1926_01_13 Каквото става

[Ани]

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

КАКВОТО СТАВА.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Прочете се резюме отъ: „Свободна и любима тема.“

За слѣдния пѫть пишете върху: „Добри и лоши послѣдствия отъ сиромашията и богатството.“

Сега ще ви запитамъ: кога малкото птиченце, което седи въ гнѣздото, отваря устата си? — Когато вижда майка си да му носи храна. Коя е причината, дѣто това малко птиченце, у което оше нѣма никакво съзнание, отваря устата си, щомъ види, че майка му носи храна? Отъ друга страна, каква е тази сила, която заставя майката да отива на нѣколко километра разстояние, да гърси храна за своитѣ малки? (— Майчината любовь). Това, което вие наричате майчина любовь, не е нищо друго, освѣнъ Божественъ импулсъ, който заставя, както птичката, така и всички останали живи сѫщества, да служатъ на своитѣ малки. Наблюдавайте, напримѣръ, квачката, какъ се проявява къмъ своитѣ пиленца, и какъ — къмъ чуждитѣ пиленца. Изобщо, къмъ чуждитѣ пиленца, или къмъ други кокошки тя е жестока, но къмъ своитѣ малки тя е нѣжна: събира ги около себе си, крие ги подъ крилата си, пази ги, не дава на никого да се приближи до тѣхъ. Това се продължава около 2—3 мѣсеца, докато малкитѣ израснатъ. Щомъ израснатъ, тя започва да ги кълве, да ги пѫди отъ себе си, остава ги вече сами да си търсятъ храна.

Питамъ: какъ ще обясните това противорѣчие? Може ли такава проява да се нарече любовь? Значи, и въ кокошката нѣма благородство. Сѫщитѣ отношения се забѣлѣзватъ и между хората. Докато дѣтето е малко, и бащата, и майката му се радватъ; тѣ сѫ нѣжни, внимателни къмъ него, но щомъ то израсне, стане голѣмъ, вьзрастенъ синъ, бащата започва да го хока и му казва: излѣзъ отъ моята кѫща, иди въ свѣта нѣкѫдѣ, да си търсишъ работа! Въпросътъ е, кой научи това малко птиченце да си отваря устата и да чака майка му да го храни? Въ кой университетъ се учй? Въ това отношение малкото пиленце е по-умно, по-годно за животъ отъ малкитѣ дѣца. Дълго врѣме майката трѣбва да събужда своето малко дѣте, докато то се научи само да отваря устата си. Сега, като ви говоря по този въпросъ, той ви се вижда обикновенъ, простъ и казвате: тѣзи работи ние сме ги слушали много пѫти, познати ни сѫ Не е така. И въ най-проститѣ и обикновени нѣща се крие дълбокъ смисълъ.

Сега ще ви задамъ другъ философски въпросъ: какъ се създадоха свѣтоветѣ? Защо земята е създадена такава, каквато днесъ я виждаме, и защо е поставена на такова далечно разстояние отъ слънцето? Мнозина щеотговорятъ на тѣзи въпроси, че Богъ е наредилъ всичко това, че Той е искалъ тъй да бѫде. Сега, съ едно малко разяснение, безъ да се впущамъ дълбоко въ реалностьта на нѣщата, ще ви кажа, какъ трѣбва да гледате и да разбирате въпроситѣ. Когато се фотографирате и виждате своя образъ на стъклото, доволни ли сте отъ себе си? — Не сте доволни. Образътъ ви на стъклото е тъменъ, черенъ. Питамъ: това черно лице отъ Бога ли е създадено? — Не. Тази чернота е присѫща на свойството на извѣстни съединения, съ които стъклото е намазано. Тѣ иматъ свойството да се разлагатъ отъ свѣтлината и да почерняватъ. Фотографътъ е причината да стане вашето лице толкова черно. Той ви поставя при такива условия.

Слѣдователно, вие трѣбва да различавате сѣнкитѣ отъ дѣйствителностьта. Реаленъ образъ на човѣка срѣщаме въ живия човѣкъ; неговото лице е розово. Нереаленъ образъ е този, който виждаме снетъ на хартия, а още повече на свѣточувствителното стъкло въ фотографията. Нѣкой погледне образа си на такова стъкло и казва: колко съмъ красивъ! Каква красота има въ този черенъ образъ? Цѣлъ арапинъ си. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора искатъ да се убѣдятъ едни други, че сѫ красиви и казватъ: това лице е като на светия. Тѣ взиматъ единъ портретъ на такъвъ светия, кланятъ му се, почитатъ го. Каква реалность има въ този портретъ? Когато срещнете истинския, дѣйствителния човѣкъ, вие го пѫдите, изхвърляте го вънъ отъ себе си, а като дойде въпросъ за неговия образъ, снетъ на хартия, туряте го близо до сърцето си, кланяте му се, уважавате го. Въ Америка пъкъ, при нѣкои спиритически сеанси, хората постѫпватъ по другъ начинъ. Когато се яви нѣкой духъ и пожелае да се помолятъ за него, тѣ се молятъ; пожелае ли този духъ да дадатъ за душата му 5—10 долара на нѣкой бѣденъ човѣкъ, тѣ казватъ: ще си помислимъ малко. Изобщо, американцитѣ не сѫ много щедри; тѣ не обичатъ да даватъ материални помощи.

