Jump to content

1925_11_18 Козативни сили


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

КОЗАТИВНИ СИЛИ.

Поздравъ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Прочетоха се работитѣ върху темата: „Защо духатъ вѣтроветѣ?“

Прочете се разюме на темата: „Разлика между духовни и физически чувства.“

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-красивиятъ органъ на човѣшкото тѣло“.

Сега изпѣйте упражнението „Вдъхнозение“.

Пѣнието спада къмъ тъй нареченитѣ формативни сили, защото тѣ служатъ като съединителни нишки между всички други сили. Ония сили пъкъ, които градятъ, се наричатъ козативни. Въ това отношение музиката прѣдставлява формативна сила. Съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти въ своитѣ пѣсни не избиратъ думи, съотвѣтни на тоноветѣ, вслѣдствие на което тѣ не произвеждатъ нужния ефектъ. Често думитѣ не сѫ формативни. За да има хармония между тоноветѣ и думитѣ, композиторитѣ въ музиката трѣбва да се вслушватъ въ своята интуиция, т. е. тѣ трѣбва да се ползуватъ отъ разположението на ума и сърцето си. Когато човѣкъ иска да пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава отъ мисъльта, какво ще кажатъ хората за неговото пѣние. — Какво ще кажатъ, това е тѣхна работа. — Може да се смѣятъ. — И това нищо не значи. Смѣхътъ улеснява пѣнието. — Може да се сърдятъ, че ги смущавате. — Това още повече улеснява пѣнието. Изобщо, на добрия пѣвецъ нито се смѣятъ, нито се сърдятъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. По-добъръ слушатель отъ него нѣма. Харесва ли той самъ пѣнието си, и другитѣ хора ще го харесатъ. Пѣй, докато си доволенъ! Не си ли доволенъ ти самъ, прѣкѫсни да пѣешъ, почакай, докато отново придобиешъ разположение. Започнешъ ли да питашъ другитѣ, дали сѫ доволни отъ твоето пѣние, ти си изгубилъ вече 50% отъ твоята пѣсень. Мнозина ще кажатъ, че въ пѣнието сѫ необходими техника, тактъ и редъ други правила. Въ хубавото пѣние трѣбва да има мекота и хармония между думитѣ и тоноветѣ. Когато се поставятъ думи на нѣкоя пѣсень, трѣбва да се знае. какъ да се наредятъ, коя да бѫде първа, коя втора и т. н. Думитѣ въ нѣкои пѣсни сѫ така наредени, че разрушаватъ. Щомъ има мекота и хармония въ пѣнието, техниката и тактътъ се налагатъ сами по себе си. Освѣнъ това, трѣбва да се знае, кои слогове и кои букви сѫ силни или слаби, та да се поставятъ на мѣста, съотвѣтни на тоноветѣ.

Сега, ако разгледате азбуката на всички езици, първата буква е а. Тя е най-силната буква, начало на всички нѣща. Буквата а означава човѣкъ, който започва да се проявява. Обаче, създаването на свѣта е започнало съ буквата б, а не съ а. Буквитѣ включватъ въ себе си формативни сили. Буквата а прѣдставлява човѣкъ, който се проявява. Буквата б пъкъ прѣдставлява кѫщата на човѣка, т. е. творческа, формативна сила. Буквата г прѣдставлява натоварена камила, защото има гърбица, като камилата. И така е въ дѣйствителность. Започне ли човѣкъ да се проявява, той ще си направи кѫща; има ли кѫща, трѣбва да има животно, което да прѣнася въ кѫщата. Съврѣменнитѣ хора сѫ забравили смисъла на буквитѣ. Не е въпросъ за това, какво символизиратъ буквитѣ, но сѫщеврѣменно тѣ изразяватъ извѣстни течения въ природата. Азбуката е образувана, именно, отъ тѣзи течения. Правете опити съ буквитѣ, да видите, като ги произнасяте, какво влияние указватъ тия течения върху васъ. Когато сте неразположени духомъ, по причина на нѣкакво чувство на съмнѣние, подозрѣние, гордость или щестлавие, зародило се у васъ, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите, коя отъ тѣхъ ще трансформира състоянието ви. Съмнѣнието, напримѣръ, е сѫществувало отъ прѣди хиляди години и въ хората, и въ животнитѣ. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човѣкъ трѣбва само да работи върху себе си, за да се справи съ него. Съмнѣнието се насажда въ мозъка на човѣка, както сѣмената се посаждатъ въ почвата. Значи, човѣкъ днесъ не посажда съмнѣнието въ себе си, но му дава само благоприятни условия, да расте и да се развива. Сѫщото може да се каже и за безвѣрието, и за подозрѣнието, и за редъ още отрицателни прояви въ човѣка. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ нито въ Бога, нито въ хората. Това не е нѣщо ново. Безвѣрието е сѫществувало отъ памти-вѣка, както въ хората, така и въ животнитѣ. Давашъ хлѣбъ на едно животно, но то те поглежда въ очитѣ, ту се приближава, ту се отдалечава отъ тебе, не смѣе да вземе хлѣба и казва: нѣмамъ вѣра въ никого.

