъ. Кой каквото направи, все върху главата му ще се стовари. Докато излѣзе отъ училище, главата му ще побѣлѣе. Значи, който влѣзе въ училището, той трѣбва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичатъ, или не, това не е негова работа. Да обичатъ нѣкого, значи да му даватъ нѣщо. Кому даватъ? Обикновено на просецитѣ се дава. Кой дава на просецитѣ? — Бѣднитѣ. Рѣдко ще видите богатъ човѣкъ да се спре прѣдъ нѣкой просекъ да му дава помощь. Единъ американецъ казвалъ, че всѣка минута му струвала десеть английски лири. При това положение, кой просекъ ще се осмѣли да спре такъвъ богатъ човѣкъ да му иска единъ шилингъ? Богатиятъ ще му каже: Ти имашъ ли умъ, да мислишъ, че за единъ шилингъ, който бихъ ти далъ, ще спра една минута при тебе да изгубя десеть английски лири? Освѣнъ това, богатиятъ може да каже на този просекъ нѣкоя обидна дума. Ако много просеци го безпокоятъ, най-послѣ той може и бастона си да дигне срѣщу тѣхъ. Ето защо, прѣди да поиска нѣщо отъ богатия, просекътъ много ще мисли.

Съврѣменнитѣ хора се оплакватъ отъ несгоди, отъ противорѣчия въ живота. Питамъ: на какво се дължатъ противорѣчията? Причината за противорѣчията е тази, че хората търсятъ лесния пѫть въ живота. Материалиститѣ казватъ: Икономическитѣ условия сѫ причина за всички противорѣчия. Ако условията се подобрятъ, и животътъ ще стане по-лекъ. Религиознитѣ пъкъ казватъ: Господъ може да подобри живота. Той ще уреди всички работи. Питамъ: знаете ли, какъ Богъ урежда работитѣ? Вие взимате една изкривена ось и казвате: Майсторътъ ще изправи тази ось. Какъ ще я изправи? Първо той ще накладе огънь и слѣдъ това ще тури изкривената ось въ огъня, дѣто ще я държи до нагорещяване. Като се нажежи добрѣ, ще вземе чука и ще удря отгорѣ, докато се изправи. Майсторътъ пита ли осьта, колко е страдала? Той не иска да знае за нейнитѣ страдания. Задачата му е да я изправи, а колко ще страда, за това не се интересува. Тази е идеята, че Господъ ще оправи всички работи. Ако гръбнакътъ ти е изкривенъ, Богъ ще го оправи. Изкривениятъ гръбнакъ означава изкривения умъ на човѣка. Богъ ще вземе този изкривенъ умъ, ще го тури въ огъня, ще го обръща натукъ-натамъ, докато го изправи. Като го изправи, ще каже: Хайде сега на работа!

Казвате: Нѣма ли другъ начинъ за оправяне на работитѣ? Има единъ начинъ, той се заключава въ слѣдното: Никога не оставяйге Богъ да оправя работитѣ ви. По-добрѣ е вие сами да оправите работитѣ си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. Защо трѣбва да спираме Бога въ работата Му? Знаете ли, какво нѣщо е да спрете вниманието на Бога за единъ моментъ само върху нѣкоя ваша погрѣшка? Мнозина мислятъ, че Богъ трѣбва съ часове да се занимава само съ тѣхъ. Това сѫ дѣтински разбирания за Бога. Трезва мисъль се изисква отъ всинца ви — мисъльта на мѫдреца! Нѣкой казва: Защо Господъ не ми даде това, което ми е нужно? Той ти е далъ повече, отколкото можешъ да използувашъ. Не искайте повече отъ това, което можете да носите. Ти искашъ да те обичатъ хората. Щомъ искашъ любовьта на хората, ти трѣбва да имашъ гръбнакъ, да понесешъ тѣхното оплюване. Законътъ е такъвъ. Мома пристава на нѣкой момъкъ: тя го обича, и той я обича. Щомъ се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови на всички поругания отъ страна на майка, баща, близки и далечни познати. Момата и момъкътъ ще понесать голѣми страдания за любовьта. Какъ сѫ описани главнитѣ герои въ романитѣ? Като дойде до любовьта, авторътъ излага героитѣ си на голѣми страдания.

Сега, азъ разглеждамъ тия нѣща мимоходомъ, но като се говори за любовьта, трѣбва да знаете, че тя е велика сила, която приижда въ нервната система на човѣка въ видъ на приливи. За да се приспособи организъмътъ къмъ нея, за да се кали, човѣкъ трѣбва да стане естественъ. Човѣкъ е проводникъ на любовьта, но тя не живѣе въ неговия организъмъ. Любовьта може да мине прѣзъ мозъка на човѣка и да се прѣдаде, да се разпрѣдѣли по цѣлия организъмъ. Нѣкой казва: Цѣлъ день сърцето ми бѣше топло отъ любовь. Не, това е невъзможно. Едва мѫдрецътъ може да издържи една минута на любовьта, а що се отнася до обикновения човѣкъ, даже една хилядна часть отъ секундата е много за него. Това, което хората наричатъ любовь. то сѫ послѣдствия на любовьта. Тя ги е засегнала съ некъта си само. Ако любовьта обхване човѣка изцѣло, животътъ му моментално ще се промѣни: той ще стане безсмъртенъ, всички страдания и нещастия ще го напуснатъ.

