Jump to content

1926_10_06 Двата полюса


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДВАТА ПОЛЮСА.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Прочете се резюме на темата: „Най-мощното въ човѣка.“

Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?“

Сега, като се четоха темитѣ, въпросътъ остава пакъ неразрѣшенъ. Радвайте се, когато нѣкои въпроси оставатъ неразрѣшени. Красивото въ живота седи въ това, което не се разрѣшава. Като се четоха темитѣ за истината, естествено изникна и въпросътъ за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата сѫ кѫси.“ Споредъ мене лъжата нѣма никакви крака. Защо хората лъжатъ? За да взематъ нѣщо. Когато нѣкой иска да вземе пари отъ банкера, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари отъ него. Шомъ вземе паритѣ, пакъ ще го лъже, дано нѣкакъ не ги върне. Лъжата сѫществува само въ материалния, въ физическия свѣтъ. Значи, за да лъже нѣкой, все трѣбва да има нѣкакъвъ материаленъ обектъ, като причина за лъжата. Въ духовния, въ Божествения свѣтъ лъжа не сѫществува. Докато човѣкъ се намира при добри, при благоприятни условия, каквито сѫ въ невидимия свѣтъ, той не се познава, не знае, дали обича да лъже, или не. Когато слѣзе въ материалния свѣтъ, при по-трудни условия на живота, тукъ той се проявява такъвъ, какъвто е. Характерътъ на човѣка се изпитва повече при неблагоприятиитѣ условия, отколкото при благоприятнитѣ. Днесъ считатъ благороденъ човѣкъ този, който проявява велики дѣла и качества. Въ новата кулгура сѫдятъ за благородството на човѣка по това, какъ се проявява въ най-малкитѣ нѣща.

Съврѣменнитѣ хора говорятъ за честь, за моралъ и казватъ, че мораленъ човѣкъ е онзи, който спазва правилото „не убий!“ Кого да не убива: човѣка ли? Питамъ: може ли тогава да се нарече мораленъ човѣкъ онзи, който коли кокошки, агнета, волове, или който убива мухи, сѣче гори и т. н.? Ако истинскиятъ моралъ се заключава въ спазване правилото „не убий“, този моралъ трѣбва да се прилага по отношение на всичко живо, отъ най-малкото до най-голѣмото. Не се ли прилага той въ цѣлокупния животъ, това не е моралъ. Много отъ днешнитѣ учени, писатели и философи казватъ, че моралътъ е нѣщо относително. Да, човѣшкиятъ моралъ е относителенъ, но Божествениятъ е абсолютенъ. Прѣдставете си, че имате единъ добъръ приятель, когото обичате, и той ви обича: приема ви дома си винаги добрѣ, разположенъ е къмъ васъ, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява, и вие се чувствувате щастливъ, доволенъ. Единъ день отношенията на приятеля ви се измѣнятъ къмъ васъ, по разни причини — материални, духовни, или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпитъ: ако сте мораленъ човѣкъ, ще останете вѣренъ на приятеля си, нѣма да се поколебаете въ отношенията си къмъ него. Ако нѣмате моралъ въ себе си, веднага ще се измѣните къмъ него, ще му дадете гърбъ. Вие трѣбва да знаете, че човѣкъ е колективно сѫщество, вслѣдствие на което често той не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговоренъ за дѣлата си, или не, въ края на краищата, пакъ той страда. Когато турите дървото въ огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновенъ човѣкътъ, който туря дървото въ огъня, а послѣ е виновенъ огъньтъ, който има свойството да изгаря тѣлата. Когато вземете единъ остъръ ножъ и съ него мушнете нѣкой човѣкъ, ножътъ ли е виновенъ за това убийство?

Слѣдователно, постѫпкитѣ, дѣйствията на човѣка биватъ колективни и индивидуални. Отъ постѫпкитѣ на човѣка се опрѣдѣля неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употрѣбява насилие върху другия, ако послѣдниятъ самъ не се подаде на това насилие. Тъй щото, когато човѣкъ не се подава на лошото влияние на нѣкоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия мораленъ устой.

Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ качествата на духовния и на Божествения животъ? Както Божествениятъ, така и духовниятъ животъ не се проявяватъ въ врѣме и пространство. Тѣ сѫ извънъ врѣмето и пространството. Физическиятъ живогъ, обаче, се проявява въ врѣме и пространство. Слѣдователно, докато човѣкъ е въ Божествения свѣтъ, той е въ приятно, добро разположение на духа. Слѣдващиятъ моментъ, когато слѣзе на физическия свѣтъ, той изгубва това добро разположение на духа и минава въ обикновения животъ. Въ Божествения свѣтъ хората всѣкога се намиратъ въ добро разположение на духа, а въ физическия животъ тѣ се намиратъ въ добро или въ лошо настроение. Хората на настроението всѣкога се движатъ между два полюса: когато на единия полюсъ е топло, на другия е студено. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ. Когато двама приятели живѣятъ добрѣ помежду си и образуватъ едно цѣло, единиятъ отъ тѣхъ винаги ще се намира на единия полюсъ, а другиятъ — на про-тивоположния полюсъ. Ако единиятъ е въ лѣтото на живота, другиятъ ще бѫде въ зимата; ако единиятъ е въ пролѣтьта на живота, другиятъ ще бѫде въ есеньта. Обаче, сѫществата отъ духовния и Божествения свѣтъ, понеже знаятъ законитѣ, могатъ да смѣнятъ полюситѣ на живота, както искатъ. Тѣ иматъ най-малко четири полюса. Ако едно отъ тия сѫщества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това сѫщество ще се качи въ духовния свѣтъ. Когато и тамъ изгуби условията, това сѫщество ще се качи още по-нагорѣ. Така то ще се качва отъ една область въ друга по-висока, докато най-послѣ не срѣща никакви прѣпятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свѣтъ, като не познаватъ духовнитѣ закони, ще се раждатъ и умиратъ, ще минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ, докато най-послѣ научатъ тия закони и могатъ да ги прилагатъ въ живота си.

Казвамъ: отъ хиляди години насамъ Божествениятъ свѣтъ работи върху хората, да ги научи на онѣзи методи, чрѣзъ които ще могатъ, по свое желание, да минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ. Пожелае ли човѣкъ да влѣзе въ Божествената Школа, като ученикъ, той непрѣменно трѣбва да изучава методитѣ за трансформиране на състоянията, за прѣминаване отъ единъ полюсъ въ другъ, за да може да се справи съ изпититѣ на тази Школа. Въ Божествената Школа изпититѣ сѫ по-трудни, отколкото въ обикновенитѣ. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, работитѣ имъ веднага ще се наредятъ, всичко ще имъ тръгне напрѣдъ. Тѣ мислятъ, че ще живѣятъ като галени дѣца: слугини ще ги обличатъ и събличать, ще ги водятъ по разходки, пѣсни ще имъ пѣятъ и т. н. И ако не излѣзе така, тѣ казватъ: Да знаехме, не бихме влѣзли въ тази школа.

Питамъ: ако не влѣзете въ Школата и останете въ свѣта, тамъ по-добрѣ ли ще ви бѫде? Положението на хората въ свѣта е много по-лошо отъ това на ученицитѣ отъ нѣкоя окултна школа. Има редъ статистики, които показватъ, какво се върши въ свѣта. Тамъ хиляди хора умиратъ отъ различни болести; тамъ мѫже убиватъ женитѣ си, и жени убиватъ мѫжетѣ си; родители убиватъ дѣцата си, и дѣца убиватъ родителитѣ си. Страшенъ и тежъкъ е животътъ въ свѣта! Ако разгледате съврѣменната култура съ окото на ясновидеца, или на окултиста, ще видите, че тамъ е мѣсто само на прѣстѫпления. Тази култура ще загине по причина на тия прѣстѫпления. И ако много добри хора даже се гнѣвятъ, сърдятъ, искатъ да отмъстятъ на този, на онзи, искатъ да убиятъ нѣкого, или да се самоубиятъ, това се дължи, именно, на лошото влияние на тази култура, въ която тѣ сѫ потопени, и безъ да желаятъ, взиматъ участие въ нейния животъ. Но има много хора, които по мисли, чувства и животъ коренно се различаватъ отъ обикновенитѣ хора на съврѣменната култура. Кои сѫ тѣзи хора? Тѣ сѫ ония, които сѫ доволни отъ най-малкото благо, което имъ е дадено. Тѣ сѫ доволни, защото знаятъ, че това благо постоянно расте. Нищо въ природата не седи на едно и сѫщо мѣсто, на едно и сѫщо положение. Ако малкото благо, като житното зърно, съдържа въ себе си условия за растене, щомъ се посади въ земята, всѣки новъ моментъ то ще расте, ще се развива, докато даде плодъ, отъ който всички ще се ползуватъ. Който не е доволенъ отъ малкото благо, той нѣма да се погрижи да го посади въ земята, вслѣдствие на което ще го лиши отъ условия за растене и животъ.

