Jump to content

1925_12_02 Ауменъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

АУМЕНЪ

— „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “

Прочете се резюме отъ темитѣ: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло!“

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Качества на красотата.“

За слѣдния пѫть ще пишете върху темитѣ: „Първата стѫпка въ живота“, и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“

Радоститѣ, това сѫ баницитѣ на живота; скърбитѣ, това сѫ сухиятъ хлѣбъ на живота. Въ обикновения животъ хлѣбътъ е важенъ, защото той дава сила на човѣка. Ако прѣзъ цѣлия си животъ се храните само съ баници, ще бѫдете ли благодарни? — Не, вие ще имате нужда отъ разнообразна храна. Значи, разнообразието се изразява чрѣзъ простота въ нѣщата. Ние взимаме думата „простота“ въ идеенъ смисълъ. Запримѣръ, ако слушате нѣкой виденъ пѣвецъ или нѣкоя знаменита пѣвица, едни отъ васъ ще се огорчатъ, а други ще бѫдатъ доволни, че сѫ имали случай да чуятъ такова особено пѣние. Значи, музиката, пѣнието дѣйствуватъ различно върху различнитѣ хора. Защо? — Защото едни я възприематъ само външно и се огорчаватъ, че и тѣ не могатъ да пѣятъ, или да свирятъ така хубаво. Други пъкъ я възприематъ вѫтрѣшно и се радватъ, когато слушатъ хубаво пѣние или свирене. Сѫщо така хората се или радватъ, или огорчаватъ, когато слушатъ нѣкой краснорѣчивъ ораторъ да говори. Обаче, Великиятъ Законъ, който разпрѣдѣля благата въ свѣта, така ги е разпрѣдѣлилъ, че и на великитѣ хора да липсва нѣщо. И на малкитѣ, на обикновенитѣ хора липсва нѣщо, и на великитѣ хора липсва нѣщо.

Сега всички хора се стремятъ да бѫдатъ велики. Мислятъ ли тѣ, че могатъ да станатъ велики като Бога? — Никога! Станатъ ли велики като Бога, тѣ ще се слѣятъ съ Него. Оттукъ се явяватъ редъ разсѫждения, редъ философски въпроси: могатъ ли частитѣ да се слѣятъ съ цѣлото и да се изгубятъ, и може ли цѣлото да се изгуби въ своитѣ части? Колкото и да се разисква върху въпроситѣ, какво нѣщо е цѣлото, и какво —  частитѣ, тѣ всѣкога ще останатъ неразбрани. Ако вземемъ една ябълка и я раздѣлимъ на нѣколко равни части, мислите ли, че сладостьта на ябълката въ всичкитѣ й части ще бѫде еднаква? Тѣзи части отъ ябълката, които слънцето е огрѣвало най-много, ще бѫдатъ най-сладки. Другитѣ й части, които слънцето е огрѣвало по-малко, ще бѫдатъ и по-малко сладки.

И тъй, степеньта на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днесъ е такава, че много важни въпроси за васъ сѫ още неопрѣдѣлени. Напримѣръ, вие казвате: трѣбва да обичаме Бога, да имаме стремежъ къмъ Него. Какъ и по какъвъ начинъ ще изразите този стремежъ, тази любовь къмъ Бога, и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце!“ Какъвъ, именно, трѣбва да бѫде обектътъ на твоето сърце? Послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ!“ Какъвъ трѣбва да бѫде обектътъ на твоя умъ? И най-послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Значи, при тѣзи въпроси вие трѣбва да се спрете върху положителната, реалната имъ страна, защото има опасность човѣкъ да не стане повърхностенъ. Като се разисква върху тия въпроси, нѣкои мислятъ, че всичко знаятъ. Други казватъ: ние не можемъ да обяснимъ тѣзи нѣща, но ги чувствуваме отвѫтрѣ, тѣ сѫ ясни за насъ. Казвамъ: има разлика отъ едно чувствуване до друго. Вие опитвали ли сте, какво значи да понесете грѣховетѣ на всички хора само за половинъ секунда и да почувствувате всичката имъ тежесть върху себе си? Или, опитвали ли сте, какво значи да прѣживѣете радостьта на всички хора на земята? Съврѣменнитѣ хора сѫ заняти повече съ ограниченитѣ възможности на своя животъ; тѣ се интересуватъ отъ близкитѣ прѣдмети, отъ своитѣ постижими желания. Запримѣръ, дайте на нѣкоя кокошка крина жито, и ще видите, какво я интересува. Въ дадения случай крината съ жито за нея струва повече, отколкото цѣлата ваша философия. Щомъ се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва съ буквата „α“. Буквата „α“, „а“ прѣдставлява клюна на птицитѣ, която буква египтянитѣ сѫ взели отъ тѣхъ. Значи, клюнътъ на птицитѣ е символь, който означава, че човѣкъ трѣбва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: много трѣбва да мислимъ! Питамъ: вие, като ученици, какво особено сте измислили досега? Който отъ васъ каже нѣщо особено, което той е измислилъ, още сега ще получи премия отъ 1000 лева.

