Jump to content

1926_01_20 Четиритѣ дѣйствия


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЧЕТИРИТЪ ДѢЙСТВИЯ.

„Вѣренъ,истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се темата: „Добри и лоши послѣдствия отъ богатството и сиромашията.“

Слѣдниятъ пѫть пишете върху темата: „Разлика между въздържание и самообладание.“

Сега ще ви напиша слѣднитѣ дѣйствия:

5 + 3 = 8

9x3 = 27

8-6 = 2

7:4 = 7/4

Всѣко число е жива сила. Какви отношения иматъ тѣзи числа по между си? Нѣкой казва: какви отношения иматъ тукъ написанитѣ числа помежду си, азъ не зная, но знамъ, че 5+4=9, или 8-6=2 и т. н. Така е, но числата иматъ отношения помежду си. Какво знаете вие за числата четири и петь, напримѣръ? Какво трѣбва да направите съ тѣзи числа? Да ги съберете. Числата 8-6 трѣбва да се извадятъ. Числата 9х3 трѣбва да се умножатъ и най-послѣ, числото 7 трѣбва да се раздѣли на 4.

Вие, макаръ и окултни ученици, се намирате въ положението на обикновенитѣ ученици. Седите на мѣстата си, мислите, че много знаете, но щомъ излѣзете на черната дъска, всичко забравяте. Това не е знание. Знание е само туй, което можете веднага да приложите въ живота. Това изисква живата природа, за което дава на ученика редъ методи, закони и правила. Запримѣръ, вие имате нѣкоя мисъль, или нѣкое чувство, които ви смущаватъ. Тѣ прѣдставляватъ трудни задачи за разрѣшение. Какво трѣбва да направите? —  Обърнете се къмъ живата природа, която ви дава четири начина за разрѣшение на вашитѣ задачи: вие можете да ги рѣшите или по закона на събирането, или по закона на изваждането, или по закона на умножението, или по закона на дѣлението. Значи, събирането, изваждането, умножението и дѣлението сѫ четири начина, по които може да рѣшавате и най-труднитѣ си задачи. Питамъ: какъвъ примѣръ можете да дадете отъ живота, който да рѣшите по единъ отъ тѣзи методи? Запримѣръ, вашиятъ синъ иска да слѣдва въ странство. Вие се чудите, какъ да рѣшите този въпросъ. Много лесно. Ще извадите пари отъ джоба си и ще го изпратите въ странство. Значи, този въпросъ се рѣшава по закона на изваждането.

Често съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ поезия и казватъ: дойде ми една поетична мисъль въ ума. Другъ казва: имамъ поетическо настроение. Въ сѫщность, каква е разликата между прозата и поезията? Прозата и поезията сѫ състояния у човѣка, както, напримѣръ, материята има различни състояния. Прозата може да се уподоби на твърдото състояние на материята, каквото е вѫглеродътъ. Поезията може да се уподоби на въздухообразното състояние на материята, каквото е кислородътъ. Твърдата материя, т. е. прозата е устойчива. Върху нея може да се сѣе жито, царевица и други сѣмена и да се събиратъ плодове. Въздухообразната материя пъкъ, т. е. поезията е проводникъ на топлината. Слънчевитѣ лѫчи минаватъ прѣзъ нея. Тѣ обичатъ поезията. Ако поезията не сѫществуваше, слънчевитѣ лѫчи нѣмаше да прѣминаватъ прѣзъ нея; тѣ щѣха да се отклоняватъ отъ своя пѫть, вслѣдствие на което земята щѣше да бѫде лишена отъ тѣхъ. Какво прѣдставлява земята безъ слънцето? Какво ще стане съ земята, ако слънчевитѣ лѫчи не я огрѣватъ? Тя ще загине. Защо слънчевитѣ лѫчи не могатъ да стоплятъ луната, както отопляватъ земята? Ще кажете, че луната отразява слънчевитѣ лѫчи, затова не може да се стопли. Защо ги отразява? По кой законъ ще разрѣшите този въпросъ?

