Jump to content

1926_02_10 Светлина на мисъльта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СВѢТЛИНА НА МИСЪЛЬТА.

Размишление.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

    Чете се темата: „Най-малкото и най-голѣмото число.“

    Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Качества на най-малкото и на най-голѣмото число.“

    Като наблюдавамъ, какъ пишете темитѣ си, забѣлѣзвамъ, че вие пишете, безъ да мислите. Единъ отъ важнитѣ резултати на мисъльта е свѣтлината. Всѣка мисъль трѣбва да произвежда свѣтлина въ ума на човѣка. И затова, всѣко размишление върху дадена тема, непрѣменно трѣбва да произведе свѣтлина. Мисъль, която не произвежда свѣтлина, не е мисъль. Цѣльта за развиване на темитѣ не седи въ разрѣшение на въпроситѣ, но въ размишление върху тѣхъ. И ако това размишление е правилно, то ще произведе свѣтлина въ човѣшкия умъ. Запримѣръ, колкото и да мислите върху най-голѣмото и върху най-малкото число, вие нѣма да разрѣшите този въпросъ, но поне ще придобиете извѣстна свѣтлина по въпроса. Темитѣ сѫ упражнения, свързани съ вашето душевно развитие. Ученикътъ не може да расте, докато нѣма нѣкаква тема за разработване. Темитѣ прѣдставляватъ прозорци, прѣзъ които човѣкъ може да вижда нѣщата вънъ отъ себе си и вѫтрѣ въ себе си. Безъ тема вие ще мязате на кула, затворена отъ всички страни съ стѣни, безъ прозорци. Казвате: защо ни се дава тази тема? За да отворите прозорецъ на вашата кула. Отворите ли прозорецъ, и свѣтлината веднага ще проникне вѫтрѣ. Влѣзе ли свѣтлината вѫтрѣ, вие ще намѣрите вратата, прѣзъ която ще излѣзете вънъ отъ кулата на чистъ въздухъ, на свобода и просторъ.

    Мнозина казватъ: тукъ ние сме доста обрѣменени, но единъ день, когато отидемъ на небето, тамъ ще бѫдемъ свободни, нѣма да имаме работа, и тогава ще се занимаваме съ разни теми, ще размишляваме върху тѣхъ. Ще ви прѣдставя съ единъ примѣръ положението, което ви очаква на небето. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ живѣе въ гората и е принуденъ самъ да си върши всичката работа. При това той е бѣденъ, нѣма на разположение нито конь, нито магаре, което да му помага. Той ходи изъ гората, рѣже дърва, товари ги на гърба си и ги носи въ близкия градъ за проданъ. По нѣкаква случайность, обаче, той намира въ гората единъ конь. Взима го дома си, нахранва го и го остава въ обора да поседи 2 — 3 деня, докато се обади господарьтъ му, който го е загубилъ. Не го ли потърси никой, бѣдниятъ човѣкъ ще впрегне коня на работа, ще му опрѣдѣли нѣкаква длъжность.

    Такова ще бѫде и вашето положение, като влѣзете въ небето. И на васъ, като на коня, ще ви дадатъ нѣкаква работа. Вие мислите, че като отидете на небето, ще бѫдете, като царски дъщери: слугини ще ви прислужватъ, а вие ще пѣете и ще свирите съ китари. И това е възможно, но за кои? За тѣзи, които знаятъ да свирятъ и да пѣятъ. Ами онѣзи отъ васъ, които не знаятъ нито да свирятъ, нито да пѣятъ, трѣбва ли да си въобразяватъ, че ги чакатъ тамъ пѣсни и свирни? Ти не знаешъ да пѣешъ и да свиришъ на земята, а си въобразявашъ, че на небето ще пѣешъ и ще свиришъ. Това е суевѣрие! Какъ ще свирите? По магически начинъ ли ще стане това? И туй е възможно, но ние считаме тия нѣща суевѣрия. Тѣ могатъ да станатъ при изключителни условия, но ние не живѣемъ въ закона на изключенията. Ние оставаме настрана извънреднитѣ изключителни положения на живота и се придържаме само къмъ постепеннитѣ и послѣдователни условия и закони, които управляватъ нашето естествено развитие.

