Jump to content

1926_06_09 Усилване на вѣрата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

УСИЛВАНЕ НА ВѢРАТА.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

Сега ще ви дамъ слѣдното музикално упражнение: Мисли, право мисли; свещени мисли за живота ти крѣпи! Ще съзерцавате петь минути, прѣзъ което врѣме мислено ще пѣете горното упражнение.

Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво ще прѣдпочетете, ако се намирате на брѣга на морето и ви прѣдложатъ да си изберете като подаръкъ — една дървена лодка за двама души, или единъ тонъ злато? Когато ви гонятъ, т. е. прѣслѣдватъ и трѣбва да се спасите, като прѣплавате морето, тогава вие ще прѣдпочетете лодката. Ако никой не ви гони, и сте сиромахъ, тогава ще прѣдпочетете златото. Тъй щото, често въ живота цѣннитѣ нѣща се обезцѣняватъ, а малоцѣннитѣ се повдигатъ. Когато ви гонятъ неприятели, лодката е по-цѣнна отъ златото. Вие трѣбва да прѣведете символитѣ, които се криятъ въ лодката и въ златото.

Днесъ най-трудната наука е прѣвеждане на символитѣ на обикновенъ езикъ. Почти всички хора до извѣстна степень сѫ запознати съ символистиката въ сънния си животъ. Повечето сънища сѫ символистически. Вие сънувате едно, а се подразбира друго нѣщо. Малко сънища сѫ съ буквално значение. Вие сте запознати съ символистиката, но не знаете да тълкувате тѣзи символи. Запримѣръ, какво означава коньтъ на сънъ? Коньтъ означава природния умъ на човѣка. Ако коньтъ е червенъ, черенъ или бѣлъ, различнитѣ цвѣтове означаватъ различни качества на ума. За прѣдпочитане е да сънувате живъ конь прѣдъ умрѣлъ. Умрѣлъ конь означава слабъ умъ, т. е. човѣкъ, който има слабъ умъ, или почти нѣма умъ, както казватъ на обикновенъ езикъ. Когато нѣкой сънува, че езди конь, това показва, че въ умствения свѣтъ на човѣка ще стане нѣкаква промѣна, а не въ физическия. Въ физическия свѣтъ прѣзъ това врѣме пъкъ ще станатъ други промѣни. Запримѣръ, ако въ ума на човѣка стане нѣкаква промѣна въ възходеща степень, а въ душата му — нѣкакво разширение, тогава и на физическия свѣтъ ще стане малка промѣна — лицето на човѣка се измѣня. Рѣши ли човѣкъ да заживѣе Божественъ животъ, тогава и въ окрѫжаващата срѣда ще настане малка промѣна. Най-малкото, ако този човѣкъ е господарь, той ще бѫде изправенъ къмъ слугитѣ си и ще имъ плаща повече, отколкото трѣбва. Рѣши ли той да не живѣе Божественъ животъ, всички негови близки, всички негови слуги ще почувствуватъ това положение. Слугитѣ му ще бѫдатъ онеправдани, защото господарьтъ нѣма да имъ плаща дори и това, което имъ се пада.

И тъй, когато говоримъ за вѣрата, ние разбираме онази реална сила на ума, чрѣзъ която нѣщата се постигатъ. Ако вие схващате понятието вѣра субективно, тя е безпрѣдметна. Изобщо, вѣра, която не включва Любовьта въ себе си, тя е безпрѣдметна. Любовь, която не влиза въ живота, тя е безпрѣдметна. Животъ, който не се изразява въ добродѣтели, и той е безпрѣдметенъ. Азъ много пѫти съмъ ви говорилъ за усилване на вѣрата, но сега ще ви дамъ едно обяснение, при какви условия се усилва вѣрата. Прѣдставете си, че вие сте паднали въ дълбокъ кладенецъ. Гледате нагорѣ, дано се намѣри нѣкой да ви помогне, да излѣзете оттамъ, но никой не дохожда. Опитвате се да излѣзете, не можете. Седите така отчаянъ и обезсърдченъ, когато по едно врѣме виждате да се спуща въ кладенеца едно дебело вѫже. Вие хващате вѫжето, опвате го добрѣ и започвате да се изкачвате по него. Какво се заражда въ душата ви при този случай? — Вѣра. Слѣдователно, когато дойде доброто въ свѣта, ние трѣбва да го опнемъ, да се хванемъ здраво за него, за да се образува връзка съ Бога. Доброто не се прави въ врѣме и пространство, то е извънъ врѣмето и пространството. Слѣдователно, въ съзнанието на човѣка трѣбва да има непрѣривенъ стремежъ къмъ правене добро. Този стремежъ ни свързва съ Бога, а щомъ ни свърже съ Бога, вѫжето се спуща отгорѣ, за да ни извади отъ дълбокия кладенецъ, въ който сме паднали. По този начинъ, именно, и нашата вѣра се усилва. Който иска да люби, той вече е започналъ отъ опашката на живота. Свържете ли се съ Бога, и животътъ се проявява; прояви ли се животътъ, и доброто ще се прояви; щомъ се прояви доброто, и вѣрата ще се прояви.

