Jump to content

1926_03_17 Редътъ на числата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

РЕДЪТЪ НА ЧИСЛАТА.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Чете се темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“.

    Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Области, въ които живѣятъ хората съ синитѣ и съ чернитѣ очи.“

    Сега ще напишемъ на черната дъска числата отъ 1 — 10, но така, че да образуватъ само едно число, а именно числото 1,234,567,890. Така наредени числата отъ 1 — 10, това прѣдставлява тѣхния естественъ редъ. Колко пермутации могатъ да се образуватъ отъ тѣзи числа? Р10 = 1.2.3.4.5.6.7.8.9.10.  3,628,800. Числото 3,628,800 показва възможноститѣ, които сѫществуватъ при пермутиране на числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Ако промѣнимъ мѣстата на едно отъ тѣзи числа, ще получимъ числото 1,324,567,890. Естествено ли е това размѣстване, тритѣ да бѫде прѣдъ двѣтѣ? Ако вие имате да взимате тази сума, въ ваша полза е да поставите тройката прѣдъ двойката, но ако имате да давате, не е въ ваша полза. Тогава за прѣдпочитане е двойката да бѫде прѣдъ тройката.

    Съврѣменнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и съ това да намаляватъ своитѣ погрѣшки. И затова, ще видите, че нѣкой, като написалъ тройката прѣдъ двойката, пита: въ какво седи моята погрѣшка? Какво отъ това, че съмъ турилъ двойката прѣдъ тройката? Ако погрѣшката е само като число, написано на хартия, тя не е голѣма. Ще се заличи тройката и вмѣсто нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрѣшка е въ живота, въ отношенията между хората, тя вече има своитѣ по-голѣми, или по-малки послѣдствия. Прѣдставете си, че бащата въ единъ домъ прѣдпочита сина си прѣдъ всички други и го туря веднага слѣдъ себе си; това ще произведе голѣмъ скандалъ, голѣма дисхармония въ цѣлия домъ. Такъвъ е резултатътъ отъ поставяне на тройката прѣдъ двойката. Ако пъкъ майката прѣдпочита дъщерята прѣдъ сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това прѣдпочитане на дъщерята пакъ ще произведе голѣма дисхармония въ дома. Такива пермутации на числата могатъ да ставатъ и въ духовнитѣ общества: да прѣдпочитатъ едного повече прѣдъ другиго, да го считатъ по-духовенъ отъ останалитѣ. Въ какво се заключава духовния животъ? Духовниятъ животъ се изразява въ изпълнение волята Божия.

    Питамъ тогава: въ какво седи изпълнението на волята Божия, ако вие всѣки день отстѫпвате отъ вашия идеалъ и, като малкитѣ дѣца, прѣдпочитате ту това, ту онова? Днесъ всички спорове между хората произтичатъ отъ това, че всѣки търси своето право. Въ какво седи вашето право? Въ какво седи правото, за което се застѫпвате? Нѣкой казва: еди-кой си не постѫпва право съ мене. Какъ опрѣдѣляте вие правата постѫпка? Права постѫпка е, запримѣръ, като пишешъ числата, да ги нареждашъ въ тѣхния естественъ редъ. Ако имашъ да взимашъ пари отъ нѣкого и туряшъ тройката прѣдъ двойката, ти не постѫпвашъ право; ако имашъ да давашъ и туряшъ двойката прѣдъ тройката, пакъ не постѫпвашъ право. Числата, както и идеитѣ въ свѣта, иматъ естественъ редъ, по който се развиватъ. Числата прѣдставляватъ живи единици, отношения между живи сѫщества.

    Какво означава, напримѣръ, единицата? Тя означава извѣстни сили, които дѣйствуватъ въ даденъ случай върху ума. Колкото по-интенсивна е енергията, която нашиятъ организъмъ съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интенсивна е енергията, толкова по-врѣдна е тя. Слѣдователно, когато въ човѣка се повдигатъ бури, смущения, съмнѣния, това показва, че въ неговия организъмъ има сили съ малка интенсивность. Понѣкога човѣкъ се настройва добрѣ. Настроението е богатство, което зависи отъ другитѣ хора. Когато се печемъ на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самитѣ насъ. Това разположение е дошло отвънъ. Щомъ прѣстанемъ да се грѣемъ на слънцето, и доброто разположение изчезва.

