Jump to content

1926_03_24 Мозъчни наслоявания


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МОЗЪЧНИ НАСЛОЯВАНИЯ.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Четоха се резюмета отъ темитѣ: „Произходъ на синитѣ, на чернитѣ очи“ и „най-старото дърво въ свѣта.“

    Чете се темата: „Мѣстото на синитѣ и на чернитѣ очи.“

    Въпросътъ за синитѣ и за чернитѣ очи не е тъй повърхностенъ, както си го прѣдставяте. За да се пише по този въпросъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ това, което физиогномиститѣ пишатъ. Вие казвате, че хора съ сини очи сѫ умни, а тѣзи съ черни очи сѫ горещи натури. Това не е всѣкога така. Въ България рѣдко се срѣщатъ хора съ сини очи. Трѣбва да се проучватъ цвѣтоветѣ на земята. Запримѣръ, кой цвѣтъ прѣодолява на земята? — Зелениятъ. Много отъ цвѣтоветѣ дѣйствуватъ психически, вѫтрѣшно върху човѣка, вслѣдствие на което едни хора обичатъ повече синия цвѣтъ, други — зеления, трети — червения и т. н. Турцитѣ особено обичатъ червения цвѣтъ. Ако турчинътъ не тури червенъ фесъ и червенъ поясъ, той не е турчинъ. Освѣнъ това, хората въ разнитѣ си възрасти обичатъ различни цвѣтове. Въ младини тѣ обичатъ едни цвѣтове, въ срѣдна възрасть — други, а въ старини — обикновено тъмни, черни цвѣтове. Често, въ разположението си къмъ цвѣтоветѣ, хората вървятъ по традиция, а не по убѣждение.

    Традициитѣ играятъ важна роля не само въ живота на отдѣлния човѣкъ, но и въ живота на народитѣ. Запримѣръ, у българитѣ сѫществува убѣждението, че младитѣ хора не трѣбва да си пущатъ бради. Когато човѣкъ стане възрастенъ, отъ 40 — 50 — 60 години нагорѣ, може вече да носи брада. И тогава, като видятъ човѣкъ съ брада, тѣ му отдаватъ почитъ и уважение, като на възрастенъ. Англичанитѣ и американцитѣ, напротивъ, не отдаватъ никакво почитание на хора съ бради и мустаци. Между тѣхъ ще срещнете човѣкъ на 70 години, дѣдо, но съ обръснати брада и мустаци. Тѣ се бръснатъ отъ хигиеническа гледна точка. Нѣкои хора пъкъ бръснатъ мустацитѣ си, а оставатъ брадата си. Други пъкъ си оставатъ бакембарди.

    И тъй, въпросътъ за произхода на синитѣ и на чернитѣ очи е особено важенъ. Цвѣтътъ на синитѣ очи не зависи отъ синия цвѣтъ, но интересенъ е неговиятъ произходъ. Какви ще бѫдатъ очитѣ на дѣтето, това въ голѣма степень зависи отъ майката. Тя е художникътъ, който туря цвѣтоветѣ на дѣтето си. Ако въ брѣменностьта си майката хареса нѣкои сини очи и постоянно мисли за тѣхъ, тя може да създаде такива сини очи на своето дѣте. Обаче, въ повечето случаи наслѣдственостьта прѣодолява. И затова, ще видите, че очитѣ на дѣтето по цвѣтъ сѫ или като тия на майката, или на бащата, или на бабата или на дѣдото. И тукъ традициитѣ играятъ важна роля. Чрѣзъ кръстосване на раситѣ могатъ да се създадатъ сини или черни очи. Дълбокитѣ причини за произхода на цвѣта на очитѣ не се знаятъ. Нѣкои казватъ, че хората на сѣверъ иматъ повече сини очи, а тѣзи на югъ — черни очи. Това обстоятелство още нищо не говори за произхода на цвѣта на очитѣ. Защо? — Защото има хора на югъ съ сини очи, както има хора на сѣверъ съ черни очи.

    Сега ще ви дамъ друга тема, малко философска: „Произходъ на раситѣ и на цвѣтоветѣ въ тѣхъ“. Значи, ще пишете върху въпроса, кога, какъ и при какви условия се появили раситѣ. По този въпросъ има писано много. Ще прочетете нѣщо отъ това, което хората сѫ писали, а послѣ ще кажете и своето мнѣние.

    Най-мѫчното нѣщо за съврѣменнитѣ хора е да се освободятъ отъ своитѣ стари, минали навици. Въ съзнанието на човѣка сѫ наслоени наслѣдствени навици, които отъ врѣме на врѣме се пробуждатъ. Запримѣръ, какъ ще си обясните слѣдния фактъ: срѣщате единъ човѣкъ, когото познавате обикновено за тихъ, кротъкъ, но виждате, че въ даденъ случай той проявява нѣщо особено въ характера си. Вие се чудите, какво е станало съ този човѣкъ. Казвамъ: особенитѣ прояви въ човѣка се дължатъ на извѣстни наслоявания въ неговото съзнание, които чакатъ само благоприятни условия, за да се проявятъ. Значи, тѣзи особености въ характера или въ темперамента на човѣка сѫществуватъ, но непроявени. Вземете, напримѣръ, съмнѣнието. То има далеченъ произходъ. Съмнѣнието е сѫществувало отъ най-старитѣ врѣмена въ низшитѣ растения и животни, но и до днесъ се срѣща въ всички растения и животни, както и въ човѣка. Съмнѣнието, страхътъ, гнѣвътъ, умразата и редъ отрицателни чувства носятъ началото си още отъ врѣмето, когато човѣкъ е билъ въ животинско състояние.

