Jump to content

1926_06_02 Съ чия воля?


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СЪ ЧИЯ ВОЛЯ?

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се „Свободнитѣ теми.“

Ако ви запитатъ сега, по чия воля дойдохте на земята, какво ще отговорите? Ако сте дошли по своя воля, можете ли да бѫдете безъ воля? Какво ви липсва сега? (— Това, че нашата воля не е въ съгласие съ Божията). Отдѣ знаете, че вашата воля не е въ съгласие съ Божията? Отъ какво страда човѣкъ: отъ безволие, или отъ много воля? (— Отъ своеволие). Значи, човѣкъ проявява воля повече, отколкото трѣбва. Питамъ: тъй както е изразенъ животътъ, отдѣ се раждатъ противорѣчията на земята? Прѣдставете си, че ще държите докторатъ и ще трѣбва да развиете, именно, тази теза, за противорѣчията въ живота. Какво ще правите? Вие ще четете редъ автори, които сѫ писали по въпроса, ще търсите тукъ-тамъ упѫтвания, но въ края на краищата трѣбва да дадете своето заключение. Щомъ е така, трѣбва да ви се дадатъ упѫтвания по този въпросъ, да работите върху тази тема.

Казано е въ Писанието: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ни научи на всичко.“ На това основание много религиозни хора, както и нѣкои отъ окултнитѣ ученици казватъ: Духътъ на Истината ще ни научи на всичко. Права е тази идея, но тя трѣбва да се разбере въ нейния дълбокъ смисълъ. Когато наблюдавате направата на пианото, вие виждате, какъ неговиятъ майсторъ е турилъ всичко на мѣстото: клавишитѣ, струнитѣ, педалитѣ, цѣлиятъ му механизъмъ и т. н., но липсва нѣщо на това пиано. Какво му липсва? — Пианистътъ. Дойде ли великиятъ пианистъ и започне да свири, пианото вече говори подъ неговитѣ рѫцѣ. Добрѣ ли е направено пианото, хубаво ли свири пианистътъ, и ние вече имаме възможность да разбираме правилно. Ако великиятъ майсторъ-пианистъ е Духътъ, Той ще започне да пипа клавишитѣ ни, и ние ще чуемъ гласа си, ще разберемъ, какво прѣдставляваме. Докато Духътъ не свири на нашитѣ клавиши, ние сме въ положението на безгласна риба, която не знае, какво прѣдставлява, нито знае своята цѣна. Започне ли Духътъ да свири върху нашия инструментъ, ние познаваме, какво сме, опрѣдѣляме своята цѣна. Ако отъ вашия инструментъ излизатъ дисхармонични мисли, считате ли, че Духътъ свири на него? Ако дѣцата ви удрять по клавишитѣ, мислите ли, че Духътъ ви говори? Това сѫ разни духове, ваши близки, които въ старо врѣме минавали за богове. Днесъ, по старъ обичай, тѣ удрятъ по вашитѣ клавиши, но нищо не излиза. Тази е идеята, че Духътъ ще ни научи. Той ще ни научи на Истината, но само когато намѣри нашитѣ инструменти разработени и въ пълна изправность. Още отначало Божиятъ Духъ е вложилъ въ насъ редъ сили и способности, които ние трѣбва да разработваме. Прѣзъ цѣлия си животъ човѣкъ трѣбва да слуша, да разбира и да учи. Понѣкога и той самъ сѣда на пианото си да свири.

Това сѫ отвлѣчени въпроси, отъ които нѣкои малко се интересуватъ. Тѣ, може би, се интересуватъ повече отъ това, какво ще бѫде утрѣ врѣмето, отколкото отъ въпроса за създаването на свѣта. Вие може да се интересувате повече отъ това, че нѣкой си направилъ кѫща, отколкото отъ окултни въпроси. Често окултнитѣ ученици иматъ въ себе си нѣкаква философска идея, която не е на мѣсто, но я държатъ здраво въ себе си. За такава идея казватъ, че тя е утвърдена въ човѣка. Когато кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е утвърденъ, разбиратъ, че неговитѣ мисли и убѣждения сѫ утвърдени, не могатъ да се помѣстятъ.

Едно дѣте отива съ баща си въ една отъ американскитѣ църкви, да слушатъ проповѣдьта на пастора. Дѣтето казва: тате, колко хубаво говори проповѣдникътъ, и колко вдъхновено пѣятъ слушателитѣ! — Нека пѣятъ и свирятъ, врѣме имъ е. И азъ едно врѣме пѣхъ и свирихъ, но вече прѣстанахъ да пѣя, защото се установихъ, т. е. утвърдихъ се въ идеитѣ си. Повече нѣма какво да говоря и да пѣя. Дѣтето си казало: значи, баща ми седи по-високо отъ самия проповѣдникъ, както и отъ слушателитѣ му. Обаче, единъ день бащата се качва съ сина си на единъ кабриолетъ, да отидатъ нѣкѫдѣ на разходка. По едно врѣме коньтъ спира, не иска повече да върви. Дѣтето казва на баща си: татко, коньтъ има особени възгледи, и той се утвърдилъ. Съ спирането си отврѣме-наврѣме коньтъ иска да каже: едно врѣме и азъ ходѣхъ, носѣхъ товари, но повече не искамъ да се товаря.