Съврѣменнитѣ учени казватъ, че луната е студено тѣло, което е изгубило своята първоначална топлина и свѣтлина, вслѣдствие на това се е втвърдила. Тѣ казватъ още, че на луната нѣма никакъвъ животъ. Питамъ тогава: какво може да направи едно мъртво тѣло? — Нищо не може да направи. На основание на сѫщия законъ, питамъ: какъ могатъ да се нарекатъ тия хора, които както луната, отблъскватъ Божията Любовь, която пада върху тѣхъ? Тѣ сѫ мъртви хора. Когато слънчевата свѣтлина пада върху луната, тя я отблъсква и прѣпраща на други тѣла. По сѫщия начинъ, когато Божията топлина и свѣтлина падатъ върху мъртви хора, тѣ ги отблъскватъ отъ себе си и прѣпращатъ върху други хора. Слѣдователно, всички хора, които приематъ Божията свѣтлина и топлина и ги използуватъ разумно, ние наричаме живи хора.

Често вие разрѣшавате въпроситѣ си по обратенъ пѫть, но трѣбва да знаете, че природата обича правилность и точность. Имате ли извѣстна идея, тя трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ искамъ да обичамъ. Какъ искате да обичате: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на дѣлението? Обаче, въ математиката има другъ законъ, по който можете да рѣшавате въпроситѣ. Кога ще можете да се ползувате отъ този законъ? Само слѣдъ като имате резултати отъ законитѣ на четиритѣ елементарни дѣйствия. Щомъ получите резултати отъ тѣхъ, вие ще ги повдигнете въ пета степень, и ще се ползувате отъ закона на висшата математика. Вие повдигали ли сте резултата на нѣкое дѣйствие въ пета степень? Ако нѣкой отъ васъ е повдигалъ резултата на нѣкое свое дѣйствие въ пета степень, нека разкаже, какъ е направилъ това. Казвате: трудна работа е тази. Какъ мислите вие? Който влѣзе въ окултната школа, той ще се натъкне на мѫчни проблеми за разрѣшение. Казвате: всички въпроси се разрѣшаватъ съ любовь. За каква любовь говорите вие? За любовьта на свѣта ли говорите? Ако разбирате тази любовь, нима майкитѣ не обичатъ дѣцата си? При това, често се говори, че любовьта царува навсѣкѫдѣ. Щомъ е така, отдѣ произтича дисхармонията въ обществата? Нали всички хора сѫ родени все отъ майки?

Нали всички хора сѫ заченати все въ любовь? Обаче, въ любовьта на съврѣменнитѣ хора липсва нѣщо. Въ нея не сѫ спазени всички процеси, всичкй изисквания, които любовьта включва.

Сега, като се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че могатъ да й се отнематъ нѣколко отъ сѫщественитѣ качества, и пакъ да се нарича любовь. Генералътъ ходи, движи се, вика, ругае войницитѣ и си мисли, че има любовь. Защо, когато види нѣкоя млада, 19-годишна мома, той е мекичъкъ, нѣженъ съ нея, разговаря се кротко, тихо? Той й казва: не зная, какво да правя. Труденъ е животътъ. Тѫжно ми е на сърцето! Защо този генералъ е толкова грубъ съ войника, а тъй мекичъкъ и нѣженъ съ младата мома? Вие ще кажете, че причината за това е момата, прѣдъ която той иска да се докара малко, а прѣдъ войника нѣма защо да се докарва. Въпросътъ не се рѣшава така. Генералътъ е мекъ спрѣмо момата, защото тя внася нѣщо ново въ неговата душа. Слѣдователно, когато не можемъ да внесемъ въ душитѣ на хората това, отъ което тѣ се нуждаятъ, ние имаме обратни резултати. Защо? — Защото тогава процеситѣ, както въ природата, така и въ математиката не се извършватъ правилно. Щомъ процеситѣ не ставатъ правилно, и резултатитѣ имъ нѣма да бѫдатъ правилни.