    Нѣкой казва: ние сме писали много теми, не е мѫчна работа да се развиватъ теми. Щомъ е така, ще ви дамъ да развиете темата: „Колко клѣтки има човѣшкиятъ организъмъ“? Справете се съ нѣкои автори, които сѫ писали по този въпросъ, да видите, отъ колко клѣтки е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ. Ако нийдѣ не можете да намѣрите писано по този въпросъ, вие сами направете прѣдположение, да видимъ, колко клѣтки ще изкарате въ човѣшкия организъмъ. Прѣдположението е суевѣрие, но нищо отъ това, все трѣбва да се прѣдположи нѣщо. Азъ не разглеждамъ суевѣрието въ лошъ смисълъ. По-добрѣ е човѣкъ да прѣдположи нѣщо, отколкото нищо да не прѣдположи. Всѣко прѣдположение подразбира извѣстна мисъль. Не е лесно да се развие една тема. Когато нѣкой младъ ученъ ще развива тема за докторатъ, той трѣбва да има на разположение поне 2 — 3 години, да прѣгледа всичко, каквото други учени сѫ писали по дадената тема, да проучи добрѣ въпроса, и тогава да даде и своето мнѣние. Когато много учени сѫ работили върху нѣкой въпросъ, тѣ сѫ приготвили пѫтя за други, които идватъ слѣдъ тѣхъ. Обаче, трудно е, когато никой още не е работилъ върху нѣкой въпросъ, и ти пръвъ трѣбва да го развивашъ и проучвашъ. Не можешъ ли самъ да го разработишъ, ще чакашъ да дойдатъ други слѣдъ тебе, да ти помогнатъ въ работата. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ своитѣ изслѣдвания. Ако знае нѣщо положително, да го съобщи като фактъ. Ако не е сигуренъ въ нѣщо, нека си каже само прѣдположението. Ако не може да прѣдположи нищо, тогава прѣмо, искрено, безъ никаква лъжа въ себе си, да каже: нищо не зная по този въпросъ. Човѣкъ трѣбва абсолютно да се освободи отъ черната лъжа. Освободи ли се отъ черната лъжа, много години още ще минатъ, докато се освободи и отъ бѣлата лъжа.

    И тъй, главното нѣщо, когато пишете нѣкоя тема, е да обърнете внимание на първата мисъль, която е дошла въ ума ви, прѣди да напишете темата, и на послѣдната мисъль, която е дошла въ ума ви, слѣдъ написване на темата. Тѣзи двѣ мисли, първата и послѣдната, сѫ най-важни. Единъ день, когато отидете на небето, всички теми, които сте писали на земята, ще ви посрещнатъ. Всичко, каквото човѣкъ направи въ живота си, добро или зло, се отнася до самия него. И най-малкото добро или зло, което сте направили на земята, ще ви посрещне въ другия свѣтъ. Казвате: какво ще ме ползува това, че съмъ написалъ нѣколко хубави мисли? Вие не знаете законитѣ, може би тѣзи нѣколко мисли ще ви посрещнатъ на небето. Мислите ли, че ако напишете нѣкоя книга, за която ви платятъ добрѣ, ще ви ползува много? Тя ще ви ползува, докато сте на земята само, защото ще получавате за нея пари. Обаче, отидете ли въ другия свѣтъ, отъ тази книга нѣма да има поменъ дори. Тамъ тя нѣма да ви ползува нищо.