Едно отъ качествата на любовьта е това, че тя никога не отпада. Човѣкътъ на любовьта не може да каже, че едно врѣме ималъ повече любовь, а сега по-малко. Когато нѣкой казва, че любовьта отпада, той трѣбва да има прѣдъ видъ онѣзи врѣменни настроения въ живота, които хората неправилно наричатъ любовь. Ап. Павелъ, който бѣше окултистъ, казваше: „Отъ всички добродѣтели най-велика е любовьта.“ Слѣдователно, ако любовьта отпада, на какво ще уповаваме въ живота? Казано е при това, че Богъ е Любовь. Когато търсимъ Божията Любовь, ние трѣбва да изучаваме нейнитѣ закони. Нѣкой казва: Слабъ човѣкъ съмъ азъ. —  Само ти не си слабъ — цѣлиятъ свѣтъ е слабъ, понеже не е готовъ още да приеме любовьта въ себе си. Само любовьта прави човѣка силенъ. Когато се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи,“ Той каза: „Никой не е благъ, освѣнъ единъ Богъ.“ Значи, и Христосъ, великъ Учитель, не прие да Го наричатъ благъ. Когато влѣзе въ Ерусалимския храмъ, Той взе камшикъ и изгони всички търговци навънъ. Питамъ: любовьта съгласна ли е съ камшика? Любовьта не работи съ камшикъ. Вземете ли камшикъ въ рѫка, любовьта излиза навънъ. Нѣкой казва, че отъ любовь набилъ нѣкого, да го поучи въ нѣщо.

Не, това е залъгване. Дѣто играе тоягата, тамъ дѣйствува правдата, но не любовьта. Законътъ на правдата казва: На пѫтя на силния не стой! Стоишъ ли на пѫтя на силния, той ще те прѣгази. Законътъ на любовьта се проявява по другъ начинъ. Когато слабиятъ стои на пѫтя на силния, на пѫтя на любовьта, тя заобикаля, да не го прѣгази.

Нѣкой одумва приятеля си и казва: Азъ правя това отъ любовь къмъ него, да се изправи. Не, по този начинъ любовьта не постѫпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грѣхъ за нея не сѫществува. Когато хората виждатъ грѣшкитѣ на другитѣ, когато ги сѫдятъ, това става по закона на правдата. Когато обидите нѣкого, и това става по сѫщия законъ. Отъ хиляди години насамъ хората живѣятъ по закона на правдата, но свѣтътъ не се е поправилъ. По този начинъ свѣтътъ не само, че не се поправя, но земята се е покрила съ кости. Защо умиратъ хората? Защото Богъ не е съгласенъ съ тѣхния животъ, съ тѣхнитѣ вѣрвания. Ако искате да придобиете безсмъртието, да не страдате, живѣйте съгласно Божиитѣ закони. Нека Богъ бѫде идеалъ въ живота ви! Щомъ е вашъ идеалъ, Той ще спре вниманието си върху васъ и ще каже: Ето една велика душа! Тази душа се отличава съ красота; дѣто мине, тя пръска свѣтлина. Ако нѣкой богатъ князъ види една много красива мома, той ще пожелае да я вземе за другарка въ живота си. Но какво ще бѫде мнѣнието му за нея, ако я види у дома й, между близкитѣ си, да се кара съ майка си и баща си, да бие по-малкото си братче или сестриче? Той ще вземе шапката си и ще каже: До виждане!

Мислите ли, че Богъ ще остане да живѣе въ вашето сърце, ако при влизането си въ него намѣри всичко въ безпорядъкъ? Въ сърцето ви владѣе пъленъ хаосъ: вие сте се скарали съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, съ приятелитѣ си и само чакате, нѣкой да ви каже нѣщо, да го нахокате. Като влѣзе въ сърцето ви, Богъ веднага ще излѣзе и ще напише: Да се секвестиратъ всички имущества на този човѣкъ, да се взематъ майка му, баща му, близкитѣ му, да остане самъ и слѣдъ това да се прати на заточение. Когато човѣкъ остане самъ, безъ майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере, какво е направилъ. Днесъ болницитѣ сѫ пълни все съ такива самотни хора, изпратени на заточение. Това не става по желанието на невидимия свѣтъ, но по злата воля на човѣка, по неразбиране дълбокия смисълъ на Божиитѣ закони. Всѣки иска животътъ му да тече гладко, спокойно, обаче, това е невъзможно. Човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия да прѣодолѣе мѫчнотиитѣ и да постигне желанията на душата си.

Мнозина сѫ ме питали, защо идатъ страданията въ живота? Тази вечерь ще отговоря на всички, които се интересуватъ отъ този въпросъ. Една отъ причинитѣ за страданията е неприложеното знание. Много отъ васъ не могатъ да използуватъ знанието, което получаватъ. Всѣко знание произвежда извѣстна реакция въ човѣка: той или губи, или печели.

