Jump to content

1926_03_31 Крѫгъ и елипса


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

КРѪГЪ И ЕЛИПСА.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Защо човѣкъ трѣбва да се учи?“

    Чете се темата: „Произходъ на раситѣ“.

    По какво се отличава черната раса отъ другитѣ раси? — Устнитѣ имъ сѫ дебели, челюститѣ — издадени, брадата — малко полегата, челото недоразвито. Въ тази раса сѫ силно развити низшитѣ чувства и низшия интелектъ. Когато черната раса се е развивала, условията на земята не сѫ били благоприятни, вслѣдствие на което тя не е могла да си създаде такава форма, каквато е необходима за понятието „човѣкъ“, въ високъ смисълъ на думата. Въ черната раса е добрѣ развитъ черния дробъ.

    По какво се отличава жълтата раса отъ останалитѣ? Хората отъ жълтата раса сѫ повече флегматични, крайни консерватори. Лигментитѣ сѫ силно развити у тѣхъ. Тѣ работятъ повече съ своя низшъ интелектъ. Отъ висшето, отъ великото тѣ много не се интересуватъ. Китайцитѣ, които днесъ прѣдставляватъ жълтата раса, тѣ даже нѣматъ понятие за Бога; тѣ нѣматъ име за Бога. За тѣхъ Богъ е небето. Днесъ съзнанието въ човѣшкитѣ раси не е еднакво развито. Въ това отношение мисионеритѣ, които проповѣдватъ християнството между всички раси, срѣщатъ голѣми мѫчнотии. Дълго врѣме се изисква, за да се просвѣти съзнанието на хората. У българитѣ се прѣкръстосватъ много типове. Българинътъ не е чистъ типъ. Въ нѣкои типове има остатъци отъ атланската раса, а въ нѣкои прѣобладава влиянието на черната раса. Въ послѣднитѣ типове черниятъ дробъ има влияние. Когато черниятъ дробъ въ нѣкой човѣкъ е ненормаленъ, той се лѣкува мѫчно. Този човѣкъ пожълтява. Черниятъ дробъ въ човѣка е свързанъ съ малкия мозъкъ.

    Въ бѣлата раса е силно развитъ творческиятъ умъ, висшиятъ умъ. Бѣлата раса е създала поезията. Ако разгледате поезията у семититѣ, ще видите, че тя има силно користолюбивъ характеръ. Запримѣръ, псалмитѣ на Давида прѣдставляватъ повече оплаквания. Единствениятъ поетъ у семититѣ, който нѣма този користолюбивъ характеръ, е Исаия. Иеремия, Иезекиилъ пъкъ се отличаватъ съ песимистиченъ възгледъ за живота.

    Сега иде нова вълна въ свѣта — вълната на шестата раса, за която всѣки трѣбва да бѫде готовъ. Тя носи благоприятни условия за развитието на човѣчеството; обаче, такива вълни идватъ рѣдко въ свѣта. Съ идването си, шестата раса ще повдигне всички растения и животни на едно стѫпало по-високо отъ сегашното. Всѣки трѣбва да използува условията, въ които днесъ се намира. Щомъ влѣзете въ живота, вънъ и вѫтрѣ въ васъ, ще се повдигнатъ извѣстни бури и вѣтрове, като съмнѣния, безвѣрие, подозрѣние, обезсърдчаване и т. н. Тѣзи нѣща сѫ много естествени. Като влѣзете въ океана, вие не можете да очаквате само тихо врѣме. По сѫщия начинъ, живѣете ли между хората, вие ще имате и приятности, и неприятности. Хората не сѫ ангели. Ученицитѣ, които влизатъ въ окултната школа, изискватъ отъ хората повече, отколкото тѣ сами могатъ да дадатъ. Често вие виждате погрѣшкитѣ на другитѣ, а своитѣ не виждате. Не е лесно човѣкъ да постѫпва идеално, чисто въ своитѣ мисли и желания. Ако е въпросъ за погрѣшки, свѣтътъ е пъленъ съ такива. Земята, върху която живѣемъ, е покрита съ човѣшка кръвь. Човѣшкитѣ мисли и чувства сѫ наслоени върху почвата. Ученицитѣ на бѣлата раса се нуждаятъ отъ дисциплина. Индускитѣ ученици сѫ по-дисциплинирани отъ тѣхъ. Ако отидете въ Индия, тамъ вие ще видите, какво нѣщо е ученикъ. Изобщо окултнитѣ школи сѫ строги, защото, колкото по-нагорѣ се качва ученикътъ, толкова и силитѣ, които дѣйствуватъ тамъ, сѫ по-съвършени. И тогава, ученикътъ може да направи и много голѣми добрини, и много голѣми злини, както на себе си, така и на другитѣ. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работятъ съ малки величини; има ученици, които работятъ съ голѣми величини. Въ това отношение, когато ученикътъ изучава Евангелието, той трѣбва да го изучава и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща. Отъ окултно гледище всички стихове въ Евангелието нѣматъ еднакво значение. Когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ, че трѣбва да възлюбимъ Бога, това сѫ различни състояния, т. е. различни отношения, които човѣкъ трѣбва да има.