И тъй, въ природата малкитѣ нѣща растатъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Който иска да стане голѣмъ, той трѣбва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Нѣкои учени твърдятъ, че едно врѣме слънцето е било по-голѣмо, отколкото е днесъ. Тѣ казватъ, че слънцето още ще се смалява. Сѫщото се твърди и за нашата земя. Нѣкога тя е била много по-голѣма, отколкото днесъ. Слѣдователно, който търси велики работи въ свѣта, той трѣбва да знае, че непрѣменно ще се смали. Законътъ е такъвъ. Щомъ желаешъ велики работи, ще те смалятъ. Щомъ желаешъ малки работи, ще те възрастятъ. Това е изказано въ стиха: „Богъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи.“

Сега, като говоря по този начинъ, искамъ да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човѣкъ добрѣ да се обхожда. Той трѣбва да се отнася съ хората така, че и тѣ да останатъ доволни отъ него, и той да бѫде доволенъ отъ себе си. Нѣкой, като говори съ хората, вади кърпата си срѣщу тѣхъ, изтрива носа си, пръска слюнки отъ устата си и т. н. Щомъ говорите съ нѣкого, трѣбва да спазвате извѣстно разстояние между него и васъ и никога да не нарушавате това правило. Нѣкой казва: Дребни работи сѫ тия, нѣма какво да имъ се обръща внимание. Не, ако човѣкъ обръща внимание на малкитѣ работи, той ще бѫде внимателенъ и къмъ голѣмитѣ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много за това-онова, за каквото имъ дойде на ума, и послѣ казватъ: Ние разглеждаме въпроса обективно, а не субективно. Какво разбирате подъ думитѣ обективно и субективно? Ще кажете, че обективниятъ свѣтъ е външенъ, а субективниятъ — вѫтрѣшенъ. Обективниятъ свѣтъ е широкиятъ, голѣмиятъ свѣтъ, а субективниятъ е малкиятъ, ограничениятъ свѣтъ. Както и да разглеждате нѣщата, обективно или субективно, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да имате добра обхода. Обходата не се прѣдава, тя се придобива съ съзнателна работа. Има редъ методи за това, но тѣ не сѫ механически. Човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмитѣ изпитания, но сѫщеврѣменно трѣбва да мине и прѣзъ най-голѣмитѣ блага; той трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмата сиромашия, а сѫщо така и прѣзъ най-голѣмото богатство. И като се движи между тия два полюса, той най-послѣ ще изработи начинъ на обхода, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ.

И тъй, казано е отъ Псалмопѣвеца: „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Слѣдъ него много пѫти е повтаряна тази мисъль, но разбрали ли сѫ хората, каква идея ималъ въ главата си Псалмопѣвецътъ? За да се разбере идеята, кояго той ималъ, човѣкъ трѣбва да се постави на неговото мѣсто и да прѣживѣе неговата опитность. Когато човѣкъ разбира и прѣживява опитноститѣ, страданията и изпитанията на хората, той става по-мекъ, по-снизходителенъ и по-добъръ къмъ тѣхъ.

Питамъ: защо човѣкъ не е мекъ, не е добъръ, не е снизходителенъ къмъ хората? Нѣкои хора не сѫ меки, понеже нѣматъ достатьчно пространство въ себе си, да се разширяватъ. Мекотата се развива при извѣстни условия. Какво е нужно на желѣзото, за да стане меко? Топлина му е нужна. Когато се приближавате къмъ меки хора, вие изпитвате извѣстна приятность. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата прѣдставя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави мекитѣ хора имунитетни къмъ всѣкакви болести. Здравето на човѣка зависи отъ неговата мекота. Когато човѣкъ изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дѣто влѣзе той, каквото погледне, навсѣкѫдѣ вижда лошото. Недоволството е неговъ спѫтникъ. Той е недоволенъ отъ хората, недоволенъ е и отъ себе си. Недоволството е присѫщо качество на съврѣменната култура, която вече си отива. Въ тази култура човѣкъ е крайно индивидуализиранъ. И ние виждаме, какъ днесъ всѣки човѣкъ иска да подчини другитѣ, той да стане центъръ, около който тѣ да се движатъ. Вслѣдствие на това силно индивидуализиране, между хората започва една вѫтрѣшна борба за първенство. И въ заключение тази борба свършва съ катастрофа, обща за всички и лична за всѣки, който участвува въ нея. Това нѣщо става и въ държавитѣ. Днесъ избиратъ едного за царь, благославятъ го, коронясватъ го, но утрѣ се обяви нѣкаква война, която не даде очакванитѣ резултати, и този царь се вижда принуденъ да напусне прѣстола. Възцарява се другъ царь, събиратъ се около него други хора и започва пакъ сѫщата история. Коя държава, кой народъ и кой царь досега сѫ реализирали своитѣ идеали? Резултатитѣ на всички държави, на всички царствувания сѫ само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н.