    Казвамъ: сега, като знаете произхода на отрицателнитѣ прояви въ човѣка, всички вие трѣбва да се самонаблюдавате, да анализирате своитѣ настроения и състояния, да не бѫдете слѣпи нито за погрѣшкитѣ, нито за добродѣтелитѣ си. Това значи: нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави, нито сѫ голѣми, нито сѫ малки, обаче, малкитѣ погрѣшки винаги раждатъ голѣмитѣ. Когато у човѣка се проявява извѣстно чувство на гнѣвъ, на съмнѣние, то не е само негово. Това чувство едноврѣменно се проявява и въ редъ други сѫщества, които сѫ тѣсно свързани съ него. Колкото повече човѣкъ се подава на това чувство, толкова повече той се свързва съ всички ония сѫщества, които въ това врѣме прѣживяватъ сѫщото чувство. При тѣзи условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размѣри. Въ това врѣме човѣкъ изгубва всѣкакъвъ разсѫдъкъ. Защо? — Защото воюва, бори се. Като се разрѣши тази война въ негова полза, той се опомня. Въ резултатъ на този процесъ човѣкъ се усѣща изморенъ, измѫченъ, като че е прѣминалъ нѣкакво поражение. Това сѫ бури въ живота на хората, които иматъ своитѣ добри и лоши послѣдствия. Слѣдъ всичко това човѣкъ трѣбва дълго врѣме да работи, за да възстанови равновѣсието на своя душевенъ животъ.

    Сегашнитѣ условия, при които живѣете всички, говорятъ, че вие се нуждаете отъ самообладание, не външно, но вѫтрѣшно самообладание, при което човѣкъ съ радость и спокойствие понася всички мѫчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и сѫщо нѣщо. При самообладанието човѣкъ се чувствува вѫтрѣшно радостенъ, което дава потикъ на всичко възвишено и благородно въ него. Тогава соковетѣ на всички отрицателни чувства, наслѣдени въ човѣка отъ миналото, се трансформиратъ въ добри, въ, положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате въ друга крайность, да мислите, че човѣкъ съ самообладание не може да изживѣе никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада въ лоши настроения. Вие мислите, че при днешнитѣ условия човѣкъ може да се роди чистъ и светъ. Не, чистъ и светъ човѣкъ е онзи, който е миналъ прѣзъ закона на самовъзпитанието. Този човѣкъ се е възпиталъ и въ съзнанието си, и въ самосъзнанието си, и въ подсъзнанието си, и въ свърхсъзнанието си. Той е миналъ прѣзъ всички области на съзнанието, подвизавалъ се е усърдно въ духовния животъ, докато е научилъ великитѣ закони на битието. Такъвъ човѣкъ вече не се блазни отъ външнитѣ, отъ прѣходнитѣ прояви на живота. Той разграничава сѫщественото отъ несѫщественото. Човѣкъ не може да постигне това нѣщо въ единъ день, нито въ единъ мѣсецъ, нито въ една година, нито даже въ сто години. Това е плодъ на усилена, продължителна работа. Обаче, това нѣщо може да се постигне и моментално, зависи, дали човѣкъ е работилъ въ миналото и сега е готовъ да събира плодоветѣ на своитѣ усилия. За мнозина отъ васъ се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекатъ Божественитѣ сили, които дѣйствуватъ въ васъ.

    Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до една фаза, дѣто всички трѣбва да работятъ за освобождение отъ своитѣ навици. Задачата на човѣка въ това отношение не седи въ измѣнение на тѣзи навици, но въ пълното освобождение отъ тѣхъ. Запримѣръ, всички имате опитностьта, едноврѣменно да ви занимаватъ двѣ чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче, нѣщо извънъ тѣзи двѣ чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, прѣцѣнявате и рѣшавате. Задъ всѣко едно отъ тѣзи двѣ състояния пъкъ седатъ разумни сѫщества, които работятъ върху васъ: едни отъ тѣхъ ви помагатъ да се освободите отъ отрицателнитѣ чувства, а други съзнателно ви задържатъ въ тѣхъ.