    Питамъ: споредъ васъ, какво значи да се отрече човѣкъ? Отъ какво трѣбва да се отрече той? Когато става дума за самоотричане, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната страна на въпроса. Разбираме ли така, ще се домогнемъ до нова свѣтлина на съзнанието. Самоотричането не е механически, външенъ процесъ, но вѫтрѣшенъ, съзнателенъ процесъ въ човѣка. Законътъ на самоотричането подразбира, че когато човѣкъ дойде до една фаза на своето развитие, дѣто почвата, върху която живѣе, нѣма сокове за неговото развитие, той трѣбва да напусне тази почва. Сега вие не се спирайте върху външнитѣ спънки. Тѣ сѫ необходими за вашето растене. За да прѣодолявате спънкитѣ въ живота, вие трѣбва да имате връзка съ Бога. За да имате връзка съ Бога, идеитѣ ви трѣбва да бѫдатъ възвишени, да повдигатъ духа ви. Когато мислите за Бога, или за висшитѣ сѫщества, вие се свързвате съ тѣхъ. Щомъ се свържете съ Бога, вие ще имате Неговитѣ мисли, Неговитѣ чувства, които ще ви повдигатъ.

    Често слушате нѣкой да се оплаква, че го обидили. Ако е въпросъ за обида, хората и безъ да имъ се каже нѣщо обидно, пакъ носятъ обидата въ себе си. Когато на нѣкого не му върви въ живота, това не е ли обида? Свършишъ университетъ, но нѣщо не ти върви. Молишъ се на Бога, и никакъвъ отговоръ не получавашъ. Тъкмо заемешъ една служба, но и отъ нея те подгонятъ. И ти изпитвашъ срамъ, позоръ, унижение, ходишъ отъ едно мѣсто на друго, дано нѣкѫдѣ се установишъ. И слѣдъ всичко това, чувашъ да се говори въ свѣта, че съ пълзене можешъ да си пробиешъ пѫть. Ако речешъ да пълзишъ, губишъ достойнството си. Питамъ: кой човѣкъ досега е успѣлъ да си пробие пѫть съ пълзене? Имайте прѣдъ видъ, че вие служите на Бога, а човѣкъ, който служи на Бога, трѣбва да постѫпва честно, съ достойнство. Думата „пълзене“ има двоякъ смисълъ. Изобщо, всички думи могатъ да се прѣвръщатъ, да имъ се придава различенъ смисълъ. Ето защо, когато човѣкъ говори, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да избира думитѣ, съ които ще си служи.

    Свѣтътъ, въ който днесъ живѣемъ, не е организиранъ. Ние не сме още въ царството Божие, но живѣемъ въ чистилището, въ ада. Понѣкога човѣкъ е толкова чувствителенъ, че само едно _махане на рѫката е въ състояние да му причини врѣда. Ако махането съ рѫка може да му причини врѣда, колко повече необмислено употрѣбенитѣ думи въ езика ни могатъ да го засегнатъ. Ако бѣхме запознати съ законитѣ на човѣшката чувствителность, ние щѣхме да бѫдемъ по-внимателни въ отношенията си едни къмъ други. Въ такъвъ случай, щомъ нѣкой човѣкъ е чрѣзмѣрно чувствителенъ, той не трѣбва да се явява между хората; ако се явява между тѣхъ, или трѣбва да се огражда, или трѣбва да търпи. За да търпи човѣкъ, той трѣбва да има воля.

