Jump to content

1926_04_28 Здравословни условия


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема, по вѫтрѣшенъ изборъ. Като пишете темата, не се мѫчете да измисляте това-онова, но постѫпвайте, като естественика, който изучава минералитѣ, растенията и животнитѣ. Като пѫтува по планинскитѣ мѣста, той се вглежда въ камънитѣ и ги изучава. Щомъ намѣри нѣкой хубавъ, скѫпоцѣненъ камъкъ, той го взима, разглежда свойствата му и се произнася за него. Той вече може да говори за него, като за познатъ минералъ. По сѫщия начинъ и вие правете; не пишете върху даденъ въпросъ, докато въ съзнанието ви не се роди нѣкаква красива мисъль. Много хора обичатъ да си служатъ съ чужди мисли по извѣстни въпроси. Такива мисли има напластени въ ума на човѣка отъ неговото минало, които нѣкога сѫ били цѣнни, но днесъ не струватъ нищо. Има стари мисли, чувства и желания, много отъ които не струватъ нищо. Отъ тѣхъ, именно, се зараждатъ всички наслоявания, всички болезнени състояния въ организма на човѣка.

    Нѣкои отъ ученицитѣ въ школата мислятъ, че много знаятъ. Наистина, тѣ знаятъ много нѣща, но трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че ние още не сме засегнали най-важнитѣ и основни въпроси. Тѣзи въпроси се прѣдшествуватъ отъ опити. Питамъ: колцина отъ васъ иматъ търпѣнието на знаменития гръцки философъ, Епиктетъ, който билъ злѣ третиранъ отъ своя господарь? Господарьтъ му често се сърдилъ, каралъ му се, като при това го натискалъ силно по крака. Той особено се дразнѣлъ, когато виждалъ, какъ Епиктетъ понасялъ спокойно, съ пълно самообладание и търпѣние всички негови хули. Епиктетъ отврѣме наврѣме само му казвалъ: господарю, ти можешъ да се отнасяшъ съ мене, както искашъ, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи, и послѣ ти самъ ще съжалявашъ, че не ще мога да ти служа, както трѣбва. Обаче, господарьтъ му продължавалъ да се отнася съ него, както и по-рано. Единъ день, както билъ разгнѣвенъ, така силно натисналъ крака на Епиктета, че го счупилъ. Пакъ тъй спокойно, съ пълно самообладание, Епиктетъ му казалъ: нали те прѣдупрѣждавахъ, че ще ми счупишъ крака? За неговото голѣмо самообладание, господарьтъ му го освободилъ отъ служба. Оттамъ насетнѣ Епиктетъ се прочулъ като знаменитъ философъ.

    Казвамъ: сѫществата отъ невидимия свѣтъ постоянно ви наблюдаватъ. Тѣ иматъ хиляди и милиони очи, съ които слѣдятъ всички ваши дѣйствия. Ученитѣ казватъ, че нѣкои бръмбари имали по 25,000 очи. Има светии пъкъ съ 100 милиона очи. Можете ли да си прѣдставите, какво нѣщо сѫ тѣзи светии? Разбира се, това се отнася до сѫщества, съ висока напрѣднала култура. Съврѣменнитѣ хора, запримѣръ, иматъ само по двѣ очи. Ще кажете: не е възможно човѣкъ, билъ той даже светия, да има повече отъ двѣ очи. Това е символистиченъ изразъ на рѣчьта, но не и дѣйствителенъ. Питамъ: какъ е възможно тогава хиляди лѫчи да се събиратъ въ единъ фокусъ? Вие знаете, че има огледала, едни отъ които събиратъ лѫчитѣ — събирателни, и други, които ги разпръсватъ — разсѣйвателни. Вие изучавали ли сте въпроса, по какъвъ начинъ, именно, лещата може да събира лѫчитѣ, когато въ сѫщность тѣ вървятъ паралелно? Съврѣменнитѣ физици говорятъ само за способностьта на лещитѣ да събиратъ и да разпръсватъ лѫчитѣ, но какъ става това, тѣ нищо не обясняватъ. Да се казва, че човѣкъ може да събира лѫчитѣ съ рѫцѣ, това разбирамъ, той поне е живо сѫщество; обаче, да се казва, че леща може да събира и да разпръсва лѫчи, това не разбирамъ. Прѣди всичко странно е, какъ е възможно, мъртво тѣло, каквото е лещата, да събира и да разпръсва лѫчи?

