Jump to content

1926_06_23 Срѣда и условия


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СРѢДА И УСЛОВИЯ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишлеьие.

Прѣдставете си, че вие наблюдавате двѣ съвършено различни явления въ природата и слѣдите, какви състояния тѣ ще прѣдизвикатъ въ вашата душа. Първо вие наблюдавате посаждането на една ябълчна сѣмка въ земята и постепенното и развитие, докато стигне до дърво. Слѣдъ това наблюдавате постепенното изсъхване на това ябълчно дърво. Какъ мислите, еднакви състояния ли ще прѣживѣете, като наблюдавате тия два различни процеси? Не, вие ще изпитате съвършено различни състояния. Тѣзи двѣ явления ставатъ и въ духовния животъ на човѣка. Тѣ бързо се смѣнятъ едно съ друго. Запримѣръ, роди се у васъ нѣкакво хубаво желание, което вие грижливо подхранвате, и въ нѣколко часа то израсте, цъвне, завърже плодъ; вие се радвате на това свое желание. Не се минава много врѣме, и това ваше желание започва да изсъхва, да изчезва прѣдъ съзнанието ви, и вие започвате да скърбите.

Освѣнъ тѣзи явления, забѣлѣзано е въ природата и друго явление: когато сте много жаденъ, вие пиете малко вода, и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човѣкъ по необходимость трѣбва да приеме въ по-голѣмо количество сѫщата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Азъ ще я обясня по слѣдния начинъ. Докато водата се употрѣбява като условие за подържане живота на човѣка, тя е безврѣдна за него. И въ такъвъ случай, малко количество отъ нея, уталожва жаждата му. Обаче, прѣвърне ли се условието въ срѣда, то става вече врѣдно за човѣка. Значи, когато водата става срѣда за живѣене на човѣка, той умира въ тази срѣда. Тъй щото, ако човѣкъ се върне назадъ въ своето развитие и условието направи срѣда за живѣене, той непрѣменно ще умре. Оттукъ вадимъ слѣдния законѣ: когато срѣдата се измѣни въ условие, тя е цѣнность за човѣка. Слѣдователно, човѣкъ може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щомъ стане срѣда, той ще остави въ нея своитѣ нечистотии. Понеже водата е срѣда за рибата, тя не я цѣни; понеже водата е условие за насъ, ние я цѣнимъ. Или, на наученъ езикъ казано: всѣко нѣщо, което става срѣда, всѣкога се изцапва.

И тъй, ако не приложите въ живота си знанието, което ви се прѣподава, то е безполезно за васъ. Въ това отношение вие трѣбва да правите малки опити, да прилагате. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: когато човѣкъ се връща къмъ стария си животъ, той всѣкога е нещастенъ; когато навлиза въ новъ животъ, той става радостенъ, щастливъ. Това показва, че стариятъ животъ, въ който той е живѣлъ прѣди години, днесъ става срѣда за него, а като срѣда, той носи вече своитѣ лоши послѣдствия. Връщате ли се къмъ стария животъ, съ това вие противодѣйствувате на ума си, а това противодѣйствие прѣдизвиква тъмнина въ съзнанието ви. Щомъ имате тъмнина въ съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсѫждавате. Щомъ забѣлѣжите тъмнина въ съзнанието си, вие сте се върнали къмъ животинския животъ. Затова, издигнете се крачка нагорѣ, да дойдете до човѣшкия животъ. Въ религиозенъ смисълъ казано: обърнете ума си нагорѣ къмъ Бога, и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се съ Бога, вие ще възприемете Неговата мисъль и Неговитѣ чувства. Ако не можете да се свържете направо съ Бога, свържете се поне съ единъ добъръ човѣкъ, или съ нѣкой ученъ, дѣто и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармониратъ.

Мѫчнотиитѣ, които срѣщате на пѫтя си, се дължатъ на това, че въ прѣцѣнкитѣ на вашитѣ идеи вие нѣмате единъ и сѫщъ знаменатель. Запримѣръ, идеитѣ ви за Любовьта, за обичьта, за милосърдието, за търпѣнието и за всички останали добродѣтели се различаватъ. Хубаво нѣщо е разнообразието, но когато се говори за търпѣнието, напримѣръ, има идейно търпѣние, което въ основата си е едно и сѫщо за всички хора. Има и обикнзвено търпѣние. Мнозина считатъ за търпѣние неволята, необходимостьта. Нѣкой търпи по неволя, другъ — по необходимость, трети търпи идейно, когато той е така погьлнатъ въ мисъльта си за възвишеното и красивото, че нищо наоколо му не е въ състояние да го изкара отъ това търпѣние. Какво мислятъ хората за него, какъ се отнасятъ едни къмъ други, всичко това минава и заминава край него, безъ да наруши търпѣнието му. Този човѣкъ е на сушата, нѣма защо да се интересува отъ това, какво правятъ голѣмитѣ риби, като китове, сомове, тюлени и други. Ако той би билъ нѣкаква малка риба, то е другъ въпросъ. Този човѣкъ и да иска, не би могълъ да запази своето състояние на търпѣние. Въ това отношение ние можемъ да направимъ аналогия, че лошитѣ духове сѫ сѫщо такива голѣми сомове, акули, китове. Астралниятъ свѣтъ е воденъ, като водата, и затова, влѣзете ли въ него, нѣкой отъ духоветѣ тамъ може да ви погълне, както китътъ може да погълне човѣка. И тогава казваме, че вие сте направили този свѣтъ срѣда за живѣене. Речете ли да минете прѣзъ пищепровода на нѣкой отъ тия духове, умътъ ви се обърква.

Единъ англичанинъ билъ погълнатъ отъ единъ кашалотъ. Първото, което усѣтилъ, било нѣкаква топлинка, но скоро слѣдъ това той изгубилъ съзнание. Слѣдъ като билъ изхвърленъ на брѣга, той вече нищо не помнилъ отъ това, което станало съ него. Питамъ: какво може да почувствува човѣкъ, когато влѣзе въ корема на нѣкой отъ тия астрални кашалоти? Казвамъ: и съврѣменниятъ свѣтъ има такива примамки, турени като вѫдици по нѣкои пунктове, да лови съ тѣхъ своитѣ жертви. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ ви дава 5,000 — 10,000 — 20,000 или до 100,000 лева на заемъ. Вие се увлѣчете отъ тѣзи пари, разпуснете се, но послѣ изпитвате послѣдствията на това богатство. Тѣзи пари сѫ вѫдицата, на която ви закачватъ. Хванете ли се веднъжъ на нея, веднага ви извличатъ изъ водата, като нѣкой сомъ, и ви турятъ на огъня, да ви пържатъ. Това не е за обезсърдчение, но човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, ученъ, да разбира, кое е реално, и кое не.

Въ всички окултни школи, прѣзъ всички врѣмена и епохи, е забѣлѣзана една и сѫща мѫчнотия за ученицитѣ. Тя се дължи на двѣ противоположни състояния, които се зараждатъ въ тѣхъ. Първото състояние се дължи на личния, на индивидуалния животъ, който е силно развитъ въ човѣка. Ако нѣкой, силно индивидуализиралъ се човѣкъ, влѣзе въ едно общество, той се усѣща ограниченъ, стѣсненъ и започва да се обезличава. Първоначално той е билъ въ положението на лъвъ въ пустинята, който веднага се усѣща ограниченъ въ своята свобода и самостоятелность. Човѣкъ не трѣбва да се обезличава, но трѣбва да знае, какъ да се проявява. Въ обществото, именно, той ще научи начини и методи за правилни отношения, безъ да се обезличава.