    Нѣкои казватъ: когато човѣкъ влиза между хората, той трѣбва да се затваря въ себе си. Какво се разбира подъ думитѣ „да се затворишъ въ себе си“? Да се затворишъ въ себе си, значи да нѣмашъ ненужни желания. Желай за днесъ само най-сѫщественото! Имашъ ли днесъ едно малко благо, повече не желай за деня. За всѣки день пожелавай само по едно благо. Не се стреми да постигнешъ всичко изведнъжъ. Въ вѣчностьта се криятъ всички възможности за постигане идеалитѣ на човѣшката душа. Въ постигане на своитѣ идеали, човѣкъ ще се натъкне на редъ мѫчнотии и противорѣчия. Вземете, запримѣръ, Христа, Който минава за Синъ Божий. Какъ Го приеха хората на земята? Свѣтътъ трѣбваше да Го посрещне съ вѣнци и да приеме веднага учението Му, но така ли излѣзе? Казваме, че Богъ е всесиленъ, че всичко може да направи, а при това виждаме, че Неговиятъ Синъ на всѣка стѫпка бѣше прѣслѣдванъ отъ садукеитѣ и фарисеитѣ, които Му възразяваха, противодѣйствуваха и т. н. Питамъ: ако така постѫпиха съ Христа, какво остава за васъ? И слѣдъ всичко това, навсѣкѫдѣ се чуватъ оплаквания, недоволства, че не ви приели добрѣ, че не били внимателни къмъ васъ и т. н. Вие проповѣдвате новото учение, а живѣете по старому. Питамъ: кой отъ васъ е понесълъ това, което Христосъ понесе? Наистина, всѣки човѣкъ има кръстъ, но този кръстъ е отъ неговото минало. Той днесъ не страда за Бога, но страда за себе си.

    Казвамъ: всичко нехармонично, всичко лошо, което днесъ сѫществува въ свѣта, ще изчезне, и поменъ нѣма да остане отъ него. Всички злини и прѣстѫпления ще се забравятъ. Отъ съврѣменната култура ще остане само хубавото, красивото. Попитайте двама души, били тѣ мѫжъ и жена, или неприятели, които цѣлъ животъ сѫ прѣкарали въ спорове, въ караници и сѫ си причинявали пакости единъ на другъ, какво сѫ спечелили отъ тѣзи отношения? Цѣлъ животъ тѣ сѫ били подъ влиянието на тъмнитѣ сили, подъ влияние на злото. Злото въ свѣта е стариятъ животъ. Всички отрицателни положения, които сѫществуватъ въ живота, трѣбва да се прѣработятъ. Прѣди всичко, има ли нѣкакъвъ животъ въ безвѣрието, въ съмнѣнието, въ умразата? Прѣди нѣколко деня дойде при мене единъ младъ човѣкъ и ми каза: азъ искамъ да стана лошъ човѣкъ, не искамъ да бѫда мекъ. Казвамъ му: прѣди всичко ти никога не си билъ мекъ. Сега защо искашъ да станешъ лошъ? — Искамъ да придобия опитности, да се противопоставямъ на хората, да не ме мачкатъ. Казвамъ: никой не може да те мачка, освѣнъ ти самъ. Какво ще спечелишъ, ако станешъ лошъ? Да бѫдешъ добъръ при всички свои изпитания, въ това е твоята сила, като човѣкъ. Вие още не сте добри, не знаете, какво значи да бѫде човѣкъ добъръ. Пуснете доброто да тече прѣзъ васъ. То ще ви освободи отъ всички утайки и наслоявания на миналото, които днесъ ви измѫчватъ.