    Много отъ съврѣменнитѣ учени искатъ да подчинятъ природата подъ себе си, да впрегнатъ силитѣ ѝ и да ѝ заповѣдватъ. Човѣкъ може да заповѣдва на природата само при три условия: най-първо самъ той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Любовьта; слѣдъ това той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Мѫдростьта и най-послѣ той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Истината. Подчинява ли се самъ той на тѣзи закони, ще може да заповѣдва и на природата, колкото и когато иска. Не се ли подчинява човѣкъ на тѣзи закони, тогава той ще бѫде подчиненъ отъ природата, и то по всички правила и методи, съ които тя разполага. Тя ще го хване съ щипцитѣ си, ще го свали до дъното на ада, дѣто ще го прѣкара прѣзъ всички свои гърнета. Природата има милиони гърнета и реторти, прѣзъ които прѣкарва всѣки човѣкъ, който иска да ѝ заповѣдва. Тамъ тя ще го държи съ милиони години, докато го възпита. Не мислете, че природата е слаба, мекушава майка. Ако тя прѣкарва ангелитѣ прѣзъ такива реторти, колко повече хората! Ония ангели, които не се подчиняватъ на нейнитѣ закони, тя по сѫщия начинъ, както и хората, прѣкарва прѣзъ своитѣ реторти, не да ги мѫчи, но да ги учи на умъ и разумъ. Тя ги учи, какъ да заповѣдватъ, и какъ да слугуватъ. Въ природата сѫществува пъленъ редъ и порядъкъ. Тя не търпи безредие, вслѣдствие на което, всѣки, който се опитва да наруши съ нѣщо реда ѝ, строго се наказва.

    Когато хората грѣшатъ, тѣ нарушаватъ законитѣ на природата и се криятъ, не искатъ хората да знаятъ, че сѫ сгрѣшили нѣщо. Казвамъ: правилно е Богъ да не знае, че вие грѣшите. Азъ бихъ желалъ Богъ да не знае, че вие грѣшите. Щомъ Богъ не знае вашитѣ грѣхове, това показва, че вие сте праведни хора. Ако хората живѣятъ чистъ и светъ животъ, Господъ нѣма да знае тѣхнитѣ грѣхове. Ученикътъ трѣбва да дойде до положението да не грѣши, а не да се крие отъ хората и отъ Бога. Ученичеството не седи само въ посѣщаване лекциитѣ на учителитѣ и развиване на теми. Ако е така, тогава това става и въ църквитѣ. Отивате въ една църква, тамъ нѣкой проповѣдва за отношенията между снаха и свекърва. Нѣма защо да се разисква върху този въпросъ. Вижте, какъ се разрѣшава този въпросъ въ практическия животъ. Ако снахата е по-силна, тя набива свекърва си, и въпросътъ се изчерпва. Отивате въ друга църква, тамъ се говори за пѫтя отъ небето до земята. Всички се интересуватъ да чуятъ нѣщо за този пѫть. Отивате въ трета църква, тамъ разглеждатъ стиха, върху който е говорилъ апостолъ Павелъ: защо мѫжетѣ носятъ кѫси, а женитѣ дълги коси? Той е казалъ: мѫжъ, който носи дълга коса, той е безчестенъ. Жена, която има кѫса коса, тя е безчестна. Мѫжътъ трѣбва да носи кѫса коса, а жената — дълга.

    Природата не обича еднообразието. Кѫситѣ коси съдържатъ електричество, а дългитѣ — магнетизъмъ. По този начинъ между мѫжа и жената ще става правилна обмѣна на силитѣ, които тѣ съдържатъ. Ако мѫжътъ и жената носятъ дълги коси, между тѣхъ не може да става правилна обмѣна. Затова, именно, Павелъ казва, че женитѣ трѣбва да носятъ дълги коси, а мѫжетѣ — кѫси. Този въпросъ се рѣшава отъ психофизиологически причини, а не отъ модата. Ако се разглежда този въпросъ буквално, защо рисуватъ Христа съ дълга коса? Пророцитѣ съ кѫси коси ли ходѣха? Светиитѣ съ кѫси коси ли бѣха? Много отъ тѣхъ не се подчиняваха на правилото, че мѫжетѣ трѣбва да носятъ кѫси коси. Мѫжътъ и жената сѫ принципи, тѣ не сѫ само форми. Щомъ е така, този въпросъ трѣбва да се разглежда принципално, а не по форма. Главниятъ въпросъ, обаче, седи въ слѣдното: кѫси коси ли трѣбва да носимъ, или дълги? Човѣкъ може да носи и дълги, и кѫси коси. Който иска да развива ума си, при извѣстни условия той може да носи кѫси коси. Има периоди въ живота на човѣка, когато той трѣбва да носи кѫса коса; има периоди въ живота му, когато той трѣбва да носи дълга коса. Това нѣщо особено много се спазва у българитѣ. Докато българинътъ е младъ, той бръсне мустацитѣ си, рѣже косата и брадата си. Щомъ дойде на възрасть отъ 40 години нагорѣ, той устройва угощение, поканва на него своитѣ роднини, и отъ този день си остава дълга брада и коса. Това е български обичай, който почива на разумни закони. Дългитѣ коси говорятъ за здравословно състояние на организма. Колкото кръвьта на човѣка е по-чиста, а организъмътъ по-здравъ, толкова и мисъльта се развива по-правилно. При болезнено състояние на организма, мисъльта не се развива правилно. Когато нѣкой човѣкъ става нетърпеливъ, въ кръвьта му се явяватъ чужди вещества.

    Най-първо трѣбва да се създаде психофизиологическа наука за здравословното състояние на човѣка, за да се знаятъ причинитѣ на всички негови прояви. По този начинъ ще се различаватъ здравословнитѣ отъ болезненитѣ състояние. Запримѣръ, здравословно състояние е желанието на човѣка да учи. Болезнено състояние у човѣка е мисъльта му, че всичко знае. Необходимо е човѣкъ да учи! При това, естествено е, когато научи нѣщо ново, да се радва. Болезнено състояние е, когато нѣкой, като напише нѣколко стихотворения, ходи тукъ-тамъ да ги чете, да иска хората да се произнесатъ за тѣхъ. Това положение е еднакво съ положението на онзи човѣкъ, който има цирей и ходи отъ лѣкарь на лѣкарь да показва цирея си, да иска съвѣтитѣ имъ. Здравиятъ човѣкъ не пита, какъ трѣбва да се живѣе. Само болниятъ пита, какъ трѣбва да се живѣе. Поетътъ пита: хубаво ли е моето стихотворение? Питамъ: ако ти самъ не знаешъ, че това, което си написалъ, е хубаво, кой другъ ще знае? Нѣкой писатель пише нѣщо и пита: вѣрно ли е това, което съмъ написалъ? Ако ти не знаешъ, дали това, което си писалъ, е вѣрно, кой другъ ще знае?

