Jump to content

1926_01_06 Разковничето


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

РАЗКОВНИЧЕТО.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Сега ще ви напиша нѣколко разхвърляни прави и криви линии. II — ( Т II — ( OOK-05-1-08-1.JPG. Какъвъ смисълъ намирате въ тѣзи линии? Тѣ прѣдставляватъ елементи на извѣстна идея. Могатъ ли тѣзи елементи да се сглобятъ въ едно цѣло? — Могатъ. — Какво ще се образува отъ тѣхъ? Думата „истина“. Цѣлата природа се състои все отъ такива разхвърляни части, които съставляватъ елементи на една велика, свещена книга. Тъй щото, ако знаете начина, по който да сглобявате тия прави и криви линии, разхвърляни изъ цѣлата природа, вие ще намѣрите и тѣхния дълбокъ смисълъ.

Днесъ всички хора искатъ да се движатъ по правъ пѫть. Прѣдставете си, че вие трѣбва да се движите по една хоризонтална плоскость, съвършено гладка, като ледъ. Какъ бихте вървѣли тогава? Колко пѫть щѣхте да изминете въ единъ часъ? Освѣнъ това, какъ щѣхте да вървите? Почти на всѣка крачка щѣхте да падате, и докато стигнете края на тази плоскость, вие щѣхте да имате носъ охлузенъ, уста изкривена, глава пукната — здраво мѣсто нѣмаше да остане по тѣлото ви. Но благодарение, че въ природата има грапави мѣста, трапчинки, низки и високи мѣста, та човѣкъ може свободно да се движи изъ нея, и ако внимава, ще остане неповрѣденъ.

И тъй, кривитѣ линии въ природата често произвеждатъ голѣма хармония. Мнозина мислятъ, че хубавото, красивото седи въ еднообразието. Допуснете, че всички хора иматъ еднакво дълги носове, по 6 см., еднакви уши — по 7 см. голѣмина, вѣжди — по 51/2 см., чела — по 6 см. високи, какъ щѣха да изглеждатъ тѣ? Всички хора щѣха напълно да си приличатъ, като че имате прѣдъ себе си единъ и сѫщъ човѣкъ. Има ли нѣщо красиво въ такава голѣма прилика между хората? Въпрѣки това, вие казвате на нѣкого: ти трѣбва да мислишъ, като мене, да вървишъ по моя пѫть. Какво разбирате подъ думитѣ „да мисли човѣкъ като васъ, или да върви по вашия пѫть“? Да мисли нѣкой човѣкъ като васъ, това значи и той да пие вода отъ сѫщата чешма, отъ която и вие сте пили. Този човѣкъ може да пие отъ сѫщата чешма, отъ сѫщия чучуръ, но не и отъ сѫщата вода. Водата привидно само е сѫща, а въ сѫщность всѣки моментъ тя е различна. Щомъ е тъй, вие сами трѣбва да желаете всички хора да пиятъ вода отъ една и сѫща чешма —  най-красивата, на най-високото мѣсто поставена и съ най-чиста вода, но водата на всѣкиго да се различава по нѣщо отъ вашата. Апостолъ Павелъ е разглеждалъ този въпросъ въ друга форма. Той е казвалъ, че ако човѣшкитѣ удове започнатъ да разглеждатъ службитѣ, които тѣ извършватъ, помежду имъ. ще се яви споръ, т. е. ще се създаде извѣстна дисхармония. Защо?— Защото едни отъ тѣхъ изпълняватъ по-висока служба, а други — по-низка. Ако всички удове съзнаваха, че сѫ части отъ Божествения организъмъ, който еднакво се нуждае отъ тѣхъ, тѣ щѣха ли да спорятъ помежду си? На сѫщото основание трѣбва ли хората да спорятъ помежду си, кой каква служба изпълнява? Едно е важно: всички да пиятъ отъ Божествената чешма! Пиятъ ли отъ Божествената чешма, тѣ сѫ удове на Божествения организъмъ, безъ разлика на това, кой каква функция изпълнява.