    Мнозина мислятъ, че иматъ зрѣли възгледи за живота и казватъ: ние имаме много опитности. Никой не отрича вашитѣ опитности, но питамъ: какво можете да направите съ вашитѣ опитности? Можете ли сами да си направите единъ хлѣбъ, като започнете отъ посѣването на житното зърно и свършите до готовия хлѣбъ? Можете ли, като пророкъ Елисей, отъ едно гърне съ елей да напълните още много гърнета? Ако можете отъ малкото да правите много, това значи опитность. Нѣкой казва: за каквото и да се помоля на Бога, Той винаги ме слуша. Добрѣ, вземи едно гърне, въ което има само 10 гр. масло и помоли се на Бога да ти помогне, да напълнишъ цѣлото гърне съ масло. Ако направишъ това, значи Богъ те е послушалъ. Питамъ: колко отъ васъ, които минаватъ за духовни хора, иматъ подобна опитность? По този начинъ вие можете да се провѣрите, додѣ сте стигнали. Засега, както ви наблюдавамъ, вие сте разнебитена команда. Днесъ никой никого не почита, освѣнъ себе си. Обаче, който не почита другитѣ хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вѣрно: който не почита себе си, той не може да почита и другитѣ.

    Ние говоримъ за съзнателния животъ, за съзнателнитѣ хора, които искатъ да служатъ на Бога. За да служи човѣкъ правилно на Бога, той трѣбва, като математикъ, да изчислява, дали постѫпкитѣ му сѫ прави, или не. Когато човѣкъ дигне единия си пръстъ нагорѣ и казва нѣкому: азъ ти казвамъ! Ти трѣбва да ме слушашъ! Това показва, че този човѣкъ започва съ единицата, т. е. съ 100,000,000 атоми, които се намиратъ въ този пръстъ. Като дигне и двата си пръста нагорѣ, той ангажирва въ работа 200,000,000 атоми. Като дигне и тритѣ си пръста, той ангажирва 300,000,000 атоми; като дигне четиритѣ си пръста — 400,000,000 атоми. И най-послѣ, като дигне и петьтѣ си пръста, той впрѣга на работа 500,000,000 атоми и казва: знаете ли, какво мога да направя азъ? Ако този човѣкъ не вѣрва въ Бога и не изпълнява Неговата воля, той може съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вѣрва въ Бога и изпълнява волята Му, съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ, той може да направи 1,234,567,890 добрини. Дигнешъ ли единия си пръстъ, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, мога да направя това и това. Дигнешъ ли двата си пръста, ще кажешъ: азъ, който съмъ свързанъ съ Бога, не мога да изневѣря на себе си. Дигнешъ ли тритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, нѣма да измѣня на себе си и на идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ мене. Дигнешъ ли четиритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, ще мисля и ще дѣйствувамъ, като Него. И най-послѣ, като дигнешъ и петьтѣ си пръста, ще кажешъ: азъ и всичко въ мене, съвокупностьта на всички атоми въ моя организъмъ, ще служимъ на Бога. Това значи да напише човѣкъ послѣдователно числата отъ 1 — 10.

    Да допуснемъ, че напишете първата пермутация: 987654321 0. Какво ще разберете отъ нея? Докато числата отъ 1 — 10 не оживѣятъ въ васъ, вие мѫчно ще схващате новитѣ идеи, които идатъ въ свѣта и проникватъ въ вашия умъ. — Защо? Защото всѣко число, като идея, има опрѣдѣлена форма, опрѣдѣлено съдържание и точно опрѣдѣленъ смисълъ. Запримѣръ, идеята Богъ има опрѣдѣлена форма. Тя сѫщеврѣменно прѣдставлява и опрѣдѣлено число. За слѣдния пѫть, споредъ буквитѣ, съ които се пише думата „Богъ“ на български езикъ, опрѣдѣлете числото, на което се равнява тази дума. Редътъ на буквитѣ въ думитѣ не е произволенъ. Цѣлиятъ козмосъ е създаденъ възъ основа на извѣстно съчетание отъ числа и идеи. Много години още ще минатъ, докато физиолозитѣ и анатомиститѣ се домогнатъ до идеята, какво нѣщо е човѣкътъ, какъ се движатъ енергиитѣ изъ цѣлия му организъмъ, какъ се зараждатъ идеитѣ въ него и т. н. Вслѣдствие на това незнание и на голѣмото невѣжество на много отъ съврѣменнитѣ учени хора, тѣ се осакатяватъ едни други.

    Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има избликъ на чувства. Ако не знае, какъ да се справи съ тѣзи чувства, той може да се осакати. Казвате: и съ духовния човѣкъ ли става това нѣщо? Дали вие сте духовенъ, или свѣтски човѣкъ, безразлично е това; има периоди въ живота на човѣка, когато енергията въ него се пробужда. Разликата, обаче, седи въ това, че духовниятъ човѣкъ разполага съ метода за прѣвръщане на тази енергия отъ низша въ висша. За такива случай, именно, се казва въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“! Това значи: труднитѣ задачи въ живота си, които вие сами не можете да разрѣшите, оставете на Господа. Опитвате ли сами да ги рѣшите, вие_ ще се подпушите. Оставете спокойно да минаватъ енергиитѣ на природата чрѣзъ васъ. Не приприщвайте пѫтя имъ! Обърнете се къмъ Бога, Той да ви покаже пѫть за тѣхното канализиране. Щомъ се канализиратъ, вие ще можете разумно да ги използувате. Често нѣкой човѣкъ се усѣща изоставенъ отъ всички. Той страда, мѫчи се и казва: свърши се моятъ животъ! Това е едно низходещо състояние на енергиитѣ въ неговия мозъкъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да се остави на Бога. Остави ли товара си на Бога, нѣма да мине много врѣме, и състоянието му ще се повдигне, връзката му съ Бога ще се възстанови.

