Jump to content

1926_02_03 Нашето мѣсто


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

НАШЕТО МѢСТО.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на четиритѣ годишни врѣмена.“

Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-малкото и най-голѣмото число.“

Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса: отъ колко величини се опрѣдѣля рѣката? — Рѣката се опрѣдѣля отъ три величини: дължина, широчина и височина. Отъ какво се опрѣдѣля човѣшкиятъ ръстъ? — Отъ височината. Отъ какво се опрѣдѣля животътъ? — Отъ своята дължина, широчина и дълбочина. Животътъ на всички хора не е еднакво дълъгъ. Широчината на живота се опрѣдѣля отъ дѣятелностьта на човѣка. Дълбочината му пъкъ се опрѣдѣля отъ разбиранията, отъ схващанията, които човѣкъ има за него. Първитѣ хора сѫ имали дълъгъ животъ. Слѣдъ това животътъ постепенно се е скѫсявалъ, защото теренътъ му се е измѣнилъ.

Питамъ: защо човѣкъ скърби? Мнозина ще отговорятъ, че човѣкъ скърби, когато изгуби нѣщо. Какво е изгубилъ той? Трѣбва ли да скърби човѣкъ, когато има най-главното — живота? Наистина, всички хора скърбятъ, но скръбьта имъ реална ли е? Запитвали ли сте се, защо скърбите? Кажете, какъ мислите вие по този въпросъ, а не какъ мислятъ писателитѣ или поетитѣ? Защо боледува човѣкъ? Обаче, има хора, които прѣзъ цѣлия си животъ не сѫ боледували. Защо гледа човѣкъ? Всички животни гледатъ ли? Запримѣръ, микробитѣ въ океана иматъ ли очи? Какъвъ е произходътъ на думата „гледамъ“? Какво означава тя?

Нѣкои запитватъ: защо Господъ е допусналъ грѣха? Пъкъ азъ питамъ: защо хората грѣшатъ? Съгласни ли сте вие съ твърдението, че грѣхътъ сѫществува въ свѣта? Свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, но грѣхътъ, като нѣщо външно, видимо, материално никѫдѣ въ Божествения свѣтъ не сѫществува. Грѣхътъ сѫществува само въ мислитѣ, въ чувствата и въ желанията на хората, но външно той не сѫществува абсолютно никѫдѣ. Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ грѣха, вънъ отъ човѣка, като сѫщество съ опрѣдѣлена форма и разговаряли ли сте съ него? Ще кажеге, че грѣхътъ е въ дявола. Виждали ли сте дяволъ? И той е като човѣка, но вънъ отъ него не живѣе. Намѣрете дявола и злото вънъ отъ човѣка! Колкото и да ги търсите, вънъ отъ човѣка тѣ не сѫществуватъ. Да търсите злото и грѣха вънъ отъ човѣка, то е все едно да търсите страха вънъ отъ човѣка. Запримѣръ, денемъ човѣкъ се страхува отъ нѣщо, бои се да не падне отъ нѣкоя скала, да не падне въ нѣкоя пропасть и т. н. Все-таки той се страхува отъ нѣщо има нѣкаква реална причина за неговия страхъ. Ами вечерь отъ какво се страхува? Слушате нѣкой човѣкъ да разказва: снощи сънувахъ, че щѣхъ да Падна отъ една висока скала, и много се уплашихъ. Като стане сутриньта, вижда, че нищо не е било, никаква скала нѣма прѣдъ него. Значи, има страхъ, който почива на нѣщо реално; има страхъ, който е само отражение на живота. Има скръбь реална, има скръбь нереална, която е отражение на жвотиа. Само реалната, дѣйствителната скръбь има цѣна. Тя се срѣща много рѣдко въ живота. Въ това отношение невидимиятъ свѣтъ постоянно изпраща експедиции отъ ангели за земята, да намѣрятъ истинската скръбь. Като я намѣрятъ, тѣ я занасятъ на небето, като нѣкаква рѣдкость. И затова всичко останало, което хората наричатъ скръбь, повидимиму само е скръбь. Нѣкои казватъ: скърши се сърцето ми отъ скръбь. Сърцето му се е скършило, а при това той продължава да живѣе. Може ли човѣкъ да живѣе съ скършено сърце? Другъ нѣкой казва: смазана е душата ми отъ скръбь. Може ли човѣкъ съ смазана душа да прогресира?