Запримѣръ, много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ слабость, слѣдъ като се нахранятъ, тѣ започватъ да разправятъ, кой отъ какво страда. Казвамъ: има нѣща, за които не трѣбва да се говори. Човѣкъ може да говори за ябълки, за хлѣбъ, изобщо за всичко, което иде отгорѣ, т. е. отъ Бога. Ще кажете: за какво не трѣбва да се говори? — За всичко онова, което излиза отъ човѣка. Онова, което човѣкъ прави, трѣбва да става въ тъмнина, а онова, което Богъ прави, трѣбва да става на видело, на бѣлъ день. Затова, именно, Богъ създаде нощьта и деня. Нощьта е създадена за човѣшкитѣ дѣла, а деньтъ — за Божественитѣ дѣла. Тъмнината е за хората, а свѣтлината — за Бога. Да бѫдемъ Божествени хора, това подразбира постоянно да живѣемъ въ свѣтлина. Ако човѣкъ може непрѣкѫснато да живѣе въ свѣтлина, той е постигналъ вѣчното щастие. Това зависи отъ него. Вие задавали ли сте си въпроса за дълбокитѣ причини, които сѫ заставили растенията да пуснатъ едната си половина, т. е. своитѣ корени въ земята, а другата половина, т. е. клонетѣ си въ въздуха? Това е една гатанка, единъ отъ неразрѣшенитѣ въпроси, не само за васъ, но и за всички учени хора.

Съврѣменнитѣ естественици казватъ, че растенията пущатъ коренитѣ си въ земята, за да черпятъ отъ нея сокове и да се хранятъ. Питамъ: животнитѣ какъ черпятъ сокове отъ земята, безъ да поставятъ краката си въ нея? Хората какъ черпятъ енергии отъ земята, безъ да заравятъ краката си въ нея? Млѣкопитаещитѣ ходятъ на четири крака, и по този начинъ сѫ въ контактъ съ силитѣ на земята. Хората ходятъ на два крака, и съ тѣхъ влизатъ въ връзка съ силитѣ на земята. Ангелитѣ пъкъ никъкъ не стѫпватъ на земята. Хората си прѣдставятъ ангелитѣ сѫщества съ два крака, подобни на тѣхъ. Доколкото ние знаемъ, ангелитѣ никога не стѫпватъ на тази земя, която е направена само отъ умрѣли клѣтки. Когато ангелитѣ слизатъ на земята, тѣ кацватъ върху главитѣ на хората, и вървятъ отъ глава на глава. Въ това отношение човѣшкитѣ мозъци прѣдставляватъ стѫпала, по които ангелитѣ ходятъ. Както виждате, това е особена философия. При това, забѣлѣзано е, че колкото по-често ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова и мозъцитѣ имъ сѫ по-обработени, а слѣдователно и хората мислятъ по-добрѣ. Колкото по-малко ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова по-злѣ мислятъ. Ние не говоримъ за ума, но за мозъка на хората.

И тъй, когато се натъквате на противорѣчията, вие страдате. Казвамъ: не се спирайте върху противорѣчията и върху страданията, които тѣ произвеждатъ. Старайте се да схващате красивата страна на страданията. Докато сте на земята, щастливитѣ дни, свѣтлитѣ точки въ живота ви сѫ радоститѣ, а нещастнитѣ дни, тъмнитѣ точки — скърбитѣ, страданията. Обаче, когато отидете на небето, тамъ ще бѫде точно обратно: свѣтлитѣ точки на живота ви ще бѫдатъ скръбнитѣ дни, а за радоститѣ, които сте прѣживѣли на земята, вие почти нѣма да си спомняте. И тогава ще разбереге, че смисълътъ на земния животъ е въ разумнитѣ, а не въ безсмисленитѣ страдания. Разумни, смислени страдания сѫ тѣзи, въ центъра на които се крие една малка радость.