    Въ свѣта сѫществува Божествена разумность, която бди надъ всички, които се обръщатъ къмъ нея и я призоваватъ на помощь. Ето защо, всичко въ свѣта е допуснато да става. И въ този смисълъ, за разумния човѣкъ, който ходи въ Божествения пѫть, грѣшни нѣща нѣма. Защо? — Защото теченията на енергиитѣ въ неговия животъ се смѣнятъ много правилно. Запримѣръ, енергията въ неговия мозъкъ се движи спиралообразно, като минава постепенно отъ едно въ друго полушарие. Ако този човѣкъ не е страхливъ, енергията протича спокойно отъ едното полушарие въ другото, безъ той да изпитва нѣкакви сътресения или неправилности. Когато човѣкъ има вѣра въ Бога, енергиитѣ въ него се трансформиратъ правилно. Нѣма ли вѣра въ Бога, а разчита само на себе си, въ него ще се явятъ извѣстни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у васъ, въ чиито рѫцѣ сѫ всички възможности. Дойдатъ ли човѣшкото и Божественото въ стълкновение, тогава се зараждатъ редъ страдания. Казвате: не може ли безъ страдания? Докато човѣкъ не изправи погрѣшкитѣ на своето минало, страданията сѫ неизбѣжни за него. Само чрѣзъ страданията той може да изправи своя животъ. Иначе, смисълътъ на живота не е въ страданията. Ние ще ви дадемъ методи, начини за издържане на страданията, за тѣхното правилно използуване. Днесъ повечето хора живѣятъ въ своето минало. Като прѣкаратъ този животъ, тѣ ще минатъ въ настоящето си. Но за това се изисква търпѣние.

    Казвамъ: щастието на човѣка е въ неговото настояще. Дойдете ли до настоящето, ще ви се покаже начинъ, какъ да бѫдете щастливи и да запазите това щастие. Тъй щото, говоримъ ли за миналото на човѣка, ние разбираме неговитѣ нещастия и страдания. Говоримъ ли за настоящето, разбираме неговитѣ радости и неговото щастие. Човѣкъ може да бѫде щастливъ сега, въ настоящия моментъ, а Богъ живѣе въ настоящето. Значи, въ Бога, въ Когото вѣрваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашитѣ души. Въ Него нѣма противорѣчия, нѣма и скърби. Слѣдователно, ако още този моментъ повѣрваме въ Бога и изпълнимъ волята Му, и душитѣ ни ще се облагородятъ, ще се изпълнятъ съ стремежъ къмъ възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика — всичко това ще бѫде достѫпно за насъ. Ние ще се чувствуваме мощни, ще разберемъ, че въ насъ има нѣщо велико, което разработва богатствата, които Богъ ни е далъ. По този начинъ ние ще разберемъ, че не работимъ за себе си и не живѣемъ само за себе си. Павелъ казва: азъ не живѣя самъ. Христосъ пъкъ, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Да изпълнишъ волята на Оногози, Който те е проводилъ, прѣдставлява велика и свѣтла задача въ живота на човѣка. Изпълнението на тази задача носи само радости и подемъ; неизпълнението ѝ носи само страдания и неуспѣхи.

    Като ви наблюдавамъ днесъ, виждамъ, че повечето отъ васъ сте радостни. Другъ пѫть повечето биватъ скръбни. Изобщо, мнозина отъ васъ минаватъ за скръбни, за страдалчески души. Обаче, малко хора съмъ срѣщалъ, даже и въ цѣла България, които да страдатъ за нѣщо велико, за нѣщо благородно. Да страдашъ за великото, за красивото въ свѣта, това е тъй нареченото „морално страдание.“ Срѣщамъ нѣкой човѣкъ, който страда. Защо страда той? — Защото сѫ засегнати личнитѣ му чувства. Той се озлобилъ, ожесточилъ, мяза на казанъ, който се намира подъ голѣмо напрѣжение и иска да се пръсне. Този човѣкъ се оплаква, че страдалъ много. Казвамъ: ти мязашъ на яйце, което, ако не се тури подъ квачката, само ще се пукне.