Като слушате тѣзи работи, нѣкои ще кажатъ: нѣма ли по-важни нѣща отъ тѣзи, за които заслужава да ни се говори? По-важнитѣ работи сѫ за по-ученитѣ хора. Щомъ искате по-важни работи, ще ви запитамъ: защо Сатурнъ има лошо влияние върху човѣка, а Юпитеръ добро? Колко пръстена има Сатурнъ? (— Не се знае точно). Какво означава пръстена? Въ живота пръстенътъ означава свързване. Когато единъ момъкъ и една мома се годятъ, тѣ си размѣнятъ пръстени. Казва се за Юпитеръ, че ималъ три пръстена. Оттукъ ние ще извадимъ заключението, че Юпитеръ се е годѣвалъ и разгодѣвалъ три пѫти. Какво ще кажете на това отгорѣ? Ние трѣбва да разглеждаме вселената, като живъ организъмъ, въ всѣки удъ на който сѫ концентрирани различни динамически сили. Питамъ: въ коя часть отъ човѣшкия организъмъ, анатомически и физиологически, можемъ да поставимъ Сатурна? Каква е неговата функция върху човѣка? Както всѣки органъ въ човѣшкото тѣло изпълнява точно опрѣдѣлена функция, така и различнитѣ планети указватъ различно влияние върху него. Запримѣръ, ако влиянието на Сатурна върху извѣстенъ органъ отъ човѣшкото тѣло е лошо, влиянието му пъкъ върху всички останали органи е благотворно. За глупавитѣ хора Сатурнъ е крайно разрушителенъ. Отъ всички богове най-уменъ, най-мѫдъръ и съ най-голѣма опитность е Сатурнъ. Той не е лековѣренъ, да вѣрва на думи само. Като отиде при него нѣкой човѣкъ, той веднага разглежда живота му отъ единия до другия край, и като намѣри даже една погрѣшка, казва: хайде, върви си! Съ тебе работа не може да се върши. Той не е снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ на хората. Започнете ли да се извинявате, че сте слаби хора, че грѣшите, той казва: човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ и уменъ! — нищо повече.

Съврѣменнитѣ астролози, като говорятъ за Сатурна, казватъ: страшно нѣщо е да се намира човѣкъ подъ влиянието на Сатурна! Човѣкъ трѣбва да се пази отъ него. Той е цѣло острие. Защо? — Защото е изгубилъ. вѣра въ всички и не се подава на ничие влияние. Единствената планета, съ която малко се спогажда и къмъ която благоволи, това е богинята Венера. Като я види, той казва: само на тебе донѣкѫдѣ вѣрвамъ. Иначе, той не вѣрва даже и на Юпитеръ. Нѣкой казва: азъ имамъ критически умъ. Критическиятъ умъ е присѫщъ на Сатурна. Твоятъ умъ дѣ е тогава? Другъ казва: азъ съмъ благороденъ човѣкъ. Благородството е присѫщо на Юпитера. Тогава дѣ е твоето благородство? Или, ще кажете, че сърцето ви е пълно съ любовь. Любовьта е присѫща на Венера. Дѣ е вашата любовь тогава? Казвате: ние имате практически умъ. Практическиятъ умъ е присѫщъ на Меркури. Казвате: ние сме учени хора. Ученостьта е качество на слънцето. Питамъ тогава: дѣ е вашиятъ критически умъ, дѣ е вашето благородство, дѣ е вашата любовь, дѣ е вашата практичность, дѣ е вашата ученость? Като извадите всичко това отъ себе си, кое остава ваше? Дѣ сте вие тогава? На кое мѣсто се намирате? Коя величина, кой капиталъ е вашъ собственъ? Ще излѣзе, че вие още боравите съ чуждъ капиталъ.