    Прѣдставете си, че ви е дадена задача, да изчистите по нѣкакъвъ начинъ тинята отъ една вада, дълга 5 — 6 клм. Сѫщеврѣменно ви даватъ една лопата, ако ви потрѣбва, да си послужите съ нея. Вие веднага взимате лопатата и започвате да гребете тинята и да я изхвърляте навънъ. Питамъ: колко врѣме ви трѣбва, докато изчистите вадата съ тази лопата? — Много врѣме ще ви е нужно. Като чистите така вадата, вие ще се уморите, ще се отекчите и ще напуснете работата си. Този е стариятъ начинъ на работа. Кой е новиятъ начинъ? Пуснете прѣзъ тази вада водата на нѣкой голѣмъ, буенъ изворъ и ще видите, че той, като минава отъ единия до другия край на вадата, ще завлѣче всичката тиня и ще я отнесе въ морето. Питамъ: какво по-хубаво отъ това, да пуснете Божествената Любовь да протече прѣзъ васъ, че да измие и отнесе всичката каль отъ вашето дъно? Водата на този изворъ прѣдставя идейния животъ, който протича прѣзъ насъ и отнася далечъ всичко нечисто. Само този животъ може да ни ползува. И затова казваме: ако имаме животъ, нека той бѫде изобиленъ, да тече въ видъ на голѣма струя, че да изчисти нашето дъно отъ тинята, да остави въ него само сребристия пѣсъкъ и хубавитѣ камъчета. Водата на нашия ограниченъ животъ може да се изчисти само отъ изобилието на цѣлокупния животъ. Изчисти ли се веднъжъ, пестърва вече може да живѣе въ тази вода.

    Едно нѣщо трѣбва да знаете: повдигането на българския народъ зависи изключително отъ васъ. Ако вие работите, и той ще се повдига; ако вие не работите, други ще свършатъ вашата работа, но затова вие колективно ще бѫдете отговорни прѣдъ невидимия свѣтъ за неизпълнение на вашата длъжность. Изпълните ли задачата си, както трѣбва, невидимиятъ свѣтъ ще ви съдѣйствува въ всѣко добро начинание. Не я ли изпълните вие, други ще дойдатъ. Вие знаете историята на Мардохей, който работѝ за избавянето на еврейския народъ отъ царската заповѣдь, споредъ която всички евреи бѣха осѫдени на избиване. Отъ този день той стана по-силенъ, отколкото бѣше прѣди това. А вие понѣкога сте готови да развалите хубавитѣ дѣла за нѣкакви лични работи. Какво ще спечелите отъ това? Кой е онзи, който, като се е борилъ съ Господа, да е придобилъ нѣщо? Яковъ се бори съ Господа, но окуцѣ. Богъ му каза: „Ти купи отъ брата си първородството за една чиния леща, и послѣ получи благословението на баща си, но това не бѣше Божествена постѫпка. Сега, ако съвършено изправишъ живота си, ще получишъ моето благословение.“ Послѣ, Богъ бутна Якова по бедрото, и той окуцѣ. По този начинъ Яковъ получи едно морално поучение. Всѣки отъ васъ може да има опитностьта на Якова, който цѣли 14 години страда при вуйча си Лавана. Но откакъ Богъ му говори и му показа пѫтя, по който трѣбваше да върви, той измѣни живота си, измѣни и своето име.

    Мнозина отъ васъ искатъ Богъ да бѫде благосклоненъ къмъ тѣхъ. И това може, но вие слушате ли Господа? Вие очаквате всичко да ви тръгне по медъ и масло, и ако не стане така, казвате: откакъ влѣзохме въ този пѫть, откакъ се обърнахме къмъ Бога, страданията ни отъ день на день се увеличаватъ. Ако искате да знаете, свѣтскитѣ хора страдатъ повече отъ духовнитѣ. Знаете ли, каква мизерия, какви страдания има въ свѣта? Въ Лондонъ, запримѣръ, има единъ кварталъ, въ който живѣятъ около 50,000 души, жени, мѫже и дѣца, послѣднитѣ отъ които не познаватъ бащитѣ си. Когато влѣзе нѣкой чужденецъ въ този кварталъ, той непрѣменно трѣбва да бѫде придружаванъ отъ стражарь. Несигуренъ е животътъ на чужденцитѣ въ този кварталъ. Тамъ е цѣлъ адъ. Обири, кражби, убийства ставатъ не само въ Лондонъ, но и въ Парижъ, и въ Берлинъ, даже и въ малката София.