И тъй, щомъ се прояви животътъ, проявява се и Любовьта. Значи, първо трѣбва да се роди животътъ, т. е. човѣкъ да се облѣче. И оттукъ, подъ думата роденъ човѣкъ разбираме този, който се е облѣкълъ въ материята. Щомъ е роденъ, т. е. облѣченъ въ материя, той ще прояви и любовьта. Човѣкъ на вѣрата може да се нарече този, който прави добро. Който не прави добро, той нѣма вѣра. Извънъ доброто вѣрата е празна дума, но съ доброто заедно, вѣрата е сила и реалность. Извънъ живота Любовьта е празна дума, но въ живота тя е Божествена сила, която спасява.

Сега ще ви приведа часть отъ единъ разказъ. Въ древностьта единъ ученикъ отъ тогавашнитѣ школи, потърсилъ своя Учитель, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, защото се чувствувалъ много нещастенъ въ живота си. Той намѣрилъ Учителя си, явилъ се при него и му казалъ: Учителю, моля ти се, дай ми нѣкаква свещена идея, но да бѫде свързана съ прѣдметъ, чрѣзъ който да правя добри работи. Много съмъ нещастенъ въ живота си: дѣто и да отида, всички ме гонятъ; каквото стане, все върху мене налита, не зная, какъ да се освободя. Бѣлъ день не съмъ видѣлъ въ живота си. Дай ми нѣщо, на което да разчитамъ. Учительтъ му далъ една малка прѫчица и му казалъ: ето, вземи тази прѫчица, но помни добрѣ, че тя има два края. Ако хванешъ добрия край, ще те сполетятъ всички добрини; хванешъ ли обратния край, ще те сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Учительтъ му посочилъ, кой край да държи, като му казалъ да се пази много, да не хване противоположния, защото голѣмо зло го чака. Сѫщеврѣменно той му казалъ и двѣ думи, които никога не трѣбва да забравя. Какви сѫ били тия думи, нѣма да кажа. Ученикътъ казалъ на Учителя си: ти ми дай прѫчицата, азъ мога да я управлявамъ. Ученикътъ, обаче, не употрѣбилъ прѫчицата на мѣсто, вслѣдствие на което дошли до главата му голѣми изпитания. Питамъ: на какво е символъ тази прѫчица, която въ дадения случай трѣбвало да се държи само за добрия край? Всѣко благо, което се дава на човѣка, прѣдставя такава прѫчица съ два края. Ако имате знание, и то прѣдставлява такава прѫчица съ два края; ако имате добродѣтели, и тѣ прѣдставляватъ такава прѫчица съ два края. Въ такъвъ случай човѣкъ трѣбва да знае, кой край на прѫчицата да хване. Ако не хване края, съ който може да прави добро, той ще се натъкне на голѣми изпитания и страдания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде благодаренъ за всѣко благо, което му се дава, колкото малко да е то. Скръбьта и радостьта сѫщо така прѣдставляватъ двата края на прѫчицата. Когато сте скръбни, вие сте хванали опашката на благото, което ви е дадено. Хванете главата на това благо, за да дойде радостьта. Това е, което Христосъ е изразилъ въ стиха: „Сега скръбь имате, но скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Христосъ каза на ученицитѣ си: „Азъ ще отида при Отца си, но пакъ ще се върна, и тогава скръбьта ви ще се прѣвърне на радость.“ Ученицитѣ Христови си казаха: „Щомъ Христосъ замине, и нашата радость ще се свърши.“ Сѫщото казватъ и дѣцата слѣдъ смъртьта на майката. Когато майката умре, тѣ мислятъ, че и съ тѣхъ всичко се свършва. Обаче, ако тѣ повѣрватъ, че майка имъ пакъ ще се върне, скръбьта имъ ще се прѣвърне въ радость. Нѣщата могатъ да изчезватъ, но могатъ и да се явяватъ. Затова казвамъ: не се самоизлъгвайте отъ привидни реалности. Има една реалность въ свѣта, и тя принадлежи изключително на душата.

Сега помнете слѣдната максима, която и другъ пѫть съмъ ви привеждалъ: хората обикновено започватъ добрѣ и свършватъ злѣ; ангелитѣ започватъ злѣ и свършватъ добрѣ, а Богъ винаги започва добрѣ и свършва добрѣ. Ето защо, между човѣшкия и между ангелския животъ трѣбва да се образува връзка. Ангелитѣ започватъ злѣ, а хората свършватъ злѣ; ангелитѣ свършватъ добрѣ, а хората свършватъ злѣ. Като се съединятъ тѣзи положения, ще се образува едно цѣло, което показва, че става обединение съ Бога. Щомъ знаете това, питамъ: какъ искате да живѣете вие, като ангелъ, или като човѣкъ? Когато дойде злото, вие искате да живѣете, като човѣци, а на края, като дойде доброто, искате да живѣете като ангели. И затова ще чуете много хора да казватъ: сега ще потеглимъ малко, но дано на старини бѫдемъ добрѣ. Не, вие трѣбва да живѣете по Божествено: и въ началото да започнете добрѣ, и на края да свършите добрѣ. Дойдатъ ли страдания въ живота ви, това е човѣшката страна. Обаче, въ страданията, т. е. прѣзъ човѣшкото прѣминава и Божественото. Когато вие се радвате, ангелитѣ скърбятъ, страдатъ. Какъ страдатъ ангелитѣ? Когато човѣкъ яде, пие, весели се и ликува въ живота си, тогава ангелътъ, който го рѫководи, страда и пъшка заради него. Обаче, дойдатъ ли болести, сиромашия и страдания за този човѣкъ, най-послѣ той се обръща къмъ Бога да му помогне; тогава пъкъ неговиятъ ангелъ се радва, че тази душа се спасява. Така седи Истината. Казвамъ: дойдатъ ли радости въ живота ви, повикайте и ангелитѣ си заедно съ васъ да ядатъ и пиятъ. Не дойдатъ ли тѣ на вашето угощение, откажете се и вие отъ него. За прѣдпочитане да се откажете отъ вашитѣ удоволствия и да страдате заедно съ ангелитѣ си, отколкото да останете сами въ своитѣ удоволствия, а ангелитѣ ви да страдатъ за васъ. Яде ли ангелътъ съ васъ, яжте и вие; не яде ли съ васъ, откажете се и вие отъ това ядене и останете заедно съ него. Дойдатъ ли радоститѣ въ живота ви, бѫдете заедно съ ангелитѣ си. Пожертвувайте вашитѣ врѣменни радости за вѣчнитѣ блага.