И тъй, главната задача, която прѣдстои на човѣка, е да намѣри себе си, да намѣри своето мѣсто, като малка величина нѣкѫдѣ въ козмоса. Намѣри ли веднъжъ мѣстото, което заема въ козмоса, той ще изпита такава радость, каквато никога въ живота си не е изпитвалъ. И ако хората постоянно губятъ радостьта си, причината за това е, че тѣ още не сѫ намѣрили своето мѣсто. Тѣ се радватъ на чужди радости и скърбятъ за чужди скърби. Хората скърбятъ, но скръбьта имъ не е тѣхна, тя е на Сатурна. Хората воюватъ, сражаватъ се, защищаватъ извѣстна кауза, но тя не е тѣхна; тази кауза е на нѣкой марсианецъ, който търси своето право, иска да го възстанови. Значи, вие воювате вмѣсто Марса. Дѣ сте вие тогава? Казвате: азъ воювамъ за отечеството си. Кое е вашето отечество? Казвате: ние трѣбва да работимъ! Чие качество е работата? — На Меркури. Жената казва: азъ трѣбва да готвя, да задоволя мѫжа си. Въ сѫщность, на кого служатъ женитѣ? Чии чиновнички сѫ тѣ? Или, кой ги заставя да готвятъ? — Луната и Марсъ. Казвате: трѣбва да се готви, за да ядемъ. Значи, вие ядете вмѣсто Луната и Марсъ. Въ всички тия символи на живота древнитѣ мѫдреци сѫ скрили една велика Истина. Това прѣдставлява велика Божествена наука, която трѣбва да се изучава. Само интелигентниятъ, разумниятъ човѣкъ може да се домогне до тази наука. Отъ какво зависи интелигентностьта на човѣка? — Отъ дължината на неговия носъ. Човѣкъ може да продължи носа си само чрѣзъ силата на своята разумна воля. Ако носътъ на човѣка се продължи изкуствено, по нѣкакъвъ особенъ начинъ, той не може да бѫде интелигентенъ човѣкъ.

Главниятъ въпросъ, който често трѣбва да си задавате, е слѣдниятъ: какво мѣсто заемате въ козмоса, каква специална служба имате въ общия животъ? Ако запитате нѣкого, на каква служба е, той ще ви каже, че е или нѣкѫдѣ по финансовата, или по търговската часть, или учитель, или инжинеръ и т. н. Това сѫ служби, които заемате въ вашия личенъ животъ, но вие трѣбва да знаете службата, която заемате въ цѣлокупния животъ. Този въпросъ трѣбва да се разрѣши. Запримѣръ, каква е била службата на Христа, когато е дошълъ на земята? Христосъ е дошълъ на земята, да спаси човѣчеството, а заедно съ това да изяви Божията Любовь. И затова, когато нѣкой пожелае да изяви Божията Любовь, той трѣбва да отиде при Христа, да го научи, какъ да постигне това.

Въ една отъ недѣлнитѣ бесѣди азъ употрѣбихъ думата „рада“, която на български езикъ се дава и като име на човѣкъ „Рада“. Вие си служите съ тази дума, произнасяте я, безъ да знаете, какво тя означава въ сѫщность. Тя е санскритска дума и се пише; „radha“. Българитѣ сѫ взели тази дума, изхвърлили сѫ буквата „h“ и сѫ образували името „Рада“. Radha означава реалната любовь, съ която човѣкъ може да служи на Бога въ въплотения животъ. Или тя още означава онзи принципъ, чрѣзъ който Божественото може да се прояви въ материалния свѣтъ. Буквата „а“ въ тази дума означава активность, активно начало. Radha подразбира въ санскритски езикъ водителка на хорото, на онова хоро, което става споредъ закона на Любовьта. Всѣки човѣкъ, който иска да служи на Бога споредъ закона на Любовьта, той трѣбва да съдържа въ себе си принципа на Radha.

