Jump to content

1926_02_24 Обмѣна


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОБМѢНA.

    Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-силната дума въ български езикъ“.

    Споредъ васъ, въ какво се заключава знанието? Едно отъ главнитѣ правила въ граматиката е слѣдното: когато се пише едно изречение, на първо мѣсто турятъ подлога, т. е. прѣдметътъ, за който се говори; послѣ се поставя глагола, т. е. сказуемото. Това правило може ли да се измѣни? — Може. Питамъ: защо обикновено на първо мѣсто поставятъ подлога, а послѣ сказуемото? — Защото сѫществителното име, което обикновено бива подлогъ въ изречението, е образувано по-рано отъ глагола. Сѫществителното име е най-ранното, най-първото образувание въ рѣчьта. Въ това отношение, когато човѣкъ има извѣстни прѣживявания, той всѣкога ги свързва съ външния свѣтъ. И наистина, донѣкѫдѣ тѣ съотвѣтствуватъ на прѣдметитѣ и явленията отъ външния свѣтъ. Когато видите, че лицето на нѣкой човѣкъ се изкривява, гърчи се, отъ това вие вадите заключение, че той има нѣкакво страдание, или нѣкаква мѫчнотия. На друго нѣкое лице виждате нѣколко реда сълзи, и веднага вие се произнасяте въ себе си, че това лице прѣживява нѣщо. Отдѣ знаете, че то прѣживява нѣщо? Възможно е тѣзи нѣколко реда сълзи да прѣдставляватъ капки вода върху това лице. Обаче, вие не се съмнѣвате, че тѣзи капки вода сѫ сълзи, резултатъ на нѣкакво душевно терзание или страдание въ този човѣкъ.

    Питамъ: отъ ваше гледище, може ли свѣтътъ да сѫществува безъ страдания и безъ радости? — Не може. Щомъ е така, какъ могатъ жителитѣ на ада да живѣятъ безъ радости? Или, какъ могатъ жителитѣ на рая да живѣятъ безъ страдания? Казватъ, че идеалътъ, обектътъ, къмъ който се стремятъ сѫществата на ада е радостьта. Вслѣдствие на това, тамъ страданието е отвѫтрѣ, а радостьта отвънъ. Въ рая пъкъ е точно обратно: радостьта е отвѫтрѣ, а страданието отвънъ. Жителитѣ на рая знаятъ, че има сѫщества, които живѣятъ въ ада, т. е. повече въ страдания, отколкото въ радости. Може ли нѣкое сѫщество отъ рая да скърби за друго отъ ада? Правило е: когато нѣкой отъ рая скърби за нѣщо, той веднага ще се намѣри вънъ отъ рая. И когато нѣкой отъ ада се зарадва за нѣщо, той веднага ще се намѣри вънъ отъ ада. И двата закона сѫ вѣрни.

    Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е създаденъ отъ два вида хора: еднитѣ излизатъ отъ рая, а другитѣ — отъ ада. Като излѣзатъ отъ мѣстата си, и двамата разправятъ своитѣ опитности. Този, който е излѣзълъ отъ рая, казва: като бѣхъ въ рая, стана ми скръбно за онѣзи, които сѫ въ ада, и затова излѣзохъ отъ рая. Вториятъ казва: като бѣхъ въ ада, зарадвахъ се за онѣзи, които сѫ въ рая, и излѣзохъ отъ ада. Този законъ има приложение и въ живота. Радвашъ ли се, когато и другитѣ се радватъ, ти си въ рая; страдашъ ли заедно съ другитѣ хора, ти си въ ада.