    Ние казваме, че ученикътъ не трѣбва да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората. Защо не трѣбва да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Прѣдставете си, че ви дадатъ задача, да наблюдавате живота на нѣкой човѣкъ за единъ день, и прѣзъ това врѣме да отбѣлѣзвате всички погрѣшки, които той ще направи. Вие едва ли ще отбѣлѣжите една или двѣ погрѣшки, които той е направилъ прѣзъ деня, когато невидимиятъ свѣтъ за сѫщото врѣме ще регистрира стотици, а може би и хиляди погрѣшки, които този човѣкъ е направилъ. Вие считате погрѣшка това, което въ сѫщность не е, а истинскитѣ погрѣшки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисълъ на нѣщата. Щомъ е така, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, защото не ги разбира. Като не ги разбира правилно, той внася въ ума си криви положения, отъ които единъ день трѣбва да се освобождава. Това ще му създаде излишна работа, както и излишно харчене на енергия. Ако вие бихте могли правилно да схващате погрѣшкитѣ на хората, невидимиятъ свѣтъ би ви поставилъ на такава служба. Има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, поставени на такава служба, именно, да регистриратъ погрѣшкитѣ на хората. Не можете ли точно да регистрирате погрѣшкитѣ на хората, не говорете за тѣхъ.

    Казвамъ: на васъ, като на ученици, ще ви дамъ слѣднитѣ нѣколко правила. Отъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора се учете; вашитѣ погрѣшки изправяйте! На чуждитѣ блага се радвайте, а съ вашитѣ блага градете! Работи ли човѣкъ по този начинъ, той ще има здрава основа въ живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиитѣ закони. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Тѣ се спиратъ върху маловажни нѣща, които отвличатъ вниманието имъ, и по този начинъ губятъ врѣмето си. Запримѣръ, нѣкоя жена осѫжда друга, че не окѫпала дѣтето си. Въ сѫщото врѣме дъщерята на първата жена, ученичка въ гимназията, набила едно дѣте на улицата, но тя нищо не казва за това. Какво прѣстѫпление е направила тази майка, че не е окѫпала дѣтето си? Птичкитѣ кѫпятъ ли малкитѣ си? Кравитѣ кѫпятъ ли своитѣ теленца? Животнитѣ чистятъ своитѣ малки, но не ги кѫпятъ. Кѫпането е изкуство, което човѣкъ е изобрѣтилъ. Въ това кѫпане има нѣщо добро, но има и нѣщо лошо. Природата кѫпи само растенията, защото тѣ сѫ постоянно вънъ, на открито. Тогава, защо майкитѣ не изнасятъ дѣцата си вънъ, дъждътъ да ги кѫпе? Съврѣменнитѣ народи иматъ различни обичаи при кѫпането на малкитѣ дѣца. Нѣкои ги кѫпятъ първитѣ два мѣсеца всѣка сутринь, а нѣкои ги кѫпятъ по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Колкото повече дѣтето расте, и кѫпането се намалява. Дѣтето трѣбва да се кѫпе споредъ законитѣ на природата. Най-добрата баня е дъждътъ. Това се забѣлѣзва въ растенията. Когато завали дъждъ, тѣ се освѣжаватъ, ободряватъ. Животнитѣ, птицитѣ, пеперудкитѣ се криятъ отъ дъжда, вслѣдствие на което животътъ имъ е кѫсъ.

