Jump to content

1926_07_14 Право мисли!


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРАВО МИСЛИ!

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Какво показва скърцането на нѣкоя кола? Ако влѣзете въ една държава, на която колата много скърца, сигурна ли е тази държава? Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили правилния начинъ на мислене. Най-трудното нѣщо е човѣкъ да мисли право. Обаче, една отъ важнитѣ задачи на съврѣменнитѣ хора е да се научатъ да мислятъ право. Да мислишъ право, това е изкуство, това е наука.

Ще ви задамъ още единъ въпросъ: какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-широка и по-плитка? — Равнина. Какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-дълбока и по-тѣсна? — Планинско. Въ такъвъ слуай, питамъ: ако вашиятъ животъ се стѣснява, какви сѫ неговитѣ условия? — Планински. Ако вашиятъ животъ се разширява, какви сѫ неговитѣ условия? —  Полски, равнинни. Щомъ е така, вие трѣбва да проучавате условията, при които живѣятъ планинцитѣ, както и условията, при които живѣятъ хората по полетата, защото животътъ на еднитѣ се различава коренно отъ живота на другитѣ. Казвате: това сѫ обикновени работи, които не ни интересуватъ много. Да, но ако вие изучавате обикновенитѣ работи отъ гледището на вашия вѫтрѣшенъ животъ, тогава бихте разбрали смисъла, който се крие въ тѣхъ.

Казвамъ: всѣки день носи съ себе си по една велика мисъль, по едно велико чувство и по едно велико дѣйствие, които трѣбва да се обработятъ. Въ това отношение всѣка велика мисъль, всѣко велико чувство и всѣко велико дѣйствие прѣдставляватъ камъни, върху, които, ако не друго, човѣкъ трѣбва да напише поне датата на тѣхното явяване на земята. Значи, всѣки день изисква отъ васъ да обработите въ себе си по една важна мисъль, по едно важно чувство и да извършите по едно важно дѣло, колкото и да сѫ микроскопически. Не изпълните ли това нѣщо, деньтъ е миналъ незабѣлѣзано, съ нищо не ознаменуванъ.

За сега стремежитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ много общи. Тѣ искатъ изведнъжъ да израснатъ, да придобиятъ много нѣща, безъ усилия. Къмъ това се стремятъ и малкитѣ дѣца. Тѣ иматъ силно желание да станатъ голѣми, високи. На каква височина най-много може да израсне човѣкъ? Въ България, напримѣръ, срѣдната височина, до която човѣкъ може да достигне е 175 — 180 см. Питамъ: какво постига човѣкъ съ това, че е израсналъ на височина, напримѣръ, 175 или 180 см.? Ако височината прави хората велики и гениални, тогава, какво бихте казали за онѣзи вѣковни дървета, високи десетки метри? Ако височината е мѣрка за величието на нѣщата, тогава тия дървета трѣбва да бѫдатъ велики и гениални. Въ сѫщность така ли е? Мнозина казватъ: човѣкъ трѣбва да стане голѣмъ, да порасне на височина и широчина, при това да бѫде строенъ и деликатенъ. Споредъ васъ, кой е по-строенъ: стогодишниятъ дѫбъ, или нѣкой високъ, снаженъ човѣкъ? Вѣковнитѣ дървета се хвалятъ съ своята дебелина и устойчивость, а хората се хвалятъ съ пластичностьта на своето тѣло. Цѣлото тѣло на човѣка трѣбва да се отличава съ подвижность, съ пластичность на мускулитѣ.

Напримѣръ, ако разгледате лицето на човѣка, всѣки мускулъ на лицето му трѣбва да изразява идеитѣ, които го вълнуватъ. Сѫщо така, въ движенията си човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на своитѣ идеи. Неговиятъ ходъ, неговиятъ вървежъ трѣбва да изразява напълно идеитѣ му. Ако наблюдавате хода на нѣкой човѣкъ и видите, че при движението си той прави криви, счупени линии, като лѫкатуши ту на една, ту на друга страна, вие ще познаете и характера на неговитѣ идеи. Послѣ, виждате, че нѣкой човѣкъ върви съ наведена глава, другъ — съ изправена, трети съ увиснала надолу устна, съ разчорлени вѣжди и казвате: и така може. Не, така не може. Това е дисхармония на линиитѣ, която по никой начинъ не може да се допусне въ небето. Какъ мислите, може ли да сѫществува такава дисхармония между ангелитѣ? Когато нѣкой човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, къмъ свѣтли идеи, линиитѣ на неговитѣ движения трѣбва да бѫдатъ хармонични, плавни и пластични. Азъ не говоря за тѣлото, като форма, но като изразъ на свѣтли и свещени Божествени мисли. Ако линиитѣ на движението въ човѣка не сѫ хармонични, той е осѫденъ на заболяване отъ различни болести. Изобщо, всички болести се дължатъ на изтощаване на нервната система у човѣка. Когато човѣкъ се грижи повече за придобиване на материални блага, отколкото за разработване на своитѣ мисли и чувства, той заболява отъ туберкулоза. Човѣкъ трѣбва да знае, че той не е длъженъ да носи свѣта на гърба си, нито пъкъ свѣтътъ е длъженъ да се грижи за него.

Много отъ съврѣменнитѣ хора искатъ другитѣ да мислятъ за тѣхъ, да ги славятъ, да имъ даватъ букети и вѣнци за тѣхнитѣ придобивки. Казвамъ: тѣзи хора взиматъ само едната страна на това положение. Тѣ не знаятъ, на какво могатъ да се натъкн тъ отъ грижитѣ на хората къмъ тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, хората да мислятъ за него и да го славятъ. Прѣдставете си, че вие вървите по улицата и срѣщате хора, които се грижатъ за васъ и постоянно ви мислятъ. Какво трѣбва да направите? Вие трѣбва непрѣкѫснато да ги поздравлявате, вслѣдствие на което ще бѫдете постоянно съ наведена и въ движение глава. Ако пъкъ тия хора ви дойдатъ на гости, вие трѣбва да ги посрещнете добрѣ, да ги нагостите, да имъ поговорите малко. Лесно ли е да се справите съ хиляди хора? Тъй щото, като взимате облагитѣ отъ хората, трѣбва да имате прѣдъ видъ и задълженията къмъ тѣхъ.

