Jump to content

1926_05_12 Цѣломѫдрие и великодушие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЦѢЛОМѪДРИЕ И ВЕЛИКОДУШИЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се теми отъ зададената свободна тема.

За слѣдния пѫть пишете пакъ върху нѣкаква свободна тема. Сега ще ви задамъ нѣколко въпроси: кое е най-важното качество на идеалния мжжъ и кое — на идеалната жена? Както виждате, не е лесно да се отговори на тѣзи въпроси. Нѣкои ще кажатъ, че едно отъ важнитѣ качества на жената е справедливостьта; други — нѣжностьта; трети — разумностьта и т. н. Справедливостьта, нѣжностьта, разумностьта сѫ общи качества, които не принадлежатъ само на жената. Любовьта сѫщо така е общъ принципъ, общо качество, което не принадлежи само на жената. Кажете поне едно специфично качество на жената, което я опрѣдѣля въ най-идеаленъ смисълъ като жена. Каква дума може да се употрѣби вмѣсто думата жена? Въ български езикъ думата жена е изопачена. Нѣкой ще каже, че тази дума може да се замѣсти съ по-добната ней „майка“. Казвамъ: всѣка жена не може да бѫде майка, и всѣка майка не може да бѫде жена, въ пълния смисълъ на тази дума. Ако подъ понятието жена разбираме противоположния полюсъ на човѣка, тогава, какъ трѣбва да наречемъ жената? Въ този смисълъ понятието жена можемъ да замѣстимъ съ думата дѣва, дѣвица. Отъ тази дума българинътъ е изкаралъ думата дивъ, обаче, думата дѣва въ първоначалния езикъ е означавала Божествена. Ако думитѣ жена, майка, дѣва се наредятъ въ възходещъ редъ, по степень, първо мѣсто отъ тѣхъ заема дѣвицата, послѣ майката и най-послѣ жената. И тъй, думата дѣва означава истинското понятие жена. Питамъ сега: кое качество на дѣвицата я опрѣдѣля като такава? (— Чистота, цѣломѫдрие). Цѣломѫдрието е качество, което опрѣдѣля дѣвицата. Когато дѣвицата изгуби своето цѣломѫдрие, въ ума и сърцето й на-става голѣма каша.

Съ каква дума можете да замѣстите думата мѫжъ? (— Момъкъ). Тази дума въ идейно отношение не е много изразителна, но можемъ да се спремъ върху нея. Кое е отличителното качество на мѫжа? Нѣкой ще каже, че мѫжътъ трѣбва да отстоява правата си. Човѣкъ, който отстоява правата си, той всѣкога изпада въ безправие. Идеалниятъ човѣкъ е всесиленъ; той е надъ условията, вслѣдствие на което нѣма защо да се защищава, нито да търси правата си. Богъ никога не воюва за своитѣ права. Само слабитѣ хора воюватъ за правата си. Въ този смисълъ всѣки, който защищава правата си, той е слабъ. Въ свѣта само слабитѣ хора воюватъ. Хората, които свѣтътъ счита герои, сѫ повечето слаби натури. Нѣкои считатъ истински мѫжъ този, който се явява въ защита на жената. Това не е мѫжъ. Жена, която се нуждае отъ защитата на мѫжа, не може да се нарече цѣломѫдрена. Мѫжъ, който се нуждае отъ подкрѣпата на жена, не може да се нарече силенъ. Най-голѣмото нещастие за мѫжа и за жената се заключава въ това, че тѣ търсятъ помощь оттамъ, отдѣто я нѣма. Кое качество опрѣдѣля идеалния мѫжъ? — Великодушието.

И тъй, турете въ ума си идеята, че мѫжътъ трѣбва да бѫде великодушенъ, а жената — цѣломѫдрена. Великодушенъ мѫжъ е онзи, въ ума на когото не влиза никакво съмнѣние по отношение на жената. Цѣломѫдрена жена, дѣвица е тази, която не допуща никаква нечиста мисъль, или никакво съмнѣние по отношение на мѫжа. Допусне ли нѣщо лошо въ ума си, тя прѣстава да е дѣвица.