    Въ живота на човѣка се срѣщатъ редъ състояния, които ние наричаме състояния на душата и състояния на материята, отъ която човѣкъ е направенъ. Когато човѣкъ мисли, или когато чувствува, той дохожда въ съприкосновение съ материята, и споредъ нейнитѣ свойства се намира или въ възходещо, или въ низходещо състояние. Дойде ли човѣкъ въ съприкосновение съ полуорганизираната материя, тя ще отнеме половината отъ неговото вдъхновение. Забѣлѣзано е: когато човѣкъ попадне между хора, които не сѫ духовни и се занимаватъ изключително съ материални работи, щомъ излѣзе отъ тѣхната срѣда, той усѣща, че е изгубилъ много нѣщо отъ себе си. Ако имаме точенъ инструментъ за измѣрване на състоянията и енергиитѣ въ човѣка, ще забѣлѣжимъ, че въ идеитѣ на тѣзи хора има едно повдигане. И обратното е забѣлѣзано: ако нѣкой материалистъ попадне между духовни хора, неговото състояние се повдига. Значи, между хората постоянно става обмѣна, безъ тѣ да забѣлѣзватъ това нѣщо. Затуй, именно, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ живота, да се пази. Ако има изобилно топлина въ себе си, нека дава; ако топлината му е малко, да се пази. Изобщо, обмѣната между хората трѣбва да става правилно. Казвате: нали човѣкъ трѣбва да прави добро? Той трѣбва да прави добро, но кога? Ако нѣкой човѣкъ, по нѣмане на топлина въ себе си, е осѫденъ да умре, и дойде при него другъ нѣкой да му помогне, но и той самъ нѣма запасъ отъ енергия въ себе си, какво ще стане? И двамата ще умратъ. Това добро има ли смисълъ? Въ такъвъ случай, по-добрѣ е само единиятъ да умре, отколкото и двамата. Можете ли да повдигнете енергиитѣ на човѣка къмъ животъ, помагайте; не можете ли, стойте настрана.

    Ето защо, човѣкъ всѣкога трѣбва да се подчинява на Божия законъ. Изобщо, може да се помага на човѣкъ, който има любовь, стремежъ къмъ Бога, билъ той съзнателенъ, или несъзнателенъ. Има ли човѣкъ този стремежъ, може да му се помага, може и да се учи; нѣма ли този стремежъ, нито може да му се помага, нито може да се учи. Съврѣменнитѣ хора изъ цѣлия свѣтъ иматъ разни възгледи за живота, вслѣдствие на което се осмѣляватъ да критикуватъ и да съвѣтватъ невидимия свѣтъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, а не по другъ начинъ? Или, защо Господъ е създалъ свѣта съ толкова много страдания?

    Сега, за разяснение на тѣзи въпроси, ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте въ нѣкоя пустиня, дѣто прѣкарвате 40-дневенъ постъ, като Христа. Въ това врѣме идватъ при васъ двама души, които ви носятъ по единъ подаръкъ. Първиятъ отъ тѣхъ ви носи единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, голѣмъ, като камилско яйце, а вториятъ носи половинъ кило картофи. Въ дадения случай, кой отъ двата подаръка ще прѣдпочетете? Ако сте въ града, скѫпоцѣнниятъ камъкъ е за прѣдпочитане прѣдъ картофитѣ. Щомъ сте въ пустинята, дѣто прѣкарвате такъвъ дълъгъ постъ, картофитѣ сѫ за прѣдпочитане. Отъ васъ зависи сега, кой отъ двата подаръка ще прѣдпочетете. Ако прѣдпочитате скѫпоцѣнния камъкъ, вие сами се излагате на страдания. Този скѫпоцѣненъ камъкъ не може да се продаде въ пустинята на никого. Ако прѣдпочитате картофитѣ, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате, защо Богъ е допусналъ страданията, защо е наредилъ свѣта така, казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ скѫпоцѣнния камъкъ въ пустинята, който вие прѣдпочетохте прѣдъ картофитѣ. Ако бѣхте прѣдпочели картофитѣ, вие щѣхте да имате радости. Значи, радоститѣ сѫ живитѣ картофи, които вие получавате подаръкъ въ пустинята.

    Въ разсѫжденията на хората за живота има двѣ опасности, отъ които трѣбва да се пазятъ. Тѣ сѫ слѣднитѣ. Запримѣръ, нѣкои хора, главно религиознитѣ, духовнитѣ често говорятъ за Божи Промисълъ и казватъ: нѣма защо да се грижимъ, да се безпокоимъ, Богъ ще промисли за всичко. Вѣрно е това твърдение, но опасностьта седи въ туй, да не изпада човѣкъ въ бездѣйствие и да очаква всичко наготово. Свѣтскитѣ хора пъкъ изобщо не признаватъ Божи Промисълъ и казватъ: ако човѣкъ самъ не се стегне да работи, Господъ никога нѣма да му спусне нѣщо наготово отъ небето. Нѣкой отъ религиознитѣ казва: ето, нали Господъ ни дава наготово плодоветѣ? Да, но растенията изработиха тия плодове. Тѣ работятъ, а ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ плодове, отъ тѣхния трудъ. Мнозина казватъ, че плодоветѣ сѫ създадени заради насъ. Може да е така, но може и да не е така. Запитайте картофа, за кого е създаденъ: за хората, или за себе си? Добрѣ е човѣкъ да вѣрва, че Господъ промисля за всичко. Животътъ ще го научи да разбира тази мисъль добрѣ. Подъ думата „промисълъ“ ние разбираме сѫщества отъ абсолютенъ, разуменъ свѣтъ.