Съврѣменнитѣ хора сѫ взискателни къмъ правата си, а немарливи къмъ задълженията си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се моли на Бога за нѣкого, да му помогне Богъ, да го благослови. Щомъ получи благословението отъ Бога, този човѣкъ трѣбва да поеме извѣстни задължения къмъ онзи, за когото се е молилъ, или поне да му занесе Божието благословение. При това, той самъ трѣбва да занесе благословението на своя ближенъ, а не слугата.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да се спрете върху положителния животъ, върху хармоничното въ него. Въ това отношение вие можете да се учите и отъ свѣтскитѣ хора, които сѫщо така иматъ своя школа и свои учители. Нима търговецътъ не учи, какъ да търгува? Отъ невидимия свѣтъ изпращатъ учители за хората отъ всички професии и занаяти. Отъ способноститѣ на ученицитѣ зависи и правилното положение на една, или на друга професия въ живота. Сѫщото може да се каже и за религиознитѣ хора. И религиознитѣ хора иматъ свои учители, които ги учатъ, какъ и въ какво да вѣрватъ. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ устройватъ нѣкакво видѣние на нѣкой религиозенъ човѣкъ; на другъ пъкъ внушаватъ нѣкаква възвишена идея, която той съ ставането си още трѣбва да приложи. Чрѣзъ своитѣ ангели Богъ работи върху всички добри хора, явява имъ се, подтиква ги къмъ дѣйность. Затова и въ Писанието е казано, че Богъ не живѣе само на небето, но и въ сърцата на всички добри и смирени хора. Тогава, какъ мислите, Богъ може ли да живѣе въ сърце, което постоянно плаче и протестира? Казано е: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Той живѣе само въ сърца, дѣто има любовь, вѣра и надежда, т. е. въ дѣтскитѣ сърца, въ които нѣма никаква скръбь, никакво отчаяние.

Това се отнася до висшия, до съзнателния животъ на човѣка. И въ този животъ има скръбь, но такава, която повдига човѣшката душа. Страда ли човѣкъ съзнателно, той е близо до Бога. Казано е въ Писанието: „Призовете ме въ день скърбенъ!“ Страда ли човѣкъ, безъ да разбира смисъла на страданията, той вика, плаче, протестира, докато най-послѣ Богъ изпрати нѣкой отъ своитѣ служители да му помогне. Дойде ли Божиятъ служитель, той ще остане при васъ само за нѣколко моменти и ще ви напусне. Какво ще прави цѣлъ день при васъ? Има ли смисълъ той да слуша вашитѣ оплаквания, че този ви казалъ нѣщо обидно, или че не сте се нахранили, както трѣбва, или че нѣмате обуща, дрехи и т. н.? Духовниятъ човѣкъ е доволенъ отъ всичко. Великъ човѣкъ може да се нарече този, който, слѣдъ като прѣтърпи една загуба отъ сто хиляди лева, той се обърне къмъ Бога съ всичкото си смирение и каже: Господи, благодаря Ти за това, което спечелихъ чрѣзъ загубата на тия пари. Казвамъ: само такъвъ човѣкъ е въ състояние да се радва на петьтѣ лева, които би му далъ нѣкой.

Материалнитѣ блага, къмъ които хората се стремятъ, иматъ значение за ненапрѣдналитѣ още души. И затова ще видите, че на такива хора Богъ дава кѫщи, ниви, богатства, пари, които имъ служатъ като срѣдства за забавление. На напрѣдналитѣ души Богъ казва: вие не се нуждаете отъ пари, отъ богатства, отъ ниви; вие трѣбва да обърнете погледа си нагорѣ, къмъ необятния небосклонъ, и тамъ да наблюдавате и проучавате звѣздитѣ, луната и слънцето. Нѣкой отъ ученицитѣ, който иска да работи за Бога, хваща едно отъ дѣцата въ свѣта, което още се забавлява, и го довежда въ школата, да го направи ученикъ, като му казва, че трѣбва да се откаже отъ всички свои кукли и забавления. Мислите ли, че това дѣте може да се задоволи съ работата въ школата? То скоро ще се отекчи и ще излѣзе вънъ, въ широкия свѣтъ. Това дѣте още не се е наиграло, нѣма защо да му отнимате игритѣ преждеврѣменно. Оттукъ азъ вадя слѣдното заключение: ученикъ, който страда за пари, за богатства, това показва, че той е още дѣте, което преждеврѣменно сѫ заставили да учи. Спорътъ между ученицитѣ днесъ се свежда, именно, къмъ това, да придобиятъ повече пари, да придобиятъ повече материални блага и кой отъ тѣхъ да вземе първо мѣсто. Дойдете ли до това положение, ще си признаете, че у васъ нѣма никакво смирение, никакъвъ копнежъ за ученичество. Смирението се придобива отвѫтрѣ, а не отвънъ.

Сега, отъ всички се изисква чистота, искреность, да не се прѣдставяте такива, ка квито не сте. Може ли да се нарече духовенъ човѣкъ този, който се занимава изключително съ материални нѣща въ живота си? Съврѣменнитѣ хора минаватъ за християни, но търсятъ само материални блага. Тѣ минаватъ за християни, но искатъ отъ Бога здраве, което да използуватъ, както тѣ разбиратъ. Едно нѣщо трѣбва да помните: Христосъ дойде въ свѣта да научи хората да познаватъ Бога и да Му служатъ, а не да придобиватъ богатства и щастие. Какво виждаме въ сегашнитѣ хора? Щомъ не постигнатъ това, което желаятъ, започватъ да критикуватъ Бога, да се съмняватъ въ Него. Никой нѣма право да критикува Бога, нито да се съмнява въ Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добъръ урокъ за своитѣ постѫпки. Въ това отношение небето е безпощадно. Свещено трѣбва да пазите Божието име! Това е първото необходимо условие за запазване чистотата на душата. Освободите ли се отъ критиката, вие имате вече условия за създаване на вашия характеръ. Ако е въпросъ за критика, и азъ мога да ви кажа, че сте обикновени хора, направени отъ пръсть. Какво става съ вашитѣ синове и дъщери? Като поживѣятъ нѣколко години на земята, умиратъ. Тогава, какво може да се каже за хора, които умиратъ? Казвате: като умремъ, поне ще отидемъ на другия свѣтъ, който е по-добъръ отъ земния. Казвамъ: каквото е заслужилъ човѣкъ на земята, такова ще получи и въ другия свѣтъ. Нищо не се дава незаслужено.

Казвате: култура трѣбва на съврѣменнитѣ хора! Какво означава думата култура? —  Обработване. Прѣдставете си тогава, че нѣкой съврѣмененъ човѣкъ си направи една хубава кѫща съ градина, въ която посажда много цвѣтя, между които се развъждатъ голѣмъ брой червеи, мухи, бръмбари и др. Питамъ: ако цвѣтята се развалятъ, изсъхватъ отъ тия червеи, какво ще се ползува той отъ тази градина? При това, той развъжда кокошки, които цѣлъ день ровятъ цвѣтята, да търсятъ червейчета. Какво ще го ползува тази градина? Слѣдъ това този човѣкъ се облича съ хубави дрехи, модерно ушити и влиза —  излиза отъ богата, скѫпо направена кѫща, която служи за съблазънь на хората. Питамъ: какъвъ смисълъ иматъ хубавитѣ дрехи и богатата кѫща? Може ли да се нарече това нѣщо култура? Хубавитѣ дрехи, богатитѣ кѫщи иматъ смисълъ само тогава, когато въ тѣхъ могатъ свободно да влизатъ нашитѣ братя, Божиитѣ посланници.

Днесъ нѣкоя свѣтла мисъль слиза отъ Божествения свѣтъ и хлопа на вратата на една отъ тия хубави кѫщи: моля, отворете ми, азъ съмъ посланница отъ висшия свѣтъ, искамъ да погостувамъ у васъ. Пѫтница съмъ, отъ далеченъ край ида. — Не мога да те приема днесъ. Въ този моментъ азъ се обяснявамъ съ моя мѫжъ. Господъ ми е далъ лошъ мѫжъ, съ когото постоянно се караме. Никого не приемамъ, не съмъ разположена. Щомъ тази мисъль — Божията посланница, се връща назадъ, на другия день Богъ изпраща въ тоя домъ болестьта дивтеритъ. Той казва на болестьта: ще отидешъ въ еди-кой си домъ и ще хванешъ за гърлото дѣтето на тази жена, която вчера не те прие, и ще го задигнешъ въ онзи свѣтъ. Слѣдъ нѣколко дни Богъ изпраща друга мисъль — посланница въ този домъ, но вече при мѫжа. Посланницата хлопа на вратата и казва: моля, приемете ме въ вашия домъ. Азъ съмъ странница, ида отдалечъ, искамъ да погостувамъ малко при васъ. — Не мога да приема никого, не съмъ разположенъ, защото днесъ не можахъ да спечеля толкова, колкото трѣбваше за нуждитѣ на жена ми. Иди на друго мѣсто! Не се минава много врѣме, и въ работата на този господинъ настѫпва криза; той изведнъжъ изгубва една сума отъ 100,000 лева. Питамъ: разбирате ли сега на какво се дължатъ страданията и нещастията, които сполетяватъ съврѣменнитѣ хора? Тъй щото, всички страдания, изпитания на човѣчеството се дължатъ на факта, че хората не приематъ Божиитѣ посланници въ своя домъ, но ги пѫдятъ, връщатъ ги назадъ. Това значи да не приемате Божественото въ себе си.

И тъй, дойдатъ ли страдания въ живота ви, ще знаете, че причината за това сте самитѣ вие. Кой отъ васъ не е хулилъ Божието име? Кой отъ васъ не е критикувалъ Бога? Кой отъ васъ не се е съмнявалъ въ Него? Ще кажете: ние не сме хулили Божието име. Казвамъ: да хулите Бога, това не подразбира направо да хулите Неговота име. Достатъчно е да хулите и да критикувате всѣки, който служи на Бога. Какви думи, какви измислици се носятъ по неговъ адресъ! Всичко това се върши задъ гърба му. Смѣлость трѣбва да имате! Ако искате да кажете за нѣкого нѣщо, излѣзте прѣдъ лицето му и кажете всичко, каквото искате. Нѣма по-грозно нѣщо отъ това да се говори задъ гърба на човѣка. И затова казвамъ: ако искате Богъ да ви благослови, да вървятъ работитѣ ви добрѣ, да учите хубаво, да имате добри дѣца, мислете добрѣ за всѣки човѣкъ, който върши волята Божия и Му служи. Когато ви казвамъ, че трѣбва да мислите добрѣ за такъвъ човѣкъ, това подразбира, че трѣбва да мислите добрѣ за Бога, Който живѣе въ него и Комуто той служи.

Сѫщото се отнася и до мене. Азъ съмъ изпратенъ отъ Бога да покажа на хората пѫтя, по който трѣбва да вървятъ и да служатъ на Бога така, както никога до сега не сѫ служили. Щомъ се интересувате да знаете, кой съмъ азъ, това ще научите отъ Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете, кой съмъ азъ и защо съмъ дошълъ. Азъ не говоря за себе си, но казвамъ, че съмъ дошълъ на земята да покажа на хорате истинския пѫть, по който тѣ могатъ да служатъ на Бога. И затова, ако искате да знаете, кой съмъ, идете първо при Бога, а послѣ елате при менъ, да ви покажа пѫтя, по който трѣбва да вървите. Ако намѣрите другъ, който може да ви покаже пѫтя, идете при него. Нѣкой казва: Христосъ ще ни покаже пѫтя. — Радвамъ се, че можете да намѣрите Христа. Безразлично е, кой ще ви покаже пѫтя, дали Мойсей, Христосъ или Мохамедъ; все трѣбва нѣкой да ви покаже пѫтя. Единъ е този, който може да ви покаже пѫтя, не сѫ двама. Тъй е наредилъ Богъ. И когато казвамъ, че ще ви покажа пѫтя къмъ Бога, вие трѣбва да знаете, че азъ не съмъ самозваникъ. Самозваникътъ никога не може да покаже пѫтя на хората къмъ Бога. И затова казвамъ: първо научете се да любите Бога, ако искате да отидете при Него.

Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Днесъ кой може да каже, че люби Бога, Христа или своя Учитель по този начинъ? Какво сте пожертвували вие за Господа, за Христа или за своя Учитель? Истинската жертва не седи въ материалното, което можете да дадете нѣкому. Ако е въпросъ за материални облаги, Христосъ нито на врѣмето си е ималъ нужда отъ тѣхъ, нито днесъ се нуждае. Христосъ бѣше единъ отъ най-добритѣ лѣкари: Той отваряше очи на слѣпи, възкръсяваше мъртви, а освѣнъ това Той разполагаше съ наука, каквато днесъ никой не познава. Питамъ: може ли такъвъ човѣкъ да остане гладенъ и необлѣченъ? Затова, всѣки, който и днесъ работи съ Христа, съ Неговото име, той е въ сила да направи това, което и Христосъ правѣше.

Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Едно е важно за мене: ако азъ, слѣдъ толкова годишната си работа въ България, успѣя да науча българитѣ да любятъ Господа, както е казано въ Писанието, това ще бѫде първата свѣтла страница въ моя животъ. Тъй щото, азъ ще имамъ двѣ важни страници въ своя животъ: едната тъмна, черна страница, пълна съ хули и лоши думи кажа за мене, защото съмъ се осмѣлилъ да кажа Истината въ очитѣ на хората. Втората страница ще бѫде свѣтла, красива страница на моя животъ, защото съмъ научилъ хората да любятъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.

Казвамъ: на васъ, като ученици на видѣлината, прѣдстои задачата да различавате Божия Духъ отъ духоветѣ на онѣзи малки ненапрѣднали души, които могатъ само да спъватъ хората, но не и да ги напѫтватъ къмъ Бога. И затова, ако искате да напрѣдвате, като ученици, трѣбва да изхвърлите всѣка лоша мисъль отъ ума си и всѣко лошо чувство отъ сърцето си. И тогава, тьрсите ли Христа, ще ви покажатъ, дѣ е. Търсите ли Буда, Мохамеда, Кришна или Мойсея, ще ви покажатъ, дѣ се намиратъ. Ако търсите ангелитѣ, и тѣхъ ще намѣрите. Обаче, отидете ли да живѣете между тѣхъ, ще станете два пѫти по-нещастни, отколкото сте били. Защо? — Защото ангелитѣ сѫ красиви, тѣ живѣятъ абсолютно чистъ животъ, съ който вие не бихте могли да се справите. И затова тѣ скоро ще ви пратятъ на земята, тамъ да завършите своето развитие. Всѣкй ангелъ има опрѣдѣлена мисия въ козмоса, тъй щото, ако рече да дойде за малко при васъ, то е само да ви прѣдаде нѣкакво благословение отъ Бога. Щомъ свърши работата си, той веднага ще ви напусне. Рече ли да остане дълго врѣме при васъ, въ козмоса ще настане вѫтрѣшна промѣна, вѫтрѣшна дисхармония. Ангелитѣ идватъ при човѣка само да донесатъ нѣкаква Божествена мисъль, или едно Божествено чувство, което той трѣбва да разработи. И затова, ако вие искате да подобрите своето сърце, своя умъ и своята воля, едно ви е потрѣбно: да възлюбите Бога.

Сега, важната мисъль, която ви оставямъ е: познайте Бога, любете Бога! До сега никому не съмъ казвалъ, че трѣбва да продаде имането си и да го раздаде на бѣдни. Това други сѫ ви проповѣдвали. Нито съмъ казвалъ, че не трѣбва да се жените. Който иска да се жени, свободенъ е, но който иска да познае Бога и да Му служи, той не е свободенъ да се жени. Рече ли такъвъ човѣкъ да се жени, още вечерьта неговата невѣста ще бѫде задигната. Той самъ е далъ обѣщание да служи на Бога, и трѣбва да изпълни обѣщанието си. Бѫдете свободни въ своитѣ дѣйствия, но въ всичко бѫдете честни, справедливи, добри и умни. Нѣкой иска да стане търговецъ. Свободенъ е да стане търговецъ, но като такъвъ, той трѣбва да бѫде честенъ, уменъ, справедливъ и добъръ. Другъ иска да стане адвокатъ. Нека стане адвокатъ, но да бѫде честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ. И затова, който иска да се жени, свободенъ е, но трѣбва да носи всичко съ благодарность. Когато мѫжътъ дойде неразположенъ, киселъ, жената трѣбва да благодари на Бога за това положение. Така ли правятъ днешнитѣ жени? И жената, и мѫжътъ, въ изпълнение на своята служба, трѣбва да бѫдатъ честни, добри, умни и справедливи. Постѫпватъ ли по този начинъ помежду си, ще дойде день, когато Богъ ще ги освободи отъ това положение, и тѣ ще се намѣрятъ въ по-висока фаза, като ангели, за които се казва, че тѣ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ. Тѣ сѫ сѫщества на възкресението.

Що е женитбата? Женитбата е актъ, който Богъ е допусналъ първоначално още, за подобрение живота на падналитѣ души, да имъ се даде възможность да се върнатъ отново на земята, да продължатъ работата си и да достигнатъ своето усъвършенствуване. Животътъ на съврѣменнитѣ хора е животъ на страдания. Всѣки, който се е оженилъ, знае, какво нѣщо прѣдставлява брака. Да се ожени човѣкъ, това значи да мине прѣзъ най-гѫстата материя. За сега, обаче, това състояние е необходимо, то прѣдставлява прѣходна фаза въ живота на съврѣменния човѣкъ. Ще дойде день, когато отношенията между мѫже и жени ще бѫдатъ отношения между души. Тогава, ако мѫжътъ е на земята, жената ще бѫде на луната, или на слънцето; ако жената е на земята, мѫжътъ ще бѫде на луната, или на слънцето, и оттамъ ще си телеграфиратъ, ще влизатъ въ взаимни отношения и разбирания. Тѣ могатъ отъ врѣме на врѣме само да се срѣщатъ заедно или на земята, или на луната, или на слънцето и послѣ пакъ да се раздѣлятъ. Може ли да има по-хармониченъ животъ отъ този? Какво по-идеално съчетание между двѣ души отъ това? Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между мѫжа и жената? Тѣ ще трептятъ, ще очакватъ момента да се срещнатъ и да си размѣнятъ нѣколко хубави мисли и чувства. Само при такива отношения може да сѫществува любовь между мѫжа и жената. Този видъ съчетание прѣдставлява идеалъ за всѣка душа. Ще дойде день, когато хората ще живѣятъ така, но сега тѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ гѫстата материя, да прѣодолѣятъ извѣстни трудности и мѫчнотии, и когато разрѣшатъ правилно своитѣ задачи, ще опитатъ истинската любовь, истинския животъ, къмъ който сега всички се стремятъ.

Казвамъ: всички трѣбва да взѣзете въ новия животъ, да живѣете съ нови мисли, съ нови чувства, и всѣки актъ да бѫде осветенъ отъ Бога. Вършете всичко за слава Божия! Ако се жените, момата и момъкътъ прѣдварително трѣбва да отидатъ при Бога, да Го възлюбятъ, и ако получатъ Неговото благословение, да се женятъ. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина трѣбва да взиматъ участие въ всѣки актъ, който вършите на земята. Идея трѣбва да имате!