Разправятъ единъ случай за голѣмото невѣрие на единъ вълкъ въ Америка къмъ хората. Той правилъ много пакости на околното население, което прибѣгвало до разни начини, да го уловятъ нѣкакъ, да се освободятъ отъ него. Туряли му капани, но той отдалечъ ги забѣлѣзвалъ и избѣгвалъ. Туряли му парчета месо съ отрова, но и до тѣхъ не се доближавалъ. Цѣли експедиции отъ най-опитни ловджии тръгвали срѣщу него, но всички опити оставали безрезултатни — не могли да го уловятъ. Цѣли легенди се разправяли за този вълкъ, за неговото умѣние да избѣгва опасноститѣ. Той нѣмалъ вѣра въ хората и отдалечъ прѣдвиждалъ всѣкаква засада противъ него. Какъ може да се обяснятъ тѣзи факти? Мнозина мислятъ, че въ животнитѣ отсѫтствува всѣкаква интелигентность. Не, и тѣ иматъ извѣстна интелигентность, която чака своето врѣме да се пробуди и развие. Понѣкога, обаче, тѣхната интелигентность се пробужда, и тѣ проявяватъ много добри качества.

Казвамъ: щомъ човѣкъ живѣе въ свѣта, той трѣбва да има широки схващания и разбирания за него. За да може той да прѣнася всичко съ търпѣние, нека си помисли за Бога, Който е създалъ цѣлата вселена, Който е така мощенъ и великъ, и въпрѣки това Той търпи всичко, което се върши на земята, съ пълно разположение на духа. Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да се стреми да постѫпва като Бога! Нѣкои казватъ: не е възможно да бѫдемъ като Бога. — Не, възможно е човѣкъ въ миниатюръ поне да бѫде като Него. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, и дѣто отиватъ, да ги посрѣщатъ съ музика и пѣсни, съ лаврови вѣнци. Ако придобиете това, какъ и дѣ ще се прояви вашето търпѣние и вашата разумность? Който е дошълъ на земята, ще му дадатъ да разразрѣшава трудни задачи, за да се развива неговата разсѫдливость, неговата интелигентность. Ако човѣкъ не се натъква на неразрѣшени задачи, какъ ще развива способноститѣ си? Ако той не се обезвѣри, какъ ще придобие истинската вѣра?

Мнозина казватъ: защо Господъ създаде така свѣта? Да се говори по това, то е все едно магарето да запитва, защо го товарятъ и разтоварятъ. Товарятъ го, защото е магаре —  нищо повече. Запитва ли нѣкой, защо страда и защо се радва, това е сѫщиятъ въпросъ, който и магарето си задава. Буквата м, съ която започва думата „магаре“, означава вещество, отъ което може да се правятъ гърнета. Значи, ти си каль, която грънчарьтъ ще мѣси, ще мачка, докато изкара нѣщо отъ нея. Какво ще изкара най-послѣ? — Стомна. — За какво? — За носене на вода. Отъ тази каль той може да направи не само стомна, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трѣбва да бѫдешъ търпеливъ, да слушашъ. Отъ грънчаря зависи, какво ще направи отъ тебе, а ти можешъ да питашъ, колкото искашъ. Тури ли вода въ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ благодаренъ, че носишъ вода, т. е. вършишъ нѣкаква работа. Носишъ ли вода, не си въобразявай, че можешъ да й заповѣдвашъ. Водата сѫществува и безъ тебе. Казвашъ: водата отъ моето гърне се излѣ. — Да, само водата отъ твоето гърне се излѣ, но не и водата на океана. Дѣ може да се излѣе водата на океана? Да допуснемъ, че нѣкога земята може да се прѣобърне въ пространството, и водата, която се намира по повърхнината й, да се излѣе. Дѣ ще се излѣе, на кое мѣсто въ пространството? Слѣдователно, има нѣща, които не могатъ да се изливатъ. По аналогия на това, казвамъ: какъвто и да е животътъ на човѣка, най-послѣ той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бѫде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана. Като се излѣе водата отъ стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана?

И тъй, човѣкъ трѣбва да има широки схващания за всички явления въ живота и природата. Нѣкой казва: защо сѫ тия философски въпроси? Азъ се занимавамъ съ дребни работи, философията не ме интересува. Дребнитѣ работи създаватъ страдания на хората. Страданията произтичатъ отъ малки, отъ дребни работи, а не отъ голѣми. Влѣзе ли въ рѫката на нѣкой човѣкъ едно малко трънче, то му създава голѣмо страдание; тури ли домакинята повечко соль въ яденето, това става причина за голѣмо страдание: сольта прѣдизвиква голѣма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усѣща се голѣма тежесть. Значи, малкитѣ работи въ свѣта създаватъ голѣми страдания и нещастия. Сѫщото се забѣлѣзва и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка, затова той не трѣбва да се занимава съ дребнавости.

Запитватъ едного, послѣдователь на новото учение: какво прѣдставлявате вие отъ себе си? Той отговаря: всички ние сме кандидати за светии. И правъ е този човѣкъ. Когато единъ студентъ учи въ университета, той има възможность и професоръ да стане — отъ него зависи. Какво невъзможно има въ това? Нѣкой се страхува да каже това нѣщо, и по този начинъ минава за скроменъ. Да станешъ светия, това не е професия, то е фаза, прѣзъ която всѣки трѣбва да мине. Всѣки човѣкъ е кандидатъ за светия, и то отъ първокласнитѣ светии. Казвате: има ли пързостепененъ или второстепененъ светия? Това се отнася до вѫтрѣшното, дълбоко разбиране на думата „светия“. Да станешъ светия, това подразбира да възприемешъ и приложишъ живота на светията. Нѣма ли човѣкъ прѣдъ видъ живота на светията, той може да се спъне въ пѫтя си. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ пѫтя на светията, но да се моли на Бога да светне, да се просвѣти и да каже: Господи, искамъ светия да стана! Всѣки може да стане светия и ще стане, защото такава е волята Божия. Мнозина казватъ: ние сме грѣшни хора, за светии не ни бива. Питамъ: каква логика има въ тази мисъль? Кой баща иска да има хилавъ синъ? Всѣки баща иска да има здравъ синъ, като себе си. Обаче, синътъ казва на баща си: азъ не мога да бѫда като тебе здравъ, затова ти ще ме носишъ. Бащата не се радва на такъвъ синъ. Синътъ трѣбва да се стреми да бѫде като баща си и да е благодаренъ на това, съ което природата го е надарила. Той трѣбва само да работи, за да се развива.