Съврѣменната религия прѣпорѫчва на хората разкаяние, като едно отъ важнитѣ условия за придобиване на спасение. Да се разкае човѣкъ, да признае и разбере своитѣ погрѣшки, прѣди всичко той трѣбва да знае, какъ да ги изправя. Който не знае и не може да изправя погрѣшкитѣ си, въ сѫщность той не ги знае. Да познавашъ, да знаешъ нѣщо, това подразбира да имашъ два противоположни възгледа, които да смѣнявашъ единъ съ другъ. Запримѣръ, вие разглеждате здравото и болезненото състояние на човѣка. По какво се различаватъ тѣзи двѣ състояния? Ако се обърнете къмъ съврѣменнитѣ медии, тѣ ще ви дадатъ редъ отличителни качества за болния и за здравия човѣкъ, както и редъ правила за лѣкуване на болния и за запазване здравето на здравия.

Обаче, окултната наука разглежда този въпросъ другояче. Тя казва: болезненото състояние на човѣка се дължи на неправилното разпрѣдѣление на жизненитѣ енергии въ нѣкои части на организма. Тази енергия е натрупана въ нѣкои части на организма повече, а въ нѣкои — по-малко, вслѣдствие на което се забѣлѣзва извѣстна дисхармония, или едно неуравновѣсено състояние въ човѣка. Изобшо, болнитѣ хора сѫ много лѣковѣрни. Тѣ постоянно викатъ лѣкари, приематъ лѣкарства, като се надѣватъ, че състоянието имъ ще се подобри. Послѣ, чуватъ нѣкѫдѣ, че еди коя си баба лѣкувала болни, като тѣхъ, и тѣ веднага я извикватъ, искатъ и отъ нея лѣкарства. Слѣдъ това извикватъ още двама лѣкари, които сѫщо имъ даватъ лѣкарства. По този начинъ, отъ смѣсването на разни лѣкарства, въ организма настава противодѣйствие, реакция, чиито резултати не могатъ да бѫдатъ добри. Разнитѣ лѣкарства на лѣкаритѣ създаватъ цѣла каша въ организма. Въ това отношение, ако болниятъ се лѣкува само съ единъ лѣкарь, той ще оздравѣе по-скоро. Българинътъ, който е практиченъ, по този случай е създалъ поговорката: „Много баби, хилаво дѣте“. Когато се говори за здравия човѣкъ, това подразбира, че енергиитѣ въ неговия организъмъ сѫ правилно разпрѣдѣлени навсѣкѫдѣ.