И тъй, причинитѣ за всички мѫчнотии въ живота не се дължатъ само на насъ. Мнозина казватъ: нещастието ни се дължи на това, че сме дошли на тази грѣшна земя. Питамъ: щомъ е така, защо дойдохте на земята? Кой ви изпрати? Ще кажете, че Господъ ви изпратилъ. Ако това е вѣрно, дѣ сѫ документитѣ ви? Когато се качвате на единъ слабъ, старъ параходъ, и вълнитѣ започватъ отъ всички страни да нахлуватъ въ него, кой е виновенъ за нещастието, което ви сполетява? — Вашето криво разбиране за нѣщата. Ако бѣхте се качили на здравъ, солиденъ параходъ, никакво нещастие, никакви мѫчнотии нѣмаше да ви сполетятъ.

Моята цѣль днесъ не е да ви наведа на мисъльта, да се запитвате, защо сте дошли на земята, но като сте дошли веднъжъ, да се запитате, кой е правиятъ начинъ, по който можете да подобрите живота си? Запримѣръ, нѣкой казва: Богъ е вездесѫщъ, Той се грижи за всички живи сѫщества. Обаче, намѣри ли се този човѣкъ прѣдъ една малка мѫчнотия, той веднага изгубва присѫтствието на духа си, и започва да се тревожи. Защо и въ този случай той не каже, че всичко е отъ Бога? Окултниятъ ученикъ, който иска да разрѣши своитѣ мѫчнотии правилно, щомъ се натъкне на нѣкоя отъ тѣхъ, той трѣбва да каже: така е опрѣдѣлилъ Господъ. Дръжте въ ума си идеята, че всичко, каквото ви се случва, е за ваше добро. То е опрѣдѣлено отъ висши, разумни сѫщества, които иматъ присърце вашето развитие. Знаете ли това, никога не корегирайте тѣхнитѣ постѫпки и замисли! Запримѣръ, Богъ казва на едного отъ васъ: иди при приятеля си и го посъвѣтвай да не пие. Вие си казвате: ами ако той се обиди отъ моя съвѣтъ? Дали ще се обиди, или не, ти не мисли върху това, но изпълни порѫчката, която ти е дадена отгорѣ. Ако ти не го посъвѣтвашъ, има опасность за него, да не стане пияница, да се пристрасти къмъ пиенето.

Другъ примѣръ: ти си богатъ човѣкъ, но имашъ единъ добъръ приятель, бѣденъ човѣкъ. Седишъ единъ день дома си, размишлявашъ по нѣкой въпросъ, и отвѫтрѣ нѣщо ти казва: дай половината отъ имането си на своя приятель! Ти започвашъ да си мислишъ: дали Господъ ми казва това, или то произтича отъ мене? Усъмните ли се въ този вѫтрѣшенъ гласъ, вие разсѫждавате вече, като свѣтскитѣ хора. Често слушате свѣтскитѣ хора да казватъ: ние трѣбва да се осигуримъ! Да, прави сѫ тия хора, но само ако тѣ подразбиратъ онази вѣчна осигуровка, въ която нѣма смърть. Какво виждаме днесъ? Всички хора се осигуряватъ, и въ края на краищата всички умиратъ. Защо? — Защото сѫ нарушили великитѣ Божии закони.