    И тъй, ще знаете, че Богъ е Богъ на мира, на вѣчната свѣтлина, на вѣчната радость и веселие. Когато нѣкой човѣкъ скърби, той мисли, че и небето е скръбно, като него. Той казва: Господъ не вижда ли, че азъ съмъ скърбенъ? Богъ не се занимава съ вашата скръбь. Като види нѣкой скърбенъ човѣкъ, Той го запитва: какво ти липсва? — Гладенъ съмъ. Господъ се обръща къмъ своитѣ помощници и имъ казва: дайте на този човѣкъ да яде! — Господи, нахранихъ се, но пакъ съмъ тѫженъ. — Какво още искашъ? — Трѣбватъ ми 50,000 лева, да си направя една малка кѫща. — Дайте му 50,000 лева! — Господи, сега съмъ още по-тѫженъ. — Защо? — Жена ми умрѣ. — Дайте му друга жена! — Много съмъ натѫженъ, дѣтето ми умрѣ. — Дайте му друго дѣте! — Господи, още едно нещастие ме сполетѣ. Бѣхъ професоръ, но ме уволниха. — Назначете го отново на сѫщата служба! Както виждате, щомъ ви задоволятъ въ това, което ви липсва, и скръбьта ви изчезва. Питамъ тогава: вашитѣ скърби сѫществени ли сѫ? Не сѫ сѫществени. Дойде нѣкой при мене и се оплаква, че го обидили, казали му, че не живѣе споредъ законитѣ на Божественото учение. Казвамъ му: както ти живѣешъ, нѣма подобенъ на тебе. Той се зарадва, казва: значи, това, което говорятъ другитѣ за мене, не е вѣрно. Казвамъ: ако този човѣкъ, не ти е казалъ истината, той трѣбва да се разкае, но ако ти, като се оплаквашъ, не говоришъ истината, ти трѣбва да се разкаешъ. — Ама защо трѣбва да казва така за мене? Казвамъ: ако ти намирашъ, че този човѣкъ, като те обижда, не постѫпва правилно, и ти не постѫпвай като него. Извлѣчете поука отъ неговата постѫпка и не правете като него.

    Ученикътъ трѣбва да се учи отъ всичко, което срѣща въ живота си. Това значи будно съзнание. Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви повѣрятъ голѣми задачи и длъжности. Само по този начинъ ще добиете свободата, която днесъ очаквате и казвате: ние трѣбва да бѫдемъ свободни! Не е лесно човѣкъ да бѫде свободенъ. Даже и пророцитѣ въ миналото не сѫ били абсолютно свободни хора. Запримѣръ, за пророкъ Елисея се казва, че като го видѣли дѣцата, започнали да викатъ подиръ него: „плѣшивий, плѣшивий!“ За да се освободи отъ тѣхнитѣ подигравки, той измолилъ небето да изпрати нѣкакво наказание върху тия дѣца. Не е лесно да носишъ подигравкитѣ на хората. И светиитѣ на врѣмето си сѫ били подигравани. Не е благороденъ човѣкъ онзи, който обича да се подиграва. Затова подигравкитѣ трѣбва да се избѣгватъ. Турцитѣ по този случай иматъ една поговорка, смисълътъ на която е слѣдниятъ: „Не се смѣй на погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ ще дойдатъ и до твоята глава.“ Видишъ ли нѣкаква грѣшка нѣкѫдѣ, кажи: Богъ да ме пази отъ подобно нѣщо! Ако нѣкой мѫжъ и жена не живѣятъ добрѣ помежду си, кажи: Богъ да ме пази отъ подобно нѣщо! Не казвай, че тѣ сѫ глупави, не се смѣй на погрѣшкитѣ имъ, защото нѣма да мине дълго врѣме, и сѫщото нѣщо ще се стовари върху главата ти.

    Какъ ще отговорите на въпроса: защо човѣкъ се ражда, расте, развива, остарява и умира? Вие ще кажете, че слѣдъ като човѣкъ мине прѣзъ фазитѣ на растене, развитие и остаряване, най-послѣ той трѣбва да умре, защото е грѣшилъ въ своя животъ. Този отговоръ не е правилното разрѣшение на въпроса. Ако вашиятъ отговоръ е вѣренъ, тогава защо умиратъ малкитѣ дѣца? Ние виждаме, че еднакво умиратъ и младитѣ, и старитѣ хора. Питамъ тогава: защо се ражда човѣкъ? Човѣкъ се ражда, за да изучава великия законъ на самопожертвуването. Нѣкога човѣкъ е билъ щастливъ, гордъ, съ високо мнѣние за себе си, голѣмъ философъ, и затова Богъ го е изпратилъ на земята да учи закона на самопожертвуването, да се смири, да стане толкова малъкъ, че да се събере въ една микроскопическа клѣтка. Смири ли се човѣкъ веднъжъ, оттамъ насетнѣ той ще почне да учи и да прилага великитѣ уроци на живота.