Другото състоянние, което изпитва човѣкъ е чувството на общественость. Запримѣръ, има войници, които сѫ привикнали да живѣятъ групово. Такива хора на бойното поле се проявяватъ смѣли, като най-добри юнаци, но оставите ли ги да живѣятъ сами, безъ общество, тѣ изпитватъ небивалъ страхъ. Тѣ не сѫ привикнали на самостоятеленъ животъ. Слѣдователно, груповиятъ човѣкъ иска да бѫде въ общение съ много хора, а индивидуалниятъ човѣкъ иска да живѣе самъ. На това основание понѣкога вие искате да бѫдете въ общество, да си помагате. Вие мислите, че когато се съберете много души на едно мѣсто, ще бѫдете по-силни. Право е, че когато много души се молятъ заедно, за едно и сѫщо нѣщо, молитвата имъ се приема, но когато праведниятъ се помоли самъ, и неговата молитва се приема. Ако много души иматъ единство на духа, молитвата имъ винаги се приема, но и на единъ човѣкъ, ако той има единство въ себе си, молитвата му се приема. Обаче, нѣкога се случва и обратното: ако сто милиона хора се събератъ на едно мѣсто и нѣматъ единство помежду си, тѣ едва могатъ да извършатъ работата на единъ човѣкъ, а нѣкога единъ човѣкъ, който има единство въ себе си, може да свърши работата на сто милиона хора. Питамъ: ако азъ, като човѣкъ, работя съзнателно цѣлъ день, и ако милиони мрави работятъ цѣлъ день, кой ще свърши повече работа? Мравитѣ ще могатъ ли да свършатъ работата, която човѣкъ би свършилъ за сѫщото врѣме? Правили ли сте изчисления, каква часть отъ грама може да повдигне една мравя? Вземете едни чувствителни вѣзни и прѣтеглете товара, който една мравя може да носи.

Сега, първата фаза на развитие, прѣзъ която човѣкъ минава, е неговиятъ физически животъ и развитието на физическитѣ му сили. Врѣме е вече да влѣзе въ втората фаза на животъ — душевния животъ. Значи, съврѣменниятъ човѣкъ има задача да развие своя душевенъ животъ, както и силитѣ, които се криятъ въ него. Мнозина казватъ: Богъ ще ни помогне. Тѣ очакватъ помощьта да дойде отвънъ И това положение е възможно, но въ сѫщность Богъ работи отвѫтрѣ, и то само въ ония души, които иматъ вь себе си благородни пориви. Той ги подбужда къмъ работа, къмъ изпълнение на Неговата воля. Не изпълни ли човѣкъ волята Божия, ще дойдатъ и несполукитѣ въ свѣта. Богъ всѣкога работи отвѫтрѣ, а ние — отвънъ. Запримѣръ, нѣкой ученъ човѣкъ, свършилъ четири факултета, има нужда отъ пари, но не иска да работи, чака Богъ да му помогне отвънъ, по нѣкакъвъ особенъ начинъ, безъ той да се впрегне на работа. Моли се постоянно на Бога и чака. По едно врѣме идватъ при него нѣколко ученици и го молятъ да имъ прѣподава по нѣкои прѣдмети. Той имъ отказва веднага, като си мисли какъ е възможно, азъ, толкова ученъ човѣкъ, да се занимавамъ съ тѣзи малки дѣца, да ги уча? Казвамъ: този човѣкъ се нуждае отъ срѣдства за живѣене, отъ пари. Тогава, какъвъ по-добъръ случай отъ този, да се занимава съ тия ученици, които въ замѣна на неговия трудъ ще му заплатятъ нѣщо? Срѣщате нѣкой цигуларь, свършилъ въ странство, търси срѣдства за прѣхрана, но чака случай, да даде нѣкакъвъ концертъ. Казвамъ: докато му се прѣдстави случай да даде концертъ, нека отиде въ нѣкой локалъ, тамъ да свири. Той казва: какъ може, азъ, такъвъ виденъ цигуларъ, свършилъ въ странство, да отида въ нѣкой локалъ, да свиря на пияници? — Нищо отъ това, иди при тѣзи хора, посвири имъ малко, направи нѣкаква жертва отъ себе си, поне ще ги повдигнешъ малко. Ако дадешъ нѣкакъвъ голѣмъ концертъ, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но отъ това ти нищо нѣма да спечелишъ. Когато цигуларьть свири идейно, макаръ и прѣдъ пияни хора, той прилича на чистосърдеченъ, простъ, смиренъ човѣкъ, който възнася своята молитва прѣдъ Бога, и Богъ му отговаря. Когато, обаче, цигуларьтъ дава своя концертъ прѣдъ висшето общество, той мяза на владика, облѣченъ въ парадната си мантия, съ корона на глава, съ златенъ кръстъ на гърди, съ кадилница въ рѫка и ходи изъ църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета отъ Бога.

Богъ не се лъже отъ никакви дрехи, отъ никакви блѣскави одежди. Всичко хубаво се заключава въ сърдечностьта и въ чистия умъ на човѣка: свѣтли мисли и чисти чувства сѫ въ състояние да се възнесатъ нагорѣ къмъ Бога и да получатъ своя отговоръ. Дрехитѣ прѣдставляватъ само методи, които отпослѣ сѫ дошли. Тѣ сѫ нѣщо случайно въ живота на човѣка, поради което не играятъ важна роль. Добрѣ е човѣкъ да бѫде хубаво облѣченъ. Хубавото облѣкло може да се съвпадне съ чиститѣ чувства и съ свѣтлитѣ мисли, но то не играе важна роль. Нѣкога казвате: не съмъ разположенъ, не мога да се моля. Ако чакашъ разположение, това значи, че ти искашъ да се облѣчешъ съ владишка одежда. Не чакашъ ли разположение, ти ще вземешъ цигулката си и ще отидешъ да свиришъ въ нѣкой локалъ. Да се молишъ на Бога, безъ да чакашъ разположение на духа, е за прѣдпочитане, отколкото да чакашъ разположение. Всѣки може да се моли при разположение, но изкуство е да се моли безъ разположение, съ отпадналъ духъ.

На масата на единъ богатъ човѣкъ сложили печена гѫска. Той започналъ да яде и казалъ: Благодаря Ти, Господи, за дѣто си ми далъ този обѣдъ! На другия день нѣмало печена гѫска на масата му, и той не благодарилъ на Господа. На масата на единъ бѣденъ човѣкъ нѣмало нито гѫска, нито дори насѫщния хлѣбъ. Той седналъ прѣдъ масата, подигналъ очитѣ си къмъ Бога и казалъ: Благодаря Ти, Господи, за това, което си ми далъ! Питамъ: на кого молитвата е била приета — на този, който на масата си ималъ печена гѫска, или на този, който на масата си нѣмалъ парче хлѣбъ? И за това, казвате ли, че не сте разположени да се молите, това подразбира, че на масата ви не е сложена печена гѫска. Казвамъ: молете се и съ гѫска на масата, и безъ гѫска на масата. Това е истинското положение на ученика. Ще се молите и когато сте въ противорѣчия, и въ тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша въ вода. Само така ще разберете силата на молитвата. Въ първия случай ще дойде свѣтлина на съзнанието ви, а въ втория случай ще се издигнете поне съ единъ пръстъ надъ водата. Всички ваши мѫчнотии и прѣпятствия не сѫ нищо друго, освѣнъ условия да ви се помага отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой се дави въ водата, като нѣкоя малка мравка, вика, плаче, моли се за помощь. Въ това врѣме край него минава единъ въплотенъ възвишенъ духъ, който веднага му подава тояжката си. Давещиятъ се хваща за тояжката и се отправя къмъ брѣга. Този напрѣдналъ духъ му казва: не бой се, Богъ ще ти помогне, ще те спаси. Давещиятъ излиза на брѣга, прѣкръства се, ако е православенъ, или си спомня нѣкой стихъ отъ Евангелието, ако е евангелистъ, и казва: Слава Богу, че се освободихъ! Казвамъ: благодарете на великитѣ, на възвишенитѣ и разумни сѫщества, които слѣдятъ за васъ, като по-малки и слаби отъ тѣхъ, и постоянно ви помагатъ.

И тъй, всѣко добро въ свѣта, е направено отъ разумни сѫщества. Никое добро не е направено случайно. Нѣма случайни добрини. Все ще се намѣри нѣкой, който да направи доброто. И при това, името на този добродѣтель е извѣстно. Мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ произволно, безъ участието на нѣкое лице, или на нѣкое име. И затова често слушате нѣкой да казва: кой ли ще ми помогне? — Има кой да ти помогне.