Казвамъ: това сѫ хипнотични състояния. Когото погледнешъ днесъ, всички сѫ хипнотизирани. Срещнешъ нѣкой религиозенъ човѣкъ, той казва: това нѣщо е доказано, въ него само трѣбва да се вѣрва. Срещнешъ нѣкой ученъ, и той казва: това е доказано, на него само може да се вѣрва. Отдѣляшъ доказанитѣ работи настрана, но гледашъ, че работата и съ тѣхъ не върви. Какво показва това? Че и на доказанитѣ работи липсва нѣщо. Сѫщо така и на установенитѣ хора липсва нѣщо. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да има свободна воля. Понятието „свободна воля“ подразбира съвсѣмъ друго нѣщо отъ това, което съврѣменнитѣ хора схващатъ. Свободната воля на човѣка трѣбва да се регулира. Той не трѣбва да изразходва всичката си енергия и да мисли, че това е изразъ на свободна воля. Рече ли човѣкъ да изразходва всичката си енергия изведнъжъ, раждатъ се противорѣчия въ живота. Въ физическия свѣтъ е невъзможно, въ дадено врѣме и пространство, човѣкъ да прояви изведнъжъ всичката си енергия. Това трѣбва да става послѣдователно: въ младинитѣ си той ще изразходва единъ родъ енергия, въ срѣдна възрасть — другъ родъ, а въ зрѣла възрасть — трети видъ енергия. Всѣко врѣме изисква специфични прояви.

Сѫщиятъ законъ се забѣлѣзва и при растенето и развитието на плоднитѣ дървета. Запримѣръ, ако нѣкоя ябълка роди много плодове, дръжкитѣ на едни отъ тѣхъ ставатъ дебели, а на други тънки. Защо става така? Разумната природа регулира енергиитѣ на това дърво. Ябълката, като вижда, че е родила толкова много плодове, които не ще може да отгледа изведнъжъ, безъ ущърбъ на своя животъ, тя задържа часть отъ енергията за себе си, а другата часть изпраща само къмъ извѣстенъ брой плодове, които се развиватъ правилно. Тия отъ тѣхъ, къмъ които не изпраща енергия, започватъ постепенно да отслабватъ, прѣставатъ да се развиватъ и окапватъ. Слѣдователно, колкото по-малко плодове ражда едно дърво, толкова плодоветѣ сѫ по-устойчиви, по-сочни, по-едри; колкото повече сѫ плодоветѣ, толкова тѣ сѫ по-дребни, по-кисели и т. н. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: хората лесно се изтощаватъ отъ много и неразумни желания. Изразходва ли се енергията на човѣка, организмътъ се изтощава, и животътъ му се обезсмисля. Казвамъ: имайте малко желания, но добрѣ ги отхранвайте!

Съврѣменнитѣ хора често разискватъ върху Любовьта, но тѣ я разглеждатъ въ общи чърти. Любовьта има специфични проявления. Запримѣръ, нѣкой може да опита Любовьта въ милосърдието, другъ — въ вѣрата, трети — въ надеждата, четвърти — въ справедливостьта, пети — въ разумностьта и т. н. Нѣкой казва: азъ съмъ разбралъ всички тия нѣща. Питамъ: какво е разбралъ този човѣкъ, когато не проявява нито милосърдие, нито вѣра, нито надежда, нито справедливость, нито разумность? Това не подразбира, че той нѣма тѣзи качества, но или не ги проявява, или ги проявява, както малкото дѣте, което иска да мине за художникъ и рисува различни драскулки. Много отъ идеитѣ на хората прѣдставляватъ такива драскулки, т. е. нѣщо незавършено.

Казвамъ: споредъ законитѣ на живата природа, всички нѣща трѣбва да бѫдатъ завършени. Не сѫ ли завършени, тя ни държи отговорни, както електрическата компания ни държи отговорни, когато не си плащаме изразходваното електричество. Не плащаме ли, тя праща при насъ своитѣ хора, които ни казватъ платете за освѣтлението! — Ама тази свѣтлина Господъ я праща чрѣзъ слънцето. — То е другъ въпросъ. Докато я впрегнахме въ работа, ние употрѣбихме трудъ, врѣме, срѣдства, за които искаме да ни се заплати. Щомъ казвате, че свѣтлината иде отъ слънцето, тогава закачете жицитѣ си направо за слънцето. Обаче, иде ли чрѣзъ насъ, вие трѣбва да ни платите. Въ това отношение природата е много изправна и взискателна. Щомъ изхарчите извѣстно количество енергия, тя всѣкога праща свои инспектори при васъ, които ви казватъ: моля, платете си освѣтлението!

Сега, като изнасямъ това положение, мнозина казватъ: нищо, и така може да мине. Не, не може да се мине така, човѣкъ да не изплаща дълговетѣ си. Защо? — Защото кармата ще дойде. Кармата не е нищо друго, освѣнъ неизплатени дългове. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ има тежка карма, това подразбира, че той никога не е изпълнявалъ задълженията си, било като учитель, като свещеникъ, като майка или баща, като братъ или сестра, като приятель, като разбойникъ и т. н. Ще кажете: може ли да се говори тукъ и за разбойника? Казвамъ: има честни и безчестни разбойници. Честенъ разбойникъ е този, който братски дѣли плячката си съ своитѣ другари. Безчестенъ разбойникъ е онзи, който освѣнъ чуждитѣ хора, обира и другаритѣ си, съ които заедно краде.