Казвамъ: когато хората се биятъ, това показва, че тѣ сѫ млади. Само младитѣ се биятъ. Старитѣ подтикватъ младитѣ да се биятъ, а тѣ сами седатъ настрана. Гледате нѣкой младъ момъкъ седи у дома си, работи нѣщо, но дойдатъ старитѣ, баща му, майка му и казватъ: Синко, какво си се затворилъ въ кѫщи? Я излѣзъ вънъ, иди на хорото да си поиграешъ съ момитѣ. Той седи, не иска да играе, не го привлича хорото. Днесъ му говорятъ така, утрѣ му говорятъ, докато най-послѣ му внушатъ, че трѣбва да излѣзе, да си избере нѣкоя мома, да се ожени за нея. Той си хареса нѣкоя мома, но другъ я обича, и гледашъ, че единъ день тия двама момци се сбили. Слѣдъ това старитѣ започватъ да ги критикуватъ: Гледай тия луди-млади, какви глупости вършатъ! Докато човѣкъ живѣе въ старата култура, той все глупости ще върши: войни ще отваря, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура, обаче, изисква нови форми, ново съдържание, новъ смисълъ на живота. Когато свързвашъ сѫдбата си съ нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да се изпиташъ не само външно, но и вѫтрѣшно, можешъ ли да живѣешъ съ този човѣкъ и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви. Това е задача на човѣка при всички случаи въ живота му. Откато се роди, докато замине за другия свѣтъ, човѣкъ непрѣстанно трѣбва да рѣшава въпроса за връзкитѣ и за отношенията си съ хората. Защо? Защото старата култура разрѣшава тия въпроси по единъ начинъ, а новата култура ще ги разрѣши по другъ начинъ.

Сега, азъ искамъ да ви дамъ нѣколко нови правила, но който приеме тѣзи правила, трѣбва да ги приложи. Отъ всички се изисква приложение. Нѣкой седи и очаква, каквото Господъ даде. И това е добрѣ, но въ всичкитѣ си работи този човѣкъ напълно уповава ли на Бога? Отдѣ знае той, че каквото му се случи, все отъ Бога е дошло? Прѣди всичко, съврѣменниятъ свѣтъ отъ Бога ли е нареденъ? Има нѣкои нѣща създадени отъ Бога, но повечето отъ тѣхъ сѫ отъ хората. Всички отклонения въ този свѣтъ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Първоначално Богъ създаде свѣта и послѣ го даде подъ наемъ на хората. Единъ день Той ще дойде при тѣхъ и ще имъ иска смѣтка за всичко, което тѣ сѫ развалили. Цѣлата инсталация на този свѣтъ е развалена, вслѣдствие на което съврѣменниятъ свѣтъ може да се нарече свѣтъ на развалини. Като погледнете лицата на хората, тѣ сѫ асиметрично. Дѣдо ви е изкривилъ носа, баба ви —  очитѣ, прадѣдо ви — устата, прабаба ви — вѣждитѣ, и въ края на краищата, като се погледнете въ огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмѣрность между частитѣ. Вашитѣ дѣди и прадѣди, благодарение на редица неправилни животи, развалили кѫщата, която имъ бѣ дадена на врѣмето, въ която днесъ и вие продължавате да живѣете, но плачете, не сте доволни отъ положението си. Защо плачатъ хората? Хората плачатъ по разни причини. Единъ плаче, че не се отнасяли хората добрѣ съ него. Когато хората се отнасятъ злѣ съ него, той плаче; когато пъкъ той се отнася злѣ съ тѣхъ, не плаче. Нѣкоя жена плаче, че мѫжътъ й я бие. Утрѣ пъкъ тя бие мѫжа си, той плаче. Казвамъ: докато хората живѣятъ въ старата култура и постѫпватъ по старитѣ методи, всѣкога ще има плачъ. Ако единиятъ бие, другиятъ трѣбва да отстѫпи, да покаже благородство на характера си. Ако единиятъ се гнѣви, сърди, нагрубява, нека другиятъ постѫпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че въ него има велика мисъль, която го движи къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто нѣма полюси, дѣто нѣма противорѣчия и страдания.

Сега, като ученици на окултната Школа, отъ васъ се изисква да развиете своята чувствителность. Чувствителность ви е необходима, за да влизате въ положението на хората, да разбирате тѣхнитѣ страдания. Наистина, когато човѣкъ е чувствителенъ, той е изложенъ на по-голѣми страдания, но като ученикъ, той ще разбира законитѣ и ще може по-лесно да се справя съ страданията си. Прѣдставете си, че вие живѣете въ единъ градъ и съ своята чувствителность долавяте, че слѣдъ нѣколко мѣсеци този градъ ще потъне, или ще се разруши отъ нѣкакво голѣмо земетресение. Какво ще бѫде вашето положение? Можете ли да бѫдете спокойни, като знаете, че тия хора, които днесъ сѫ радостни и весели, слѣдъ нѣколко мѣсеци само ще се намиратъ подъ развалинитѣ на този градъ, или подъ вълнитѣ на водата? Още по-тежко е положението на ясновидеца, който вижда, запримѣръ, че слѣдъ десеть години земята ще се сблъска съ нѣкоя планета въ пространството и ще се разрущи. Какво ще бѫде положението на хората, ако имъ се каже, запримѣръ, че земята ще прѣтърпи такава катастрофа? Мнозина ще повѣрватъ и ще се уплашатъ, ще живѣятъ съ страхъ, а нѣкои нѣма да повѣрватъ и ще бѫдатъ спокойни.