И тъй, отъ едната страна имате плюсъ —  радоститѣ въ живота; отъ другата страна имате минусъ — скърбитѣ въ живота. Плюсъ и минусъ взаимно се уравновѣсяватъ. Човѣшкиятъ животъ въ началото има плюсъ, ангелскиятъ въ началото има минусъ; човѣшкиятъ животъ въ началото има минусъ, ангелскиятъ — плюсъ. Какво даватъ два плюса и два минуса? При умножението два плюса даватъ плюсъ, и два минуса даватъ пакъ плюсъ. При събиране и при изваждане два плюса даватъ плюсъ, а два минуса даватъ минусъ.

Прѣдставете си, че тази вечерь се иска отъ всички да подпишете по единъ чекъ съ нѣкаква сума, безъ да мислите много; интересно ще бѫде, да се опита всѣки, каква сума най-много може да даде, безъ да е мислилъ прѣдварително върху това. Ученикътъ трѣбва постоянно да маневрира въ себе си, да се изпитва, на какво е готовъ. Въ Писанието е казано: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трѣбва да сѫди нито хората, нито себе си за погрѣшкитѣ, но да знае, че задъ всѣка случайна погрѣшка се крие извѣстно благо. Щомъ знаете това, не сѫдете, но се ползувайте отъ чуждитѣ погрѣшки. Въ това отношение сѫществува слѣдния законъ: използувайте погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги сѫдите, ако не искате да изпаднете въ тѣхното положение. Животътъ е колело: едни се качватъ, други слизатъ. Искате ли да не попаднете подъ закона на кармата, взимайте поука отъ погрѣшкитѣ на хората. Само съвършениятъ човѣкъ може да сѫди, а несъвършениятъ, като вижда погрѣшкитѣ на своитѣ близки, той трѣбва да се помоли на Бога, да не изпадне въ тѣхното положение. Казвамъ: ако знаете дълбокитѣ причини за погрѣшкитѣ на хората, вие не бихте ги сѫдили.

Нѣкои запитватъ: какъ трѣбва да се живѣе? Казвамъ: вие трѣбва да живѣете споредъ разумнитѣ закони на свѣта, въ който сте дошли. Понеже днесъ се намирате въ физическия свѣтъ, вие ще живѣете споредъ разумнитѣ закони на този свѣтъ. — Ама ние искаме да бѫдемъ силни. — Щомъ искате да бѫдете силни, трѣбва да се упражиявате, да придобиете тази сила. Какъ ще се упражнявате? Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ заболѣе отъ извѣстна болесть. Той трѣбва да съзнае въ себе си, че тази болесть му е дадена, като задача за разрѣшение, която на всѣка цѣна трѣбва правилно да разрѣши. Разрѣши ли задачата си, той ще прѣмахне отъ себе си и болестьта. Прѣмахне ли болестьта, и силата му вече е по-голѣма. Какво правите вие, като ви дойде нѣкаква болестъ? Уплашите се и бързате часъ по-скоро да отидете при лѣкарь. Ученикътъ не трѣбва да се страхува отъ нищо. Той трѣбва да прави маневри, да се излага съзнателно на нѣкои малки страдания, да привикне да понася, а сѫщеврѣменно да прави и научни изслѣдвания. Запримѣръ, азъ често ходя около кошери и оставямъ да ме ужили нѣкоя пчела. Ще кажете: защо се оставате да ви жилятъ пчелитѣ и послѣ да ви се подува ожиленото мѣсто? Интересувамъ се отъ културата на пчелитѣ. По ужилването, по забиването на жилото имъ, по-плитко или по-дълбоко, азъ сѫдя за тѣхната култура. По жилото на пчелата се сѫди и за жилото на човѣка. Азъ имамъ редъ математически изчисления, какъ сѫ жилили пчелитѣ прѣди хиляди години и правя изчисления, какъ жилятъ днесъ. Освѣнъ това, по надутото мѣсто сѫдя, каква е била по сила киселината, която едно врѣме сѫ изпущали и каква е киселината, която днесъ отдѣлятъ. Това се познава по количеството на възпаленитѣ клѣтки. Ако не ме интересуваше този въпросъ научно, азъ лесно щѣхъ да се прѣдпазя отъ пчелитѣ да не ме жилятъ. Какво правите вие, когато ви ужили нѣкоя пчела? Веднага взимате мѣрки за прѣмахване на отока. Вие не се интересувате научно отъ този въпросъ.