Сега вие питате: какво нѣщо е Господъ? Азъ ще ви отговоря на този въпросъ. Това, безъ което не можемъ да живѣемъ, е Господъ. Ако за мигъ само Богъ прѣстане да мисли за насъ, нашиятъ животъ съвършено се прѣкѫсва, и ние се намираме въ положението на изсъхналъ цвѣтъ, лишенъ отъ вода, въздухъ и почва. Благодарение на това, че Божията мисъль е постоянно отправена къмъ насъ, ние живѣемъ, движимъ се, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме. Неговата мисъль не е нищо друго, освѣнъ Божественъ токъ, който тече прѣзъ нашия животъ. И затова казвамъ: изчистете ума си отъ всички нечисти и неправилни мисли; изчистете сърцето си отъ всички отрицателни и користолюбиви чувства, ако искате да потече прѣзъ васъ Божия животъ, Божиитѣ блага и благословения. Казано е, че Богъ ще заличи грѣховетѣ ни и никога нѣма да ги спомене. Кога ще стане това? — Когато ние изчистимъ умоветѣ и сърцата си. Казвате: възможно ли е Богъ да ни освободи отъ всички грѣхове? — За Бога нѣма невъзможни нѣща. Ако вашитѣ грѣхове сѫ тежки, като планина, Богъ ще ги дигне съ малкия си пръстъ, като перушинка, и ще ги разпръсне изъ пространството. Сърце смирено и духъ кротъкъ се изисква отъ васъ, за да имате Божиитѣ блага. Тогава всичко ще се прѣвърне за ваше добро.

Сега, като говоря така, мнозина ще помислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, азъ говоря за всинца ви. Животътъ на всички трѣбва да се измѣни. Идеитѣ ви трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Чувствата ви сѫщо така трѣбва да бѫдатъ насочени къмъ една опрѣдѣлена посока, да възлюбите Бога. Този е пѫтьтъ на Истината, къмъ който трѣбва да вървите.

И тъй, врѣме е вече да се внесатъ нови мисли въ умоветѣ ви, защото тѣ носятъ животъ и разнообразие. Еднообразнитѣ мисли раждатъ хипнотични, тягостни състояния въ човѣка. Разнообразието е основа на новия животъ. Влѣзете ли въ Божествения животъ, първото условие, което се иска отъ човѣка, е доволство, отъ всичко да е доволенъ и за всичко да благодари. Запримѣръ, като бѣхте това лѣто на Мусала, тамъ прѣкарахте много положения, чрѣзъ които невидимиятъ свѣтъ ви даде условия да развиете въ себе си доволството. Тамъ ви валѣ дъждъ, бруля ви вѣтъръ, и вие изнесохте това съ радость и доволство въ себе си. Изложени на открито, безъ палатки и особени приспособления, вие прѣкарахте нѣколко дни съ пѣсни и веселие. Благодарение на огъня, вие се сушихте ту отъ едната, ту отъ другата страна, макаръ че дъждътъ непрѣстанно валѣше. Това бѣше една отъ важнитѣ задачи, която, като ученици, трѣбваше да прѣкарате. За мнозина това положение служеше за съблазънь, защо Богъ да не послуша молитвата ви, дъждътъ да прѣстане, да се поизсушите и стоплите. Обаче, отъ невидимия свѣтъ ви поставиха на изпитъ, да понесете тѣзи условия, да се калите, да погледнете на нѣщата отъ дълбочина, да разберете, че всичко иде отъ Бога. Нали е въпросъ за разнообразие? Какво по-голѣмо разнообразие искате отъ това? Ту дъждъ, ту слънце, ту вѣтъръ. Тия прѣходни състояния въ врѣмето не сѫ нищо друго, освѣнъ условия за развитие на човѣшката мисъль и чувства.

Често хората казватъ: ние трѣбва да живѣемъ добрѣ. Казвамъ: прѣстанете да говорите така и кажете, че всичко, което става въ живота ни, е добро, понеже иде отъ Бога.

И тъй, красотата на живота седи въ разнообразието. Ядешъ или постишъ, благодари на Бога; страдашъ или се радвашъ, благодари на Бога; боледувашъ или си здравъ, пакъ благодари на Господа. Кажи си: добъръ е Господъ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Азъ не съмъ отъ много добритѣ хора, имамъ нужда малко отъ Божията корекция! Нека остане въ ума ви мисъльта, да бѫдете благодарни отъ всичко. Само по този начинъ вие ще създадете въ себе си новъ свѣтъ отъ идеи и чувства. Защо? — Защото идеитѣ, които се градятъ, почиватъ на извѣстни закони, които вие трѣбва да знаете. Сѫщото нѣщо се отнася и за физическия свѣтъ. Речете ли да построите една кѫща, вие можете да я построите по три начина: или по физически начинъ, като поставите основитѣ й на физическия, на материалния свѣтъ; или по духовенъ начинъ, или по Божественъ начинъ. И затова, като построите една кѫща на физическия свѣтъ, тя трѣбва да съдържа въ себе си и тритѣ елемента, физически, духовенъ и Божественъ, ако искате да имате Божието благословение. Като съградите кѫщата по този начинъ, непрѣменно ще се роди единъ добъръ човѣкъ. Иначе, не се ли спазятъ тия закони при съграждането на една кѫща, непрѣменно нѣкой човѣкъ ще умре. Тъй щото, всѣка кѫща трѣбва да бѫде съградена при такива правилни съотношения, че да се роди единъ добъръ човѣкъ. Тази кѫща трѣбва да бѫде изразъ на този добъръ човѣкъ.

Казвамъ: отъ васъ, като ученици на Любовьта, се изисква устойчивость въ убѣжденията. При каквито изпитания и да ви подложатъ, вие трѣбва да издържате. Подавате ли се на съмнѣния, нѣма да издържите изпититѣ си. Трѣбва ли да се съмнявате въ Бога? Нѣкой казва: Богъ не ме обича, на еди-кого си е далъ повече благословения. Като говорите така, то е все едно нѣкоя долина да се оплаква, че слънцето не я огрѣва, както съсѣдната долина. Вѣрно е, че една долина може да дава повече плодове отъ друга, но затова нито долината, нито слънцето е виновно. За да може една долина да дава повече плодове отъ друга, причината на това се крие въ почвата, въ самитѣ плодове и т. н. Може ли планинскиятъ връхъ да страда отъ това, че не ражда плодове? Всѣка долина и всѣка планина приема толкова, колкото й трѣбва. Тъй щото, въ това отношение слънцето на живота дава всѣкиму толкова, колкото му е необходимо. Богъ обича всички еднакво, само че едни съзнаватъ това, а други не го съзнаватъ. Богъ обича и човѣка толкова, колкото и ангелитѣ, само че ангелитѣ съзнаватъ Божията Любовь и я приематъ, а хората всѣкога не я съзнаватъ. Запримѣръ, върху единъ камъкъ се излива толкова вода, колкото и върху околната растителность, обаче, камъкътъ не приема тази вода въ себе си, вслѣдствие на което може да каже, че Богъ не го обича. Водата минава и заминава по повърхностьта на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичатъ. Който има твърдостьта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любовь. Казвате: какво трѣбва да направимъ тогава? Станете меки, подвижни като водата.

