1926_09_22 Отношение на проститѣ истини къмъ човѣка

[Ани]

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТѢ ИСТИНИ КЪМЪ ЧОВЕКА.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Изпѣйте пѣсеньта „Fir-fur-fen.“

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“

Една отъ задачитѣ на човѣка е да разбира отношението на проститѣ истини въ живота. Не е въпросътъ за великитѣ истини, но за проститѣ истини и тѣхното взаимоотношение. Когато говоримъ за отношението на истинитѣ, ние подразбираме отношение на разумни сѫщества, споредъ степеньта на развитието имъ. Вселената е сборъ отъ разумни сѫщества, между които отношенията сѫ абсолютно хармонични. Тѣзи живи, разумни сѫщества даватъ цѣна на цѣлия козмосъ. Ако земята е цѣнна, това се дължи на живитѣ сѫщества, които я населяватъ. И ако човѣкъ е цѣненъ, това се дължи на духа и на душата въ него, които проникватъ въ организъма му, като живи сили, и му създаватъ импулсъ къмъ постоянно растене и развитие. Тъй щото, подъ живо нѣщо разбираме сѫщество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото сѫщество не можемъ да уподобимъ даже и на съзнанието, защото и съзнанието понѣкога се помрачава. Живото сѫщество, обаче, никога не се помрачава, защото животътъ е въ него.

Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Не се занимавайте съ въпроса, какъ ще прѣкарате старинитѣ си, или какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на живота ви. Съ този въпросъ се занимаватъ само фалиралитѣ търговци, или само западналитѣ чиновници. Който е закѫсалъ, само той мисли и се безпокои за края на живота си, но онзи, на когото работитѣ вървятъ добрѣ, той мисли за развиващия се животъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за Божественото въ себе си. Защо? — Защото въ човѣка едноврѣменно ставатъ два процеса: Богъ се проявява чрѣзъ него, и човѣкъ се проявява чрѣзъ Бога.

Прѣдставете си два квадрата, страната на единия да е единъ метъръ, а страната на другия — два метра. Нека тѣзи квадрати прѣдставятъ прозорци на двѣ стаи. Единиятъ прозорецъ ще има страни, дълги по единъ метъръ, а другиятъ — по два метра. Коя отъ двѣтѣ стаи ще бѫде по-хигиенична ? По-хигиенична ще бѫде стаята, която има прозорецъ съ страни, дълги по два метра. Прѣзъ този прозорецъ ще влиза повече чистъ въздухъ, повече свѣтлина и топлина. Значи, въ ума ви трѣбва да залегне идеята, че колкото повече свѣтлина влиза въ съзнанието на човѣка, толкова по-добъръ ще бѫде и неговиятъ животъ. Като се говори за свѣтлина на съзнанието, азъ имамъ прѣдъ видъ онази свѣтлина, която всѣки день се увеличава. Тази свѣтлина носи животъ. Обаче, свѣтлината, съ която свѣтътъ си служи, не носи животъ. Тя разкрива само външно свѣта, очъртава неговитѣ външни форми, безъ да прониква въ дълбинитѣ на тѣзи форми. Дойде ли въпросъ до свѣтлина на съзнанието, ние разбираме онази свѣтлина, за която Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ видѣлината на живота.“ Колкото повече имаме отъ тази свѣтлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умътъ, сърцето и волята на човѣка се намиратъ при благоприятни условия за развитие. Това сѫ факти, които не се нуждаятъ отъ никакви научни доказателства. Който е опиталъ помрачение на съзнанието си, той разбира, какво нѣщо прѣдставя тази свѣтлина.