Казвамъ: има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ е опиталъ реалностьта на този свѣтъ, но въпрѣки това пакъ се съмнява въ него. Запримѣръ, при най-малкитѣ проявления на добродѣтели отъ страна на когото и да е, винаги присѫтствува нѣкой великъ духъ, който слѣди всичко, което се върши. Ако човѣкъ замисли нѣщо лошо, този духъ веднага му нашепва: Бѫди внимателенъ, мисли, какво правишъ. Ако те обиди нѣкой, ти искашъ да му отмъстишъ, но духътъ пакъ ти нашепва: Не бързай, не се тревожи. Азъ ще уредя тази работа. — Не, азъ ще му дамъ да разбере! Какъ смѣе той да ме обижда? Питамъ: кой на кого досега е далъ да се разбере? Колко хора избѣсиха, колко войни станаха, но това поправи ли свѣта? Всички тия срѣдства сѫ палеативни. Свѣтътъ така не се поправя. Хората трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, естествено да се смирятъ, а не чрѣзъ насилие.

И тъй, ако човѣкъ иска да се самовъзпитава, той трѣбва да учи, да прилага ония методи, които истинската, положителната наука дава. Често паметьта на човѣка отслабва, благодарение на голѣми тревоги и безпокойствия. Много хора се безпокоятъ за нищо и никакво. Каквато неприятность имъ се случи, тѣ се ожесточаватъ, намиратъ, че Провидѣнието е несправедливо къмъ тѣхъ. Провидѣнието е абсолютно справедливо. Миналиятъ животъ на човѣка опрѣдѣля настоящия, а настоящиятъ животъ опрѣдѣля бѫдещия. Тъй щото, каквото днесъ прѣживяватъ хората, то е резултатъ на тѣхнитѣ минали дѣйствия. Страданията, несполукитѣ въ сегашния животъ на хората се дължатъ на утайки отъ миналия имъ животъ. Това индуситѣ наричатъ карма. Дълго врѣме човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да се изчисти отъ утайкитѣ на миналото. Често тия утайки така засипватъ хората, че става нужда невидимиятъ свѣтъ да се заеме да ги освободи отъ тѣхъ. Докато ги извади отъ това положение, тѣ минаватъ голѣми помрачения на съзнанието. Вслѣдствие на това помрачение на съзнанието, много хора губятъ вѣрата си, мѣнятъ убѣжденията си и казватъ: Не вѣрваме вече въ Бога. — Въ какво вѣрватъ тия хора? Това сѫ състояния, които личностьта прѣживява.

Слѣдователно, всѣка обида, която човѣкъ прѣживява, показва, че въ него е засегната личностьта. Споредъ мене, само стариятъ човѣкъ се обижда. Стариятъ човѣкъ е крайно честолюбивъ. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. Когато наближи послѣдния му часъ, тогава той е готовъ да се помири съ всички, съ които е ималъ нѣкаква неприятность въ живота си. Тогава той ги извиква при себе си и казва: Азъ отивамъ вече при Господа, искамъ да се простя съ васъ, да не ви остана длъженъ. Много старци, и като умиратъ, пакъ не сѫ готови да простятъ, да се помирятъ съ ближнитѣ си. У дѣцата е точно обратно: ако днесъ се скаратъ съ нѣкого, утрѣ ще се помирятъ. Тѣ не задържатъ обидата за дълго врѣме въ сърцето си, вслѣдствие на което сѫ безгрижни. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като дѣцата!“ И между религиознитѣ хора, и между ученицитѣ на Школата се срѣщатъ такива стари дѣдовци и баби, които се обиждатъ и никому не прощаватъ. Гледате нѣкой младъ човѣкъ, едва има 20 години, обидилъ се, надулъ се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнѣние. Не, по този начинъ работитѣ не вървятъ. Достатъчно е Богъ да мръдне само палеца си, и всичко е свършено съ тѣзи стари хора, които иматъ голѣмо съзнание за себе си. Ако влѣзете въ небето съ тѣзи разбирания, съ това съзнание, тамъ ще ви освиркатъ така, че ще се чудите, какво да правите. Тогава ще кажете: Колко прости сме били! Какви дебели глави сме имали! Какъвъ по-голѣмъ шамаръ отъ това освиркване? Докато сте били на земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповѣдвате. Щомъ влѣзете въ онзи свѣтъ, тамъ ви по-срѣщатъ съ смѣхъ, освирквания и подигравки. Едва тогава съзнавате, въ каква заблуда сте били и пожелавате часъ по-скоро да се върнете на земята, да се изправите, да работите върху себе си.