OOK_6_5_1.JPG

Прѣдставете си, че имате двѣ динамически тѣла, А и В, подобни на слънцето. Енергиитѣ, които излизатъ отъ тѣлото А въ видъ на лѫчи, минаватъ въ пространството и слѣдъ врѣме се връщатъ въ тѣлото В. Тѣлото А прѣдставя едната страна на слънцето, а тѣлото В — другата страна. Слѣдователно, лѫчитѣ на слънцето, които излизатъ отъ едната страна А, слѣдъ врѣме пакъ се връщатъ въ слънцето, но отъ другата страна — В. Значи, между еднитѣ и другитѣ сили има извѣстна връзка. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣка сила, или всѣка мисъль, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството и слѣдъ врѣме пакъ се връща въ него, но вече съ извѣстна придобивка, съ единъ малъкъ плюсъ. Като се знае това, може да се изчисли математически, слѣдъ колко врѣме дадена мисъль ще се върне обратно въ своя източникъ. Нѣкои мисли се връщатъ въ своя източникъ слѣдъ 10—15 минути; други — слѣдъ единъ часъ; трети — слѣдъ единъ или нѣколко деня; четвърти — слѣдъ мѣсеци или години. Изобщо, извѣстенъ е най-кѫсиятъ, както и най-дългиятъ периодъ, прѣзъ който една мисъль може да се върне, отдѣто е излѣзла. Излизането на мислитѣ отъ едно тѣло и връщането имъ пакъ въ това тѣло се подчинява на извѣстенъ законъ. Това не е произволно. Този законъ се отнася до цѣлия органически свѣтъ, а не само до човѣка. Мислитѣ биватъ единични и колективни, затова човѣкъ трѣбва да ги различава, да знае, съ какъвъ материалъ има да работи. Въ този смисълъ и човѣкъ е единично и колективно сѫщество. Слѣдователно, той борави съ капиталъ, който не е напълно неговъ.

И тъй, талантитѣ, за които Христосъ говори въ една отъ своитѣ притчи, прѣдставятъ мислитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка за обработване. На това основание, когато една добра мисъль дойде въ ума ви, дайте й мѣсто, дайте й потикъ да се прояви. Щомъ й дадете възможность да се развие и прояви, и вие ще получите съотвѣтенъ дѣлъ отъ благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисъльта отъ тѣлото А и тази, която се връща назадъ въ тѣлото В, има извѣстно отношение. Въ този смисълъ, както добритѣ, така и лошитѣ мисли, излѣзли отъ човѣка, слѣдъ извѣстенъ периодъ отъ врѣме пакъ се връщатъ къмъ него. Ако нѣкой човѣкъ изпрати нѣкѫдѣ въ пространството една прѣстѫпна мисъль, тази мисъль най-много слѣдъ четири поколѣния пакъ ще се върне къмъ него. Тѣзи четири поколѣния включватъ единъ периодъ отъ сто години. Значи, тази мисъль, излѣзла отъ А, слѣдъ сто години най-късно ще се върне въ В, дѣто ще се намирате по това врѣме. Това става по закона на прѣраждането. Вънъ отъ него има другъ законъ, който регулира промѣнитѣ, които постоянно се извършватъ въ нашето съзнание.

Често хората се натъкватъ на голѣми страдания и, като не разбиратъ причинитѣ на тия страдания, дохождатъ въ състояние на заспиване. Тѣ чувствуватъ, като че нѣщо се руши въ тѣхъ, едва издържатъ този моментъ. Слѣдъ това иде пробуждане на съзнанието, и тѣ се обновяватъ. Страданията и противорѣчията изчезватъ, и тѣ се чувствуватъ като новородени. Слѣдъ това състояние на новъ животъ, на свѣтлина, хората навлизатъ въ друга тъмна зона, която продължава нѣколко деня. Тѣ пакъ се намиратъ въ противорѣчия, страдания, докато отново заспятъ. Слѣдъ това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, новораждане. Тѣзи промѣни въ съзнанието на човѣка сѫ необходими. Тѣ идатъ по единъ неизбѣженъ законъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ да устоява, да не се съмнява въ Бога. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да не се плашите.

Нѣкой казва: Дотегнаха ми тѣзи състояния. Искамъ да се освободя отъ тѣхъ, да отида на небето. Най-лесната работа е да отидете на небето. Достатъчно е човѣкъ да заспи съ тази мисъль, за да може за едно кратко врѣме да се прѣнесе тамъ. И като умре, той пакъ може да отиде на небето. Не е въпросътъ само да отиде човѣкъ на небето, но тамъ той трѣбва да научи нѣщо, да се върне богатъ съ опитности и знания. Ако се върнете отъ небето съ опитноститѣ на Настрадинъ Ходжа, все пакъ сте научили нѣщо. Обаче, върнете ли се безъ опитности, нищо не сте придобили,