Нѣкой казва: Докажи, ако искашъ да повѣрвамъ. Не, вѣрата прѣдшествува знанието. Безъ вѣра никакво знание не може да се придобие. Знанието прѣдставя опитани, провѣрени факти. Хиляди нѣща има въ живота, които вие не знаете, но тѣ указватъ извѣстно влияние върху васъ. Запримѣръ, срѣщате една мечка въ гората и веднага се уплашите. Отдѣ се яви този страхъ? Досега мечка не ви е нападала, но въпрѣки това вие се плашите отъ нея. Коя е причината за този страхъ? Казвате: Не зная, какво ми стана; не зная, защо се уплашихъ, но фактъ е, уплашихъ се отъ мечката. И животнитѣ се сграхуватъ като васъ. Казвамъ: когато вибрациитѣ на двѣ тѣла не сѫ еднакви, онова тѣло, чиито вибрации сѫ по-силни, указва влияние върху другото, на което вибрациитѣ сѫ по-слаби. Ако се срещнатъ двѣ тѣла съ еднакви вибрации, тѣ напълно си хармониратъ. Ако човѣкъ се отзове много близо до нѣкой голѣмъ водопадъ, той непрѣменно ще изпита страхъ. Защо? — Този човѣкъ разбира, че водопадътъ е въ сила да завлѣче всичко, което попадне на пѫтя му. Водопадътъ казва: Ако искате да ме гледате, да се възхищавате отъ мене, стойте надалечъ. Дойдете ли близо до мене, азъ ще се разправя съ васъ по всички правила на моето изкуство. Този законъ се срѣща и въ живота. Има мисли, чувства и желания у човѣка, които по сила сѫ подобни на водата въ водопадитѣ. Щомъ попадне човѣкъ прѣдъ такива мисли, чувства и желания, нека стои далечъ отъ тѣхъ, по никой начинъ да не влиза въ тѣхнитѣ течения.

Слѣдователно, водопадътъ е символъ на мощни сили въ природата. Който попадне неподготвенъ въ течението на тия мощни сили, тѣ ще го завлѣкатъ, т. е. ще спратъ врѣменно неговото развитие. Това спиране на развитието пъкъ ще му причини страдания. Ако искате да причините страдания на малкото дѣте, което едва е тръгнало на училище, спрете го отъ училището, т. е. забранете му да ходи на училище. Отнемете ли на човѣка храната, необходима за подържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания. Забраните ли търговията на човѣка, който изкарва прѣхраната си отъ нея, вие ще му причините страдания. Тъй щото, когато лишите човѣка отъ нѣкакво благо, вие му причинявате страдания. И когато давате на човѣка повече блага, отколкото му трѣбватъ, вие пакъ му причинявате страдания. Ето защо човѣкъ трѣбва да изучава висшата геометрия, да я прилага въ живота си, за да знае, въ какви размѣри да се ползува отъ величинитѣ и какъ да ги съпоставя.

Прѣдставете си, че ви е даденъ единъ квадратъ, като основа на вашия животъ. Вие можете да вземете квадрата, като единица мѣрка, споредъ която да опрѣдѣлите вашитѣ отношения въ Битието. Прѣкарвате двата диагонала въ квадрата: АВ и СD, като двѣ равнодѣйствуващи сили. Диагоналътъ АВ прѣдставя отношението на положителнитѣ сили въ природата, или отношението на мѫжа къмъ Битието. Диагоналътъ СD прѣдставя отношението на отрицателнитѣ сили въ природата, или отношението на жената къмъ Битието. Щомъ знаете тѣзи отношения, вие ще намѣрите, какво могатъ да постигнатъ хората. Въ ума на човѣка сѫ вложени идеи, разположения, отъ които по никой начинъ той не може да се освободи. Запримѣръ, единъ мѫжъ бие другъ. Колкото и да ги възпиратъ отвънъ да не се биятъ, тѣ не обръщатъ внимание на никого, боятъ продължава. Обаче, яви ли се една жена между тѣхъ и дигне рѫка за помирение, боятъ веднага прѣстава. Тъй щото, мѫжъ на мѫжъ мѫчно може да въздѣйствува. Ако нѣкой мѫжъ иска да застави тия двама мѫже да не се биятъ, съ думи той не би могълъ да стори това. Би трѣбвало той да бѫде физически по-силенъ отъ тѣхъ, ако иска да ги примири. Жената би могла съ нѣколко думи само да ги примири. Питамъ: кое е мощното въ жената? Жената съдържа въ себе си примирителенъ елементъ, съ който въздѣйствува върху мѫжа. Жената разбира условията, при които мѫжътъ се укротява. Съ една дума само жената може да укроти мѫжа. И обратно: съ една дума само мѫжътъ може да укроти жената. Законътъ е такъвъ. Ако мѫжътъ и жената разбиратъ този законъ, отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Ако не разбиратъ този законъ, тѣ винаги ще се разправятъ по обикновенъ начинъ: съ грубости, насилие и бой