Казвамъ: ако вие, като ученици, не станете цѣломѫдрени и великодушни, нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Вие ще се раждате и умирате, както и обикновенитѣ хора. Вие ще говорите за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, но това нѣма да ви ползува. Прѣди всичко, всѣки трѣбва да бѫде цѣломѫдренъ и великодушенъ! Днесъ повечето хора се съмняватъ въ Бога, въ Провидѣнието, въ добрия редъ и порядъкъ въ свѣта, което показва, че тѣ не сѫ цѣломѫдрени и великодушни. Щомъ се съмняватъ и не вѣрватъ въ Бога, тѣ не могатъ и да Му благодарятъ за живота, както и за всички блага, които Той имъ е далъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота и благата, които иматъ, затова отъ сутринь до вечерь роптаятъ: това нѣмаме, онова нѣмаме, всички около насъ сѫ по-богати, всичко иматъ и т. н. Казвамъ - нека богатството на другитѣ хора да не ви смущава, но да ви поощрява, да работите върху себе си, за придобиване на онѣзи блага и условия, необходими за вашето развитие.

И тъй, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ лоши навици, да не вижда погрѣшкитѣ на хората. Той трѣбва да разглежда нѣщата обективно, а не субективно. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, какъ гори огъньтъ, да изучава процеса на горенето. Когато запалите огънь, отначало той е слабъ, но постепенно се усилва и разгорява. Идейниятъ човѣкъ знае, че огъньтъ постепенно се засилва и разгорява, но за това се изисква врѣме. Слѣдователно, когато нѣкоя добродѣтель у човѣка е слабо проявена, това показва, че тя е още въ своето начало; тази добродѣтель ще се разгори и засили постепенно. Затова казвамъ: момцитѣ трѣбва да се стремятъ къмъ великодушие, а дѣвицитѣ — къмъ цѣломѫдрие. Обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде едноврѣменно и великодушенъ, и цѣломѫдренъ. Запримѣръ, мнозина нѣматъ търпѣние да се изслушватъ едни други; всѣки търси своитѣ права, а за правата на другитѣ не мисли. Прѣди всичко правата на човѣка сѫ въ самия него, той нѣма защо да ги търси отвънъ, отъ другитѣ хора. Щомъ човѣкъ има зрѣние, кой може да му забрани да гледа? Когато нѣкой се качи на Витоша, може ли да му се забрани оттамъ да гледа на небето и на слънцето, което изгрѣва и залѣзва? Качилъ ли се е на високо, той може вече свободно да се разхожда тамъ и да гледа навсѣкѫдѣ. Другъ е въпросътъ, ако този човѣкъ влѣзе въ нѣкоя гѫста гора, и дърветата му прѣпятствуватъ да гледа свободно. Трѣбва ли той да се сърди на дърветата, че му прѣпятствуватъ? Ако ги пита, защо му прѣпятствуватъ, тѣ ще му отговорятъ: веднъжъ си влѣзълъ между насъ, ти имашъ нужда отъ нашата помощь. — Какъ тъй, вие трѣбва да ми направите пѫть, да ми дадете възможность свободно да гледамъ! Ако искате да се разберемъ, вие трѣбва да се разредите. — Не, ние нѣма да се разберемъ по този начинъ, както ти искашъ. Щомъ искашъ да гледашъ небето, ще се качишъ на нѣкое високо мѣсто, надъ насъ, и оттамъ гледай, колкото искашъ; и ние имаме сѫщото желание, каквото и ти, да вървимъ напрѣдъ и да гледаме нагорѣ. Ако пъкъ си толкова уменъ, избери най-високото дърво измежду насъ, качи се на върха му и оттамъ гледай! Искашъ ли да гледашъ небето отдолу, между насъ, ти нищо нѣма да видишъ.