    Питамъ: какво е вашето прѣдназначение въ свѣта? Вие сте дошли на земята да възприемете новото и да го приложите. Богъ иска да трансформира лошото въ добро. Това ще се постигне чрѣзъ Любовьта. Отъ наше гледище, злото никога не е взимало надмощие надъ доброто. Доброто е по-силно отъ злото. Любовьта е по-мощна отъ умразата. Днесъ всички хора, и млади и стари, има да разрѣшаватъ свои специфични въпроси. Всѣки може да разрѣши въпроситѣ си, при условие да запази вѫтрѣшната си връзка съ Бога. Това се изисква особено отъ ученицитѣ. Вие ще имате вѫтрѣшна борба — това е въ реда на нѣщата. Едно е важно при този случай: пазете връзката си съ Бога! Вие трѣбва да имате само една свещена идея, а не двѣ, и около тази идея да бѫдатъ групирани всички останали идеи. Велико нѣщо е човѣкъ да има само една свещена идея! Единъ Богъ ни трѣбва, а не двама. На двама богове не може да се служи. Служите ли на Единния Богъ, вие правилно ще разрѣшите задачитѣ, които ви сѫ дадени въ живота.

    Казва се въ Битието, че Богъ създаде първия човѣкъ по образъ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: Богъ мене създаде, а азъ — васъ. Адамъ може да каже, че Богъ му е вдъхналъ жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Богъ ви вдъхна жива душа? Кой отъ васъ може да каже това? Който може да каже това, той е едно съ Адама. При това, сѫщиятъ човѣкъ, на когото Богъ вдъхна жива душа, бѣше изпѫденъ отъ рая. Защо? — Защото му липсваше нѣщо, вслѣдствие на което не можа да запази връзката си съ Бога.

    Когато Христосъ дойде на земята, Той носѣше една свещена идея — да служи на Бога въ духъ и истина. Той носѣше тази идея въ себе си и я приложи. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да приложите поне часть отъ идеитѣ си. Вие можете да ги приложите, имате условия за това. За да можете, като ученици, да имате успѣхъ въ живота си, едно е важно за васъ: или умно да говорите, или да мълчите. Когато говорите нѣщо, съзнанието ви трѣбва да е будно, да помните, че имате една свещена идея. Съзнавате ли това, говорете, правете всичко това, което идеята ви изисква. При това, каквато и да е вашата идея, вие ще работите за реализирането ѝ по различни методи: като младъ, ще работите по единъ начинъ; като човѣкъ отъ срѣдна възрасть — по другъ начинъ и най-послѣ, като старъ човѣкъ — по трети начинъ. По какъвто методъ и да работите, важно е погрѣшки да не правите. Всѣко учение има свои специфични методи за приложение. Слѣдъ като поговорите нѣкому извѣстно врѣме, помолете се на Бога. Кажете: Господи, нека Твоятъ свѣтълъ Духъ благослови всичко онова, което тази душа може да възприеме и обработи въ себе си.

    Често вие искате да накарате хората да вѣрватъ, като васъ. Вие въ какво вѣрвате? Нѣкога вѣрата ви е силна, но нѣкога не издържате. Защо? — Защото търпѣние ви липсва. Гледамъ, нѣкой ученикъ мълчи, всичко понася, но щомъ изгуби търпѣние, започва да се оплаква, да роптае, и става недоволенъ отъ живота. Когато нѣкой човѣкъ плаче, страда, причината на това е, че нѣкоя заминала душа страда и изразява скръбьта си, именно, чрѣзъ него. Щомъ знаете това, вие трѣбва да се пазите. Въ България, особено, има много изостанали души, които се привличатъ отъ вашата свѣтлина, както и отъ свѣтлината на всички духовни хора, изобщо. Вие трѣбва да възпитавате тѣзи души, а да не се оставяте тѣ да ви въздѣйствуватъ. Когато спите, нѣкой пѫть тѣ ще влѣзатъ въ тѣлото ви, и сутринь, когато станете, не ще можете да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, които ви се налагатъ, и вие, безъ да искате, прѣживявате тѣхното състояние и разположение. Вие трѣбва да знаете законитѣ, чрѣзъ които да се освобождавате отъ тѣхъ. Тъй щото никой въ свѣта не е свободенъ. Човѣкъ се намира подъ влиянието не само на видимитѣ сѫщества, но подъ влиянието и на невидимитѣ, на извънземнитѣ сѫщества, които дебнатъ човѣка и му казватъ: ще ми помогнешъ! Азъ имамъ нужда отъ помощь.