Нѣкои ще кажатъ: ние минахме тѣза работи. — Радвамъ се, че сте ги минали, но въпросътъ тукъ не е личенъ. Личнитѣ въпроси вие сами трѣбва да си разрѣшите. Пазете се отъ личнитѣ въпроси. Нѣкой казва, че личното му достойнство се уронило. Въ какво седи това достойнство? Запримѣръ, вие дължите нѣкому десеть хиляци лева, но не ги изплащате на врѣме. Вашиятъ кредиторь ви нарича безчестенъ човѣкъ, но вие се възмущавате и казвате: какъ смѣете да уроните моето достойнство? Казвамъ: съ неизплащане на вашия дългъ вие сами уронвате своето достойнство. Не искате ли да уронвате достойнството си, не взимайте пари на заемъ, ако не можете да ги изплатите на врѣме; не обѣщавайте нѣща, които не можете да изпълните. Вие казвате, че нѣкой уронилъ вашето достойнство, понеже не ви повѣрвалъ въ нѣщо и не възприелъ вашитѣ възгледи. Питамъ: защо този човѣкъ трѣбва непрѣменно да ви повѣрва? — Ама такава била волята Божия. — Сигурни ли сте, че, наистина, това е волята Божия? Въ такъвъ случай, кой човѣкъ може да се нарече честенъ? — Честенъ е този, който изпълнява на врѣме своитѣ задължения. Щомъ е така, започнете отъ малкитѣ задължения. Често нѣкому се прѣдставя случай да изпълни едно голѣмо задължение, и за да го изпълни, той веднага прѣнебрегва малкото задължение. Има случаи пъкъ, когато хората прѣнебрѣгватъ голѣмитѣ си задължения за смѣтка на нѣкои по-малки. Запримѣръ, нѣкой чиновникъ получава нареждане отъ своя началникъ да отиде въ недѣля сутриньта на работа, да свърши нѣкаква прѣписка. Такава била заповѣдьта на министра. Обаче, този човѣкъ е религиозенъ, иска да отиде на църква, и при това положение изпада въ борба, какъ да разрѣши въпроса. Ако отиде на църква, ще получи мъмрене отъ началника си, а може да бѫде уволненъ отъ служба, и дѣцата му да останагъ гладни. Мисли си той: ако не отида на църква, невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ, нѣма да ми направи забѣлѣжка. Така разсѫждава този чиновникъ въ себе си и прѣнебрѣгва по-голѣмото си и първо задължение, къмъ Бога и къмъ своята душа, и отива въ канцеларията. Казвамъ: ако този чиновникъ искаше да не гладуватъ дѣцата му, той не трѣбваше да се жени. Щомъ се оженилъ веднъжъ, той трѣбва да отиде на работа, а единъ день, когато се освободи отъ това си задължение, ще може свободно да ходи на църква. Докато е на служба, той е подъ законъ. Щомъ се освободи отъ службата си, законътъ вече нѣма сила върху него.

Като ви говоря така, понеже всички не сте на еднаква възрасть, ще кажете: не е морално да се говорятъ такива нѣща прѣдъ младитѣ. Кои въпроси вие считате за морални? Морално ли е това, когато майката съвѣтва дъщеря си да не разговаря съ млади господа, да не се смѣе много съ тѣхъ и т. н.? Въпрѣки съвѣтитѣ на майката, дъщерята се крие отъ нея и се срѣща съ своя възлюбенъ, пише му писма и получава отъ него. Дъщерята трѣбва да каже на майка си: мамо, може да не е морално това, което азъ правя, но обичьта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмѣя съ своя възлюбенъ, пъкъ да му напиша и писмо. За да не се изложи прѣдъ майка си, дъщерята прибѣгва до лъжа. Въ какво се заключава неморалната постѫпка на дъщерята? Неморалното е въ лъжата, а не въ това, че момата писала писмо на своя възлюбенъ. Ако чувството на момата къмъ момъка е Божествено, защо трѣбва тя да се срамува? Ако нѣкой дава пари на заемъ отъ любовь, съ разположение, трѣбва ли да се сърди и гнѣви, когато неговиятъ длъжникъ не може веднага да му ги върне? Щомъ той дава съ любовь, нека почака, длъжникътъ да му ги върне пакъ съ любовь. Който дава съ любовь, трѣбва да му се отговаря съ любовь. Видите ли, че нѣкой човѣкъ дава пари съ полици, съ разписки и съ заплашвания, че той дава своитѣ длъжници подъ сѫдъ, ако въ даденъ срокъ паритѣ му не се върнатъ, знайте, че този човѣкъ не дава съ любовь. Той трѣбва да каже: давамъ ти тия пари, безъ разписка, безъ срокъ, и когато искашъ, или когато имашъ възможность, ще ми ги върнешъ. Върнешъ ли ги, ще имашъ още по-голѣмъ кредитъ. Това значи любовни отношения.