    Днесъ много нѣща сѫ излишни за човѣка. Той трѣбва да се откаже отъ излишнитѣ, отъ ненужнитѣ работи. Ако Богъ поставя човѣка въ такава малка форма, каквато е клѣтката, и отъ това му положение изкарва великъ философъ, защо му сѫ нужни голѣмитѣ работи? Когато Богъ работи, отъ малкитѣ нѣща Той може да изкара велики работи. Когато човѣкъ работи, и отъ най-голѣмитѣ нѣща нищо не излиза. Запримѣръ, нѣкой голѣмъ, виденъ философъ може да напише сто тома, които нищо да не струватъ. Споредъ мене, истински философъ, писатель или поетъ е този, който самъ прѣдставлява написана книга. Не прѣдставлявате ли вие сами написана книга, отъ която хората, като четатъ, да се учатъ, всичко друго, което на хартия сте написали, слѣдъ вашето заминаване отъ този свѣтъ, ще остане на земята, дѣто слѣдъ години ще изчезне, ще се заличи. Това, което човѣкъ пише, трѣбва да бѫде написано вѫтрѣ въ него, че като отиде на онзи свѣтъ, ангелитѣ да дойдатъ при него, да отворятъ написаната книга и да четатъ отъ нея. Питамъ: колцина отъ васъ сте такава написана книга? Апостолъ Павелъ казва, че е написанъ свидѣтель. Че не сте написани книги, не е грѣхъ, но идеалътъ ви трѣбва да се свежда къмъ това, всѣки да бѫде написана книга. Въ тази книга трѣбва да сѫ писали най-великитѣ духове, ангели, светии, които сѫ минали прѣзъ васъ. Щомъ сте написана книга, отъ нея можете да правите, колкото искате съчетания. Въ нея ще намѣрите и проза, и поезия, и музика, и изкуство — всичко, каквото пожелаете. Така трѣбва да разбирате нѣщата — и млади, и стари. Въ това седи великата философия на живота.

    Врѣме е вече да се простите съ миналото. Не го забравяйте напълно, защото отъ него сте научили много нѣща, но оставете го настрана, и внесете въ живота си нѣщо ново. Прѣдставете си, че ви донесатъ пъленъ чувалъ съ сушени плодове: ябълки, круши, череши, вишни, сливи и др. Въ това врѣме излизатъ прѣснитѣ, нови плодове, току-що узрѣли. Отъ кои плодове прѣдпочитате да ядете: отъ сушенитѣ, или отъ току-що узрѣлитѣ? Разбира се, че ще прѣдпочетете прѣснитѣ плодове прѣдъ сушенитѣ. Сушенитѣ плодове иматъ смисълъ само тогава, когато нѣма прѣсни. Тогава дори тѣ сѫ благословение за човѣка, ако ги има. Излѣзатъ ли, обаче, прѣснитѣ плодове, тѣ сѫ за прѣдпочитане прѣдъ сушенитѣ. Ако разбирате нѣщата по този начинъ, вие сте разумни хора и ще живѣете въ разнообразието на живота. Не ги ли разбирате така, вие ще живѣете въ пълно еднообразие, дѣто прѣобладаваще влияние има положителното електричество. Вие знаете отъ физиката, че когато се срѣщатъ само положителни електричества, настава отблъсване. Въ това отношение, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че много отъ васъ сѫ станали еднообразни, вслѣдствие на което взаимно се отблъсвате, не можете да се търпите. Разнообразие е нужно на хората! Запримѣръ, разнообразие има въ слѣднитѣ постѫпки на хората. Прѣдставете си, че се събератъ трима поети, но единиятъ отъ тѣхъ знае да свири, а другиятъ знае да рисува. Първиятъ започва да чете нѣкой отъ своитѣ стихотворения. Другитѣ двама го слушатъ. Вториятъ поетъ нѣма да чете свои произведения, но ще вземе цигулката си и ще изсвири нѣщо хубаво. И третиятъ поетъ нѣма да чете свои работи, но понеже знае и да рисува, той ще вземе четката и ще нарисува набързо нѣкоя хубава картинка. Рекатъ ли и тримата да четатъ произведенията си, колкото хубави да сѫ тѣ, съ това ще създадатъ голѣмо еднообразие помежду си. Резултатътъ на това еднообразие ще бѫде отблъсване, отдалечаване. За всички хора въ свѣта има опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена работа, която всѣки трѣбва да извърши. Намѣрятъ ли хората своитѣ мѣста и своята работа, тѣ винаги ще живѣятъ въ пълно разнообразие. Да работите за себе си, т. е. да задоволите себе си, това е едно отъ здравословнитѣ състояния за човѣка. Да се стремите хората да задоволите, това е болезнено състояние.