    И тъй, всички онѣзи, които се приготовляватъ за работници въ шестата раса, тѣ трѣбва да знаятъ, че едно отъ качествата на хората отъ тази раса е братолюбието. Слѣдователно, който иска да развие това качество, той трѣбва да създаде въ себе си благоприятни условия за неговото придобиване, а разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ ще му помагатъ да го придобие. За да постигне това качество, човѣкъ трѣбва да се справи съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Това не е трудна работа, но трѣбва да се знаятъ методи и начини за правилното разрѣшение на задачитѣ. Иначе, има ли смисълъ човѣкъ да разрѣши една мѫчнотия, а да се натъкне на по-голѣма отъ нея? Запримѣръ, даватъ на единъ човѣкъ 50,000 лева да си направи една малка кѫща. Той започва да строи кѫщата, но докато я свърши, задлъжнява съ още 100,000 лева. Какво спечели отъ първитѣ 50,000 лева? — Спечели си по-голѣмъ дългъ. При това ново положение той не може да изплаща дълга си, вслѣдствие на което кредиторитѣ му се принуждаватъ да продадатъ кѫщата. Въ края на краищата той остава безъ кѫща, безъ пари, а съ голѣмъ дългъ. Питамъ: какво излѣзе отъ това благодѣяние? Дадоха на този човѣкъ 50,000 лева да си услужи, а го оставиха съ 100,000 лева дългъ.

    Сега, като имаме прѣдъ видъ тѣзи положения, ние трѣбва да се учимъ, както отъ своята, така и отъ опитностьта на другитѣ хора. Има случаи, когато нѣкои хора сѫ вървѣли много добрѣ въ духовно отношение, и току изведнъжъ, по особено стечение на обстоятелствата, тѣ пропадатъ. Много ученици сѫ пропаднали, но и много ученици сѫ се повдигнали. Онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ спазили Божиитѣ закони, сѫ се повдигнали, а които не сѫ ги спазили, тѣ сѫ пропаднали. Като ученици, отъ всички се изисква да бѫдете търпеливи. Всичко, каквото зависи отъ васъ, изпълнете го; което не зависи, оставете на Бога. Невъзможнитѣ нѣща за васъ, оставете на Бога. Има нѣща, които Богъ ще уреди; има нѣща, които по-напрѣдналитѣ отъ васъ сѫщества ще свършатъ; и най-послѣ, има нѣща, които вие сами трѣбва да изпълните.

    Друго важно качество на хората отъ шестата раса е силниятъ стремежъ къмъ работа. Тѣ малко говорятъ, много вършатъ. По този начинъ тѣ ще донесатъ много блага въ свѣта.