Единъ день жената на Настрадинъ Ходжа му казала: Хайде, иди въ гората да насѣчешъ малко дърва! — Срамота е, жена, ходжа съмъ, не ми прилича да сѣка дърва въ гората. — Не, ще отидешъ, нѣма какво. Най послѣ Настрадинъ Ходжа взелъ брадвата си и отишълъ въ гората, дѣто започналъ да избира, кое дърво да отсѣче. Избралъ едно дърво, качилъ се на единъ клонъ и започналъ да удря клона съ брадвата. По това врѣме минавалъ прѣзъ гората единъ селянинъ и му казалъ: Слушай, Настрадинъ Ходжа, тъй както сѣчешъ клона, на който си седналъ, ще го отсѣчешъ, но и ти, заедно съ него, ще се намѣришъ на земята. — Това не е твоя работа, рекълъ Настрадинъ Ходжа, и продължилъ да сѣче. Едва отсѣкълъ клона, и съ него заедно и той падналъ на земята. Позамислилъ се малко и казалъ: Уменъ бѣше този селянинъ. Щомъ знае това нѣщо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя, какво ще ми каже. Той оставилъ дървото въ гората и настигналъ селянина: Приятелю, като знаешъ толкова, кажи ми, кога ще умра. — Слѣдъ три деня. Тръгналъ Настрадинъ Ходжа за дома си, замисленъ, тѫженъ и казалъ на жена си; Срещна ме въ гората единъ ангелъ и ми каза, че слѣдъ три деня ще умра. Наскърбила се жена му, затѫжила се и заплакала. Той отишълъ да си изкопае гробъ подъ една круша, да влѣзе тамъ и да чака смъртьта си. Като изкопалъ гроба си, легналъ въ него и чакалъ да дойдатъ отъ онзи свѣтъ, да го взематъ. Отъ врѣме на врѣме круши падали отъ дървото, той си похапвалъ и чакалъ смъртьта. На третия день той чулъ отдалечъ нѣкакво дрънкане на звънци и си казалъ: Навѣрно идатъ вече съ колесница отъ онзи свѣтъ да ме взематъ. Той надигналъ малко главата си, да види, какво ще стане, но видѣлъ, че къмъ него иде стадо камили съ камиларигѣ си. Като го видѣли, камилитѣ се изплашили, хукнали да бѣгатъ и изпотрошили много грънци. Камиларитѣ го хванали, набили го и пуснали го да върви дома си. Като се върналъ при жена си, тя го попитала: Какво има на онзи свѣтъ? — Остави се, само главата си да подигнешъ, и боятъ е готовъ. Съ това той искалъ да каже: Всичко е хубаво на онзи свѣтъ, но ако подплашишъ камилитѣ, бой те чака.

Казвамъ: по сѫщия начинъ много хора си създаватъ неразумни страдания, безъ които могатъ да минатъ. Значи, има страдания естествени, разумни; има страдания неестествени, неразумни. Когато човѣкъ иска да се освободи отъ неразумнитѣ страдания, той трѣбва да изучава законитѣ, които регулирать живота.

Сега, ще ви дамъ нѣколко правила за приложение. Като ставате сутринь, успокойте се добрѣ и вижте, каква мисъль ще дойде въ ума ви. Първата добра мисъль, която дойде въ ума ви, приложете я. Не философствувайте, дали да я приложите, или не. Вслушвайте се въ интуицията си и ще бѫдете близо до истината. Когато разсѫждавате и философствувате много, по този начинъ вие можете да уредите само материалнитѣ си работи, но не и Божественитѣ. Божественитѣ работи се уреждатъ само чрѣзъ интуицията. Първо ще повикате Божествената интуиция, а послѣ разума, като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работитѣ въ Божествения свѣтъ, а за физическия свѣтъ тя ще събира свѣдѣния отъ разума, който ще играе служба на секретарь. Божественото показва новитѣ пѫтища, прѣзъ които човѣкъ трѣбва да мине. Великитѣ хора, на които работитѣ винаги сѫ вървѣли успѣшно, сѫ минали по вѫтрѣшния пѫть на интуицията. При страдания и мѫчнотии въ живота си, тѣ винаги сѫ се справяли съ интуицията си. Слѣдователно, когато се намѣрите прѣдъ нѣкакво страдание или нѣкаква болесть, не философствувайте много, защо и какъ е дошла болестьта, но отправете ума си къмъ Бога, къмъ своята интуиция и оттамъ ще получите съвѣтъ, какво да правите. Не бързайте да викате лѣкарь. По-добъръ лѣкарь отъ интуицията нѣма. Не се плашете отъ болестьта, или отъ страданието. Тѣ идватъ при васъ да ви научатъ нѣщо, да придобиете нѣкаква опитность, да се калите. Като прѣкарате болестьта, все ще имате нѣкаква придобивка — по-силни ще станете. Хората се плашатъ отъ болеститѣ и гледатъ на тѣхъ като на зло. Не, болеститѣ сѫ привилегия за човѣка; привилегия е, когато не можете да ядете и трѣбва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бѣдни.

И тъй, който търси закона на любовьта, въ всички противорѣчия той трѣбва да вижда доброто. Този погледъ на живота ще го направи свободенъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ. Чрѣзъ свободата той ще се прѣроди, ще влѣзе въ новия животъ. Това е необходимо за всѣки ученикъ, защото сега е краятъ на старата култура, и той трѣбва да държи своя послѣденъ изпитъ, матура. Безъ този изпитъ ученикътъ не може да влѣзе въ новата култура, която иде вече. Който издържи матурата си, той ще бѫде записанъ за ученикъ на новата култура. Като се запишатъ ученицитѣ, ще имъ дадатъ отпускъ за единъ-два мѣсеца, слѣдъ което ще започне приложението на новата наука.

Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ новата култура, каква ще бѫде тя, какви ще бѫдатъ нейнитѣ хора, като прѣдставители на шестата раса. Всѣки иска да знае, ще бѫде ли приетъ въ шестата раса. Мнозина питатъ, какви ще бѫдатъ очитѣ на хората отъ шестата раса. Казвамъ: ако очитѣ имъ сѫ сини, тѣ ще бѫдатъ студени хора; ако очитѣ имъ сѫ черни, тѣ ще бѫдатъ горещи натури; ако очитѣ имъ сѫ кестеневи, тѣ ще бѫдатъ хора съ мекъ благъ характеръ; ако очитѣ имъ сѫ зеленикави, тѣ ще бѫдатъ хора съ научни възрѣния. Съврѣменнитѣ учени сѫ крайни материалисти, на тънко предатъ. Тѣ главно изреждатъ фактитѣ, констатиратъ ги, даватъ имъ научни обяснения, но тия факти сѫ размѣстени, не сѫ поставени въ строго опрѣдѣленъ редъ. Да се констатира, напримѣръ, че даденъ черепъ принадлежи на единъ, или другъ родъ животно, това още не е наука. Истинската наука се заключава въ това, да може по даденъ черепъ да опрѣдѣли точно степеньта на умственото развитие на единъ индивидъ, и по този начинъ да възкреси неговото първоначално състояние.

Обективната наука трѣбва да си служи съ Божествената интуиция, като методъ за издирване и обяснение на фактитѣ. Ако науката не може да осмисли, да одухотвори материалния животъ, ако не може да мине отъ ограничения животъ въ вѣчния, каква наука е тя? Подъ думата вѣченъ животъ се разбира безграничнитѣ условия на любовьта, която носи живота на безсмъртието; на мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание и на истината, която носи свобода. Ако вие не успѣете да прѣвърнете вашия ограниченъ животъ въ безграниченъ, той за винаги ще остане обикновенъ материаленъ животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ безграничния животъ, той ще бѫде обиколенъ отъ най-добритѣ си приятели. Този е Божествениятъ животъ, за който всички хора мечтаятъ. Докато дойде това врѣме, много усилия, много работа се изисква отъ съврѣменнитѣ хора.

Сега, като разглеждате човѣка внимателно, ще забѣлѣжите, че двѣтѣ му очи не сѫ еднакви. Едното око е алчно, иска да владѣе цѣлия свѣтъ, а другото иска малко, вслѣдствие на което двѣтѣ очи не виждатъ еднакво. Човѣкъ самъ не знае, кое отъ двѣтѣ очи е алчното, обаче, когато поглежда къмъ нѣщо, незабѣлѣзано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа съ лакомото. У нѣкои хора пъкъ става обратното: тѣ гледатъ съ скромното си око, а затварятъ лакомото. Когато човѣкъ не може да постигне нѣкое свое желание, той плаче. Защо плачатъ хората? Често хората плачатъ, за да дадатъ ходъ на събралата се въ тѣхъ енергия, да излѣзе навънъ. Ако искате да знаете, какви сѫ сълзитѣ ви, на какво се дължатъ, събирайте ги въ едно шишенце и послѣ ги анализирайте. Отъ анализата на сълзитѣ си ще разберете, дали скръбьта ви е била приета, или не. Ако скръбьта ви е обърнала внимание на нѣкое разумно сѫщество, сълзитѣ ви ще бѫдатъ лѣковити. Какъ ще познаете, дали сълзитѣ ви сѫ лѣковити? Ще сипете нѣколко капки отъ сълзитѣ си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху нѣкоя рана. Ако раната оздравѣе, сълзитѣ ви сѫ лѣковити; ако не оздравѣе, сълзитѣ ви не сѫ лѣковити. Тогава Господъ ще каже: Още трѣбва да пълнишъ шишенцето си, докато сълзитѣ ти станатъ лѣковити. Това е опитъ, който всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да направи, да знае, колко е страдалъ и какви сѫ страданияга му, дали тѣ сѫ излѣзли отъ дълбочината на душата, или сѫ повърхностни. Нѣкои хора страдатъ, но страданията имъ не сѫ засегнали дори и сърцето. Човѣкъ трѣбва да се изучава и въ това направление.