Второ важно положение е да създадете добри отношения помежду си. Дойде ли нѣкой братъ у дома ви, приемете го сърдечно, искрено, прѣдложете му да си измие краката, да си почине, а послѣ се разговаряйте съ него братски. Бѫдете свободни, искрени, безъ стѣснение помежду си. Въ това отношение много помагатъ екскурзиитѣ. Когато отиваме на Мусала, напримѣръ, азъ изпитвамъ удоволствие да се разговарямъ съ себе си, съ камънитѣ, съ околната природа и съ васъ. Като ви наблюдавамъ на това мѣсто, азъ ви изучавамъ такива, каквито сте. Всрѣдъ природата човѣкъ отваря сърцето си и за своитѣ ближни, и за околната обстановка, като приема повече или по-малко отъ Божието благословение. Животътъ всрѣдъ природата е единъ отъ методитѣ за подмладяване на човѣка.

И тъй, ако искате да бѫдете ученици на Всемирното Братство, откажете се абсолютно отъ съмнѣнието и отъ подозрѣнието. Какъвъ смисълъ има да се съмнявате въ нѣкой човѣкъ? Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, не се съмнявайте въ него. Той и безъ това е подъ зоркото око на Бога. Нѣма мисъль или чувство у него, въ които Божието око да не прониква. И тогава вѣрвайте, че този човѣкъ ще ви даде най-хубавото и красивото, което се крие въ неговата душа. Затова, дойде ли въ ума ви нѣкаква мисъль на съмнѣние, знайте, че тя не е ваша. Тя е неканена гостенка, дошла нѣкѫдѣ отвънъ. За това, именно, и Писанието казва: „Молете се единъ за другъ“. Азъ пъкъ казвамъ: мислете добрѣ и бѫдете така добри, както Богъ е добъръ, и както Той иска да бѫдете добри.

Сега ще кажете: защо Богъ, който е толкова силенъ, допуща лоши мисли, лоши чувства и лоши постѫпки у насъ? Той не може ли да спре тия промишления? На тѣзи въпроси вие сами ще си отговорите. Нали и вие имате нѣкаква философия за живота? Отговорете споредъ нея. На сѫщото основание можете да запитате: защо Богъ допуща Учительтъ да изнася грѣшкитѣ ни и по този начинъ да ни обижда? Да се обижда човѣкъ, това подразбира, че той намира, какво всичко, което му се казва, не отговаря на дѣйствителностьта. Значи, на този човѣкъ се приписватъ качества и дѣяния, които той не притежава. Щомъ вие се обиждате и мислите така, казвамъ: криво мислите и криво чувствувате. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. И за това, на всички ви желая да имате топли сърца и свѣтли умове. При това, на всички ви желая свобода, която да ви прави искрени въ отношенията си. Знайте, че всичко, което става въ този свѣтъ, е за добро.

Казвамъ: млади или стари, всички трѣбва да бѫдете скромни и смирени. Смирение се иска отъ всинца ви. Смирениятъ човѣкъ познава Бога, познава своя Учитель. Той не се съмнява, нито се колебае. Едно трѣбва да знаете: вие ще срещнете много учители, но за васъ е важно, кой е истинскиятъ Учитель. Много учители има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Учитель. Много майки има въ свѣта, но една е Великата Майка. Много бащи има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Баща. Всѣки може да бѫде учитель въ свѣта, но той не трѣбва да заеме мѣстото на Великия Учитель, мѣстото на Бога. Кой обикновенъ човѣкъ може да играе ролята на слънцето?И коя запалена свѣщь може да освѣтли цѣлата земя, както слънцето?

Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: каква цѣль има Учительтъ да ни говори по този начинъ? Казвамъ: единствената цѣль, която имамъ, е да ви помогна, да станете достойни синове или членове на Всемирното Бѣло Братство. Нѣкой ще каже: тукъ се говори за членове на нѣкакво ново общество. Бѣлото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е сѫществувало отъ памти вѣка, но продължава да сѫществува и до днесъ. За да се удостоите за това благо, вие трѣбва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне: всички бури и вѣтрове, всички вълнения на морето въ него да прѣстанатъ. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгрѣвътъ на вашето слънце, ще настане свѣтълъ день за вашето небе, безъ облаци и безъ сѣнки. Изгрѣе ли слънцето на вашия животъ, и сърцехо ви ще трепне, защото ще чуете гласа на Божия Духъ, на всички ангели, на всички напрѣднали братя. И тогава вие ще влѣзете въ Великия Градъ, между възвишени и разумни сѫщества. Постигнете ли това, вашата радость ще бѫде неописуема.

За сега всички сте въ пустинята, дѣто дълго врѣме трѣбва да се молите, докато прѣодолѣете мѫчнотиитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Прѣодолѣете ли веднъжъ мѫчнотиитѣ, вие ще бѫдете бодри и весели. Защо? Защото задъ вашия гърбъ не е нито държавата, нито индивидуалниятъ животъ, нито сѣмейниятъ животъ, нито обществениятъ животъ. Задъ вашия гърбъ е Богъ. До сега вие сте живѣли за себеси, живѣли сте за дома си, живѣли сте за обществото, живѣли сте за народа си, живѣли сте и за човѣчеството, но казвамъ: отсега нататъкъ живѣйте вече само за Бога! Живѣете ли за Бога, вие ще придобиете свѣтлина, да разберете това учение, да се разбирате съ хората и съ своитѣ ближни. Живѣете ли за Бога, вие ще възкръснете. Живѣете ли зд Бога, ще има единство въ разбиранията и въ схващанията на всички хора.

Казвамъ: знанието, което се прѣподава въ школата, не може да се повѣри на профани хора. Ако нѣмате чистъ умъ, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и съ готовность въ себе си да пожертвуватъ всичко за Слава Божия. Нѣмате ли тази чистота, азъ ще занеса съ себе си новото знание, никому нѣма да го повѣря. Единъ день то ще се повѣри само на готовитѣ отъ васъ. Казвате: Христосъ даде много знания на ученицитѣ си. Наистина, Христосъ повѣри извѣстно знание на своитѣ ученици, но то бѣше малка часть отъ това, което Той носѣше съ себе си. Христосъ казва: „Още много знания могатъ да ви се дадатъ, но не сте готови за тѣхъ. За това, когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито въ мене“. Кога ще дойде Духътъ на Истината? —  Когато бѫдете готови.