Първото нѣщо: всѣки отъ васъ трѣбва дълбоко да се проникне отъ мисъльта, че каквото и да му се случи въ живота, то е отъ Бога опрѣдѣлено. Всички ние сме изпратени на земята да научимъ единъ великъ урокъ. Какъвъ е този урокъ? — Да бѫдемъ доволни и при най-голѣмото нещастие, което може да ни сполети. Напримѣръ, имате знание — може да го изгубите; имате богатство — може да го изгубите; може да изгубите и зрѣнието си, и краснорѣчието си, и нѣкой свой любимъ човѣкъ — всичко може да прѣживѣе човѣкъ. Той може да изгуби и своитѣ свещени идеи, но разумниятъ човѣкъ, при всички условия на живота, ще каже: така е опрѣдѣлилъ Господъ. Такава е Неговата воля! Въ Бога нѣма нито промѣна, нито измѣна. Каквото Богъ е опрѣдѣлилъ, ние трѣбва да го приемемъ. Той може и сто пѫти да те спусне до дъното на океана, но ти се дръжъ за конеца, съ който те спуща. Ти можешъ да изгубишъ съзнание, не бой се, нищо нѣма да ти стане. Богъ пакъ ще те изтегли на повърхностьта на земята. Той ще те спуща въ водата и ще те вади, но ти всичко ще издържишъ. Пуснешъ ли конеца и пожелаешъ ли самъ да се спасявашъ, работата ще вземе другъ край: всичкитѣ нещастия ще се струпатъ отгорѣ ти, и отнийдѣ нѣма да ти дойде спасение. Всичката философия на живота седи въ слѣдното: дръжте връзката си съ Господа! Нѣкой казва: да имамъ пари, ще видите, какъ ще подобря живота си! Съ пари подобрение, спасение не става. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ пари, това е най-лесната работа. Ако съ ядене се разрѣшаваха въпроситѣ, всѣки день не ядемъ ли? Силата на човѣшката душа се крие въ живота, въ положителната вѣра. Има ли човѣкъ тази жива вѣра, той ще бѫде въ постоянна, непрѣривна връзка съ Бога, прѣзъ всички състояния на своя животъ.

Едно отъ заблужденията, което сѫществува между васъ, е слѣдното: вие мислите, че можете да направите хората щастливи. Казвамъ: вие не можете да направите човѣка нито щастливъ, нито нещастенъ. Обаче, Богъ може да употрѣби човѣка, като орѫдие, чрѣзъ което да дойде вашето нещастие, или щастие. Запримѣръ, когато Богъ вижда, че богатството на нѣкой човѣкъ е въ състояние да го спъне въ духовния му животъ, тогава Той изпраща нѣкой апашъ при него, да го обере. Вижда ли пъкъ, че сиромашията е въ състояние да спъне нѣкого въ правилното му развитие, Богъ казва на нѣкой богатъ човѣкъ: дай половината отъ своето богатство на еди-кого си! Каже ли Богъ нѣкому да направи добро на своя братъ, той не може да противодѣйствува на Неговата заповѣдь. Този човѣкъ ще се намѣри въ положението на птичката, която носи храна на своитѣ малки, и направо я туря въ устата имъ. Ако птичката се отказва да изпълни волята Божия, друга нѣкоя птичка ще дойде и ще донесе храна на малкитѣ птиченца. Дойдешъ ли до изпълнение волята Божия, ти непрѣменно трѣбва да й се подчинишъ. Каквото Богъ ти заповѣдва отвѫтрѣ да направишъ, ти ще го изпълнишъ, безъ да казвашъ, че имашъ свободна воля, че можешъ да го направишъ, или да не го направишъ. По отношение на Божиитѣ заповѣди и повеления, нѣма свободна воля, нѣма свободенъ изборъ. Речешъ ли тукъ да проявишъ свободна воля и грѣхътъ се проявява. Нѣкой казва: азъ мога да правя изборъ между доброто и злото и да постѫпвамъ, както искамъ. — Можешъ, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човѣкъ още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли Любовьта въ човѣка, той се намира въ абсолютния, въ съвършения животъ. Значи, да живѣешъ въ Любовьта е по-велико, отколкото да живѣешъ въ относителната свобода.

Нѣкой казва: азъ не съмъ добъръ човѣкъ. Казвамъ: ти си добъръ човѣкъ, но отъ тебе има още по-добри. На по-добрия пъкъ казвамъ: ти си по-добъръ отъ много хора, но има и най-добри хора въ свѣта. Значи, въ добрината на човѣка има степени на сравнение. Тъй щото, кажемъ ли нѣкому, че е добъръ човѣкъ, ние не подразбираме, че той е съвършенъ, но казваме, че не е лошъ човѣкъ. Въ такъвъ случай, човѣкъ може да бѫде добъръ, по-добъръ, най-добъръ и мистично-идейно добъръ. Станешъ ли мистично-идейно добъръ, ти влизашъ вече въ Божествения свѣтъ, дѣто ще имашъ здрава основа, като човѣкъ, който е миналъ прѣзъ всички степени на доброто. Стане ли човѣкъ мистично-идейно добъръ, Господъ вече му говори съ положителенъ, съ категориченъ езикъ. Докато той е добъръ, по-добъръ и най-добъръ, Господъ ще му говори чрѣзъ Духа, и той ще има свобода да избира.