    Азъ искамъ, всички, които ме слушатъ тази вечерь, да слушатъ и разбиратъ добрѣ. Запомнете само нѣколко мисли, но ги приложете. Вие трѣбва да се освободите отъ заблужденията, които ви спъватъ на всѣка крачка въ живота. Мнозина ще кажатъ: защо ли ни се говори така? Азъ ще прѣдставя мисъльта си въ конкретна форма. Да допуснемъ, че нѣкой прѣдприемачъ се наема да направи едно голѣмо здание, което ще струва около 35 милиона лева. Той иска да го направи по всички правила на техниката, но единъ отъ зидаритѣ, по невнимание, отпусналъ нѣкѫдѣ, далъ по-голѣмъ наклонъ на мрямора. Той поглежда къмъ работата си, вижда, че наклонътъ е съ единъ сантиметъръ по-голѣмъ, но казва: нѣма нищо, и така ще мине. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щомъ види, че една отъ странитѣ на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градежъ и казва: тази страна трѣбва да се корегира; тя трѣбва да бѫде абсолютно отвѣсна. Наклони ли се малко, симетрията на цѣлото здание се разваля.

    Въ това отношение и вашиятъ организъмъ е такова здание, което Богъ самъ строи. Вие имате материала на разположение, а Богъ е прѣдприемачътъ на това здание. Това здание още не е окончателно завършено. Обаче, вие седите около него, викате, дигате шумъ, изявявате редъ изисквания, като казвате: знаете ли, кой съмъ азъ? Кой сте вие? Богъ ви е изпратилъ на земята, като ви е далъ на разположение материалъ и пари за работницитѣ — всичко 35 милиона лева. Вие трѣбва да надзиравате работницитѣ, да се срѣщате често съ инжинера, да измѣрвате линиитѣ въ вашето здание, да не би нѣкоя отъ тѣхъ да се наклони съ единъ сантиметъръ отъ отвѣсната линия. За да построите вашето здание правилно, вие трѣбва да бѫдете въ постоянна връзка съ главния прѣдприемачъ на постройката. Богъ е главниятъ прѣдприемачъ, отъ когото зависи успѣшното завършване на зданието.

    Коя е вертикалната линия въ човѣка? — Умътъ. Значи, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде правъ. Какво значи правъ умъ и право сърце? Вие ще кажете, че човѣкъ се движи по-крива линия. Наистина, човѣкъ се движи по крива линия, но той самъ не е кривъ. Това, че човѣкъ се движи по крива линия, не показва, че той трѣбва да бѫде кривъ. Когато кажатъ нѣкому, че е вълкъ, той става ли такъвъ? Когато на нѣкое куче турятъ благородно име, отъ това кучето става ли по-благородно, отколкото е въ дѣйствителность? Значи, думитѣ не измѣнятъ характера на нѣщата. Тогава, има ли смисълъ човѣкъ да си служи съ думи, които не указватъ влияние върху нѣщата? Ние подържаме правилото, че човѣкъ трѣбва да употрѣбява такива думи въ езика си, които да изразяватъ самата истина. Запримѣръ, когато кажемъ „злато“, ние подразбираме злато; когато кажемъ „киселина“, подразбираме киселина; когато кажемъ „соль“, подразбираме соль. Това показва, че всѣка дума съдържа точно опрѣдѣлена, конкретна идея въ себе си. Тогава, каква идея се крие задъ думата „добро“? Кое число е на доброто?

    И Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щомъ Богъ работи, и ние работимъ надъ великото Божествено здание. При съграждането на това здание нѣкой е турилъ злато, другъ — мѣдь, трети — олово, четвърти — дърва и т. н. Обаче, казано е, че работата на всѣки човѣкъ ще се изпита чрѣзъ огънь. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ безъ работа, минавамъ покрай васъ, и виждамъ, че вие градите нѣщо. Питамъ ви: братко, какво ще направите, ако азъ разруша вашата материална сграда? Ще ми кажете: остави се, не се шегувай, тъкмо съмъ взелъ малко слама и калчица, да позакърпя кѫщата си. — Добрѣ, но знаете ли, че това мѣсто, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрѣзъ огънь? Мине ли огънь прѣзъ това мѣсто, тогава и вие, и домътъ ви ще отидете.

    Казвамъ: взимайте думитѣ ми въ широкъ смисълъ. Азъ не говоря за сѫщностьта на вашитѣ добри желания, но понѣкога сте немарливи къмъ себе си. И тогава казвате: и безъ музика може, и безъ наука може, и безъ духовность може. Човѣкъ не трѣбва да бѫде много духовенъ. Питамъ: каква е температурата на духовния човѣкъ? Прѣди всичко вие още не сте дошли до градуситѣ на духовния човѣкъ, а казвате, че не трѣбва да бѫдете духовни. Имайте търпѣние да дойдете до градуситѣ на духовния човѣкъ, да изпитате благото на този човѣкъ, че тогава се произнасяйте, дали трѣбва да бѫдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човѣкъ, умътъ ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовниятъ животъ носи и радости, и скърби за човѣка, но въ тѣзи смѣни на състоянията се криятъ благата на живота. Който не може да издържи този животъ, казва: я да му ударимъ малко на широко; да поживѣемъ щастливъ животъ.