Сега много окултни ученици искатъ да видятъ небето, да се домогнатъ до нѣкои окултни закони, но въпрѣки това седятъ въ нѣкоя гѫста гора и оттамъ гледатъ. Какъ могатъ да се домогнатъ до окултнитѣ закони? — Чрѣзъ цѣломѫдрие и великодушие. Слѣдователно, цѣломѫдренъ мѫжъ е този, чийто рѫцѣ не изгарятъ въ огъня. Великодушенъ мѫжъ е този, който въ водата не се дави. Сжщото може да се каже и за жената: цѣломѫдрена жена е тази, която никога не изгаря; великодушна жена е тази, която никога не може да се удави. Нещастието на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че мѫжетѣ, хвърлени въ водата, се удавятъ, а женитѣ, хвърлени въ огъня, изгарятъ. Подъ думата вода, въ дадения случай, разбираме свѣта. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ става търговецъ, започва да лъже и въ скоро врѣме пропада. Нѣкога хората се лъжатъ за нѣколко гроша само, а съ това си причиняватъ голѣми пакости. Нѣкое малко дѣте, момченце, напипа джоба на баща си и, безъ негово знание, взима единъ левъ. Майката се радва, че нейниятъ Драганчо самъ взелъ отъ баща си единъ левъ. Малкиятъ Драганчо не трѣбва да пипа въ джоба на баща си. Напротивъ, ако намѣри единъ левъ, падналъ отъ джоба на баща му, той трѣбва да му го даде и да не се учи самъ да пипа. И слѣдъ това, ако бащата иска, може да даде на дѣтето си, колкото намѣри за добрѣ.

Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, че Богъ е безпощаденъ къмъ всѣки, който лъже, краде, убива, злослови. Нѣкои казватъ, че Богъ е милостивъ и всепрощаващъ. Той прощава, но никога не забравя. Богъ туря грѣховетѣ на хората задъ гърба си, но ги записва всѣкога въ специална книга. Единъ день, като види, че въ тази книга има само грѣхове и прѣстѫпления, които не се поправятъ, Той зачерква всичко изведнъжъ и се заема да създаде новъ свѣтъ, съ нови хора. Не мислете, че Богъ забравя грѣховетѣ на хората! Споредъ окултизма, всички слѣпи, всички сакати хора, които днесъ срѣщаме по земята, сѫ все ученици, които не сѫ издържали изпититѣ си, вслѣдствие на което сѫ напуснали Школата. И ако вие днесъ не издържите изпититѣ си, за въ бѫдеще ще имате нѣкакъвъ недѫгъ. Въ свѣта сѫществува вѫтрѣшна правда, правда на Любовьта. Цѣломѫдрието и великодушието трѣбва да бѫдатъ основа въ вашия животъ. Не мислете, че ако не можете да издържите изпититѣ си въ Школата, ще можете да прѣминете въ нѣкакво друго учение, било като теософъ, или евангелистъ, или православенъ и т. н. Дѣто и да отиде човѣкъ, той трѣбва да учи, да издържи изпититѣ си. Едно ще знаете: каквато каша дробите, таквазъ ще сърбате. Нѣмате ли цѣломѫдрие и великодушие, нищо не може да излѣзе отъ васъ, защото великитѣ принципи на живота работятъ само при тия условия.

Най-страшното нѣщо, което измѫчва съврѣменнитѣ хора, е съмнѣнието. Сегашнитѣ хора сѫ хора на критиката. И въ Англия, и въ България, и въ Франция, и въ Германия всички хора критикуватъ, но английската критика, въ сравнение съ българската, е по-фина. Българската критика е по-груба отъ тази на европейскитѣ народи. Французинътъ, напримѣръ, когато критикува, той подхваща отдалечъ, деликатно, човѣкъ едва се досѣща, че го критикуватъ. Мѫчно може човѣкъ да избегне критиката. Тя се налага сама по себе си. По естество умътъ на човѣка е склоненъ къмъ критика. Безъ да иска той, лошитѣ работи на хората изпѫкватъ въ ума му. Влѣзе ли човѣкъ въ окултната школа, понеже свѣтлината е голѣма, той започва да вижда повече отъ това, което хората вънъ отъ школата виждатъ. Не знае ли ученикътъ да се пази, той изпада въ тежки положения и състояния. За да не се спъва въ своето развитие, на ученика е особено необходимо цѣломѫдрие и великодушие.