Сега, като говоря за мѫжа и жената, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ тѣхнитѣ външни форми. Азъ разглеждамъ мѫжа и жената като принципи, които дѣйствуватъ въ човѣка. Диагоналътъ АВ прѣдставя още отношението между силитѣ на дѣсното полушарие на мозъка и цѣлата дѣсна страна на човѣшкия организъмъ Диагоналътъ СD прѣдставя отношението между силитѣ на лѣвото полушарие на мозъка и цѣлата лѣва страна на човѣшкия организъмъ. Силитѣ отъ дѣсната страна на човѣшкия организъмъ и тия отъ лѣвага страна трѣбва взаимно да се уравновѣсявать. Тия сили се проявяватъ, както чрѣзъ тѣлото на човѣка, така и чрѣзъ неговигѣ мисли и чувства. Това е цѣла наука, цѣла философия, върху която трѣбва да размишлявате. Въ първо врѣме, колкото и да размишлявате, въ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства, ще се образува една каша. Не се плашете отъ кашата, нищо лошо нѣма въ нея.

Когато грънчарьтъ взима глина, какво прави съ нея? Прѣди да видимъ хубавитѣ грънци, ние виждаме кашата, отъ която грънчарьтъ вае своитѣ красиви форми. Какво прави домакинята съ брашното? Тя взима брашното, замѣсва го съ вода и образува отъ него каша. Послѣ туря въ тази каша малко квасъ, замѣсва го добрѣ, и кашата се прѣвръща въ тѣсто. Тя оставя тѣстото да втасва, слѣдъ което го раздѣля на нѣколко хлѣба, които носи на фурнята да се пекатъ. Щомъ хлѣбъть се опече, всички се нареждатъ около масата и започватъ да ядатъ. Ако домакинята не може да мѣси хлѣбъ, тя ще остави брашното настрана, и то ще се разпилѣе Който знае да мѣси, той ще прѣвърне брашното въ каша, отъ която послѣ ще опече хубавъ, топълъ хлѣбъ. Който не знае да мѣси, ще остави брашното да го разпилѣе вѣтърътъ. Та когато идеитѣ на човѣка се прѣвърнатъ на каша, той правилно се развива. Щомъ има каша, ще има и тѣсто. Щомъ има тѣсто, и хлѣбъ ще се пече. Въ такова положение се намира и ученикътъ въ училището. Влиза учительтъ въ класъ и започва да прѣдава урокъ. Урокътъ е мѫченъ. задачитѣ сѫ мѫчни и въ главата на ученика става цѣла каша. Връща се дома си и започва да учи; размишлява върху задачитѣ 10—15 минути и незабѣлѣзано умътъ му се прояснява, и той започва да разбира.

Сега, да допуснемъ, че имате единъ ѫгълъ АСВ, на върха на който седите вие и чрѣзъ трѫбата Д наблюдавате въ пространството. По едно врѣме забѣлѣзвате, че едно микроскопическо тѣло се движи прѣдъ васъ и образува дѫгата АВ. Ако дѫгата на този ѫгълъ се увеличава, това показва, че тѣлото се приближава къмъ васъ. Ако пъкъ дѫгата се намалява, тѣлото се отгдалечава отъ васъ. Такива заключения може да прави само умниятъ човѣкъ. Обаче, невѣжиятъ не вади никакви заключения отъ това, че ѫгълътъ се увеличавалъ или намалявалъ. На сѫщото основание ние можемъ да правимъ заключения за отношенията на хората едни къмъ други, споредъ това, дали тѣ се приближаватъ, или отдалечаватъ. Какви сѫ отношенията на хората къмъ васъ, ако тѣ постоянно се отдалечаватъ? Когато едно тѣло се отдалечава отъ земяга, то е неприязнено настроено къмъ нея. И обратно: когато земята се отдалечава отъ едно тѣло, тя не е разположена къмъ него. Колкото повече тѣлата се приближаватъ едни къмъ други, толкова по-голѣмо е взаимното имъ разположение.