И въ религиозния животъ се срѣщатъ сѫщитѣ заблуждения, сѫщитѣ лъжливи учения, затова хората казватъ: грѣшни сме, не можемъ да водимъ чистъ и светъ животъ. Не, всички хора не сѫ грѣшни. Само тѣзи сѫ грѣшни, които се отказватъ да вършатъ волята Божия. Само тѣхъ Богъ ограничава. Рѣшатъ ли да вършатъ волята Божия, тия ограничения моментално се прѣмахватъ. Сегашниятъ животъ на хората прѣдставлява халка, бримка, която лесно се окачва и закачва. Знаете ли, защо сте дошли на земята? Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята само да товари и разтоваря магарето. Ще кажете: и тазъ добра! Че ако вие знаете да товарите и разтоваряте едно магаре, както трѣбва, ангелитѣ ще ви пѣятъ хвалебни пѣсни. Знаете ли, какво символизира магарето? Ако можете да разтълкувате всички букви на думата „магаре“, тъй както сѫ поставени въ живата природа, вие ще разберете, че магарето прѣдставлява великъ символъ. Днесъ всички се смѣятъ на магарето, но Писанието казва: „Блажени сѫ тѣзи, на които се подиграватъ“. Магарето се оплаква: все мене биятъ, мене корятъ, на мене се подиграватъ. Когато искатъ да изкажатъ недоволството си отъ нѣкого, хората казватъ: магарешки работи! Когато магарето реве, то изказва своята мѫка прѣдъ Господа, като Му се оплаква: не зная, какво искатъ хората отъ мене! Господъ му отговаря: не бой се, всичко ще прѣнесешъ, и единъ день ще се освободишъ отъ това положение. Магарето се поуспокои малко, замисли се и си продължи работата. Магарето не е щестлавно, нито горделиво, но има достоинство. То казва: бийте ме, правете, каквото искате съ мене, но трѣбва да знаете, че гоненитѣ сѫ блажени. Ще каже нѣкой, че този стихъ се отнася до хората, а не до магарето. — Какъ може този стихъ да се отнася до хората, когато тѣхъ никой не е билъ? Тебе кой те би? Този стихъ се отнася за всѣки, когото биятъ. Хлѣбътъ е за гладния, не за сития.

Така трѣбва да се разбиратъ нѣщата. Всѣко нѣщо, всѣка проява трѣбва да се разбира въ нейния дълбокъ символистически смисълъ, за да се придобие духъ на широта. Всички недоразумѣния, всички ограничения се дължатъ на старитѣ възгледи у хората. Ние трѣбва да имаме по-широки възгледи отъ сегашнитѣ. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ смѣшно положение, тѣ не знаятъ положително за какво сѫ способни и до колко е тѣхната сила; тѣ не знаятъ още, за какво сѫ дошли на земята. Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята да направи една кѫща и да си замине; другъ е дошълъ да свърши пети класъ и да си замине; трети е дошълъ да свърши университетъ и да си замине; четвърти е дошълъ да стане учитель, и още първата година на своето учителствуване той си заминава. Казвате: наистина, нѣма ли по-високъ смисълъ животътъ? — Кой е по-високиятъ смисълъ? — Да служимъ на Бога, да проповѣдваме на хората за Него. Питамъ: като си говорилъ нѣкому за Бога, какво си спечелилъ?

Всички вие сте учили аритметика, знаете, какво нѣщо сѫ дробитѣ. Напримѣръ, имате слѣднитѣ нѣколко дроби: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. По какво се различаватъ тия дроби една отъ друга? Коя е най-важна отъ тѣхъ: най-голѣмата, или най-малката? Знаменателитѣ на всички тия дроби сѫ различни, и тѣ означаватъ едно прѣходно състояние. Числото 1 въ първата дробь показва, че вие имате извѣстна енергия, съ която трѣбва да се борите. Слѣдователно, тази енергия трѣбва да има за знаменатель число, което да прѣдставлява формативна сила, която ще може да прѣвърне енергията на единицата въ производна. Такова число, именно, е двойката. Запримѣръ, въ даденъ случай вие имате едно малко неразположение и сте готови да създадете цѣлъ скандалъ, за нищо и никакво. Въ този моментъ, обаче, пощаджията ви носи писмо отъ вашъ дѣдо, който съобщава, че ви завѣщава наслѣдство отъ 100,000 лева. Дѣдото е турилъ въ писмото и чека, съ който ще вземете паритѣ. Щомъ отворите писмото, неразположението ви минава, вие забравяте всичко. Това писмо прѣдставлява числото двѣ, т. е. формативната сила. Числото три е неутрална сила. Запримѣръ, вие сте направили нѣколко кѫщи и сте потънали въ дългове, тревожите се, какъ ще ги изплатите. Въ помощь трѣбва да ви дойде числото три, да тури край на изразходване на вашата енергия. Това ще стане, като се обърнатъ силитѣ, енергиитѣ на вашия умъ въ противоположна посока на тази, въ която сѫ вървѣли до това врѣме.