Нѣкои казватъ: Любовьта заличава всички погрѣшки. Въ окултната наука сѫществува слѣдния законъ: Любовьта не вижда погрѣшкитѣ, тя е снизходителна, прощава, но не плаща всичкитѣ дългове. Тя може да плати само половината отъ дълговетѣ на хората, а другата половина тѣ сами трѣбва да си изплатятъ. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ има да плаща 10,000 лева, Любовьта счита за свой доброволенъ дългъ да му плати 5,000 отъ дълга, а останалитѣ 5,000 лева той самъ ще си плати. Тя ще работи, оттукъ-оттамъ ще спечели 5,000 лева да изплати дълга на този човѣкъ, но нищо не може да я застави да изплати и останалитѣ 5,000 лева. Ще кажете, че Христосъ изплати голѣма часть отъ дълговетѣ на човѣчеството. На врѣмето си Христосъ направи това, но отъ 2,000 години насамъ човѣчеството забърка такава каша, че Той вече се отказа да плаща за него. Всички съврѣменни християни толкова се отдалечиха отъ Христа, че дойдоха до положение да изпратятъ 25,000,000 хора на бойното поле. Казвате: защо Христосъ днесъ не плати поне половината дългове на съврѣменнитѣ хора, а ги излага на такива страшни страдания? Христосъ плати вече половината отъ грѣховетѣ на хората. Тѣ трѣбваше да бѫдатъ разумни да изплатятъ другата половина и да не правятъ нови дългове. Тѣ не запазиха това положение: и до днесъ не сѫ платили старитѣ дългове, а при това нови постоянно правятъ? Да мислите, че Христосъ е изплатилъ всички дългове на свѣта, то е все едно да си служите съ хиперболи и да казвате, както българинътъ, на примѣръ, често казва: на еди-кое си събрание присѫтствуваха толкова много хора, че нѣмаше кѫдѣ яйце да хвърлишъ. — Не, толкова много мѣста имаше, че сто яйца можеха да се хвърлятъ. Или пъкъ, когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е много бързъ, тѣ казватъ: „Бѣга, като куршумъ, или като стрѣла.“ Това сѫ фигуративни, образни изречения. По сѫщия начинъ хората казватъ за Христа, че е платилъ всички дългове на човѣчеството. Христосъ е платилъ само половината дългове на човѣчеството, а като се казва, че е платилъ всичкитѣ дългове, това подразбира, че Той е платилъ ония дългове, именно, които сѫ спирали човѣчеството по онова врѣме да върви въ правия пѫть, да се развива.

Като говоря така, мнозина ще кажатъ: щомъ имаме толкова дългове още, какъ ще ги изплатимъ, какъ ще се спасимъ? Успѣхътъ на човѣка зависи отъ усилията, които той прави. Имайте прѣдъ видъ слѣдния стихъ отъ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има Животъ Вѣченъ.“ Ако разгледате този стихъ буквално, вие ще се намѣрите въ положението на онзи американски мисионеръ, който тръгналъ да проповѣдва на богатитѣ, че ако искатъ да се спасятъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ щедри, да раздадатъ богатството си на бѣднитѣ. Единъ отъ неговитѣ слушатели му възразилъ: какъ можа да се спаси разбойникътъ, който бѣше разпнатъ до Христа? Той нищо не даде, но повѣрва и се спаси. Проповѣдникътъ му отговорилъ: този човѣкъ бѣше закованъ и въ това положение нищо не можеше да даде. На него оставаше само да повѣрва, нищо друго не можеше да направи. Обаче, ти си свободенъ човѣкъ, съ свободни рѫцѣ и можешъ да дадешъ отъ своето богатство, ако искашъ да се спасишъ.