    И тъй, всѣко чувство, всѣка мисъль и всѣко дѣйствие, които сѫ съгласни съ законитѣ на природата, съдѣйствуватъ при възпитанието на човѣшкия духъ, защото ние сме дошли на земята съ цѣль да организираме силитѣ въ нашето тѣло. Въ невидимия свѣтъ тѣ сѫ организирани, но до извѣстна степень трѣбва да ги организираме и на земята, за да си служимъ правилно съ тѣхъ. Ние имаме редъ мисли и чувства, съ които трѣбва да знаемъ, какъ да постѫпваме. Външниятъ свѣтъ е пъленъ съ недоволства. Ако и ученицитѣ на окултната школа сѫ недоволни, питамъ тогава: каква разлика има между свѣтскитѣ хора и окултнитѣ ученици? Свѣтскитѣ хора сѫ недоволни, а недоволниятъ човѣкъ е винаги суевѣренъ. Недоволниятъ човѣкъ все вѣрва, че по нѣкакъвъ магически начинъ може да стане богатъ. Богатиятъ и грѣшниятъ човѣкъ се надѣватъ, че могатъ по нѣкакво чудо да влѣзатъ въ Царството Божие. Обаче, окултниятъ ученикъ не трѣбва да ходи нито съ суевѣрия, нито съ вѣрвания, но съ вѣра и доволство. Върне ли се вечерь дома си, той трѣбва да е доволенъ отъ всичко, което е прѣкаралъ прѣзъ деня. Той може да е падалъ и ставалъ — нищо отъ това. Нека благодари на Бога за всичко, което деньтъ му е далъ. Нека благодари и за страданията така, както и за радоститѣ. Страданията сѫ привилегия за него. Когато нѣкой човѣкъ страда, когато пада и става, или когато грѣши, много сѫщества отъ невидимия и отъ видимия свѣтъ се поучаватъ отъ него.

    Сѫщото нѣщо е и при радоститѣ, които човѣкъ прѣживява, както и при изправяне на своитѣ погрѣшки. Това показва, че всички сѫщества сѫ тѣсно свързани помежду си. Знайте, че животътъ и на най-малкитѣ сѫщества не минава незабѣлѣзано. Всѣко сѫщество, малко или голѣмо, е факторъ въ цѣлокупния животъ. Може би вие да не знаете това, но всѣко сѫщество има свое опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена служба въ козмоса. Щомъ мислите така, вие ще зачитате, както своя животъ, така и живота на всички сѫщества. И тогава нѣма да се повдига протестъ, роптание въ душата ви, защо нѣщата ставатъ по този, а не по онзи начинъ. Не очаквайте хората да ви разбиратъ, но гледайте вие сами да се разбирате. Ако пъкъ вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се. Искате ли да се разбирате, изправете погрѣшкитѣ си. Изправите ли погрѣшкитѣ си, радвайте се.

    Казвамъ: бѫдете доволни при всички условия на живота. Доволството е едно отъ необходимитѣ правила за живота, което трѣбва да приложите, за да се домогнете до истинското знание. Не сте ли доволни отъ това, което имате, и да придобиете богатство, или знание, пакъ ще го изгубите. Защо? Защото въ духовния свѣтъ сѫществува слѣдниятъ законъ: взимай толкова, колкото можешъ да носишъ! Човѣкъ трѣбва да вземе толкова злато, толкова знание, толкова сила, толкова любовь, колкото може да носи. Любовьта, вѣрата съ торба се даватъ, но взимайте отъ тѣхъ толкова, колкото можете да носите. Мнозина не разбиратъ, какво нѣщо е Любовьта. Тѣ си я прѣдставятъ ту като сила, ту като чувство, ту като състояние. Любовьта е най-възвишеното чувство, което свързва човѣка съ Бога. Въ това отношение молитвата е връзка съ Любовьта. Когато човѣкъ се моли, Любовьта хлопа на вратата му. Той става, отваря ѝ и започва да се разговаря съ нея. Любовьта, това е Богъ. Казвате: какъ, възможно ли е тогава азъ да се разговарямъ съ Бога? Щомъ се разговаряшъ съ Любовьта, ти ще се разговаряшъ и съ Бога. Днесъ много хора се молятъ, цѣлуватъ иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата имъ, тѣ не отварятъ. Не, прѣкѫснете молитвата си, отворете на Христа и Го послѣдвайте! Да послѣдвате Христа, това е истинската молитва. Ти си неразположенъ духомъ, вѫтрѣшно недоволенъ отъ живота, и когато Богъ похлопа на вратата ти, не Му отваряшъ. Защо? — Защото въ това врѣме се молишъ на нѣкоя икона. Нѣкой погледне една отъ своитѣ икони и казва: кой изцапалъ иконата на св. Никола? Или: кой пръсналъ мастило върху кадилницата, съ която си служа? Казвамъ: никой не може да изцапа образа на св. Никола. Никой не може да хвърли петно на кадилницата, съ която човѣкъ прѣнася огъня върху олтаря на своята душа. Защо? — Защото тя е силно нагорещена. Такива трѣбва да бѫдатъ и вашитѣ разсѫждения. Разсѫждавате ли по този начинъ, вие ще имате връзка съ невидимия свѣтъ.