Когато се говори за разположение на хората едни къмъ други, това не подразбира разположението на апаша, който има прѣдъ видъ да обере нѣкой човѣкъ. Да бѫде единъ човѣкъ разположенъ къмъ другъ, това значи да бѫде той въ хармония съ него; между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на тия двама души трѣбва да има съотвѣтствие и съгласие. Само такива хора могатъ да се приближаватъ единъ къмъ другъ. Всѣко приближаване между двама души прѣдставя приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звѣздитѣ на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звѣзда. Защо? —  Понеже една отъ звѣздитѣ привлича вниманието ви повече отъ другитѣ. При това, една звѣзда привлича вниманието на единъ човѣкъ; втора звѣзда привлича вниманието на другъ човѣкъ и т. н. Какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звѣзда, напримѣръ, и даденъ човѣкъ има извѣстно съотвѣтствие. Тази звѣзда е свързана съ дадения човѣкъ и взима участие въ неговия животъ, помага му. Казватъ за Наполеона, че той ималъ опрѣдѣлена звѣзда, която винаги му помагала.

Казвамъ: всички живи, разумни сѫщества въ вселената, които съдѣйствуватъ за нашето подигане, за нашето усъвършенствуване, сѫ въ съгласие съ насъ. Щомъ знаемъ това, ние трѣбва да се пазимъ, да не разваляме отношенията си съ тѣхъ. Съ други думи казано: „Не разваляйте това, което Богъ е съчеталъ.“ Ето защо, цѣльта на Щколата е да помогне на ученицитѣ да разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Това разбиране пъкъ ще разшири съзнанието имъ, а щомъ съзнанието имъ се разшири, Божествената свѣтлина ще проникне въ тѣхния животъ. Щомь животътъ имъ се освѣтли и осмисли, тѣ ще придобиятъ вѫтрѣшенъ миръ. Много учени и религиозни хора казватъ, че имали свѣтлина въ ума си, топлина въ сърцето си, миръ въ душата си, но тази свѣтлина и топлина, този миръ, за които тѣ говорятъ, сѫ обикновени състояния у тѣхъ. Тѣ днесъ иматъ свѣтлина въ ума си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ топлина въ сърцето си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ миръ въ душата си, утрѣ го изгубватъ. Когато Божествената свѣтлина и топлина дойдатъ въ ума и сърцето на човѣка, тѣ не го напущатъ, докато той самъ не затвори кепенцитѣ на своитѣ прозорци. Съврѣменната наука е само единъ методъ за човѣка, да му покаже, какъ да нареди живота си по-добрѣ, да му услужи, но не и да просвѣти съзнанието му. За разумния науката е благо, но за неразумния тя е нещастие. Всѣка наука указва извѣстно влияние върху мозъка и способноститѣ на човѣка. Всѣка наука упражнява извѣстно влияние и върху чувствата на човѣка.

И тъй, когато се говори за наука въ широкъ смисълъ на думата, се разбиратъ методи, които навеждатъ човѣка къмъ права мисъль, къмъ правилни схващания за живота. Казвате: Какво да правятъ ония, които не сѫ учили, както и ония, които нѣматъ възможность да учатъ? Споредъ мене, всички хора учатъ, и всички хора иматъ възможность да бѫдатъ учени, само че нѣкои хора минаватъ прѣзъ официални училища и ускоряватъ учението си, а други минаватъ само прѣзъ практическата житейска школа. Майката, бащата, приятелитѣ, обществото сѫ учители за човѣка отъ най-ранната до най-късната му възрасть. Свѣтлината, топлината сѫщо така сѫ учители за човѣка. Когато малкото дѣте изгори пръста си на огъня, втори пѫть то не посѣга къмъ него. Отъ книга ли се е учило то? — Отъ опитъ. Вземете животнитѣ, напримѣръ, и тѣ правятъ дрехитѣ си съобразно, климатическитѣ условия. Кой ги е научилъ на това? Природата, самиятъ животъ ги учи, какво да правятъ, какъ да се прѣдпазватъ отъ лошитѣ условия. Птицитѣ, безъ да ги е училъ нѣкой, разбиратъ отъ астрономия, познаватъ, кога какви промѣни ще станатъ съ врѣмето. Пчелитѣ пъкъ, хиляди години прѣди човѣка, сѫ знаели изкуството да правятъ медъ, и днесъ дохождатъ съ готово изкуство въ себе си.