    И тъй, като дойдете слѣдния пѫть въ класъ, отъ всинца ви искамъ да имате въ торбитѣ си прѣсни, узрѣли, току-що откѫснати плодове — ябълки, круши, грозде, сливи и др. Старитѣ торби съ сушени плодове оставете настрана. Тѣ вече не трѣбватъ. Ще кажете: изтълкувайте ни това нѣщо! Нѣма какво да го тълкувамъ. Прѣзъ цѣлата седмица мислете по този въпросъ, че като дойдете слѣдния пѫть въ школата, торбитѣ ви да бѫдатъ пълни съ прѣсни, узрѣли плодове, а не съ сушени. Никой да не дохожда съ празна торба! Който носи празна торба, той е опасенъ човѣкъ. Това значи: всѣки, на когото умътъ и сърцето сѫ празни, той е опасенъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтли идеи, а сърцето — съ възвишени и благородни чувства, той е благороденъ, разуменъ. Може ли човѣкъ съ празна кесия да влѣзе въ нѣкакво търговско прѣдприятие или сдружение? — Не може, разбира се. Азъ мога да ви дамъ хиляди примѣри отъ живота, да видите, че навсѣкѫдѣ се изисква пълнота. Главата на човѣка трѣбва да е пълна съ възвишени и свѣтли идеи, че дѣто мине, всички да му се радватъ.

    Сега, като развивамъ този въпросъ прѣдъ васъ, не взимайте отрицателната му страна, да мислите, че вие нѣмате нищо въ себе си, че сте празни глави и сърца. Не, съ това азъ подразбирамъ слѣдното: ако имате чешма, прѣзъ която тече хубава вода, но чуете, че нѣйдѣ наблизо има още по-хубава вода, не щадете труда и срѣдствата си, прѣкарайте въ двора си още една чешма, отъ по-хубавата вода. Чуете ли, че има още по-хубава и отъ нея, опитайте я, и ако се увѣрите, че наистина е по-хубава, прѣкарайте въ двора си и трета чешма, отъ която да черпите още по-хубава вода. Ще кажете: какво да правимъ съ тѣзи три чешми въ двора си? Щомъ сѫ много за васъ, дайте първитѣ двѣ на съсѣдитѣ си, които нѣматъ нито една. Нека тѣ се ползуватъ отъ водата на тѣзи чешми. Сега вие имате една чешма въ двора си, останала отъ дѣдо ви и баба ви, и казвате: свещена е тази чешма! Не е свещена тя. Човѣшкитѣ работи не сѫ свещени. Свещени нѣща сѫ само тия, които излизатъ отъ Бога и въ които нѣма нито измѣна, нито промѣна. Свещени нѣща сѫ тѣзи, които Богъ сега създава. Старитѣ нѣща, които нѣкога сѫ били свети, а днесъ сѫ вече износени, развалени, не могатъ да бѫдатъ свети.