Много отъ васъ казватъ, че сѫ окултни ученици. Щомъ мислите така, кажете, кое е сѫщественото качество на окултния ученикъ. Мѫчно е да опрѣдѣлите сѫщественото качество на ученика. Само този ще го опрѣдѣли, който може да се постави въ истинско положение на ученикъ, да познава добрѣ окултнитѣ закони и да ги прилага. Щомъ сте окултни ученици, кой отъ васъ може да се подигне една педя надъ земята? Ако между васъ нѣма нито единъ, който да направи опита, ще признаете, че още не сте ученици, но сега учите. Тъй щото да признаете, че сега учите, е едно нѣщо, а да мислите, че всичко знаете, е друго нѣщо. Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече отъ тѣхъ. Ето защо ученикътъ трѣбва да се пази отъ критика. Когато ученикътъ критикува, ще го поставятъ въ положение той самъ да провѣри своитѣ знания: ще му завържатъ очитѣ, напримѣръ, и ще му покажатъ единъ прѣдметъ, да се произнесе, какъвъ е цвѣтътъ му. Слѣдъ това ще го накаратъ да обясни произхода на съмнѣнието. Какъ мислите отъ какво произхожда съмнѣнието? (— Отъ безвѣрие). — Ами безвѣрието отъ какво произлиза? (— Отъ безлюбие, отъ липса на чистота). Прѣдставете си, че прѣдъ васъ сложатъ трапеза съ вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Какъ ще си обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: Въ своя животъ ученикътъ не трѣбва да се стреми само къмъ реализиране на физически блага.

Въ окултната школа всѣки ученикъ трѣбва да работи за създаване на нѣкое специфично качество въ себе си, по което да се отличава отъ другитѣ. Не си правете илюзия, че всичко знаете, или че всичко можете, или че сте достигнали края на нѣщата. Съвършенството е вѣченъ процесъ. Който иска да знае, докѫдѣ е стигналъ, той трѣбва да прави всевъзможни опити, да провѣри своето знание. Запримѣръ, прѣвържете очитѣ си съ кърпа и съ затворени очи минете извѣстно разстояние, безъ никаква чужда помощь. Правили ли сте опитъ да ходите съ затворени очи, безъ да се спъвате? Добрѣ е да се направи този опитъ на поле, или въ мъгливо врѣме и да опрѣдѣлите посоката, накѫдѣ е изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ. Който е по-смѣлъ, той може да направи този опитъ до Витоша, но за всѣки случай да си носи и компасъ; като повърви извѣстно врѣме, нека направи опитъ, да опрѣдѣли посоката на своето движение. Опрѣдѣлите ли посоката, ще погледнете компаса, дали вѣрно сте я схванали. Прѣдставете си, че като ученикъ, вие изпаднете въ чуждъ градъ, нѣмате пари, нѣмате работа, нѣмате познати, ходите натукъ-натамъ, отъ никѫдѣ не можете да намѣрите хлѣбъ, да си хапнете. Така прѣкарвате три деня. Направете слѣдния опитъ: вдълбочете се въ себе си и ще почувствувате, още колко врѣме ще гладувате. Като се вдълбочите въ себе си, отвѫтрѣ ще ви се отговори, кога и по какъвъ начинъ ще получите хлѣбъ. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека съсрѣдоточи мисъльта си къмъ болестьта и да я изпѫди вънъ отъ себе си. Не може ли по този начинъ да се освободи той не трѣбва да лежи, да се подава на болестьта, но да прави разходки, движения. Каквото и да е врѣмето, снѣгъ, дъждъ, той не трѣбва да се плаши. Болестьта намира благоприятна почва у страхливитѣ хора. Дойде нѣкой да ми се оплаква, че страда отъ стомахъ, или отъ друга нѣкаква болесть. Казвамъ: прави разходки! — Ами като има снѣгъ навънъ? —  Нищо отъ това, снѣгътъ нѣма да поврѣди. — Ама не мога да ходя. — Ще правите малки усилия.