Изпѣйте упражнението „Вехади“! Тъй както го изпѣхте, при това настроение, така се пѣятъ обикновени пѣсни. Когато човѣкъ пѣе духовни пѣсни, той трѣбва да има вѫтрѣшно, духовно настроение. Сега пъкъ азъ ще изпѣя едно упражнение, което считамъ свещено. Вие ще слушате, да го запомните, и послѣ ще го повторите. Ако не можете изведнъжъ да го възпроизведете, не се смущавайте отъ това. И въ живота нѣщата не ставатъ изведнъжъ. Самъ по себе си животътъ е хармониченъ, но когато се проявява, забѣлѣзватъ се малки дисхармонии, докато всичко се уравновѣси. Това упражнение ще наречеме „ауменъ“, но ще го пазите въ себе си свещено; ще го пѣете само дома си, или въ себе си вѫтрѣ, а не прѣдъ хората. Това упражнение е отъ една стара свещена пѣсень, която азъ прѣвеждамъ отъ миньорна на мажорна гама. Ако я прѣдамъ тъй както е, въ миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейнитѣ вибрации; тѣ ще измѣнятъ пулса на сърцето ви. Когато човѣкъ пѣе свещени пѣсни, той трѣбва да отвори душата си, като цвѣтъ прѣдъ невидимия свѣтъ, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дѣте, безъ страхъ отъ окрѫжаващитѣ. Дойде ли човѣкъ въ такова настроение, той ще се слѣе съ сѫщества отъ разумния свѣтъ, и само така ще разбере, какво нѣщо е музика, какво нѣщо е пѣние и какво — наука. Хората на земята нѣма съ какво да се похвалятъ. И най-великитѣ музиканти, и най-ученитѣ хора на земята не могатъ да се похвалятъ нито съ музиката си, нито съ науката си. Въ какво отношение е така? Азъ правя сравнение меѫду музиката и науката въ възвишения разуменъ свѣтъ и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човѣкъ малко по-високо отъ обикновеното си състояние, ще види, че между разумнитѣ сѫщества той нѣма съ какво да се похвали. Гледате нѣкой акгьоръ играе на сцената нѣкаква роля, но тя е заучена наизустъ, тя не е нѣщо негово. Неговата заслуга седи само въ това, доколко той може добрѣ да изиграе ролята си, да се вдъхнови отъ нея и да въздѣйствува върху публиката. На сѫщото основание, казвамъ: доколкото и ние можемъ да се вдъхновимъ отъ Божественото, което се проявява въ живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можемъ да бѫдемъ похвалени. Ние нѣма да бѫдемъ актьори. Подъ думата „актьоръ“ разбираме човѣкъ, който дѣйствува, изявява, проявява нѣщата навънъ. Въ обикновения животъ подъ думата „актьоръ“ разбиратъ човѣкъ, който прѣдставя нѣщата така, както не сѫ. Въ този смисълъ, ако искате да бѫдете свободни хора, не трѣбва да бѫдете актьори.