Сѫщото мога да ви кажа и азъ, като ви прѣведа тѣзи думи и на наученъ, и на религиозенъ, и на философски езикъ, както и въ проза, и въ поезия. Изобщо, азъ мога да ги прѣведа на какъвто езикъ искате, било отъ модернитѣ, или отъ старитѣ езици. На кой езикъ искате да ви ги кажа, да ме разберете най-добрѣ? Навѣрно ще искате да ги прѣведа на български езикъ. Обаче, азъ съмъ рѣшилъ отсега нататъкъ да говоря на Божественъ езикъ, а вие сами да си прѣвеждате, всѣки споредъ своя близъкъ матеренъ езикъ. За сега азъ едва съмъ намѣрилъ съотвѣтни символи въ български езикъ, чрѣзъ които прѣвеждамъ Божествения езикъ. Ако хора отъ други народи искатъ да слушатъ Божието Слово, тѣ трѣбва да дойдатъ тукъ, и сами да си намѣрятъ символи, съ които да Го прѣвеждатъ. Западнитѣ народи ще приематъ Божието Слово отъ изтокѣ. Изобщо, мисъльта на западнитѣ народи е аналитична, когато тази на източнитѣ народи е повече символистична.

Сега, въ тази лекция ви дадохъ много правила и методи, които трѣбва да спазвате, ако искате да бѫдете ученици на видѣлината. Нѣкой ще каже, че е жененъ и не може да се занимава; другъ ще каже, че е простъ; трети, че не е добъръ човѣкъ и т. н. Казвамъ: при каквото положение и да се намирате, нищо не ви прѣпятствува да бѫдете добри ученици и да изучавате, каквото ви се прѣподава въ школата. И като женени и неженени, и като прости и учени, и като бѣдни и богати, нищо не ви липсва да бѫдете ученици. Въ всички има вложенъ добъръ материалъ, който трѣбва само да се обработва. Не работите ли, той ще остане суровъ, и вие ще мязате на зелени плодове. Работите ли, вие ще узрѣете, отъ васъ ще излѣзатъ и учени, и философи — каквито пожелаете. Ще кажете: остарѣхме вече, не е врѣме за учение. Казвамъ: утрѣ вие пакъ ще се родите. Днесъ пригоговлявате условия за вашия бѫдещъ животъ. Ако днесъ не работите, утрѣ ще се родите като зелена, недозрѣла краставица. Тъй щото, не работите ли върху себе си, краставици, тикви, пѫпеши, дини ще станете, и то зелени. Казвате: каква е тази философия? Какъ така ще станемъ краставици, тикви и т. н.? Азъ ще ви обясня тѣзи символи. Какво означава краставицата? По форма краставицата е дълга и тѣсна. Тя е символъ. Слѣдователно, ако не работите, вашата глава ще стане тѣсна и дълга, като права линия. Тиквата пъкъ подразбира, че въ скоро врѣме ще станете голѣмъ, великъ, но слѣдъ шесть мѣсеца всичкото ви величие ще изчезне. Въ края на краищата, градинарьтъ ще продаде и тиквитѣ, и краставицитѣ, ще вземе пари отъ тѣхъ, ще яде и ще пие, а отъ васъ нищо нѣма да остане.

Питамъ: какво остана сега въ ума ви отъ тази лекция? Важната мисъль е да намѣрите пѫтя къмъ Бога, да отидете при Него, и Той да ви разправи нѣщо за вашия Учитель. Като намѣрите Бога, ще Му служите съ всичката си любовь. Като казвамъ, че Богъ ще ви разправи, кой е вашиятъ Учитель, азъ разбирамъ думата Учитель въ широкъ и дълбокъ смисълъ. Когато бѫдете готови, може да ви се поговори нѣщо повече върху смисъла на тази дума. Като се говори за единство между Бога и Учителя, това единство се изразява съ думитѣ: „Единъ е вашиятъ Отецъ, единъ е вашиятъ Учитель“. Разберете ли тѣзи думи, вие ще разберете и мисъльта: „Дѣто е Духътъ Христовъ, тамъ съмъ и азъ“.

Сега, една отъ задачитѣ, която ви е дадена, като на ученици, е да уравните всички смѣтки, всички спорове и недоразумения, които сѫществуватъ между васъ. Ще се молите, ще работите, ще рѣшавате задачитѣ си, докато най-послѣ се обърнете къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, трудна е задачата, която си ми далъ за разрѣшение, но ще направя всичко възможно да я разрѣша, да Ти покажа, че, съмъ Те възлюбилъ“. Богъ е вѫтрѣ въ васъ, Той ви слуша и ви помага. Бога съ никого не можете да сравните. Ще дойде моментъ въ вашия животъ, когато вие ще се изявите въ всичката си чистота; въ този моментъ вие ще бѫдете подобни на Бога. И когато се разгнѣвите, отъ гледището на Божествената Правда, вие ще мязате на Бога. Защо? — Защото въ Стария Завѣтъ е казано: „Богъ твори доброто и злото“. Тогава, какъ ще примирите това противорѣчие? Прѣди всичко вашето зло не е зло и за Господа; и вашето добро не е добро и за Господа. Запримѣръ, ако вие дадете 100,000 лева на нѣкое бѣдно, благочестиво сѣмейство, съ тия пари вие можете да го тикнете въ кривия пѫть. Значи, вашето добро не е добро и за Господа. Този бѣденъ, човѣкъ се разваля, развалятъ се и домашнитѣ му, отричатъ се отъ Бога и не искатъ повече да работятъ. И обратното може да стане: вие взимате тѣзи 100,000 лева отъ нѣкой богаташъ и ги давате на едно бѣдно сѣмейство, което отъ този часъ се повдига: дѣцата започватъ да работятъ, да учатъ; родителитѣ сѫщо така работятъ, прѣдприематъ нѣкаква работа, отъ която се ползуватъ още много бѣдни. Питамъ: злото, което причинихте на богаташа, като му взехте паритѣ, сега не е ли добро за бѣдния човѣкъ и за неговото сѣмейство? Тъй щото, първата ваша постѫпка бѣше добра за васъ, но за Бога — зла. Въ втория случай постѫпката бѣше зла за васъ, а за Бога — добра. Обаче, има постѫпки, главно отъ духовенъ, а не отъ материаленъ характеръ, които и прѣдъ Бога сѫ добри, и прѣдъ хората сѫ добри; има постѫпки, които и прѣдъ Бога сѫ зли, и прѣдъ хората сѫ зли.