    Казвамъ: не е все едно да туришъ шесторката прѣдъ петорната, или тройката прѣдъ двойката. Това сѫ пермутации въ живота. Сѫщо така не е все едно да прѣживявашъ щастливъ животъ вмѣсто нещастенъ. И това сѫ пермутации. Като напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ, ще имате различни отношения. Числото три, запримѣръ, означава законитѣ, на които се подчинява първичниятъ синъ, т. е. Божественото, или азъ-тъ въ човѣка. Числото шесть означава отношенията между духоветѣ. Числото деветь показва законитѣ, на които трѣбва да се подчинява човѣкътъ. Двойката прѣдставлява великия Божественъ Духъ, който създава. Петорката е майката на човѣка. Единицата е първиятъ Божественъ принципъ, който създава всичко въ свѣта. Четворката прѣдставлява отношения между ангелитѣ, а седморката — между хората. Значи, имате три категории числа: 3,6 и 9; 2,5 и 8; 1,4 и 7.

    По сѫщия начинъ идеитѣ и чувствата на хората трѣбва да прѣминатъ прѣзъ три степени, прѣзъ три категории. Имайте прѣдъ видъ слѣдния законъ: дойдете ли до Божественото въ себе си, всички противорѣчия въ вашия умъ и въ вашето сърце ще изчезнатъ. Уповавате ли на Божественото, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание ще се реализира; каквито прѣпятствия и да срѣщате по пѫтя си, ще ги прѣодолявате. Дойдете ли до числото четири, въ съзнанието ви ще се зародятъ двѣ идеи: за и противъ; щомъ дойдете до числото седемь, у васъ ще се яви вѫтрѣшна борба, защо сте дошли на земята въ тази гѫста материя. Вие ще правите усилия да излѣзете отъ тази материя, но вашата задача не е въ борбата, а въ устояването срѣщу тѣзи противорѣчия.

    И тъй, помнете правилото: за вашитѣ погрѣшки не считайте другитѣ хора виновни! На физическия свѣтъ всѣки човѣкъ е единица, едно съзнание. Той едноврѣменно е свързанъ съ още двѣ съзнания: едното съзнание е въ ангелския свѣтъ, а другото — въ Божествения свѣтъ. Тѣзи три съзнания сѫ свързани въ едно цѣло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо опитайте възможноститѣ въ първия крѫгъ, въ физическото съзнание. Ако тукъ не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането ѝ въ втория крѫгъ — въ ангелското съзнание. Ако и тукъ не можете да успѣете, опитайте всички възможности въ третия крѫгъ — въ Божественото съзнание. Дойдете ли до послѣдното съзнание, всѣка работа се завършва правилно. Въ Божественото съзнание се разрѣшаватъ и най-труднитѣ задачи. Нѣкой казва: тази задача е много трудна, не мога да я разрѣша. Питамъ: прѣди да кажешъ, че не можешъ да я разрѣшишъ, опиталъ ли си възможноститѣ и на тритѣ крѫга?

    Питамъ: какъ могатъ да се възстановятъ между хората истински отношения? За да се създадатъ правилни отношения между хората, първото нѣщо е да има помежду имъ уважение и почитание. Срещнете ли единъ човѣкъ, гледайте съ голѣмо уважение и почитание къмъ всичко, което Богъ е вложилъ въ неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползувате отъ хубавото, което е вложено въ него. Вие минавате покрай нѣкой човѣкъ, погледнете го и казвате: какво знае той? Другъ пъкъ казва за васъ: какво знае той? По този начинъ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като влизатъ въ нѣкои религиозни общества, намѣсто да се сплотяватъ, тѣ се индивидуализиратъ. Не е лошо да се индивидуализира човѣкъ, но това индивидуализиране не трѣбва да стигне до своитѣ крайни прѣдѣли. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е силно индивидуализиранъ? Френологически такъвъ човѣкъ се отличава съ силно изпѫкнало чело и съ дебели вѣжди. За дявола казватъ, че ималъ толкова дебели вѣжди, та когато искалъ да види хората трѣбвало да повдига вѣждитѣ си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трѣбва да дадете ходъ на Божественото въ васъ.