Казвате: Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме съ такива дреболии, да събираме сълзитѣ си и да ги анализираме Казвамъ: ученикътъ трѣбва да започне отъ малкитѣ работи и постепенно да отива къмъ голѣмитѣ. Нѣма по-голѣмо щастие за ученика отъ това, да има едно шишенце, пълно съ лѣковити сълзи. Когато дойде деня, да събирате такива сълзи отъ очитѣ си, този день трѣбва да бѫде най-щастливиятъ въ живота ви. По-свещенъ день отъ този нѣма. Всѣка капка отъ сълзитѣ ви ще бѫде лѣкъ. Ако нѣкой ви пита, какво носите въ шишенцето, кажете: Азъ нося свещена амброзия, която Богъ ми даде. — Можете ли да дадете и на мене? — Ако имате нужда, ще ви дамъ, но ако днесъ не се нуждаете, ще ви покажа пѫтя, по койго съмъ миналъ, за да ги събера. Всѣки самъ трѣбва да събира сълзитѣ си, да ги изслѣдва, докато най-послѣ дойде до положение, всѣка сълза да бѫде свещенъ лѣкъ. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени, и въ шишенцето си ще има винаги по десеть капки.

Нѣкой казва: Азъ съмъ окултенъ ученикъ. Лесно е да се каже, че си окултенъ ученикъ, но имашъ ли качествата на този ученикъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има гръбнакъ, по-силенъ отъ този на слона, за да издържа, да понася трудноститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота. Издържливостьта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бѫдете ученици, да влѣзете въ Школата на Бѣлото Братство, трѣбва да ликвидирате съ стария животъ. Стариятъ животъ има редъ прояви, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ не мога да търпя еди-кого си. Едно трѣбва да знаете; докато не уредите правилно смѣткитѣ си съ това лице, вие никога нѣма да се освободите отъ него. И на онзи свѣтъ да отидете, то ще бѫде първиятъ човѣкъ, който ще ви срещне, ще ви попрѣчи да вървите напрѣдъ. Каквито неуредени смѣтки имате, изплатете ги още тукъ. Достатъчно е да имате само една неуредена смѣтка, за да не можете крачка нагорѣ да поемете. Това е изказано въ Писанието съ слѣдния стихъ: „Който не се отрече отъ себе си, той не може да бѫде мой ученикъ“. Самоотричането е велика наука. Щомъ бѫде готовъ човѣкъ да се отрече отъ себе си, той ще каже: Господи, отсега нататъкъ да бѫде Твоята воля! Себеотричането подразбира скѫсване на всички стари, неправилни връзки съ хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиватъ на законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината.

Казвате:Този човѣкъ ми изгори сърцето. — Какъ горите тукъ, не зная, но помирете се съ този човѣкъ, докато сте на земята, за да не горите на онзи свѣтъ. Страшенъ е огъньтъ на земята, но по-страшенъ е огъньтъ въ онзи свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Примири се съ неприятеля си, докато си на пѫть, за да не би той да те прѣдаде на сѫдника, а сѫдникътъ на слугата си, да те затвори, докато не дадешъ послѣдния си кондрантъ“. И въ рая да си, и въ затвора да си, неприятельтъ ти пръвъ ще те срещне. Слугата, на когото сѫдникътъ те прѣдаде, ще бѫде този, когото ти не обичашъ. Щомъ влѣзешъ въ рѫцѣтѣ му, той ще те измѫчва, както иска. Ако влѣзешъ въ рая, той и тамъ ще те намѣри и ще каже: Понеже си станалъ голѣмъ човѣкъ, азъ ще дойда да прислужвамъ.

И тъй, вие трѣбва да се освободите отъ мисъльта, че и безъ да се примирите съ хората, можете да влѣзете въ Царството Божие. И затова казвате: Господъ не можа ли да създаде свѣта по другъ начинъ? — Господъ е създалъ свѣта много добрѣ, и ние трѣбва да изпълнимъ волята Му, както Той иска. За никого не се правятъ изключения, за никого нѣма привилегии. Ние трѣбва да изпълнимъ Божия законъ не по буквата на нѣщата, но по духъ. Строгъ е този законъ. Когато дойде слугата на сѫдника, вие трѣбва да бѫдете готови да се отречете отъ себе си, да приложите закона на любовьта. Казвате: Готовъ съмъ да дамъ всичкото си имане, само да се освободя отъ този слуга. Не, и това нѣма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си!“ Щомъ вьзлюбите врага си, Божията воля ще бѫде законъ за вась. Тогава ще придобиете ново просвѣтление, правилно да разбирате Божиитѣ пѫтища. Иначе, и по десеть пѫти на день да се молите, Богъ нѣма да измѣни закона си за своитѣ своенравни дѣца и учениии. Който изпълни и приложи Божия законъ, той ще получи голѣмо благословение, подобно на онова, което една бѣдна вдовица получила чрѣзъ пророкъ Елисея. Той отишълъ у дома й и казалъ: „Какво имашъ у дома си? — Нищо, освѣнъ една масленица съ елей. — Иди тогава у съсѣдитѣ си и вземи отъ тѣхъ на заемъ много празни сѫдове. Слѣдъ това налѣй отъ елея въ празнитѣ сѫдове и като се напълнятъ, туряй ги настрана. Като се напълниха сѫдоветѣ и нѣмаше други празни, елеятъ прѣстана да тече. Тогава Елисей й каза: „Иди, продай елея, та плати дълга си, и живѣй съ остатъка, ти и чадата ти.“