Казвамъ: два важни момента има въ живота на човѣка. Единиятъ моментъ е, когато човѣкъ се ражда, т. е. когато иде на земята; вториятъ моментъ е, когато човѣкъ умира, т. е. когато напуща земята и заминава за другия свѣтъ. Първиятъ моментъ прѣдставлява процесъ на растене, на придобиване; вториятъ моментъ е процесъ на раздаване. Когато наближава нѣкоя душа да дойде на земята, тя кацва върху главата на нѣкой човѣкъ, и той започва да я залъгва да слѣзе на земята. Щомъ слѣзе на земята, въ форма на малко дѣте, то започва да плаче, но веднага го окѫпватъ, даватъ му млѣчице, това — онова, турятъ го въ люлка и започватъ да го люлѣятъ, докато се укроти. Като поизрасне, даватъ му хлѣбецъ, месце, започватъ да го учатъ, купуватъ му дрешки, обличатъ го хубаво. Като свърши училище, назначаватъ го на нѣкаква служба, опрѣдѣлятъ го въ нѣкакъвъ чинъ. Сега той разбогатява, купува си кѫщи, лозя, имоти, и започва да се радва на живота. Щомъ забогатѣе достатъчно, извикватъ го да се върне назадъ, и по този случай той започва да раздава всичко, каквото е придобилъ на земята. Всѣки трѣбва да разбира закона на придобиването и закона на раздаването. Тѣзи два процеса трѣбва да се извършватъ правилно, хармонично. И придобиването, и раздаването трѣбва да става споредъ закона на Любовьта. Ако човѣкъ придобива и раздава безъ любовь, животътъ нѣма смисълъ.

Като говоримъ за Любовьта, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ едно отъ нейнитѣ особени качества, по което тя се познава. Щомъ Любовъта дойде меѫду хората, тя веднага ще произведе нѣкакво противодѣйствие. Това е много естествено, понеже началната буква на думата любовь е „Л“, която е законъ на противодѣйствие. Буквата „Л“ затваря ѫгълъ отъ 30°, което въ астрологията е добъръ знакъ. Значи, чрѣзъ Любовьта човѣкъ противодѣйствува на нѣкои свои слабости. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Наблюдавайте, какво става съ нѣкое младо момиче, когато се влюби. Докато не се е влюбила, тя е небрѣжна къмъ себе си, не се облича добрѣ, но щомъ Любовьта я посѣти, тя започва да се облича добрѣ, става внимателна и къмъ другитѣ хора, и се заема съ изправяне на нѣкои свои слабости. Тъй щото, когато възлюбениятъ й дойде при нея, тя го посрѣща весела и засмѣна. Любовьта й казва: ти ще слушашъ всичко, каквото ти казвамъ; не слушашъ ли, да му мислишъ! Значи, Любовьта е законъ на противодѣйствие срѣщу низшето въ човѣка. Всѣки, който не противодѣйствува на низшето въ себе си, той не люби. Това не подразбира, че трѣбва да бѫдешъ грубъ съ себе си. Не, ще бѫдешъ мекъ и ще противодѣйствувашъ на низшето.

Втората фаза на Любовьта е щедростьта, жертвата. Дойде ли Любовьта въ човѣка, той ще отвори касата си, ще отвори сърцето си и разумно ще дава. Понеже всички хора съставляватъ части, удове на великия Божественъ организъмъ, тѣ трѣбва взаимно да си подпомагатъ въ името на тази велика Любовь. Казвате: щомъ ние съставляваме удове отъ Божия организъмъ, не сме ли свободни да мислимъ, да чувствуваме и да се проявяваме, както искаме? — Свободни сте, но свобода сѫществува само въ разумния животъ. Дѣто нѣма разумность, тамъ нѣма абсолютно никаква свобода. На земята само живитѣ хора сѫ свободни, а мъртвитѣ сѫ роби. Докато листата на дървото седатъ на него отгорѣ, тѣ сѫ свободни, понеже могатъ да заематъ различни положения. Паднатъ ли листата отъ дървото, вѣтърътъ вече ги разнася, дѣто ще, и тѣ ставатъ играчка въ неговитѣ рѫцѣ. Обаче, свободни ли сѫ падналитѣ листа? — Не сѫ свободни. Слѣдователно, на основание на този законъ, и ние можемъ да бѫдемъ листа, цвѣтове или клончета отъ това Велико дърво на Божествения животъ. Докато се държимъ за него, ние ще имаме всички възможности за растене и развитие, ще опитаме всички радости, въ които се проявява Божествениятъ Духъ.