Сега, като ученици, пазете се отъ лошитѣ образи. Тѣ развалятъ човѣка. Запримѣръ, такива сѫ: мигането съ едното или съ другото око, стрѣлянето съ едната или съ двѣтѣ рѫцѣ и т. н. Когато стрѣляшъ нѣкого съ двѣтѣ си рѫцѣ, едната отъ които поставяшъ на носа, това показва, че ти нѣмашъ довѣрие въ него. Ти считашъ този човѣкъ двуличенъ, съ двѣ лица: едното гледа на изтокъ, а другото на западъ. Щомъ погледътъ му е къмъ изтокъ и къмъ западъ, той може да се обръща още къмъ сѣверъ и югъ. Казвате: не е прилично човѣкъ да стрѣля съ рѫцѣтѣ си. Не, този човѣкъ ти казва Истината. Каже ли ти нѣкой човѣкъ Истината по този начинъ, като отговоръ на тази Истина, трѣбва да приберешъ рѫцѣтѣ си на близо, съ дланитѣ една срѣщу друга, да се обърнешъ къмъ Господа и да кажешъ: Господи, отсега нататъкъ нѣма да грѣша, ще бѫда съ едно лице и ще се стремя да запазя цѣлостьта на лицето и на сърцето си. Нѣкои хора иматъ обичай да турятъ рѫцѣтѣ си въ джобоветѣ. Това показва, че материалната страна е силно застѫпена у тѣхъ. Всички тия и редъ още движения, които човѣкъ прави, сѫ символи, които трѣбва да се изучаватъ. Който ги разбира, той ще се ползува отъ тѣхъ. Ако нѣкой добъръ човѣкъ поставя рѫцѣтѣ си на носа и стрѣля нѣкого, той самъ се изопачава. Сѫщо така се изопачава и този, когото стрѣля. Ето защо, съзнанието и на двамата трѣбва да бѫде будно: този, който е привикналъ на това движение, той трѣбва да се въздържа, да не го прави. И когото стрѣля съ рѫцѣ, сѫщо тъй трѣбва да е буденъ, веднага да се протовопостави съ друго движение; да сближава рѫцѣтѣ си, съ дланитѣ една срѣщу друга. Човѣкъ трѣбва да се въздържа да осмива другитѣ хора, защото самъ той може да изпадне въ сѫщото положение. Какъ? Това става много лесно. Достатъчно е да се намали свѣтлината на съзнанието у човѣка, и той се намира вече прѣдъ възможностьта да грѣши. Всички погрѣшки ставатъ все въ тъмнина. Често хората не забѣлѣзватъ, какъ свѣтлината на съзнанието имъ се намалява, и тѣ правятъ грѣшки.

Вие, като ученици, трѣбва да изучавате своя организъмъ, да знаете, какъ ви се отразяватъ различнитѣ храни. Незнаете ли това, нѣкои сѫщества, които искатъ да ви спънатъ, ще ви накаратъ да ядете несъотвѣтна храна за вашия организъмъ, която стомахътъ ви нѣма да смели добрѣ, вслѣдствие на което около нервната система ще се натрупатъ утайки отъ полуорганическа материя. Тѣзи утайки ще намалятъ умствената енергия, необходима за правилното мислене, а неправилното мислене намалява свѣтлината на съзнанието. Мнозина не забѣлѣзватъ този процесъ въ себе си. Обаче, забѣлѣжи ли нѣкой тази промѣна въ съзнанието си, той веднага трѣбва да възстанови нарушението въ своята инсталация. Като методъ за прѣчистване на нервната система служи постътъ. Нѣкои не обичатъ да постятъ. Казвамъ: който иска да прѣчисти своята нервна система, той трѣбва да пости поне четири пѫти въ мѣсеца. Да знаешъ, какъ да постишъ, колко врѣме да постишъ и кога да постишъ, това е цѣла наука. Прѣчистишъ ли нервната си система, ти придобивашъ въ съзнанието си повече свѣтлинна енергия. Не е грѣхъ, че се натрупали утайки върху нервната система, но работата на човѣка трѣбва да се свежда къмъ прѣчистването и, както златарьть промива златоносния пѣсъкъ, за да отдѣли отъ него златото. Златото прѣдставлява чистата фина материя, която хората трѣбва да добиятъ въ своя организъмъ.

Като говоря за прѣчистване на съзнанието, мнозина казватъ: по всичко се вижда, че ние нѣма да станемъ хора. Какво подразбиратъ тия думи? Тѣ означаватъ: тъй както ние вървимъ, отъ насъ нищо нѣма да стане. Това е право. Докато човѣкъ се занимава само съ буквата „х“ (хиксъ), той нищо не може да постигне. Нѣкой казва: азъ искамъ да стана съвършенъ човѣкъ, да стана като Христа. Който иска да стане като Христа, той трѣбва да разбира закона на безсмъртието, да е придобилъ Вѣчния Животъ. Питамъ: защо понѣкога виждате двѣ дѫги на небето?

Ще кажете, че втората е отражение на първата. Коя е причината за това отражение? Всѣка дѫга има форма на полукрѫгъ, но съедините ли двата полукрѫга, ще получите цѣлъ крѫгъ. Крайниятъ резултать на всѣко движение е крѫгътъ. Първо човѣкъ се проявява на земята въ половинъ дѫга, която послѣ се явява въ втора дѫга. Христо или Христосъ е човѣкътъ, който раздѣля живота на двѣ дѫги: „)(“. Той не може да се прояви изведнъжъ въ цѣлъ крѫгъ. За да се прояви въ цѣлъ крѫгъ въ своята цѣлокупность, изисква се вѣчность. Нѣкой казва: азъ познавамъ Христа. — Какво знаешъ за Него? Почувствувалъ съмъ Любовьта Христова. Питамъ: Христовата Любовь влѣзла ли е въ твоето сърце? Христовата свѣтлина влѣзла ли е въ твоя умъ? Можешъ ли вечерно врѣме да ходишъ безъ лампа? Истински християнинъ е този, който може вечерь да излиза безъ лампа и да не се спъва никѫдѣ. Има ли той нужда отъ лампа или отъ електрическо освѣтление, Христосъ въ него не е дошълъ до своята пълнота. Много адепти, които живѣятъ по високитѣ планински върхове, минаватъ безъ лампи. Отъ тѣхнитѣ мозъци излиза свѣтлина, която освѣтява пѫтя имъ. Щомъ напрегнатъ мисъльта си, отъ мозъка имъ веднага излиза свѣтлина; прѣстанатъ ли да мислятъ интенсивно, и лампата изгасва.