Казвамъ: отъ всички се изисква послушание. Ако ученикътъ нѣма послушание, той не може да успѣва. Той трѣбва да прѣстане съ критиката, съ съмнѣнието. Кой може да критикува разумния свѣтъ? Или, кой може да критикува Бога? Въ Бога нѣма абсолютно никакво користолюбие. Рече ли нѣкой да критикува Бога, той ще стане на каша. За да не изпаднете въ това положение, правете опити, провѣрявайте нѣщата, за да се утвърди вѣрата ви. Казва Христосъ: „Ще бѫде всѣкиму споредъ вѣрата.“ Ученикътъ трѣбва да учи, да чете, да съпоставя нѣщата и да прилага това, което е научилъ. Всѣкъкъвъ мързелъ трѣбва да се изхвърли навънъ! Като ученици, вие трѣбва да четете и да размишлявате, най-малко по два часа на день. Прѣзъ това врѣме за нищо друго не трѣбва да мислите. Работете и върху цѣломѫдрието и великодушието. Отъ тѣхъ зависи и силата на човѣка; отъ тѣхъ зависи и мира на неговата душа. Нѣмате ли вѫтрѣшенъ миръ, вие не можете и духовно да се развивате. Днесъ никой не може да живѣе за себе си. Всѣки трѣбва да бѫде въ връзка съ невидимия свѣтъ, за да има неговата помощь. Иначе, изоставенъ самъ на себе си, човѣкъ ще се намѣри подъ влиянието на души, изостанали въ своето развитие; и вмѣсто да успѣва, всѣки день ще пропада. България, както и цѣлиятъ свѣтъ, е пъленъ съ такива изостанали души — леморийци, които прѣчатъ на всички добри начинания на хората, на всичко положително. Казано е въ Писанието: „Нашата борба не е противъ плъть и кръвь, а противъ лъжливитѣ духове отъ поднебесния, които спъватъ хората въ тѣхното развитие.“ Тѣзи духове трѣбва да се уловятъ и затворятъ. Тѣ хвалятъ, ласкаятъ, лъжатъ, обѣщаватъ, но нищо не изпълняватъ. Пазете се отъ леморийцитѣ! Дѣто влѣзатъ, тѣ създаватъ каша. Дали ще влѣзатъ въ нѣкое общество, дали въ нѣкоя църква или нѣкой домъ, навсѣкѫдѣ тѣ създаватъ каши. Видите ли, че двама души спорятъ помежду си и не се разбиратъ, знайте, че между тѣхъ сѫ влѣзли леморийци. Попитайте нѣкой ясновидецъ, какво може да ви каже за леморийцитѣ, и той ще ги опише, както трѣбва. Тогава само ще разберете, какво прѣдставляватъ тѣ и каква опасность носятъ за човѣка.

И тъй, отъ всички ученици се изисква цѣломѫдрие и великодушие. Нѣма другъ пѫть за придобиване на окултни сили. При условията, въ които днесъ живѣете, тѣзи качества сѫ необходими за васъ, ако искате да минете благополучно прѣзъ гѫстата материя, която неизбѣжно трѣбва да прѣгазите. Болести, сиромашия, зависть, умраза, невѣжество и редъ още отрицателни качества у човѣка се дължатъ, именно, на отсѫтствието въ него на цѣломѫдрие и великодушие. Затова, всѣки трѣбва да знае, има ли цѣломѫдрие въ сърцето си и великодушие въ ума си. Нѣма ли ги, той непрѣменно трѣбва да работи, за да ги придобие. Христосъ казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и на садукеитѣ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Сѫщото може да се каже сега и за васъ: познанията, разбиранията, които имате сега, трѣбва да се увеличаватъ всѣки день; къмъ всичко добро и хубаво у васъ трѣбва да се прибавя по единъ плюсъ. Въ природата сѫществува законъ, който опрѣдѣля, по колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да яде, за да подържа живота си. Обикновено по колко пѫти на день яде човѣкъ? По три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Питамъ: ако за подържане на физическия животъ употрѣбяваме толкова много часове и енергия, не трѣбва ли на сѫщото основание, за подържане на духовния си животъ да употрѣбимъ поне приблизително толкова врѣме?