Казвамъ: сега е врѣме да схванете дълбокия смисълъ на Христовитѣ принципи. Не ги ли разберете правилно, вие не можете и да ги приложите. Ако единъ принципъ се приложи механически, той не дава никакъвъ резултатъ. Приложи ли се по духъ, по смисълъ, той ще даде поне микроскопически резултатъ. Запримѣръ, държите ли въ ума си отрицателнитѣ чърти и погрѣшки на хората, вие не можете да бѫдете радостни. Радостьта е присѫщо качество на истинския християнинъ. Каква полза ще имате, ако знаете погрѣшкитѣ и добродѣтелитѣ на хората? Добрѣ е да се знаятъ погрѣшкитѣ на хората, но и това не принася нѣкаква полза. Човѣкъ се ползува само тогава, когато знае великия принципъ, по който може да служи на Бога и да прояви Божия животъ въ себе си. Всѣки човѣкъ има желание да извърши нѣщо велико въ свѣта. Кое е великото, което човѣкъ може да извърши? Той не може да носи земята на гърба си, нито да спаси свѣта. Това е задача за великитѣ духове. Ако наблюдавате хората, ще видите, че нѣкои отъ тѣхъ не могатъ да се справятъ дори съ своята форма, като човѣци. Споредъ това, всѣки човѣкъ може да извърши най-много онова, което отговаря на степеньта на развитието му. Въ това отношение всѣка душа заема опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена служба въ козмоса. Значи, дѣятелностьта на цѣлото човѣчество прѣдставлява съвокупность отъ дѣятелностьта на милиарди души, всѣка отъ които трѣбва да знае своето опрѣдѣлено мѣсто и своята дѣятелность, като монада въ цѣлото. Застанете ли на своето мѣсто, вие ще придобиете правилна философия за живота, правилни методи за работа. Иначе, вие ще имате непрѣкѫснати падания и ставания.

Нѣкои хора обичатъ да съвѣтватъ другитѣ, какъ да постѫпватъ, какво да правятъ. Добрѣ е да съвѣтвате другитѣ, но трѣбва да знаете, дали вашиятъ съвѣтъ се съвпада съ работата и мѣстото, които природата имъ е опрѣдѣлила. Кой учи птицата да хвърчи? Кой учи рибата да плава? Кой учи червеятъ да влиза въ дървото и да прави дупки въ него? Кой учи пчелитѣ да събиратъ медъ? Както виждате, всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ свое вѫтрѣшно рѫководство, което ги напѫтва къмъ тѣхната специална работа. Всички живи сѫщества, малки или голѣми, съставляватъ удове на великия Божественъ организъмъ. Всички сѫщества на земята се рѫководятъ отъ по-разумни отъ тѣхъ. Растенията и животнитѣ не принадлежатъ на хората. Тѣ могатъ само да ги култивиратъ и да се ползуватъ отъ тѣхъ. Обаче, растенията и животнитѣ принадлежатъ на сѫщества, съ много по-високо развитие отъ това на хората. Сѫщото може да се каже и за много отъ вашитѣ мисли, чувства и стремежи. Тѣ не сѫ ваши, но принадлежатъ на свѣтъ, по-високъ отъ вашия.