Често слушате да се пѣе пѣсеньта „цвѣте мило, цвѣте красно“. Питамъ: какво се крие въ тази пѣсень? Когато нѣкоя стара баба пѣе тази пѣсень, какво означава това? Или какво означава, когато я пѣе нѣкоя млада мома, или нѣкой професоръ, или нѣкой войникъ? Идеитѣ, които внасятъ бабата и младата мома въ тази пѣсень, се коренно различаватъ; идеитѣ, които внасятъ професорътъ и войникътъ въ сѫщата пѣсень, пакъ се различаватъ. Слѣдователно, тази пѣсень, излѣзла отъ устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникътъ пѣе тази пѣсень, той подразбира своята сабя, която навсѣкѫдѣ пѫть му отваря. Когато професорътъ пѣе „цвѣте мило, цвѣте красно“, той има прѣдъ видъ нѣкаква задача, върху която прави своитѣ изслѣдвания, както химикътъ нагрѣва извѣстни смѣси въ ретортата, прави опити, дано открие нѣщо, че да спечели пари за една кѫщичка, да подобри живота си.

Когато свещеникътъ пѣе тази пѣсень, и той влага въ нея нѣкаква идея. Тъй щото, когато човѣкъ пѣе, той всѣкога трѣбва да влага въ пѣсеньта извѣстна идея. При това, идеята въ неговия умъ трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена. Колкото идеята е по-опрѣдѣлена, толкова тя е по-важна.

Питамъ: можете ли да съберете даденитѣ дроби? Тѣ могатъ да се събератъ само при извѣстни условия, а именно, като се приведатъ подъ общъ знаменатель. Какъ се привеждатъ дроби подъ общъ знаменатель? Трѣбва да се намѣри едно общо число, въ което знаменателитѣ на отдѣлнитѣ дроби да влизатъ безъ остатъкъ. Общиятъ знаменатель на тѣзи дроби ще бѫде 60. Като ги приведемъ подъ общъ знаменатель, ще получимъ слѣднитѣ дроби: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Като ги приведохме подъ общъ знаменатель 60, това показва, че единицата се раздроби на повече частици, но по-дребни. Сега, ако искаме да съберемъ тия дроби, ще съберемъ само числителитѣ имъ, а знаменательтъ ще остане общъ за всички: 30/60 + 40/60 + 45/60 + 48/60= 163/60. И тъй, единицата въ дробьта 1/2 показва, какъ трѣбва човѣкъ да работи. Числото двѣ пъкъ показва законитѣ, условията, при които трѣбва да работимъ на земята. Всички числа сѫ живи, а не мъртви бѣлѣзи, които само пишемъ. Ако се рѣзглеждатъ като живи величини и ги разбираме правилно, животътъ напълно ще се осмисли и подобри. Обикновено единицата показва най-малкия капиталъ, съ който започваме всѣка работа. Числото двѣ показва методъ, какъ да използуваме законитѣ и условията въ материалния свѣтъ, за да увеличимъ капитала, съ който сме започнали, и послѣ правилно да го разпрѣдѣляме. Значи, така наредени дробитѣ, отъ най-малката до най-голѣмата, прѣдставляватъ течения, енергии въ природата, които трѣбва да се използуватъ разумно, като се съпоставятъ въ правилни съотношения.

Първата дробь 1/2 прѣдставлява човѣкъ съ положителенъ характеръ, който не отстѫпва отъ своитѣ убѣждения. Намисли ли си нѣщо, той ще го направи; могатъ да минатъ 10-15-20 години, но той ще направи така, както нѣкога си е намислилъ. Вие може да му давате редъ философски доказателства или примѣри отъ живота на Мойсея, на Христа, той ще ви слуша и ще си мълчи, но слѣдъ години ще го видите, че е постѫпилъ така, както той си знае. За такъвъ човѣкъ казваме, че той е изразъ на дробьта 1/2. Разбира се, това не е общо правило. Човѣкъ може да измѣни тоноветѣ на тази гама. Гамитѣ не сѫ абсолютни закони, тѣ търпятъ промѣни. Дробьта 2/3 прѣдставлява човѣкъ, съ крайно отстѫпчивъ характеръ. Той е съгласенъ съ всички хора, само за да живѣе въ миръ и съгласие. Въ това отношение той е като кальта, можешъ да я мѣсишъ, както искашъ. Този човѣкъ често побутва джоба си и казва: пъленъ ли е джобъть, и умъть ти ще стига; нѣмашъ ли пари, нищо не струвашъ. Такъвъ е човѣкътъ на числото двѣ. Тройката, обаче, внася равновѣсие. Слѣдъ това ти отивашъ при единъ човѣкъ, който прѣдставлява дробьта 3/4 и му казвашъ: хайде, да направишъ еди-каква си работа! Той ще ти каже: почакай малко, тази работа трѣбва да се обмисли, да се види, какви сѫ условията; ако условията благоприятствуватъ, тогава ще прѣдприемемъ работата, но дотогава не мога да дамъ дума. Този човѣкъ мисли вече. И слѣдъ това, като обмисли всичко, той казва: господине, това мога да направя за тебе, онова не мога. Честно и справедливо ще ви докаже, защо, именно, не може да направи нищо. Той никога не лъже, но искрено ще ти каже: сега моитѣ работи не позволяватъ да направя за тебе това, което искашъ, но слѣдъ една година ще ти услужа. Най-послѣ дохождате до човѣка, който прѣдставлява дробьта 4/5. Той е крайно взискателенъ, намира погрѣшки въ всички хора, и малкитѣ нѣща прави голѣми. Види ли единъ малъкъ недостатъкъ въ нѣкой човѣкъ, той го туря подъ микроскопъ, увеличава недостатъка най-малко десеть пѫти и казва: човѣкъ трѣбва да знае, какво нѣщо е култура, какво нѣщо сѫ отношения! Строгъ е този човѣкъ. Тази строгость се дължи на числото четири, което е огънь, барутъ. Ако остане само на него, то би запалило цѣлия свѣтъ. Този огънь изгасва, благодарение на числото петь. Това число смекчава силитѣ, енергиитѣ на числото четири. То постоянно кваси барута, да не изгори всичко около него.