Казвамъ: всичко, което се случва въ живота ни, става съ единствената цѣль да се калимъ, да привикнемъ къмъ изненадитѣ на живота. Ако се отнасяте съзнателно къмъ страданията, вие ще намѣрите голѣма философия въ тѣхъ. Който не е миналъ по пѫтя на страданията, той не е развилъ въ себе си никаква философия, никаква дълбочина. Ето защо, съврѣменниятъ човѣкъ не трѣбва да търси животъ безъ страдания. При тѣзи условия такъвъ животъ е невъзможенъ. За въ бѫдеще, когато човѣкъ навлѣзе въ Божествения животъ, той ще бѫде свободенъ отъ страдания, обаче, докато е въ тази епоха, той не може да се освободи отъ тѣхъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ редъ страдания, да разбере вѫтрѣшния смисълъ, който е скритъ въ тѣхъ.

Сега азъ напълно разбирамъ вашитѣ изпитания, страдания и нещастия; разбирамъ и труднитѣ условия, при които живѣете. Безъ страдания е невъзможно, както е невъзможно да ви накара нѣкой да се качите на Мусала и въ това врѣме да пѣете непрѣкѫснато, безъ да се заморявате и запъхтявате. Искате ли да пѣете, трѣбва да се спрете, да не се качвате нагорѣ. Иначе, да се качвате нагорѣ и да пѣете, това сѫ двѣ несъвмѣстими нѣща. Затова, дойде ли ви нѣкаква мѫчнотия, спрете на извѣстна спирка за малко врѣме и започнете да пѣете. Продължите ли нагорѣ въ мѫчнотията, спрете пѣнието. Когато слизате надолу, пакъ можете да пѣете. При слизанете е по-лесно да се пѣе, отколкото при качване. За васъ е важно едно нѣщо: и при скърби, и при страдания да бѫдете внимателни, кой край на прѫчицата да хванете.

И тъй, когато се намирате прѣдъ голѣма опасность, лодката е за прѣдпочитане прѣдъ торбата съ злато. Защо? — Защото животътъ е по-голѣмо благо отъ златото. Спасите ли живота си, като прѣплавате морето съ лодка, по-нататъкъ работата е лесна: злато можете да намѣрите навсѣкѫдѣ. Обаче, прѣслѣдватъ ли ви въ морето, вие ще гледате часъ по-скоро да излѣзете на брѣга съ лодката. Излѣзете ли веднъжъ на брѣга, тогава лодката не ви трѣбва, златото е нужно. Тъй щото, докато сте въ морето и бѣгате отъ неприятеля си, който ви прѣслѣдва, лодката е за прѣдпочитане; излѣзете ли на сушата, злато ви трѣбва.

Питамъ: кой е най-важниятъ въпросъ прѣзъ тази, пета школна година? Не искамъ да отговаряте философски, но кажете ми единъ важенъ, практически въпросъ, който ви занимава тази година. (— Да правимъ добро). Да правите добро на хората, азъ разбирамъ, така да уредите тѣхното минало, че да изплатите всичкитѣ имъ дългове. Дълговетѣ на хората прѣдставляватъ тѣхното минало. Щомъ се уреди миналото имъ, настоящето влиза въ своето естествено положение. И тогава трѣбва да се покаже на хората истинскиятъ пѫть къмъ бѫдещето. Въ такъвъ случай всѣки човѣкъ първо трѣбва да намѣри вънъ отъ себе си нѣкакъвъ благодѣтель, или пъкъ вѫтрѣ въ себе си да чувствува сила и вѣра, че може да ликвидира съ своето минало. Щомъ той ликвидира съ миналото, ще може разумно да използува условията на настоящето, за да може да си съгради добро бѫдеще. Иначе, ако човѣкъ постоянно мисли само за това, какво ще яде и пие и какъ ще прѣкара старинитѣ си, той по нищо нѣма да се отличава отъ животнитѣ. И животнитѣ мислятъ за сѫщото. Още отъ ранна сутринь животното започва да се грижи, да мисли, отдѣ и по какъвъ начинъ да си набави храна.

Съврѣменнитѣ хора си служатъ съ разни възпитателни методи за отгледване и възпитание на младото поколѣние. Най-естественото положение, което човѣкъ може да заеме при сегашното си развитие, е служенето на Бога. Тъй щото, ако искашъ да помогнешъ на нѣкой човѣкъ, свържи го съ Бога. Щомъ е  свързанъ съ Бога, той ще бѫде нахраненъ. Не е ли свързанъ съ Бога, той нѣма да бѫде нахраненъ. Отдѣлите ли човѣка отъ Бога, нищо не може да стане отъ него. Каква е разликата между грижитѣ, които полагаме за единъ волъ, да го отхранимъ и угоимъ, и тѣзи, които господарьтъ полага за своя слуга? И въ единия, и въ другия случай се постига едно и сѫщо нѣщо: и волътъ, и слугата хранятъ, съ цѣль да ги използуватъ. Ако господарьтъ може, освѣнъ да храни слугата си, още и да го просвѣщава, неговитѣ грижи иматъ смисълъ. Нѣкой казва: да имаме повечко парички, да уредимъ живота си. Какво ще направите съ тѣзи парички? Ще си хапнете, ще си пийнете добрѣ и ще се поугоите, като говедата. Въ това, обаче, нѣма никаква философия. Такъвъ човѣкъ светия не може да стане. Той е пълничъкъ, червеничъкъ, само за удоволствия мисли. Червенината на неговитѣ страни показва, че Божественото не прѣобладава въ него. Той за всичко друго мисли, но не и за Бога, и казва: азъ съмъ благодѣтеленъ човѣкъ, грижа се за сиромаситѣ, за благото на другитѣ. Не, това е грижа пакъ за себе си. Като урежда работитѣ на другитѣ, той едноврѣменно урежда и своитѣ. Казвамъ: докато човѣкъ не се свърже съ Бога, той не може да уреди нито своитѣ работи, нито тия на другитѣ хора. Свърже ли се човѣкъ съ Бога, той ще знае вече не само врѣменно, но и постоянно да урежда своитѣ работи. Знае ли да урежда своитѣ работи, той ще може да уреди работитѣ и на своитѣ ближни. Нѣкой се заема да урежда работитѣ и на ближнитѣ си, както и своитѣ, защото се мисли много уменъ. Обаче, не се минава много врѣме, вижда, че всичкитѣ му усилия сѫ отишли напразно.