Запримѣръ, разгледайте слѣдния фактъ. Като наблюдавате живота на дѣцата, щомъ дойдатъ на възрасть около 15—16 години, тѣ минаватъ периодъ на буйность, или на прояви на любовьта, вслѣдствие на което казватъ за дѣцата, че сѫ луди-млади. Мине ли този периодъ, тѣ постепенно се укротяватъ, и когато дойдатъ къмъ 50—60 годишна възрасть, любовьта имъ изчезва. Питамъ: може ли да се нарече любовь това, което се явява и изчезва? Това е само извѣстна дѣятелность, извѣстна енергия, извѣстно прѣдприятие вънъ отъ човѣка, въ което той участвува. Свърши ли се прѣдприятието, прѣдприемачътъ казва на този човѣкъ: работата се свърши вече, ти ще отидешъ дома си. И тогава, сѫщиятъ човѣкъ казва: азъ нѣмамъ вече любовь въ себе си. Той се намира въ положението на уволненъ чиновникъ, когото пенсиониратъ. Каква е разликата между чиновникъ на служба и пенсиониранъ чиновникъ? Чиновникътъ, който е на служба, трѣбва да отива на работа всѣки день редовно отъ 8—12 ч. сутринь и отъ 2—6 ч. слѣдъ обѣдъ. Пенсионерътъ въ това врѣме ще бѫде или дома си, или въ нѣкоя кръчма, или кафене, или ще търси изъ канцелариитѣ и канторитѣ нѣкаква служба. Въ този смисълъ и волътъ е чиновникъ при васъ: като го впрегнете сутринь въ 8 ч., чакъ вечерь го разпрѣгате. Има и пенсионери волове, които по цѣлъ день се движатъ свободно изъ горитѣ и ливадитѣ. Кое положение е по-добро: на чиновника или на пенсионера? При сегашното състояние на хората, положението на чиновника е по-добро отъ това на пенсионера. Обаче, при други условия, положението на пенсионера ще бѫде по-добро.

Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта за свободата. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Никой не е свободенъ, никой не живѣе за себе си. Свободенъ е само онзи, който е намѣрилъ своето мѣсто въ козмоса. Докато човѣкъ не намѣри своето мѣсто, той ще бѫде въ закона на ограниченията. Затова непрѣстанно търсете своето мѣсто. Какво се изисква за това? — Трѣзва мисъль. Нѣкой казва: смутено е сърцето ми. Само ти не си смутенъ; милиони хора има като тебе смутени. — Азъ съмъ бѣденъ. — Освѣнъ тебе, има още милиони хора бѣдни. — Азъ съмъ гладенъ. Още милиони хора има гладни. Само ти не си гладенъ. Значи, има общи положения, които едноврѣменно засѣгатъ много хора. Грѣхътъ, глупостьта, гнѣвътъ, напримѣръ, не сѫ достояние само на единъ човѣкъ; тѣ сѫ достояние на хиляди и милиони хора. Обаче, има и специфиченъ гнѣвъ, напримѣръ, когато човѣкъ се гнѣви безъ причина. Тогава той нарушава Божествения законъ. Когато човѣкъ се гнѣви съ причина, този гнѣвъ е на мѣстото си. Той е съзнателенъ гнѣвъ и влиза въ принципа на справедливостьта. Тогава човѣкъ се гнѣви, защото вижда нѣщо неправилно въ себе си, което иска да изправи. Гнѣви ли се човѣкъ, че не е постигналъ нѣкакви свои користолюбиви цѣли, този гнѣвъ е безпрѣдметенъ.

И тъй, radha означава служене съ любовь. Само любовьта освобождава човѣка. Вършете всичко съ любовь, безъ да считате, че правите нѣщо. Жената, напримѣръ, готви и си казва: защо съмъ толкова глупава, че съмъ седнала прѣдъ този тиганъ и тази тенджера и прѣдъ този огънь да се печа? Защо не отида нѣкѫдѣ въ гората на свобода? Отиде въ гората, но и тамъ казва: защо не си отида дома? Значи, и дома си да е, и въ гората да отиде, тя все не е свободна. Учительтъ казва: какво съмъ се затворилъ тукъ, между тия ученици да ги уча? Ученикътъ казва: какво съмъ взелъ да се занимавамъ съ тѣзи глупости? И учительтъ, и ученикътъ не сѫ свободни; тѣ сѫ роби. Всѣки човѣкъ, който не е доволенъ отъ положението си, той е робъ. Ако свещеникътъ служи литургия въ църква, или държи нѣкаква проповѣдь и не е доволенъ отъ работата си, той не е на мѣстото си, той е робъ.