    И тъй, тѣзи отъ васъ, които сѫ влѣзли въ школата и работятъ съзнателно върху себе си, трѣбва отчасти, а не напълно, да се освободятъ отъ своитѣ лоши навици. Ако искатъ напълно да се освободятъ, това значи да се откажатъ отъ сегашния си животъ. Да се освободите отчасти отъ лошитѣ си навици, това прѣдставлява велика наука въ живота. Тази наука ще ви въведе къмъ изучаване миналото, настоящето и бѫдещето ви. Велико и красиво нѣщо е човѣкъ да има всѣкога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдатъ, той да не се подхлъзне, да не се подаде и чистъ да си остане! Паднешъ ли нѣколко пѫти въ живота, ти губишъ вече вѣра въ себе си, обезсърдчавашъ се и започвашъ да се плашишъ отъ новитѣ изпитания на живота. При това положение на душата, човѣкъ казва: азъ нищо не мога да направя. Кажешъ ли така, това показва, че ти се считашъ, като отдѣленъ индивидъ, а не като часть отъ цѣлото. Ако човѣкъ се убѣди, че е въ връзка съ Великото, съ съзнанието на Бога, тогава въ границитѣ, въ които той живѣе, много нѣща ще бѫдатъ възможни за него.

    При сегашното развитие на човѣка, както и при устройството на неговото тѣло, има извѣстни органи, които не сѫ развити, както трѣбва. Напримѣръ, ухото на човѣка не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшитѣ трептения. Наистина, има музиканти, които могатъ да схващатъ тонове, съ трептения отъ 50—70,000 въ секунда, но обикновенитѣ хора схващатъ тонове съ трептения най-много до 32,000. Висшитѣ трептения сѫ недостѫпни за тѣхното ухо. Какъвъ щѣше да бѫде вашиятъ животъ, ако ухото ви бѣше тъй усъвършенствувано, че можеше да схваща отъ 100,000 — 1,000,000 трептения? При такова развито ухо, вие непрѣменно щѣхте да бѫдете светия. Иначе, щѣхте да бѫдете най-нещастниятъ човѣкъ въ свѣта. Защо? — Защото такова ухо еднакво би схващало и най-хубавитѣ, и най-лошитѣ работи въ живота.

    Стремежътъ на съврѣменнитѣ хора е да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, за да възприематъ трептенията на висшия духовенъ свѣтъ. Обаче, като спънка за постигане на този стремежъ се явява тѣхния краенъ материализъмъ. Онѣзи отъ тѣхъ, които успѣватъ да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, се излагатъ на страдания, вслѣдствие на материализма. Когато у човѣка се развие голѣма чувствителность, двойникътъ му се разширява, често излиза вънъ отъ тѣлото. Ето защо на всички се прѣпорѫчва самообладание и будность на съзнанието, които да пазятъ двойника, да не излиза вънъ отъ тѣлото на човѣка. Не се ли пазите, отвънъ ще ви нанасятъ много рани, които ще ви създаватъ голѣми страдания. Запримѣръ, погледнете нѣкой човѣкъ накриво. Тѣзи вълни падатъ подъ ѫгълъ, който причинява болка върху двойника на този човѣкъ, и той става недоволенъ и казва: защо ме погледна толкова лошо? Когато се доближавате до човѣкъ на когото двойникътъ е излѣзълъ вънъ отъ тѣлото, вие трѣбва да бѫдете много внимателни съ него, за да не му причините нѣкаква врѣда.

    Споредъ съврѣменната наука всѣки день човѣкъ минава прѣзъ три състояния, които отговарятъ на тритѣ вида химически съединения. Напримѣръ, той може да бѫде въ съзнанието на висшитѣ сѫщества или като основа, или като киселина, или като соль. Слѣдователно, тия разумни сѫщества ще правятъ съ човѣка различни опити. Ако тѣ искатъ да знаятъ, какви сѫ свойствата ви, като елементи, ще ви подлагатъ на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мѫчения, страдания, но тѣзи сѫщества не искатъ да знаятъ за това. Тѣ си правятъ научни опити и наблюдения. Тѣ ви хващатъ съ своитѣ щипци, турятъ ви въ ретортата си, и слѣдъ като свършатъ опититѣ си, пущатъ ви на свобода. Азъ не говоря за адептитѣ на злото, но за адептитѣ на доброто, за адептитѣ на Бѣлото Братство. Понѣкога и ангелитѣ правятъ такива опити съ хората. Всѣки за себе си трѣбва да знае, като какво участвува въ опититѣ: дали като елементъ, като киселина, като основа, или като соль.

    Много отъ съврѣменнитѣ хора се считатъ господари на земята и говорятъ за свободата така, като че тѣхната личность е напълно неприкосновена. Вземете, запримѣръ, какъ постѫпватъ хората съ животнитѣ. Има ли закони за запазване живота на животнитѣ? Хората полагатъ ли нѣкакви грижи за тѣхъ? Виждате, че нѣкой убива една птичка, но минавате и заминавате покрай него, дума не казвате. Той убива птичката, захвърля я настрана и продължава пѫтя си, безъ да го държи нѣкой отговоренъ за това убийство.