    Често вие искате да имате дарби, таланти и казвате: азъ искамъ да пѣя, да свиря хубаво, да говоря краснорѣчиво. Какво е нужно за придобиване на таланти? — Условия, въ които да се развиватъ, и срѣда, въ която да се проявяватъ. Да допуснемъ, че вие сте отличенъ пѣвецъ, но сте говедарь. Кому ще пѣете? Ще пѣете за себе си. Най-добъръ пѣвецъ е този, който пѣе за себе си. Търсите ли публика, прѣдъ която да пѣете, можете да намѣрите такава, а можете и да не намѣрите. Най-добра публика си ти самъ за себе си. Ти самъ ще се оцѣнявашъ. Яви ли се множество да те слуша и да те оцѣнява, то е другъ въпросъ вече. Сѫщото се отнася и до мисъльта. Щомъ мислишъ, ще се радвашъ самъ на себе си. Радвашъ ли се на мисъльта си, ти внасяшъ въ нея нѣщо хубаво, което принася извѣстна полза, както за тебъ, така и за околнитѣ. Мисъль, на която ти самъ не можешъ да се радвашъ, и отъ която самъ не можешъ да се ползувашъ, тя не може да радва и да ползува и другитѣ хора. Тя ще принесе колкото на тебе, толкова и на тѣхъ.

    Друго положение, което спъва хората е слѣдното. Нѣкой казва: никой не ме обича. Питамъ: какъ познавате, че хората не ви обичатъ, или че ви обичатъ? Азъ бихъ желалъ да зная, каква е вашата опитность по този въпросъ. Когато нѣкой човѣкъ ви дава хлѣбъ, пари, той обича ли ви? Или, когато нѣкой човѣкъ ви съгради кѫща и ви даде дрехи да се облѣчете, това обичь ли е? Разбира се, това сѫ изрази на обичь. Питамъ: защо дъщерята, която има всичко това отъ своитѣ родители — и хлѣбъ, и дрехи, и пари, и кѫща, и учение, е недоволна отъ любовьта на родителитѣ си? Освѣнъ това, дъщерята е приела много отъ качествата и способноститѣ на своитѣ родители, но въпрѣки туй тя казва: дотегна ми любовьта на моитѣ родители; не искамъ повече да живѣя при тѣхъ. Сѫщата реакция става и въ ученика, и въ религиозния човѣкъ, а често и между двама приятели. Ученикътъ, който е прѣкаралъ дълго врѣме въ училището, казва: не искамъ повече да ходя на училище! Религиозниятъ, който дълго врѣме се е молилъ на Бога, казва: дотегна ми вече да се моля на Бога! Отъ двама приятели, които сѫ дружили дълго врѣме, единиятъ казва на другия: дотегна ми вече твоето приятелство, търси си другъ приятель!

    Питамъ: на какво се дължи това противорѣчие въ живота? То е лесно обяснимо. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ ви нарани рѫката, а слѣдъ това ви донесе хлѣбъ, да ядете. Като ви носи хлѣбъ, това показва ли, че той ви обича? Вие какво ще му кажете? Казвате: не искамъ хлѣба ти, не искамъ нищо отъ тебе, остави ме спокоенъ, азъ ще отида да лѣкувамъ рѫката си. Слѣдователно, обичашъ ли нѣкого, не наранявай рѫката му. Любовь, която наранява, се отстранява. Тази любовь сѫществува и между свѣтскитѣ, и между религиознитѣ хора. Тѣ постоянно се критикуватъ. Да обичашъ единъ човѣкъ, а при това да одерешъ кожата му, въ това нѣма никаква философия. Споредъ новото учение, да обичашъ нѣкого, значи да намѣришъ въ него онова добро, което е скрито отъ очитѣ на всички околни. Намѣришъ ли това сѫществено добро въ него, да се зарадвашъ и да благодаришъ на Бога, че ти е далъ възможность чрѣзъ Любовьта да го намѣришъ. Вие търсите доброто отвънъ. Не, тъй както днесъ човѣкъ се проявява, доброто му не може да се види отвънъ. То е дълбоко затрупано въ материалния свѣтъ. Дълбоко трѣбва да се засегне човѣкъ, за да видите, че въ неговата душа се криятъ хубави, красиви зародиши. Тѣ чакатъ само благоприятни моменти за своето развитие и проявление. И тогава азъ казвамъ: да проявишъ обичьта си къмъ нѣкого, това значи да направишъ такова нѣщо за него, което дълбоко да засегне душата му. Само тази обичь е въ състояние да повдигне човѣка. Да намѣришъ въ човѣка една добродѣтель, дълбоко скрита въ неговата душа, и да съдѣйствувашъ за нейното развитие, това значи обичь, любовь къмъ този човѣкъ. Да обичашъ човѣка, значи да разбирашъ неговитѣ мѫчнотии и да му помагашъ при разрѣшението имъ.