И тъй, главната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви е тази, че всичко е отъ Бога. Щомъ казвате, че всичко е отъ Бога, каквото и да ви се случи, трѣбва да го понасяте съ съзнанието, че то е отъ Бога изпратено. Ако заболѣете, не търсете лѣкарь, но първо идете при Бога и Го запитайте: Господи, какво да правя? Ти ми изпрати болестьта, кажи ми, какъ да се лѣкувамъ. Ако останете безъ пари, не тичайте веднага при нѣкой банкеръ, но пакъ се отправете съ молба къмъ Бога, Той да ви помогне, или да ви посъвѣтва, по какъвъ начинъ и отдѣ да намѣрите пари. Най-послѣ, ако се нуждаете отъ учитель, пакъ се обърнете къмъ Бога, Той да ви посочи, кого да вземете за свой учитель. Само по този на-чинъ човѣкъ ще може да се справи съ своитѣ мѫчнотии.

Днесъ много хора иматъ недоразумения съ своитѣ синове и дъщери. Като наблюдавамъ отношенията между родителитѣ и дѣцата, виждамъ, че много дѣца иматъ такива отношения къмъ родителитѣ си, каквито юрдечето къмъ своята майка-кокошка. То върви подирѣ й извѣстно врѣме, но щомъ види вода, веднага напуща майка си и влиза въ водата. Защо юрдечето напуща кокошката? — Защото не е отъ нейния родъ. То напуща майка си и не мисли за нея, като й казва: не те признавамъ за майка. Мене водата ми е свойствена. Оттукъ вадимъ слѣдния законъ: човѣкъ не трѣбва да бѫде робъ никому. Не ставайте роби и на дѣцата си! Всѣко дѣте, което дохоѫда въ вашия домъ, иде съ главната задача да служи на Бога. Щомъ е така, вие ще го приемете, както Богъ го приема, ще гледате на него, като на Божи служитель, и нито вие ще го заробвате, нито дѣтето васъ ще заробва. Не мислете, че вие можете да направите дѣцата си щастливи. Всѣки човѣкъ, билъ той ученъ или простъ, повече или по-малко способенъ, силенъ или слабъ, е изпратенъ на земята съ специална задача, която само той може да свърши. Не мислете, че вие можете да измѣните неговата задача. Ако се считате за много ученъ, прѣвърнете коня въ човѣкъ. Вие може да го поставите въ палатъ, да му дадете най-добри условия за животъ, можете да го научите да смѣта дори, но оставите ли този конь самичъкъ, той по никой начинъ не може да прѣдаде знанието си на другъ конь. Коньтъ означава забитъ колъ. Той казва: ти не можешъ да туришъ въ главата ми повече отъ това, което Богъ е опрѣдѣлилъ да влѣзе. Той е благодаренъ на това, което Богъ му е далъ и казва: азъ прѣдпочитамъ да си остана конь, както Богъ ме е създалъ, отколкото да стана такъвъ философъ, какъвто вие искате да ме направите. Нима положението на актьора, който нѣма петь пари въ джоба си, но играе роля на царь, е по-добро отъ положението на единъ селянинъ, който има десеть декара земя?

Казвамъ: сѫщностьта на човѣшкия животъ се заключава въ неговата разумность. Силата на човѣка седи въ това, че той има диханието Божие, както и образа и подобието Божие. Въ Божественото е силата на човѣка. Отдавайте първо мѣсто на Божественото въ васъ, а не на вашата личность. Когато Божественото говори въ човѣка, това е истинскиятъ Човѣкъ. Въ Божественото нѣма страхъ, нѣма колебание, нѣма болести, нѣма невѣжество. Въ Божественото се крие силата за постигане на знание, мѫдрость и свобода. Усъмните ли се въ нѣщо, кажете си: всичко е отъ Бога! Не е достатъчно само на думи да кажете това, но тѣзи думи трѣбва да станатъ плъть и кръвь за васъ. Кажете ли ги, въ изговарянето имъ да вземе участие и ума, и сърцето, и волята ви. Дойдете ли до единъ кръстопѫть, кажете си: всичко е отъ Бога. Той е създалъ земята, и азъ ще бѫда благодаренъ отъ нея, ще използувамъ условията, при които съмъ поставенъ. Единъ день, когато свърша училището на земята, Богъ ще ме постави въ друга планета, при по-добри условия, тамъ да раста и да се развивамъ. Ако не изпълнявамъ волята Божия, нѣма да използувамъ даже и условията на земята.