Казвамъ: всички дроби се срѣщатъ и въ човѣка. Едни отъ тѣхъ се намиратъ въ рѫцѣтѣ му, а други — въ краката. Човѣкъ едноврѣменно дѣйствува и съ рѫцѣтѣ, и съ краката си. Казвате: значи, човѣкъ е раздвоенъ. До кръста си той мисли по единъ начинъ, а отъ кръста нагорѣ — по другъ начинъ. Когато човѣкъ е ситъ, той се занимава и съ наука, и съ философия, разсѫждава по много философски въпроси, какво е казалъ Кантъ, какво е казалъ Шопенхауеръ, но щомъ огладнѣе, напуща всичката философия, не го интересува вече, кой какво е казалъ, прѣстава да се интересува за небето, за ангелитѣ; той започва да мисли вече само за хлѣба, какъ се изкарва отъ земята, какъ се пече и т. н. Гладниятъ си прѣдставлява само нѣща за ядене. Въ този случай коремътъ заповѣдва на човѣка. Нахрани ли се, картината се смѣня, и човѣкъ пакъ започва да мисли за по-високи нѣща. Това раздвояване у човѣка, именно, създава противорѣчията въ живота му. Обаче, въ човѣка има едно трето сѫщество — Божественото — което примирява тия противорѣчия. Безъ тѣхъ свѣтътъ не може да сѫществува. Тѣ прѣдставляватъ условия, чрѣзъ които Богъ дѣйствува между хората. Противорѣчията сѫ една необходимость за развитието на съврѣменнитѣ хора.

И тъй, когато човѣкъ разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота, той ще си обясни смисъла на противорѣчията. Запримѣръ, ако човѣкъ се самонаблюдѣва, ще види, че неговитѣ състояния на скръбь и радость непрѣкѫснато се мѣнятъ прѣзъ деня; ако не е скърбенъ или радостенъ, той ще изпитва или съмнѣние, или подозрѣние къмъ нѣщо; изобщо, все ще се намира подъ тежестьта на нѣкакво отрицателно чувство въ себе си. Казвате: защо става всичко това? Питамъ: защо перачката пере? Защо професорътъ прави своитѣ научни изслѣдвания? Защо музикантътъ свири? Защо момата постоянно се гледа въ огледалото? Казвате: това сѫ обикновени работи. — Не, не сѫ обикновени, защото задъ всѣка проява, задъ всѣко явление се крие нѣкаква разумна сила; всѣко явление си има причина. Когато човѣкъ се огледва въ огледало, той знае причината, която го подбужда да прави това. Той иска да види въ огледалото, дали е красивъ, или не. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ. Защо? — Защото въ красотата се крие нѣкакъвъ идеалъ, който той иска да постигне. Ако човѣкъ има истински идеалъ, като се погледне въ огледалото, той ще разбере по лицето си, какво още му липсва, за да постигне своя идеалѣ. Нѣкой казва: азъ съмъ красивъ. —  Не, вие още не сте завършили развитието си; вашитѣ чърти още не сѫ такива, каквито трѣбва. Знаете ли, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ ви? Когато ви погледне нѣкой, въ очитѣ ви трѣбва да има дълбочина, мисъль. Другъ пъкъ казва: азъ чувствувамъ. — Какво чувствувашъ? Да чувствува човѣкъ, това значи да има непрѣодолимъ стремежъ, да бѫде носитель на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Такова дълбоко чувство хвърля голѣма свѣтлина върху лицето на човѣка. Мнозина казватъ: ние не сме родени за тѣзи работи. — Ами за какво сте родени, за обикновени работи ли? И слѣдъ всичко това искатъ хората да ги уважаватъ. Човѣкъ се уважава само за великото, за Божественото, което той носи въ себе си. Каквато друга философия и да подържа човѣкъ, той трѣбва да знае, че за човѣшкото въ него никой не може да го уважава. Отъ памти-вѣка и досега само възвишеното, красивото, великото, Божественото въ човѣка се почита и уважава. И дѣцата разбиратъ, кое е Божествено, и кое човѣшко. Който не може да разбере Божественото, нека извика нѣкое малко дѣте, то ще му опрѣдѣли точно, коя проява е Божествена, и коя човѣшка. Неговиятъ отговоръ, макаръ и дѣтински, ще бѫде отличенъ.

Сега ще ви запитамъ: кое е Божественото, което тази вечерь трѣбва да направимъ? Вие се смущавате, че не можете да отговорите, но азъ ще ви помогна малко. Прѣдставете си, че стотина души пѫтуватъ прѣзъ единъ горещъ день, и всички усѣщатъ голѣма жажда, гърлата имъ сѫ засъхнали. Приближаватъ до една рѣка, съ здравъ и хубавъ мостъ, и запитватъ нѣкои пѫтници, има ли наблизо вода да пиятъ. Казватъ имъ, че слѣдъ като минатъ моста, на разстояние 200—300 м. отъ него, има чешма съ хубава, чиста вода. Кое е по-добрѣ да направятъ: да прѣминатъ моста и да отидатъ при чешмата, или да пиятъ вода отъ рѣката? Най-доброто въ случая е да минатъ прѣзъ моста и да отидатъ при чешмата, да се напиятъ съ чиста, хубава вода. Като задоволятъ жаждата си отъ тази вода, тѣ ще кажатъ: слава Богу, че намѣрихме такава хубава вода! Водата е носителка на живота. Слѣдователно, тази вечерь и вие трѣбва да минете прѣзъ моста на рѣката и да отидете при чешмата, при Божествения животъ, да пиете отъ неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т. е. умразата, която мори всички съврѣменни хора. Слѣдъ това ще насѣдате на зелената морава и ще кажете: заслужава да се живѣе на земята! Колко е хубаво човѣкъ вечерь да излѣзе подъ открито небе, да накладе огънь, да седне на земята и да наблюдава звѣздитѣ на небето! Слѣдъ това да се прибере дома си да спи, и сутриньта бодъръ, свѣжъ да продължи работата си.