Мнозина искать още днесъ да бѫдатъ съвършени. Радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за васъ. Докато е на земята, човѣкъ може отчасти само да бѫде съвършенъ. На земята нѣма условия за пълно съвършенство. Съвършенъ е онзи, който прѣзъ цѣлия си животъ може да запази състояние на пъленъ вѫтрѣшенъ миръ и равновѣсие. Досега поне въ цѣлата история на човѣчеството не се е срещналъ подобенъ примѣръ. Казва се, че и боговетѣ се състезавали. Ако боговетѣ се състезаватъ, какво остава за обикновенитѣ хора? Слѣдователно, не се заемайте съ задачи, които не сѫ по силитѣ ви. Човѣкъ трѣбва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бѫдещето, дѣто се криятъ велики възможности. Стремежъ къмъ съвършенство се изисква отъ всички, безъ да мислятъ, кога ще го постигнатъ. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: всѣка минута човѣкъ може да направи едно добро, колкото малко да е то.

Когато говоря така, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Който иска да постигне съвършенство, той трѣбва непрѣривно да носи въ ума си тази идея. Обаче, който седи на низко умствено стѫпало, той ще се откаже да работи за своето съвършенство и ще очаква на Бога, Той да извърши всичко заради него. И това е възможно, но този човѣкъ ще плати скѫпо за своето съвършенство. Възможно е да дойдатъ светии, напреднали братя, да го носятъ на рѫцѣ, но възможно е и на земята да го оставятъ. Възможно е тѣ да го окѫпятъ въ корито, изведнъжъ да го направятъ чистъ, но възможно е и да го набиятъ. Възможно е да го нахранятъ, но възможно е и гладенъ да го оставятъ. И едното, и другото е възможно. Който оставя другитѣ да работятъ за него, той трѣбва да счита и двѣтѣ положения за привилегия. Тѣзи възвишени сѫщества не вършатъ нищо отъ зла воля. Колкото късно и да ви дадатъ храна, пакъ трѣбва да благодарите. Ако останете послѣдни, ще имате по-голѣмъ апетитъ, и ще ядете по-сладко.

Сега, като имате толкова знания, трѣбва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина отъ васъ сѫ постили по четири, петь и десеть деня, но какво сѫ разбрали отъ поста? Постътъ има за цѣль да освободи човѣка отъ страха, че ако не яде нѣколко деня, ще умре отъ гладъ. Отъ друга страна, чрѣзъ поста човѣкъ се прѣчиства и калява. Той прѣчиства тѣлото, мислигѣ и чувствата си. Постътъ трѣбва да трае дотогава, докато човѣкъ се усѣща бодъръ, крѣпъкъ. Ако отпадне много и силитѣ му съвършено го напуснатъ, този лостъ нѣма смисълъ. Казано е въ Писанието, че когато човѣкъ пости, никой не трѣбва да знае това. Разбира се, когато човѣкъ пости, все ще изгуби малко отъ теглото си, ще отслабне, но поне силитѣ си да запази. Какъвъ смисълъ има човѣкъ да пости, докато изгуби силитѣ си и започне да се влачи? При това положение той ще прѣдизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можешъ да постишъ така, че да бѫдешъ веселъ, съ бодъръ духъ и никой да не те познае, този постъ има смисълъ. Така може човѣкъ да пости и десеть, и повече дни. Който не може да пости по този начинъ, да не се заема за голѣмъ постъ, а да пости само единъ-два деня. Геройство е, наистина, човѣкъ да пости, нито хлѣбъ да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добрѣ е човѣкъ да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмѣятъ малко. Какво отъ това? Поне ще има нѣкаква опитность.

Питамъ: на какво се дължи смѣхътъ? Ангелитѣ смѣятъ ли се? Смѣхътъ се дължи на силни контрасти, на голѣмо несъотвѣтствие между двѣ явления, или между двѣ мисли, чувства или постѫпки. Когато човѣкъ се посмѣе малко, става трансформиране на тежкото състояние, въ което се е намиралъ. Хора, у които центърътъ на веселието е силно развитъ, много се смѣятъ. При смѣха се изразходва енергия, но едноврѣменно съ това силитѣ въ човѣшкия организъмъ се уравновѣсяватъ. Тъй щото, здраво е, когато човѣкъ се смѣе. Добрѣ е понѣкога човѣкъ да се посмѣе и на себе си, че е страхливъ, че се съмнява и т. н. Нѣкой пѫть хората се плашатъ отъ това, че нѣма да постигнатъ желанията си. Казвамъ: всичко е постижимо за човѣка прѣзъ дългия периодъ на неговия животъ, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно и постижимо.

И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията, както и върху поста, за които говорихъ въ тази лекция. Когато постите, трѣбва да имате поне най-малки резултати въ нѣколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внесете въ тѣхъ малко повече мекота и въ ума си да внесете повече свѣтлина. Който е придобилъ тѣзи нѣща, той е постилъ правилно; който нищо ие е придобилъ, той напразно е изразходвалъ енергия. Този човѣкъ мяза на търговецъ, който купува и продава, но никаква печалба нѣма. Който иска да отиде при Господа, той трѣбва да пости. Когато Мойсей се яви прѣдъ Господа, той пости цѣли 40 деня. Постътъ е сила, и затова Христосъ казва: ,,Този духъ не излиза, освѣнъ съ постъ и молитва“. Значи, за да се освободишъ отъ нѣкое лошо състояние въ себе си, ти трѣбва да постишъ и да се молишъ.