Това нѣщо се забѣлѣзва и въ знанието, което съврѣменнитѣ хора придобиватъ. Виждате нѣкой младъ момъкъ, способенъ, паметливъ, много обѣщаващъ. Обаче, дойде ли на възрасть 45—50 години, паметьта му постепенно почва да отслабва, знанието му се губи, и като стане 60—70 годишенъ старецъ, той изгубва всичко и минава прѣдъ хората за извѣтрѣлъ. Правилно ли е това? Споредъ новото учение, колкото по-старъ е човѣкъ, толкова повече знания и мѫдрость трѣбва да притежава. Стариятъ трѣбва да бѫде по-силенъ, по-мѫдъръ и съ по-голѣми знания отъ младия. Сега, обаче, не е така. Защо? — Защото на съврѣменнитѣ хора липсва връзка съ Бога.

И тъй, първото нѣщо, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да възстанови своята вѫтрѣшна връзка съ Бога. Той е ималъ нѣкога тази връзка, но впослѣдствие тя е отслабнала. Нѣкой ще каже: толкова усилия правя въ живота си, толкова работя и пакъ ли нѣмамъ връзка? Всички имате връзка, но слаба: най-малката мѫчнотия, най-малкото страдание и изпитание въ живота ви, е въ състояние да прѣкѫсне тази връзка. Какво се иска отъ васъ, за да усилите тази връзка? — Будность въ съзнанието. Трудно е да се обясни, какво значи будность на съзнанието, както и различието, което трѣбва да правите въ степеньта, до която съзнанието на човѣка е достигнало. Често става пропукване на съзнанието, което се отразява врѣдно върху човѣка. Прѣдставете си, че съзнанието на нѣкой човѣкъ по степень се равнява на единъ тънъкъ конецъ, съ който може да се дигне тежесть отъ единъ килограмъ. Това положение е добро дотогава, докато този човѣкъ има изпитания, прѣпятствия и страдания, които се равняватъ на тежесть единъ килограмъ. Обаче, този човѣкъ расте, развива се, вслѣдствие на което и неговитѣ страдания, изпитания и мѫчнотии се увеличаватъ. Какво трѣбва да стане съ неговото съзнание, за да издържи на силата и на тежестьта на тѣзи страдания? Той постепенно трѣбва да удвоява и утроява силата или степеньта на своето съзнание, за да издържи по-голѣма тежесть, равна на два, на три и на повече килограми. Не удвои ли степеньта на своето съзнание, непрѣменно въ него ще стане нѣкакво прѣкѫсване. Това, именно, подразбира усилване на съзнанието. Значи, съзнанието на човѣка постоянно трѣбва да се усилва. Или, казано на духовенъ езикъ: свѣтлината на съзнанието у човѣка постоянно трѣбва да се усилва. Каквото и да върши човѣкъ, навсѣкѫдѣ той трѣбва да вижда Божията интелигентность, сила, любовь, мѫдрость, знание. Мисъльта за Божественото въ човѣка трѣбва да тече у него непрѣкѫсното, като електрически токъ. Всички трѣбва да държите въ ума си мисъльта за връзка съ Бога, за да можете постепенно да усилвате и свѣтлината на вашето съзнание на два, на три, на четири, на петь и на повече килограми.