Помнете слѣдното правило: и най-малката работа, извършена съ любовь, дава свобода на човѣка. Това подразбира думата radha. Това значи: да реализираме нашия животъ на земята въ смисълъ, да го живѣемъ въ най-възвишенитѣ му проявления. Ние живѣемъ човѣшкия животъ по Божествено, а трѣбва да живѣемъ Божествения животъ по човѣшки. Какъ ще се изрази Божествения животъ по човѣшки, не знаете. Това е задача, която трѣбва да разрѣшите. За тази цѣль всички ваши мисли, чувства и опитности трѣбва да се съгласуватъ, т. е. да се обобщатъ въ слѣдната мисъль: въ Божественото съзнание сѫществува вѣчна хармония, която регулира умоветѣ на всички хора. Щомъ човѣкъ забърка мислитѣ си, нека каже: въ Бога има вѣчна хармония! Какво правите вие? Щомъ се объркате, отдалечавате се отъ Бога, а съ това се подпушвате и започвате да мислите, че Богъ е вънъ отъ васъ, нѣкѫдѣ на небето и не ви чува, не ви разбира. Така казваше и Саулъ: „Не ме слуша Господъ“. Защо не го слушаше Господъ, той не се запитваше. Послушанието е велика добродѣтель за ученика. Всѣки, който не се вслушва въ гласа на любовьта и нѣма послушание къмъ нея, той всѣкога изпада въ вѫтрѣшни противорѣчия, при които изпитва недоволство отъ себе си, и започва да се подцѣнява. Обаче, и когато се подцѣнява, и когато се надцѣнява човѣкъ, и въ двата случая той не е на правъ пѫть. И двѣтѣ положения не сѫ вѣрни.

Азъ желая всички ученици въ школата да придобиятъ вѫтрѣшна хармония въ себе си, да придобиятъ принципа на radha. Който изявява този принципъ правилно, той има въ срѣдата на челото си една свѣтла звѣзда, която показва, че между Бога и този човѣкъ е създадена връзка. Питамъ: дѣ сѫ вашитѣ звѣзди сега? Кой отъ васъ има такава звѣзда? Голѣма е радостьта на човѣка, който има такава звѣзда. Много хора сѫ виждали свѣтлина, но тази звѣзда тѣ не сѫ я виждали. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, постоянно да виждате тази звѣзда, която да ви улеснява въ всички ваши мѫчнотии. Тази звѣзда може да се вижда така, както мѫдрецитѣ — овчари видѣха звѣздата, която ги заведе да се поклонятъ на Христа. Това бѣше Христовата звѣзда, която тѣ видѣха. Христосъ всѣкога виждаше тази звѣзда прѣдъ себе си. Затова, именно, наричатъ Христа „сутринната звѣзда или зорницата на живота“.

И тъй, първо ще търсите своето мѣсто; второто, което трѣбва да придобиете, това е състоянието на radha. За постигането на тѣзи двѣ нѣща се изисква усилена работа. Вие имате условия и материали, съ които може те да работите. Тази работа прѣдставлява алхимически процеси, които трѣбва да станатъ у васъ. Тѣзи процеси не сѫ нищо друго, освѣнъ условия за прѣсъздаване на човѣшкия характеръ. Човѣкъ трѣбва да прѣсъздаде, т. е. да облагороди характера си. Той ще постигне това, като прѣвърне всички неблагородни метали въ своята кръвь въ благородни, главно въ злато. Въ идеята за прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни, алхимицитѣ сѫ скрили великата Истина за прѣсъздаване и облагородяване на човѣка.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

12. Лекция отъ Учителя, държана

на 3 февруари, 1926 въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...