Казвамъ: започнете да правите малки, микроскопически опити въ това направление. Запримѣръ, вземете два прѣдмета въ рѫцѣтѣ си и ги насочете единъ срѣщу другъ. Концентрирайте мисъльта си въ точката, дѣто тѣзи прѣдмети леко се допиратъ и слѣдъ врѣме ще видите, че отъ това мѣсто се явява малка искрица. Ако не успѣете отъ първия пѫть направете опита още два, три, десеть, до 99 пѫти и на стотния пѫть непрѣменно ще имате резултатъ. Колкото по-бързо произведете искрата, толкова мисъльта ви е по-силно концентрирана. Послѣ направете слѣдния опитъ: насочете двата си показалеца единъ срѣщу другъ, безъ да се допиратъ, и концентрирайте мисъльта си къмъ тѣхъ. Слѣдъ извѣстно врѣме ще видите, че отъ това мѣсто излиза свѣтлинка. Направете този опитъ вечерь, за да се забѣлѣжи свѣтлинката. Като видите тази свѣтлинка, не трѣбва да се плашите, нито пъкъ да се хвалите, че сте видѣли свѣтлина отъ пръститѣ си. Този малъкъ успѣхъ е малко цвѣтенце, което едва е напѫпило. Пазете го внимателно да цъвне, да завърже, да узрѣе, да даде своя плодъ, и при този завършенъ процесъ вече вие можете да извикате нѣкои отъ своитѣ приятели и да имъ покажете опита.

Нѣкой казва: не зная, какво да правя. Имамъ много знания, главата ми е прѣпълнена отъ знания, отъ теории, отъ факти. Казвамъ: посѣйте вашето знание въ земята, да израсте отъ него нѣщо реално, което да внесе въ живота ви нова струя, новъ потикъ, нова свѣтлина. Обаче, като правите опититѣ, за нищо друго нѣма да мислите. Всичко ще забравите, само за опита ще мислите. За васъ е важно да видите свѣтлина отъ пръститѣ си, нищо повече не трѣбва да ви интересува. Като ви наблюдавамъ, забѣлѣзвамъ отъ главитѣ на нѣкои да излизатъ малки свѣтли точици. Нѣкой казва: главата ми се върти, свѣтъ ми се вие, а прѣдъ очитѣ ми се мѣркатъ свѣтли линии. Тѣзи свѣтли линии, неправилно разхвърляни, говорятъ за болезнено състояние на нервната система. То се явява като резултатъ на двѣ противоположни мисли, които се сблъскватъ у човѣка. Свѣтлината, която се явява, като резултатъ на прави мисли, тя е мека, приятна, бѣла на цвѣтъ. Тази свѣтлина прѣдизвиква разширение на съзнанието. Нѣкои отъ опититѣ, които правите, ставатъ въ физическия свѣтъ, а нѣкои се извършватъ въ по-горни свѣтове. Вие трѣбва да правите само такива опити за които сте готови. Запримѣръ, има адепти, които съзнателно могатъ да излизатъ и влизатъ въ тѣлото си. Рече ли нѣкой неопитенъ да се подложи на такъвъ опитъ, той ще се намѣри въ чудо: ще излѣзе отъ тѣлото си и нѣма да може да се върне. Изпадне ли неподготвенъ човѣкъ въ пространството, извънъ своето тѣло, той ще види около себе си безброй нишки, като паяжина, и отъ страхъ ще се отклони отъ посоката на своето движение. Въ желанието си да избегне отъ тѣзи нишки, той ще започне да се оплита въ тѣхъ все повече и повече. За да се освободи отъ това положение, непрѣменно трѣбва да му дойде помощь отвънъ, да го разплетатъ. Не получи ли отъ никого помощь, той се разстройва. Това нервно разстройство хората наричатъ лудость, полудяване.

Питамъ: какво трѣбва да се прави при такива случаи? За да има човѣкъ всѣкога помощьта на Бога, Писанието изнася стиха, дѣто Богъ се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Сърцето прѣдставлява духовното тѣло въ човѣка. Казва се въ Стария Завѣтъ, че това тѣло на човѣка още не е оформено. Ето защо, сърцето трѣбва да се повѣри въ рѫцѣтѣ на Бога, понеже отъ Него зависи правилното оформяване и развитие на човѣка, главно на неговото духовно тѣло. Добрѣ ли е развито духовното тѣло на човѣка, той ще успѣва въ всичкитѣ си опити, ще може правилно и съзнателно да излиза отъ тѣлото си и да се връща назадъ въ него. Рече ли човѣкъ да повѣри сърцето си другиму, а не на Бога, той ще излиза отъ тѣлото си и нѣма да може да се връща въ него. Това състояние наричатъ „вампиризъмъ“, отъ което много хора умиратъ. Напримѣръ, нѣкоя жена се омѫжи за такъвъ човѣкъ, но наскоро слѣдъ това тя умира. Той се ожени за втора, и тя умира. Другадѣ пъкъ жени уморяватъ мѫжетѣ си. Причината на това се дължи въ връзката на тѣзи мѫже или жени съ сѫщества отъ низка еволюция, отъ примкитѣ на които тѣ не могатъ да се освободятъ. Затова, когато човѣкъ се жени, той трѣбва да знае, за кого се жени, да познава добрѣ своя избранникъ или избранница. Вашиятъ избранникъ трѣбва постоянно да ви обновява. Ожените ли се за нѣкой човѣкъ и той ви умори, това показва, че вие сте изпаднали въ нѣкаква голѣма компания, която знае само да смучи. Влѣзе ли такъвъ човѣкъ въ дома ви, той ще умори или дѣтето ви, или жена ви, или другъ нѣкой членъ отъ сѣмейството. Влѣзе ли такъвъ човѣкъ въ нѣкоя школа, той внася интриги, раздори, критики между ученицитѣ. И тогава ученицитѣ започватъ да се запитватъ: кое учение, наистина, е право? И тѣ вече не знаятъ, кое е правото учение.