Нѣкои казватъ: какъ можемъ да постигнемъ всичко, което ни се говори? Мѫчни сѫ тѣзи работи за насъ. — Не, човѣкъ може да направи всичко, каквото желае. Помнете слѣдното: мѫчнитѣ нѣща сѫ непостижими за човѣка, но понеже Богъ присѫтствува въ тѣхъ, затова ставатъ леснопостижими. Дѣто Богъ взима участие, и най-мѫчнитѣ нѣща се постигатъ лесно. Понеже въ леснитѣ нѣща Богъ не присѫтствува, човѣкъ самъ се заема съ уреждането имъ, и затова въ края на краищата ще забърка нѣкаква каша. Който търси лесниятъ пѫть, той свършва съ дефицитъ; който не избѣгва мѫчниятъ пѫть, той урежда работитѣ си, защото Богъ е съ него и му помага. И затова е казано, че ученикътъ трѣбва да бѫде герой, да издържа въ страданията, неволитѣ и буритѣ на живота. Ученикътъ се учи отъ всичко. Когато направятъ нѣкому бѣлѣжка, той се огорчава и казва: защо ми направиха тази бѣлѣжка? Зарадвайте се, когато ви правятъ бѣлѣжки. Това сѫ ваши приятели, които искатъ да изправятъ нѣкой вашъ недостатъкъ. Една майка се оплаква, че дѣтето й плаче много. Питамъ тази майка: подобрѣ ли ще бѫде за нея, ако дѣтето й умре и прѣстане да плаче и да я безпокои? Майката трѣбва да се радва, че дѣтето й е живо и пролива сълзи. Сълзитѣ показватъ, че изворитѣ на живота сѫ започнали да бликатъ. Блажени онѣзи, на които изворитѣ на живота никога не прѣсъхватъ. Ще кажете: и тазъ добра! Да, така е. Най-дълбокитѣ въздишки сѫ създали най-благородни и възвишени чувства. Най-хубавиятъ езикъ на земята е скръбьта. Като казвате, че много сте страдали и скърбѣли, научихте ли езика на страданията? Той е единъ отъ важнитѣ езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения езикъ. Безъ страдания и безъ радости човѣкъ не може да научи Божествения езикъ. Казвате: ние живѣемъ на земята. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ скръбьта и въ страданията, но тѣ още не сѫ опитали живота въ неговата сѫщина. Животътъ може да се разбере само слѣдъ като човѣкъ се издигне надъ всички страдания и радости. Значи, скърбитѣ и страданията прѣдставляватъ почва, въ която Божественитѣ сѣмена ще растатъ и ще се развиватъ. Новиятъ животъ, който се развива въ почвата на скърбитѣ и радоститѣ, ще бѫде истинскиятъ животъ. Що е радостьта? — Блаженство на духа, или споредъ индуситѣ — само блаженство, покой. Радостьта прѣдставлява разуменъ животъ безъ ограничения.

И тъй, ще знаете: най-мѫчнитѣ работи сѫ най-лесни. Ако не вършите тѣхъ, ще дойдатъ още по-трудни, които непрѣменно трѣбва да изпълните. Всѣки, който е дошълъ на земята, непрѣменно трѣбва да рѣши своята задача, да изпълни своето прѣдназначение. Нѣкой казва: азъ имамъ своя задача, свой планъ, който трѣбва да изпълня. Речешъ ли да изпълнишъ своя планъ, а не този, който Богъ ти е прѣдначърталъ, ще видишъ, че твоятъ планъ ще стане на пухъ и прахъ, и слѣдъ това ще дойде господарьтъ да те товари и разтоваря, а ти ще ревешъ, ще страдашъ. Казвашъ: азъ магаре ли съмъ? Питамъ: когато те заведатъ въ затвора и те положатъ на земята, дѣто ти удрятъ такъвъ бой, който съ години помнишъ, не си ли магаре? Биятъ те, изтезаватъ те, докато те принудятъ да кажешъ, че си открадналъ нѣщо, за което ти никога не си мислилъ. Питамъ: твоето положение не е ли по-долу отъ това на магарето? Магарето, колкото и да го биятъ, никога нѣма да каже нѣкаква лъжа. Единъ българинъ се напилъ една вечерь до забрава, и като се връщалъ дома си, отбилъ се при единъ изворъ да напои магарето си. Магарето пило вода, колкото трѣбвало, и тръгнало да си върви. Господарьтъ го тегли къмъ извора и му казва: пий още малко вода! Магарето не иска да пие, дърпа се назадъ. Пий де, изпълни желанието ми! Магарето пакъ се отказва да пие. Най-послѣ господарьтъ го оставилъ свободно и му казалъ: азъ те похвалявамъ. Ти си по-умно отъ мене. Азъ пихъ за волята на този, на онзи, а ти не искашъ да изпълнишъ волята даже и на господаря си. Напие ли се веднъжъ магарето, повече не пие. Нѣкой казва: често условията на живота ме заставятъ да направя това, което не искамъ. Щомъ външнитѣ условия те заставятъ да направишъ това, което Богъ не иска, ти не си човѣкъ. Така може да постѫпва само животното. Казвамъ: това сѫ максими, които човѣкъ трѣбва да държи въ мисъльта си. Намѣришъ ли се прѣдъ нѣкое изкушение, кажи си: трѣбва ли да бѫда по-долу отъ магарето? Не мога ли да бѫда поне толкова честенъ и устойчивъ, колкото и магарето? Много животни иматъ добри чърти, на които ние трѣбва да подражаваме. Единъ паякъ се явилъ между културнитѣ паяци и започналъ да имъ разправя една своя опитность: „Днесъ една красива муха попадна въ моята паяжина, но азъ я пуснахъ на свобода“. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ти изневѣри на цѣлото наше общество? —  Добрѣ, щомъ е така, утрѣ елате всички у дома, и азъ ще повикамъ пакъ тази муха, да видимъ, какво ще направите вие съ нея. Всички се съгласили. На другия день пристигатъ 20 паяци-философи; пристига и мухата, която се указало, че била оса. Като я видѣли, всички паяци рѣшили единодушно да я пуснатъ, защото била много красива муха. За нея трѣбвало да направятъ изключение. Осата имъ казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е рѣшилъ Господъ. Азъ нося въ жилото си нѣщо, което всѣки непослушенъ ще опита. Който не изпълнява волята Божия, той скоро ще опита това, което нося въ жилото си“. Трѣбва ли и вие, като тѣзи паяци, да казвате, че ще пуснете осата на свобода, защото била красива? — Ще я пуснете не по ваша воля, а по Божия. Да постѫпвате като тия паяци и да мислите, че сте извършили нѣщо велико, това не е истинска култура. Благородството на човѣка се проявява, когато той има свободенъ изборъ, да постѫпва, както иска, а при това той разбира волята Божия и постѫпва споредъ нея. Ще кажете: опасно нѣщо е окултната наука! Питамъ: дѣ нѣма опасности? Като ходите по улицитѣ, нѣма ли опасность нѣкоя керемида да падне върху главата ви? За умния човѣкъ, който ходи внимателно по пѫтя си, нѣма никакви опасности, но за невнимателния, за разсѣяния има много опасности.