Сега, като се наблюдава развитието на съврѣменния човѣкъ, вижда се, колко обикновенъ животъ той прѣкарва. Съврѣменниятъ човѣкъ се занимава съ обикновени работи: колко години ще живѣе, отдѣ да намѣри срѣдства за по-добъръ животъ, какъ ще прѣкара старинитѣ си, кога ще умре, какъ ще го погребатъ и т. н. Тѣзи въпроси развиватъ обикновени способности. Врѣме е вече човѣкъ да работи за събуждане на висшитѣ способности на своя мозъкъ. Иначе, да се живѣе съ обикновени разбирания за живота, това не е никаква философия. Когато хората мелятъ житнитѣ зърна, отъ Бога ли имъ е заповѣдано? Никѫдѣ не е писано, че житото трѣбва да се мели на брашно. Меленето на житото е човѣшко изобрѣтение. Въ бѫдещата култура воденици нѣма да има. Да се мели житото, това не прѣдставя нѣкаква наука. Когато житото се мели, голѣма часть отъ маслата, както и отъ хранителнитѣ имъ сокове, изчезватъ. Слѣдъ като смелятъ житото, турятъ брашното въ чували, дѣто стои по петь-шесть мѣсеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненость, всѣкакъвъ животъ отъ него изчезва. Ето защо най-добрѣ е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съврѣменнитѣ хора нѣматъ здрави зѫби, житото трѣбва да се вари поне, и въ този видъ, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито отъ днесъ за утрѣ, то не трѣбва да се яде. Всѣки день трѣбва да се вари прѣсно жито. Казвате: Дѣ ще се намѣри толкова врѣме, всѣки день да се вари жито? Вѣрно е, че това е малко непрактично, но щомъ човѣкъ съзнае ползата отъ житото, той ще намѣри начинъ, какъ по-лесно и скоро да го вари. Умниятъ човѣкъ може да свари житото за десеть минути, а глупавиятъ ще го вари часове. Умниятъ човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ неблагоприятнитѣ условия, въ които животътъ го поставя. Глупавиятъ, обаче, не може да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Като се оплете въ тѣхъ, той прилича на пѣтелъ въ калчища, не може да се освободи. Понѣкога и съврѣменнитѣ учени мязатъ на пѣтли въ калчища. Тѣ влизатъ въ калчищата и съ години не могатъ да излѣзатъ навънъ. Казвамъ: не туряйте краката си въ калчища. Ако не сте научили нѣкой законъ, стойте вънъ отъ калчищата и предете. Ако влѣзете въ калчищата съ краката си да изслѣдвате, ще се оплетете въ тѣхъ.

И тъй, нужно е повече свѣтлина за ума, повече топлина за сърцето и миръ за душата, за да може да се внесе по-голѣма широта въ живота, да може човѣкъ да работи правилно и хармонично.

Тази година трѣбва да започнете съ разбирането, да имате дълбоко разбиране за истината. За тази цѣль трѣбва да се молите да придобиете повече свѣтлина въ съзнанието си. Казвате: Защо трѣбва да се молимъ? Богъ знае всичко. Той разбира нашитѣ нужди. Азъ взимамъ молитвата като условие за придобиване на нѣщо. Не може човѣкъ да придобие нѣщо, ако не се моли. Вървишъ по пѫтя, но си много уморенъ. Една кола те настига, и ти веднага се обръшашъ къмъ коларя съ думитѣ: Моля ти се, позволи ми да се кача на колата ти. Много съмъ уморенъ. Ще платя, колкото искашъ. Гладенъ си, отивашъ въ гостилница и казвашъ на гостилничаря: Моля, дай ми нѣщо отъ това, което си сготвилъ. Дѣто отиде човѣкъ, каквото пожелае, той все трѣбва да се моли. Молитвата е разговоръ, общение съ Бога. Отивашъ на училище, но не можешъ да разберешъ нѣкои работи, обръщашъ се къмъ Господа и казвашъ: Господи, моля Ти се, изпрати ми Духа си чрѣзъ нѣкои отъ моитѣ напреднали братя, да ми помогнатъ да разбера уроцитѣ, които се прѣподаватъ въ училището.