    И тъй, когато искатъ да ви прѣдадатъ нѣкакви качества, каквито нѣмате, или пъкъ, когато искатъ да засилятъ нѣкои качества у васъ, ще ви прѣвърнатъ или въ киселина, или въ основа, или въ соль. Ако искатъ да ви прѣдадатъ по-голѣма активность, ще ви прѣвърнатъ въ киселина; ако искатъ да ви направятъ по-пасивни, ще ви прѣвърнатъ въ основа; ако искатъ да ви направятъ по-морални, по-устойчиви, ще ви прѣвърнатъ въ соль. Морални, въздържани, устойчиви хора сѫ тѣзи, въ които прѣодоляватъ солитѣ. И затова Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята; и ако сольта обезсолѣе, тя се изхвърля навънъ“. Слѣдователно, всѣки елементъ, въ края на краищата, трѣбва да влѣзе въ състава на нѣкоя соль, да смекчи, или да видоизмѣни свойствата си. Докато човѣкъ е въ състояние на елементъ, той проявява само свои лични свойства. Въ това отношение всѣка душа прѣдставлява извѣстенъ елементъ на Божественото съзнание. Питамъ тогава: какъвъ елементъ прѣдставлява всѣки отъ васъ по отношение на Божественото съзнание? Вие това не знаете.

    Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае, съ какви елементи и закони работи. Ако нѣкой човѣкъ отъ дѣтинство до зрѣла възрасть е работилъ съ закона на Любовьта, трѣбва ли той като остарѣе, да казва, че не сѫществува любовь въ свѣта, или че любовьта е празна работа? Казва ли така човѣкъ, това подразбира, че той нищо не е спечелилъ въ живота си. Трѣбва ли учениятъ човѣкъ, който е посвѣтилъ цѣлиятъ си животъ на науката, да казва, че науката е празна работа? Трѣбва ли общественикътъ, политикътъ, който е работилъ 20 — 30 години всрѣдъ обществото, да отрича ползата отъ своята работа? Въ какво седи тогава пълнотата на живота, ако Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ празни работи? Подъ Истина се разбира само това, което човѣкъ носи съ себе си и въ младини, и въ срѣдна възрасть, и въ старини, и въ този, и въ онзи свѣтъ, и въ тази, и въ онази епоха, безъ то да се промѣни, безъ да изгуби нѣщо отъ своя смисълъ. Човѣкътъ на Истината може да прѣтърпява външни промѣни само, но дълбоко въ душата си остава неизмѣненъ. Външнитѣ промѣни пъкъ все повече обогатяватъ душата му съ опитности и засилватъ духа му. Такъвъ човѣкъ е винаги младъ по душа, чистъ по сърце и крѣпъкъ по духъ.

    Сега всички трѣбва да се освободите отъ своитѣ стари навици, стари мисли и чувства. Старото оставя наслоявания въ мозъка, отъ които трѣбва да се освободите. Като говоря за тѣзи нѣща, мнозина се мислятъ възрастни, стари и казватъ: това не се отнася до насъ. Ние сме 50 — 60 годишни хора, нашето се свърши вече. Който се мисли за старъ, той не може да бѫде ученикъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ заблуждението, да се мисли старъ. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива, това сѫ мисли на вашитѣ дѣди и прадѣди. Подъ думата „старъ човѣкъ“ се разбира изтритъ човѣкъ. Щомъ е изтритъ, той не може да се нарече човѣкъ. Да считашъ, че една дреха е изтрита, това е възможно, но да считашъ човѣка изтритъ, това е крива идея, която трѣбва да расте и да се развива. Въ този смисълъ човѣкъ не може да бѫде старъ. Старъ, древенъ човѣкъ е този, който е разширилъ съзнанието си и придобилъ много знания и опитности. Младъ човѣкъ е този, съзнанието на когото е едва напѫпило.

    Това сѫ основни идеи, вложени отъ памти-вѣка още въ първоначалния езикъ. На земята човѣкъ напѫпва, но не може да узрѣе. За да узрѣе, той трѣбва да мине отвѫдъ гроба, въ духовния свѣтъ. Тукъ той навлиза въ висшия свѣтъ, въ будическото поле, дѣто подъ влиянието на Божествената свѣтлина завързва и узрѣва. Слѣдъ това ангелитѣ откѫсватъ плода, опитватъ го, а сѣмето хвърлятъ на земята, дѣто има условия за неговото покълване, растене, напѫпване и цъвтене. Това наричаме въплотяване на човѣшката душа на земята въ форма на човѣкъ. Значи, сладостьта на плода се опитва горѣ, а сѣмето на плода се посажда на земята.

    И тъй, човѣкъ ще обикаля този крѫгъ, ще слиза и ще се качва, докато разбере законитѣ така, както ангелитѣ ги разбиратъ. Само по този начинъ той може да се освободи отъ кармическия законъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ излиза вече отъ фазата на дърво, което въ единъ свѣтъ цъвти, въ другъ зрѣе, но ще бѫде свободна душа. Така трѣбва да разбирате нѣщата и да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Мнозина мислятъ, че като заминатъ за онзи свѣтъ, ангели ще ги взематъ на рѫцѣ, и ще ги занесатъ на небето, дѣто ще имъ дадатъ най-голѣми почести и уважения. Тази идея е права само въ едно отношение, а именно: вие ще влѣзете като растение въ небето, и споредъ разбиранията и развитието си, ще мислите, че сте много ученъ, много интелигентенъ.

    Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, като отъ ученици е да развивате съзнанието, да концентрирате мисъльта си, за да можете да владате всички свои прояви, всички свои мисли и чувства. Щомъ е така, пазете съзнанието си будно! Съзнанието на човѣка се локализира въ прѣдната часть на мозъка, около очитѣ. Физиолозитѣ и анатомиститѣ, които изучаватъ човѣшкия мозъкъ, забѣлѣзватъ въ прѣдната часть на мозъка тънки, едва уловими съ микроскопъ, бѣли нишки, като нерви, отъ особена материя, отъ особенъ родъ. Колкото по-тънки и по-многобройни сѫ тѣзи нишки, толкова и съзнанието на човѣка е по-силно развито. У всички хора отъ по-низъкъ уровенъ, както и у всички животни, има такива нишки, но тѣ сѫ по-малко наброй и по-тънки. Когато човѣкъ работи усилено върху себе си, той развива съзнанието си, а едноврѣменно съ това се развива и тази мрѣжа отъ нервни влакна, органъ на съзнанието. Веднъжъ човѣкъ е дошълъ на земята, той трѣбва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материалъ, необходимъ за съграждане на неговитѣ удове. Когато Христосъ казва: събирайте богатства на земята, Той подразбира усилията, които трѣбва да прави човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Този материалъ който духътъ, душата, умътъ и сърцето на човѣка сѫ събрали, се прѣпраща въ невидимия свѣтъ, дѣто сѫщества отъ висша иерархия го обработватъ. По този начинъ тѣ прѣустройватъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърце. Така, именно, ние разбираме работата на невидимия свѣтъ върху човѣшкия умъ и върху човѣшкото сърце. И оттукъ вадимъ заключението: колкото повече материалъ, годенъ за работа, изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова повече разумнитѣ сѫщества ще строятъ въ неговия мозъкъ; колкото по-малко материалъ изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова по-малко и разумнитѣ сѫщества ще строятъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ все трѣбва да складира малко отъ този материалъ.

    Нѣкой казва: 20 години вече какъ работя съзнателно. Какво по-хубаво отъ това? Обаче, ако ти работишъ за себе си, ще имашъ единъ резултатъ; ако работишъ за ближния си, ще имашъ другъ резултатъ и ако работишъ за Бога, ще имашъ трети резултатъ — зависи за кого работишъ. Отъ твоята работа на земята ще зависи, колко и какъвъ материалъ ще изпратишъ въ невидимия свѣтъ. При съзнателната работа, религиозното чувство на човѣка се развива и му служи като тилъ въ живота. Тогава се хармонизиратъ и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе, както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкавъ, по-пластиченъ.

    Тъй щото, една отъ задачитѣ на ученика е да развие Божественото въ себе си. Сега всички се оплакватъ едни отъ други, сърдятъ се, че еди-кой си не ги приелъ добрѣ. Кой може да приема добрѣ хората? — Само Божествениятъ човѣкъ. Божественото съзнание у човѣка е въ състояние да ви разбере, да ви приеме въ себе си и да ви помогне. Ако отидете въ дома на нѣкой човѣкъ, който е приготвилъ топълъ обѣдъ, той ще ви приеме добрѣ и ще ви нагости. Отидете ли въ дома на нѣкой човѣкъ, който нищо не е приготвилъ за обѣдъ, той ще повдигне рамѣнѣтѣ си и ще ви се извини, че нѣма ядене. Затова, у всинца ви трѣбва да дойде Божественото съзнание. Дойде ли Божественото у човѣка, той ще има вече правилни отношения съ хората. Божественото съзнание прѣдава мекота на сърцето и пластичность на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всѣки трѣбва да обича поне единъ човѣкъ. При това, никога не изнасяйте прѣдъ хората недѫзитѣ на този, когото обичате. Да се занимавате съ недѫзитѣ на другитѣ хора, това значи да прѣдизвикате редъ наслоявания въ вашия мозъкъ. Тѣзи наслоявания приличатъ на драскулкитѣ, които правятъ малкитѣ дѣца, прѣди да ходятъ на училище. Тѣ драскатъ върху хартия и питатъ майка си: мамо, хубаво ли е това, което написахъ? — Да, хубаво е, мяза на нѣкаква стара азбука. — Никаква стара азбука не е това. Туй е азбука на човѣшката глупость и на човѣшкото невѣрие.