Често, когато нѣкой говори, другитѣ го критикуватъ вѫтрѣшно, казватъ: това граматически не е вѣрно. Казвамъ: това, което ви се говори, важно е, дали е вѣрно логически, дали е вѣрно споредъ езика на Истината, а не споредъ граматиката. Когато азъ говоря Истината, прѣдпочитамъ да я изкажа на най-простъ езикъ, но понятенъ за всички, макаръ и да не е изложена граматически правилно. Казвате: защо човѣкъ да не говори на красивъ, чисто граматически езикъ? — Има причини затова. Прѣди всичко, граматиката, съ която хората си служатъ на земята, не е сѫщата граматика, съ която ангелитѣ си служатъ. Никой човѣкъ на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както единъ ангель може да говори. Рече ли да говори, като ангелъ, той ще разруши свѣта. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не сѫществуваше, свѣтътъ щѣше да се развали, щѣше да се разруши. Ако само за единъ день злото би изчезнало отъ свѣта, нашата земя би прѣстанала да сѫществува, не въ физическо, но въ духовно отношение, т. е. животътъ на земята не би ималъ условия да се развива. Ангелскиять свѣтъ, въ сравнение съ физическия, съ живота на земята, е съставенъ отъ съвсѣмъ друга материя, и други принципи го управляватъ, вслѣдствие на което той не може днесъ да се приложи на земята. Въ това отношение злото на земята е една необходимость, безъ която нейниятъ животъ не би се проявилъ; безъ злото въ свѣта доброто ще остане непроявено. Чрѣзъ злото ние познаваме доброто. Затова, именно, трѣбва да бѫдемъ благодарни. Отъ двѣ злини трѣбва да изберемъ по-малката. Мислите ли, че онѣзи духове, които изразяватъ злото, сѫ благодарни отъ положението си? Нима ралото, което влиза въ земята, е благодарно отъ своето положение? Нима чукътъ, който руши камънитѣ, е благодаренъ отъ своето положение? Нима крадецътъ е доволенъ отъ себе си, когато краде? Ако го попитате, защо краде, и той не знае. Обаче, за разумния свѣтъ това не е извинение. Физическиятъ свѣтъ сѫществува за разумнитѣ хора, които трѣбва да го изучаватъ. Въ това отношение злото и доброто сѫ външни обекти за проучаване, съ цѣль да ни доведатъ до извѣстни познания, да разбираме Божиитѣ пѫтища. Щомъ Богъ е допусналъ злото и доброто, като сили, да работятъ въ живота, Той знае, защо е направилъ това. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държимъ, а злото да избѣгваме. Казано е въ Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“

Сега, отъ всички ученици се изисква вѫтрѣшна пластичность, т. е. мекота въ обходата. Започне ли нѣкой да говори, другитѣ трѣбва да го слушатъ внимателно, съ извѣстно почитание. Не го ли слушатъ внимателно, той ще каже: вие не се отнасяте съ почитание къмъ мене. Тогава другитѣ ще му отговорятъ: и ти не се отнасяшъ съ почитание къмъ насъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Разрѣшението на въпроса седи въ слѣдното: и който говори, и който слуша, да се отнасятъ съ еднакво почитание помежду си. Ако ученицитѣ не почитатъ учителя си, какво печелятъ съ това? И ако учительтъ не почита ученицитѣ си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелятъ. Питамъ тогава: ако ние се съмняваме въ Бога, какво печелимъ? Нищо не печелимъ, но постоянно губимъ и спъваме своя прогресъ. Красотата на живота седи въ това, човѣкъ да се стреми къмъ изучаване и разбиране вѫтрѣшния планъ, който Богъ е прѣдвидилъ, и да не се занимава съ частнитѣ прояви въ живота. Частнитѣ прояви иматъ смисълъ дотолкова, доколкото отъ тѣхъ може да се съчетае цѣлото, да се разбсре дълбокия смисълъ, скритъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да знае, че каквото и да му се случи въ живота, добро или зло, въ общия планъ на живота му всичко работи за добро. Въ даденъ случай това нѣщо може да му причини нѣкакво страдание или скръбь, но за въ бѫдеще то ще му причини нѣкакво благо, хиляди пѫти по-голѣмо отъ страданията, които е изживѣлъ. И въ Писаниею е казано: „Каквото и да се случи въ живота на човѣка, който люби Бога, всичко се прѣвръща въ добро.“