    Казвате: какво нѣщо е мѫчнотия? Питамъ: можете ли да се качите зимно врѣме на Мусала? Вие нѣмате прѣдстава, какво значи качването на Мусала зимно врѣме, когато всичко наоколо е покрито съ ровъкъ снѣгъ, дълбокъ отъ 1 — 2 м., че като вървите, да потъвате до поясъ. Когато човѣкъ се натъкне на подобна мѫчнотия въ ума си, тогава той разбира, какво нѣщо сѫ мѫчнотиитѣ въ живота. И въ живота има подобни положения, подобни мѫчнотии, които разбираме само слѣдъ като се натъкнемъ на тѣхъ. Това не показва, че снѣгътъ е нѣщо лошо. Не, самъ за себе си този дълбокъ, мекъ снѣгъ около васъ прѣдставлява отлична картина, но речете ли да вървите по него, вие потъвате до поясъ и не можете да напрѣдвате. Допуснете, че вие непрѣменно трѣбва да се качите на Мусала, и отъ това качване зависи живота ви. Какво ще направите? Ще кажете: да ме пази Господъ отъ подобно изпитание!

    Често хората си служатъ съ междуметията: „ахъ, ехъ, ихъ, охъ, ухъ.“ При какви случаи се употрѣбяватъ тѣзи частици? Тѣ сѫ много естествени звуци, които и до днесъ се употрѣбяватъ въ всички езици. Тѣзи звуци сѫ остатъци отъ единъ старъ езикъ. При какви случаи си служимъ съ междуметието „ахъ“? — При загуба на нѣщо. — Ами съ частицата „ехъ“? — При съжаление за нѣщо. — Съ частицата „ихъ“? — Когато нѣщо ни е омръзнало, дотегнало. — Съ частицата „охъ“? — При болесть. — Съ частицата „ухъ“? — При умраза. Забѣлѣжете, въ всички тия междуметия съгласната буква „х“ не се измѣня, но се измѣнятъ само гласнитѣ букви. Ако съгласната буква „х“ промѣни мѣстото си и заеме първо мѣсто прѣдъ гласнитѣ, ще имаме частицитѣ: „ха, хе, хи, хо, ху“. Въ този случай частицитѣ „ха, хе, хи, хо, ху“ се употрѣбяватъ за трансформиране на състоянията. Щомъ изговорите частицата „ахъ“, веднага слѣдъ това изговорете обратната частица „ха“ и ще видите, че състоянието ви ще се подобри. Кажете ли „ихъ,“ слѣдъ това изговорете „хи,“ и наблюдавайте, какъвъ резултатъ ще имате. Щомъ изговаряте частицитѣ „ха, хе, хи, хо, ху,“ тѣ показватъ, че работитѣ се оправятъ. Съгласната буква „х“ е мека, а гласнитѣ букви „а, е, и, о, у“ сѫ твърди звукове, които прѣдставляватъ творчески сили.

    И тъй, произнасянето на еднитѣ или на другитѣ междуметия прѣдставляватъ редъ психологически упражнения. Обикновено въ скръбьта си човѣкъ усѣща едно особено разбъркване, едно скѫсяване на мозъчнитѣ нерви, вслѣдствие на което енергията въ организма му не тече правилно. Ако можете да погледнете мозъка на скърбещия човѣкъ, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вслѣдствие на което въ него се забѣлѣзватъ редъ дисхармонични прояви. За да се възстанови равновѣсието въ този човѣкъ, прѣди всичко състоянието на развълнувано то море трѣбва да утихне. Това значи: всички прѣдмети, които вълнуватъ ума и сърцето на човѣка, трѣбва да се прѣмахнатъ, да се отстранятъ, а вмѣсто тѣхъ да се турятъ нови елементи — надежда, вѣра и любовь. Да се възстанови равновѣсието на човѣка, на думи това става лесно, но всѣки знае, колко мѫчно става въ дѣйствителность. Колко лесно човѣкъ изгубва своето прѣкрасно разположение, и колко мѫчно го възстановява! Една дума, единъ погледъ, една несполука въ живота на човѣка сѫ въ състояние да го изкаратъ отъ релситѣ на неговия пѫть, и той да изгуби приятното разположение на своя духъ. Всичко това се отразява злѣ върху ума и сърцето му.