    Казвамъ: всички прояви на човѣка трѣбва да бѫдатъ стройни, хармонични и строго опрѣдѣлени. Тѣ трѣбва да се диктуватъ отъ Божественото въ него, което прѣдизвиква дълбока вѫтрѣшна радость. Това, което обединява хората, е Божественото Начало въ тѣхъ. Нѣкой казва: азъ мога да уча и вънъ отъ школата, както и вънъ отъ дома си. Не, вънъ отъ школата ти нищо не можешъ да научишъ. — Тогава Господъ ще ме научи. — Не говори така. Веднъжъ ти си дошълъ на земята между хората, Богъ те учи чрѣзъ майка ти, чрѣзъ баща ти, чрѣзъ сестра ти, чрѣзъ брата ти, чрѣзъ обществото, чрѣзъ народа, чрѣзъ небето, чрѣзъ буритѣ и вѣтроветѣ и т. н. И най-послѣ, слѣдъ като научишъ уроцитѣ отъ всички тия учители, ти ще чуешъ и Божия гласъ. Това е Божественото, което ще заговори въ тебе. Чуешъ ли Божествения гласъ, въ тебе ще стане коренна промѣна. Ти ще се новородишъ. Това значи роденъ отъ Бога. Казано е: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Нѣкой казва: Богъ ми проговори. Питамъ: ако Богъ ти е проговорилъ, ти новороди ли се? — Не съмъ се новородилъ. — Тогава Богъ не ти е проговорилъ. Може да да сѫ проговорили нѣкоя възвишена душа, или нѣкой напрѣдналъ духъ, адептъ, или нѣкой малъкъ ангелъ, но не и Богъ. Азъ бихъ желалъ Богъ да проговори на всички, но ако не е станало нѣкакво коренно прѣобразование съ васъ, не се лъжете, Богъ не ви е проговорилъ.

    Казвате: еди-кой си човѣкъ не е Божественъ. — Ами ти Божественъ ли си? По този въпросъ може да се произнася само този, който има Божественото въ себе си. Нѣма ли Божественото въ себе си, каквото и да говори този човѣкъ, всичко това е прѣдположение. То е все едно да срещнешъ нѣкой човѣкъ въ тъмнината и да казвашъ, че очитѣ му сѫ сини, или че носътъ му е дълъгъ. Каквото и да кажешъ за този човѣкъ, всичко ще бѫде прѣдположения, гадания. Запалишъ ли свѣщьта, ти ще виждашъ ясно. Ако човѣкъ нѣма свѣтлина на съзнанието си, какъ може да разбира духовния свѣтъ? Сегашниятъ ви животъ е прѣдисловие на великъ, красивъ животъ. Ще дойде день, когато Божественото у човѣка ще се пробуди, и той ще се новороди. За този день всички трѣбва да се приготовлявате.

    Често се оплаквате, че хората говорятъ противъ васъ. Радвайте се, когато говорятъ противъ васъ. Всѣка неправедна дума, казана срѣщу васъ, е потикъ за развиване на Божественото. То седи задъ съзнанието на всички тия хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкръсение.“ И затова, докато майка ти и баща ти говорятъ, радвай се; докато братъ ти и сестра ти говорятъ, радвай се; докато приятелитѣ ти говорятъ, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото въ тебе, чуешъ ли гласа му, пакъ ще се радвашъ, но вече радостьта ти ще бѫде вѣчна, постоянна, и всѣкакво обезсърдчение ще изчезне.

    По какво познавате човѣка, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложенъ на голѣми промѣни: ту се радва, ту скърби. Станешъ сутринь, скърбенъ си — радвай се; забѣлѣзвашъ въ себе си, че умътъ ти се взима — радвай се; речешъ да ходишъ, усѣщашъ краката си слаби, не те държатъ — радвай се. Искашъ да си купишъ нѣщо, пипашъ джоба си, петь пари нѣмашъ — пакъ се радвай. Радвай се на всички състояния, прѣзъ които минавашъ. Опитвай ги, поучавай се отъ тѣхъ. Тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ. Той разбира своитѣ състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всѣко нѣщо си има свои причини. Има случаи, когато човѣкъ не знае, защо идватъ радоститѣ и скърбитѣ. Запримѣръ, нѣкой отъ нашитѣ приятели дойде при насъ радостенъ, веселъ, и ние се настройваме радостно. Щомъ си отиде той, и радостьта съ него заедно излиза. Значи, този човѣкъ се явява само като врѣмененъ носитель на радостьта. Това положение може да се уподоби на слѣдното: вие сте бѣденъ човѣкъ, съ нѣколко дѣца. Дойде при васъ единъ богаташъ и казва: азъ ще подаря за дѣцата ви 100,000 лева, да ги изпратите въ странство да учатъ. Вие веднага се зарадвате. Слѣдъ 2 — 3 деня той пакъ иде при васъ и ви казва: ще ме извините, не мога да ви дамъ обѣщаната сума, работитѣ ми не вървятъ добрѣ. Вие веднага се наскърбявате. Защо трѣбва да скърбите? Прѣди всичко този човѣкъ никога не е могълъ да ви даде нѣщо. Ако нѣкой човѣкъ днесъ каже, че ви обича, а утрѣ ви измѣня, този човѣкъ никога не е обичалъ и не може да обича. Окултниятъ ученикъ трѣбва да име устой, да издържа на думата си.