Помнете слѣдния законъ: когато слушате много умове, или когато пиете вода отъ много извори, вие нищо нѣма да постигнете. Подъ думата „извори“, ние не разбираме чешми, водата на които е отъ единъ и сѫщъ изворъ, но подразбираме качества вода. Има води, отъ които човѣкъ, като пие, оздравява; има води, отъ които човѣкъ се разболява. Водата на първитѣ извори е магнетическа; тя се отразява благоприятно върху здравето на човѣка. Къмъ водитѣ, врѣдни за организма на човѣка, спадатъ блатиститѣ, застоялитѣ, понеже въ тѣхъ попадатъ гниещи вещества, които ги развалятъ. По сѫщия начинъ и въ ума на човѣка попадатъ мисли, които се задържатъ за дълго врѣме и, както органическитѣ вещества, така и тѣ, започватъ да се разлагатъ, вслѣдствие на което покварятъ човѣшкия умъ. Слѣдователно, изхвърлете навънъ всѣка мисъль, която се задържа за дълго врѣме въ ума ви; тази мисъль е непотрѣбна за васъ. Казвате: коя мисъль е непотрѣбна? Прѣдставете си, че вие имате голѣмъ дворъ около кѫщата си. Единъ селянинъ, вашъ познатъ, иде на пазаръ въ града и ви моли да му разрѣшите да вкара колата си за малко въ вашия дворъ. Вие му позволявате, и той вкарва колата си, оставя я въ двора и бърза да отиде въ кръчмата. Влиза въ кръчмата, срѣща се съ приятели и започва: хайде за здравето на жена си; хайде за здравето на дѣцата си! — врѣмето лети. Минава часъ, два, три, петь, десеть, а колата и коньтъ, неразпрѣгнати, седятъ въ двора на приятеля му. Колата и коньтъ прѣдставляватъ една застояла мисъль въ човѣшкия умъ. Какво трѣбва да се направи съ нея? Трѣбва да се изхвърли навънъ. Казвате: това не е наша работа. Не е ваша работа, но колата е въ вашия дворъ. Затова, вие ще потърсите селянина, чиято е колата, и ще му кажете: слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го въ дама, тури колата нѣкѫдѣ настрана, да не седи всрѣдъ двора, и тогава иди да пиешъ, колкото искашъ. Пъкъ и вие сами можете да разпрегнете този конь. Често и нѣкои ваши мисли седатъ по цѣли часове така впрѣгнати, като този конь, въ двора на нѣкой вашъ приятель, и слѣдъ това мислите, че работите за Бога. Нѣкой отъ васъ дойде при мене, остава колата и коня си въ моя дворъ и ми казва: силно желание имамъ да работя за Бога, ще остана тукъ на работа. Въ това врѣме, обаче, му дойде друга нѣкаква мисъль, остава коня впрегнатъ въ колата и излиза навънъ, да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, азъ разпрегна коня му, заведа го въ дама, та като дойде нѣкога, да си го вземе. Слѣдъ нѣколко мѣсеца той пакъ иде и ми казва: едно врѣме дохождахъ при васъ, една свѣтла идея ми бѣше дошла на ума, но тъй си остана. Казвамъ: дѣйствително, въ моя оборъ има единъ конь. Той е вашиятъ, който забравихте по това врѣме. Ако, наистина, имахте свѣтлата идея да служите на Бога, защо трѣбваще да я забравите?

Питамъ: въ какво седи служенето на Бога? Служенето на Бога се изразява въ слѣдното: гладниятъ да нахранишъ, голиятъ да облѣчешъ; болниятъ да посѣтишъ; наскърбениятъ да утѣшишъ; невѣжиятъ да просвѣтишъ; спорещитѣ страни да примиришъ и т. н. Отъ какво произтича спора меѫду хората? Когато двама души спорятъ, причината за това е, че за тѣхъ нѣма мѣсто — тѣсно имъ е. За да не спорятъ, единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да отиде на луната, а другиятъ да остане на земята. Недоволството между хората показва че хлѣбътъ имъ не е достатъченъ. Ако има хлѣбъ въ изобилие, тѣ ще бѫдатъ доволни. Защо сѫ недоволни чиновницитѣ? —  Малко имъ плащатъ. Ако имъ плащатъ добрѣ, всички ще бѫдатъ доволни и добрѣ разположени. Доволството създава добро разположение на чувствата.

Това не е нѣкаква философия. Утрѣ ви взематъ паритѣ, и вие изгубвате своето разположение. Повечето съврѣменни хора се мѣнягъ споредъ условията на живота, а условията днесъ сѫ много промѣнчиви. Човѣкътъ на положителната философия и наука не се измѣня, т. е. той не се влияе отъ условията. Той разполага съ тѣхъ при всѣки даденъ случай. Въ това отношение този човѣкъ разбира четиритѣ дѣйствия въ природата. И затова, като дойде една мисъль въ ума ви, или едно чувство въ сърцето ви, вие трѣбва да знаете, по кой законъ се движатъ тѣ: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на дѣлението.