    Казвате: какво трѣбва да правимъ, за да запазимъ своето равновѣсие? — Дръжте въ ума си великия законъ на разумностьта, споредъ който всички нѣща въ природата се извършватъ по строго опрѣдѣленъ, послѣдователенъ пѫть. Знайте, че невъзможно е да ви постигне въ живота нѣщо, което да не е прѣдвидено. Може ли пръстътъ на рѫката ви да пострада отъ нѣщо, ако вие сте внимателни? — Не може. Ако не внимавате, можете да го изложите на редъ страдания. Да допуснемъ, че рѫката на човѣка има индивидуално съзнание, но вие сте принудени съ нея да чукате камъни. Какво ще каже рѫката въ този случай? Трѣбва ли тя да се оплаква отъ своето положение? Какво означава удрянето на камъни съ чукъ въ рѫка? Това показва, че човѣкътъ, чиято е рѫката, иска да я впрегне въ усилена работа. Той я заставя да работи, а при това не иска да и причини страдания. По сѫщия начинъ и Господъ ни туря на работа. Ако човѣкъ трѣбва да бѫде чукъ, за да прѣодолѣе извѣстна мѫчнотия, трѣбва ли той да се отказва отъ тази длъжность? Той може да бѫде чукъ, безъ да си причинява излишни страдания. Какъ? — Като бѫде внимателенъ и разуменъ.

    Тъй щото отношенията, които сѫществуватъ между хората, сѫ абсолютно разумни и строго опрѣдѣлени. Въ тѣхъ нѣма нищо случайно, нищо произволно, и тѣ се рѫководятъ отъ вѫтрѣшната свобода на човѣка. Когато се говори за индивидуалнитѣ страдания, отъ които пъшкате и плачете, тѣ сѫ прѣдвидени за вашето развитие и повдигане. Всички страдания сѫ необходими за пробуждане на човѣшкото съзнание. Днесъ, напримѣръ, вие удряте съ чука си върху единъ камъкъ, но той не изпитва никакви страдания, каквито вие бихте изпитвали, когато ви удрятъ съ чукъ. Обаче, единъ день, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва ударитѣ на вашия чукъ отгорѣ си и ще плаче, ще страда, както днесъ вие плачете и страдате.

    Мисъльта, която искамъ да ви оставя сега, е слѣдната: когато ви дойде нѣкое страдание, опрѣдѣлете въ себе си, дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десетъ деня отъ днесъ направете слѣдното упражнение: колкото страдания ви дойдатъ прѣзъ деня, опрѣдѣлете ги, дали тѣ сѫ разумни, или не; послѣ, сметнете, колко отъ тѣхъ наброй сѫ разумни, и колко не сѫ разумни. Разумнитѣ страдания сѫ отъ невидимия свѣтъ, а неразумнитѣ — отъ васъ. Това е едно малко упражнение, малъкъ опитъ, отъ който ще придобиете извѣстни знания и наука. Всѣко страдание има смисълъ, когато е разбрано и добрѣ използувано. Ако вие разбирате и използувате вашитѣ разумни страдания, тогава и невидимиятъ свѣтъ ще ви се радва и ще ви помага. Пѣвецътъ обича онзи, който го слуша внимателно и цѣни, разбира пѣнието му. Обичате ли, разбирате ли пѣнието му, той ще бѫде доволенъ отъ васъ и ще ви пѣе. Ние всѣкога сме готови да укажемъ услуга на онзи, който се намира въ състояние, подобно на нашето. Защо? — Защото той ни разбира, и ние ще можемъ свободно да сподѣлимъ съ него своята радость, или своята скръбь. Ето защо човѣкъ трѣбва да влиза въ положението на другитѣ, да ги разбира.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

15. Лекция отъ Учителя, държана

на 24 февруари, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...