Питамъ: знаете ли, колко струва единъ килограмъ материя отъ свѣтлината на съзнанието? Запримѣръ, материята, отъ която свѣтътъ е създаденъ, струва повече отъ цѣлата земя. Значи, първобитната материя, отъ която е направена вселената, струва почти, колкото цѣлата слънчева система, безъ слънцето. Тази материя е много скѫпа, понеже интенсивностьта на движението на частицитѣ й е много голѣма. Оттукъ можете да си прѣдставите, каква свѣтлина трѣбва да има съзнанието, за да издържа на интенсивностьта на тази материя. За да придобие човѣкъ тази свѣтлина на съзнанието, той трѣбва да мине прѣзъ страдания. Страданията, които хората прѣживѣватъ, прѣдставляватъ редъ алхимически процеси, а човѣшкиятъ духъ е алхимикътъ, който прави опити въ лабораторията на човѣшкитѣ мозъци. Нѣкой казва: не зная, какво става въ мозъка ми, но просто ще се пръсна. Нищо нѣма да се пръсне, но ти трѣбва да мълчишъ, да наблюдавашъ, какъ твоятъ професоръ, твоятъ учитель, твоятъ духъ прави опити въ мозъка ти. Ученикътъ трѣбва само да слуша, да наблюдава и да учи. Рече ли да прѣдизвика съ нѣщо учителя си, ще понесе послѣдствията на несполучливитѣ опити. — Ама не мога да търпя. Ако учительтъ ми постѫпва съ мене така, азъ нѣма да служа на Господа, ще се откажа. Когато ученикътъ се сърди на Господа, Богъ го изпѫжда навънъ. Нѣма по-глупаво и по-страшно положение за ученика отъ това, Учительтъ му да го изпѫди навънъ. Когато човѣкъ не иска да служи на Господа, това показва, че той има двѣ глави. Щомъ има двѣ глави, ще го изпратятъ въ ада. Такъвъ човѣкъ и въ ада не го приематъ. Тѣ го смѣтатъ за чудовище. Тѣ казватъ: този човѣкъ съ едната си глава служи на Бога, а съ другата — на себе си. Тогава ангелитѣ казватъ: ние ще задържимъ главата, съ която служи на Бога, а другата ще изпратимъ въ ада. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ себе си, да се колебае, да служи ли на Бога, или не. Прѣди всичко хората още не служатъ на Бога. Богъ имъ е давалъ до сега и знание, и сила, и богатство, и животъ, но какво сѫ направили тѣ срѣщу всичко това? Тѣ казватъ: за въ бѫдеще, при по-добри условия на живота, ще направимъ нѣщо.

Казвамъ: за да минете въ новата раса, за която сте прѣдназначени, за да се избѣлятъ дрехитѣ ви, които тукъ-тамъ иматъ петна, вие трѣбва да направите усилия още сега, при условията, при които днесъ се намирате. Въ Откровението се говори за 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи. Отдѣ дойдоха тѣзи старци? Тѣ прѣминаха прѣзъ голѣми страдания въ живота, чрѣзъ което се избѣлиха.Тѣ минаха прѣзъ земята, а съврѣменнитѣ хора още не сѫ прѣминали земята, затова и дрехитѣ имъ не сѫ бѣли. Когато и вие прѣминете прѣзъ Божествения огънь и отидете на небето, тамъ ще се видите съ бѣли дрехи и ще се познаете. Апостолъ Павелъ казва: „Сега не знаемъ, какво сме. Когато се яви Христосъ, тогава ще се познаемъ, ще бѫдемъ подобни на Него.“ Кога ще дойде това врѣме. Ще кажете: въ слѣдното прѣраждане. Питамъ: вие знаете ли, дѣйствително, кога и какъ ще се прѣродите? Направихте ли всичко, което трѣбваше, въ това прѣраждане? Ако вие сега не направите връзка съ Бога, знаете ли, какво ще бѫде другото ви прѣраждане? Въ бѫдещето ви прѣраждане ще имате съвсѣмъ нови задачи. При това, то може да бѫде или въ възходеща, или въ низходеща степень. Сегашното ви прѣраждане опрѣдѣля бѫдещето. Сегашниятъ ви животъ ще послужи като основа на бѫдещия, да реализирате стремежа на душата си, да се родите отъ вода и Духъ. Всѣки трѣбва да се роди отъ вода и Духъ, ако иска да бѫде сънаслѣдникъ и Синъ на Бога. Докато не дойде това състояние, човѣкъ не трѣбва да си прави никакви илюзии. Нѣкой казва: азъ съмъ Синъ на Бога. Че и циганчето може да каже, че е синъ на царя, но да казва, че е синъ на царя е едно нѣщо, а въ дѣйствителность да е синъ на царя, да тече царска кръвь въ него, е друго нѣщо. Тъй щото, да казвате, че сте Синове Божии е едно нѣщо, и въ дѣйствителность да сте такива, това сѫ двѣ абсолютно различни нѣща. Тече ли Божия животъ у васъ, вие ще имате мисли, чувства и дѣйствия подобни на Божиитѣ, ще бѫдете образъ и подобие Божие.

Казвамъ: когато нѣкой мисли, че е Синъ Божий, той трѣбва да отговаря на това име. Когато нѣкой казва за себе си, че е добъръ ученикъ, той трѣбва правилно да отговаря на всички зададени въпроси и да рѣшава добрѣ задачитѣ си. Досега нито единъ отъ ученицитѣ на школата не е издържалъ изпититѣ си, както трѣбва. Дойде ли нѣкое изпитание, всѣки казва: все на мене ли трѣбва да се струпатъ тѣзи изпитания? Все азъ ли трѣбва да нося този товаръ? Все азъ ли съмъ длъженъ да страдамъ? Всѣки човѣкъ е длъженъ да живѣе по Божественъ начинъ. Не живѣе ли такъвъ животъ, той ще страда. Тъй щото, и азъ съмъ длъженъ, и вие сте длъжни да живѣете споредъ законитѣ на Бога. — Ама слабости имаме. — Нищо отъ това, ще правите усилия да живѣете чистъ и добъръ животъ. А при това, ако си вълкъ, хората ще одератъ кожата ти и ще си служатъ съ нея; ако си лисица, хората ще одератъ кожата и на вратоветѣ си ще я носятъ; ако си волъ, хората ще одератъ кожата ти и царвули ще правятъ отъ нея; ако си свиня, хората ще одератъ кожата ти и пастарма ще направятъ отъ нея; ако си охлювъ, въ тенджера ще те варятъ; ако си лукъ, ще те рѣжатъ, ще те кълцатъ и ще те ядатъ.