    Казвамъ: ако искате да работите надъ себе си, вие трѣбва да имате положителни знания. До тѣзи знания ще се доберете, когато изучавате новата психология, физиология, анатомия и редъ още науки, които, обаче, при съзнанието, което имате днесъ, ще прѣдизвикатъ въ умоветѣ ви извѣстно стълкновение. Вие ще кажете: много отъ фактитѣ на новитѣ науки не сѫ доказани. Тѣ сѫ въпроси на въображението и фантазията. Колкото и да сѫ фантастични за васъ нѣкои факти, тѣ могатъ да се докажатъ, но доказването имъ подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажатъ тия факти, вие трѣбва да дойдете въ съзнанието си на сѫщия уровенъ, на който се намира и този, който ще ги доказва. Въ Божествения свѣтъ сѫществува законъ за економия на енергиитѣ. Тамъ не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човѣка да си играе съ свещенитѣ си мисли и чувства. Всѣка свещена мисъль и всѣко свещено чувство трѣбва да бѫдатъ употрѣбени точно на своето мѣсто. Гледате нѣкой човѣкъ веселъ, радостенъ. Ако тази радость въ него е нѣкакво Божествено чувство, то трѣбва да отиде на мѣстото си. Отиде ли на своето мѣсто, този човѣкъ ще бѫде благословенъ.

    Писанието казва: „Словото нѣма да се върне на своето мѣсто, докато не принесе плодъ.“ Слѣдъ колко врѣме трѣбва да принесе своя плодъ, не е опрѣдѣлено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи врѣмето. Харчимъ ли Божествената енергия напразно, съ това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до врѣмето, може да се дава, колкото искаме: 100 — 200 — 300 и повече години нищо не сѫ за насъ; дойде ли до енергията, ние я теглимъ на вѣзни до една стохилядна часть отъ грама. Човѣкъ, който е изразходвалъ енергията си безъ смѣтка, той скоро остарява и казва: тежъкъ е животътъ, остарѣхъ вече! Ние знаемъ, какъ е остарѣлъ този човѣкъ. Той е изхарчилъ преждеврѣменно енергията си и когато трѣбва да живѣе, той се намира вече прѣдъ фалиментъ, и затова умира. Така умиратъ и стари, и млади. Не е въпросътъ човѣкъ да се самоизлъгва. Той трѣбва да знае, какъ да иждивява врѣме, а да пести енергия. Да пестишъ Божествената енергия, това не подразбира, че трѣбва да бѫдешъ скѫперникъ и да се страхувашъ, но да я изразходвашъ намѣсто, съ широта въ душата си и съ съзнание, че живѣешъ при Бога и Нему служишъ. Казвате: ние не разбираме тѣзи нѣща, не знаемъ, какъ да пестимъ енергия, и какъ да харчимъ врѣме. Когато съзнанието на човѣка не е будно, той не разбира нѣщата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира. Прѣдставете си, че вие спите, и дойде нѣкой до ухото ви и ви пошепва: давамъ ви 100,000 лева, или подарявамъ ви една кѫща. Вие веднага скачате, зарадвате се и благодарите. Защо станахте веднага? — Защото разбирате смисъла на тѣзи думи. Когато съзнанието на човѣка не е будно за духовни, за възвишени нѣща, това показва, че бѣлитѣ нервни влакна въ прѣдната часть на мозъка му не сѫ достатъчно развити. Ето защо всички трѣбва да работите за пробуждане на съзнанието си.

    Сега, вие, като не разбирате този законъ, вадите неправилни заключения за хората и казвате: този човѣкъ е духовенъ, а онзи не е духовенъ. Има единъ особенъ цвѣтъ, по който се познава, кой човѣкъ е духовно развитъ, и кой не, т. е. у кого е развито Божественото съзнание, и у кого не е. Този цвѣтъ е важенъ признакъ за различаване на духовния отъ свѣтския човѣкъ. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите, какъ много се мѣни. Често вие се оглеждате въ огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно, и вие виждате нѣща, които въ друго врѣме не виждате. Човѣкъ самъ за себе си трѣбва да бѫде обектъ за изучаване. Красиво е човѣкъ да се самоизучава, защото въ себе си той ще вижда отражението на козмоса. Отъ вѫтрѣшнитѣ промѣни, които ставатъ въ него, той ще изучава и промѣнитѣ въ външния свѣтъ. Въ това седи красотата на вѫтрѣшната наука. Само по този начинъ човѣкъ ще придобие вѫтрѣшно спокойствие и равновѣсие на духа, и ще знае, какъ Господъ работи и създава свѣтоветѣ, какъ работятъ и неговитѣ по-напрѣднали братя.

    Между съврѣменнитѣ хора, както и между ученицитѣ, се забѣлѣзва една чърта — да критикуватъ. Не е лошо нѣщо критиката, но когато критикувате, трѣбва да бѫдете справедливи. Да критикувашъ, значи да направишъ операция, абцесъ на човѣка. Въ такъвъ случай, отъ васъ се изисква да направите, колкото е възможно по-малъкъ абцесъ, и то намѣсто. Видите ли, че нѣкой човѣкъ има нѣкѫдѣ по тѣлото си цирей, боднете цирея съ игла, за да изтече отъ него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всѣки да прави. Обаче, не се позволява да оперирате здраво мѣсто. Тѣзи операции оставете за свѣта. Всѣки може да носи по една островърха игла, съ която да прави операции. Сега, като знаете, какво нѣщо прѣдставлява критиката, пазете се да критикувате не намѣсто.