    Искате ли да разрѣшите правилно мѫчнотиитѣ въ живота си, занимавайте се съ геометрията. Тя много ще ви помогне. На какво число, напримѣръ, може да се уподоби крѫга и на какво — елипсата? Крѫгътъ е числото едно, единицата, а елипсата — двойката. Когато се говори за човѣка, като единица, това подразбира, че всичката му дѣятелность се свежда къмъ единъ общъ центъръ, т. е. тя нито се намалява, нито се увеличава. Когато пъкъ се говори за човѣка, като число двѣ, това подразбира, че става прѣливане, прѣминаване на неговитѣ енергии отъ единъ центъръ къмъ другъ. Слѣдователно, числото двѣ може да расте, т. е. да се увеличава, когато единицата не може да се увеличава. Тъй щото, ако вие кажете, че ще живѣете само за себе си, че никого не искате да знаете и отъ никого не се нуждаете, тогава вие сте единица. Значи, вие сте богатъ въ себе си, считате се за божество. Това подразбира още, че вашиятъ вѫтрѣшенъ обемъ нито се увеличава, нито пъкъ може да се намалява. Кажемъ ли, че човѣкъ може да се развива, да расте, той е въ числото двѣ, въ Божественото и въ човѣшкото. Това, което може да расте и да се развива, е Божественото, което се прѣлива въ човѣшкото. Тукъ се съединяватъ два принципа: Божественото прѣминава въ човѣшкото, което подъ влияние на Божественото започва да се развива. Когато човѣкъ се развива, той започва да расте; щомъ расте, той се уголѣмява. И тогава ние казваме, че Божествената сила въ човѣка расте. Когато хората растатъ и се развиватъ, тѣ все повече и повече започватъ да познаватъ Бога. Това весели Бога, защото ние просвѣщаваме умоветѣ си, а съ това се домогваме до великитѣ закони на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Писанието казва: „Да се весели Богъ въ дѣлата си.“ Не разбираме ли великитѣ Божии закони, ние ги нарушаваме, а съ това и Божиятъ Духъ, Който живѣе у насъ, се огорчава.

    Като ученици, вие трѣбва да научите закона на различаването, да правите разлика, кои състояния сѫ ваши, и кои не. Сѫщеврѣменно може да ви посѣти една добра и една лоша мисъль. Това показва, че два принципа едноврѣменно дѣйствуватъ у васъ. Вашата задача е да наблюдавате тѣзи различни прояви, да ги анализирате и да ги използувате разумно. Това, което наблюдава и примирява и двата принципа, то е човѣкътъ. Той трѣбва да бѫде солидаренъ съ доброто въ себе си, защото само въ него може да намѣри благоприятна почва за своето развитие. Дойде ли злото въ човѣка, то всѣкога отнима нѣщо: понижава ума и сърцето, а отслабва волята и тѣлото. За да избегнете лошитѣ състояния, вие трѣбва да се самонаблюдавате, безъ да се плашите.

    Нѣкой казва: азъ не искамъ да бѫда лошъ човѣкъ. — Отъ васъ зависи. Вие всѣкога можете да бѫдете добъръ. Обаче, ако лошото дойде у васъ, това не показва, че вие сте лошъ човѣкъ. Опасно е, ако вие се хванете съ злото рѫка за рѫка и го направите господарь въ своя животъ. Злото прѣдставлява душа, изостанала въ своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровенъ. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при васъ, а не вие при нея. Вие можете да ѝ пуснете едно вѫженце, да ѝ покажете, по кой пѫть тя може да дойде при васъ. По сѫщия начинъ и хората се молятъ, Богъ да изпрати Духа си при тѣхъ. Духътъ по никой начинъ нѣма да дойде при васъ. Той може да ви покаже пѫтя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко, ще ви научи на Великата Божия Любовь, Мѫдрость и Истина. Изобщо, всѣка душа може да отиде при Бога. Това не е изключение. При каквото положение и да се намирате, вие можете да вървите по пѫтя, който Богъ ви е прѣдначърталъ. Вървите ли въ Божествения пѫть, вие ще знаете, какъ да свършите работата, която ви е дадена. Запримѣръ, ако нѣкоя майка отиде при Бога, като се върне оттамъ, тя ще знае вече, какъ да възпитава дѣцата си.

    Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога.“ Докато не бѫдемъ научени отъ Бога, все ще вървимъ по човѣшкитѣ пѫтища, въ които има споръ, недоразумения, страдания, съмнѣния, подозрѣния и т. н. И затова, пазете се отъ съмнѣнието. Не давайте ухо на него, за да не ви измѫчва. Тѣлата, които Богъ ви е далъ, трѣбва да бѫдатъ въ изправность. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде здравъ, мускулестъ, нормално развитъ. Той трѣбва да бѫде работливъ, издържливъ. Не е въпросътъ за чрѣзмѣренъ трудъ, но ученикътъ работи съ любовь, безъ измѫчване, безъ напрѣжение на своята енергия. Той трѣбва да се отличава отъ свѣтскитѣ хора съ своето стройно, издъжрливо тѣло, съ хармонични и възвишени чувства, както и съ права и свѣтла мисъль. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да се отличава въ всичко, което върши: дали той ще се прояви въ изкуствата, въ поезията, въ музиката, въ готварството — въ всичко трѣбва да се отличава, да внесе нѣщо ново. Ако искате да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, накарайте го да сготви. Добриятъ човѣкъ готви вкусно, сладко. Който яде отъ неговото ядене, се усѣща бодъръ, разположенъ. Искате ли вие сами да разберете, доколко сте добри, омѣсете единъ хлѣбъ и вижте, какъвъ ще бѫде резултатътъ, слѣдъ като ядете отъ него.

    Нѣкой казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, тѣзи работи не сѫ за мене. Истински духовниятъ човѣкъ е готовъ на всѣкаква работа. Той не може да избира, да казва, че тази или онази работа е недостойна за него. Той нѣма да става нито хлѣбарь, нито готвачъ, но трѣбва да разбира отъ всички изкуства и занаяти, да научи и другитѣ хора, кой е най-правилниятъ начинъ за мѣсене, за готвене. Той трѣбва да внесе новото въ свѣта. Защото казано е: „Духътъ на Истината ще ви научи на всичко“.

    Ние говоримъ сега за хармоничния животъ, но прѣдвиждаме и мѫчнотиитѣ, които ще се явятъ. Великиятъ цигуларь свири добрѣ, но много зависи и отъ атмосферата. Ако атмосферата е влажна, струнитѣ на неговата цигулка ще се разстройватъ, и той нѣма да свири така хубаво, както би свирилъ при сухо врѣме. Великиятъ пианистъ ще свири съ вдъхновение, ако има едно ново, добрѣ разработено и здраво пиано, при добъръ, акустиченъ салонъ. Дайте му нѣкое старо, разглобено пиано, и той не може да свири хубаво. Когато домакинята има свѣтла, привѣтлива кухня, съ чисти, здрави, добрѣ калаисани сѫдове, тя готви съ радость и въодушевление. Оставете я въ нѣкоя мрачна, тѣсна кухничка, съ некалаисани сѫдове, съ пробити тенджери, съ изядени лъжици, тя или ще се откаже отъ изкуството си, или ще готви безъ разположение. Тъй щото, когато говоря и се произнасямъ за нѣщата, азъ всѣкога имамъ прѣдъ видъ мѫчнотиитѣ, които изпѫкватъ прѣдъ тѣхъ. Всѣки има мѫчнотии въ живота си, които той непрѣменно трѣбва да прѣодолѣе.

    Въ такъвъ случай, когато ще се произнасямъ за погрѣшкитѣ на хората, азъ спазвамъ слѣдния Божественъ законъ: на 100 погрѣшки азъ отбѣлѣзвамъ само една, а 99 прощавамъ. Давамъ ли докладъ за погрѣшкитѣ на хората, азъ изнасямъ само тѣзи, които съмъ отбѣлѣзалъ въ книгата. Когато се произнасямъ за добринитѣ на хората, азъ се рѫководя отъ другъ Божественъ законъ, обратенъ на първия: на 100 добрини азъ отбѣлѣзвамъ въ книгата 99 отъ тѣхъ, а само една пропущамъ. Пропуснатата добрина отива за смѣтка на неотбѣлѣзанитѣ 99 погрѣшки, да ги уравновѣси. Значи, една добрина компенсира 99 погрѣшки. И вие спазвайте тѣзи двѣ правила въ живота си, ако искате голѣма часть отъ мѫчнотиитѣ ви да се разрѣшатъ правилно. Само по този начинъ човѣкъ може да си създаде отличенъ характеръ, но той трѣбва да работи. Сега ние живѣемъ при най-благоприятнитѣ условия, които трѣбва да използуваме разумно.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

20. Лекция отъ Учителя, държана

на 31 мартъ, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...