Като ви се говори така, вие често си мислите, че нѣмате никакви добродѣтели. Не трѣбва да мислите така. Когато учительтъ отъ второ отдѣление започва да прѣподава на ученицитѣ новия материалъ, нима той отхвърля знанията имъ отъ първо отдѣление? Не, знанията, които ученицитѣ сѫ получили въ първо отдѣление, служатъ като база, върху която ще се градятъ новитѣ знания. Ако ученикътъ не е свършилъ първо отдѣление, той не може да слѣдва второ. Значи, върху знанието отъ първо отдѣление се поставя знанието отъ второ. Обаче, знанието отъ първо отдѣление вече не важи за ученика, който е постѫпилъ въ второ отдѣление. Какво ново ще придобие той, ако постоянно повтаря, че двѣ по двѣ правятъ четири? Какво ще получите, ако съберете на едно мѣсто една учена и една добродѣтелна жена? Или, какво ще получите, ако съберете на едно мѣсто единъ мѫдрецъ и единъ добродѣтеленъ мѫжъ? Какво ще направятъ тия двама души, като се събератъ на едно мѣсто? Тѣ могатъ да прѣобразятъ цѣлия свѣтъ. Какво могатъ да направятъ една крава и единъ пѣтелъ, ако се събератъ на едно мѣсто? Или, какво могатъ да направятъ едно глупаво сърце и единъ глупавъ умъ, ако се събератъ на едно мѣсто? Затова, когато казваме, че трѣбва да имаме благородно сърце и свѣтълъ умъ, ние разбираме Божественитѣ прояви въ свѣта.

Слѣдния пѫть, като дойдете, ще имате половинъ часъ размишление върху търпѣнието; като свършите размишлението си, всѣки ще стане тихо и, безъ да смущава другитѣ, ще си отиде. При влизане, сѫщо така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шумъ, ще се събуе вънъ и така ще влѣзе въ класъ. Кой когато дойде, самъ за себе си ще започне размишлението, и точно слѣдъ половинъ часъ, безъ да чака другитѣ, ще си излѣзе. По този начинъ ние искаме да създадемъ у васъ свещени чувства, чрѣзъ които да се доближите до невидимия свѣтъ.

Когато идвате въ класъ, желателно е всѣки да е чисто облѣченъ, съ чисти рѫцѣ и крака, свещено да пази чистотата на класа, както външно, така и вѫтрѣшно, въ себе си. Вземете, напримѣръ, съврѣменнитѣ лѣкари, когато ще правятъ нѣкоя операция, прѣдварително измиватъ рѫцѣтѣ си добрѣ, и тогава пристѫпватъ къмъ операцията. Сѫщото правятъ и химицитѣ, и физицитѣ, когато пристѫпватъ къмъ своитѣ опити. Казвамъ: колко повече ще трѣбва вие, като ученици на окултната школа, да спазвате абсолютно правилата на чистотата! Казвате: Богъ не гледа на външнитѣ нѣща, но на вѫтрѣшнитѣ. Човѣкъ трѣбва напълно да се освободи отъ ония влияния, които сѫ внесени въ неговитѣ обуща и дрехи. Напримѣръ, въ обущата, които носите, сѫ останали влияния на животнитѣ, отъ кожата на които сѫ направени тѣзи обуща. Освѣнъ това, шивачътъ често оставя своитѣ лоши разположения въ дрехитѣ, които шие. И тогава, вие, по незнание и по необходимость, купувате едни или други обуща и дрехи и се натъквате на тѣхнитѣ лоши влияния.

Като ви говоря тия нѣща, пазете се да не изпаднете въ друга крайность, въ суевѣрие, да не смѣете нѣщо да си купите, или да носите всичко съ страхъ. Азъ само обръщамъ внимание върху тѣзи нѣща, за да ви покажа, че окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде взискателенъ, но никога суевѣренъ. Той трѣбва да си постави като задача въ живота, и външно, и вѫтрѣшно, да бѫде образецъ на Божественото. Стреми ли се непрѣкѫснато къмъ това, той най-послѣ ще може да се добере до добри резултати.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

30. Лекция отъ Учителя държана

на 23 юни, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...