И тъй, всѣка мѫчнотия, или всѣко страдание въ живота ви, спада къмъ едно отъ тѣзи четири дѣйствия, и споредъ тѣхъ ще ги разрѣшите. Кажете ми, дѣ ще употрѣбите събирането, напримѣръ? Съ кое дѣйствие започвате живота си? Нѣкои отъ васъ, като ме слушатъ, казватъ тази работа не е за насъ. Ние сме стари вече. Живѣли сме доста години, събрали сме опитности, повече нѣма какво да учимъ. Сега трѣбва да си поживѣемъ малко, докато дойде деня да заминемъ за онзи свѣтъ. Младитѣ нѣматъ много опитности, тѣ нека учатъ, нека се развиватъ. Ако вие, като стари, мислите, че имате голѣма опитность, много птици иматъ по-голѣма опитность отъ вашата. Напримѣръ, пѣтелътъ прѣдсказва по-рано и по-точно врѣмето, отколкото най-новитѣ барометри. Азъ имамъ единъ пишещъ барометъръ, съ осемь барабана, който не е толкова точенъ, колкото пѣтлитѣ. Единъ день чувамъ пѣтлитѣ пѣятъ за промѣна на врѣмето. Гледамъ барометъра, още нищо не виждамъ отбѣлѣзано за развала на врѣмето. Казвамъ: барометърътъ още не е получилъ никакви сведѣния за врѣмето, когато пѣтелътъ вече съобщи това. Едва слѣдъ нѣколко часа барометърътъ отбѣлѣза развала на врѣмето, т. е. и той се присъедини къмъ мнѣнието на пѣтлитѣ. И дѣйствително, не се мина много, и врѣмето се развали. Както виждате, пѣтлитѣ иматъ тънки чувства, тънки усѣти къмъ промѣна на врѣмето.

Казвате: хората пъкъ умѣятъ да уреждатъ живота си добрѣ. Ако е въпросъ за уреждане на живота, много животни и въ това отношение иматъ по-голѣма опитность и отъ хората. Вземете, запримѣръ, пчелитѣ. Въ организационно отношение тѣ сѫ по-добрѣ уредени отъ хората, които трѣбва да взематъ образецъ отъ тѣхъ. Наистина, тѣхното уреждане е частично само, но затова пъкъ е образцово. Значи, и на пчелитѣ липсва нѣщо, както и на всички останали животни, дори и до човѣка. Обаче, това, което липсва на хората, съставлява потикъ за постигане на нѣщо велико. То е пѫть, който хората трѣбва да изминатъ, да достигнатъ до онѣзи нѣща, които за въ бѫдеще ще имъ се откриятъ.

Сега, като говоримъ, че въ нѣкои отношения пчелитѣ иматъ по-голѣма опитность отъ хората, това ни най-малко не трѣбва да хвърля сѣнки въ живота ни. Напримѣръ, кой човѣкъ може да извади медъ отъ цвѣтята, както това прави пчелата? Тя има специалность, каквато хората нѣматъ. Кой човѣкъ може да изпреде такава тънка нишка, каквато паякътъ изприда? Има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които сѫ още по-тънки майстори въ изкуствата. Тѣ, напримѣръ, могатъ да направятъ малка дупчица въ паяжината на нѣкой паякъ, и оттамъ да ни изпращатъ слънчевитѣ лѫчи. Колкото и да е тънка паяжината на паяка, разгледана подъ микроскопъ, тя е много дебела. Значи, колкото тънки и невидими да сѫ нашитѣ погрѣшки, шомъ се турятъ въ съзнанието ни, тѣ образуватъ цѣлъ меридианъ, който често спъва хората. Ето защо, нашето съзнание трѣбва абсолютно да се прѣчисти.

Слѣдователно, първото нѣщо, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да очисти съзнанието си отъ всѣкакви погрѣшки. Той не трѣбва да държи въ съзнанието си нито една користолюбива мисъль. Освободи ли се веднъжъ отъ користолюбието си, човѣкъ придобива разположение на духа, а оттамъ и разположение къмъ хората. Причината за упадъка на духовния животъ между хората се дължи на користолюбието. Когато се движите отъ нѣкаква користолюбива мисъль, погледнете се въ огледалото, да видите, какъвъ е цвѣтътъ на лицето ви. Очистите ли съзнанието си отъ користолюбието, ще придобиете свѣтлина въ ума, мекота въ сърцето и подемъ на духа си. И тогава, въ съзнанието ви ще останатъ само Божиитѣ мисли, вложени въ вашия първиченъ животъ. Да се очистите отъ користолюбието, това е една отъ великитѣ задачи, която трѣбва да разрѣшите. Само по този начинъ ще прогресирате правилно и ще се домогнете до положителната наука, въ която има растене и подемъ. Дойдете ли дотова положение, отношенията между васъ и невидимия свѣтъ ще бѫдатъ правилни.

Сега ще ви дамъ за 20 деня една задача за приложение. Въ продължение на тѣзи 20 деня, ако се натъкнете на нѣкаква несгода въ живота си, всѣка сутринь и вечерь размишлявайте върху нея, по кой начинъ да я разрѣшите. Обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, покажи ми, по кой начинъ да рѣша тази задача: чрѣзъ събиране, чрѣзъ изваждане, чрѣзъ умножение или чрѣзъ дѣление? Дойде ли ви нѣкаква идея по този въпросъ, веднага я приложете, тихо и спокойно, съ вѣра въ себе си. Събуди ли се у васъ вѣра, ще се събуди и стремежъ къмъ Вѣчното, Безконечното, Неизмѣнното Начало. Ще кажете: може ли да разберемъ, какво нѣщо е Вѣчното Начало? Не се стремете да разберете тази идея. Това е немислимо. За васъ е важно да разберете близкитѣ нѣща до съзнанието си, тѣ да ви станатъ ясни. Днесъ имате мѫчнотии — тѣхъ разрѣшете. Разрѣшите ли тѣхъ, ще разрѣшите и другитѣ мѫчнотии, които отпослѣ ще дойдатъ.

Като извършите означенитѣ дѣйствия 4+5=9; 8-6=2; 9х3=27 и 7:4=7/4 = 13/4 виждате, че при дѣлението се получава дробь, което показва, че се прѣминава въ духовния свѣтъ. Прѣдставете си, че ви дадатъ задачата, да станете богатъ човѣкъ. По кой методъ, отъ даденитѣ четири, може да станете богати? Богатствого започва съ събиране и умножение. Сиромашията пъкъ започва съ изваждане и дѣление. Вь това отношение богатиятъ работи съ събирането толкова, колкото и съ изваждането; сѫщо така той работи и сь умножението толкова, колкото и съ дѣлениего. Това сѫ два принципа, които еднакво се прилагатъ въ живота. Това подразбира, че който знае да събира, той знае и да изважда; който знае да умножава, той знае и да дѣли. И обратнитѣ процеси сѫ вѣрни. Това сѫ вѫтрѣшни процеси на съзнанието.

И сега, като знаете четиритѣ дѣйствия, ще дойде нѣкой при васъ, да ви иска съвѣтъ, какъ да постѫпи при извѣстенъ случай. Какъвъ съвѣтъ ще му дадете вие: да си послужи чрѣзъ събирането, чрѣзъ изваждането, чрѣзъ умножението или чрѣзъ дѣлението? Често се даватъ криви съвѣти на хората, вслѣдствие на което се получаватъ и криви резултати. Ако на нѣкой богатъ човѣкъ прѣпорѫчате метода на изваждането, това подразбира, че той трѣбва да осиромашѣе, ако иска да стане човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. За да изясня тази мисъль, ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Баща, по нѣмане на срѣдства, казва на сина си: синко, досега те хранихъ и подържахъ. Отсега нататъкъ нѣмамъ възможность да те подържамъ, затова излѣзъ отъ дома ми и иди вънъ да си търсишъ прѣхраната. Синътъ излиза недоволенъ отъ бащиния си домъ, дохожда при мене и ми казва: ако твоятъ баща би постѫпилъ спрѣмо тебе така, както баща ми направи съ мене, какви чувства ще хранишъ къмъ него? Казвамъ: щомъ баща ти те е изпратилъ вънъ, самъ да се прѣхранвашъ, той е приложилъ къмъ тебе метода на изваждането. Каквото е могълъ, той ти е далъ, нищо повече не може да ти даде. Казвате: какъ е възможно баща да постѫпва по този начинъ съ сина си? Вие намирте, че бащата е трѣбвало да постѫпи съ сина си по закона на дѣлението, да раздѣли съ него всичко, каквото той има. Синътъ, обаче, трѣбва да разбира положението на баща си и да каже: моятъ баща постѫпи съ мене много справедливо.