Казвамъ: докато човѣкъ е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, петь-шесть часа за ума, за душата, за духа си и слѣдъ това ще помисли за ядене и пиене. Единъ день, когато човѣкъ съблѣче тѣлесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине въ друга фаза на работа. Той нѣма да оре, да копае, да готви, защото нѣма да има вече рѫцѣ и крака. И като духъ той пакъ ще работи, пакъ ще оре и копае, но въ друга область, въ друго поле. Нѣкоя религиозна сестра казва: Азъ завършихъ вече своето развитие, нѣма повече да готвя. Богъ не ме е пратилъ за готвачка. Ето какво трѣбва да каже тази сестра: До днесъ азъ готвихъ само за дѣцата и за мѫжа си, само за тѣхъ се грижихъ. Обаче, съзнахъ, че трѣбва да поработя малко и за Бога. Затова, днесъ, като наготвя на своитѣ дѣца, ще отида въ дома на нѣкоя бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, ще й наготвя, ще си поприказвамъ съ нея и ще си отида. На другия день ще посѣтя друга бѣдна кѫща, ще опера, ще ушия нѣщо. Така, день слѣдъ день ще обикалямъ бѣднитѣ кѫщи въ София, ще помогна, дѣто съ каквото мога. Това е работа за Бога. Нѣкой може да каже, че е глупава тази работа, да ходи отъ кѫща на кѫща, да помага на хората. Колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна работата и за другитѣ.

И тъй, животътъ изисква взаимопомощь. Науката, която ще дойде, ще бѫде свързана съ живота. Днесъ хората сѫ готови само да се критикуватъ. Срещне ви нѣкой, изгледа ви отъ главата до петитѣ, измѣри ви съ своя аршинъ и казва: Като виждамъ, какъвъ талантъ се крие въ васъ, азъ мисля, че сте нѣкой великанъ. Какво излиза въ сѫщность? На ръстъ сте едва 1.60 м., гърдитѣ ви сѫ тѣсни, изобщо нѣмате внушителенъ видъ. Гледате другъ нѣкой, строенъ, добрѣ поставенъ, глава — правилно сформирувана, всичко е, както трѣбва, а въ сѫщность тази глава нищо не ражда. Значи, съврѣменнитѣ хора се лъжатъ въ своитѣ прѣцѣнки, понеже не познаватъ онѣзи абсолютни мѣрки, по които могатъ да опрѣдѣлятъ, кой човѣкъ е обикновенъ, кой е талантливъ и кой — гениаленъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на гениалния човѣкъ? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човѣкъ е гениаленъ. Трѣбва точно да се опрѣдѣли, кое въ човѣка е гениално — носътъ, очитѣ, ушитѣ, устата, брадата или челото. Истински гениаленъ човѣкъ е този, на когото всички удове на тѣлото сѫ гениални. Ако единъ отъ удоветѣ му не отговаря на изискванията на гениалностьта, този човѣкъ не може да бѫде гениаленъ. Погледътъ на гениалния човѣкъ е дълбокъ. Той е свързанъ съ цѣлото Битие. Когато се разговаряшъ съ нѣкой гениаленъ човѣкъ, той те изслушва внимателно, изучава те, безъ да те унижи. Той е толерантенъ къмъ всички.

Казвамъ: като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да бѫдете толерантни едни къмъ други. Какво означава думата толерантенъ? На български тя означава търпеливъ, снизходителенъ човѣкъ. Ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ зазоряване на своята душа. Нѣма по-красивъ моментъ въ живота на човѣка отъ зазоряването. И при изгрѣва на слънцето нѣма по-красивъ моментъ отъ зазоряването. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, на ранина Те повикахъ!“ Дѣйствително, човѣкъ най-добрѣ размишлява сутринь, прѣди изгрѣвъ слънце. Щомъ слънцето изгрѣе, вниманието му се отвлича на разни страни. Отъ изгрѣвъ на слънцето до залѣзъ, това врѣме е опрѣдѣлено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни дѣйствия. Тъй щото, за всѣка работа има точно опрѣдѣленъ часъ отъ деня. Който иска да развие Божественото въ себе си, да стане гениаленъ, той всѣка сутринь трѣбва да излиза вънъ, да наблюдава зазоряването, да посрѣща изгрѣва на слънцето. Той трѣбва да се свързва съ тия мощни сили въ природата, да остави тѣ да работятъ върху него.