    Ще кажете: какво трѣбва да правимъ, за да развиваме съзнанието си? Дръжте въ ума си красиви и възвишени образи и старайте се да имъ подражавате. Ако си музикантъ, дръжъ въ ума си образа на нѣкой великъ виртуозъ, като идеалъ, къмъ който да се стремишъ. Великиятъ музикантъ, великиятъ художникъ ще намѣрите въ самата природа. Всички художници и музиканти, които срѣщате въ живота, сѫ толкова по-велики, колкото по-вѣщо, по-майсторски копиратъ природата. Вънъ отъ нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислятъ, че музикантитѣ сами създаватъ своитѣ произведения. Не, тѣ сѫ добри възприематели. Това, което създаватъ, тѣ сѫ го чули или на сънъ, или нѣкѫдѣ въ природата. Разликата между музикантитѣ, художницитѣ и обикновенитѣ хора седи въ това, че музикантитѣ иматъ силно развито музикално чувство, съ което възприематъ това, което другитѣ не могатъ; художницитѣ пъкъ виждатъ такива краски, каквито обикновенитѣ хора не виждатъ. Художникътъ вижда не само цвѣтоветѣ ясно, но той различава добрѣ формитѣ, ѫглитѣ на единъ порокъ отъ ѫглитѣ на една добродѣтель. Обикновениятъ човѣкъ не вижда всичко това. Като дойдемъ до окото на светията и на ангела, тѣ дори виждатъ дефектитѣ въ духовното тѣло на човѣка.

    Ние, съврѣменнитѣ хора, сме обекти за проучаване отъ разумнитѣ сѫщества, вслѣдствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравитѣ по отношение на насъ, такова е и нашето положение къмъ възвишенитѣ, напрѣднали сѫщества. Запримѣръ, ние наблюдаваме, какъ една мравка се бори да вземе трошицата хлѣбъ отъ друга мравка. Ние я бутнемъ настрана и взимаме трошицата хлѣбъ, за която се бори, даваме я на другата. Защо правимъ така? — Защото намираме, че първата мравка не постѫпва право. По сѫщия начинъ, когато и ние не постѫпваме добрѣ, сѫщества отъ разумния свѣтъ ни наблюдаватъ, бутнатъ ни, като ни казватъ: не е право това, което вършите. Ние се сепнемъ, погледнемъ наоколо, не виждаме никого и казваме: никой нѣма около насъ. Пакъ продължимъ работата си. Сѫществата отъ разумния свѣтъ пакъ ни бутнатъ. Ние се спремъ, замислимъ се, докато най-послѣ съзнаемъ, че това, което вършимъ, не е право.

    И тъй, всѣки трѣбва да създаде въ себе си високъ идеалъ, къмъ който да се стреми. Имате ли този идеалъ, нѣма да се запитвате, защо невидимиятъ свѣтъ постѫпва съ васъ по единъ, или по другъ начинъ. Когато човѣкъ прави нѣкакъвъ изборъ, всички разумни сѫщества се оттеглятъ настрана и оттамъ го наблюдаватъ. Тогава той е свободенъ, да направи избора си за доброто, или за злото. Ето защо човѣкъ всѣкога самъ носи послѣдствията за своя изборъ. Разумнитѣ сѫщества работятъ върху него, поучаватъ го, съвѣтватъ го, докато той още не е пристѫпилъ къмъ избора. Пристѫпи ли къмъ избора, тѣ го оставатъ свободенъ, самъ да рѣшава. Значи, при дѣйствията си за добро, или за зло, ние сме сами. Божествениятъ законъ прѣдоставя на човѣка да дѣйствува свободно и въ доброто, и въ злото. И за едното, и за другото той самъ носи послѣдствията си. Всѣка негова постѫпка се отразява върху съзнанието му. Лошитѣ постѫпки прѣдизвикватъ наслоявания върху мозъка, вслѣдствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметьта, намаляване на способноститѣ. За да бѫде изборътъ ви всѣкога правиленъ, вие трѣбва да работите върху съзнанието си, всѣки день да го разширявате по малко.

    Упражнение. Всички прави! Рѫцѣ дигнати нагорѣ, хубаво обтегнати, съ допрѣни краища на пръститѣ. Въ това положение на рѫцѣтѣ, бавно клякане и изправяне. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, прѣзъ което врѣме чрѣзъ волята силно ще владате мускулитѣ си. Ако не можете да владате мускулитѣ си, какъ ще владате по-тънкитѣ сили? Правете това упражнение безъ прѣсилване на мускулитѣ си.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

19. Лекция отъ Учителя, държана

на 24 мартъ, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...