Казвате: Не може ли безъ постъ и молитва да постигнемъ всичко онова, което желаемъ? Защо свѣтътъ е създаденъ така, че всичко да се постига съ голѣми усилия? Защо хората се мѫчатъ едни други? Азъ не се интересувамъ отъ този въпросъ. Защо? Защото другояче свѣтътъ не би могълъ да се създаде Това, което Богъ е създалъ, е най-доброто. Хората пъкъ постѫпватъ по единъ или другъ начинъ, защото другояче не могатъ да постѫпятъ. Що се отнася пъкъ до любовьта, тя не иде отъ хората, но отъ Бога. Ако нѣкой юнакъ ви хване съ пръститѣ си и ви стиска, пръститѣ ли сѫ виновни за това. Когато юнакътъ измѣни мнѣнието си за васъ, и пръститѣ му ще станатъ по-нѣжни, по-деликатни, нѣма да стискатъ. Пръститѣ на всѣки човѣкъ могатъ да стискатъ, но могатъ и да милватъ.

Нѣкой казва: Огрѣшихме се въ този животъ. Едно трѣбва да знаете: при всички условия на живота човѣшката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прѣкара прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣчисти. По сѫщия начинъ и грѣхътъ може да проникне въ сѫщината на душата. Човѣкъ се цапа външно, но не и вѫтрѣшно. Душата на човѣка винаги остава чиста. Които не разбиратъ този законъ, казватъ: Нали се говори въ Писанието, че всѣка душа, която грѣши, умира? Да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до грѣха, тя се освобождава отъ него и влиза въ друго, чисто тѣло. Ако и това тѣло стане нечисто, душата го напуща и отива въ трето тѣло. Слѣдователно, душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тѣлото, но никога нечистото тѣло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислитѣ и чувствата ви. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ чисти, и тѣлото му чисто ще бѫде.

Сега, ще ви дамъ едно упражнение. Като ставате сутринь, не мислете нищо за себе ти. Станете съ мисъльта, че отивате да служите на Бога, да вършите Негова работа. Послѣ мислете за себе си. Тъй щото, мислитѣ ви трѣбва да бѫдатъ наредени въ естественъ редъ. Вие мислите за Бога, но мислитѣ ви сѫ толкова разхвърляни, че нищо не ви ползуватъ. Несвързанитѣ мисли мязатъ на разхвърляни халчици. които нѣкоя разумна сила трѣбва да съедини, да образува отъ тѣхъ една цѣла верижка. Мисъльта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки въ едно цѣло.

Днесъ всички хора сѫ недоволни, нещастни, защото на всѣки липсва нѣщо: нѣкой нѣма пари да си купи хлѣбъ; втори нѣма срѣдства да наеме стая, да слѣдва университетъ; трети нѣма дрехи за зимата, нѣма дърва, вѫглища и т. н. Всички очакватъ да имъ помогне нѣкой. Казвамъ: ако тия хора сѫ болни, немощни, всѣки ще имъ помогне, но ако сѫ здрави, силни хора, тѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа. Щомъ работятъ, тѣ ще иматъ всичко, и недоволството ще ги напусне. Нѣкой се оплаква, че страдалъ. Погледна го, виждамъ, че е здравъ момъкъ, юнакъ, и му казвамъ: радвамъ се, че страдашъ. Страданието ще те повдигне. Казано е въ Евангелието: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се.“ Слѣдователно, радвай се, че страдашъ, за да дадешъ плодъ. Скръбьта и радостьта сѫ два полюса на живота: когато единъ човѣкъ страда, другъ нѣкой се радва; когато нѣкой се радва, другъ страда. Това може да се докаже математически. Не всѣка радость е истинска радость; и не всѣка скръбь е истинска скръбь. Ако имаше истинска радость въ свѣта, тя би донесла най-голѣмото веселие. Веселието е по-високо отъ радостьта. Значи, хората се радватъ, а Богъ се весели. Какъ иде веселието? — По закона на мѫдростьта. Между тѣзи два закона има голѣмо съотвѣтствие. Когато Богъ погледне на противорѣчията, които сѫществуватъ въ цѣлия козмосъ, Той се развеселява, защото вижда доброто, като плодъ на всичко това. Хилядитѣ години за Бога сѫ като единъ день.

Слѣдователно, радвайте се за противорѣчията, които имате и които не можете да разрѣшите! Оставете Богъ да се весели за тѣхъ. Когато вие най-много страдате, Господъ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господъ най-малко се весели. Когато радостьта ви е на върха, веселието на Господа едва започва. Когато скръбьта ви е на върха, тогава Господъ работи за васъ. Това означава стихътъ: „И скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Богъ ще прѣвърне страданията на хората въ скѫпоцѣнни камъни, които ще постави като вѣнецъ на главитѣ имъ. За въ бѫдеще страданията на човѣка ще красятъ неговата глава.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

5. Лекция отъ Учителя, държана

на 20 октомври, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...