    Днесъ всички религиозни хора се хвалятъ съ Христовия кръстъ. Питамъ: този кръстъ спаси ли свѣта? И Апостолъ Павелъ е писалъ много велики, свещени нѣща, но дѣ сѫ тѣ днесъ? Нѣкои отъ тѣхъ изнесоха прѣдъ свѣта, а повечето скриха. Единъ день ние ще извадимъ всичко онова, което Христосъ, както и апостолъ Павелъ, сѫ писали. Много отъ апостолскитѣ Послания сѫ скрити, но нѣкога тѣ ще излѣзатъ на лице. Въ Бога всичко е записано, Той държи смѣтка за него. Тѣзи Послания, които сѫ скрити, ще се дадатъ нѣкога на разумнитѣ, на готовитѣ, ученици. Какъ ще имъ се дадатъ? — Въ врѣме на сънь. Нѣкоя вечерь ще имъ дадатъ да прочетатъ тѣзи Послания, и на сутриньта, като се събудятъ, тѣ ще си спомнятъ цѣли пасажи отъ прочетеното прѣзъ нощьта и ще го възпроизведатъ. Който е готовъ за тази работа, той ще може да чете и самитѣ Послания.

    Упражнение. Рѫцѣтѣ напрѣдъ, съ дланитѣ навѫтрѣ. Рѫцѣтѣ пакъ напрѣдъ, но съ дланитѣ навънъ. Рѫцѣтѣ настрана, нагорѣ и пакъ напрѣдъ. Когато изнасяте рѫцѣтѣ напрѣдъ, първо дланитѣ ще бѫдатъ навѫтрѣ, а послѣ навънъ.

    Когато поставяте рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ навънъ, това движение влияе върху лицето ви, става обмѣна между енергиитѣ на рѫцѣтѣ и тѣзи на лицето и главата. Дланьта на рѫката е отрицателна, а горната ѝ часть — положителна. Когато поставите рѫцѣтѣ на гърдитѣ си, съ дланитѣ на тѣхъ, става обмѣна между енергиитѣ на рѫцѣтѣ и тѣзи на гърдитѣ. По този начинъ се уравновѣсяватъ силитѣ въ организма. Когато човѣкъ заболѣе, той се пипа по главата, по лицето, по гърдитѣ. Защо прави това, и той самъ не знае, но изпитва извѣстно облекчение. Значи, по единъ несъзнателенъ начинъ, човѣкъ може самъ да си помага. Обаче, той трѣбва да знае методи и начини за лѣкуването си, за възстановяване здравословното състояние на своя организъмъ. Знае ли тѣзи методи за лѣкуване, той ще си служи съ тѣхъ, като приложи вѣра, но не вѣрвания и суевѣрия. Има начини, чрѣзъ които Божественитѣ закони могатъ да се турятъ въ дѣйствие. Рѫцѣтѣ, запримѣръ, прѣдставляватъ два полюса, прѣзъ които Божественитѣ енергии минаватъ. Споредъ васъ, коя отъ двѣтѣ рѫцѣ е катодъ, и коя — анодъ? Това сѫ въпроси за учени хора. Прѣзъ лѣвата рѫка на човѣка прѣминава свѣтлината. Каква енергия минава прѣзъ дѣсната рѫка, не се знае точно. Знае се само, че енергията на дѣсната рѫка се прѣлива въ лѣвата. Засега само лѣвата половина на мозъка е въ дѣйствие, а дѣсната половина е въ запасъ, въ почивка. Въ нея се събиратъ излишното количество електричество, магнетизъмъ и редъ още сили. Въ това отношение дѣсната страна на мозъка прѣдставлява само единъ трансформаторъ. Въ бѣлото вещество на човѣшкия мозъкъ се прѣкръстосватъ много сили, които работятъ за съграждането на човѣшкитѣ мисли и чувства.

    Изпѣйте упражнението: „Махаръ Бену-аба!“

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“.

*

22. Лекция отъ Учителя, държана

на 28 априлъ, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...