Нѣкой спи късно сутринь и като стане, усѣща се неразположенъ, недоволенъ и започва да размишлява, защо Господъ е създалъ така свѣта. Казвамъ: стани рано, излѣзъ вънъ, прѣди изгрѣвъ на слънцето, и постарай се да видишъ поне часть отъ мантията или отъ гърба на Бога въ свѣтлината на хоризонта. Красиви нѣща се криятъ въ изгрѣващето слънце! Ако човѣкъ излиза редовно сутринь да наблюдава зазоряването и изгрѣва на слънцето, все ще му се открие нѣщо. Най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрѣзъ молитва. Той дълго врѣме се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка съ Бога, съ разумния принципъ въ свѣта. Това подразбира стиха: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи на всичко“. Когато се молите, или когато наблюдавате изгрѣва, вие не трѣбва да бѫдете педанти, всички да постѫпвате по единъ начинъ. Молитвата изисква вѫтрѣшна свобода. Тя трѣбва да става по духъ, по разположение. Дѣто има свобода, тамъ има разнообразие. Въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има разнообразие, но и при найтолѣмото разнообразие отъ всинца ви се изисква единство. Всички хора говорятъ за любовьта. Тѣ търсятъ любовьта, но трѣбва да знаятъ, че любовьта не може да се изяви въ животъ, дѣто хората умиратъ. Въ живота на съврѣменнитѣ хора любовьта се явява само за мигъ и веднага слѣдъ това изчезва. Вслѣдствие на това тѣ страдатъ, плачатъ, разочароватъ се. Всички хора страдатъ все за изгубената любовь. Обаче, това не е изгубване на любовьта, но лишаване отъ условията, при които тя може да се прояви.

„Глава на Твоето Слово е Истината“. Питамъ: хората иматъ ли глава? Споредъ старата митология, нѣкои животни сѫ имали по седемь глави. Ако животнитѣ сѫ имали по нѣколко глави, може ли хората да нѣматъ поне една глава? При това, въ каква глава може да се вмѣсти Истината? Прѣзъ цѣлата година размишлявайте върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Каквото и да мислите, чувствувате и вършите, винаги се вслушвайте въ вашия вѫтрѣшенъ гласъ. Съпоставяйте външното съ вѫтрѣшното въ себе си, за да се доберете до онази истинска, положителна наука. Стремете се да се освободите отъ старитѣ навици, да съблѣчете смъртната си дреха и да остане въ васъ само цѣнното, Божественото. Каквото се яви на пѫтя ви, не се обезсърдчавайте. Условията, въ които се намирате сега, сѫ най-добри за васъ, като ученици. По-добри условия отъ сегашнитѣ никога не сте имали. Не се безпокойте, че нѣкои отъ васъ сте стари. Въ новото учение старитѣ моментално могатъ да се подмладятъ. Какъ? Като измѣнятъ стария начинъ на мислене и на чувствуване. Свѣтли мисли въ ума и възвишени чувства въ сърцето сѫ условия за подмладяване. Обаче, и младитѣ могатъ да остарѣятъ, когато изгубятъ своитѣ свѣтли мисли и благородни чувства. Който изгуби своята свещена идея, той веднага остарява. Свещената идея е свѣтлина въ ума на човѣка. Какво прѣдставя слънцето за човѣкъ, който нѣма зрѣние? Какво прѣдставя звукътъ, говорътъ за човѣкъ безъ слухъ? Какво прѣдставятъ чувствата за човѣкъ безъ сърце? Какъвъ е смисълътъ на движението, ако човѣкъ изгуби душата си? Такова нѣщо е свещената идея за човѣка. Изгуби ли тази идея, цѣлиятъ му животъ се обезсмисля Като говоря за умъ, сърце, душа и духъ, азъ имамъ прѣдъ видъ задачата на всѣки ученикъ, да се разбере и познае като умъ, сърце, духъ и душа.

Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че нищо не сѫ научили. Ако Мойсей, който минаваше за адептъ на врѣмето си, търсѣше помощьта на евреитѣ, за да спечели едно сражение, какво остава за васъ? Защо трѣбваше евреитѣ да се избиватъ едни други? Ако между тѣхъ е имало грѣшници, не можа ли Богъ да се справи съ тѣхъ, а трѣбваше сами да се избиватъ? Всичко това бѣще необходимо, да видятъ евреитѣ и доброто, и злото, което сѫществуваше въ самитѣ тѣхъ. Запримѣръ, всѣки човѣкъ е добъръ, докато никой не го засегне. Засегнатъ ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гнѣви се, готовъ е да се откаже отъ убѣжденията си, отъ Бога. Той казва: Азъ не вѣрвамъ вече въ нищо. Да се гнѣви човѣкъ на Бога, това нищо не допринася. Той само губи. Нѣкой се сърди, че хората не го обичали, не го уважавали и казва: Не искамъ вече да живѣя! Не искамъ да гледамъ слънцето, не искамъ да излизамъ. Ей тъй, ще седа въ кѫщи. Питамъ: какво е виновно слънцето? Едно трѣбва да знаете: досега никой никого не е обичалъ. Това, което хората наричатъ любовь, не е нищо друго, освѣнъ залъгалки. Едно отъ качествата на любовьта е постоянство, неизмѣнность. Който истински обича, той никога не се мѣни. Щомъ вие страдате отъ това, че хората не ви обичатъ вече, че сѫ измѣнили любовьта си къмъ васъ, тркбва да знаете, че тѣ никога не сѫ ви обичали.