Казвамъ: въ наша власть е, ако не абсолютно, то поне отчасти, да се освободимъ отъ злото. Спороветѣ, които се явяватъ между хората, не могатъ ли да се прѣкратятъ? —  Могатъ да се прѣкратятъ. Защо хората спорятъ днесъ? — Защото сѫ разбъркали мѣстата си. Турете всѣки човѣкъ на своето мѣсто, и ще видите, че всѣкакъвъ споръ, всѣко недовол ство и недоразумѣние между хората, ще изчезнатъ. Може ли да бѫде доволенъ цигуларьтъ, който свирилъ цѣли 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва нѣкое лозе? Ще бѫде ли доволенъ отъ положението си работникътъ на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларьтъ ще бѫде доволенъ отъ мотиката, нито работникътъ — отъ цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири, и мотиката на работника да копае лозето, и двамата ще бѫдатъ доволни. Всѣки човѣкъ трѣбва да се постави на своето мѣсто, защото въ сегашния си животъ той има специална работа, опрѣдѣлена само за него. Въ вѣчностьта човѣкъ минава прѣзъ редъ специалности, но въ даденъ животъ му е опрѣдѣлена извѣстна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нѣщо, човѣкъ не трѣбва да се смушава: ако днесъ не е музикантъ, утрѣ ще стане такъвъ; ако утрѣшниятъ день не е философъ, на третия день ще стане такъвъ. Човѣкъ промѣня специалноститѣ си и съ това се развива всестранно. Ако въ този животъ не сте мѫдрецъ, въ другъ нѣкой животъ ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте въ ума си мисъльта да надминете еди-кого си, било като поетъ, музикантъ, или философъ. Не се стремете да постигнете желанието си, съ цѣль да се показвате прѣдъ хората. Искате да станете мѫдъръ. Защо? Какво означава думата „мѫдрецъ“ Тази дума крие въ себе си Божествена идея. Човѣкъ трѣбва да стане мѫдрецъ не за хората, но за себе си, да разбира свѣта, както Богъ го е създалъ. Богъ е създалъ свѣта за мѫдритѣ хора, тѣ да го изучаватъ и разбиратъ.

Питамъ: защо се учите да пѣете? Какъвъ смисълъ има пѣнието за васъ? Дали човѣкъ пѣе, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трѣбва да има дълбокъ смисълъ. Трѣбва ли човѣкъ да пѣе, само за да раздвижва въздуха? Трѣбва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трѣбва ли да яде, само за да изтърква зѫбитѣ си? Ако въ дѣйствията на човѣка нѣма никакъвъ смисълъ, дѣ е тогава реалностьта? Всѣко дѣйствие на човѣка трѣбва да има нѣщо реално. Спи ли той, и въ съня трѣбва да вижда реалностьта. Когато човѣкъ спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човѣкъ, той пакъ трѣбва да придобива енергия, а не само да изхабява зѫбитѣ си. Разуменъ човѣкъ е този, който отъ всѣко свое дѣйствие вади поне една малка придобивка. Малкитѣ придобивки въ живота сѫ цѣнни. Днесъ хората се стремятъ повече къмъ велики идеи, къмъ голѣми постижения. Не, всѣки день правете поне по едно микроскопическо добро, безъ да казвате нѣкому за това. И всѣки день увеличавайте своята работа въ това направление, за да видите, какъ Божественото у васъ постепенно се разраства. За васъ е важно да отворите пѫть въ сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този пѫть веднъжъ, Божиитѣ мисли и чувства ще потекатъ отъ Бога къмъ васъ, и отъ васъ къмъ всички хора. Дълбоко въ душата си пожелайте да мине Божието благословение прѣзъ васъ, а вие да го отправяте къмъ всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у васъ, вие не го отправяте, като вода, да тече по своя пѫть, но го спирате въ себе си и казвате: трѣбва ли да помогна на еди-кой си човѣкъ? Той не ме разбира. И да му кажа нѣщо отъ това, което ми се даде, той нѣма да го използува правилно. Не, кажи на човѣка това, което Богъ ти е казалъ; помогни му, и повече не мисли. Какъ ще постѫпи той, това е негова работа. Този човѣкъ не се е родилъ въ свѣта, за да разбира тебе. Хората сѫ дошли на земята съ единствената задача Бога да познаятъ, Него да разбиратъ, а не васъ. Не е въпросътъ хората да ви разбиратъ, но вие трѣбва да разбирате Бога. Въ това седи красотата, смисъла на живота; въ това седи истинската наука и философия; въ това се крие вѫтрѣшния езикъ на природата; въ това се заключава и  Любовьта.