Казвамъ: дробитѣ, които разгледахме, прѣдставляватъ извѣстни символи и правила, необходими въ живота на човѣка. Тѣ сѫ методи, чрѣзъ които може да смекчавате нѣкои ваши състояния. И живата природа си служи съ тѣзи методи. Въпросътъ за значението и приложението на дробитѣ е обширенъ. Сега ние го разгледахме покрай другитѣ въпроси, затова останаха много междини, които вие сами ще си допълните. Днесъ всичко не може да ви се каже, защото нѣма да го разберете. Запримѣръ, нѣкои ме запитватъ нѣщо, но азъ не отговарямъ, а само тихо произнасямъ частицата „хмъ“. Какво разбирате отъ тази малка частица? Тя е символъ, който изразява нѣщо, но малцина ще разбератъ нейния смисъль. Нѣкой не говори много, но само извиква: „ахъ!“ Буквата „а“ показва, че този човѣкъ започва да мисли.

Сега вие не трѣбва да се смущавате отъ всички обяснения, които ви се даватъ по извѣстни въпроси. Когато изучавате една картина, вие разгледвате главно основнитѣ чърти, но покрай тѣхъ се занимавате и съ подробноститѣ. Това, обаче, не трѣбва да ви смущава. Основни и важни бѣлѣзи на картината сѫ очитѣ, носа, устата и вѣждитѣ. Всички останали дребни, тънки линии, тѣ сѫ за умнитѣ, за ученитѣ хора, както и за великитѣ художници. За обикновенитѣ хора сѫ важни основнитѣ идеи. Изкуство е човѣкъ да схваща и най-дребнитѣ чърти на дадена картина. Лзъ наблюдавамъ, какъ художницитѣ турятъ сѣнки на своитѣ картини. Природата, обаче, не поставятака своитѣ сѣнки. Ще дойде день, когато художницитѣ ще научатъ това изкуство отъ природата.

Съврѣменното човѣчество се намира въ прѣходенъ периодъ на своето развитие. Нѣкой казва: искамъ да бѫда ученъ. Въ какво седи ученостьта на човѣка? Вие срѣщате хора, които сѫ свършили по 2 — 3 факултета, а срѣщате и такива, които нищо не сѫ свършили. Питамъ: каква разлика има между свършилитѣ 2 — 3 факултета и между тия, които нищо не сѫ свършили? Ако е въпросъ за знанията имъ по отношение невидимия свѣтъ, и еднитѣ не знаятъ и не виждатъ нищо отъ него, както и тия, които нищо не сѫ учили. Ако учениятъ човѣкъ вижда нѣщата въ невидимия свѣтъ, той е истински ученъ; и ако простиятъ вижда, и той е ученъ човѣкъ. Простиятъ, който днесъ не е свършилъ университетъ, той въ миналото нѣкога е училъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора сѫ учени, други сега учатъ, а трети за въ бѫдеще ще учатъ. Ето защо не се смущавайте отъ това, дали сте учени или прости, богати или бѣдни. При всички условия на живота ученикътъ трѣбва да учи, безъ да се смущава. Христосъ казва: „Въ Бога вѣрвайте, и въ мене вѣрвайте!“ Когато човѣкъ вѣрва въ Бога, духътъ му се повдига, душата му се разширява, и той разрѣшава правилно задачитѣ на своя животъ.

Питамъ: може ли нѣкой отъ васъ да даде отговоръ на музикалното упражнение: „Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа?“ За коя Истина се подразбира това? — За Истината, която отъ Любовьта излиза и отъ Мѫдростьта просиява. Само тази Истина носи вѣченъ животъ и свобода за човѣшката душа. Сега вие направете мелодията на този отговоръ.