Казвамъ: каквото положение да заема човѣкъ, той прѣди всичко трѣбва да служи на Бога. Като хора, вие казвате: нека уредимъ живота си, тогава ще служимъ на Бога. Нѣма какво да уреждате живота си. Сегашниятъ ви животъ е уреденъ. Сега трѣбва да служите на Бога — нищо повече. — Ама еди-кой си ученикъ не учи. — Това е безпрѣдметно за васъ; вие трѣбва да учите! Прѣди всичко, вие още не знаете, дали този ученикъ учи, или не. Вие не сте влѣзли въ неговото сърце, въ неговото съзнание, да го разберете. Азъ говоря само за външнитѣ прояви на съзнанието, а що се отнася до вѫтрѣшнитѣ прояви, до стремежитѣ на човѣшката душа, затова се изисква дълбоко, истинско познание. Въ душата се крие алхимическиятъ законъ за подмладяване; тамъ е силата за лѣкуване. Когато човѣкъ рѣши въ себе си да живѣе чистъ и светъ животъ, най-първо той ще се постави на редъ изпитания и изкушения, да се провѣри неговата сила и готовность да издържи всички изпитания въ живота. Тукъ ще се познае, какъ ще постѫпи, дали ще критикува, или ще приеме нѣщата съ чисто сърце, като такива, които сѫ допуснати отъ Бога. Ученикътъ нѣма право да критикува учителя си! И учительтъ нѣма право да критикува ученика си, но има право да констатира, че това, което ученикътъ върши, не е право, не носи добро и благо за самия него. Учительтъ може да каже на ученика си, че пѫтьтъ, по който той върви не е добъръ и ще му донесе лоши резултати. Учительть може да каже на ученика си: слушай, тамъ, дѣто си ялъ и пилъ, трѣбва да заплатишъ! —  Нѣмамъ срѣдства. — Тогава да не си ялъ. —  Ама ще страдамъ. — По-добрѣ да страдашъ ти, отколкото другъ. Остави на брѣга златото, което носишъ на гърба си и свободенъ влѣзъ въ лодката, а онзи, който остава на сушата, нека той вземе златото.

Сега, дѣто и да се намирате, вие трѣбва разумно да служите на Бога. Богъ трѣбва да живѣе въ всички хора, като вѫтрѣшна свѣтлина, като вѫтрѣшно благо. Само по този начинъ човѣкъ ще може да прѣодолѣе всички свои мѫчнотии. Вънъ отъ това ще има падане и ставане, безъ никакви блага. Връзката съ Бога има значение и за земята, и за небето. Тази връзка се отнася едноврѣменно и къмъ материалния животъ на човѣка, и къмъ духовния, и къмъ Божествения му животъ. Тя прѣдставлява вливане, прииждане на Божествена свѣтлина и въ тритѣ свѣта. Щомъ човѣкъ прѣстѫпи Божия Законъ, това прииждане на енергия отъ Божествения свѣтъ спира. Вратитѣ за ангелския и за Божествения свѣтъ се затварятъ, и човѣкъ остава само съ едно голо съзнание, въ положението на животно. Дойде ли въ това състояние, той вече нищо не вѣрва. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да се пази, да не се затворятъ за него вратитѣ, отдѣто изтича Божествената свѣтлина.

И тъй, вѣрата се усилва чрѣзъ правене на добро. Като ученици, азъ искамъ отъ васъ да бѫдете примѣрни въ всѣко отношение. Не мислете за себе си повече, нито по-малко отъ това, което сте. Ученикътъ всѣки моментъ трѣбва да знае, какво, именно, той прѣдставлява. Щомъ човѣкъ съзнае една своя слабость, той може вече да се корегира, и съ това да придаде малко свѣтлина на съзнанието си. Това ще го направи по-добъръ, отколкото е билъ по-рано. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка или постѫпи неправилно, той веднага изпитва мѫка въ душата си. Тази мѫка не е нищо друго, освѣнъ жилото на пчелата, което тя забива. Тъй щото, жилото на пчелата, за което често се говори, е вѫтрѣшна мѣрка, съ която човѣкъ точно може да опрѣдѣли, дали е постѫпилъ правилно, или не. И затова той трѣбва да бѫде искренъ по отношение на себе си. Щомъ усѣти въ сърцето си нѣкаква мѫка, той трѣбва внимателно да извади жилото на тази мѫка и да провѣри, колко дълбоко е забито. Слѣдъ това той трѣбва да намаже ожиленото мѣсто съ нѣщо, за да прѣмахне подутината, и най-послѣ трѣбва да вземе поука отъ това ожилване. Докато пчелитѣ хапятъ хората, това показва, че тѣ още не мислятъ добро. Прѣстанатъ ли да ги хапятъ, тѣ сѫ се подобрили и ставатъ приятели съ тѣхъ. Когато пчелата жили човѣка, съ това тя иска да му каже: ти трѣбва да ми донесешъ медъ. Искате ли да не ви жилятъ пчелитѣ, намажете се съ медъ, сладки да станете. Тогава и хората нѣма да ви хапятъ. Какъвъ начинъ знаете, за да не ви хапятъ хората?