Дойде ли човѣкъ до това положение, душата му ще се отвори, като цвѣтъ на слънчевата свѣтлина, и Богъ ще му се открие. Рече ли човѣкъ да критикува разумната природа, той ще намѣри всички нейни врати затворени. Въ това отношение невидимиятъ свѣтъ ревниво пази Божиитѣ тайни, Бояжиитѣ съкровища. Той не дава нищо отъ тѣзи богатства на души, които не сѫ готови. Ангели съ огнени мечове пазятъ вратитѣ на Божиитѣ съкровища. Опита ли се нѣкой да влѣзе въ една отъ тия врати, той ще срещне огнения мечъ на ангелитѣ. Ще кажете: защо трѣбва да се пазятъ тия тайни толкова много? Питамъ: защо толкова войници пазятъ царя? — Така е наредено. — Отъ кого? — Отъ хората. Казвамъ: ако хората сѫ издали много наредби, които трѣбва да се спазватъ, колко повече трѣбва да се спазватъ наредбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ е създалъ! Защо хората сѫ наредили да се пише съ остри моливи върху хартия, или съ бѣлъ тебеширъ върху черна дъска? Защо трѣбва да се пише върху черна, а не върху бѣла дъска? Черниятъ цвѣтъ нали е символъ на злото? Ако разсѫждаваме по този начинъ, ние бихме се натъкнали на чернитѣ коси, или на чернитѣ очи. Тогава ще излѣзе, че чернитѣ коси и очи не сѫ за прѣпорѫчване. Не, тѣ изразяватъ извѣстни контрасти въ живота. Вие благодарете за вашитѣ черни коси и очи, защото възлюбениятъ, когото вие очаквате дома си, ще дойде при васъ само за чернитѣ ви коси и очи. Нѣмате ли черни коси и очи, той нѣма да дойде при васъ. Само по тѣхъ той ви познава. Благодарете и за синитѣ очи и русата коса, които имате, защото вашиятъ възлюбенъ ще дойде дома ви само за тѣхъ — по тѣхъ той ви познава.

Сега вие ще прѣнесете тия думи въ обикновения животъ, и веднага ще потърсите извѣстни форми, въ които да ги поставите. Ще кажете: значи, говори се за хора, които се обичатъ. А пъкъ обичьта подразбира непрѣменно млади хора. И затова често казвате: млади сѫ, нека се обичатъ! Споредъ васъ, Любовьта е достояние само на младитѣ хора. Млади или стари, всички хора трѣбва да се обичатъ и да обичатъ! Въ Любовьта на двама души, били тѣ млади или стари, има нѣщо свещено. Отсѫтствува ли свещеното между тѣхъ, това вече не е любовь. Сърдятъ ли се, обиждатъ ли се двама души, които се обичатъ, и това не е любовь. Любовьта изключва всѣкаква обида. Сърденето, обидата говорятъ за отсѫтствие на любовь между хората. Тѣ иматъ свое опрѣдѣлено мѣсто за живѣене, но не въ Любовьта. Слѣдователно, вие трѣбва да разглеждате Любовьта, и въ най-малкитѣ й прояви, като свещено нѣщо, като Божествени прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне.