    Съврѣменнитѣ хора лесно падатъ духомъ. Достатъчно е да ги лъхне вѣтрецъ, и тѣ падатъ на земята. Какво отъ това? Както си падналъ, така и ще станешъ. — Ама какво мислихъ, какво излѣзе! — Какво си мислилъ? Мислилъ си, че като отидешъ на бойното поле, ще се върнешъ здравъ и читавъ, а ти си се върналъ съ счупенъ кракъ. Казвашъ: азъ бѣхъ убѣденъ, че нѣма да ме ранятъ, а то не излѣзе така. Разколебахъ се въ вѣрата си. Питамъ: кой те накара да отидешъ на бойното поле? Провидѣнието казва: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира.“ Значи, както ти чупишъ краката на хората, така и твоитѣ ще счупятъ. Счупятъ ли краката ти, ще научишъ единъ урокъ, да не ходишъ на бойното поле да се биешъ. Казвате: какво трѣбва да мислимъ за онѣзи, на които краката не сѫ счупени? — Тѣхъ Провидѣнието е отложило за другъ пѫть.

    Сега, за да изясня това противорѣчие, ще си послужа съ една картина. Прѣдставете, си, че закарватъ 10,000 вола на касапницата, да ги колятъ. Обаче, касапинътъ успѣва да заколи на день едва 100 вола. Останалитѣ 9,900 вола връщатъ отново въ гората. Какъ мислите, тѣзи волове свободни ли сѫ вече? Не, утрѣ пакъ ще ги закаратъ въ салханата, дѣто касапинътъ ще заколи още 100 вола. Останалитѣ ще върнатъ назадъ. Тъй ще ги закарватъ всѣки день въ салханата, докато всички бѫдатъ заклани. Всички до единъ ще минатъ прѣзъ ножа. Тъй щото, ако днесъ не ви сполети нѣкакво нещастие, не мислете, че ви е отминало. Касапинътъ не е могълъ да се справи изведнъжъ съ всички свои жертви, затова ги е върналъ пакъ въ гората. Обаче, утрѣ ще дойде и вашиятъ редъ, нещастието ще ви сполети. Казвате: какво трѣбва да правимъ, за да избегнемъ отъ нещастието? — Единственото спасение е въ молитвата. Молете се да паднатъ рогитѣ и копитата ви и, докато сте още въ гората, да избѣгате. Иначе, докато волътъ е волъ, ще го угояватъ, ще го закарватъ въ салханата и ще го връщатъ въ гората; единъ день той ще увисне на нѣкоя кука въ касапницата на нѣкой културенъ, цивилизованъ градъ. При това положение нищо не е въ състояние да го спаси.

    Питате: защо Богъ допуща това нѣщо? — То е другъ въпросъ. Сега засега това е фактъ. Обаче, и другъ фактъ има: който коли, и него колятъ. Мислите ли, че касапинътъ, който коли воловетѣ, ще избегне отъ наказание? И той ще получи съотвѣтно възмездие за дѣлата си. Единъ касапинъ ималъ три дѣца, двѣтѣ по-голѣмички, а третото — 5 — 6 мѣсечно дѣте. Единъ день по-голѣмото момченце взима единъ голѣмъ ножъ отъ касапницата на баща си и казва на братчето си: ела да ти покажа, какъ татко коли агънцата. Дига ножа, туря го на врата на братчето си и му отрѣзва главата. Като видѣло, какво направило, заплакало силно и почнало да бѣга. Майката въ това врѣме кѫпала малкото дѣте въ коритото и, като чула вика на голѣмото момченце, веднага изтърчала навънъ, да види, какво става. Момченцето, като тичало уплашено изъ двора, паднало върху сѫщия ножъ, съ който заклало братчето си и се убило. Като видѣла всичко това майката, отчаяна, прибързала да влѣзе въ дома си, да извади малкото дѣтенце отъ коритото. Какво било положението ѝ, когато го намѣрила удавено въ коритото! Питамъ: слѣдъ всичко това бащата ще коли ли агънца? Сѫществува законъ на възмездие. Мислите ли, че въ края на краищата Богъ нѣма да измие вълната на закланитѣ агънца?

    И тъй, бѫдете трѣзви въ своитѣ мисли! Казвате: работитѣ на еди-кого си вървятъ много добрѣ. Работитѣ вървятъ добрѣ само на онзи човѣкъ, който живѣе споредъ законитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Такъвъ човѣкъ всѣкога и отъ всичко се учи. И на 120 години да стане, той пакъ ще учи, като малъкъ ученикъ. Нѣкой казва: старъ съмъ вече, много нѣща научихъ. Може ли това знание да ви спаси въ нѣкой критически моментъ? Съврѣменнитѣ хора знаятъ много нѣща, но като се намѣрятъ прѣдъ голѣми нещастия, всичкото знание не може да имъ помогне. Значи, тѣ знаятъ много нѣща, но най-важното още не сѫ научили. Кое е най-важното? На този въпросъ вие сами ще отговорите.

    Сега, да изпѣемъ нѣщо. Безъ пѣние работитѣ не вървятъ. Толкова врѣме вече, какъ пѣете, но нито единъ отъ васъ не е пожелалъ да изпѣе соло нѣкоя пѣсень. Въ това отношение свѣтскитѣ хора ви конкуриратъ. У тѣхъ поне има желание да излѣзатъ прѣдъ свѣта, да покажатъ, какво знаятъ. Вие казвате: пѣнието не е важна работа, по-важни нѣща ни прѣдстоятъ. Едно трѣбва да знаете: безъ любовь нито се пѣе, нито се свири. Вие кога си служите съ пѣснитѣ? Щѣхте ли да пѣете, ако извѣстни служби се даваха само съ конкурсъ по пѣние? Разбира се, че щѣхте да пѣете. Прѣдставете си, че нѣкой държавникъ създаде слѣдния законъ: всѣки, който иска да стане учитель, или чиновникъ нѣкѫдѣ, непрѣменно трѣбва да пѣе. Какво ще правите тогава? Ще пѣете, разбира се. За сега това е суевѣрие, но единъ день възможно е да сѫществува такъвъ законъ.

    Изпѣйте сега упражнението „тѫги скърби“, но съ дълбоко вѫтрѣшно изражение, подъ тактъ, а не механически. И войницитѣ ходятъ подъ тактъ, но това е механическо ходене. Правилни движения сѫ тѣзи, когато цѣлото тѣло взима участие въ хода. Едноврѣменно съ краката, и главата трѣбва да взима участие, а цѣлото тѣло да се движи вълнообразно. Ходите ли по този начинъ и по планинскитѣ мѣста, вие нѣма да усѣщате никаква умора.

    Слѣдователно, когато пѣете, трѣбва да имате идея, защо пѣете. Това не значи, че всички трѣбва да имате обща идея. Всѣки ще има своя опрѣдѣлена идея, специфична за него. Сѫщото е и въ живата природа: два листа, двѣ клончета дори не си приличатъ. Външно тѣ си приличатъ, но вѫтрѣшно се различаватъ. Голѣмо разнообразие сѫществува въ природата. Въ разнообразието, обаче, седи истинската красота.