Казвамъ: новото учение трѣбва да се приложи, ако искате да имате вѫтрѣшни резултати. Всички имате мѫчнотии, но не знаете, какъ да ги разрѣшите. Всѣки има мѫчнотии, които той непрѣменно трѣбва да разрѣши. Ако днесъ не може, утрѣ непрѣменно трѣбва да ги разрѣши. Това значи: ако човѣкъ не разрѣши мѫчнотиитѣ си въ този животъ, въ другъ нѣкой животъ ще ги разрѣши. Че това е така, виждаме отъ обстоятелството, че човѣкъ и днесъ още носи съ себе си неразрѣшени задачи отъ своето минало. Искате ли да подобрите живота си, непрѣменно трѣбва да разрѣшите мѫчнотиитѣ на своя животъ, а тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ задачи, по-сложни и по-прости. Колкото повече човѣкъ се развива, толкова по-високо разбиране той трѣбва да носи за живота. Нѣкой казва: знаете ли, съ какво се занимава астрологията? Първиятъ въпросъ, съ който трѣбва да се занимава, той е въпросътъ за живота на златото, т. е. за живота на слънцето. Можете ли, като изучавате златото, да го оживите? Ако можете да трансформирате златото въ себе си, да го използувате разумно, тогава това злато, т. е. слънцето ще има добъръ аспектъ за васъ. Ако можете отровната Венера въ себе си, т. е. мѣдьта да прѣвърнете въ благороденъ металъ, въ по-добъръ животъ, тогава тази Венера ще има добъръ аспектъ за васъ. Не можете ли да я прѣвърнете въ благороденъ металъ, тя ще укаже лошо влияние върху васъ и ще ви разруши. Такъвъ човѣкъ, дѣ какво види, все се влюбва: въ животно, въ растение, въ човѣкъ, въ нѣкоя книга и т. н. Всички тия одушевени тѣла, като се докосватъ до сърцето му, прѣдизвикватъ наранявания, вслѣдствие на което любовьта отъ неговото сърце изтича навънъ. Това не е любовь. Истинската любовь е Божията, която седи въ сърцето на човѣка съ години. Тя трае не само единъ животъ, но и два, и три, и десеть, и повече животи, и винаги остава неизмѣнна. Тъй щото, когато говоримъ за Любовьта, ние имаме прѣдъ видъ Бога, Който е свидѣтель на думитѣ ни и ни заставя да изпълнимъ Неговата воля.

Сега иде нова епоха на земята, прѣзъ която всички хора ще бѫдатъ подложени на Божественъ огънь. Всички хора, безъ изключение, и по плъть, и по духъ, ще минатъ прѣзъ този огънь, за да се прѣчистятъ. Всички неблагородни метали ще се разтопятъ, всички отровни утайки и наслоявания, които тѣ сѫ оставили въ кръвьта на човѣка, ще се прѣработятъ, и човѣкъ ще се повдигне на по-високо стѫпало отъ това, на което се намира днесъ. За това врѣме, именно, говори и апостолъ Павелъ, като казва: „Всички ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ, ще се прѣобразимъ.“ Само по този начинъ човѣкъ може да влѣзе въ новия животъ. Той ще бѫде вече чистъ и светъ. Това състояние наричатъ „новораждане“. Ето защо всички хора трѣбва да бѫдатъ готови за Божествения огънь. Нѣма да мине дълго врѣме, и този огънь ще дойде. Той ще трансформира свѣта и ще донесе новъ моралъ. Всички стари форми, всички отживѣли, изтъркани нѣща, трѣбва да отстѫпятъ на новитѣ и красиви форми.

Съврѣменнитѣ хора искатъ да оправятъ свѣта съ старитѣ форми, съ старитѣ методи. Това е немислимо. И затова, каквото и да ви се случи, казвайте: такава е волята Божия! Дойде ли ви нѣкаква болесть, обърнете се къмъ Бога съ дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви, и кажете: Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращашъ! Кажешъ ли така, нѣма да мине дълго врѣме, и болестьта ти ще изчезне. Какво правите вие въ такива случаи? Като ви хване нѣкаква болесть, казвате: достатъчно ми е това, Господи! Все на мене ли ще изпращашъ изпитания? И сега, като ви наблюдавамъ, азъ намирамъ, че вашето търпѣние е много малко. Вие сте дошли на земята да опитате Божията благость; тя се изпитва само чрѣзъ страданията, а не чрѣзъ радоститѣ. Богъ е оставилъ радоститѣ за другъ животъ, когато отидемъ въ друга планета, а за земята Той е опрѣдѣлилъ скърбитѣ и страданията. Човѣкъ трѣбва да изпита първо малкитѣ страдания, послѣ — по-голѣмитѣ, слѣдъ това — най-голѣмитѣ; когато дойде до мистично-идейнитѣ страдания, тогава само той ще влѣзе въ другия свѣтъ, дѣто Богъ ще му проговори. Когато Христосъ бѣще разпнатъ на кръста, Той прѣживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаятъ това, запитватъ: защо Богъ допусна да разпнатъ Христа? — Защото Той трѣбваше да изпита мистично-идейни страдания.