За слѣдния пѫть ще дамъ една задача на братята и на сестритѣ: братята да избератъ помежду си десеть души, които да се отличаватъ съ голѣма внимателность въ отношенията си, за да послужатъ за потикъ на останалитѣ; сестритѣ пъкъ отъ своя страна да избератъ помежду си десеть сестри, които да се отличаватъ съ нѣжность и деликатность въ обходата си, да служатъ за образецъ на другитѣ. Какъ ще направите това, съ тайно гласуване, или ще споменете имената имъ направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалитѣ, които нѣма да бѫдатъ избрани, сѫ лоши, но ето, какъ азъ разглеждамъ въпроса. Вълкътъ, който минава за лошъ, за голѣмъ врагъ на овцитѣ, е много добъръ, нѣженъ спрѣмо своитѣ малки: милва ги, гали ги, обича си ги. Значи, има нѣщо добро и въ вълка. По сѫщия начинъ и човѣкъ, при дадени условия може да бѫде добъръ, а при дадени условия — лошъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ неврастения, или отъ язва въ стомаха или туморъ въ корема, или друга нѣкаква болесть. Какво ще бѫде неговото състояние? Той е неспокоенъ, нервенъ, измѫченъ, недоволенъ отъ живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества отъ организма му, внесете чиста кръвь въ венитѣ му, и състоянието му веднага ще се измѣни. Неврастенията, недоволството, болеститѣ въ човѣка се дължатъ все на нечиста материя, на нечиста кръвь въ организма му. Тази материя, тази кръвь трѣбва да се прѣчисти! По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ изповѣдь. Изповѣдването е чистене. Да се изповѣда човѣкъ, това значи да отвори душата си прѣдъ Бога, да изнесе всичко непотрѣбно навънъ и да се освободи отъ излишния товаръ, който го тормози. Да се изповѣдашъ, значи да изчистишъ кѫщата си, както правятъ хората за Великъдень: отварятъ прозорцитѣ, изнасятъ всички мебели навънъ, изчиствагъ ги отъ прахъ, а старитѣ, непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ изхвърлятъ и изгарятъ, измиватъ дъскитѣ и прозорцитѣ, и послѣ внасятъ вѫтрѣ само сѫщественото, но изчистено и измито. Изповѣдашъ ли се, остави въ душата си само сѫщественото, нека влиза въ нея чистъ, свѣжъ въздухъ отвънъ. И тогава, работи, каквото искашъ; каквато работа започнешъ, ще я свършишъ благополучно.

И тъй, има работа за всички души: и за напрѣднали, и за ненапрѣднали — за всички има условия да се развиватъ и усъвършенствуватъ. Сега, понеже всички ще направимъ крачка напрѣдъ, азъ ви давамъ думата „аумъ“, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духомъ, произнесете тази дума нѣколко пѫти. Тази дума има сила за васъ, а не за външния свѣтъ. Има свещени думи, каквато е и думата „аумъ“, които трѣбва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла имъ. Духътъ ви ги разбира, а това е достатъчно за васъ. Аумъ е дума на Духа. Изпѣете ли тази дума отъ Неговия езикъ, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждитѣ ви.

Сега ще знаете слѣдното: нашата задача не е да ви направимъ щастливи, нито пъкъ учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадемъ потикъ да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога въ Неговата пълнота — въ Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина, а слѣдъ това познайте и себе си, разберете, защо сте дошли на земята. И при най-голѣмитѣ страдания и изпитания въ живота си, обърнете се съ благодарность къмъ Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми далъ!“ Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е далъ — този е смисълътъ на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Външнитѣ условия сѫ лоши — това нищо не значи. Вие сте дошли тукъ на екскурзия, и който уповава на Бога, ще отиде на нѣкой високъ върхъ, при най-голѣма буря и вѣтъръ, и благополучно ще се върне. Ние можемъ да направимъ единъ подобенъ опитъ. Въ врѣме на голѣма буря и вѣтъръ, нека единъ отъ васъ тръгне за Черния връхъ и до вечерьта да се върне, безъ да е пострадалъ въ нѣщо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо нѣкой да отиде въ такава буря до Черния връхъ, за да познае Божията Любовь, той ще отиде и ще се върне, и нѣщо ново ще придобие въ душата си. Но кога? — Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодаренъ, вземе ли да съжалява, че напразно ходилъ и се измѫчилъ, тази екскурзия не е постигнала цѣльта си. Излѣзе ли отъ дома си благодаренъ, той и благодаренъ ще се върне и ще каже: Господи, благодаря за чистия въздухъ, който изпълни дробоветѣ ми; благодаря за свѣтлината, която проникна въ очитѣ ми; благодаря за знанието което придобихъ отъ тази екскурзия. Благодарите ли по този начинъ на Бога за всичко, което ви е далъ вие ще чуете вѫтрѣ въ васъ нѣкой да пѣе тихо, нѣжно: А у м е н ъ! . . . Ангелитѣ горѣ пѣятъ тази свещена пѣсень, която се отразява и въ вашитѣ души.

Сега на всички желая да бѫдете бодри, съ широки сърца и умове! Тѣсногрѫдие, малодушие, дребнавости — всичко това оставете настрана! Отсега нататъкъ трѣбва да живѣете само: а новото, за чистото и да го внесете въ душитѣ си. Въ какво седи новото? — Въ широкитѣ сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете съ него и вървете напрѣдъ! Малкото постепенно ще се разраства.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

3. Лекция отъ Учителя, държана

на 2. декември, 1925 год. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...