Казвамъ: всѣко учение трѣбва да се приложи, за да се знае, дали е право, или не. Въ правото учение има правилно хармонично съчетание на величини, както въ математиката. То е толкова ясно, че и дѣцата могатъ да го разбератъ. Може ли да се нарече човѣкъ отъ правото учение онзи, който взима хапката отъ устата ти? Ако е отъ правото учение, той би трѣбвало да каже на брата си, когото вижда да яде: братко, радвамъ се, че ядешъ. Продължавай работата си! Или, ако този човѣкъ има само една череша, нека я даде на брата си, а той само да гледа отдалечъ и да му се радва. Честенъ и благороденъ човѣкъ е този, който се радва на чуждото благо, като на свое. Истинскиятъ моралъ се заключава въ жертвата. Не жертвувашъ ли отъ любовь, никакъвъ моралъ нѣмашъ въ себе си. За съзнателния човѣкъ не е извинение това, че прибързалъ да се наяде, защото билъ гладенъ. Ако едно малко дѣте може да ти даде половината отъ своето хлѣбче, като на човѣкъ свършилъ четири факултета, това дѣте има моралъ въ себе си. Речешъ ли ти, като по-голѣмъ и по-силенъ човѣкъ отъ него, да му ударишъ плѣсница и да му вземешъ хлѣбчето, това показва, че ти нѣмашъ моралъ.

Често хората изопачаватъ Истината и по този начинъ съзнателно искатъ да се самозалъгватъ. Не, не изопачавайте Истината, ако искате да имате прави възгледи за нѣщата. Когато говоримъ за Истината, ние разбираме придобититѣ резултати отъ усилията на разумни сѫщества. Тѣзи разумни сѫщества днесъ сѫ завършили своето развитие. Запримѣръ, цвѣтята сѫ дѣца, произведения на ангелитѣ. Всѣко цвѣте е резултатъ на усилената дѣйность на нѣкой ангелъ. Като завърши своята работа, той посажда това цвѣте въ градината на нѣкой човѣкъ, съ което го изнася на изложение. Ние, хората, разглеждаме тѣзи цвѣтя, чудимъ се на красотата имъ. Затова казвамъ: не кѫсайте цвѣтята! Наблюдавайте ги само, да видите, какъ ангелитѣ работятъ върху тѣхъ. Единъ день, когато цвѣтоветѣ окапятъ, тѣ оставятъ своитѣ сгради за хората, за да могатъ слѣдната година пакъ да цъвнатъ и да продължатъ своето изложение. Значи, ангелитѣ взиматъ цвѣтоветѣ на цвѣтята, а за хората оставятъ сградитѣ, въ които е станало изложението. Тъй щото, Истината прѣдставлява изложение на плодоветѣ на разумнитѣ сѫщества. Всѣки цвѣтъ, всѣки плодъ, всѣка постѫпка е резултатъ отъ извѣстна работа на разумни сѫщества.

Казвате: какво нѣщо е Истината? Прѣдставете си, че двама души вързватъ едного и му казватъ: който смѣе да те развърже, и той, и ти ще бѫдете убити. Ти седишъ въ това положение отчаянъ, измѫченъ, но въ това врѣме минава покрай тебе единъ човѣкъ, който веднага изважда ножчето си и разрѣзва вѫжето, съ което си завързанъ. Ти веднага ставашъ, зарадвашъ се и благодаришъ, но се страхувашъ, че ако двамата разбойници те видятъ, ще те убиятъ. Обаче, онзи, който те освободилъ, казва: не се плаши, азъ отговарямъ за своята постѫпка. Въ този случай човѣкътъ, който те освобождава, той е човѣкъ на Истината. Истината всѣкога носи свобода. Човѣкътъ на Истината винаги отговаря направо на въпроса. Вънъ отъ човѣка, Истината има и субективно проявление. Остане ли човѣкъ благодаренъ и признателенъ за доброто, което сѫ направили по отношение на него, това показва, че Истината е дала плодъ. Нѣкой човѣкъ, прѣди да му направятъ добро, прѣди да го освободятъ, е билъ жестокъ къмъ хората. Щомъ Истината дойде и го освободи отъ ограничението, въ което е билъ поставенъ, той се смекчава, започва да става внимателенъ къмъ всички хора, помага имъ, взима участие въ тѣхнитѣ скърби и радости и казва: Господи, благодаря Ти, че ми даде възможность да разбера Истината. Това показва, че Истината е проработила въ неговото сърце. Близкитѣ му ще кажатъ: добрѣ, че разбойницитѣ не те убиха. Човѣкътъ на Истината, обаче, ще му каже: наистина, ти бѣше лошъ човѣкъ, заслужаваше да бѫдешъ вързанъ, но понеже имаше желание да разберешъ Истината, азъ дойдохъ да те освободя.