Нѣкои ще кажатъ, че и безъ молитва може да се живѣе добрѣ, че и безъ молитва може човѣкъ да учи. Така е, и безъ молитва може. Молитвата не е задължителенъ актъ, тя е свободенъ актъ на човѣшката душа. Само свободниятъ, само разумниятъ човѣкъ може да се моли. Лудиятъ моли ли се? Лудиятъ не се моли. Той се отличава по това, че непрѣкѫснато повтаря една и сѫща история. Той не внася нищо ново въ съзнанието си. Какъ полудяватъ хората? Обератъ нѣкой човѣкъ, взематъ паритѣ му, и той започва да повтаря: Отидоха паритѣ ми! Нѣмамъ съ какво да живѣя, гладенъ ще умра, ще се съсипя и т. н. Като държи все тази идея въ ума си, най-послѣ той се умопобърква. Кажете на този човѣкъ, че ще му върнатъ паритѣ, че слѣдъ нѣколко мѣсеца ще има още една кѫща, и той ще се поправи. Значи, щомъ внесете една нова идея въ ума на побъркания човѣкъ, той дохожда на себе си. Богъ, който е всемѫдъръ, така е създалъ свѣта, че условията на живота постоянно да се промѣнятъ, да не остане съзнанието на човѣка занято само съ една идея, но постоянно да се обновява. Не съсрѣдоточавайте мисъльта си на едно мѣсто, но гледайте на всичкитѣ условия като на възможности за вашето развитие. Ако изгубите едно, ще спечелите десеть; ако изгубите десеть, ще спечелите сто; ако изгубите сто, ще спечелите хиляда и т. н. Такъвъ е законътъ въ разумния животъ.

Сега, мнозина ще ви привеждатъ стихове, че еди-кой си пророкъ казалъ това, еди-кой си казалъ онова и т. н. Да, всѣки пророкъ е казалъ нѣщо, но това, което е казалъ, се отнасяло за специални случаи. Много отъ казаното прѣдставя врѣменни условия на живота. То не е нѣщо абсолютно, за вѣчни врѣмена. Има нѣща, казани отъ пророцитѣ, които се отнасятъ за вѣчностьта, но човѣкъ трѣбва да различава тия нѣща отъ врѣменнитѣ, прѣходнитѣ. Какъ ще изтълкувате думитѣ на майката къмъ дѣтето: Слушай, да не ходишъ на рѣката да се кѫпешъ; убивамъ те, ако се удавишъ! Питамъ: какъ може да се бие удавенъ човѣкъ? Съ това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се измѣнятъ. Тя не ще може вече да изпраща силитѣ на своя животъ въ неговия. Тя иска съ това да му каже: Не отивай на рѣката да не се удавишъ, защото ще прѣкѫснешъ условията на живота си. Прѣкѫснешъ ли тия условия, и връзката между моя и твоя животъ ще се прѣкѫсне. Тѣзи думи днесъ сѫ изопачени. Затова, всѣки трѣбва да си каже: Азъ не трѣбва да върша глупости, необмислени работи, съ които да прѣкѫсна връзката между разумния животъ и своя животъ. Между Бога и човѣка има връзка, която не трѣбва да се прѣкѫсва. Щомъ тази връзка се пази, между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на Бога и човѣка ще има постояненъ приливъ, постояненъ животъ. Животътъ трѣбва да тече непрѣкѫснато отъ Бога къмъ насъ и отъ насъ къмъ Бога.

Казвамъ: вие трѣбва да бѫдете положителни, да можете правилно да давате и да възприемате. Щомъ сте положителни, вие ще можете правилно да възприемате знанията, които ви се даватъ. Щомъ ги възприемете правилно, ще можете разумно да ги приложите. Знанието идва и заминава. Който може да го възприеме и приложи правилно, само той ще се ползува. Вие можете да го използувате, имате всички условия за това. Обаче, молете се да дойде повече свѣтлина въ умоветѣ и сърцата ви. Работете усърдно да развивате ума и сърцето си. Гледайте тази година да се обезсърдчавате по-малко, отколкото миналата година.

Изпѣйте сега „Махаръ-Бену-Аба“.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

1. Лекция отъ Учителя, държана

на 22 септември, 1296 г. София.