Казвамъ: това сѫ символи, които вие трѣбва да приведете и да внесете въ живота си. Ако вие не използувате благата, които Богъ ви е далъ, пчелата ще забие жилото си въ вашето съзнание. Често хората изгубватъ своята вѣра, надежда, любовь, обезсърдчаватъ се, съмняватъ се, паметьта имъ отслабва, прѣставатъ да мислятъ и разсѫждаватъ правилно и т. н. Всички тия отрицателни качества и прояви създаватъ въ тѣхъ голѣми пертурбации въ съзнанието имъ, и то за нищо и никакво. Ето защо, човѣкъ трѣбва да търси методи да се освободи отъ тия отрицателни състояния.

Сега, важно за васъ, като ученици на окултна школа, като братя и сестри, е да се надпрѣварвате въ правене добро и услуги единъ къмъ другъ. Онѣзи пъкъ, на които правятъ добро и услуги, тѣ трѣбва да цѣнятъ това, което се прави за тѣхъ. И който дава, и който взима, трѣбва да бѫдатъ доволни. Това е култура, това е истинско смирение. Когато слушате нѣкой да ви разправя нѣщо, вие трѣбва да заемете положението на дѣте, което възприема и слѣдъ това да благодарите, че сте научили нѣщо. Само по този начинъ и стари, и млади ще се разбиратъ взаимно. Ако дѣтето не слуша, както трѣбва, и ако стариятъ не знае да прѣподаде правилно своето знание, тия души не сѫ се разбрали.

Казвате: ние трѣбва да правимъ добро! Питамъ: какъ трѣбва да правите доброто? Прѣдставете си, че нѣкой идва при васъ и ви прѣдлага една хубава круша, но по грубъ начинъ. Вие взимате крушата, обаче, изпитвате едно неприятно чувство. Колкото и да сте издигнатъ, вие веднага чувствувате, че въ даването на крушата не е вложено добро чувство. Ако този човѣкъ ви даде крушата съ нѣжна, приятна усмивка, и вие ще изпитате приятность къмъ него.

Другъ случай. Иде единъ човѣкъ при мене, носи ми едно писмо и ми казва: съ това писмо искамъ да те изпитамъ. — Тогава и азъ ще те изпитамъ. Още сега да си вървишъ! — Какъ е възможно духовенъ човѣкъ да ме пѫди? — Ами какъ е възможно човѣкъ да изкушава и да изпитва Господа? Ако Господъ ти е казалъ да ме изпиташъ, на мене пъкъ ми каза да те изпѫдя. — Защо трѣбва да ме пхдишъ? — Понеже не си разбралъ волята Божия. Щомъ имашъ нужда отъ мене, ти трѣбваше да ми прѣдадешъ писмото и да кажешъ: братко, имамъ нужда отъ твоята помощъ. Бѫди тъй добъръ да ми помогнешъ! Оставямъ ти това писмо, и слѣдъ като го прочетешъ, постѫпи, споредъ както ти диктува твоята добра воля. Смирение се иска отъ всички. Каквото знаете, не го изнасяйте навънъ. Нека хората не знаятъ, какво мислите, и какво прѣдприемате. Като видятъ дѣлата ви, отъ тѣхъ нека сѫдятъ. Покажете силата, знанието си, дѣто трѣбва. Дойде нѣкой боленъ при васъ, турете рѫцѣтѣ си на главата му и го излѣкувайте; дойде нѣкой страдащъ, кажете му нѣколко думи, помолете се за него и му помогнете; дойде нѣкой слѣпъ при васъ, отворете очитѣ му; дойде нѣкой невѣжа при васъ, отворете прѣдъ него една книга и започнете да го учите да чете и да разбира; дойде нѣкой младъ поетъ при васъ, не му казвайте, че трѣбва да пише по този, или по онзи начинъ, но напишете прѣдъ него нѣщо, прочетете му го, и той ще разбере, кой е правилниятъ начинъ за писане. Само така ще можете да покажете на хората правия пѫть. Работите ли така, и Духътъ ще дойде у васъ.

И тъй, живѣете ли по Божиитѣ закони, ще имате нови поети, нови начини за правене добро и т. н. Да прави човѣкъ добро, не се изисква много нѣщо. Направите ли едно добро, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ, къмъ Бога и запитайте: Богъ доволенъ ли е отъ моята постѫпка? Небето доволно ли е отъ моята постѫпка? Ангелитѣ доволни ли сѫ отъ моята постѫпка? Ако никой не е доволенъ отъ васъ, започнете отново да работите. Като се корегирате по този начинъ, най-послѣ ще дойде день, когато Богъ ще се развесели, ще бѫде доволенъ, че има готови хора въ свѣта, да вършатъ Неговата воля. И между васъ трѣбва да има готови хора, които да вършатъ волята Божия.

Сега, ако ви кажа, че сте много добри, това е единъ методъ за възпитание; ако ви кажа, че сте лоши, и отъ васъ нищо нѣма да стане, това е другъ методъ за възпитание, друга крайность. Има едно естествено положение, въ което всѣки човѣкъ, трѣбва да застане: да служи на Бога! Богъ трѣбва да се весели у васъ. Това можете да постигнете, като не внасяте никакви противорѣчия въ Божественото съзнание. Постигнете ли това, вие ще придобиете и сила, и знание, и богатство — всичко, каквото желаете.

И тъй, вие трѣбва да възпитавате вашитѣ мисли, вашитѣ желания и вашитѣ постѫпки, понеже тѣ сѫ живи.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

28. Лекция оть Учителя, държана

на 9 юни, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...