Сега, между съврѣменнитѣ учени има добри астролози, които могатъ да направятъ точенъ хороскопъ на всѣка държава, на всѣко общество или на всѣка отдѣлна личность, като й прѣдскажатъ всичко, което прѣдстои да й се случи. Сѫщеврѣменно тѣ, съ своята силна мисъль, могатъ да помогнатъ, да се прѣдотвратятъ нещастията, които има да станатъ. Не искатъ ли да помогнатъ, тѣ ще кажатъ: така е било писано! Нека всѣки носи товара си! Така може да се прѣдскаже бѫдещето на България, на Франция, на Англия, на Германия — на всички държави, изобщо. И когато астрологътъ каже нѣкому, че той самъ трѣбва да носи товара си, това подразбира, че на човѣка първо идейно трѣбва да му се даде помощь, а послѣ материално. Когато помагете на човѣка, дайте му само необходимото за живота. Ако той е гладенъ, нахранете го добрѣ, дайте му хубавъ обѣдъ, но излѣзе ли навънъ, нито петь пари не му давайте. Защо? Дадешъ ли му пари, той ще започне да вѣрва въ тѣхъ. Ще му кажешъ: приятелю, както дойде при менъ гладенъ и безъ пари, и азъ те нахранихъ, така ще вѣрвашъ, че утрѣ другъ ще те нахрани, макаръ да нѣмашъ пари. Когато хората сѫ помагали на бѣднитѣ съ пари, а не съ храна, тѣ всѣкога сѫ изопачавали Божествения законъ. Дойде ли при тебе нѣкой бѣденъ, дай му единъ хубавъ обѣдъ, нека се стопли малко и като тръгне на пѫть, дай му хлѣбъ за единъ день само. Дадешъ ли му храна за два или повече деня, съ това ти го поставяшъ въ положение да губи своята вѣра въ Господа. Осигуряването разваля хората.

Това сѫ общи положения за окултния ученикъ, но не и за хората отъ свѣта. Ако ученикътъ не разбира законитѣ, той ще живѣе, като хората отъ свѣта: ще пълни хамбаритѣ си, ще пълни джобоветѣ си, но нѣма да бѫде щастливъ, нѣма да познае Бога; той ще се лиши отъ условията да усили своята вѣра въ Господа. Постѫпвате ли споредъ законитѣ на окултната наука, вие ще опитате учението, ще се доберете до практически резултати. Дойдете ли до опити, или до нѣкакви упражнения, вие трѣбва да ги извършвате доброволно, безъ насилие. Азъ не искамъ да насилвамъ никого. Въ такъвъ случай, когато ви давамъ нѣкакво упражнение, азъ трѣбва да ви кажа: който отъ васъ е абсолютно свободенъ, само той нека се заеме за упражнението. Коя жена и кой мѫжъ сѫ свободни? Само момъкътъ и момата сѫ свободни. Омѫжената жена и женениятъ мѫжъ не сѫ свободни, тѣ не могатъ втори пѫть да се женятъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и вѫтрѣшно до човѣка. Даде ли нѣкакво обѣщание, да направи нѣщо, той вече не е свободенъ. Има обѣщания, които сѫ дадени за една минута, други за единъ часъ, трети за единъ день, четвърти за единъ мѣсецъ, пети — за една година. Послѣ има обѣщания, които сѫ дадени за петь, десеть, сто и повече години. Докато не изтече това врѣме, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Нѣкой се кълне на своята любима въ любовь и казва: ще те обичамъ до животъ, до гроба.

Туй подразбира, че слѣдъ това човѣкъ е вече свободенъ, нѣма никакво задължение къмъ хората. Слѣдъ смъртьта си той е свободенъ отъ своето обѣщание. Нѣкой казва: искамъ да ми обѣщаешъ нѣщо. — За колко врѣме: за една минута, за единъ часъ, за една седмица, за единъ день, или за една година? Азъ обѣщавамъ да ти помогна въ работата, но за тази цѣль ти давамъ само петь минути отъ врѣмето си. Изтекатъ ли тия петь минути, азъ съмъ свободенъ. Да ми вземешъ, обаче, една година врѣме, такова обѣщание не мога да ти дамъ. До сега азъ съмъ искалъ обѣщания отъ нѣкои хора най-много за една година; отъ други съмъ искалъ обѣщания за единъ мѣсецъ, но съмъ дошълъ вече до положението, да искамъ обѣщания отъ хората само за една минута. Сѫщо така и азъ давамъ обѣщания само за една минута. Дойде ли нѣкой да ми иска нѣщо, азъ изваждамъ часовника си, поглеждамъ, колко е часътъ и казвамъ: за една минута мога да ви обѣщая нѣщо, но за повече отъ минута не мога — дигамъ обѣщанието си и съмъ свободенъ. Има обѣщания, които траятъ само една минута; има частни, специални обѣщания, които траятъ само единъ часъ и най-послѣ има обѣщания, които сѫ извънредни, тѣ могатъ да траятъ единъ день — отъ изгрѣването на слънцето, до залѣзването. Стане ли най-малкото раздвояване въ съзнанието на човѣка, обѣщанието, дадено отъ него, нѣма вече смисълъ. Въ Стария Завѣтъ се казва, че Богъ е далъ 36  хиляди обѣщания на еврейския народъ, но тѣ и до сега още не сѫ изпълнени, понеже съзнанието на евреитѣ не е било всѣкога будно. Богъ прѣкѫсвалъ изпълнението на тия обѣщания, докато дойдатъ благоприятни врѣмена за тѣхъ, да използуватъ тия блага, които имъ сѫ обѣщани. И Христосъ даде много обѣщания на евреитѣ, но и тѣ не можаха да се изпълнятъ. И до днесъ евреитѣ нѣматъ свободата, която имъ бѣше обѣщана. Въ това отношение тѣ започватъ пакъ отначало, както слѣдъ излизането си отъ Египетъ. Не заслужи ли човѣкъ даденитѣ обѣщания, той много пѫти, като евреитѣ, ще излиза и ще се връща въ Египетъ, много пѫти ще дохожда Мойсей да го освобождава, слѣдъ което пакъ ще го заробватъ ту вавилонци, ту асирийци, ту перси, и пакъ нѣма да има нужната свобода.