Питамъ: сѫщиятъ законъ не се ли прилага днесъ и отъ духовнитѣ хора? Запримѣръ, нѣкой религиозенъ се моли, иска нѣщо отъ невидимия свѣтъ, но не получава никакъвъ отговоръ. Той се отчайва и казва: отъ толкова врѣме се моля на Бога, но нищо не ми се дава. Какъвъ Баща е Той? Питамъ: кой е кривъ въ този случай, небето или ти? Кои сѫ причинитѣ, дѣто не получавашъ никакъвъ отговоръ. Нѣкои хора, като виждатъ отчаянието му, вмѣсто да го посъвѣтватъ да вземе права посока въ пѫтя си и така да се помоли на Бога, тѣ му казватъ да се обърне къмъ нѣкой братъ, който знае да се моли, той да ходатайствува за него прѣдъ Бога. Тѣзи хора трѣбва да му кажатъ: щомъ Богъ не те слуша, причината е въ тебе. Ти трѣбва да очистишъ сърцето си, защото, казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Като изчистишъ сърцето си, пакъ се обърни къмъ Бога. Изчистишъ ли сърцето си, и молитвата ти ще бѫде приета. Не изчистишъ ли сърцето, ума и съзнанието си, и сто души да се молятъ за тебе, небето нѣма да ти отговори.

Казвамъ: когато давате съвѣти, прави съвѣти давайте! Не изопачавайте Божиитѣ пѫтища! Писанието казва: „Прави правете пѫтищата Господни!“ Това значи: не изопачавайте Божиитѣ пѫтища въ себе си! Ние не говоримъ за обикновенитѣ схващания, за обикновенитѣ пѫтища, но за необикновенитѣ възвишени схващания и разбирания на хората, които даватъ подемъ на душата и подтикватъ човѣка къмъ чисти мисли, чувства и дѣйствия. Това сѫ живитѣ сили въ природата.

И тъй, първо ще повикашъ Божия Духъ при себе си, ще се съберешъ съ Него и ще се помолишъ: Господи, каквото пожелаешъ да извадя отъ себе си, ще го направя. Слѣдъ това ще умножа всичко, каквото ми дадешъ. И най-послѣ, всичко, каквото спечеля, ще го раздѣля, споредъ както Ти ми заповѣдашъ. Дойде ли Духътъ въ човѣка, всичко това става моментално. А сега, хората започватъ съ себе си, и свършватъ съ себе си. Тѣ говорятъ за любовь, но иматъ прѣдъ видъ пакъ себе си. Паданията и ставанията, които виждаме въ живота, се дължатъ, именно, на това, че съврѣменнитѣ хора не разбиратъ правилно законитѣ на невидимия свѣтъ, вслѣдствие на което не могатъ да ги прилагатъ, както трѣбва. Невидимиятъ свѣтъ не желае хората да падатъ и да ставатъ, но теренътъ, почвата, по която тѣ днесъ вървятъ, е много мочурлива. Тѣ загазватъ въ нея, хлъзгатъ се, потъватъ, падатъ и ставатъ. Изобщо, тѣ се намиратъ въ безизходенъ пѫть. Невидимиятъ свѣтъ имъ казва: не вървете по този пѫть, той е хлъзгавъ, мочурливъ. — Нищо отъ това, ние искаме да го опитаме. Обаче, Писанието казва: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

10. Лекция отъ Учителя, държана

на 20 януари, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...