    Казвате: какъ може да се постигне това нѣщо? — Чрѣзъ закона на жертвата. За Господа човѣкъ трѣбва да прави жертви. Той трѣбва да жертвува поне ⅓отъ своя животъ за Господа. Работи ли деветь часа на день, той трѣбва да пожертвува три часа за Господа, т. е. за Божествения свѣтъ, три часа за ангелитѣ — за ангелския свѣтъ и три часа за себе си — за физическия свѣтъ. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? — Тѣ работятъ само за себе си. Работи ли човѣкъ по този начинъ, той е изложенъ на хиляди нещастия и изпитания. Три часа работи за Господа, прѣзъ което врѣме ще посветишъ и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновенъ подемъ на душата и на духа си, а сърцето и умътъ му се облагородяватъ и просвѣтяватъ. За тѣзи три часа той свършва толкова работа, колкото никога другъ пѫть не е свършвалъ. Който работи за Бога, той изпитва вѫтрѣшно доволство въ себе си.

    Сега ще ви дамъ слѣдното упражнение. Напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и въ продължение на десеть деня, каквато погрѣшка, или каквото добро направите, поставете го на мѣстото на едно отъ десетьтѣ числа 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размѣствате тѣзи числа, ще имате различни резултати. Запримѣръ, ако вземете числата 1234,2134,3214 и 4321, еднаква стойность ли иматъ и четиритѣ? Ако тѣзи числа сѫ пари, кое отъ тѣхъ ще прѣдпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото отъ тѣхъ; ако имате да взимате — най-голѣмото. Числата отъ 1 — 10 показватъ отношенията на Божественото къмъ насъ. Тъй щото, когато искате да разрѣшите нѣкакъвъ въпросъ, ще извикате на помощь числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Това показва, че въ Бога има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0 методи, по които могатъ да се разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ живота. За да изправите една погрѣшка въ себе си, или за да свършите нѣкоя работа, Духътъ ще види, кой отъ тѣзи методи ще съотвѣтствува най-много и него ще приложи.

    Казвате: Духътъ може да направи всичко. Подъ думата „Духъ“, ние разбираме Бога, т. е. Богъ може да направи всичко, но за това се изисква врѣме. Богъ се отличава отъ хората по това, че когато работи, Той пести енергия, харчи врѣме. Хората пъкъ пестятъ врѣме, харчатъ енергия. Ние харчимъ енергия, а пестимъ врѣме, защото нѣмаме търпѣние; ние искаме въ малко врѣме много работа да свършимъ. Обаче, това е невъзможно, защото, като хора, ние нѣмаме нито нужната интелигентность, нито необходимитѣ знания, съ каквито разполагатъ висшитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Вслѣдствие на тѣзи неправилни дѣйствия, между хората се раждатъ редъ противорѣчия, редъ болезнени състояния. Всичко това се дължи на вѫтрѣшната дисхармония, която сѫществува въ човѣка.

    Помнете слѣдното положение: Школата е мѣсто на редъ и порядъкъ. Мнозина сѫ влѣзли въ Школата съ цѣль да правятъ опити. Школата не е мѣсто на опити. Който иска да учи, той, трѣбва се отличава съ чистота, справедливость, интелигентность и доброта. Носи ли тѣзи качества въ запасъ, той още повече ще ги увеличи въ Школата. Ако се учи добрѣ, ученикътъ ще мине въ по-висока фаза на духовенъ, на Божественъ животъ. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ, и ще се възстановятъ правилни отношения.

    Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора се приготовляватъ да влѣзатъ въ тази раса. Азъ бихъ желалъ и между васъ да се явятъ работници въ тази раса. Ако вие сега се мѫтите и се излупите наврѣме, добрѣ ще бѫде и за васъ, и за сѫществата отъ шестата раса, съ които заедно ще работите; обаче, ако сега се мѫтите но, по нѣкаква случайность, не спазите срока за излупването си и останете запартъци, какво ще се ползува шестата раса отъ васъ? Казватъ, че нѣкѫдѣ въ Америка имало вече типове отъ шестата раса. Какво по-хубаво за съврѣменния човѣкъ отъ това, да подържа въ себе си вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ постигане идеалитѣ на своята душа? Идеалътъ на човѣшката душа е да живѣе съ вѣчна радость, и отъ тази радость, като отъ вѣченъ изворъ, да черпи и да дава и на другитѣ хора. Тази е задачата на хората отъ шестата раса. Външно човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ, спокоенъ, а вѫтрѣшно — винаги радостенъ. Богъ, Който живѣе въ душата на човѣка, никога не скърби. Богъ допуща скръбьта, но за Него тя не сѫществува. Той живѣе надъ всички противорѣчия, надъ всички страдания. За Бога сѫществува вѣчна радость, вѣчно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи отъ противорѣчия, отъ страдания, отъ болести и смърть и да ги постави при условия, при каквито и Той живѣе. Този е стремежътъ и на Божественото въ човѣка.