И тъй, сега ви оставамъ слѣдната мисъль: всичко е отъ Бога! Страданията ни сѫ дадени отъ Бога, а отъ насъ Богъ иска да се учимъ и да бѫдемъ благодарни за всичко. Значи, страданията сѫ отъ Бога, благодарностьта — отъ насъ. Сиромашията е отъ Бога, а шедростьта — отъ насъ, отъ нашитѣ души. Щедъръ е само онзи човѣкъ, който, при най-голѣмата сиромашия, може да раздѣли залъка си съ своя братъ. Богатиятъ човѣкъ не е щедъръ. Съ сиромашията хората се изпитватъ, доколко тѣ сѫ готови да дѣлятъ хапката си съ своя ближенъ. Дали ще бѫда сиромахъ или богатъ, това е пакъ отъ Бога. Човѣкъ може да знае, какво ще му се случи утрѣшния день, но правилно е той да не прави никакъвъ опитъ да избѣгва отъ това, което Богъ е отредилъ за него. Въ това, което Богъ е опрѣдѣлилъ за всѣки човѣкъ, се крие нѣкакво знание, необходимо за самия него. Богъ е всемѫдъръ, Той знае, защо е допусналъ специфични страдания за всѣки човѣкъ. Какво ще придобие той, ако се откаже отъ тѣзи страдания? Тѣ сѫ благо за неговата душа. Запримѣръ. Богъ може да каже нѣкому да ме хвали. Азъ ще благодаря за това. Другъ пѫть може да изпрати нѣкого да ме кори. Азъ пакъ ще благодаря. Понѣкога нито ще ме хвалятъ, нито ще ме корятъ. И затова ще благодаря. Това показва, че съмъ оставенъ на почивка. Дойде ли сиромашията при менъ, азъ ще й благодаря; дойде ли богатството, пакъ ще благодаря. Ако придобивамъ знания, ще благодаря на Господа за условията, които ми е далъ; губя ли знанията си, пакъ ще благогодаря. Значи, ако ученикътъ иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трѣбва да има будно съзнание — въ всичко, което става въ него и около него, да вижда Божия пръстъ. Само по този начинъ човѣкъ ще придобие миръ въ душата си и свѣтлина въ ума си, за да разбира правилно живота.

Нѣкой казва: изгубихъ мира си! — Може ли човѣкъ да изгуби мира си? Кажешъ ли, „такава е волята Божия“, ти имашъ миръ; щомъ кажешъ „не е такава волята Божия“, ти изгубвашъ мира си и се намирашъ на фалшива основа. Прѣди всичко, ние не сме дошли на земята по своя собствена воля, нито пъкъ живѣемъ за себе си. Павелъ казва: „Ние живѣемъ за Бога. Богъ живѣе въ насъ, и ние живѣемъ въ Бога.“ Нѣкои живѣятъ съзнателно за Бога, а нѣкои живѣятъ несъзнателно. Обаче, дали съзнаваме, че живѣемъ за Бога, или не съзнаваме, ние пакъ живѣемъ за Бога.

Най-хубавата мисъль, която трѣбва постоянно да държите въ ума си, е слѣдната: каквото ви се случи, да знаете, че това е волята Божия. И тогава, ако осиромашѣете, нека душата ви се изпълни съ вѫтрѣшна благодарность къмъ Бога, че Той ви е удостоилъ съ внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва нѣкому: вземете богатството на този човѣкъ. Това значи: вземете товара на този човѣкъ. Азъ благодаря на Бога, виждамъ, че това е Неговата воля и казвамъ: волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отниматъ. Ако придобия богатство, азъ пакъ благодаря, защото такава е волята Божия. Щомъ волята Божия е такава, душата ни трѣбва да се изпълни съ благодарность, съ благоговѣние, че Богъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Мислимъ ли така, само Той може да ни избави отъ всички противорѣчия. Само Той може да внесе въ душата ни миръ и спокойствие. Само Той може да ни даде знание и свѣтлина, свобода и просторъ, сила и животъ.

Казвамъ: отъ днесъ се изисква отъ всинца ви да имате положителна мисъль. Кой каквото каже за васъ, добро или зло, да знаете, че то е отъ Бога. Ако човѣкъ повѣрва въ тази мисъль, той цѣлъ ще свѣти. И дѣто ходи такъвъ човѣкъ, навсѣкѫдѣ ще носи свѣтлина. Свѣщитѣ, съ които хората си служатъ, това показва, каква е тѣхната философия. Тази вечерь се прѣкѫсна тока, нѣмате свѣтлина. Какво показва това? — Богъ ви остава за извѣстно врѣме въ тъмнина, защото не вѣрвате въ Него. Той казва: свѣтлината трѣбва да иде отгорѣ, отъ умоветѣ на хората. Най-добрата свѣтлина въ физическия свѣтъ е слънчевата.