Сега, напримѣръ, ще ви дамъ една формула, която вие трѣбва да рѣшите. Тя е слѣ-дната: Х=У=Z=О. Тази формула има дълбокъ смисълъ, и за нейното разрѣшение трѣбва да се роди нѣкой великъ математикъ. Нашата цѣль не е да разрѣшаваме неразрѣшими въпроси, но да обърнемъ внимание на външния, на обективния свѣтъ, като на азбука отъ ве-ликата Божествена книга. Въ това отношение всѣки трѣбва да изучава природата. И нашитѣ тѣла, съ които сме облѣчени, съставляватъ букви, слогове отъ езика на живата природа, както и отъ великия Божественъ свѣтъ. Понѣкога, както се забавлявате въ нѣкой балъ, току изведнъжъ ще дойде нѣкой ангелъ, ще ви дигне и ще ви занесе горѣ. Защо? — Той иска съ васъ, като съ буква, да напише нѣщо на своитѣ ученици. Когато ученицитѣ му прочетатъ написаното отъ него, той ви пуща да си отидете на земята. Слѣдъ 10-15-20 секунди вие се чувствувате отново свободенъ. И затова, когато нашата свобода се ограничи въ този свѣтъ, това става по единствената причина, че нѣкой ангелъ ни е задигналъ за онзи свѣтъ, иска да си послужи за извѣстно врѣме съ насъ, като съ буква, и послѣ пакъ ни връща на земята. Въ този случай ние трѣбва да бѫдемъ мирни, като букви. Запитватъ ли ни, защо сме толкова мирни, ще отговоримъ: причината, дѣто седимъ мирни е тази, че въ дадения случай ние сме букви, съ които ангелитѣ си служатъ, да пишатъ и четатъ. Когато седимъ прѣдъ нѣкой фотографъ, ние сме мирни, тихи и спокойни. Ако прѣдъ единъ фотографъ заставаме толкова тихо и спокойно, колко по-мирни трѣбва да бѫдемъ прѣдъ тия напрѣднали сѫщества отъ разумния свѣтъ!

И тъй, най-първо ние трѣбва да се самоизучаваме, като часть отъ Великото. Щомъ съзнаемъ, че сме части отъ Великото, и животътъ ще придобие смисълъ за насъ. Изучимъ ли частитѣ на Великото, ние ще се запознаемъ и съ самия Божественъ животъ. Казвате: ние познаваме свѣта. Щомъ познавате свѣта и знаете много нѣща, ще можете ли вие да изтълкувате всички символи въ природата? Природата е пълна съ прави, спиралообразни, змеевидни и редъ други линии, чийто смисълъ вие не разбирате. Тѣ оставатъ за васъ неразрѣшени. Когато нѣкой ми каже, че не знае нѣщо, азъ се радвамъ, защото красиво е човѣкъ да не знае нѣщо. Тъй както ние сега живѣемъ, това още не е „животъ“ въ пълния смисълъ на думата. Животътъ за сега включва двѣ състояния: радость и скръбь. Слѣдователно, колкото се радва човѣкъ, толкова и скърби. Значи, животътъ е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожаватъ и даватъ нула. Ако радостьта на нѣкого е +2, а скръбьта му -2, какво ще получи? — Нула. Тогава, какво остава въ живота? Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ, въ който нѣма никакъвъ плюсъ? При това, какъ може да се обясни живота безъ радости и скърби? Всѣко движение въ свѣта се дължи или на радость, или на скръбь. Човѣкъ се движи, защото го подтиква или радость, или скръбь. Когато вървя напрѣдъ, имамъ желание да придобия нѣщо, и затова изпитвамъ въ себе си нѣкаква радость. Когато отстѫпвамъ назадъ, изпитвамъ скръбь. Обаче, щомъ има настѫпване, има и отстѫпване. Значи, животътъ всѣкога се изразява въ двѣ противоположни величини: +2 — 2, които въ резултатъ даватъ нула. Това прѣдставлява сегашниятъ животъ.

Питамъ: какво нѣщо е животътъ? — Движение. Да се движишъ, това значи да живѣешъ. — Въ каква посока? — И напрѣдъ, и назадъ. Да се движишъ напрѣдъ, това означава радость; да се движишъ назадъ — скръбь. Ако имате еднакво число радости и скърби и извадите радоститѣ отъ скърбитѣ, какво ще остане? — Нула. Дѣ е животътъ тогава? Прѣдставете си, че вие сте посвѣтили цѣли 15 години отъ живота си въ служене на Бога, учили сте хората, какъ да вѣрватъ въ Бога, и какъ да Му служатъ. Слѣдъ тѣзи 15 години у васъ се явява съмнѣние, дали сте въ правъ пѫть, или не. Питамъ: какво сте спечелили отъ вашето 15 годишно служене на Бога? Цѣли 15 години сте вървѣли напрѣдъ, имате плюсъ въ живота си, и слѣдъ това се връщате назадъ; значи, имате минусъ. Дѣ остава вашата вѣра? Само онзи човѣкъ е разбралъ живота и позналъ Бога, който въ своя стогодишенъ животъ не е допусналъ въ душата си нито едно съмнѣние. Отвънъ могатъ да пристигатъ много вълнения, важно е тѣ да не проникватъ въ душата, или въ съзнанието на човѣка. Когато морскитѣ вълни се бушуватъ и удрятъ стѣнитѣ на парахода отвънъ, това е едно нѣщо; когато вълнитѣ пробиватъ парахода и влѣзатъ вѫтрѣ въ него, това е съвсѣмъ друго нѣщо.

Питамъ: каква е вашата вѣра 2+2 или 2-2? Ако е 2+2, резултатътъ ще бѫде 4. Ако е + 2 - 2, резултатътъ ще бѫде нула. Значи, имате слѣднитѣ положения: + 2 - 2=0. + 2 + 2 = 4.

2 + 2 - 2 - 2 = 4 - 2 - 2 = 0.

Като разглеждате тѣзи числа, вие може да се смѣете, но и съврѣменнитѣ учени сѫ смѣшни прѣдъ лицето на небето, когато искатъ да убѣдятъ тамошнитѣ жители въ нѣкои тѣхни заключения. Какво означава равенството 2+2 - 2 - 2? Числата 2+2 показватъ, че нѣкой човѣкъ е служилъ на Бога цѣли 20 години, прѣзъ което врѣме ималъ резултатъ: 2 + 2 = 4. Слѣдъ това той се усъмнилъ въ Бога и започналъ да губи. Животътъ му може да се изрази сега съ числата - 2 - 2 = - 4. Ако извадимъ отъ първитѣ 20 години послѣднитѣ години на неговия животъ, нищо нѣма да остане. Ще имаме тогава: +4 — 4 = 0. Защо се е усъмнилътози човѣкъ? — Понеже много отъ хората не вървѣли по Бога. Нѣма защо да сѫдимъ тѣзи хора, толкова е тѣхната сила. Значи, тѣзи хора, които сѫ те разколебали, сѫ по-силни отъ тебе. Първитѣ двама +2+2 сѫ започнали работата много добрѣ, но другитѣ двама, които сѫ дошли отпослѣ, развалили работата на първитѣ двама. И затова ние казваме 2+ 2 = 2 - 2. Съврѣменната математика допуща ли това нѣщо?

Понѣкога ние искаме да въздѣйствуваме на Бога, да направи нѣща, които не сѫ въ съгласие съ Неговитѣ закони, т. е. съ законитѣ на живата природа. Мислите ли, че може да се въздѣйствува на Бога? Въ свѣта сѫществува законъ, който регулира отношенията. Споредъ този законъ Богъ е готовъ да направи всичко, което е разумно. Щомъ е въпросъ за нѣщо разумно, Богъ ни отговаря още при първия зовъ, отправенъ къмъ Него. Речемъ ли да искаме невъзможни нѣща отъ Бога, тогава иде и Божествената прѫчица. Тази прѫчица не е нищо друго, освѣнъ показалеца на Неговата рѫка, съ който Той иска да ни каже, че това, което въ дадения моментъ желаемъ, не носи благо за нашата душа. Трѣбва ли да скърбимъ въ този случай? Прѣдставете си, че вие минавете прѣзъ пустинята и носите въ рѫката си шише съ вода, която ще ви стигне прѣзъ цѣлото пѫтуване. Въ това врѣме иде при васъ единъ човѣкъ, взима шишето ви и го напълва съ злато. Той казва: ще напълня шишето ви съ злато, защото вода отвсѣкѫдѣ може да вземете, но злато не може да намѣрите така лесно. Като тури златото въ шишето, водата се излива. Вие продължавате пѫтя си въ пустинята, като носите вече шише, пълно съ злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви въ тази суха, безводна пустиня? — Не може.

Казвамъ: сега много хора се намиратъ въ пустинята, дѣто се нуждаятъ отъ вода, а не отъ злато. Докато човѣкъ е въ пустинята, той прѣдпочита водата прѣдъ златото. Илѣзе ли отъ пустинята, той прѣдпочита златото, т. е. знанието. Да добиешъ злато, това е дълбокиятъ смисълъ на живота.

Всички хора сѫ изпратени на земята да учатъ. Какво трѣбва да изучаватъ? — Живота. Питамъ: вие какво трѣбва да научите тази вечерь? Нѣкои ще кажатъ, че трѣбва да научатъ, какъ да любятъ Бога. Какъ можете конкретно да изразите любовьта си къмъ Бога? Да оставимъ настрана вашия отговоръ, но азъ ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ може човѣкъ да изрази любовьта си къмъ Бога. Запримѣръ, вие вървите по пѫтя съ единъ отчаянъ, скърбенъ човѣкъ и му казвате: ти трѣбва да разбирашъ Великия Законъ, който движи човѣшкитѣ съзнания! Този човѣкъ ще разбере ли нѣщо отъ вашитѣ думи? — Нищо нѣма да разбере. —  Ще се утѣши ли? — Нѣма да се утѣши. Обаче, ако вие, като вървите съ този човѣкъ, се обърнете къмъ Бога съ молба да му помогне и му кажете нѣколко сладки думи, той ще ви разбере повече отъ първия пѫть; той ще ви изслуша и ще се раздѣли съ васъ малко успокоенъ и насърдченъ. При раздѣлата си съ него, вие му казвате: вѣра, абсолютна вѣра въ Бога! — и си заминавате. Думата „вѣра въ Бога“ е сѣмето, което вие насаждате въ неговата душа. Нѣма да минатъ и 15 години, това сѣме ще порасне и ще даде своитѣ добри плодове. Ако попадне на добра почва, вѣрата съдържа въ себе си голѣма сила. Единъ день, като срещнете този човѣкъ, той ще се зарадва и ще ви каже: заповѣдайте въ моята градина, да си откѫснете отъ хубавитѣ плодове на вѣрата. Значи, доброто, красивото въ свѣта всѣки може да направи и то по всѣко врѣме.

Слѣдователно, добритѣ мисли, които сме посѣли въ човѣшкитѣ умове, сърца и души, сѫ истинскитѣ придобивки на живота. Да помогнете на човѣка, това не подразбира да му дадете парче хлѣбъ, но да му кажете онази сѫществена дума за случая, която ще даде своитѣ добри плодове. Парчето хлѣбъ днесъ ще се изяде, утрѣ пакъ е нужно, а сѫществената дума, паднала на добра почва, дава днесъ 30, утрѣ 60, други день 100 сѣмена. И азъ искамъ тази вечерь да ви кажа само една сѫществена дума: в ѣ р а! Защо и за какво ще ви послужи тази дума, не питайте! Писанието казва: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“. И азъ казвамъ: безъ вѣра не може да се придобие Любовьта; безъ вѣра не може да се придобие Мѫдростьта, знанието; безъ вѣра не може да се придобие Истината. Безъ вѣра нѣма растене. Безъ вѣра не може да се постигне нищо въ свѣта. Вѣрата е единствената сила, която движи свѣта. Тя е първата стѫпка въ живота на човѣка. Имашъ ли вѣра, ще придобиешъ търпѣние. Вѣрата е първиятъ слуга, който ще ти каже: влѣзъ, дѣто искашъ. Всички врати сѫ отворени за тебе. Тя сама щети показва, въ коя врата можешъ да влизашъ и прѣзъ коя — да излизашъ.

И сега, като задача за цѣлата година ви давамъ думата „вѣра“. Вие искате да ви се даде единъ ключъ. Вѣрата, това е ключътъ, съ който трѣбва да работите. Обезсърдчите ли се, кажете: вѣра! Срещнете нѣкоя мечка на пѫтя си, кажете: вѣра! Мечката ще мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини нѣкаква пакость. Нѣмате петь пари въ джоба си, кажете: вѣра! Нѣмате приятели, кажете: вѣра! Нѣма да мине много врѣме, и приятелитѣ ви единъ слѣдъ другъ ще дойдатъ при васъ. Вѣра трѣбва на хората, а не вѣрвания! Да вѣрваме въ Бога безъ никакво колебание и съмнѣние, да знаемъ, че живѣемъ въ разуменъ свѣтъ, това е великото, славното въ живота. И тогава, всички, които сѫ около насъ, ще разбератъ, че ние имаме жива вѣра въ себе си. Ако учительтъ има тази жива вѣра, като влѣзе между ученицитѣ си, и той ще ги разбира, и тѣ ще го разбиратъ. Ако и учителитѣ, и ученицитѣ живѣятъ въ живата вѣра, тѣ ще работятъ съ въодушевление. Интелигентниятъ човѣкъ има вѣра. Той разбира нѣщата изведнъжъ, нѣма защо да му се доказватъ.

Казвамъ: дръжте въ себе си ключа на вѣрата! Никаква друга философия не ви трѣбва. Имате ли вѣра, ще имате и знания. Навсѣкѫдѣ ходете, но вѣрата си дръжте! Какво е вѣрата, не чоплете, ако искате да имате успѣхъ въ живота си. Винаги носете съ себе си ключа на вѣрата! Дръжте го на чисто мѣсто! Въ вода не го туряйте! На хората не го давайте! Носете го на лѣвата страна, до сърцето си, и по десеть пѫти на день провѣрявайте, седи ли този ключъ на мѣстото си. Отъ сутринь до вечерь дръжте ключа на вѣрата въ себе си, да не би нѣкой да го открадне. Отивашъ на работа, провѣри, въ тебе ли е ключътъ. Ако е въ тебе, не бой се; не е ли въ тебе, много нещастия могатъ да те сполетятъ. Така е било отъ памти-вѣка, така ще бѫде и до скончанието на свѣта. Безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Безъ вѣра нѣма животъ.

И тъй, тази вечерь ви се даде свѣтлата и мощна дума „вѣра“, съ която всички недоразумения ще прѣстанатъ, и всичко ще тръгне по медъ и масло. Служете си прѣзъ цѣлата година съ ключа на вѣрата и до година ще провѣримъ, какъ сте го употрѣбявали. Ние ще провѣримъ, дали този ключъ седи още въ вѫтрѣшния джобъ до сърцето ви. Този ключъ не е нито желѣзенъ, нито златенъ. Той е отъ диамантъ; изработенъ е въ една отъ първитѣ фабрики на Божествения свѣтъ. Когато ангелитѣ провѣряватъ сърцата на хората, тѣ гледатъ, дали този ключъ е на мѣстото си, дали е употрѣбяванъ, или не. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Защо Богъ иска, именно, сърцето на човѣка? — Защото тамъ е ключътъ на вѣрата. Когато този ключъ отваря и затваря сърцето на човѣка, Любовьта влиза и излиза свободно прѣзъ него. Когато този ключъ не отваря и не затваря сърцето на човѣка, Любовьта не влиза и не излиза свободно. Какво става съ такова сърце? — То се покваря. И тъй, ще знаете, че сърцето носи ключа на вѣрата.

Това е угощението, което тази вечерь ви дадоха отгорѣ. Носете съ себе си ключа на вѣрата, и каквото желаете, ще постигнете!

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

8. Лекция отъ Учителя, държана

на 6 януари, 1926 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...