    Едно отъ правилата при пѣнието е да пѣете за себе си. Пѣете ли за себе си, вие нѣма да се стѣснявате. Най-хубавото пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Тогава и другитѣ хора ще го слушатъ съ удоволствие. Сега старитѣ казватъ: мина нашето врѣме за пѣние. Отсега нататъкъ нищо нѣма да излѣзе отъ насъ. Така мислятъ, и така става. Младитѣ пъкъ се стѣсняватъ, като че ли иматъ спирачка въ гърлото си. Спазвайте правилото: и самъ да сте, и прѣдъ хора да сте, пѣйте всѣкога за себе си! Давайте най-хубавитѣ концерти за себе си, и не очаквайте други да ви даватъ концерти. Който не може да пѣе и свири за себе си, и другитѣ не могатъ да пѣятъ и свирятъ за него. Когато нѣкой знаменитъ цигуларь свири, той разбира, каква е публиката, и споредъ това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добрѣ; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимиятъ свѣтъ постѫпва съ насъ по сѫщия начинъ. Ако ние ги разбираме, тѣ ни изпращатъ добри пѣвци, които ни помагатъ. Не ги ли разбираме, тѣ казватъ: изпѣйте на тази публика нѣщо обикновено, а добриятъ концертъ отложете за другъ пѫть. Не дойдатъ ли тѣзи сѫщества да ни помогнатъ, можемъ да пѣемъ, колкото искаме, но то ще бѫде пѣсень безъ душа, безъ вдъхновение. Човѣкъ трѣбва да пѣе, да учи, да работи съ вѫтрѣшенъ стремежъ, ако иска да има помощьта на възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Ние наричаме този стремежъ „свещенъ Божественъ жарь“. Пѣете ли така, учите ли така, вие ще бѫдете доволни отъ себе си. Когато пѣете, вслушвайте се въ онзи, който пѣе вѫтрѣ въ васъ. Той ще ви учи, той ще ви корегира. Вѫтрѣ въ човѣка има единъ учитель по музика, който пѣе отлично. За правилното мислене има другъ учитель. Неговата мисъль е ясна, точна и лаконическа. Слушате ли го, той всѣкога ще ви напѫтва.

    Казвате: защо трѣбва да пѣемъ? Човѣкъ съ пѣнието придобива свобода. Има връзка между пѣнието и мисъльта на човѣка. Когато човѣкъ пѣе, въ него се засѣгатъ или чувствата, или мислитѣ. Отъ способностьта на човѣка да пѣе, зависи неговата мисъль, както и неговата любовь. Единъ мислитель не може да отиде по-далечъ отъ способностьта си да пѣе. Любещиятъ не може да отиде въ своята любовь по-далечъ отъ способностьта си да пѣе. Когато писательтъ достигне крайния прѣдѣлъ на своята мисъль, той ще стане или поетъ, или музикантъ. Слѣдъ това ще се вдълбочи вѫтрѣ въ себе си, ще стане философъ. Оттамъ пакъ ще отиде до музиката. Когато музиката достигне своя горенъ прѣдѣлъ, тя се смѣня съ молитвата; щомъ достигне своя доленъ прѣдѣлъ, тя се смѣня съ храненето. Значи, между молитвата, музиката и храненето има тѣсна връзка. Гладътъ е най-долниятъ прѣдѣлъ на музиката.

    Човѣкъ може да пѣе тихо, а може да пѣе и високо, пискливо. Тихото пѣние показва, че нѣщата идатъ отдалечъ. Съ тихото пѣние се изразяватъ възвишени нѣща. Високото, пискливо пѣние показва, че нѣщата идатъ отблизо, отъ физическия свѣтъ. Изпѣйте сега думитѣ „вода чиста“. Какво може да каже чистата вода за себе си? Тя казва: чиста бѣхъ въ планината, но като слѣзохъ въ долината, кална станахъ. Като вървѣхъ по пѫтя, слънцето изгрѣ и ми се засмѣ. Водата минава за царска дъщеря. По-нататъкъ водата продължава: като ме видѣ слънцето така опетнена, засмѣ се и ми каза, че върша работата си добрѣ. Докато водата е чиста, и поезия има; щомъ се окаля, и поезията се опетнява.