Кажете ми сега основната идея отъ тази лекция, която можете да приложите. Не искамъ да ми казвате общи работи, но какво сте рѣшили да приложите отъ тази лекция? Една отъ основнитѣ мисли, която може да се приложи, споредъ мене, е да се заемете съ прѣчистване на вашата нервна система и съ развиване на способноститѣ си. Втора мисъль за приложение: когато нѣкой ангель рѣши да направи изложение на нѣкои ваши чувства въ сърцето ви, не разваляйте неговата работа! Дойде ли нѣкой музикантъ и направи едно изложение въ вашия умъ, не разваляйте и неговата работа! Какъ разваляте? Вие започвате да скачате, да играете отъ радость, че ви е посѣтилъ нѣкой гениаленъ човѣкъ, но слѣдъ единъ мѣсецъ всичкото изложение изчезва. Дойде ли нѣкое гениално сѫщество у васъ, дръжте се за него, не го изпущайте. То все ще ви даде нѣщо. Оставете просяцитѣ настрана. Въ Божествения свѣтъ просяци нѣма. Просяцитѣ сѫ дѣца на забвението. Понеже тѣ нѣматъ никаква работа, пращатъ ги на земята да просятъ. Дойде ли нѣкой просякъ у васъ, ще го впрегнете на работа — нищо повече. Единъ българинъ жъналъ на нивата си. По едно врѣме къмъ него се отправили циганинъ и циганка, които поискали да имъ даде той нѣщо за ядене. — Добрѣ, ще ви нахраня хубаво — казалъ селянинътъ — при слѣдното условие: остава ми работа за още единъ часъ. Елате и вие да ми помогнете въ работата, и слѣдъ това всички заедно ще отидемъ у дома, да се нахранимъ. Циганинътъ и циганката се заловили за работа. Тѣ пожънали само половинъ часъ и слѣдъ това офейкали. Казвамъ: човѣкъ, който не може да жъне единъ часъ, той не е гладенъ.

Това сѫ символи, които трѣбва да се приложатъ въ вашия духовенъ животъ. За да ги приложите, вие трѣбва да ги прѣведете. Въ материалния, въ физическия животъ тѣ сѫ положителни нѣща, но трѣбва да се приложатъ и въ по-високитѣ свѣтове. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, когато работите, вие ще му кажете: ще считаме за голѣма привилегия, ако вземете сърпа и окосите единъ снопъ заедно съ насъ. Този снопъ ще бѫде благословенъ. Дойде ли при васъ нѣкой напрѣдналъ духъ, ще кажете: ще ви считаме за нашъ приятель, ако благоволите да вземете участие въ нашата работа.

Сега ще ви дамъ, като задача, за една седмица упражнението съ поставяне показалцитѣ единъ срѣщу другъ и концентриране на мисъльта си, докато получите малка свѣтлинка. При това, всѣки ще извърши упражнението доброволно, безъ никакво насилие. Сега нѣма да ви кажа, че който не направи упражнението, ще бѫде изключенъ отъ школата, или пъкъ който го направи, ще бѫде приетъ въ школата. Всѣки има вѫтрѣшна свобода, да направи или да не направи упражнението. Когато поставите показалцитѣ си единъ срѣщу другъ, отъ тѣхъ изтича два вида енергия. Тази, която изтича отъ дѣсния пръстъ, образува по-късъ пѫть въ движението си, а тази, която изтича отъ лѣвия пръстъ, образува по-дълъгъ пѫть. Вие трѣбва да знаете законитѣ, чрѣзъ които да примирите тѣзи енергии. Докато не ги примирите, вие не можете да произведете никаква свѣтлина. Какъ ще ги примирите? Като направите двата пѫтя еднакво дълги, или двата еднакво къси. Освѣнъ това, правете крѫгове съ двѣтѣ си рѫцѣ, като ги дигате отпрѣдъ нагорѣ и отпрѣдъ надолу, съ леко допиране пръститѣ на двѣтѣ рѫцѣ. Ако не можете да произведете електричество, вие не можете да получите никаква свѣтлина. Колелото на електрическата машина трѣбва да се върти, за да се произведе електричество. Въ това отношение въртенето рѫцѣтѣ на човѣка въ видъ на крѫгъ, прѣдставя колелото на неговата електрическа машина. Тъй щото, ако се концентрирате, вие ще произведете електричество, което ще излиза отъ очитѣ ви въ видъ на свѣтлина. Ако направите опита само единъ пѫть и видите тази свѣтлина, ще мислите, че сте се излъгали, но направите ли опита нѣколко пѫти, ще се увѣрите, че тукъ нѣма никаква илюзия, а се намирате прѣдъ една реалность.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

27. Лекция отъ Учителя, държана

на 2 юни, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...