Господъ казва: „Записахъ ги на дланьта си“. Това значи: онѣзи, които Богъ обича, тѣ сѫ написани на дланьта Му, и Той никога нѣма да ги забрави. Христосъ казва: „Благъ е само Богъ“. Въ Божията Любовь нѣма никаква измѣна, нито промѣна. Когато човѣкъ се намѣри въ трудно положение, той мисли, че Богъ го е напусналъ, изоставилъ. И Христосъ, когато бѣше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставилъ“? Обаче, оставянето не поцразбира, че любовьта се оттегля. Когато майката отива на работа и оставя дѣтето си въ кѫщи само, това подразбира ли, че тя не го обича? Когато учительтъ бие непослушния ученикъ, това не показва, че той него обича. Когато майката затваря дѣтето си, което обича да взима яйца отъ полозитѣ, да краде ябълки, круши, сливи отъ дърветата на съсѣдитѣ, не го ли обича тя? Майката обича дѣтето си, но го възпитава, дава му уроци, да не ходи по чуждитѣ дворове, да прави пакости. Слѣдователно, дойдете ли до любовьта на Бога, трѣбва да сте напълно убѣдени, че Той е неизмѣненъ. Когато имате страдания, мѫчнотии, трудности, трѣбва да знаете, че Провидѣнието, Богъ ви възпитава, да не ходите безъ позволение по чуждитѣ дворове.

Казвате: Не сѫществува ли любовь на земята? Любовьта има извѣстни прояви и на земята, но вие не сте доволни отъ нея. Вие търсите друго нѣщо, искате друга любовь. Ходите, хлопате тукъ, хлопате тамъ и се домогнете до нѣкакво благо. Радвате се на това благо, но радостьта ви скоро изчезва. Защо? Не е тази радость, която сте търсили. Туй, което търсите, на земята нѣма да го намѣрите. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Вие живѣете въ прѣходенъ свѣтъ, между смъртьта и живота, но единъ день, когато придобиете безсмъртието, любовьта ще се изяви въ своята пълнота. Тя чака този моментъ. Засега хората сѫ въ дълбокъ сънъ, тѣ още не сѫ се пробудили. Тѣ сънуватъ само за любовьта, но въ дѣйствителность още не сѫ я придобили. Казано е въ Писанието: „Когато мъртвитѣ се пробудятъ, тѣ ще излѣзатъ изъ гробоветѣ си.“ Казано е още: „Седна отдѣсно на Отца си и положи враговетѣ си подножие на нозѣтѣ Му.“ Значи, дѣсната страна е почетно мѣсто. Слѣдователно, ако срещнете нѣкой вашъ приятель, отъ коя страна трѣбва да върви той, отлѣво или отдѣсно на васъ? Щомъ знаете, че почетното мѣсто е дѣсната страна, ще го оставите да върви отъ дѣсната ви страна.

Сега, ще ви дамъ слѣдното упражнение за една седмица: като си лѣгате вечерь, турете въ ума си мисъльта да станете точно въ 12 ч. прѣзъ нощьта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 ч., станете, помолете се тихо въ себе си и кажете: Господи, да дойде Твоето благословение върху мене“. Прѣчарайте нѣколко минути въ размишление и се запитайте, да си легнете, или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си двѣ билетчета съ думитѣ „да“, „не“ и извадете едното отъ тѣхъ. То ще опрѣдѣли да си легнете, или не. Ако не трѣбва да си легнете веднага, останете около 15—20 м. въ размишление и си кажете: Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращашъ. Наистина, Божиитѣ благословения винаги сѫ били върху васъ, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тѣхъ. Слѣдъ това можете да си легнете пакъ. Който се е помолилъ добрѣ, той ще заспи леко и ще има нѣкакъвъ хубавъ сънъ. Когато хората сънуватъ страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата имъ не е приета. Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вѫтрѣшенъ миръ на човѣка. Като правите упражнението една седмица, слѣдете, какви резултати ще имате. Който не може самъ да става на врѣме, нѣкой отъ домашнитѣ му да го събужда.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

3. Лекция отъ Учителя, държана

на 6 октомври, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...