    Новото учение изисква хора пѣвци. Не се обезсърдчавайте; пѣйте, за да развиете музикалното си чувство! Казвате: ние не сме музикални. Това е изкуството, именно, отъ васъ да се изкаратъ пѣвци и музиканти; съ даровити хора лесно се работи. Разногласието между хората се дължи на това, че тѣ не развиватъ своето музикално чувство, вслѣдствие на което ставатъ нервни. Музикалнитѣ хора сѫ добри хора. Който пѣе отъ сърце, той внася въ себе си нѣщо хубаво и красиво. Псалмопѣвецътъ казва: „Пѣйте и възпѣвайте Господа съ сърцето си!“ Всѣки човѣкъ трѣбва да пѣе, макаръ и безгласно, вѫтрѣшно. Остане ли малко свободенъ, нека пѣе. Цѣлата природа пѣе. Всички велики сѫщества пѣятъ. Тогава и хората трѣбва да пѣятъ. Всѣка работа започвайте съ пѣние! Музиката е признакъ на висока култура. Който пѣе, той не се занимава съ дребни работи.

    Да бѫде човѣкъ бодъръ и веселъ, въ това седи силата на човѣшкия духъ. Възвишенитѣ сѫщества не знаятъ, какво нѣщо е обезсърдчаване, какво нѣщо е отпадане на духа. Тѣзи нѣща сѫ слабости на сѫщества, които живѣятъ на земята. Външно човѣкъ може да изпита тъмнина, разочарование, но вѫтрѣшно той трѣбва да бѫде веселъ, радостенъ. Каквото и да ви се случи, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ, дѣто има радость и веселие. Човѣкъ е дошълъ на земята да опита двата полюса на живота: радость и скръбь. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има въ това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповѣдници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички сѫ дошли на земята да се учатъ отъ противорѣчията на живота. Въ това отношение всички хора иматъ обща участь. Христосъ казва за себе си: „Така бѣше угодно на Бога“. И ние трѣбва да кажемъ сѫщото и да се заемемъ съ всички сили да учимъ. Дойде ли страданието, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание. Дойде ли радостьта, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радость. Всѣки день за всичко благодари. Когато човѣкъ се научи да благодари на Бога, както трѣбва, той ще научи урока си.

    И тъй, темата за слѣдния пѫть ще бѫде: „качества на най-малкото и на най-голѣмото число.“ Всѣко число, което може да се смалява, е най-голѣмо, защото най-малкото число не може да се смалява. То не може да стане по-малко, отколкото е въ дѣйствителность, но не може да стане и като голѣмото. Изобщо, малкото число не може да стане нито по-малко, нито по-голѣмо, отколкото е въ дѣйствителность, но не може да стане и като голѣмото. Нѣкой казва, че единицата е най-голѣмото число. Питамъ: какво ще стане съ единицата, ако прѣдъ нея се тури нула? Тя се намалява, прѣвръща се въ 0‘1. Ако слѣдъ единицата се тури нула, тя се увеличава, става 10. Слѣдователно, единицата не е най-голѣмото число, защото едноврѣменно се намалява и увеличава. Потърсете число, което се увеличава, безъ да се намалява. Нулата счита ли се за число? — Счита се. Може ли тя да се увеличава и намалява? — Не може. Най-голѣмо число е това, което нито се увеличава, нито се намалява. Нулата се взима за граница между положителнитѣ и отрицателнитѣ числа.

    Сега, да оставимъ настрана тия въпроси. Мислете върху тѣхъ, безъ да дохождате до положителни резултати. Разсѫжденията върху числата и върху редъ още философски въпроси прѣдставляватъ дълъгъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да извърви, и по който ще срѣща много интересни нѣща за изучаване.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

13. Лекция отъ Учителя, държана

на 10 февруари, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...