Мисъльта, че всичко иде отъ Бога, ви се дава, за да се облечките малко въ вашитѣ скърби и страдания. Нашата цѣль не е да вземемъ всичкия ви товаръ, но само да ви облекчимъ малко. Мнозина се радватъ, че Духътъ се е проявилъ чрѣзъ тѣхъ. Добрѣ е Духътъ да се проявява чрѣзъ хората, но зависи, какъвъ духъ се е проявилъ. Има духъ на страдание, духъ на послушание и духъ на вѣра. Проявятъ ли се тия качества на Духа чрѣзъ човѣка, той има вече синовни отношения къмъ Бога Такива бѣха отношенията на Христа къмъ Бога. Имате ли тия качества на Духа въ себе си, вие ще носите всичко съ радость. Желая ви да се проникнете дълбоко въ съзнанието си отъ мисъльта, че всичко е отъ Бога.

Сега изпѣйте упражнението „сила жива“! Нека се опита нѣкой отъ васъ да изпѣе това упражнение така, че всички да почувствувате смисъла на думитѣ „сила жива“. Всички трѣбва да пѣете. Когато човѣкъ стане материалистъ, той прѣстава да пѣе, става по-плътенъ и започве да мисли, какъ да уреди живота си на земята. Желанието на човѣка да уреди живота си на земята мяза на слѣдното положение: двама приятели отиватъ на гости при едного, който иска да се пошегува малко съ тѣхъ, да направи единъ опитъ. Той взима малко циментъ, залива го съ вода, образува една каша и имъ казва: турете краката си въ тази каша, да поседатъ въ нея около 1—2 часа, искамъ да направя единъ оригиналенъ опитъ. Мислите ли, че тѣ ще могатъ лесно да извадятъ краката си отъ тази каша? Казвамъ: много отъ желанията на съврѣменнитѣ хора иматъ свойствата на циментовата каша. Турите ли сърцето си въ тѣхъ, то ще се циментира; турите ли ума си въ тѣхъ, и той ще се циментира. Само ония желания трѣбва да се подкрѣпватъ и подхранватъ, въ които не се втвърдяватъ нито сърцето, нито ума на човѣка. Тѣзи желания помагатъ на неговото духовно растене. Всѣко друго желание, въ което мислитѣ и чувствата на човѣка се втвърдяватъ, е опасно. Всички мисли и чувства на човѣка трѣбва да се държатъ на ефирно състояние.

И тъй, ако искате работитѣ ви да вървятъ добрѣ, вие трѣбва да пѣете. Сега нѣкои отъ васъ казватъ, че не могатъ да пѣятъ, но какво ще направите, ако обѣщаятъ една премия отъ 100,000 лева на всѣки, който пѣе? Тогава всички ще пѣете. Пѣнието прѣдставлява съчетание между разнитѣ свѣтове: басътъ прѣдставлява физическия свѣтъ; алтътъ — чувствения свѣтъ; тенорътъ — умствения свѣтъ, а сопранътъ — духовния свѣтъ. Тенорътъ прѣдставлява най-ученитѣ хора, които боравятъ съ фактитѣ; алтътъ прѣдставлява изкуството; басътъ е материалниятъ свѣтъ, който подкрѣпва нѣщата. Той трѣбва да се обажда отъ врѣме на врѣме, да свързва другитѣ гласове въ едно цѣло. Сопранитѣ сѫ духовнитѣ хора, които служатъ за основа, върху която се гради. Тѣ трѣбва да проникватъ между всички останали гласове. Сопранътъ иде отъ високо мѣсто, затова вибрациитѣ му сѫ кѫси и силни.

Засега нѣма истински музиканти въ свѣта. Тѣ ще дойдатъ, когато инструментитѣ имъ почнатъ да говорятъ. Когато цигулката започне да говори въ рѫцѣтѣ на цигуларя, тогава ще дойдатъ идейнитѣ цигулари. Въ пѣнието, както и въ свиренето трѣбва да има изразъ. Прѣди всичко, вие трѣбва да взимате чисти тонове, да пѣете така, че ангелитѣ да изпитватъ удоволствие, като ви слушатъ. Пѣнието не е качество само на духовния човѣкъ. Всѣки трѣбва да пѣе! За кого пѣятъ ангелитѣ, напримѣръ? — Тѣ пѣятъ за насъ. Когато тѣ пѣятъ, ние спимъ. Значи, ангелитѣ, съ своята пѣсень, ни приспиватъ, даватъ ни концертъ. Като се събудимъ, ние не запазваме никакъвъ споменъ отъ концерта на ангелитѣ, но имаме особено вѫтрѣшно доволство отъ тѣхната музика.