    Казвамъ: за постигането на всичко това се изискватъ нови методи. Какви сѫ новитѣ методи, съ които трѣбва да си служите? Единъ отъ важнитѣ методи за работа е слѣдниятъ: когато се натъкнете на извѣстно противорѣчие, не търсете причината вънъ отъ себе си, но помислете, защо се явява това противорѣчие, и какво можете да научите отъ него. Запримѣръ, вървите по пѫтя и се спънете въ нѣкой камъкъ. Дѣ е противорѣчието: въ камъка, или у васъ? — У васъ, разбира се. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всрѣдъ пѫтя, да се наведете и да го прѣмѣстите малко настрана. Минавате прѣзъ нѣкоя дълбока рѣка и започвате да се давите. Дѣ е противорѣчието въ рѣката, или у васъ? — Пакъ у васъ. Вие трѣбваше да знаете закона за плаването на тѣлата, да станете по-леки и да прѣплавате рѣката безопасно. Гѫската може ли да се удави? — Не може. Гѫската е разрѣшила въпроса за плаването, а човѣкъ, съ всичкото си знание и съ голѣмата си интелигентность, като влѣзе въ водата, се удавя. Дойдете ли до нѣкоя дълбока рѣка, кажете: азъ искамъ да имамъ опитностьта и знанието на гѫската. Свържете ли се съ нея, вие ще прѣплавате рѣката, безъ да се удавите.

    И тъй, ползувайте се отъ опитноститѣ, отъ знанията и отъ благата на всички сѫщества, ако искате правилно да разрѣшите мѫчнотиитѣ на своя животъ. За изяснение на тази мисъль ще ви дамъ слѣдния примѣръ. На единъ овчарь умиратъ двѣ овци. Той не бърза да продаде кожитѣ имъ, да спечели нѣщо, но ги одира и отъ кожитѣ имъ направя два мѣха, които задържа за себе си. Дѣто ходи, и мѣховетѣ носи. Питатъ го: за какво ти сѫ нужни тѣзи мѣхове? Той мълчи, никому нищо не отговаря. Единъ день той се отзовава прѣдъ една дълбока рѣка. Гледа натукъ-натамъ, никѫдѣ не вижда мостъ. Тогава той туря мѣховетѣ подъ мишцитѣ си, и спокойно прѣплава рѣката. Значи, кожитѣ на двѣтѣ овци го спасиха. Питамъ: каква е вашата интелигентность, ако, като този овчарь, вие не можете да одерете кожитѣ на вашитѣ страдания, и съ тѣхъ да прѣплавате дълбоката рѣка, прѣдъ която се намирате? Нима вашата интелигентность седи по-низко отъ вашитѣ страдания?

    И тъй, когато се запитвате, защо идватъ страдания, ще знаете, че страданията на човѣка сѫ изпратени, за да го спасятъ отъ нѣкакво по-голѣмо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голѣмото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“ Когато невидимиятъ свѣтъ иска да спаси човѣка отъ нѣкаква глупость, която ще костува живота му, той му изпраща нѣкакво страдание, за да се опомни. Обаче, смисълътъ на живота не е въ страданието. Смисълътъ на живота се заключава въ постигане на вѣчното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието, като идеалъ на човѣшката душа. Щомъ прѣстана да говоря за страданията, ще започна да говоря са вѫтрѣшния смисълъ на живота — за щастието. Истинската наука седи въ постигане на щастието.

    Врѣме е вече да пристѫпимъ къмъ разглеждане въпроса за щастието, да видимъ, какъ се придобива и запазва, какви сѫ неговитѣ основи, какъ трѣбва да расте и да се развива. Казвате: по кой начинъ може да се придобие щастието? Много начини има за постигане на щастието. Още отъ най-древнитѣ врѣмена сѫ казвали, че щастливъ човѣкъ може да бѫде този, който седи прѣдъ дверитѣ на Мѫдростьта. Христосъ пъкъ е казалъ: „Миръ ви давамъ, моятъ миръ ви оставамъ. Азъ ще ви давамъ, както свѣтътъ ви дава, но когато Духътъ на Истината дойде у васъ, Той ще ви научи на всичко, Той ще ви донесе щастието“. Докато не се научите, като овчаря, да одирате кожитѣ на страданията, и страданията да умратъ за васъ, както двѣтѣ овци на овчаря, вие не можете да влѣзете въ царството на щастието. Слѣдъ петдесетницата Христовитѣ ученици влѣзоха въ съборището да се помолятъ, но бѣха нападнати и бити. Обаче, тѣ се върнаха дома си весели и радостни. Това показва, че тѣ сѫ разбирали, въ какво седи истинското щастие.

    Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да влѣзете въ фазата на истинското щастие. Откажете се отъ това щастие, което се кѫса като паяжина. Никой не може да ви отнеме истинското щастие. Отдѣлите ли се отъ Божията Любовь, скръбьта ще дойде, и щастието ще изчезне. Свържете ли се съ Любовьта, ще дойде радостьта, която ще донесе щастието. Господъ казва: „Не бойте се, напрѣдъ вървете, азъ съмъ съ васъ!“ Казвате: възможно ли е Богъ всѣкога да бѫде съ насъ? — Възможно е. Псалмопѣвецътъ казва: „Тисеща ще падатъ отъ страната ти, и десеть тисеща отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближатъ“. Хиляди нещастия може да прѣминете, по трупове да вървите, но нѣма да ви се случи никакво зло. Богъ ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да ви носятъ, да не би да прѣпънете въ камъкъ ногата си. Кога ще бѫде това? — Когато изпълнявате волята Божия.

    И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трѣбва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. Въ свѣта сѫществува само една воля — Божията. Прѣзъ всички врѣмена и епохи, всички сѫщества, всички хора, малки и голѣми, които сѫ завършили своето развитие на земята, всѣкога сѫ служили на тази свещена воля. Рѣшите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между ученицитѣ се забѣлѣзва голѣмо непослушание. Обаче, Божествениятъ Духъ изисква абсолютно послушание. Всѣки отъ васъ ще стане послушенъ, но важно е да стане такъвъ още сега, докато е на земята. Послушанието има смисълъ още сега. Дойде ли послѣ, когато заминете за другия свѣтъ, нѣма да ви ползува много. Отъ всички се изисква доброволно послушание.

    Мнозина отъ васъ ще кажатъ: всичко, което ни се говори, е добро, но какъ да се справимъ съ условията на живота? — Условията на живота сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какъ да разрѣшимъ мѫчнотиитѣ си? — Мѫчнотиитѣ сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какво да правимъ съ лошитѣ хора? — И лошитѣ хора сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. Каквото и да се случава въ живота ви, всичко е въ рѫцѣтѣ на Бога. Чрѣзъ тѣзи нѣща Той ви изпитва и калява. Той всѣки день ви провѣрява, дали изпълнявате волята Му, или не. Всички тия нѣща сѫ привидни и прѣходни. Вие не трѣбва да се заблуждавате, както външнитѣ хора се заблуждаватъ, но трѣбва да знаете, че Богъ, тази висша интелигентность, царува навсѣкѫдѣ. И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. Казвате: кой ще промисли за насъ? Богъ е промислилъ за всички сѫщества и на земята, и на небето. Когото и да срещне, Той го поглежда усмихнато и му казва: „Не бой се, напрѣдъ върви!“ Кога се усмихва Богъ? — Когато зачитате Неговата воля. Не я ли зачитате, около васъ настава мракъ и тъмнина, бури и гърмотевици. Не зачитате ли волята Божия, всички сили въ природата ще се опълчатъ противъ васъ, и вие ще изпитате тежестьта на цѣлия адъ върху себе си. Онѣзи отъ ученицитѣ, които се мислятъ силни, ще кажатъ: ние искаме да направимъ връзка съ Бога, да Му служимъ. Казвамъ: силнитѣ трѣбва да носятъ слабитѣ. Ученитѣ трѣбва да носятъ невѣжитѣ. Богатитѣ трѣбва да носятъ бѣднитѣ.

    Нѣкои казватъ: искаме да ни се каже нѣщо ново. Да кажешъ нѣщо ново на хората, това значи да снемешъ старитѣ имъ дрехи и да ги облѣчешъ съ нови. Новитѣ дрехи правятъ ли хората по-добри, отколкото, когато сѫ били съ старитѣ? И съ нови дрехи да се облѣче човѣкъ, пакъ остарява. Това се отнася до физическия животъ на човѣка. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, тамъ той никога не остарява, но всѣкога е бодъръ и свѣжъ. Христосъ изказва тази идея съ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живата вода и живиятъ хлѣбъ.“ Въ това отношение Той нѣма нужда отъ обнова. Христосъ е изворъ, който постоянно извира.

    Сега, желая ви прѣзъ тази година, която иде, да изпълните волята Божия, при каквито условия и да се намирате. Приложете това, което ви се говори. Благодарете и за най-малката радость, както и за най голѣмата скръбь, които ви сполетяватъ. Знайте, че Богъ всичко ще прѣвърне за ваше добро. Обърнете се къмъ Бога съ чисто сърце и кажете: Господи, нека Твоятъ миръ и Твоята радость бѫдатъ винаги съ насъ, за да могатъ сърцата и умоветѣ ни да просветнатъ и да Ти служимъ съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това е великата задача, която всѣки отъ васъ трѣбва да рѣши. Рѣши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мѫдрость, благородство, и животътъ му ще се осмисли.

    Помнете слѣдното: не измѣняйте естествения редъ на нѣщата! Когато наредите числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и ги приложите въ живота си, вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота и отношенията между хората.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

18. Лекция отъ Учителя, държана

на 17 мартъ, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...