Изпѣйте сега упражнението „Сила жива изворна течуща.“ Както виждате, това упражнение започва съ буквата с, въ думата „сила“; звукътъ с раздѣля, т. е. отдѣля доброто отъ злото, красивото отъ грозното. Като пѣете това упражнение, трѣбва да знаете, за коя сила пѣете. Вие пѣете за силата, която дѣли. За да се изпѣе това упражнение правилно, вие трѣбва да се нагласите въ хармония съ живата природа, че като ви слуша, и тя да бѫде доволна отъ васъ. Нѣма по-интелигентно, по-нѣжно, по-отзивчиво сѫщество отъ живата природа, затова вие трѣбва да се вслушвате въ нея. Щомъ получите нейното удобрение, тя ще ви подкрѣпва, и тогава вие ще знаете, че можете да пѣете и прѣдъ цѣлия свѣтъ. Пѣемъ ли, трѣбва да се вслушваме въ живата природа, дали ще получимъ отзвукъ на нашето пѣние, или не. Не получимъ ли отзвукъ, още ще трѣбва да се упражняваме, докато я задоволимъ. Сѫщото нѣщо се отнася и до мисъльта. Ние трѣбва да бѫдемъ и въ мисъльта си въ хармония съ живата природа. Нѣкой казва: азъ мога да мисля, както искамъ. Не, ти не можешъ да мислишъ, както искашъ. Когато човѣкъ мисли върху нѣкой въпросъ, той трѣбва да наблюдава,каква свѣтлина прониква въ съзнанието му. Ако отъ неговата мисъль съзнанието му се помрачава повече, той не мисли правилно, т. е. мисъльта му не е въ хармония съ живата природа. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начинъ цѣлата душа на човѣка ще вземе участие въ възприемане словото на Истината. Вслушвайте се въ нейния езикъ и въ нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нѣщо въ сърцето или въ ума си, дълбоко въ себе си вие ще чуете нейния тихъ гласъ да казва: „Не бой се, върви напрѣдъ!“ Ти излизашъ на сцената, държишъ нѣкаква рѣчь. Въ това врѣме идва изкушението прѣдъ тебе и ти пошепва: колко хубаво говоришъ! Речешъ ли да се вслушашъ въ думитѣ му, хубавата рѣчь изчезва.

Една знаменита проповѣдница въ Америка излѣзла на амвона да говори. Въ това врѣме иде изкушението, и тя чува гласъ: много хубаво, краснорѣчиво говоришъ. Обаче, проповѣдницата не обърнала никакво внимание на тѣзи думи. Като слѣзла отъ амвона, публиката започнала да я поздравлява и да й казва: много хубаво говорите. — Това ми се каза, още когато бѣхъ на амвона. Само Богъ казва хубавитѣ, красивитѣ нѣща. Ние, обаче, сме само носители на Божиитѣ мисли и чувства. Каже ли човѣкъ нѣщо красиво, истинно, това е Божественото, което се е проявило чрѣзъ него. Човѣкъ трѣбва да работи за развиване на Божественото въ себе си. И тогава, говори ли красиво, той трѣбва самъ да се радва, че е казалъ Истината, тъй както Богъ изисква. По какво се различава Истината отъ лъжата.

Ще ви дамъ единъ примѣръ, да различавате човѣка на Истината отъ човѣка на лъжата. Прѣдставете си, че въ една болница има сто души парализирани, и прѣдъ тѣхъ се явятъ десеть души, които претендиратъ, че сѫ хора на Истината. Ако сѫ хора на Истината, отъ тѣхното слово парализиранитѣ трѣбва да станатъ отъ леглата си. Първиятъ започва да имъ говори: „Богъ е Любовь.“ Всички лежатъ на леглото си, не мърдатъ. Вториятъ говори: „Богъ е Мѫдрость“. Болнитѣ пакъ лежатъ на леглата си. Третиятъ говори: „Богъ е Истина“. Болнитѣ сѫ въ сѫщото положение. Така се изреждатъ деветьтѣ единъ слѣдъ другъ, но болнитѣ не оздравяватъ. Излиза най-послѣ десетиятъ, който, наистина, е придобилъ Истината, живѣе въ нея; той казва на болнитѣ: „Въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина бѫдете свободни!“ Въ този моментъ още болнитѣ наскачатъ отъ леглата си, и започватъ да пѣятъ за слава Божия. Питамъ: кой отъ десетьтѣ души говори Истината? — Този, който можа да дигне парализиранитѣ отъ леглата имъ. И послѣ казват на този човѣкъ: ти не говори, както трѣбваше. Не е важно, какъ съмъ говорилъ, но важно е тѣзи хора да стѫпятъ на краката си и да се движатъ, да се радватъ на живота. Това Богъ иска, това и тѣ сами искатъ. Може ли човѣкъ съ своето слово да направи това нѣщо, то е доказателство вече за хубаво, за истинно говорене. Нѣкой може да говори много красиво, но болнитѣ да си останатъ пакъ въ леглата. Другъ може външно да не говори толкова красиво, но отъ неговото слово болнитѣ оздравяватъ, здравитѣ осмислятъ живота си, и всички заедно започватъ да изпълняватъ волята Божия. Казвате: ние не знаемъ, що е Истина. Казвамъ: когато говорите на хората, и отъ вашето слово всички заедно започватъ да пѣятъ, да славословятъ Бога и да изпълняватъ волята Му, вашето слово е истинно, то съдържа въ себе си великата Божия Истина.

Изпѣйте упражнението „Изгрѣва Слънцето.“

— „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

1. Лекция, държана отъ Учителя, на

18 ноември, 1925 г. въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...