Като ви слушамъ да пѣете, забѣлѣзвамъ, че нѣкои отъ васъ се страхуватъ да пѣятъ. Казвате: ние сме стари, не можемъ да пѣемъ. Като стари, именно, трѣбва да пѣете. Казвате: за кого да пѣемъ? — Пѣйте за Господа! Когато хората отиватъ на нѣкоя опера, като се връщатъ дома си, изъ цѣлия пѫть тананикатъ. Ако тѣ не се срамуватъ да пѣятъ, защо вие се срамувате да пѣете ангелскитѣ пѣсни, които сте чули горѣ? Който не иска да пѣе, той нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Който ие знае да пѣе, като ангелъ, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Въ Царството Божие приематъ хора, на които рѣчьта е музикална, съ подбрани думи. Вие казвате: и безъ пѣние може, и безъ музикално говорене може. Не, кандидатитѣ за Царството Божие трѣбва да бѫдатъ добри пѣвци и да говорятъ музикално. Въ Царството Божие приематъ само даровити хора, които знаятъ да пѣятъ хубаво, да говорятъ разумно и да мислятъ правилно. Освѣнъ това, който иска да влѣзе въ Царството Божие, той трѣбва да знае и етика. Външната страна на етиката е естетиката. Вие сте започнали съ естетиката, а трѣбва да бѫде обратно: започнете съ етиката, а послѣ да дойде естетиката. Съврѣменнитѣ хора обръщатъ внимание главно на външната страна на нѣщата, а по-малко на вѫтрѣшната.

И тъй, ако ученикътъ на окултната школа не знае да пѣе, той се пенсионира. Ще му дадатъ голѣма пенсия, за да се освободятъ отъ него. Всички трѣбва да пѣете, да се поощрявате едни други. Щомъ се поощрявате въ пѣнието, ще придобиете и права мисъль, която носи великото и хубавото въ свѣта. Стремете се къмъ всичко добро! Мнозина казватъ: пѣние, музика не ни трѣбватъ, но здрава мисъль ни е потрѣбна. Коя мисъль наричате вие здрава? Да мислите за вашето осигуряване, това ли наричате здрава мисъль? Вие сте осигурени, нѣма какво повече да се осигурявате. Нѣкой ще каже: лесно е да се говори, но влѣзте въ нашето положение, да видите, какъ изкарваме хлѣба си. Ако е въпросъ да влѣза въ вашето положение, азъ го познавамъ. Защо? — Миналъ съмъ прѣзъ всички форми на Битието, изкарвалъ съмъ прѣхраната си и като растение, и като птица, и като млѣкопитаеще, а сега изкарвамъ прѣхраната си като човѣкъ. За въ бѫдеще ще изкарвамъ прѣхраната си, като ангелъ.

Формитѣ, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ благословение за него. Въ това отношение всѣка форма заслужава внимание. Като видя нѣкоя пеперудка, азъ се спирамъ прѣдъ нея съ всичкото си уважение и почитание. Казвате: ангелитѣ спиратъ ли се прѣдъ пеперудитѣ? — Спиратъ се, разбира се. Пеперудата не е тъй нищожна, както вие си я прѣдставяте. Когато ангелътъ види единъ волъ да оре на нивата, той се спира прѣдъ него, благославя го и си казва: има нѣщо велико въ тази форма. Защо волътъ има роги? Вие трѣбва да знаете прчината за това. Вие трѣбва да минете прѣзъ всички форми на живота, за да не се плашите отъ нищо. Казвате: азъ съмъ много страхливъ. — Това е чърта, която носите отъ врѣмето, когато сте били заекъ. Другъ казва: азъ обичамъ да ритамъ. — Това е чърта, която носите отъ врѣмето, когато сте били конь. Ако обичате да бодете, тази чърта носите отъ вола. За въ бѫдеще ще минете прѣзъ редъ още форми, отъ които ще се учите. Всѣка форма е особенъ родъ училище. Нѣма нищо обидно въ това. Забѣлѣжете, Якова наричатъ въ Писанието червей.

Слѣдователно, първата ви задача е да се научите да пѣете, да говорите хубаво и да трансформирате състоянията си. Слѣдъ това ще изучите всички форми, всички близки и далечни отъ васъ планети, слънца и влиянието, което тѣ указватъ върху васъ. Така ще се домогнете и до алхимията, ще се научите да прѣвръщате неблагороднитѣ метали въ благородни. По този начинъ ще се освободите и отъ сиромашията: ще прѣвръщате мѣдьта и желѣзото въ злато, а пѣсъкътъ и глината —  въ диамантъ. Постигнете ли всчки тия знания, развиете ли въ себе си сила и мощь, вие сте разбрали вече смисъла и задачата на Великата Окултна Школа.

„Вѣренъ,истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

9 Лекция отъ Учителя, държана

на 13 януари, 1926 г. въ г. София.