Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1940_12_11 Единствената свобода

София Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 31 октомври 2014 - 04:27

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Единствената свобода

 

Отче нашъ.

Мисли, право мисли.

Прочете се свободна тема.

Направихме упражнението за дишането: Дигане рѫцетѣ нагоре – поемане, задържане рѫцетѣ съ допрѣни пръсти надъ главата – задържане, сваляне (на) рѫцетѣ – издишане.

Мога да кажа.

Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ?“ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете. Винаги ще оставишъ малко ядене.

Вие сега искате да постигнете всичко. Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи?  Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така?“ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“. Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята

OOK_20_10_1.GIF

Брадата е много голѣма за това лице. Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре?  Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати?“, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати?“ – Когато морето е тихо, тя не се клати.

OOK_20_10_2.GIF

Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“. Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ?  – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ? – Противоречие ще се добие въ живота.

Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“. Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие?  – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ. Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси. При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята,

Какво сега може да извадите отъ вашето сърдце? Често говорите за любовьта. Трѣбва да се разбира. Когато вземемъ за примѣръ онази, идеалната любовь – нали говоримъ за една идеална любовь? Значи – идеалната любовь е да обичашъ другитѣ, като себе си. Питамъ: Защо трѣбва да обичаме другитѣ? – Понеже всѣко нѣщо, което се упражнява, става силно. Ако не упражнявашъ сърдцето си въ любовьта – ще отслабне. За да функционира сърдцето, ти трѣбва да обичашъ. Любовьта въ дадения случай е функция на сърдцето. Ако сърдцето се занимава съ любовь – ще се усили сърдцето, ще стане здраво. Здравото сърдце ще свърши работата добре, ще бѫде здраво и тѣлото. Ние разбираме по нѣкой пѫть любовьта особено. Има една любовь, на която температурата малко се повишава. Научно може да опредѣлишъ колко любовь има нѣкой. Вземете коя да е млада мома – като премѣря два–три пѫти врата ѝ, може да зная въ коя мома любовьта е по-силна. Запримѣръ: прекарвамъ предъ дветѣ моми единъ красивъ момъкъ. Правя научно изследване. Казвамъ: „Виждате този момъкъ. Какъ, ще го харесате ли?“ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ?  – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ?  Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие. Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?

Има единъ анекдотъ – то е само за поука. Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши. Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.

Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша. Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти. (На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.

Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.

Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ. Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законътъ работи.

Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ. Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ?“ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?

Вие трѣбва да се проучвате. Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име. Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане? Професорътъ не разбира и студентътъ не разбира. Професорътъ не разбира, защото той не търпи. Отъ неговиятъ трудъ ще се ползуватъ хората, (но), че не било на негово име – нищо не значи. Нима мислите, че всичкитѣ поети, които пишатъ тази поезия е тѣхна? – То е чуждъ трудъ. Нѣкой турилъ името си, че той е поетъ. Нѣкой човѣкъ минава за ученъ, но не е ученъ. Да имашъ едно знание, което да ти помага. Да имашъ една любовь, която да ти помага. Богъ е Любовь въ свѣта. Ако ние не слушаме Бога, каква любовь имаме? Любовьта изисква абсолютно послушание. Като дойдешъ до Божията Любовь, Божията Мисъль – никакво противодействие. Следъ като направишъ нѣщо, после ще мислишъ.

Сега въ тази Библия има много работи, които ние ги повтаряме. Опитъ не е направенъ. Вие, запримѣръ, правили ли сте опитъ да възлюбите врага си? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ? – То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си. Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ?“ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия. Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.

Има известни правила, които трѣбва да спазвате. Вие сте подложени на известни мѫчнотии. Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии. Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро. Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть. Неизбѣжни работи сѫ.

OOK_20_10_3.GIF

Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го. Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.

Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение. Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани. Какво ще ни донесе лотарията?

Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь. Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но

Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ. Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода. Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.

Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ. Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.

Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти. Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ. Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквитѣ? Се ще научи нѣщо.

Турете си главитѣ прави. Вземете една хубава поза. Турете си главата перпендикулярно нагоре. Оставете рѫцетѣ свободни и прекарайте вашата мисъль презъ палеца, после презъ първия пръстъ, презъ срѣдния и презъ малкия. /Направихме упражнението/. Щомъ дойдете до палеца, кажете: „Животътъ, който Богъ ми е далъ“ – гледай дѣсницата, „Животътъ, който отъ Бога съмъ възприелъ“ – гледай лѣвия палецъ. Въ дадения случай да знаешъ, че си приелъ нѣщо отъ Бога и, че Богъ е далъ нѣщо и ти си го приелъ. Сега седишъ и мърдашъ твоя палецъ. Докато твоя палецъ мърда, ти живѣешъ. Силата седи въ него. Дотогава, докато движишъ палеца си, може да го туряшъ отгоре на юмрука. Докато го мърдашъ палеца, животъ имашъ. Щомъ палецътъ престане да се движи, изгубвашъ живота. Когато престане палеца да се мърда, ти си заболѣлъ. Докато се мърда палецътъ – радвай се. Ти си здравъ човѣкъ. Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“. Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя?“ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не?“ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“. Туй дърво е много разумно.

Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/. Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ? И още работятъ. Палецътъ не е завършенъ. Много още има да се работи. Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.

OOK_20_10_4.GIF

Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично. Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува. Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.

Новата религия въ свѣта, която иде, е да се намѣри новото, правилното отношение, което любовьта има къмъ човѣшката душа, да се намѣри новото и правилно отношение, което душата има къмъ човѣшкото сърдце. Това трѣбва да се научи.

За следния пѫть напишете на една книжка една права линия. Направете я съ каквато дължина искате. Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте. Ще видимъ каква голѣмина ще дадете. Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.

Добрата молитва.

ХХ година
10. Лекция на Общия Окултенъ класъ
11 декемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt