Jump to content

1925_12_23 Три вида служене


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ТРИ ВИДА СЛУЖЕНЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Прочетоха се резюмета на темитѣ: Първата стѫпка въ живота“ и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“

За слѣдния пѫть всѣки да пише върху нѣкаква своя любима тема, кой каквато си избере. Ще внимавате да не пишете върху тема, по която сте писали веднъжъ. Съвсѣмъ нова тема ще си изберете. Нѣщата не трѣбва да се повтарятъ.

Питамъ: каква мисъль днесъ ви занимава? Всѣки день има своя опрѣдѣлена мисъль за разрѣшение; всѣки день има своя опрѣдѣлена задача.

Има красиви прѣдмети, които въодушевляватъ човѣка. Има сладки плодове, които възбуждатъ вкуса на човѣка. Има здрави храни, които задоволяватъ стомаха на човѣка. Едно и сѫщо ли е да гледашъ, да вкусвашъ и да се хранишъ? Казвате: Богъ е Любовь. Какъ дойдохте до тази идея: чрѣзъ зрѣнието, чрѣзъ слуха, чрѣзъ вкуса, чрѣзъ обонянието или чрѣзъ пипането? Щомъ сте дошли до тази идея, защо сѫществуватъ болести и недѫзи между васъ?

Сега ще разгледаме въпроса философски. Когато човѣкъ живѣе на нѣкое високо планинско мѣсто, дѣто диша чистъ въздухъ и се намира въ общение съ добри хора, той може ли да бѫде боленъ? Обаче, храни ли се този човѣкъ само съ бонбончета, той ще бѫде слабъ, краката му нѣма да го държатъ. Храни ли се съ здрава храна, той ще бѫде силенъ човѣкъ, ще издържа на всѣкакъвъ пѫть. Слѣдователно, това, което спъва почти всички съврѣменни хора, е мисъльта имъ, че много знаятъ. Казвате: ние знаемъ, че Богъ е Любовь, опитвали сме Неговата Любовь. Какъ сте я опитвали? Разлагали ли сте я на съставнитѣ й части? Какви сѫ елементитѣ на Божията Любовь? Мнозина ще кажатъ, че Любовьта не трѣбва да се разлага. Не, Любовьта трѣбва да се разложи! Когато ядете ябълка, не я ли разлагате? — Разлагате я. Когато свѣтлината влиза въ очитѣ ви, не се ли разлага? — Разлага се. Когато свѣтлината влиза въ човѣшкия мозъкъ, тя и тамъ се разлага. Човѣшкиятъ мозъкъ задържа отъ свѣтлината само това, което е необходимо за него, а непотрѣбното отъ нея отразява навънъ.

Много отъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за искреность, за чистосърдечие, но тѣ не сѫ нито искрени, нито чистосърдечни. Какво се разбира подъ понятията искренъ и чистосърдеченъ човѣкъ? Първитѣ букви на тѣзи двѣ думи сѫ „и“ и „ч.“ Тѣ сѫ символи, съ които природата си служи, за да изрази нѣщо. Да бѫде човѣкъ искренъ, това значи да прѣдставлява планински изворъ, който слиза надолу, съ цѣль да се прояви. Буквата „ч“ въ думата чистосърдеченъ прѣдставлява чаша, въ коятосе сипва нѣкаква течность. Човѣкъ не може да бѫде чистосърдеченъ, докато не знае, какъ да пие. Ако не знае да опитва нѣщата съ вкуса си, какъ ще познава, кои сѫ чисти, и кои нечисти? Чистотата не се опрѣдѣля само чрѣзъ зрѣнието. Чистотата е качество на душата. Слѣдователно, искашъ ли да познаешъ, дали даденъ прѣдметъ е чистъ, трѣбва да го опиташъ. Ти взимашъ една чаша вода, опитвашъ я на вкусъ и казвашъ: тази вода е чиста. Какъ позна, че е чиста: чрѣзъ зрѣнието, или чрѣзъ вкуса си? — Чрѣзъ органа на вкуса — чрѣзъ езика. Въ този случай езикътъ прѣдставлява разумното въ човѣка, което изпитва и провѣрява нѣщата. Значи, чистотата се познава чрѣзъ разумностьта. И тогава казваме: чистъ може да бѫде само разумниятъ човѣкъ.

Буквата „у“, съ която започва думата „уменъ“, е взета отъ египетската азбука. Тамъ тя е обърната, „h“. Тази буква е изобразявала човѣкъ, който ходи. Когато човѣкътъ е слизалъ на земята, т. е. когато е попадналъ въ закона на инволюцията, той се е раздвоилъ, изгубилъ е Бога и започналъ да мисли за себе си, че е божество, вслѣдствие на което се е отклонилъ отъ правия пѫть, по който първоначално е вървѣлъ. Знакътъ „h“ показва, че материята, въ която човѣкъ е слѣзълъ, започнала да се сгѫстява, и той се е раздвоилъ. Така се образували краката на човѣка. Значи, краката прѣдставляватъ два принципа. За да може човѣкъ да ходи, да се движи, той непрѣменно трѣбва да има два полюса. Тѣзи два полюса, прѣведени въ обикновения животъ, прѣдставляватъ ума и сърцето на човѣка, които външно се изразяватъ въ слѣднитѣ форми: мѫжъ—жена, синъ—дъщеря, учитель—ученикъ, господарь—слуга. Когато този знакъ се обърне съ главата надолу, въ видъ на чашка, „Ч“, това показва, че човѣкъ започва да се стреми къмъ Бога, иска да върви нагорѣ, както растенията.

Сега нѣкой мисли, че като отиде на небето, и тамъ ще намѣри сѫщитѣ отношения и закони, каквито сѫществуватъ на земята. Той казва, напримѣръ: азъ не намѣрихъ нито единъ човѣкъ на земята, който да прилѣга на сърцето ми. Значи, сѫщото ще бѫде и на небето. Питамъ: нима хората сѫ създадени, за да прилѣгатъ на твоето сърце? Щомъ мислишъ така, задай си въпроса: моето сърце прилѣга ли на Божието? Всѣки трѣбва да си зададе този въпросъ и правилно да си отговори. Хората отдалечаватъ този въпросъ отъ себе си и казватъ: Господъ е непостижимъ за насъ. Ако искаме да отидемъ при Него, ние трѣбва да влѣземъ въ връзка съ разумни сѫщества, които да послужатъ, като посрѣдници между Бога и насъ. Тази идея е наполовина вѣрна. То е все едно да кажете, че когато дѣтето иска нѣщо отъ майка си, трѣбва да се обърне къмъ други хора, които да бѫдатъ посрѣдници между майката и него. Когато дѣтето иска хлѣбъ отъ майка си, търси ли посрѣдници? Ако дѣтето не се нуждае отъ посрѣдници, защо нашата молба къмъ Бога трѣбва да се прѣдава чрѣзъ ангели, арахангели и херувими, а не направо? Първиятъ посрѣдникъ или ходатай между майката и дѣтето е нейното тѣло. Дѣтето ще се приближи до майка си, ще я бутне малко и ще й каже: виждашъ ли, че прѣдъ тебе седи едно сѫщество, което се нарича твой синъ? То хлопа, иска нѣщо отъ тебе, обърни му внимание. Майката ще го погледне, ще го изслуша, ще прѣдаде неговата просба на тѣлото си и ще чака отговоръ. Тѣлото ще отговори, трѣбва ли да му се даде нѣщо, или не трѣбва.

Какви сѫ понятията на съврѣменнитѣ хора за тѣлото? Много хора гледатъ на тѣлото, като на автоматъ, като на механизъмъ, а не като на нѣщо разумно. Питамъ: какъ е възможно разуменъ човѣкъ да живѣе въ нѣщо неразумно? Може ли живиятъ човѣкъ да живѣе между мъртвитѣ? Това сѫ въпроси за размишление, които ще ви доведатъ до нѣкои елементарни, основни мисли въ живота. Слѣдъ това анализирайте въ себе си, колко отъ вашитѣ мисли сѫ живи, и колко —  мъртви. Мъртви или смъртни хора наричаме ония, въ които отсѫтствува духовниятъ елементъ. Думата смърть въ български езикъ започва съ буквата С; въ френски — съ буквата М; въ латински — сѫщо съ буквата М; въ английски — съ буквата D; въ еврейски — съ буквата М; въ гръцки — съ буквата Θ. Значи, думата смърть въ различнитѣ езици започва сь различни букви: С, М, D, Θ. Какъ ще се примиримъ съ тази дума, която започва съ толкова различни букви? Тѣ иматъ почти едно и сѫщо съдържание. Буквата М, като се обърне, тя означава, че смъртьта се явява, като резултатъ на материалния животъ. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на връзката между живитѣ частици на тѣлото. Слѣдователно, прѣкѫсне ли се връзката между Бога и човѣка, настава духовна смърть, която е по-страшна отъ физическата. Англичанинътъ казва: дѣто нѣма равновѣсие, тамъ има смърть. Това означава буквата d, съ която тѣ пишатъ думата смърть. Българинътъ пъкъ казва: всѣко нѣщо, което не свѣти отъ само себе си, ражда смърть. Първата буква въ думата смърть е с, която причинява всички врѣди въ свѣта. Тя е стъргало, ножъ.

Казвате: свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и всичко, което Той е създалъ, е хубаво, красиво, добро. Питамъ: щомъ е така, какъ и отдѣ се родиха противорѣчията въ свѣта? Съ единъ примѣръ ще обясня този въпросъ. Нѣкой отъ васъ отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добрѣ направено. Опитва да пие отъ него вода и вижда, че е гладко навсѣкѫдѣ, приятно се пие отъ него. То не причинява никаква врѣда. Ако ударите това шише въ земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стѫпите ли върху тия парченца, тѣ сѫ остри, ще ви поврѣдятъ, ще се набодятъ въ краката ви. По сѫщия начинъ и въ живота много отъ Божественитѣ шишета, които първоначално сѫ били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупватъ на малки парченца, и ние сами се натъкваме на тѣхъ, вслѣдствие на което страдаме. Кажешъ ли нѣкому една неразумна дума, това е едно отъ тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направишъ нѣщо неразумно, пакъ страдашъ — натъкналъ си се на едно отъ тѣзи парченца. Страданията, които ви причиняватъ счупенитѣ части на шишетата, създаватъ противорѣчията въ живота. Като изпитате тѣзи страдания, т. е. като се натъкнете на противорѣчията, вие казвате: да живѣемъ по Бога! Да бѫдемъ добри, внимателни помежду си! Защо искате това нѣщо? — Защото сте изпитали острия езикъ на своитѣ ближни. Остриятъ езикъ не е нищо друго, освѣнъ счупенитѣ части отъ шишетата, на които, ако се натъкнете, ще изпитате голѣми болки и страдания.

Съврѣменнитѣ хора третиратъ и отъ научно, и отъ практическо гледище въпроса за Любовьта, искатъ да докажатъ, какво нѣщо е тя. Излиза нѣкой ученъ да говори за Любовьта, и започва да я разлага на съставнитѣ й букви, на нейнитѣ елементи; разглежда проявленията й още отъ най-стари врѣмена и до днесъ, по филологически начинъ търси корена на тази дума въ разнитѣ народи и врѣмена; послѣ той разглеѫда, какъ се е проявявала любовьта, когато човѣкъ е слизалъ въ материята, т. е. когато е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть; разглежда проявленията й днесъ, когато човѣкъ еволюира и т. н. И слѣдъ това пита слушателитѣ си: разбрахте ли, какво нѣщо е Любовьта? — Не, ти ни кажи съ двѣ думи, въ какво седи Любовьта. Ето, въ Писанието, напримѣръ, е казано. „Богъ е Любовь.“ Кажи и ти само двѣ думи по въпроса. — Чакайте, азъ мога и математически да ви докажа това. — Все едно, и математически да ни доказвашъ, пакъ нѣма да те разберемъ.

Казвамъ: ние можемъ още сега да ви докажемъ, какво прѣдставлява Любовьта, но при нѣколко условия. Какви сѫ тѣзи условия? Ако сте гладували три деня, ние можемъ да ви докажемъ, какво нѣщо е Любовьта; пъкъ и вие ще можете да я разберете; ако сте сити, нѣма да разберете Любовьта. Ако сте болни, вие ще разберете Любовьта; ако сте здрави, нѣма да я разберете. Ако сте невѣжи, ще разберете Любовьта; ако сте учени, нѣма да я разберете. Казвате: съ нѣколко думи само ни опрѣдѣли, какво нѣщо е Любовьта. — Любовьта е връзка между Бога и човѣка.

Питате: каква е тази връзка? Какъ се изразява тя? Когато вие сте абсолютно честенъ по отношение дадено лице, когато сте искренъ спрѣмо него, никога не уронвате неговото достоинство и не измѣняте мнѣнието си за него, вие имате вече връзка съ това лице. Измѣните ли отношенията си къмъ него, вѫтрѣшната връзка между васъ ще се скѫса. Слѣдователно, правилнитѣ отношения между хората не трѣбва да се измѣнятъ, ако искаме да не се кѫса вѫтрѣшната връзка между тѣхъ. Държимъ ли въ ума си чисти мисли и въ сърцето си възвишени и благородни чувства, ние ще запазимъ връзката си съ Бога, понеже Той е абсолютна хармония. Скѫсаме ли тази връзка, ние влизаме въ разрѣзъ съ Божествения принципъ, т. е. съ разумното начало, което живѣе у насъ. Казвате: кога се кѫса тази връзка? — Когато човѣкъ не изпълнява волята Божия. Казвамъ: Богъ не може да те похвали, ако на пѫтя на брата си поставишъ парче отъ счупено стъкло. Богъ не може да удобри твоята постѫпка, ако на нѣкое малко дѣте дадешъ счупени парченца стъкла да си играе съ тѣхъ, или ако на нѣкой бѣденъ човѣкъ дадешъ единъ камъкъ вмѣсто хлѣбъ. Дойде ли при васъ нѣкое дѣте, дайте му една здрава играчка да се занимава съ нея, но тя да буди въ него нѣщо красиво и възвишено. Дойде ли при васъ нѣкой бѣденъ човѣкъ, дайте му цѣлъ хлѣбъ, а не едно малко парче.

Питамъ: въ кой Божественъ кодексъ пише, че хлѣбътъ трѣбва да се рѣже съ ножъ? Писано ли е нѣкѫдѣ, че хората трѣбва да носятъ ножове? Ножъть прѣдставлява парче отъ нѣкое счупено шише. Божествениятъ свѣтъ не позволява на хората да си служатъ съ парчета отъ счупени шишета. Въ кой законъ отъ Божествената книга е писано, че житото трѣбва да се мѣли на воденицитѣ, а полученото брашно да се мѣси на хлѣбове, които послѣ да пекатъ въ пещи? Казвате: понеже нашитѣ дѣди и прадѣци сѫ правили така, и ние ще вървимъ по тѣхния пѫть. Кажете ми, кой човѣкъ и кой народъ за пръвъ пѫть е млѣлъ житото? Камънитѣ, прѣзъ които минава житото, за да се смѣли, оставятъ въ полученото брашно своитѣ отрицателни енергии, които се прѣдаватъ на хората. По сѫщия начинъ и желѣзниятъ ножъ, съ който рѣжатъ хлѣба, остава своитѣ отрицателни влияния въ хората, които го ядатъ. Като изучвате живота на светиитѣ, прослѣдете, дали тѣ сѫ употрѣбявали ножове за рѣзане на хлѣбъ. Съврѣменнитѣ хора си служатъ съ ножове, съ вилици и минаватъ за културни. Каква култура има въ това? Днесъ хората пипатъ, бъркатъ въ нечисти работи, вслѣдствие на което тѣ трѣбва постоянно да измиватъ рѫцѣтѣ си. Но и при честото миене, пакъ има нужда да си служатъ съ спомагателни срѣдства; затова сѫ необходими вилици и ножове, да хващатъ нѣщата. Въ този случай пословицата „ела зло, че безъ тебе по-зло“, има голѣмъ смисълъ. Вилицитѣ и ножоветѣ служатъ като спомагателно срѣдство за подържане на чистотата. Услозията, при които живѣе човѣкъ днесъ, му налагатъ да мие рѫцѣтѣ си поне 5—6 пѫти на день.

Кой е най-правилниятъ методъ за хранене? Кой е най-идеалниятъ методъ, който природата ни прѣдстаья? Какъ храни майката своето дѣте? Дѣтето употрѣбява ли вилица или ножъ, за да приеме храната отъ майка си? Не, то туря устата си направо на гърдитѣ й и сучи. То не се нуѫдае нито отъ вилица, нито отъ ножъ, нито отъ рѫцѣ даже, служи си само съ устата. Какъ храни птичката своитѣ малки? — И тя имъ туря храна направо въ устата. Искаме ли и ние да приемемъ храната си по този възвишенъ, чистъ начинъ, достатъчно е да концентрираме волята си, за да я приемемъ направо отъ въздуха. Дойдемъ ли до това положение, готварството, като изкуство, ще стане безпрѣдметно, ще изгуби своето обаяние, съ което днесъ се ползува.

Сега, това сѫ само разсѫждения. Много години трѣбва да минатъ, докато се реализира идеалниятъ начинъ на хранене. Това, което ви говоря сега, даже и въ шестата раса нѣма да се реализира. Хората отъ шестата раса ще се хранятъ съ по-чиста, по-здравословна храна отъ сегашната, ще изхвърлятъ отъ употрѣбление ножоветѣ и вилицитѣ, мѣднитѣ сѫдове ще ще се замѣстятъ съ сѫдове отъ по-благороденъ металъ, но до идеалния, до съвършения начинъ на хранене, още нѣма да дойдатъ. Коя планета указва влияние на мѣдьта? — Венера. — А на калая? — Юпитеръ. Понеже Юпитеръ знае, че любовьта на Венера е отровна, той я калаисва. Обаче, калаисаниятъ сѫдъ скоро се изтрива, затова често трѣбва да се калаисва. Върху желѣзото пъкъ влияе планетата Марсъ. Човѣкъ, който има въ организма си повече желѣзо, отколкото трѣбва, той прѣстава да работи, става мързеливъ. Отрицателното желѣзо прави човѣка мързеливъ, а положителното го прави крайно дѣятеленъ, активенъ, той иска изведнъжъ да се прояви, като пехливанинъ, като силенъ човѣкъ. Кой металъ се намира подъ влиянието на Сатурна? — Оловото. Значи, всички пушки се пълнятъ съ съчми, съ куршуми, направени отъ олово. Засега въ човѣшкия организъмъ трѣбва да влѣзатъ такива елементи, които да повдигнатъ вибрациитѣ на неговитѣ енергии. За тази цѣль той трѣбва да бѫде подъ влиянието на Слънцето. Съврѣменниятъ човѣкъ се е отдалечилъ отъ своя първиченъ центъръ, вслѣдствие на което той е изгубилъ влиянието на положителнитѣ елементи върху своя животъ.

Казвамъ: докато ученикътъ на окултната школа се дразни, сърди, не може да се обуздава, той е слабъ. Съмнява ли се ученикътъ, той е пакъ слабъ. Въ какво може да се съмнява човѣкъ? Ако вѣрвате, че Богъ е създатель на цѣлата вселена, трѣбва ли да се съмнявате въ нѣщо? Човѣкъ, който вѣрва въ абсолютното, въ Великото начало на живота, трѣбва ли да се страхува отъ нѣщо? Сега и най-голѣмиятъ герой се страхува, като минава вечерно врѣме прѣзъ нѣкоя гѫста гора. Защо се страхува? — Защото се съмнява. Който се съмнява, той е слабъ. Силниятъ човѣкъ никога не се страхува. Страхувашъ ли се, ще признаешъ въ себе си, че си слабъ. Обърнисе тогава къмъ Великото въ свѣта, направи връзка съ Него и кажи: Господи, азъ съмъ страхливъ човѣкъ, помогни ми да се засиля, да не се страхувамъ. Зная, че всичко лежи въ Твоитѣ рѫцѣ. Подкрѣпи и мене! Кажешъ ли така, ти ще изпиташъ Божията сила и подкрѣпа върху себе си. Речешъ ли да философствувашъ, че Богъ нѣма да ти обърне внимание, ти самъ ще се спънешъ.

Единъ български полковникъ раправяше една своя опитность въ врѣме на войната. Стои той на бойното поле съ единъ генералъ и се разговарятъ помежду си. Въ това врѣме англичанитѣ ги обстрѣлватъ съ своята артилерия. Генералътъ запитва полковника: какъ си, можешъ ли да гледашъ спокойно работата си? — Мога. — Ами вие, господинъ генералъ, какъ сте? — И азъ съмъ добрѣ, спокоенъ съмъ, зорко слѣдя хода на прѣстрѣлката. И двамата сѫ спокойни, но сърцата имъ ще се пръснатъ отъ страхъ. Не е ли по-добрѣ полковникътъ да си каже искрено: господинъ генералъ, цѣлъ треперя отъ страхъ, но какво да правя, ще си гледамъ работата. И генералътъ тогава ще каже: и мене ме е страхъ, но нѣма какво, и това положение ще се носи.

И тъй, противорѣчията, които сѫществуватъ въ живота, иматъ дълбоко прѣдназначение. Тѣ сѫ изпити за ученицитѣ, за разумнитѣ хора. Всичко, което се случва въ живота на разумния човѣкъ, е за негово добро. По този начинъ той се изпитва, а сѫщеврѣменно познава и себе си. Който не разбира смисъла на противорѣчията и изпитанията, като се намѣри прѣдъ тѣхъ, казва: азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта, че всичко най-лошо да се струпа върху моята глава? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че всички да говорятъ противъ мене? — Нито си най-голѣмъ грѣшникъ, нито си най-лошъ човѣкъ, но небето те изпитва. Когато нѣкой голѣмъ параходъ се намѣри всрѣдъ бурнитѣ вълни на океана, вълнитѣ искатъ ли нѣщо отъ него? — Не, чрѣзъ тѣзи вълни го изпитватъ само, дали е здравъ, или не. Щомъ уцѣлѣе на това голѣмо напрѣжение и стигне благополучно на пристанището, вълнитѣ казватъ: много здраво е направенъ този параходъ, не можахме да го пробиемъ. Успѣятъ ли вълнитѣ да пробиятъ парахода, значи той не е здраво направенъ. По сѫщия начинъ се изпитватъ и хората.

Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е свършилъ четири факултета, минава за ученъ, и започва да проповѣдва на хората моралъ, какъ трѣбва да живѣятъ, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ помежду имъ и т. н. Въ това врѣме невидимиятъ свѣтъ го поставя на изпитъ, като го лишава отъ всички срѣдства за живѣние, оставя го безъ петь пари въ джоба. Той се намира въ чудо, не знае, какво да прави. Ходи натукъ-натамъ, мисли, отдѣ да намѣри пари на заемъ. Да поиска отъ другаритѣ си, не смѣе — честолюбието му не позволява. Най-послѣ той се отправя къмъ дома на единъ богатъ човѣкъ и казва: дали ще се рѣша да му поискамъ пари, или нѣма да се рѣша, не зная; каквото случаятъ ми донесе, това ще направя. Влиза въ дома на богаташа. Поканватъ го да почака малко, докато домакинътъ на кѫщата си дойде. Той се озърта на една, на друга страна, вижда въ единъ ѫгълъ на сгаята касата на богаташа. Вслушва се внимателно, не чува никакви стѫпки изъ кѫщата. Седи, мисли и най-послѣ рѣшава: нима такъвъ човѣкъ, като мене, който е свършилъ четири факултета, нѣма право самъ да вземе единъ малъкъ заемъ отъ касата на нѣкой богатъ човѣкъ? Ама щѣли да кажатъ, че това не е морално! Нека казва, кой каквото ще, азъ зная, че моралътъ се отнася само за дѣцата, но не и за ученитѣ хора, като мене. Ще отворя касата, ще взема, колкото пари ми трѣбватъ, и когато имамъ, ще ги върна. Отваря касата, взима извѣстна сума и си излиза. Сега той става още по-краснорѣчивъ. Запитватъ го мнозина: какво е твоето мнѣние за морала? Има ли моралъ въ свѣта? — Моралъ има само за слабитѣ хора, но не и за силнитѣ. Послѣднитѣ, т. е. силнитѣ хора въ свѣта създаватъ морала. Обаче, ние казваме: ако този човѣкъ бѣше истински ученъ, той не трѣбваше да бърка въ чуждата каса. Турцитѣ иматъ една поговорка, която казва: ако нѣщо ми се дава отъ Бога, да дойде само при краката ми. Ще излѣзе, че и този ученъ, като е видѣлъ касата, казалъ: щомъ касата е прѣдъ краката ми, Богъ ми я изпраща. Не, човѣкътъ на положителния моралъ не може да разсѫждава така, а още повече не трѣбва да постѫпва така.

Сега ще ви приведа единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа, да видите, доколко много отъ съврѣменнитѣ хора не издържатъ на думитѣ си. Върви Настрадинъ Ходжа по улицитѣ, безъ петь пари въ джоба си, и казва: ако рече сега нѣкой да ми даде 99 турски лири, нѣма да ги взема; или 100 да сѫ, или никъкъ. Дочува го единъ богатъ човѣкъ, и рѣшава да направи единъ опитъ, да види, дали Настрадинъ Ходжа ще устои на думитѣ си. Изважда отъ джоба си 99 турски лири и ги туря на пѫтя му. Минава Настрадинъ Ходжа прѣзъ това мѣсто и забѣлѣзва паритѣ; веднага се навежда, взима паритѣ, прѣброява ги и ги туря въ джоба си. Богатиятъ върви слѣдъ него, и като виѫда, че Настрадинъ Ходжа взима паритѣ, запитва го: колко сѫ паритѣ? — 99 лири. Ти нали казваше, че ако нѣкой ти даде 99 турски лири нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто? Настрадинъ Ходжа му отговорилъ: азъ зная, че този, който е оставилъ 99 лири, ще бѫде толкова благороденъ, да остави още една.

И сега, трѣбва да знаете, че всичко, каквото ви се случва въ живота, е точно опрѣдѣлено. Щомъ е така, справяйте се разумно съ всички ваши мѫчнотии. Искашъ да поговоришъ съ нѣкой човѣкъ. Спри се малко, помисли въ себе си, за какво ще му говоришъ. Веднъжъ си го срещналъ, има причини за това. Човѣкъ трѣбва да си дава отчетъ за всѣка своя мисъль, за всѣко свое чувство и за всѣка своя постѫпка. Дойдете ли до това положение, у всинца ви ще се зароди желание да си помагате. Мнозина мислятъ, че другитѣ хора не сѫ като тѣхъ. И така е въ сѫщность. Всѣки за себе си е особенъ, нѣма подобенъ на него. Това, именно, е красивото въ живота. Въ разнообразието е красотата и смисълътъ на живота. Единъ човѣкъ живѣе по единъ начинъ; другъ живѣе по съвършено особенъ начинъ. Единъ разрѣшава задачитѣ на своя животъ, като боленъ; другъ ги разрѣшава, като здравъ. Казвате: не може ли безъ болести, безъ недѫзи въ свѣта? Питамъ: мислите ли, че ако нѣмаше болести и недѫзи въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ по-добри? Сегашнитѣ условия, при които Богъ ни е поставилъ, сѫ най-добри. Тѣ сѫ врѣменни, но ние трѣбва разумно да ги използуваме. За въ бѫдеще тѣзи условия ще се измѣнятъ, но сегашнитѣ условия сѫ необходими за дисциплиниране на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Какъ ще се постигне това? — Съ постепенно засилване на човѣшкия духъ. Само силниятъ по духъ може да обуздава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. И сто пѫти на день да паднешъ, стани, и като малкитѣ дѣца, кажи: хопала! Нѣкои дѣца иматъ тази добра чърта, че колкото пѫти на день да падатъ, тѣ веднага ставатъ и казватъ: хопала! Отъ такова дѣте човѣкъ ще стане. Има дѣца пъкъ, които, като паднатъ, започватъ да плачатъ и не ставатъ, докато не дойде нѣкой да ги вдигне. Ние наричаме тѣзи дѣца „плачливи баби.“

Казвамъ: който падне, нека направи като дѣцата, да стане и да каже „хопала“! Когато човѣкъ пада, това показва, че равновѣсието му се е нарушило. Кога се нарушава равновѣсието? — Когато се измѣня центърътъ на тежестьта на тѣлата. Какъ се възстановява равновѣсието? — По два начина: или като се извади часть отъ теглото на натежалата страна, или като се прибави нѣщо на олекналата страна. По сѫщия законъ и ние, като ходимъ, ту губимъ, ту възстановяваме равновѣсието си. Сѫщото нарушение и възстановяване на равновѣсието се забѣлѣзва и въ човѣшкия мозъкъ. Той се намира въ постоянно движение. Въ него става непрѣкѫснато течение на магнетични сили. Центърътъ на тежестьта въ здравия човѣкъ е нѣкѫдѣ въ корема. Започне ли да остарява, той постепенно се пригърбва, не може да пази равновѣсие, което показва, че центърътъ на тежестьта въ него е промѣнилъ мѣстото си. Вслѣдствие на това старитѣ хора се подпиратъ съ прѫчка. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на морала. Ние едва сега се учимъ да пазимъ равновѣсие въ морално отношение.

Слѣдователно, първото и главно нѣщо, което се изисква отъ всѣки домъ, отъ всѣко общество и отъ всѣки човѣкъ, е да запази равновѣсие между мислитѣ, чувствата и дѣйствията си. Нѣкой казва: еди-кое си общество ми прѣпятствува въ работата. Дѣто и да сте, все ще ви прѣпятствува нѣкой. Ако сте птица, ще ви гонятъ; ако сте заекъ, пакъ ще ви гонятъ; ако сте мечка, колкото и силна да сте, и за васъ куршумъ ще има. И най-силнитѣ животни, които нѣкога сѫ сѫществували, сѫ все изтрѣбени. Нѣма живо сѫщество, било въ миналото, или днесъ, което да не е имало и да нѣма изпитания. Тъй щото, ако ние искаме да живѣемъ разуменъ животъ, непрѣменно трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ Божественитѣ закони, за да се образува връзка между Бога и насъ. Разнитѣ религии проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да има будно съзнание, да бѫде снизходителенъ, благороденъ. Той трѣбва да бѫде еднакво снизходителенъ, както къмъ своитѣ, така и къмъ чуждитѣ погрѣшки, нито да ги прѣувеличава, нито да ги намалява. Да прави човѣкъ погрѣшки, това е допустимо, но той трѣбва да ги изправя. Единъ българинъ разправяше: толкова години учихъ въ училище, но българскиятъ провописъ не научихъ. Каквото и да пишехъ, все правихъ по нѣколко погрѣшки. Откакъ земледѣлцитѣ дойдоха на власть и въведоха новия правописъ, вече не правя погрѣшки. По-рано не знаехъ, дѣ да пиша „ѣ“, и дѣ просто „е“, но като изхвърлиха „ѣ“ отъ употрѣбление, вече ми е лесно.

Казвамъ: не е въпросъ човѣкъ да не прави погрѣшки, но да ги изправя. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той постепенно се свързва съ възвишения свѣтъ и започва да възприема неговитѣ мисли и чувства. Човѣкъ не може да възприеме Мѫдростьта, докато не е повдигналъ своята мисъль къмъ висшия свѣтъ; той не може да разбере Любовьта, докато не е любовно настроенъ. Любовьта винаги придружава човѣка; тя върви заедно съ него, но и той трѣбва да е нагоденъ да я разбира и възприема. Той е роденъ отъ Любовьта и не трѣбва да я търси вънъ отъ себе си. Тя е вѫтрѣ въ него. Човѣкъ е плодъ на Любовьта и на разумностьта. На това основание той не трѣбва да търси и разумностьта вънъ отъ себе си. Казвашъ нѣкому: ти не ме любишъ. Не с въпросътъ хората да те любятъ, но ти трѣбва да живѣешъ разумно; твоитѣ постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни, защото животътъ ти произтича отъ разумностьта. Освѣнъ това постѫпкитѣ ти трѣбва да бѫдатъ любовни, защото животътъ ти произтича отъ Любовьта. Слѣдователно, човѣкъ самъ опрѣдѣля своята разумность и своята любовь. Щомъ опрѣдѣля своята любовь, той опрѣдѣля и Любовьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Любовь. Щомъ опрѣдѣля своята разумность, той опрѣдѣля и Разумностьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Разумность. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ образци, и да покажемъ, че наистина Богъ е Любовь. Нѣкой иска да има удобрението на хората. Не, важно е човѣкъ да има удобрението на Бога и да бѫде полезенъ, както за себе си, така и за своитѣ ближни.

И тъй, най-лесното учение е служене на Бога. Влѣзешъ ли въ Божествения свѣтъ, тамъ всичко е уредено. Щомъ служишъ на Бога, ти ще имашъ на разположение единъ ключъ, съ който ще отваряшъ всички затворени врати. По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно учение е служене на себе си. Да служишъ на себе си, подразбира да влѣзешъ въ единъ напълно неуреденъ свѣтъ, дѣто ти минавашъ за господарь който поема всички грижи за уреждане на този свѣтъ. Въпрѣки това, човѣкъ започва живота си съ най-трудното учение — служене на себе си. Отъ хиляди години насамъ той изучава това учение, и още не го е научилъ. Слѣдователно, най-първо човѣкъ трѣбза да започне съ служене на Бога. То значи, да започне отъ богатия, отъ уредения свѣтъ, който дава кредитъ за живота. Като се научи да служи на Бога, той ще служи и на ближния си. Най-послѣ човѣкъ ще служи и на себе си — най-мѫчното учение. Тъй щото, първо човѣкъ трѣбва да служи на Бога, да научи всички ключове, съ които Богъ работи; слѣдъ това ще служи на ближния си, като ще прилага нѣкои отъ тѣзи ключове; най-послѣ ще служи на себе си, дѣто ще покаже всичкото изкуство, което е придобилъ отъ първитѣ два вида служене.

Всички спорове, всички недоразумения меѫду хората произтичатъ отъ размѣстването на тѣзи три вида служения. Повечето хора служатъ на себе си, като казватъ, че служатъ на Бога, вслѣдствие на което се създаватъ голѣми противорѣчия въ живота имъ. Вие искате хората да ви обичатъ, да ви разбиратъ, и като не срещнете това, разочаровате се. Питамъ: вие давате ли сѫщото на хората? Ако дойде нѣкой при васъ, какъ ще му покажете своята любовь? Ако мома дойде при нѣкой момъкъ, той веднага ще откѫсне парче хартия и ще напише: откакъ те видѣхъ, сърцето ми се запали; безъ тебе не мога да живѣя. Питамъ: любовьта може ли да се изрази на книга? Любовьта нѣма външенъ изразъ; тя се изразява само по вѫтрѣшенъ пѫть. Ако пъкъ нѣкоя мома иска да изрази любовьта си, тя ще откѫсне едно цвѣте, ще го подаде на момъка и ще му каже: ето моята любовь! Нима любовьта може да се изрази съ откѫснато цвѣте? Не, срещнешъ ли човѣка, който те обича, ти ще почувствувашъ въ себе си вѫтрѣшна промѣна, която напълно ще осмисли живота ти. И тогава ще кажешъ: има любовь въ свѣта, има Богъ! Всички хора живѣятъ, и азъ искамъ да живѣя! Любовьта развива творчество въ човѣка. Дойде ли Любовьта въ тебе, ти и поетъ, и ученъ, и художникъ, и музикантъ можешъ да станешъ — всичко, каквото пожелаешъ, можешъ да направишъ.

Казвамъ: това, което търсите, ще намѣрите само въ служенето на Бога. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, тогава азъ ще ви кажа: като дойдете до първата врата на този свѣтъ, надѣсно ще намѣрите единъ ключъ, означенъ съ числото едно. Ще вземете този ключъ, ще го турите на вратата и ще завъртите два пѫти. Прѣдъ васъ ще се открие друга врата, до която има голѣмъ асансьоръ, съ ключъ, означенъ съ числото три. Ще врътнете този ключъ, и асансьорътъ съ голѣма бързина ще ви издигне нагорѣ и ще спре на десетия етажъ, прѣдъ вратата на който ще похлопате четири пѫти. Веднага вратата ще се отвори, ще излѣзе единъ ангелъ и ще ви запита: какво искате? Вие ще му кажете: дойдохме при тебе да ни покажешъ начинъ, какъ да изправимъ погрѣшкитѣ си. Ангелътъ ще се усмихне, ще ви хване за рѫка и ще ви въведе въ третата стая на десетия етажъ. Сега ще ви оставя въ стаята съ ангела.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

6. Лекция отъ Учителя, държана

на 23 декември, 1925 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...