И тъй, за придобиване на духовния животъ се изисква силна вѣра. Направете опитъ, да придобиете въ себе си вѫтрѣшенъ миръ и свѣтла вѣра, да знаете, кога молитвата ви е приета, и кога мисъльта ви е въ права посока. Вие трѣбва да чувствувате това нѣщо въ себе си така, както чувствувате понѣкога дисхармоничнитѣ влияния на хората около васъ. Човѣкъ трѣбва да живѣе духовно, ако иска да бѫде хармониченъ въ себе си; има ли хармония въ себе си, той ще може да живѣе и между дяволитѣ въ ада, както и между ангелитѣ въ рая. Дяволътъ може да мѫчи човѣка. но не и да го изяде. Нѣкой казва: ако дяволътъ не може да ме изяде, поне мечка или вълкъ могатъ да ме изядатъ. Ако вълкътъ се приближи при нѣкой човѣкъ, когото почувствува като кобра, ще може ли да го изяде? Вълкътъ знае, какво нѣщо е кобрата. Отъ кои кобри трѣбва да бѫде човѣкъ? Отговорете сами на този въпросъ! Казвамъ: ако има слабость да краде, той ще може и да дава. Ако човѣкъ обича да разрушава, той ще може и да създава.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да правите опити. Нѣкои се отказватъ да правятъ опити, защото сѫ завършили своето развитие. Сега ще ви дамъ слѣдния опитъ: сутринь, като станете, завържете очитѣ си съ една дебела кърпа и отворете Библията. Важно е за васъ да познаете съ затворени очи, на кое мѣсто сте отворили Библията. Като отворите Библията, не бързайте веднага да се произнесете, на кое мѣсто сте отворили, но спрете се за малко, попипайте книгата на това мѣсто, вдълбочете се въ себе си и тогава кажете, на коя отъ книгитѣ сте отворили: дали на Битие, Изходъ, Книга на Царетѣ, Пророцитѣ, Евангелията и т. н. Слѣдъ това, опитайте се да познаете, на коя глава сте отворили. Най-послѣ, направете опитъ да познаете и стиха, който сте посочили. Узнаете ли и тритѣ нѣща вѣрно, опитътъ ви 100% е сполучливъ. Направете този опитъ въ продължение на седемь деня. За слѣдния пѫть ще искамъ десеть души отъ васъ да кажатъ своята опитность. Нѣкои отъ опититѣ могатъ да излѣзатъ сполучливи, а други —  несполучливи, но това да не ви смущава. Този опитъ ще събуди у васъ импулсъ да развиете своята чувствителность. Ще направите опита при разположение на духа си, при вѫтрѣшенъ миръ. Слѣдъ като опрѣдѣлите книгата, главата и стиха, тогава ще развържете кърпата и ще видите, дали сте познали, т. е. дали опитътъ ви е сполучливъ, и ще си напишете резултата.

За слѣдния пѫть ще имате още една свободна тема, както и зададеното сега упражнение. Опитътъ ще започне отъ утрѣ. Като си завържете очитѣ, ще се помолите, ще забравите всичко наоколо си и тогава отворите Библията. Слѣдъ това ще си запишете деня, датата и резултата отъ опита. Това е единъ хубавъ опитъ. Добрѣ е понѣкога човѣкъ да е слѣпъ за нѣкои нѣща. Вързването на очитѣ подразбира, че човѣкъ не иска да се смущава и увлича отъ външния свѣтъ.

Това упражнение се отнася до онѣзи, които иматъ силно желание да го направятъ, но не и за онѣзи, които нѣматъ разположение къмъ опититѣ. Който се колеба, той не трѣбва да прави опита. Почне ли да мисли, дали подобава на такъвъ сериозенъ човѣкъ, като него, да си завързва очитѣ, азъ напълно го освобождавамъ отъ този опитъ. Азъ разчитамъ на десеть души отъ васъ да направите опита, а останалитѣ нека бѫдатъ абсолютно свободни. Ще кажете не може ли да затворимъ очитѣ си, безъ да ги вързваме съ кърпа? Ако затворите очитѣ си, безъ да ги завързвате, има опасность отъ изкушение; безъ да искате, ще отваряте малко очитѣ си. Отворите ли ги, опитътъ ви нѣма да излѣзе сполучливъ. Ако вържете очитѣ си, и да ги отворите подъ кърпата, това нѣма да поврѣди на опита.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

24. Лекция отъ Учителя, държана

на 12 май, 1926 г. въ София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...