Сега, на всинца ви трѣбва свѣтла мисъль, чисто сърце и силна, свободна воля. Всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Всѣки трѣбва да се проявява разумно, по Божественъ начинъ. Това ще стане, когато придобиете свѣтли мисли и чисти чувства. Тогава ще можете да постѫпвате като ангелитѣ. Сега, отъ васъ искамъ Словото, което ви говорихъ, да не падне на пѣсъчлива почва, но да го приложите прѣзъ течение на годината. Трѣбва да бѫдете будни въ мисъльта си: всѣка вечерь, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, дръжте въ ума си мисъльта да приложите това, което тази вечерь ви говорихъ. Изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, заради Тебе искамъ да направя това, макаръ и сто пѫти да падна. Ще работя, ще прилагамъ, докато постигна идеала, който си вложилъ въ моята душа. Не казвайте, че не можете да направите това, което Богъ иска отъ васъ. Всичко, което Богъ иска да направите за себе си, е възможно. Всички можете да изпълните това, което тази вечерь ви говорихъ. Знанието трѣбва да се разработи и асимилира отъ васъ така, че да стане ваша плъть и кръвь. Изпаднете ли въ гнѣвно състояние, не се сърдете на Бога. Богъ не е виновенъ за трудноститѣ и ограниченията, въ които изпадате. Усилено трѣбва да работите, да се молите, докато изправите своитѣ погрѣшки.

Вземете, напримѣръ, еврейския народъ! Богъ даде на еврейския народъ много обѣщания, но въпрѣки това, той пропадна. Защо пропадна този народъ? Защо разпна Христа? Вие ще започнете да философствувате, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Прѣди всичко въ книгата на пророцитѣ е писано Христосъ да бѫде разпнатъ отъ римската империя. Обаче, евреитѣ, за които Христосъ дойде, тѣ Го разпнаха. Езичницитѣ пъкъ отидоха да проповѣдватъ Неговото Слово; тѣ станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилатъ трѣбваше да се произнесе за присѫдата на Христа, той изми рѫцѣтѣ си и каза: „Ние, езичницитѣ, не намираме никаква вина въ този праведникъ, вслѣдствие на което се отказваме да носимъ отговорностьта за Неговата смърть. Вие сами носете тази отговорность. Значи, римската империя застана на страната на Христа, а еврейскиятъ народъ каза: ние имаме законъ, споредъ който този човѣкъ трѣбва да се разпне. Обаче, Мойсей бѣше прѣдсказалъ на евреитѣ, че Богъ ще издигне пророкъ между тѣхъ, когото тѣ трѣбва да слушатъ и да Му се подчиняватъ. Който не Го слуша, ще бѫде заличенъ отъ лицето на земята. Евреитѣ не послушаха Мойсея и разпнаха Христа.

Мнозина отъ васъ ще кажатъ, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Така се оправдавата евреитѣ, така можете и вие да се оправдавате, да кажете, че е писано вашиятъ Христосъ да бѫде разпнатъ. Отъ кого? —  Отъ самитѣ васъ. Казвамъ: за васъ е писано, въ вашия законъ, да станете ученици на Христа, Той да ви покаже пѫтя къмъ Бога. Затова, именно, Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Бога. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Истината. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Живота“. Това значи: всички трѣбва да минете прѣзъ Христа, да ви покаже пѫтя къмъ Бога. И като отидете при Бога, пакъ ще се върнете при Христа. Тогава азъ ще ви кажа, защо пакъ ще се върнете при Него. Богъ е вѣренъ и истиненъ. За Неговата Слава трѣбва да извършите всичко. Който е ходилъ при Бога и се е върналъ при своя Учитель, той вече е намѣрилъ Истината. Каквото сте научили и разбрали отъ Бога, ще го провѣрите на земята. И ако сте научили добрѣ уроцитѣ си, ще ви пратятъ между хората да проповѣдвате.

Моята задача сега е да ви покажа пѫтя къмъ Бога, да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даромъ. Има три начина, по които хората работятъ въ живота. Първиятъ начинъ е служене, работене за пари. Запримѣръ, имате единъ земледѣлецъ, който обработва нивата си, и колкото жито изкара, продава го и печели отъ него. Вториятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си, а житото раздава на сиромаситѣ даромъ. Третиятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си и освѣнъ, че раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, но той отваря безплатни училища за тѣхъ и ги просвѣщава. За сега най-достѫпно служене за васъ е това на втория земледѣлецъ. Започнете съ него! Единъ день, когато напрѣднете повече, ще служите на Бога по третия начинъ, като третия земледѣлецъ. Ученицитѣ на Любовьта трѣбва да работятъ абсолютно безкористно и съ любовь. Дойде ли при мене нѣкой, който продава житото си съ пари, азъ зная, отъ коя категория е той. Дойде ли втори, който раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, и него зная, отъ коя категория е. И най-послѣ, дойде ли трети, който постѫпва като послѣдния земледѣлецъ, раздава житото на сиромаситѣ и ги просвѣщава, той е истинскиятъ ученикъ. Когато ученикътъ дойде при своя Учитель, тѣ се разбиратъ напълно. Тогава и небето е готово да направи много нѣщо за ученика.

И тъй, всички трѣбва да живѣете въ Миръ!

Глава на вашия разуменъ животъ ще бѫде Истината.

Глава на вашето разумно сърце ще бѫде Любовьта.

Глава на вашата воля ще бѫде Мѫдростьта.

Когато волята ви се рѫководи отъ Мѫдростьта, когато сърцето ви се рѫководи отъ Любовьта и когато умътъ ви се рѫководи отъ Истината, нѣма по-добъръ животъ отъ този.

Казвамъ: всички трѣбва да бѫдете свободни, прѣзъ цѣлата година да работите за Царството Божие, за благата Божии и за реализиране волята Божия. Сѫщеврѣменно ще работите за идване Божията Любовь и Божия Миръ у васъ. Само така ще можете да придобиете знания въ всички отрасли на Божествения животъ.

Сега ще ви дамъ слѣдното мото:

„Милостьта Божия да прѣбѫдва въ насъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ!“

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

32. Лекция отъ Учителя, държана

на 14 юли, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...